Един невинен клиент

24 юли 06:15

Агент Ландърс се събуди с отвратителен вкус в устата и в лошо настроение, защото знаеше, че ще се наложи да прекара следващите няколко дни в съдебната зала заради случай, който може да изгуби, независимо от показанията на сестрата на Дилард. Точно когато се готвеше да влезе в банята, звънна мобилният му телефон. Кой по дяволите се обажда в шест и петнадесет сутринта? На дисплея му беше изписано, че номерът на звънящия е скрит. Какъв беше смисълът на дисплея ти да излиза информация за самоличността на обаждащия се, щом той може да я скрие? Тия тъпаци от телефонната компания!

— Ландърс.

— Имам информация за теб. — Беше жена, но Ландърс едва я чуваше.

— Кой се обажда?

— Някога работех за Ърлин Барлоу.

— Откъде намери този телефонен номер?

— Джули Хейс ми го даде. Щях да ти се обадя по-рано, но когато я убиха, се уплаших.

— И защо сега не те е страх?

— Защото си тръгнах.

— Как се казваш?

— Не мога да ти кажа. Правите грешка. Ейнджъл не е убивала никого.

— Откъде знаеш?

— Защото онази нощ бях там и зная какво се случи.

— Да не искаш да кажеш, че го е убила Ърлин?

— Дори не смятам, че трябва да ми задаваш този въпрос.

— Ако знаеш нещо, можем да те защитим. Трябва да се върнеш и да подпишеш показанията си, а после да свидетелстваш.

— Но Джули не я защитихте.

— Не можеш да ми помогнеш, ако не искаш да дадеш показания.

— Мога да ви помогна да намерите нещо, което търсите.

— Слушам те.

— Ще ти подскажа. Червено е и има четири колелета.

— Корветът?

— Знаех си, че си умен.

— Къде е?

— В една плевня.

— Престани да се ебаваш с мен. Къде е колата?

— Имаш ли подръка лист и молив? Трябва да си запишеш.

Ландърс се обади на Франки Мартин, че сутринта няма да присъства на избора на съдебни заседатели, но не му обясни защо. От тона на Мартин разбра, че онзи се ядоса, но той нямаше намерение да казва на никого къде отива. Достатъчно главоболия си имаше по случая Ейнджъл Крисчън. Ако момичето, което се бе обадило, го беше изпратило за зелен хайвер, само той щеше да знае за това.

Пътуването от Джонсън Сити към Юникой Каунти му отне тридесет минути. Температурата вече беше стигнала двадесет и пет градуса. По обед щеше да стане горещо като в пъклото. Той зави по изхода към Темпъл Хил и пое по планинското шосе „Спайви“.

След още четири километра в планината стигна до безименен чакълест път, зави по него и подкара през дере и покрай покрит с дървета склон. След километър и половина стигна до порта за добитък, заключена с катинар. Прескочи я и пое пеша по пътеката през горичка от бели ели. Излезе на полянката. Плевнята беше на петдесетина метра вдясно. Май кучката беше казала истината. Поне засега изглеждаше така.

Извади пистолета и бавно тръгна напред. Забеляза някакво движение в гората вляво и замръзна. Е, сигурно беше елен. Надникна през процепите на дъските. В полумрака вътре със сигурност имаше нещо. Автомобил, покрит с брезент. Вратата беше заключена с катинар, затова Ландърс се промъкна през един прозорец, отиде до колата и вдигна брезента. Корвет. Прекрасен червен корвет. Той различи тъмните петна по пътническата седалка. Най-сетне бе набарал шибаната златна жила. Най-накрая!

Извади бележник и си записа регистрационния номер на корвета, изкатери се обратно през прозореца и хукна към колата си. От цялото му тяло се стичаше пот. Щом стигна до място, където мобилният му телефон вече имаше обхват, се обади на Бил Райт и му каза какво е намерил. Райт отговори, че ще се погрижи двама агенти да застанат на пост. Никой не биваше да влиза или излиза, докато Ландърс не направи нужното. Освен това каза, че ще се обади на екипа криминолози и скоро ще поемат към мястото.

Ландърс отиде право в данъчната служба в съдебната палата на Юникой Каунти. Тя току-що беше отворила и освен него нямаше никого. Жената му помогна да намери имота с плевнята на една от данъчните карти. От нея научи, че данъците за имота се плащат от корпорация „Бусти Галс“ АД.

Той се качи на колата си и подкара към офиса на БРТ в Джонсън Сити. По пътя се обади в канцеларията на секретаря на щата Тенеси в Нашвил и помоли да му пратят по факса устава на „Бусти Галс“ АД.

Един от членовете на корпорацията беше „Хай Райд“ АД, корпорация, която не беше регистрирана да действа в Тенеси. Телефонното обаждане в службата на секретаря на щата Делауеър потвърди подозренията на Ландърс. Ърлин Барлоу и нейният съпруг бяха собственици на „Хай Райд“ АД, което означаваше, че също така притежават и „Бусти Галс“ АД. Ландърс пусна по факса регистрационния номер на колата до Националното бюро за откраднати автомобили, клон на застрахователната индустрия, който можеше да проследи всяка кола в страната. Корветът също беше регистриран на „Хай Райд“ АД. Това обясняваше защо не беше успял да го намери в Службата за регистрация на автомобили на щата Тенеси.

Използва цялата информация, която беше събрал, за да състави писмени показания и да получи разрешение за претърсване на плевнята. В тях не спомена факта, че беше влязъл незаконно в парцела в Спайви Маунтън. Начинът, по който състави показанията, трябваше да подскаже на всички, че е свършил чудесна полицейска работа, а и той смяташе, че наистина е така. В 11:30 съдия Глас подписа разрешението.

Ландърс трябваше да даде показания по случая Ейнджъл Крисчън днес следобед, но знаеше, че с оглед намереното в плевнята може да се наложи показанията му да се променят. Понеже подслушваше радиообмена, научи, че съдебните медици са стигнали до плевнята малко преди един, и потегли към Джонсбъро, за да говори с Дийкън Бейкър.

24 юли 09:00

Разбрах, че Сара ще даде показания срещу Ейнджъл, по-малко от седмица преди началото на процеса, когато районният прокурор ми пусна по факса променения списък на свидетелите и копие от показанията на сестра ми. Не повярвах нито дума от онова, което прочетох. Показанията бяха снети от Фил Ландърс.

Седях в съдебната зала на втория етаж в Джонсбъро напълно уверен, но както винаги и малко нервен. Съдебният пристав обяви предстоящата поява на съдия Лен Грийн. Всеки момент щеше да започне разглеждането на случая щата Тенеси срещу Ейнджъл Крисчън.

От окръг Вашингтон бяха призовани седемдесет и седем граждани. От тази група трябваше да изберем съдебните заседатели, които щяха да решат съдбата на Ейнджъл. Бях прекарал много време в разговори с тях, подчертавах колко е важно да бъдат непредубедени и безпристрастни и колко е важно процесът да бъде честен, но знаех, че целта при подбора на съдебни заседатели е да се направи процесът пристрастен. Важното беше да говоря с тях колкото може повече, точно да преценявам отговорите и реакциите им и на тази основа да направя правилния избор.

Никога не бях защитавал жена, обвинена в убийство, още по-малко жена с външния вид на Ейнджъл. Красотата й беше едновременно благословия, но и проклятие и ме изправи пред много занимателна дилема, когато дойде време да се избират съдебните заседатели. Знаех, че Ейнджъл ще се хареса на вероятните съдебни заседатели, особено ако ги подбера грижливо. Надявах се, че привлекателността й ще ги накара да й съчувстват и да поискат да й помогнат. В същото време щяха да бъдат представени доказателства за обезобразяване, от което би се ужасил всеки мъж. Ако в някой момент на процеса съдебните заседатели решаха, че Ейнджъл е способна на подобна постъпка, тя щеше да е обречена.

Образът, който Ейнджъл представляваше за бъдещите съдебни заседателки, беше още по-сложен. Средната жена във Вашингтон Каунти, Тенеси, е консервативна и набожна. От устата на агент Ландърс тези консервативни жени щяха да научат, че Ейнджъл е бегълка и че е работила, макар и за съвсем кратко, в стриптийз клуб. Щяха да чуят, че Ейнджъл Крисчън вероятно не е истинското й име и че Ландърс не е успял да намери информация за миналото й. Само това можеше да се окаже достатъчно за много жени да гласуват „виновна“, но моята по-голяма грижа беше ревността. Ако съдебните заседателки усетеха, че Ейнджъл се смята за красавица или че по някакъв начин се опитва чрез хубостта си да спечели предимство в очите на съдебните заседатели, нямаше да имаме никакъв шанс.

Каролайн лично избра гардероба и грима на Ейнджъл и когато сутринта я видях да влиза в съдебната зала, изпитах благодарност към уменията на жена ми. Черното сако с панталон и кремавата блуза бяха консервативни, но класически и достатъчно свободни, за да скрият извивките на тялото й, но не старомодни. Обувките бяха черни и ниски, а косата й беше сресана назад и стегната в кок. Едва забележимият грим само подчертаваше фантастичните й кафяви очи. По устните нямаше блясък, нямаше сенки около очите, нито руж и не носеше бижута. Приличаше на красива уплашена студентка. Всичко беше съвършено.

Кимнах и се усмихнах на групата бъдещи съдебни заседатели, когато съдия Грийн ме представи. Веднага огледах залата за Тестър-младши. Нямаше го. Представих Ейнджъл и сложих ръка на рамото й. Исках съдебните заседатели да разберат, че не ме е срам да я докосвам, че я чувствам близка и че й вярвам. Ейнджъл кимна и се усмихна, точно както й бях казал да направи.

Седнах на мястото си и съдия Грийн започна с процеса по подбор на съдебните заседатели, тоест бръкна в купчина книжни ивици, измъкна една напосоки и прочете името на нея:

— Люсил Бентън.

Една жена с джинсово костюмче се надигна и каза:

— Аз съм. — И вдигна ръка.

— Слезте долу. — Гласът на съдия Грийн прозвуча така, сякаш беше домакин на телевизионно предаване. — Откъде сте?

— От Лаймстоун — отговори жената, докато крачеше към отделението за съдебни заседатели.

— А, Лаймстоун! Прекрасно градче. И как вървят работите в Лаймстоун, госпожо Бентън?

Трепнах. Седях до жена, която щяха да съдят за убийство, а съдия Грийн както обикновено политиканстваше и най-безсрамно се подмазваше на съдебните заседатели. Аз си водех бележки, докато той напътстваше първите тринадесет да седнат в отделението за съдебните заседатели, следващите седем да седнат на първия ред от местата за публиката, точно зад преградата. Най-накрая, след половин час безплодни задевки от страна на съдията, чух думите:

— Господин Мартин, можете да се заемете с разпита на съдебните заседатели.

Франки Мартин се изправи, оправи вратовръзката си и се премести на подиума. За първи път в живота си се готвеше да се обърне към съдебните заседатели в процес за убийство. През последните четири години се беше занимавал с обвинения за простъпки в районния съд. Обаче беше привлекателен и красноречив млад мъж и се държеше самоуверено. Освен това се бореше за оцеляването си в прокуратурата. Фактът, че Дийкън Бейкър не беше в съдебната зала, означаваше едно-единствено нещо: той смяташе, че случаят е загубен. Мартин беше изкупителната жертва на Бейкър. Ако помощникът изгубеше процеса, от следващата седмица щеше да се занимава с разводи.

Наведох се и прошепнах в ухото на Ейнджъл:

— Искам много внимателно да наблюдаваш съдебните заседатели. Ако някой по някаква причина те кара да се чувстваш неудобно, трябва да ми кажеш.

Тя кимна. Каролайн очевидно й беше сложила и малко парфюм. Миришеше на люляк.

Мартин прекара един час в разпит на бъдещите съдебни заседатели. Говореше гладко, беше учтив и не направи някои от грешките, които правят новаците прокурори при първия си голям процес. Съдия Грийн не получи никаква възможност да го накара да се почувства неловко.

Когато Мартин най-накрая си седна на мястото, дойде моят ред. Бях запомнил имената на съдебните заседатели; усмихвах се и бях изключително вежлив с всички. Благодарих им, че изпълняват една толкова важна за обществото дейност, и им казах, че ако случайно им задам въпрос, който ги кара да се чувстват неудобно, могат да поискат от съдията да отговорят насаме. Помолих ги да говорят открито и честно за чувствата и разбиранията си по широк кръг въпроси и докато го правеха, ги наблюдавах внимателно, като търсех и най-малките признаци за недоволство.

Въпреки предупреждението на Том Шорт голяма част от стратегията ми за делото беше да отклоня вниманието от Ейнджъл и вместо нея да поставя на подсъдимата скамейка преподобния Тестър. Ако исках да успея, се нуждаех от съдебни заседатели, по-добре жени, които искрено вярваха в Бог и щяха да са дълбоко обидени от факта, че пасторът е използвал дарения от черквата, за да плати нощта в стриптийз клуба. В правните среди това е известно като стратегията „кучият син си го е заслужил“ и при подходящи обстоятелства действа безотказно.

Освен това исках най-малко четирима мъже съдебни заседатели, за предпочитане бащи. Ейнджъл умееше да предизвиква съчувствие у мъжете. Исках да почувстват инстинктивна нужда да я защитят. Исках да се надяват, дори да повярват, че може да я потърсят след процеса и да й кажат, че техният глас или влияние са я пуснали на свобода.

След три часа въпроси и отговори, отводи и спорове съдия Грийн обяви, че съдебните заседатели са избрани. Групата се състоеше от петима мъже и седем жени. Не успях да включа всички, които исках, защото Франк непрекъснато използваше отвода, за да ги изхвърля, но имах добро предчувствие за групата, която сега седеше в отделението за съдебните заседатели.

Раздадоха им табелки, върху които бяха изписани имената им, и съдията ги подведе под клетва. После им даде наставления как да се държат по време на процеса, а след това вдигна поглед към часовника в дъното на залата.

— Вече е дванадесет, а аз съм гладен. Заседанието се прекратява за обед. Начало в 13:30.

Съдебните заседатели напуснаха залата, а приставите съпроводиха Ейнджъл до килията за подсъдими. Каролайн ми беше сложила в чантата сандвич и чипс и прекарах обедната почивка в преглед на встъпителната си пледоария. Точно в един и половина съдия Грийн влезе отново в съда и нареди на приставите да въведат съдебните заседатели.

Аз стоях прав, докато съдебните заседатели се точеха и заемаха местата си. Усмихвах се и се опитвах да уловя погледа на всеки, докато минаваше покрай масата на защитата.

— Надявам се, че сте обядвали добре — подхвърли съдията. — Щатът готов ли е?

— Да, господине.

— А защитата?

— Да, съдия.

— Господин Мартин, прочетете обвинителния акт.

Мартин стана и прочете обвинителния акт, който гласеше, че Ейнджъл Крисчън съзнателно, нарочно и преднамерено е отнела живота на Джон Пол Тестър. Второто обвинение беше, че е поругала трупа чрез обезобразяването му.

— Встъпителни пледоарии — обяви съдията.

Франки Мартин се изправи.

— Дами и господа, доказателствата по случая ще покажат, че подсъдимата Ейнджъл Крисчън жестоко е наръгала и обезобразила Джон Пол Тестър в ранната утрин на 12 април 2006 година. Същата вечер господин Тестър е посетил клуб, където е работила обвиняемата. Тя флиртувала с господин Тестър, сервирала му е няколко напитки и около 23:30 господин Тестър е изтеглил двеста долара от банкомата във фоайето на клуба. Подсъдимата е напуснала заведението скоро след тръгването на господин Тестър. Един свидетел ще даде показания, че около полунощ е видял жена да придружава господин Тестър в стаята му. Около 13:00 часа същия следобед господин Тестър е намерен в мотелската си стая. Бил е упоен и намушкан около тридесет пъти. Пенисът му бил отрязан и отнесен. Портфейлът му също липсвал. Отрязаният член бил открит същата сутрин близо до моста „Пикън“.

Мартин наричаше Тестър „господин“ вместо преподобен. Е, аз съвсем скоро щях да се погрижа за това.

— По време на криминологичното изследване на стаята на господин Тестър на дрехите му бяха открити два косъма. И двата бяха изследвани за ДНК. По-късно бяха взети два косъма за проверка от подсъдимата. ДНК профилът на космите, открити върху господин Тестър, съответства точно на ДНК профила на пробите от косата на подсъдимата. Шансът тези косми да принадлежат на някого другиго е сто милиарда към едно. Вие също така ще видите снимка на подсъдимата, направена от полицията два дни след убийството. На нея се вижда синина върху лицето на подсъдимата и ние твърдим, че я е получила при някаква караница с господин Тестър.

— Но най-важното е, че разполагаме със свидетел, който ще даде показания, че подсъдимата е признала това жестоко престъпление — продължи той. — Нашата свидетелка е затворничка в Центъра за задържане на окръг Вашингтон. Казва се Сара Дилард. По ирония на съдбата тя е сестра на господин Дилард. Тя ще даде показания, че по време на разговор между нея и подсъдимата в затвора последната си е признала. Подсъдимата разказала на госпожица Дилард, че през нощта на убийството е последвала господин Тестър до мотелската му стая с намерението да го ограби. Тя ще каже още, че подсъдимата й признала, че упоила господин Тестър и го убила, след като той изгубил съзнание на леглото… Бих искал да разполагам с видеозапис, за да ви покажа какво се е случило, или с пряк свидетел, но за съжаление нямам. Обаче разполагам с толкова гъста мрежа от косвени доказателства, че подсъдимата няма да може да избяга. Всичко сочи към нея. Била е в клуба. Говорила е с господин Тестър. Тя му е сервирала напитките. Флиртувала е с него. Поканила го е да си вървят заедно. Последвала го е в стаята му, след това го е упоила, убила и ограбила.

Мартин се обърна и посочи Ейнджъл.

— Не позволявайте красотата и младостта на тази жена да ви заблудят. Не позволявайте да бъдете омаяни от номерата на нейния адвокат и димките, които ще ви пуска по време на този процес. Младата седнала ей там, е извършила жестоко убийство и ние разполагаме с доказателствата, които потвърждават тази теза. Ваше задължение е да произнесете обвинителна присъда в този случай и да й наложите единственото наказание, което може да въздаде справедливост на Джон Пол Тестър и неговото семейство — смъртното. Тази жена е извършила предумишлено убийство. Моята работа е да докажа този факт, а вашата — да я накарате да си плати за това. Аз възнамерявам да изпълня докрай своя дълг и се надявам, че след като чуете и видите всички доказателства, вие ще направите същото. Благодаря ви за вниманието.

Щом Мартин седна на масата на обвинението, се изправих. Аргументацията на Мартин беше страстна и убедителна, но част от нея бе нечестна и аз възнамерявах веднага да изясня това. Тръгнах към дървената катедра, вдигнах я и я оставих на пода на около метър от дясната ми страна. Не исках никакви прегради между мен и съдебните заседатели. Погледнах ги и след това огледах съдебната зала. Тестър-младши беше дошъл и седеше на първия ред вляво от мен. Забелязах, че е трупнал поне десетина килограма от последния път, когато го посетих преди няколко месеца. Не се беше бръснал от дни и имаше уморен и запуснат вид. Беше се вторачил право в мен и за миг това ме подразни, но после ми мина.

— Не би имало смисъл да се води това дело — започнах аз, — ако повярвате всичко, което току-що каза господин Мартин. — Усмихнах се на съдебните заседатели. — Ако всичко казано от него беше вярно, предполагам, че можехме просто да изпратим госпожица Крисчън в килията на смъртник и да си спестим времето и усилията.

Избирах си очи, търсех признаци, че аргументацията на Мартин е запушила ушите и главите на съдебните заседатели. Те не отклоняваха погледи и все още бяха възприемчиви към онова, които имах да им казвам.

— Проблемът е, че казаното от господин Мартин преди малко не е точно истината. Това е неговото тълкувание на доказателствата, а както добре знае всеки от вас, всяка история има две страни. Нека започнем с най-важното. Тази млада жена не се казва „подсъдимата“.

Отидох до масата на защитата, застанах точно зад Ейнджъл и сложих ръце върху раменете й.

— Казва се Ейнджъл Крисчън и ще даде показания по този случай. Онова, което ще ви каже, е следното: Тази година на единадесети април вечерта преподобният Джон Пол Тестър дошъл в клуба, където тя работела като келнерка едва от месец. Това е стриптийз клуб, джентълменски клуб или както щете да го наречете. Това е място, където мъжете отиват, за да гледат как млади жени танцуват и си свалят дрехите. Това съвсем не е място, където човек очаква да срещне божи човек, особено ако плаща за нощните си забавления с парите, дадени му от богомолците в черквата „Светлината на Исус“, където само час преди да пристигне в клуба е изнесъл проповед срещу злините на разврата.

Даян Фрай беше успяла да се сдобие със запис на изнесената от Тестър проповед. Аз се опитах да я представя като веществено доказателство, но съдията не се нави. Не биваше дори да я споменавам, но ако Франки не възразеше, знаех, че съдията няма да обели и дума. Ако възразеше, просто щеше да привлече повече внимание към нея. Споменаването на записа вероятно граничеше с неетичност, но от изхода на процеса зависеше животът на Ейнджъл. Франки не каза нищо.

— Госпожица Крисчън не е била танцьорка, нито стриптийзьорка, а още по-малко проститутка. Тя е била келнерка. Пристигнала е тук през февруари, защото в дома й в Оклахома е била подложена на тежко малтретиране. Първоначалните й намерения били да отиде във Флорида, но по пътя на автогарата в Далас срещнала една млада госпожица, която й казала, че може да й помогне да започне работа тук. Госпожица Крисчън ще ви разкаже, че вечерта на единадесети април е сервирала на преподобния Тестър питиетата, които си е поръчвал. Шест двойни шотландски уискита без лед, равняващи се на дванадесет питиета за два часа. Тя ще ви разкаже, че преподобният Тестър се напил, станал агресивен и започнал да сипе обиди. Ще ви разкаже, че преподобният Тестър използвал непристоен език и че я докосвал неприлично. Тя се оплакала от поведението на господин Тестър на своята работодателка госпожа Ърлин Барлоу, която също ще даде показания. Госпожа Барлоу разговаряла с преподобния Тестър и накрая го помолила да си тръгне. Госпожица Крисчън не е виждала преподобния Тестър, нито е чувала за него до идването му в клуба въпросната вечер и след като си е тръгнал, не го е виждала повече.

Върнах се при отделението за съдебните заседатели и застанах точно пред тях.

— Въпреки казаното от господин Мартин преди малко, няма да чуете някой свидетел да казва, че същата нощ е видял госпожица Крисчън близо до стаята на преподобния Тестър. Няма да чуете от свидетел, че е видял госпожица Крисчън да си тръгва по същото време като преподобния Тестър. Всъщност работодателката на госпожица Крисчън, госпожа Ърлин Барлоу, ще свидетелства, че когато смяната на госпожица Крисчън е свършила, тя я е закарала в дома си. Ще чуете показания, че два косъма, намерени върху тялото на жертвата, съответстват на ДНК структурата на госпожица Крисчън. Това е най-сериозното доказателство, което щатът ще представи в този случай. Вярвам, че спокойно може да се каже, че ако не бяха тези два косъма, днес нямаше да сме тук. Но онова, което ще ви помоля да направите, е да обърнете особено внимание на мястото, където са намерени тези два косъма. И двата са взети от ризата на преподобния. След като чуете показанията, че госпожица Крисчън е била в контакт с преподобния Тестър в клуба, че се е навеждала над масата, за да му сервира напитките, и че той нарочно и неприлично се е отърквал в нея, не само е възможно, но и вероятно тези косми да са паднали върху господин Тестър в клуба.

Дами и господа, щатът разполага единствено с това, като изключим показанията, получени в последната минута от една наркоманка и крадла, която са завербували в затвора. Да, тя е моя сестра и я е яд на мен, защото поисках да я арестуват, след като обра семейството ми. И то не за първи път.

Мартин подскочи, за да възрази, но съдия Грийн му махна да си седне на мястото и каза:

— Господин Дилард, по-кротко.

— Обвинението не разполага с оръжието, с което е извършено убийството. Няма очевидци. Не разполага с отпечатъци на пръсти, нито петна от кръв и няма как да докаже, че госпожица Крисчън е била на местопрестъплението. Обвинението твърди, че мотивът е грабеж, но парите на преподобния Тестър не са открити у госпожица Крисчън. Обвинението не разполага с доказателства да докаже твърденията си.

— В този случай правителството трябва да докаже отвъд всяко разумно съмнение, че госпожица Крисчън, действаща преднамерено, е убила жертвата с нож и след това е обезобразила трупа. За да осъдите госпожица Крисчън, вие не трябва да имате ни най-малкото съмнение, че тя е извършила това ужасно престъпление. А освен това съдията ще ви инструктира, че при случаи, основаващи се на косвени доказателства, какъвто е този, вие може да намерите госпожица Крисчън за виновна, ако не съществува друга разумна теория за нечия вина. В случая съществуват поне десетина други разумни предположения как е бил убит преподобният Тестър… Когато чуете всички доказателства, вие, дами и господа, ще изпитвате повече от основателно съмнение. Всъщност вероятно ще се запитате защо изобщо тази млада жена е била арестувана. Ейнджъл Крисчън живее в кошмар от деня, когато несправедливо е обвинена в убийство. Това е кошмар, който само вие можете да прекратите. Тя не е виновна. Тя не е извършила това ужасно нещо. — Направих пауза и последователно погледнах всеки от съдебните заседатели. Исках да схванат добре думите ми. — Всички свързани с този процес изпълняват своя дълг — продължих. — Съдията, адвокатът и прокурорът, свидетелите, всички. Вашето задължение е да установите истината и след като го направите, да гласувате според съвестта си. В този случай единствената присъда, която може да постановите, е невинна. Това е случай, в който се иска смъртно наказание. Един човек е бил убит и някой трябва да плати за това. Но никой от нас не иска да плати невинен човек, а тази красива млада жена, която седи пред вас, е невинна.

24 юли 14:15

— Повикайте своя първи свидетел — нареди съдия Грийн.

Мартин призова Денис Хол, управител на мотела „Бъджет“. Хол разказа на съдебните заседатели, че преподобният Тестър си взел стая в късния следобед на 11 април, казал му, че е дошъл да изнесе проповед пред евангелска среща в черквата на свой приятел, и го попитал къде може да хапне хубав бургер. На следващия ден, час след времето за освобождаване на стаята, една от камериерките му съобщила, че табелката „Не ме безпокойте“ още виси на вратата на Тестър. Хол отишъл, отключил вратата, видял кръвта и повикал полицията.

Когато Мартин свърши с разпита, се изправих и оправих вратовръзката си.

— Господин Хол, видяхте ли преподобният Тестър да се прибира в мотела, след като е поел към ресторанта, който сте му препоръчали, „Пърпъл Пиг“, ако не се лъжа?

— Не, господине. Смяната ми свърши в седем и си отидох вкъщи.

Докоснах рамото на Ейнджъл.

— Виждали ли сте някога тази млада жена?

— Не, иначе щях да я запомня.

— Благодаря.

— Може да си вървите — обади се съдия Грийн. — Следващият свидетел.

Мартин призова Шийла Хънт, рецепционистката на смяна през нощта. Тя каза, че видяла колата на Тестър да влиза в паркинга около полунощ, а след нея пристигнал червен корвет. После каза, че от червената кола слязла една жена и последвала Тестър по стъпалата. Мартин не си направи труда да попита дали може да разпознае жената.

— Госпожо Хънт — започнах аз, когато ми дойде редът, — когато преподобният Тестър се е прибрал в мотела, е валяло. Нали така?

— Да, валеше.

— И то доста силно, нали?

— Да.

— А това ви е попречило да виждате ясно. Така ли е?

— Да. Освен, че валеше, не обърнах и много внимание, защото по това време гледах Джей Лено.

— Не казахте ли пред полицията, че лицето, което сте видели, е носело нещо като палто или пелерина?

— Имаше малка качулка. Спомням си, че си помислих, че прилича на Червената шапчица, както изключим това, че не беше червена.

— Значи не може да разпознаете лицето. Така ли е?

— Не, съжалявам.

— Няма за какво да съжалявате, госпожо. Можете ли да ни кажете дали жената е била млада, или стара?

— Не.

— Висока или ниска? Пълна или слаба?

— Не.

— Не можете да кажете и дали жената е била чернокожа или бяла, мулатка или азиатка, или червенокожа?

— Не мисля, че беше чернокожа — отговори жената. — Но това е всичко, което мога да кажа.

— Всъщност дори не можете да кажете със сигурност, че лицето е било жена, нали?

— Мисля, че беше.

— Но не сте сигурна, нали?

— Не знам. Мисля, че беше.

— Мислите, че е била госпожо, тази млада жена е заплашена от смъртна присъда. Трябва да сте сигурна. Сигурна ли сте, или не?

— Беше тъмно и валеше.

— Благодаря. Нека поговорим малко за колата. Не сте успели да видите регистрационния номер. Така ли е?

— Дори не съм се опитвала.

— Защото нищо не ви е разтревожило. Така ли е?

— Точно така. Не бях разтревожена.

— В мотела непрекъснато идват и си отиват хора. Нали?

— Точно така.

— А видяхте ли шофьора?

— Не.

— Знаете ли дали е бил мъж, или жена?

— Изобщо не видях шофьора.

— Видяхте ли накъде потегли колата, когато пътникът е слязъл?

— Погледнах навън само за секунда. След това отново загледах предаването.

— Видяхте ли колата да си заминава и после да се връща?

— Казах ви, че отново започнах да гледам предаването.

— Благодаря.

Мартин изглеждаше както винаги самоуверен, но би трябвало поне малко да се разтревожи. Случаят му летеше с пълна скорост към провал. Първият му свидетел беше открил трупа и бе повикал полицията, а вторият каза, че не е видял нищо.

Хвърлих поглед наляво и видях Дийкън Бейкър и Фил Ландърс да крачат към масата на обвинението.

— Повикайте следващия свидетел — нареди съдия Грийн.

— Мога ли да поговоря с господин Мартин? — попита Бейкър.

— Да, но не се бавете — разреши съдията.

Бейкър се наведе към Мартин и му прошепна нещо. Мартин кимна и също му прошепна нещо. След това двамата се обърнаха към съдията.

— Ваша чест, можем ли да се приближим? — попита Бейкър.

Грейн им махна да дойдат и аз станах и се присъединих към тях.

— Трябва да поговорим с вас в кабинета ви — каза Бейкър.

— В момента водим дело за убийство, ако не сте забелязали — изръмжа съдия Бейкър.

— Извинете — каза Бейкър, — но възникна нещо крайно важно. Нещо, което има пряка връзка със случая.

Съдията се съгласи за петнадесетминутно прекъсване и ние го последвахме в покоите му. Той затвори вратата, закачи тогата си на една закачалка до прозореца, седна зад писалището си и попита:

— Е, какво има?

— Много важно развитие по случая — започна Бейкър. — Тази сутрин БРТ намери червен корвет в една плевня в планината Спайви. Колата принадлежи на Ърлин Барлоу. В момента нашите криминолози я изследват.

— Не виждам какво общо има това с процеса.

— Може да оневини клиентката на господин Дилард — каза Бейкър. — Когато извършихме ареста, една млада жена, която работеше в стриптийз клуба на Барлоу, ни каза, че собственичката и Ейнджъл са си тръгнали по същото време като жертвата. Каза ни, че са заминали с червения корвет на Барлоу и че въпросната вечер не са се връщали в клуба.

— Помня — каза съдията. — Както и факта, че госпожа Барлоу не говореше истината по време на предварителните заседания и това беше главната причина да подпиша разрешенията за обиск на нейния дом и клуба и разрешението да вземете косми за проба от нея и момичето.

— Точно така — отговори Бейкър. — Също така един друг свидетел се свърза с нас и разказа, че видял жена, отговаряща на описанието на госпожа Барлоу, застанала до корвет на моста „Пикън“ малко след полунощ в деня на убийството. Заяви, че е била сама. Ние смятаме, че госпожа Барлоу тъкмо е изхвърляла оръжието на убийството и пениса на преподобния. Затруднението, с което се сблъскахме, беше, че колата изчезна. Никъде не можахме да я открием и затова решихме, че вероятно съдържа доказателства във връзка с убийството. Сега я намерихме и от онова, което научих, изглежда, по седалката има следи от кръв.

— Значи сега смятате, че Барлоу е убила преподобния Тестър? — попита съдия Грийн.

— Логично е, особено ако успеем да докажем, че е убила и Хейс, в което я подозираме.

— Напълно сте оплескали предварителното следствие — заяви съдията. — Познат ли ви е изразът „насрани до ушите“?

— Моля ви, господин съдия… — каза Бейкър.

— Е, и какво искате? — попита съдията.

— Малко време. Единственото, което искаме, е да прекъснете процеса за една седмица. Дотогава ще сме получили резултатите от лабораторните изследвания от Ноксвил. Ако в колата на Барлоу има следи от кръвта на Тестър или намерим оръжието на убийството, ще свалим обвиненията срещу клиентката на господин Дилард, ако, разбира се, тя ни сътрудничи, и ще арестуваме Барлоу за убийството на Тестър.

Нямаше никаква вероятност Ейнджъл да им сътрудничи. Те не разполагаха с достатъчно доказателства, за да я осъдят, и не можех да се сетя дори за една-едничка причина да иска да им помогне.

Съдията ме погледна.

— Някакви възражения, господин Дилард?

— Не, съдия. Ако има вероятност да свалят обвиненията срещу клиентката ми, не съм против да им дадем една седмица.

— Добре. — Съдията посочи Бейкър с пръст. — Ще ти дам малко време. Но ако следващия понеделник няма нов обвиняем, ще го довършим тоя проклет процес.

24 юли 15:00

Съдията не обясни нито на съдебните заседатели, нито на останалите люде в съдебната зала защо разрешава едноседмично прекъсване. Просто им нареди да се явят отново следващия понеделник.

Ейнджъл поиска да разбере какво става и й отговорих, че веднага щом мога, ще отида в затвора, за да й обясня. Съдебните заседатели започнаха да се изнасят от залата и тя започна да се опразва. Към мен се приближи Ърлин Барлоу. Беше седяла в коридора заедно с останалите свидетели. Тестър-младши не беше помръднал от мястото си.

— Захарче, какво става? — попита Ърлин.

— Полицията твърди, че имат нова информация по случая на Ейнджъл. Районният прокурор помоли съдията за прекъсване, така че да могат да съберат още доказателства. Даде им срок до следващия понеделник.

Ландърс тъкмо излизаше от кабинета на съдията — очевидно го бяха ухажвали с Бейкър. Щом видя Ърлин, зави към нас, посочи я с пръст и каза:

— Не напускай града. — Обърна се и излезе.

— Какво означава това? — попита Ърлин.

— Не знам. Нищо не ми казват — отговорих и се приготвих да си вървя. Нямах намерение да й казвам, че е повече от вероятно следващата седмица да я приберат. С моя късмет, щеше да вземе да изчезне и да осъмна с обвинение във възпрепятстване на правосъдието. — Трябва да ида в затвора, за да се видя с Ейнджъл и да й обясня какво става. С теб ще говоря по-късно.

Преди да изляза от съдебната палата, се качих на асансьора, за да стигна до кабинета на Дийкън Бейкър.

— Интересна дилема — подхвърли той, когато влязох.

— За вас — отговорих. — Аз съм все още на същата вълна. Невинен клиент.

— Хайде да престанем със заобикалките — предложи Бейкър. — Ако нещо в колата я свърже с убийството на Тестър, ще обвиним червенокосата. И ще сваля обвиненията срещу клиентката ти, ако се съгласи да ни помогне.

— Ърлин е единственият й близък човек на този свят. Съмнявам се, че ще иска да я предаде.

— Дилард, тя е била с нея. Знае какво се е случило в онази стая.

— Не можеш да докажеш това.

— Ще посмее ли да поеме риска? Може би Барлоу ще има какво да каже за нея, когато се окаже обвинена за предумишлено убийство.

— Всичко, което Ърлин ми е казала за Ейнджъл, е, че е невинна.

— Щом заговори, започва да сипе лъжи.

— Дийкън, ти си закъсал. Съдебните заседатели бяха заклети за случая на Ейнджъл. Ако свалиш обвиненията, не можеш да я съдиш повторно, защото заседателите вече положиха клетва. Петата поправка. Ако се върнеш и продължиш делото, ще изгубиш дори с показанията на сестра ми. Имаш ли представа какво ще направя с нея на свидетелската скамейка?

— Планирах да съм в съдебната зала при кръстосания разпит — отговори той със самодоволна усмивка. — Не бих го пропуснал. Поне съобщи на клиентката си предложението ми. Върви при нея да й обясниш, че предлагам да сваля обвинението в предумишлено убийство.

— Ще говоря с нея, но не се радвай предварително.

Ейнджъл все още беше с дрехите, с които беше в съдебната зала.

— Странен ден, нали? — подхвърлих.

— Какво става?

— Едновременно е хубаво и лошо. Тази сутрин БРТ е намерило червен корвет в някаква плевня в Юникой Каунти. Плевнята е собственост на Ърлин, както вероятно и колата.

Ейнджъл зяпна. Гледах я внимателно. Лицето й поруменя, долната й устна започна да трепери. Тя само седеше, трепереше и мълчеше. Бръкнах в куфарчето си и извадих хартиени кърпички. Носех ги от първото си посещение при нея в затвора. Подадох й няколко за всеки случай, протегнах се през масата и сложиха ръката си върху нейната.

— Ейнджъл, сега районният прокурор смята, че Ърлин е убила преподобния Тестър. Иска да снеме обвиненията срещу теб, но има условие. Иска да му разкажеш всичко, което знаеш за убийството на проповедника.

Тя гледаше унесено, сякаш не разбираше напълно какво й казвам.

— Ейнджъл? Разбра ли? Иска да свали обвиненията срещу теб. Вероятно ще арестуват Ърлин за убийството на преподобния.

— Не могат да направят това! — избухна тя, а след това отпусна глава върху ръцете си и се разплака. Приближих стола си до нейния и започнах да я потупвам по гърба.

— Успокой се — помолих я. Вратите бяха от дебела пет сантиметра стомана, а стените от бетон, но хълцанията й бяха силни. Не исках да дойдат надзирателите и да започнат да задават въпроси.

— Дай да поговорим — подканих я. — Всичко е наред. Просто да поговорим. Каквото и да те притеснява, можеш да ми го кажеш. Каквото и да е то, аз съм на твоя страна.

Внезапно тя се изправи, избърса очи и утихна. Очите й ме гледаха жално.

— Мога ли да ти се доверя? — попита с тънък гласец.

— Разбира се, че можеш. Знаеш го.

— Мога ли наистина да ти се доверя?

— Тук съм на твое разположение. Каквото и да ми кажеш, обещавам, че няма да кажа на никого. Вече ти обясних за привилегията и задължението адвокатът да пази тайните на своя клиент.

Видях, че взе някакво решение. След като го направи, изправи гръб и изпъна рамене, сякаш от плещите й е паднало голямо бреме.

— Аз го направих, господин Дилард. Аз го убих. Не мога да им позволя да обвинят госпожа Ърлин.

От деня, когато разговарях с Том Шорт, имах известни подозрения, но просто не исках да повярвам. Дори сега, когато думите излязоха от устата й, не исках да повярвам. Хванах ръката й; знаех, че ако продължа и я попитам за подробностите, всичко в нашите отношения и в цялата ми стратегия, ако процесът продължи, ще се промени.

— Помисли какви ги приказваш — прекъснах я. — Ние ще спечелим делото. Ако ми кажеш, че си го убила, това ще промени много неща.

— Нали искаш да знаеш истината?

— Не съм сигурен.

Гледах младото й гладко лице и сърцето ми се разтвори за нея. Нещо ми подсказваше, че ако е убила Тестър, може да са я принудили обстоятелствата.

— Извинявай, Ейнджъл. Да, искам да знам истината. Какво всъщност се случи?

Тя прехапа устна и потрепери.

— Можеш ли да ми разкажеш?

Тя бавно кимна.

— Добре, но не искам да изпадаш в истерия. Не искам никой друг да чуе, така че трябва да се владееш. Ще успееш ли да го направиш?

— Вероятно.

— Тогава започвай.

Тя си пое дълбоко дъх и стисна ръката ми толкова силно, че ноктите й се забиха в кожата.

— Всичко, което ти разказах преди, е истина, с изключение на последната част. Госпожа Ърлин не само го помоли да си върви, когато се напи и започна да ми досажда и да се прави на глупак. Попита ме дали искам да й помогна. Каза, че искала да даде урок на проповедника. Каза, че единственото, което иска от мен, е да отида с нея до стаята му в мотела, тя щяла да се погрижи за останалото. Казах й, че ще го направя.

— Какво се случи после?

— Госпожа Ърлин отиде при него, за да си поговорят, и той излезе във фоайето за няколко минути. Когато се върна, тя ми каза да си взема палтото, отиде в кабинета си и се забави там известно време, след това излезе и се качихме на колата й. Последвахме го до паркинга на мотела. По пътя тя ми каза, че той си мислел, че ще отида в стаята му, за да правим секс. И ми даде малка бутилка скоч. Каза ми, че щом стигнем до мотела, трябва да вляза в стаята му и да му предложа питие. Каза, че е сложила нещо в уискито и че щом той го изпие, ще заспи, а аз да изтичам до колата и да й кажа. Мисля, че искаше да му вземе парите.

— Но очевидно нещо се объркало — подхвърлих.

Тя притисна юмрук към устата си и прошепна:

— Да. — Погледът й беше отнесен. Придоби същото изражение, с което ми бе разказала за произшествието с кашата.

— Когато стигнахме до мотела, аз слязох от колата и се качих по стълбите с него. Госпожа Ърлин остана да чака на паркинга. Аз влязох в стаята и той затвори вратата. Извадих шишенцето от чантата си и го попитах дали иска да пийне. Той го взе, остави го на масата и отговори, че не ме е довел да си пием. Лицето му беше ужасно… все едно беше луд. След това, преди изобщо да разбера какво става, ме удари. Удари ме толкова силно, че паднах на леглото и едва не изгубих съзнание.

— После… после си свали панталоните и ми смъкна гащичките… — Направи пауза и си пое дълбоко дъх. — Претърколи ме по корем и ми пъхна онова нещо в… — И посочи дупето си.

— Сношил се е с теб анално?

— Какво? — Явно не знаеше какво означава това.

— Няма значение. Можеш ли да продължиш?

— Имах чувството, че се случва на някого другиго — каза тя. — Сякаш летях под тавана и го гледах оттам какво прави. Същото ставаше, когато татко Томас ми правеше разни неща. Едновременно псуваше и проповядваше, наричаше ме каква ли не. После си извади онова нещо, отиде до масата, взе шишенцето и отпи голяма глътка. Залитна, седна на леглото и почна да се съблича. Имах чувството, че е забравил, че съм там… На масата имаше нож. Мисля, че беше негов. Помня, че се гледах как отивам до масата и го взимам. Беше от онези сгъваемите. Той вече хъркаше. Отворих ножа, върнах се при леглото и започнах да го мушкам. Мушках го, докато повече не можех, докато вече не успявах да вдигна ножа. След това мисля, че просто излязох през вратата. Дори не си обух гащичките.

— Помниш ли какво направи Ърлин?

— Май да — отговори момичето. — Дотича по стълбите при мен, загърна ме с палтото си и ми взе ножа. Заведе ме до колата и ме сложи да седна. Попита ме какво е станало и аз се опитах да й разкажа. Тя отиде в стаята, но не знам какво е правила там. После ме заведе вкъщи и в задния двор изми кръвта от мен с маркуча. Каза, че не иска никаква кръв в банята. След това ме вкара вътре и каза, че трябва да излезе за малко. Обаче я нямаше доста дълго.

— След това говорихте ли за случилото се?

— Не много — отговори Ейнджъл. — Тя каза, че много съжалява за всичко, но че сега той поне нямало да причини болка на друго момиче. Каза ми и никога да не споменавам какво се е случило. На никого. И когато после дойде полицията, ми каза да не разговарям с тях. Нареди на всички служители в клуба да не говорят пред полицията. Когато дойдоха да ме арестуват, ми каза, че щом искат да говорят с мен, да поискам адвокат.

— Ейнджъл, ти не каза нищо за отрязания пенис. Помниш ли да си го правила?

— Не съм го отрязала.

— Сигурна ли си?

— Да. Щях да ти кажа, ако го бях направила.

Повярвах й.

— Добре направи, че ми каза какво се е случило.

— Сигурно ще трябва да остана в затвора до края на живота си?

— Съмнявам се. Това променя някои неща, но не променя факта, че те нямат кой знае какви доказателства срещу теб.

— А сестра ти? Аз никога не съм говорила с нея.

— Сигурен бях — отговорих. — Трябва да ми се довериш. Ще измисля нещо. Просто ми трябва малко време, за да си помисля.

След като надзирателите я отведоха, останах сам на масата, неспособен да стана и да изляза. Вратата избръмча два пъти, но аз просто си седях и не можех да помръдна.

В съзнанието си продължавах да виждам едно красиво крехко момиче, което в дъжда наивно се изкачва по стълбите към мотелската стая. Придружава я мъж, който е два пъти по-едър от нея и почти три пъти по-стар. Тя затваря вратата и предлага на мъжа да си пийне. Той взима шишето от ръката й, оставя го и я удря яростно по бузата. Тя вижда звезди и замаяна от удара пада по гръб на леглото. Гигантът се върти над нея с пиянския си вонящ дъх. Сграбчва я и я преобръща като парцалена кукла. Започва да мърмори, като първо я нарича курва, а след това отправя възхвали към Господа за възможността да отмъсти на една долна кучка. Смъква й бикините. Възбуден е, но е прекалено пиян, за да поддържа дълго време ерекция. Опитва се да влезе насила в ректума й, но тя е прекалено тясна. Плюе на ръката си, навлажнява я и опитва отново. Тя се опъва, но той е много по-силен. Удря я по тила и й нарежда да не мърда. Вкарва й го и започва да стене от удоволствие. Момичето замръзва. Капки пот се стичат от гиганта върху задника на малката. Той не може да я чука, както му се иска, но пък забелязва шишето, което му е предложила. Става от момичето, пристъпва към масата и го взема. Отпива голяма глътка, докато момичето хленчи на леглото.

Чувам гласа на Сара: „Махни го от мен, Джоуи. Боли!“

Когато най-накрая си възвърнах способността да се движа, станах, натиснах бутона и зачаках вратата да избръмчи, след което тръгнах през лабиринта от коридори и стоманени врати. Онова, което Ейнджъл ми беше описала, в най-лошия случай можеше да бъде квалифицирано като непредумишлено убийство. Углавно престъпление клас „В“, което носеше максимална присъда от шест години. Но не можех да се насиля да й препоръчам да отидем при районния прокурор и да му разкажем какво се е случило. Не можех да си представя, че ще влезе в затвора, защото е отмъстила на мъж, който я е насилил по един от най-срамните начини.

Според мен лицемерният кучи син си беше получил заслуженото.

24 юли 18:05

От затвора поех право към къщи. В главата ми се редуваха признанието на Ейнджъл и умолителният глас на Сара. Рио естествено ми опика обувката и аз, вместо да се засмея или лекичко да го бутна настрана, вдигнах крак да го ритна с все сили. Успях да се овладея, но на косъм. По някаква причина мисълта, че кучето ме опикава точно в този момент, ме подлуди толкова, че поисках да му причиня болка. Наругах го и го прекрачих, докато то се свиваше на автомобилната алея.

Влязох в кухнята. Каролайн се беше навела над готварската печка. Подуших миризмата на броколи. Мразя броколи.

— Здравей, скъпи — каза тя. — Чух, че са отложили процеса. Какво става?

— Ще му извия врата на това куче.

— Мисля, че това не е добра идея.

— Писна ми да ме опикава. Писна ми всички да се ебават с мен.

— Джо, какво става?

— Нищо. — Минах през кухнята и влязох в спалнята, за да се преоблека. Чувствах напрежение, доста силно напрежение в слепоочията, дори ми причерняваше. Почувствах ръка на рамото си. Докосването й обикновено ме успокояваше, но този път не се получи.

— Джо, какво не е наред? Кажи ми.

— Вероятно ще е най-добре, ако точно сега ме оставиш на мира.

— Да те оставя на мира? Защо? Какво съм направила?

— Нищо — отговорих. — И точно това е част от проблема.

Всъщност докато карах към къщи, трупах гняв и срещу Каролайн. Аз трябваше да се грижа за нея, което означаваше, че трябва да продължавам да работя. Но ми беше писнало да си скъсвам задника от работа за хора, които нито го заслужаваха, нито го ценяха. Писнало ми беше да ме използват, да ме лъжат и да се тревожа дали онова, което правя, е правилно или погрешно. Всичко ми беше дошло до гуша.

— Скъпи, обичам те — каза тя.

— Голяма работа.

— Днес си бил доста натоварен. Какво ще кажеш за една гореща вана?

— Не искам гореща вана. Защо не вземеш да направиш каквото те помолих и не ме оставиш на мира?

— Как смееш да ми говориш така! — възкликна Каролайн. — Зная, че си мразиш работата. Зная, че понякога мразиш и себе си, но това не означава, че можеш да си го изкарваш на мен. Не съм направила нищо, освен да те обичам и да се опитвам да ти помагам в трудните периоди, и няма да стоя тук и да слушам как ме ругаеш. Джо, аз не съм бърсалка!

Усещах единствено напрежението в главата си. Направо губех съзнание. Минах покрай нея и се върнах в кухнята.

— Какво правиш? — Тя стоеше точно зад гърба ми. Тръгнах към вратата. — Къде отиваш?

— Навън — отговорих. — Излизам.

Точно това и направих. Отидох с колата до един бар в Джонсън Сити, „Фритърс“. Седнах сам на бара и известно време пих водка. След това поисках чашка „Йегермайстер“. След това още една. Седях там часове.

Когато излязох от бара, валеше дъжд, но не ми пукаше. Казах си, че трябва да отида на още едно място. Прекосих града, като държах едната си ръка върху дясното си око, за да не виждам двойно. Минах през портата на Администрацията на ветераните. Завих към района, където бяха гробищата с дългите редици бели кръстове, и по пиянски внимателно стигнах до парцела, където беше погребан баща ми. Слязох от колата и залитах под дъжда, докато не го намерих.

След това легнах върху гроба и изгубих съзнание.

Сънувах, че лежа в гъсталак в джунглата на Гренада. По някакъв начин се бях откъснал от отделението си. Лицето ми беше намазано с камуфлажна боя и бях насочил картечница срещу някаква пътека. Група от шестима кубински войници се приближаваше към мен. Бях заложил мини „Клеймор“ в ров край пътеката и грижливо бях скрил кабелите.

Първият кубинец влезе в обсега на мините. Трябваше да изчакам да наближат и останалите. Щом и те навлезеха в зоната, щях да открия огън. А когато се хвърлеха в рова, щях да натисна бутоните и да взривя мините. Щеше да се получи чудесна касапница.

Щом и последният влезе в зоната, започнах да стрелям с М60. Покривах ги с къси откоси. Кубинците се хвърлиха в рова. Взривих мините и земята потрепери. Кубинските оръжия замлъкнаха и отидох да довърша акцията.

Чух свиренето от раната в гърдите на първия от групата, който лежеше по корем в рова. Лявата му ръка беше откъсната и запратена на метър от него. Подбутнах го в ребрата с крак и го обърнах. Вторачих се в лицето на дете. Беше някъде на шестнадесет и приличаше на мен.

Започнах да пищя.

25 юли 01:00

Джери Бърд ме намери в дъжда. Джери беше пазач на Администрацията на ветераните, също ветеран. Познавахме се от петнадесетина години. Жена му беше учила в същата гимназия като мен, а синът му играеше бейзбол с Джек. Имахме доста общо и през тези години неведнъж си бяхме прекарвали добре.

Когато ме събуди, нямах ни най-малка представа къде съм, нито как съм стигнал дотук. Валеше като из ведро и зъбите ми тракаха. Той ми помогна да се изправя и ме хвана под ръка.

— Джо, какво правиш тук, по дяволите?

— Нямам представа.

Джери се обади на Каролайн по мобилния си телефон. Каза й къде съм и че можем да приберем колата ми на сутринта. След това ме закара до нас.

— Какво става? — попита Каролайн, когато Джери си тръгна. Бях изпил две чаши толкова силно кафе, че направо ми се накъдри езикът. Видях, че е плакала, но се надявах да не започне пак. И така се чувствах достатъчно зле. — Направо се поболях от тревога по теб.

— Съжалявам — измънках. — Преживях малък срив.

Винаги бях държал Каролайн настрана от най-гадната част в работата ми и в миналото ми. Те бяха грозни и плашещи, а Каролайн — красива и мила. Страхувах се да не би някак си да я омърся, ако й кажа истината, но по-страшното беше, че тя можеше да си помисли, че съм слаб и лош.

— Кажи ми. Моля те.

— Не ти трябва да знаеш. Повярвай ми, ще ти е по-добре, ако не знаеш.

— Джо, наистина ли смяташ, че ако ми кажеш нещо лошо, ще започна да те обичам по-малко?

Настъпи дълго мълчание. Тя ми наля още кафе. Седях и го отпивах на малки глътчици, опитвах се да реша дали искам да кажа на жена си, че през всичките тези години, въпреки цялото ми мъжкарско пъчене, тя е била омъжена за едно малко уплашено момченце, което се опитва да докаже на себе си, че не е страхливец?

— Не мога да ти кажа.

— Има ли нещо общо с този случай?

— С част от него. Изглежда, ще арестуват Ърлин Барлоу за убийството на Тестър. — Бях благодарен за възможността да отклоня вниманието й от мен.

— Смяташ ли, че е убила Тестър?

— Зная, че не го е направила.

— Как така знаеш?

— Просто знам.

— Как? Откъде?

Погледнах я безмълвно. Не можех да й кажа, но Каролайн беше интелигентна жена. Видях как на лицето й се изписа разбиране. Тя се сети.

— Ейнджъл ти е казала, че тя го е направила?

Кимнах.

— И сега се опитваш да решиш какво да правиш?

— Точно в момента се опитвам да оцелея. Знаеш, че ще трябва да смачкам Сара на свидетелската скамейка, ако процесът продължи. Не мога да ти опиша колко се ужасявам от този момент.

— Джо, защо го прави? Какво не е наред с нея?

— Наистина ли искаш да знаеш? Няма да ти е приятно да го чуеш.

— Разбира се, че искам да знам. Мисля, че имам право.

Вярно беше. Беше заслужила да чуе всичко. Погледнах я и се замислих за мама, за съжалението, което изпитвах, че не искаше да ме допусне до сърцето си, и за празнотата, която изпитвах, защото аз никога не я допуснах в моето. Сетих се за кошмарите, за безпокойството, депресията, дразнещото усещане, че съм страхливец. Погледнах Каролайн и разбрах, че не мога повече да държа жена си настрана. Не можех да съм като майка ми. Вече беше време. Беше дошъл моментът да се открия.

Разказах на Каролайн какво е направил Тестър на Ейнджъл и какво вуйчо Реймънд на Сара. Когато чу какво се е случило на сестра ми, Каролайн седна до мен и ме прегърна. Щом почувствах дъха й и усетих познатата й миризма, изведнъж престана да ми пука дали ще ме помисли за слабак — защото в този миг наистина бях слабак. Трябваше да се опра на единствения човек, на когото се доверявах изцяло. За първи път в живота си се отдадох напълно. Имаше мигове, когато плачех толкова силно, че не можех да дишам. Отначало се срамувах и се дърпах, но щом започнах, вече нямаше спиране. След двадесет години се разкрих изцяло пред Каролайн.

Разказах й за разочарованието да бъдеш отглеждан без баща. Разказах за жестокостите, които бях вършил и видял в Гренада. Казах й всичко за Мейнард Буш и Бони Тейт и как се почувствах, когато близнаците Бауърс умряха под слънчевите лъчи. Казах й какво изпитвах към майка си. Говорих чак до разсъмване. Никога не бях преживявал подобно нещо, но когато свърших, разбрах силата на изповедта.

— Знаеш ли какво? — каза Каролайн, когато накрая бях прекалено изтощен, за да продължа да говоря, сложи ръце на раменете ми и ме погледна в очите. — Ако ме съдеха, ако бях в положението на Ейнджъл, нямаше да искам никого другиго за мой защитник. И знаеш ли защо?

— Съжалявам за нещата, които казах, когато се прибрах. Голям глупак съм. Съжалявам и за…

— Шшт. Знаеш ли защо бих искала единствено ти на света да ме защитаваш?

— Не. Защо?

— Защото ти, Джо, си добър човек. Много просто. Затова се омъжих за теб, затова те обичам през всичките тези години. Затова децата те обожават. Затова през всички тези години държиш на Сара и затова ходеше да седиш до майка си. Затова прекарваш живота си в опити да помагаш на хората. Надявам се завинаги да си останеш такъв.

Думите й ме накараха да онемея. Не знаех какво да кажа.

— Ейнджъл кога ти каза какво се е случило? — попита Каролайн.

— Малко преди да се прибера.

— Така си и помислих. Това е предизвикало всичко. Върнало те е в онази къща със сестра ти. Като го добавиш към всичко друго, което ти се върти из главата напоследък, въобще не е изненадващо. Щастлива съм, че не пострада.

— Аз също.

— Ще го преживееш — насърчи ме Каролайн. — Ти умееш да оцеляваш. Ти си най-силният човек, когото съм срещала.

Отиде до вратата за гаража и я отвори.

— А тук има още някой, който те обича.

Рио влезе бавно в стаята, видя ме и спря.

— Ела, момчето ми — казах. Ушите му щръкнаха и опашката му се залюля. — Ела и ми опикай обувката.

25 юли 11:00

За първи път от цяла вечност спах добре. Не ме преследваха засади в джунглата, нито изнасилвания, убийства и образите на мъртви деца, нямаше буйни реки, нито смъртоносни водопади.

Събудих се от миризмата на кафе и равномерното почукване на дъжда по покрива. Влязох в кухнята и погледнах навън. Небето беше ниско и тъмносиво. Над езерото се стелеше прозирна мъглица и разбрах, че днес цял ден ще се лее летен дъжд, от онези, които сякаш пречистват целия свят.

Каролайн беше в кухнята, само по спортен сутиен и велосипедистки шорти. Когато ме прегърна, я вдигнах и я отнесох в спалнята. След половин час лежахме приятно изтощени в леглото.

— Какво ще правиш днес? — попита тя.

— Ще мисля. Трябва да измисля какво да правя с Ейнджъл.

— Какви са възможностите?

— Първата е да отида при Бейкър и да му кажа, че сме премислили и че искаме да сключим сделката. Но щом го направя, той веднага ще разбере, че тя е убила Тестър, и ще ми вгорчи живота. Ще предложи двадесет години. Втората възможност, когато в понеделник процесът продължи, е да повикам Ейнджъл на свидетелската скамейка. Ако каже истината, мога да пледирам за самозащита или непредумишлено убийство, защото я е изчукал анално.

— Ако постъпиш така, какъв е най-лошият вариант?

— Най-лошият вариант ще бъде, ако не й повярват и я намерят за виновна в предумишлено убийство. Това означава до живот. Не мисля, че при тези обстоятелства може да получи смъртна присъда. Могат да я намерят за виновна в непредумишлено убийство. Това означава най-малко петнадесет години. Ако се съгласят на непредумишлено убийство при самозащита, ще може да получи условна присъда, но се съмнявам, че съдия Грийн ще се навие. Проблемът е, че когато я изправя на свидетелската скамейка, не мога да поискам медицински показания. Том Шорт можеше да ми помогне, ако ми беше казала още в началото, но съдия Грийн не би ми позволил да използвам медицински показания толкова късно. Обвинението има право да поиска тя да бъде прегледана от лекар по техен избор и да получат всички доклади на Том Шорт. Не им ги дадох, защото нямах намерение да ги използвам.

— Какви са другите възможности?

— Може да каже, че не го е направила. Ако го направи, трябва да реша дали да я натопя. Правилникът казва, че ако застане на свидетелската скамейка и започне да лъже, а аз знам, че лъже, не мога нито да я разпитам, нито да представя заключителна пледоария в нейна полза. Съдебните заседатели много скоро ще се усетят. Тоест ако тя лъже и аз не я изоблича, значи аз я подтиквам да лъжесвидетелства и мога да се озова в затвора.

— Не бива да допускаш това.

— Не бива и няма да го направя. Но кълна ти се, че ако знаех, че няма да ме хванат, щях. Този тип я е изчукал отзад. Ударил я и тя рухнала почти в безсъзнание, след това я обърнал и й го вкарал отзад. Божи човек! Не изпитвам ни най-малко съчувствие към него. Никакво. Тя трябва да се измъкне. Трябва да може да излезе на свобода.

— И двамата вече знаем на какво се дължи това, нали?

— Трябваше да ти кажа за Сара много по-рано. Съжалявам. Срамувах се.

— Сега излезе наяве и аз нямам по-ниско мнение за теб.

Целунах я по челото. Тя нямаше представа колко много значи това за мен.

— Толкова е несправедливо — казах аз. — Най-справедливо би било да си върви вкъщи. Ърлин е нагласила всичко. Очевидно е искала да обере проповедника. Вината не е в Ейнджъл. Тя дори не е имала оръжие. Убила го е с неговия собствен нож.

— Не е трябвало да го убива — възрази Каролайн.

— Така ли? Ти какво щеше да направиш, ако някой пиян глупак те светне по физиономията и ти го начука в задника?

— Щях да го убия и да му отрежа патката.

— Точно така. Има само едно нещо, което мога да направя. Да се опитам да уредя нещата със Сара. Ако мога да я накарам да говори с мен, ще успея да обърна нещата в наша полза.

— Какво ще й кажеш?

— Не съм сигурен. Знаеш ли, ние двамата никога не сме говорили за това, след като се случи. Предполагам, че и двамата сме били толкова уплашени и унижени, че не сме искали да отваряме и дума. Наистина смятам, че това е причината тя да не може да се оправя с живота.

Спуснах крака от леглото и си поех дълбоко дъх.

— Ще отида в затвора. Не могат да ми попречат да говоря с нея. Най-лошото, което може да се случи, е да ме прати по дяволите и нищо няма да се промени.

— Ще се опиташ ли да говориш с нея за изнасилването?

— Налага се. Трябва да й кажа, че съжалявам.

— Джо, вината не е твоя.

— Знам, но все още имам усещането, че трябва да й се извиня. Така и не събрах смелост да поговорим, а не аз бях изнасилен.

— Не очаквай прекалено много — предупреди ме Каролайн.

Облякох се, изпих чаша кафе и точно се готвех да тръгна, когато жена ми каза:

— Джо?

— Да?

— Не забравяй да й кажеш, че я обичаш.

25 юли На обяд

Затворниците мразят много неща. Ненавиждат надзирателите, храната и особено скуката. Но има две неща, които мразят особено страстно: изнасилваните на деца и доносниците.

Администрацията беше преместила Сара в отделението за застрашени, в случай че се разчуе, че е доносничила за Ейнджъл. Отделението за застрашени много прилича на това за максимална сигурност. Задържаните там затворници са напълно изолирани. Това е безпощадно мъчително и окаяно съществуване.

Адвокатите, които искат да видят затворник, държан в отделението за застрашени, трябваше да му отидат на крака. Надзирателите не ги водеха до стаята за срещи, защото по пътя можеха да срещнат други затворници. Отне ми почти час разправии, за да мога да видя Сара. Надзирателите знаеха, че тя е свидетелка срещу моята клиентка, и не искаха да ми позволят да разговарям с нея. Но като адвокат имах същото право като полицията да разпитвам свидетели, включително важните, така че нямаше да им позволя да ми попречат. Опитаха се да се свържат с Дийкън Бейкър по телефона, но им отговориха, че в момента „не е на разположение“. Франки Мартин си беше взел ден отпуск и ловеше някъде риба. Накрая, когато ги заплаших, че ще ги завлека вкупом пред най-близкия съдия, те отстъпиха.

Надзирателят, който отключи килията на Сара, влезе преди мен и й каза, че няма нужда да говори с мен, ако не иска. Вярна на себе си, тя му каза да ходи да се пери.

Той заключи вратата и го чух как се отдалечава по коридора. Килията беше съвсем малка, боядисана в тъмносиво. Имаше платформа от неръждаема стомана, покрита с тънък дюшек, мивка от същия материал плюс тоалетна. Толкоз. Нямаше телевизор, радио, неща за писане или четене, абсолютно нищо, което да ти отвлича или занимава съзнанието. Сара, боса и в оранжевия си намачкан затворнически комбинезон, седеше в ъгъла зад мивката, притиснала колене към гърдите си.

— Значи така се отнасят към ключовите свидетели в делата за убийства — започнах аз. — Чудя се къде ли слагат хората, които не обичат.

Тя зарови лице в ръцете си, а аз се приближих към нея. Отпуснах се на колене и положих длани на раменете й. За моя изненада тя не трепна и не се дръпна.

— Няма нужда да говориш, ако не искаш — казах внимателно, — но снощи осъзнах нещо, което искам да споделя с теб. Искам да ти кажа, че съжалявам.

Почувствах как очите ми се пълнят със сълзи и напрегнах сили да се овладея. Не зная защо, но дори при усилията си да дръпна пердетата и да видя честно какво се бе случило между нас, изпитвах нужда да запазя образа си на стоик.

— Сара, съжалявам, че те предадох. Съжалявам, че не го спрях. Съжалявам, че не те защитих. Трябваше да го убия това копеле.

Както с Каролайн снощи, когато го казах, защитата ми рухна и сълзите рукнаха по бузите ми.

— Моля те, Сара. Бях толкова малък. Не знаех какво да направя. Моля те, прости ми.

Тя също се разплака и аз я прегърнах през раменете.

— Ако можех, щях да върна нещата и да те измъкна от онази стая, щях веднага да го направя, но и двамата знаем, че не мога. Единственото, което мога да направя, е да ти кажа, че съжалявам и че те обичам. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам.

— Джоуи, ти беше съвсем малък — каза тя задавено.

— И двамата бяхме много малки.

Вдигна ръце и ги обви около врата ми. Един нереален миг, минути на отчаяние и честност — и най-вече, поне така се надявах, на любов. Не си спомнях кога за последен път бях прегръщал Сара и се почувствах напълно доволен да клеча на бетонния под и да чувствам дъха й на шията си. И двамата не продумахме няколко минути, и двамата изпитвахме неловкост от този рядък изблик на привързаност.

Най-накрая тя заговори:

— Джоуи, ще ми счупиш врата.

— Божичко, съжалявам! — Пуснах я и се отдръпнах. — Трябва да се изправя, този бетон ще ми прецака коленете.

Седнах на края на койката, тя се настани до мен. Говорихме около час. Отначало бавно и на пресекулки, но не мина много и тя започна да ми разказва колко измъчена се чувствала и как наркотиците били единственото, което й осигурявало облекчение, макар и за кратко. Разговаряхме за порастването без баща, за мама и колко объркана беше. Накрая стигнахме и до бъдещето, и то непосредственото, и какво крие то за Сара.

— Какво е споразумението ти с районния прокурор? — попитах.

Тя ме погледна бдително.

— Затова ли дойде?

— Моля те, не казвай подобно нещо. Знаеш защо дойдох. Но това е нещо, с което също трябва да се оправяме.

— Съгласих се да дам честни показания в замяна на незабавно освобождаване и условна присъда.

— Имаш ли го в писмена форма?

— Мамка му, да.

Тя бръкна под дюшека и измъкна плик. Вътре беше споразумението, подписано от Сара, Дийкън Бейкър и съдия Глас. Сара се задължаваше да предостави „честни показания“ пред съда по случая щата Тенеси срещу Ейнджъл Крисчън и след като го направеше, трябваше незабавно да бъде освободена.

— Какви ще са честните ти показания? — попитах.

Тя ми се ухили пакостливо, нещо, което не бе правила от тридесет години.

— Ще се погрижиш ли да получа уговореното?

— Можеш да се обзаложиш.

31 юли 14:00

До 9 сутринта в понеделник резултатите от лабораторните изследвания на веществените доказателства, намерени в колата на Ърлин Барлоу, не бяха пристигнали в БРТ и съдия Грийн нареди процесът да продължи. През седмицата бях прекарал много време да обяснявам внимателно всичко на Ейнджъл. Тя разбра, че не може да стане и да излъже. Разбра, че не мога да използвам лекаря като свидетел на защитата. Разбра и рисковете. След като изслуша внимателно всичко, което имах да казвам, и без съмнение с малко помощ от Ърлин, тя се съгласи.

Франки Мартин бе направил всичко възможно, но все пак не разполагаше с оръжието на убийството, с ясен мотив и очевидци. Повика на свидетелската скамейка Ландърс, за да опише сцената на местопрестъплението и да разкаже за разследването, но при кръстосания разпит успях да покажа ясно как Тестър първо пие бира в „Пърпъл Пиг“, след това отива да похарчи църковните пари в стриптийз клуба, а в полунощ дори му се налага да изтегли пари от банкомата.

Патоложката даде показания, че Тестър е починал от загуба на кръв вследствие на множество прободни рани, но при кръстосания разпит трябваше да признае, че нивото на алкохол в кръвта му е било високо. Опита се да помогне на обвинението, като посочи, че е погълнал упойващо вещество, което се използва за изнасилване, но не можа да обясни как е попаднало в тялото му.

Един от лабораторните специалисти на БРТ разказа на съдебните заседатели за космите, намерени върху ризата на Тестър, и им обясни процесите за разпознаване на ДНК. По време на кръстосания разпит трябваше да признае, че е възможно двата косъма да са паднали от Ейнджъл в клуба.

Една възрастна госпожа, Ина Мей, обясни на съдебните заседатели как на сутринта след убийството котката й открила пениса на Тестър. Нейните показания предизвикаха кратък миг лекомислие в един до смърт сериозен процес.

Франки запази Сара за най-накрая. По-добре да беше излязъл навън да се самоубие.

— Госпожице, бихте ли казали името си за протокола? — започна той.

— Казвам се Сара Дилард. — Беше с оранжевия комбинезон, с белезници и окови на краката. Изглеждаше нервна, но изпълнена с решителност.

— Къде живеете, госпожице Дилард?

— В Центъра за задържане на окръг Вашингтон.

— Значи сте затворничка?

— Да, бях осъдена за кражба.

— Познавате ли обвиняемата, госпожице Дилард?

Сара погледна Ейнджъл и отвърна:

— Тя е в моя блок в затвора.

— Вие сте и сестра на нейния адвокат, нали?

— Да.

— Свързахте ли се с кабинета на районния прокурор, за да кажете, че разполагате с информация за подсъдимата, която може да е важна за това дело?

— Не.

— Моля?

— Казах: не. Не се свързах с кабинета на районния прокурор. Те дойдоха при мен.

— О, разбирам. И кой дойде да се срещне с вас?

— Този човек. — Тя посочи с пръст Ландърс, който седеше на масата на обвинението.

— И в резултат на посещението на агент Ландърс какво направихте?

— Нищо. — Опа, почна се.

— Нищо? Разговаряхте с обвиняемата. Нали така?

— Не.

— Обвиняемата е признала пред вас, че е убила преподобния Тестър. Това вярно ли е?

— Възразявам — намесих се аз. — Съдия, той насочва свидетелката.

— Прието. Продължавайте, господин Мартин. Тя отговори на въпроса ви.

— Ваша чест, може ли да помоля за кратко прекъсване? — попита Мартин.

— Защо?

— Трябва ми малко време, за да си изясня нещата. Това е пълна изненада за мен.

— Напълно очевидно е, господин Мартин, но аз нямам навика да прекъсвам дела за убийство заради това, че някой прокурор се е изненадал. Имате ли още въпроси към свидетелката?

— Позволете ми да се отнасям към свидетелката като към враждебна4.

— Господин Мартин, тя е ваша свидетелка.

— Зная, но нейните показания не са такива, каквито ми казаха, че ще бъдат.

— Искате да кажете, че не сте разговаряли с нея?

— Агент Ландърс говори с нея. Той ми каза какви ще са показанията й. Тя е подписала споразумение. Той ми го показа.

— Тогава използвайте споразумението — каза съдията.

— Позволете да се отнасям към нея като към враждебен свидетел — повтори Мартин.

Съдия Грийн махна с ръка към Франки, сякаш го пропъждаше, и каза:

— Добре. Но не мисля, че ще има някакво значение.

Мартин изправи рамене и се обърна към Сара.

— Госпожице Дилард, не подписахте ли споразумение с районната прокуратура, че ще дадете честни показания по този случай?

— Да — отговори Сара. — И точно това правя.

— Не казахте ли на агент Ландърс, че Ейнджъл Крисчън, обвиняемата по това дело, е признала пред вас по време на разговор в затвора, че е убила преподобния Тестър?

— Не, това не е вярно.

— Не подписахте ли споразумение точно за това? — Ландърс вдигна някакъв лист, вероятно показанията на Сара.

— Да, подписах показанията, които е измислил агент Ландърс. Той ги беше написал, преди да дойде да говори с мен. Те бяха лъжа. Съжалявам, че ги подписах.

— Значи сега твърдите, че сте подписали лъжливи показания?

— Точно така.

— Обвинявате полицейски служител, че е съставил лъжливи показания, които вие с готовност сте подписали?

— Той беше написал показанията, а аз ги подписах. Не ми зададе никакви въпроси. Каза ми, че ако подпиша показанията и свидетелствам в съда, той ще се погрижи да изляза от затвора. Никога не съм разговаряла с обвиняемата.

Мартин се обърна и се вторачи ядно в Ландърс.

— Може ли за момент, ваша чест?

— Само по-бързичко.

Мартин отиде при масата на обвинението и започна да шепне нещо на Ландърс. Ландърс енергично поклати глава и зашепна в отговор. Разговорът им бързо се превърна в разгорещен спор, двамата вече не шепнеха, а направо съскаха. В един миг чух Ландърс да казва: „Да ти го начукам“. Надявах се, че и съдебните заседатели са го чули.

Мартин се върна при катедрата.

— Госпожице Дилард, вие лъжете. Не е ли така? Опитвате се да помогнете на своя брат.

— Не — възрази Сара. — Вие се опитахте да ме накарате да излъжа. Агентът ми каза, че така ще мога да си отмъстя на брат ми.

— Госпожице Дилард, смятате ли, че съдебните заседатели ще ви повярват? — попита патетично Мартин. — Вие сте осъдена за кражба наркоманка. Ще отречете ли това?

— Бях осъдена за кражба наркоманка и по времето, когато агент Ландърс дойде при мен. Това не го притесняваше, когато се опита да ме накара да излъжа.

— Това е смешно! — възкликна Мартин. — Ваша чест, искам показанията й да бъдат заличени.

— На какво основание, господин Мартин? Защото не е казала това, което вие искахте да чуете? Искането ви се отхвърля. Имате ли други въпроси към свидетелката?

— Няма смисъл — отговори Мартин и отстъпи от катедрата. Започна да спада като спукан балон. — Тя ще продължи с лъжите си.

Франки си седна на мястото. Известно време се чудех дали да питам нещо Сара. Тя вече беше направила голяма пробойна в обвинението, но не можах да устоя да не бръкна в раната още малко. Затова застанах зад катедрата.

— Ти си моя сестра, нали?

— Да.

— Истина ли е, че невинаги сме се разбирали добре?

— Да, така е.

— Всъщност последната ти присъда е, защото се обадих в полицията. Така ли е?

— Да.

— И теб те беше яд на мен, защото съм те натопил?

— Много.

— Каква е присъдата ти?

— Шест години.

— И колко от нея трябваше да излежиш, ако беше дала такива показания, каквито очакваше господин Мартин?

— Щяха да ме освободят незабавно.

— Имаш ли копие от споразумението?

Тя го извади и аз помолих съдията да го включи като веществено доказателство. Мартин възрази, че това нямало нищо общо, но съдията отхвърли искането му.

— Свидетелката, ще обясните ли на съдебните заседатели как точно се стигна до това споразумение? — попитах високо.

— Агент Ландърс идва при мен преди няколко месеца, за да ме попита дали съм готова да им помогна, като се запозная с госпожица Крисчън. Каза, че иска да говоря с нея и да науча всичко, което мога, и после да им го кажа. Казах му, че не искам, и той си тръгна. Преди няколко седмици, след като получих шестгодишна присъда, той се появи отново. Каза, че може да ми предложи две неща. Намаляване на наказанието до излежаното вече време и възможност да си го върна на… на теб. Попитах го какво иска да направя. Той каза, че трябва да подпиша показания, че Ейнджъл Крисчън си е признала пред мен убийството на преподобния Тестър. Когато дойде при мен в затвора, показанията вече бяха разпечатани. Вътре пишеше, че по време на един разговор в нашия блок госпожица Крисчън ми е казала, че си е тръгнала от стриптийз клуба „Маусес Тейл“ заедно с господин Тестър, след като се е съгласила да прави секс с него. Отишла с него в мотелската му стая. Влязла в стаята и го упоила, след това го убила и взела парите му. Пише още, че била казала, че не изпитва съжаление, защото този мъж бил свиня.

— Свиня? Мила подробност. Госпожица Крисчън каза ли нещо от тези неща пред теб?

— Не. Аз никога не съм разговаряла с нея. — Тя отново посочи Ландърс. — Той измисли всичко.

— Защо ги подписа?

— Защото не исках да лежа в затвора. Защото ти бях ядосана, че накара да ме арестуват. Обвинявах теб за всичко. Но сега осъзнавам, че не съм била права. Не е твоя вината, че съм в затвора, а изцяло моя. — Тя погледна право към съдебните заседатели и тихичко добави: — Съжалявам. Съжалявам за много неща.

— Благодаря. Това е всичко.

Смятах, че съдия Грийн може да издаде присъдата, след като обвинението се провали. Можеше, но очевидно нямаше смелостта да пусне обвинен в предумишлено убийство човек да си върви, без да изпрати случая на съдебните заседатели.

Той ме погледна и нареди:

— Повикайте вашия първи свидетел.

Изправих се. Във фоайето чакаха моите свидетели, включително Върджил Уотърсън и Ърлин Барлоу, но сметнах, че няма да имам нужда от тях.

— Ваша чест, защитата се въздържа.

С Мартин представихме заключителните си пледоарии, които бяха кратки. Съдебните заседатели се оттеглиха да вземат решение. Отне им по-малко от час, за да стигнат до присъда.

Аз знаех, че Ейнджъл е виновна, но те не знаеха и затова я пуснаха да си върви.

31 юли 16:15

Веднага щом присъдата беше обявена, Франки Мартин и Ландърс станаха и си излязоха, без да кажат и дума. Сред прегръдките, сълзите и поздравленията видях как Тестър-младши излиза сковано от залата. Знаех, че сега ме мрази повече от всякога. Бях обрисувал мъртвия му баща като пиян лицемер, който може да е убит от кого ли не, а присъдата на съдебните заседатели беше потвърдила този портрет. Когато изчезна от погледа ми, се запитах какво ли би изпитал, ако знаеше истината за случилото се онази нощ в мотелската стая. Също така се запитах колко време ще се наложи да поглеждам през рамо. Той не беше гъкнал по време на процеса.

Ърлин Барлоу се носеше из съдебната зала сякаш е на прием и прегръщаше всеки, който заставаше за малко неподвижно, за да може да обвие ръцете си около него. Прегърна дори единия от съдебните пристави. Когато дойде при мен, ме целуна по бузата и прошепна едно искрено „благодаря“ в ухото ми. Исках да й кажа какво зная за корвета и кръвта, но моментът ми се стори съвсем неподходящ.

Ейнджъл ме прегърна и притиска почти половин минута, след което се обърна и си тръгна ръка за ръка с Ърлин. Последният ми спомен от нея е как се усмихва сияйно, но бях сигурен, че тази радост няма да трае дълго. Животът вече се беше отнесъл жестоко и непочтено с нея. Бях сигурен, че събитията от нощта, когато Тестър я е изнасилил, както и мисълта, че се е измъкнала невредима, ще я преследват. Запитах се къде ли ще иде и какво ще стане с нея.

Каролайн беше дошла на процеса, след като й бях казал какво ще се случи със Сара. Стоеше до преградата, докато аз бавно събирах документите си в куфарчето. С изключение на двамината съдебни пристави ние с нея бяхме единствените, останали в съдебната зала. Не бързах. Исках да остана достатъчно дълго, за да могат всички останали да си тръгнат. Последното, което исках, беше да се сблъскам с Тестър-младши или Ландърс.

Най-после затворих куфарчето и махнах на Каролайн. Тя мина през преградата и ме целуна, без да каже дума. После ме хвана под ръка и тръгнахме заедно по страничния коридор. И пак заедно слязохме по задното стълбище до приземния етаж.

— Боже, колко е горещо — казах, докато пресичахме еднопосочната улица, която минаваше успоредно на съдебната палата. Термометрите показваха около тридесет и седем градуса. Докато вървяхме към паркинга, видях един човек да излиза иззад малкия жив плет в ъгъла на една сграда на тридесетина метра от нас. Дясната му ръка беше притисната здраво към тялото и той явно стискаше нещо. Тестър.

Беше се промъкнал между нас и съдебната палата. Нямаше как да се върнем там, където имаше полиция. Пуснах куфарчето на земята, стиснах ръката на Каролайн и хукнах.

— Какво правиш? — викна тя.

— Тичай, Каролайн! Тестър е зад нас. Мисля, че има пистолет.

Погледнах през рамо към него. Той се беше затичал и тъкмо вдигаше дясната си ръка.

Паркингът зад съдебната зала беше голям почти един акър и покрит с асфалт. Имаше места за стотина коли и винаги беше пълен. Когато с Каролайн наближихме първата редица коли, пистолетен изстрел наруши тишината на летния следобед в най-стария град на Тенеси.

— Джо! Той ще ни убие!

Дръпнах я между две редици автомобили и изкрещях:

— Наведи се! Не вдигай глава.

Изтичахме още петнадесетина метра, преди да погледна назад. Младши беше спрял. Беше разкрачен за устойчивост и се прицелваше, стиснал пистолета с две ръце. Куршумът разби страничното стъкло на колата, покрай която минавахме. Спрях и клекнах зад предния калник. Трябваше да измисля как да измъкна Каролайн от огневата линия.

— Не можем да останем заедно — казах. Целият бях потен и дишах тежко. Очите на Каролайн бяха изпълнени с див страх. Обхванах лицето й с длани.

— Слушай внимателно. Ще хукна да бягам. Той ще ме последва. Аз съм този, когото преследва. Когато ме подгони, ти тичай в обратната посока. В съдебната палата вероятно са чули изстрелите, но за всеки случай използвай мобилния си телефон, за да повикаш полицията. Намери някой да ми помогне!

— Джо! Не…

Не я дочаках да довърши. Изправих се зад колата и спринтирах с все сили към западния край на съдебната палата. Тичах може би пет-десет секунди, преди отново да погледна назад. Младши също се беше затичал, но изоставаше. Вдигна пистолета и стреля, но се беше прицелил прекалено високо. Е, поне Каролайн беше в безопасност. Продължих да спринтирам.

Стигнах до края на паркинга и клекнах зад един пикап. Знаех, че не мога да стоя дълго така, но бях в капан. Паркингът завършваше с бетонна стена, висока поне три метра. Трябваше или да пробягам откритото пространство до главната улица, или да се върна обратно. Ако поемех назад, можех пак да се опитам да се крия зад колите, но Тестър можеше да ме приближи, за да ме обстрелва по-точно, и можеше да успее да ми отреже пътя. Освен това не бях сигурен дали Каролайн е успяла да излезе от паркинга. Ако тръгнех напред, щях да бъда за малко на открито, но ако успеех да стигна до ъгъла на улицата и да завия зад аптеката…

Побягнах към улицата.

С периферното си зрение го видях заел стрелковата си стойка. Четвъртият куршум изпищя покрай ухото ми. Затичах на зигзаг. Група туристи стояха на ъгъла пред съдебната палата, сочеха и викаха. Стори ми се, че зърнах нещо кафеникаво. Заместник-шериф? Господи, дано да беше някой от заместниците! Четири изстрела. Колко патрона имаше този?

Вече наближавах малката аптека на ъгъла. Мина ми през ума да вляза вътре, но не исках да попадам в капан и да застраша нечий друг живот. Ако успеех да завия зад сградата, тя щеше да ми послужи за щит, докато успея да намеря скривалище или да свърна в някоя уличка и да чакам, докато не се появи полицията. Точно когато вече завивах зад ъгъла, петият куршум се заби в тухлите до мен, рикошира и попадна в лявото ми бедро. Не почувствах никаква болка, но силата на удара ме извади от равновесие и се проснах по очи. За секунда останах на земята, защото се бях замаял, после се опитах да стана. Обаче кракът ми не искаше да действа. Запълзях. Плочките под дланите ми бяха топли. Почти пареха.

От другата страна на улицата хората пищяха и крещяха и знаех, че Тестър ме наближава. Чух сирени. Моля те, Господи, накарай ги да побързат! Една от плочките на тротоара се клатеше. Измъкнах я с пръсти. Претърколих се по гръб точно в мига, когато Младши излезе иззад ъгъла на по-малко от три метра от мен. Държеше оръжието насочено напред. Видя ме проснат на земята и забави ход. По челото му блестяха капчици пот. Ъгълчетата на устата му леко се повдигнаха.

Хвърлих плочката, но го пропуснах с няколко сантиметра. Той направи още две крачки и се изправи над мен, точно както бях направил аз, когато онази нощ отидох в къщата му. Погледнах оръжието. Беше револвер с шест патрона. Бях преброил пет. Оставаше му още един патрон.

— Затова бащите трябва да изядат синовете си сред тях, а синовете бащите си — забуботи той. — И аз ще ги съдя и това, което е останало от тях, ще разпръсна по ветровете…

Запълзях назад на лакти, влачех окървавения си и безполезен крак. Бях се вторачил в Младши и очаквах изстрела и мрака след него. Очите му бяха диви и той продължаваше да нарежда, но думите вече бяха неразбираемо ломотене. Вдигна ударника с палец. Ръката му трепереше. Замръзнах.

Следващите няколко секунди минаха като забавени кадри. Младши се метна напред, сякаш нещо го удари в гърба. На лицето му се изписа учудване, а револверът изтрещя. Куршумът мина толкова близо край лявото ми ухо, че почувствах въздушната вълна. Оръжието изтрака на плочките до краката ми. Изведнъж една огромна покрита със старчески петна ръка се показа иззад главата на Младши и покри лицето му. Пръстите се впиха в брадичката и я дръпнаха право нагоре.

Младши падна по гръб. Един мъж го яхна и започна да пръска нещо в очите му. Белокос мъж в униформа…

Беше Серж — старият полицай от охраната на съдебната палата. Видях как вдига огромния си юмрук и чух глухото тупване, когато го стовари върху челюстта на Тестър. Появиха се още униформи, някои кафяви, други сини, и се спуснаха върху Младши като скакалци.

Всичко свърши толкова внезапно, колкото беше започнало. Серж се изправи и се обърна. Направи крачка и клекна до мен.

— Дилард, добре ли си?

Погледнах го за пръв път в очите и осъзнах, че са зелени като моите. Отпуснах глава на плочките и се усмихнах. Милият Серж, моят дърт ангел-пазител. Дори не се бе изпотил.

— Защо ти трябваше толкова време? — оплаках се. — Остави го да ме простреля.

Серж изръмжа. Наведе се и вдигна револвера на Младши, за да го разгледа.

— Не стига, че спасих жалкия ти живот, а единственото, което се сещаш да кажеш, е, че ми било отнело твърде много време. Кълна се, ако имаше още един патрон, щях да довърша работата му.

2 август 11:00

В седем сутринта в сряда филиалът на Федералното бюро за разследване в Тенеси, БРТ, арестува Ърлин Барлоу. Това беше денят, преди Бейкър да се изправи на избори срещу бившия прокурор Лий Муни. Очевидно лабораторните изследвания бяха потвърдили, че кръвта в нейния корвет е на преподобния Тестър. Тя ми се обади веднага щом свършиха формалностите по ареста й. Искаше да отида в затвора.

Куршумът, който ме бе улучил след рикошета, беше пробил четириглавия мускул, забърсал бедрената кост и излязъл навън. Раната беше, както я наричат лекарите, „проходна“. Куршумът беше пропуснал бедрената ми артерия с няколко сантиметра. Ако я беше разкъсал, щях да умра на тротоара от загуба на кръв. Вместо това в болницата почистиха раната, превързаха я и още на следващия ден ме изписаха. Раната туптеше непрестанно, но не се оплаквах, защото алтернативата беше вече да съм на оня свят. Взимах много аспирин, ходех с патерици, а Каролайн ми помагаше в почистването на раната.

Тестър-младши беше арестуван и обвинен в два опита за предумишлено убийство. Вече го бяха откарали в Института по психично здраве „Лейкшор“ в Ноксвил. Изпитвах смесени чувства към Младши. Макар че два пъти се беше опитал да ме убие и в двата случая се бях отървал само благодарение на късмета си, не можех да не си мисля, че и той е жертва. Жертва на опасната смесица от фундаменталисти екстремизъм и бащино лицемерие. Когато е научил за убийството на баща си, очевидно в него нещо е прещракало. А после трябваше да седи по време на процеса и да чуе всичко отначало… Изпитвах сериозни съмнения, че ще му бъде потърсена криминална отговорност. Подобно на Ейнджъл, и той беше толкова травмиран, че вероятно вече не различаваше фината граница между правилно и неправилно.

С помощта на патериците стигнах до адвокатската стая в затвора. Ърлин Барлоу вече седеше на масата. Към нея се отнасяха като към Мейнард Буш — белезници, окови на краката и верига на кръста. Тя обаче караше оранжевия комбинезон да изглежда много привлекателен, въпреки че цветът му се биеше с цвета на косата й.

Седеше на същия стол, на който сядаше Ейнджъл по време на безбройните ни разговори. За моя изненада беше както обикновено весела. Май нямаше да се наложи да вадя носните кърпички.

— Дилард — каза тя, когато се настаних. — Не мога да ти кажа колко се радвам да те видя, захарче. Как се чувстваш?

— Като прострелян.

— Скъпи, толкова съжалявам. Сигурно е било ужасно. Този тип е дори по-луд от баща си.

— Ърлин, съжалявам, че те виждам тук.

— Трябва да ме измъкнеш от това място, драги. Не съм убила този човек.

Колко пъти бях чувал това? Но сега беше различно.

— Зная, че не си.

— Моята малка сладка Ейнджъл ли ти каза?

— Съжалявам, но не мога да говоря за това с теб.

Тя притисна ръка до сърцето си.

— Скъпи, и сама мога да събера две и две. Ейнджъл ти е казала, а ти въпреки всичко я измъкна. Нали затова те наех. Знаех, че си най-добрият.

Най-добрият. Това, че помогнах на една виновна жена да се измъкне, ме правеше най-добър в нашата професия; Запитах се какво ли трябва да направя, за да стана най-лошият.

— Обясни ми нещо — започнах аз. — Няколко седмици преди процеса Ейнджъл имаше възможността да сключи отлична съдебна сделка. Но отказа. Ти нямаш нищо общо с това, нали?

От искрена усмивката й стана изкуствена.

— Когато процесът започна, й предложиха още една възможност. Районният прокурор беше склонен да оттегли обвинението в убийство. Единственото, което трябваше да направи, беше да им каже, че ти си извършила убийството. Но тя не поиска.

— Моето малко сладко момиченце.

— За нас се оказа много удобно, че Джули Хейс умря тъкмо навреме. Нали, Ърлин?

— Трагедия. Не мога да преброя колко пъти умолявах това дете да стои настрана от наркотиците.

— Нали нямаш нищо общо със смъртта й?

— О, скъпи! Направо не мога да повярвам, че ми задаваш подобен въпрос. Но ще ти кажа една малка тайна. Може да съм намекнала на някого, че Джули е проблем, и този някой може да ме е разбрал криво. Аз със сигурност не бих искала никой да бъде убиван.

Реших да оставя нещата така. Не исках да поемам риска изведнъж да се окажа свидетел срещу Ърлин.

— Как според теб ченгетата са научили за колата ти?

— Знаеш ли, и аз доста си поблъсках главата — отговори тя. — Накрая стигнах до заключението, че едно от моите момичета се е обадило на оня гаден агент от БРТ. Всъщност съм сигурна. Смятам, че й обясних съвсем точно какво да каже.

— Какво си направила?!

Тя сложи ръце на масата, преплете пръсти и леко се наведе към мен.

— Скъпи, вероятно ще трябва да ти обясня едно друго. Когато въртиш бизнес като моя, се срещаш с най-различни хора. Опитвам се да бъда добра с всички, така че когато имам нужда от нещо, обикновено го получавам. Този път имах нужда от добър правен съвет, но той не беше от вида, за който можех да се обърна към теб. Затова разговарях с един прекрасен човек. Той е адвокат, но не такъв като теб. Помагаше на мъжа ми за парите. Помогна ми да разбера някои неща за правото. И кои бяха те ли? Неща като невъзможността да бъдеш съден два пъти за едно и също престъпление. И да, Четвъртата поправка на конституцията, която е срещу пресилените претърсвания и задържания.

— Кой е този човек?

— Захарче, не мога да не оправдая доверието му. Нека просто кажем, че е много сладък човек, който от време на време обича да се забавлява греховно. Той и моят Гюс бяха наистина близки.

Направо не можех да повярвам онова, което чувах. Вярно, подозирах, че Ърлин може по някакъв начин да е замесена в смъртта на Джули, но нямах никакви доказателства и се съмнявах, че някой някога ще намери такива. Но това беше нещо различно и много занимателно.

— Защо си искала Ландърс да намери колата? — попитах.

— Миличък, не можех да позволя Ейнджъл да прекара остатъка от живота си в затвора или да получи смъртно наказание. Цялата история с проповедника стана по моя вина. Когато дойде в клуба и започна да се държи като глупак и да опипва мръснишки Ейнджъл, направо полудях. Знаеш ли какво ми каза, когато мило го помолих да си върви? „Искам да наема курвата ти за тази нощ. С кого да говоря за това?“ Това ме влуди още повече и реших, че ще му дам един малък урок. Единственото, което Ейнджъл трябваше да направи, бе да влезе и да му даде да пийне. Щях да се погрижа сама за останалото.

— Но не се получи така, както го беше замислила?

— Беше ужасно. Не биваше да пращам това сладко момиче само в мотелската стая. Захарче, чувала бях за този проповедник, знаех, че е пропаднал до мозъка на костите си, но бях толкова ядосана, че не можех да мисля трезво. Освен това никога не би ми хрумнало, че Ейнджъл ще реагира така. Когато я видях да слиза по стълбите, помислих, че ще получа инфаркт. Отидох в стаята, а там всичко беше потънало в кръв. Едва не припаднах. Но се насилих да се успокоя и се заех да подредя нещата за Ейнджъл. Взех бутилката, чантичката и гащичките й, ножа също, и си тръгнах.

— Чакай малко, Ърлин. Защо му отряза… как го нарече ти? Бастуна?

— Патката му ли?

— Да, патката. Защо я отряза? Ейнджъл ми каза, че не го е направила. Значи трябва да си ти.

— Гледах по телевизията, че осъдили някой си за изнасилване, защото имал ДНК-то на момичето по оная си работа. Сетих се, че ДНК-то на Ейнджъл може да е по неговата. Нали разбираш, ако полицията започнеше да задава въпроси, не исках да се налага да обяснява подобно нещо. А и освен това, скъпи, на него вече нямаше да му трябва.

Когато бях срещнал Ърлин за първи път, веднага разбрах, че е нещо повече от големи цици и очи, но изобщо не бях очаквал нещо подобно.

— Какво друго си направила?

— Да видим. Не много. Просто накарах милия сладък Върджил да ми направи услуга.

— Имаш предвид мъжа, който те е видял на моста?

— Никой не ме е виждал на моста, сладурче. Мога да ти гарантирам това. Помислих си, че няма начин някой да намери патката. Просто лош късмет.

Беше направо гениално. Тя беше успяла да накара полицията да мисли, че е извършила убийството, за да отърве Ейнджъл, но се бе справила толкова блестящо, че можеха като нищо да я осъдят.

— Ърлин, имаш сериозни проблеми. Например, какво ще направи Върджил, когато щатът му прати призовка, за да даде показания срещу теб? Ако се качи на свидетелската скамейка и излъже, ще го съдят за лъжесвидетелстване.

— Скъпи, не тревожи красивото си личице с това. Няма да отида на съд.

— И защо?

— Заради другото правно нещо, което ти споменах. Петата поправка. Онзи адвокат, който обича от време на време да се наслаждава греховно, дойде една вечер в клуба и аз го попитах как мога да заведа полицай до някакво доказателство и да е сигурно, че по-късно той няма да може да го използва. Той ми обясни за претърсванията и ми подсказа нещо прекрасно. Че ако чакам до съвсем последната минутка и накарам някой да се обади анонимно на онзи гаден агент на БРТ и да му каже къде е колата, той се обзалага на всичко, че полицаят ще отиде и ще нахлуе там без заповед за обиск. И знаеш ли какво? Беше напълно прав. Агентът прескочи заключената порта и не обърна внимание на заключената врата на моята плевня, а влезе през един прозорец. Колата беше под един брезент в плевнята. А това, скъпи, е частна собственост.

Ставаше все по-блестяща в очите ми, но си нямаше представа с кого си има работа.

— Ландърс ще излъже — предупредих я. — Ще каже, че портата не е била заключена, че вратата на плевнята е била отворена, че е действал по надеждна информация и че колата се е виждала.

Тя се усмихна и вдигна рамене.

— О, скъпи, още не си чул най-веселото. Имам видеозапис с всичко, което е направил. Адвокатът ме посъветва да пратя в гората човек с камера. Рони засне всичко. Гледах го поне десет пъти.

Зяпах я няколко секунди, направо не можех да повярвам. Почувствах как у мен се надига кикот, но се опитах да го потисна. Колкото повече се стараех да остана сериозен, толкова повече имах желание да се смея. Когато най-сетне избухнах в смях, направо щях да се задуша. Погледнах Ърлин. Тя също се заливаше в смях. Това беше един от най-сладките мигове в живота ми: Ърлин и аз, заливащи се от гръмогласен смях. Беше почти като секс.

След няколко минути най-сетне успях донякъде да се овладея.

— Знаеш ли какво значи това? — попитах и отново се закисках. — Няма да могат да използват колата и останалото, което са намерили в нея.

Ърлин загледа като Джери от рисуваното филмче.

— Скъпи, нали точно това исках да направя. Не е ли прекрасно?

Отново започнахме да се смеем.

— Срещу теб имат по-малко, отколкото срещу Ейнджъл.

— Знам.

Накрая се успокоихме и Ърлин каза сериозно:

— Скъпи, нали ще ме защитаваш? Ще се заемеш с това заради мен?

Избърсах една сълза с длан.

— Не мога, Ърлин. Това е конфликт на интереси.

— Не виждам защо да не можеш. Нали обявиха Ейнджъл за невинна. Нейният случай вече приключи. Нали така? Не могат да я съдят повторно. Всичко, което трябва да направиш, е да им покажеш видеото и това ще сложи край на цялата работа. Не смяташ ли?

— Не знам. Няма да е толкова просто. Никога нищо не е просто.

— Хайде, сладурче. Какво ще кажеш? Ще направиш ли за мен същото, което направи за Ейнджъл?

Замислих се за конфликта на интереси. Права беше за Ейнджъл. Независимо от всичко те не можеха да я съдят отново и след като правилата ми забраняваха да кажа и думичка за нейното признание, това не можеше да се превърне в проблем. На всичко отгоре Ърлин имаше видеозапис как Ландърс провежда незаконен обиск и колата плюс всичко в нея щяха да отпаднат. С това изчезваше и вероятността, че някога ще ми се наложи да разпитвам Ейнджъл като свидетелка. И тъй като тя ми беше разказала какво се е случило наистина, знаех, че Ърлин не е убила Тестър.

Боже мили, ако се съгласях, Ърлин щеше да е моята невинна клиентка. Най-сетне!

— Ще останеш известно време в затвора — казах. — Готова ли си за това?

— Бих могла да дам един милион в брой, за да ме пуснат под гаранция, но се опасявам, че данъчните ще започнат да се питат откъде ги имам. Не се тревожи за мен, скъпи, ще се оправя.

— Ще ти направят лоша реклама.

— Ангелче, това няма значение. И без това никой не ме кани да ставам член на Добродетелната дружина, нали?

— Ще се опитат да те обрисуват като неморална мадам, която използва млади момичета, за да ограбва надървени дъртаци.

— Но ти ще изчистиш името ми. Нали, сладурче?

Наистина излъчваше неповторим чар, да не говорим, че разполагаше с пълна банкова сметка. Кимнах и се ухилих.

— Добре, вече имаш адвокат. Но ще ти струва скъпо.