Единство

12 септември 1794

Върху писалището ми лежи дневникът ѝ, отворен на първата страница. Само нея успях да прочета, преди дъхът ми да секне и чувствата да превърнат думите в кристали, отразили диамантите в очите ми. По лицето ми потекоха сълзи при спомена за нея — палавото дете, което играе на криеница; лудетината, която опознах и обикнах по-късно; червената коса, спускаща се по раменете ѝ; проницателните очи под тъмните, гъсти мигли. Тя притежаваше грацията на танцьорка и майсторството на фехтовчик. Чувстваше се в свои води както в дворцовите зали под пламенните погледи на всички мъже, така и в битка.

Очите ѝ обаче криеха тайни. Тайни, които се надявам да разбуля. Вземам отново дневника ѝ. Иска ми се да положа длан върху листа, да погаля думите с върховете на пръстите си, защото те са част от нейната душа.

Започвам да чета.