Два врага ((Епизод из превземането на Пирот))

VI

На сутрешния ден, по пладне, влезна в покорения Пирот и капитан И…ров с ескадрона си. Когато минаваха из една тясна улица, ротмистърът смаян видя изправен до една лавка Първана Лазаров, че му държеше под козирог. До Първана и Ламбо правеше същото.

— Бре, Първане, жив ли си? Дето те не сеят, там никнеш! — извика офицеринът засмян и зарадван.

— Извинете, господин поручик, дойдох таз нощ на гости на един стар приятел — и Първан посочи Ламба.

— Точно така, ваше благородие — поклони се Ламбо, — превързахме му и раната, дребно нещо…

Първан вкратце разправи на началника си своята случка.

Ротмистърът се усмихна, като се чудеше, па каза:

— Браво, браво! Земи си „Краля“, че плаче за тебе, па върви.

„Кралят“ не плачеше, а цвилеше от радост. Когато го яхна, Първан попита Ламба:

— Бай Ламбо, познаваш ли дяда Таска?

— Ручал съм на трапезата му три пъти.

— Хубаво. Дядо Таско казва, че „кръвта вода не става“. Сбогом.

И свали шапката си до коляно, та му се поклони и препусна с ескадрона…

1886