Дълбините

„Дейли Мирър“

23 ноември 1916 година

Лондон, четвъртък, 23 ноември 1916 година — В резултат на ужасна трагедия и оскърбление към властта на Нейно Величество, корабът „Британик“ беше потопен на 21 ноември от германски подводни мини недалеч от остров Кеа в Егейско море, съобщава нашият кореспондент в Атина. Корабът е бил поразен и е започнал да се пълни с вода в 8:12 сутринта и според сведенията на очевидците е потънал за един час. Смята се, че две германски подводници са били разположени в пролива Кеа, за да причакат в засада прочутата плаваща болница — кораба близнак на трагично потопения „Титаник“ и най-големия медицински плавателен съд в състава на британския флот. Възмутителното посегателство на германците срещу хуманността е още по-тежко в светлината на факта, че корабът, плавал на север, все още не е бил натоварен с пълния състав от ранени войници, така че на борда му са били предимно цивилни лица — лекари, медицински сестри и членове на екипажа.

Оцелелите разказват, че корабът е потънал много бързо — за един час от обявяването на евакуацията до момента, когато се е озовал под водата. В бързината не всички спасителни лодки са били спуснати навреме и отчасти това е била причината за загубата на човешки животи. Оцелелите отдават сравнително ограничения брой на жертвите — засега са потвърдени 53 — на факта, че някой е подал сигнал за тревога от капитанския мостик в момента, в който корабът се е натъкнал на мините. Всички оцелели са съгласни, че ако не е бил подаден сигналът за тревога, жертвите със сигурност са щели да бъдат по-многобройни — може би дори в катастрофалните мащаби за кораба близнак. Смята се, че на борда на „Британик“ е имало приблизително 100 лекари, 200 медицински сестри и 200 души екипаж, към които в Неапол, Италия, са се присъединили около 500 ранени. Корабът, оборудван да превозва до 3000 души, е бил напът да вземе още 1000 ранени от Мудрос, когато е бил поразен от мините.

Нашият кореспондент е разговарял с една от оцелелите — медицинската сестра Вайълет Джесъп, която е била и на борда на „Титаник“ при потъването му. Според нея потъването на „Британик“ е било по-бурно и рязко. „Първо имаше силна експлозия, а след нея — втора. Корабът се разтърси, все едно беше играчка в детска вана. Всички бяхме в столовата за църковната служба и изтичахме горе на палубата със спасителните лодки. Там ни казаха, че потъваме и трябва да се евакуираме.“ Ала мис Джесъп по-късно разбрала, че ужасното преживяване за нея не е свършило, защото спасителната ѝ лодка била повлечена от едно от масивните витла на кораба и преобърната във водата. Наложило се да скочи от нея, за да не загине, ударила си главата и едва не се удавила.

„Някой ме издърпа от водата. Не си спомням нищо друго — разказва тя за мъчителното си преживяване, — освен гласа на някаква жена, която крещеше от «Британик», докато корабът потъваше. Тогава си помислих, че това е невъзможно, защото със сигурност трябваше първо да са евакуирали жените, но по-късно разбрах, че съдбата на една от медицинските сестри е неизвестна — още по-тежко за мен, защото тя беше една от най-близките ми приятелки, Ани Хебли.“ Поради ъгъла, под който е бил поразен корабът от мините, всички на капитанския мостик и в близост до него са загинали незабавно.

Капитанът твърди, че собственото му оцеляване се дължи на чудо, защото точно в този момент е провеждал църковната служба на кораба.