Ерек и Енида

Народът казва, че щом нещо

е сътворено с усет, вещо,

то по-голяма стойност крие,

отколкото си мислим ние.

Човек, когато се старае [5]

да сподели каквото знае

и нещо ценно да направи,

то всекиму ще се понрави.

Творецът, според Кретиен8,

ще трябва да е убеден, [10]

че казва всичко тъй добре,

та всеки да го разбере

и че от мит за приключение

чрез композиция9, с умение

ще сътвори добър роман, [15]

защото всеки е призван,

дарен ли е от Бог със знание,

да ни го прави достояние.

Та за Ерек, сина на Лак10,

е моят разказ11. Чуйте пак: [20]

аз всичко ще представя точно,

без да го променя нарочно

пред знатни люде за пари12.

Той и след мойта смърт дори

ще пази спомена за мен [25]

и ще прославя Кретиен13.

Било Великден14. В своя замък

Карадиган15 — от дялан камък.

издигнат — крал Артур събрал

придворните си. Дворът цял [30]

блестял от рицари сърцати

със ум и сила вред признати,

от знатни дами и девици —

изящни мили хубавици.

Преди да се оттегли, кралят [35]

им обявил, че обичаят

за лов на белия елен

ще бъде пак възобновен16.

Сеньор Говен не се сдържал

и възразил на своя крал: [40]

„Ловът ще довлече беди

и само ще ни навреди.

Сир, всички тук отлично знаят

какво изисква обичаят —

за рицаря, убил елена, [45]

целувка е определена

с девойка, за която смята,

че е най-хубава в палата.

Но краят ще е неприятен,

защото тук с произход знатен [50]

петстотин хубавици има

със красота неустоима.

А всяка прелестна девица

дошла е с млад и храбър рицар.

Та кой, кралю, от всички тях [55]

не ще се впусне в бой без страх?

За него по-красива няма

сред нас от неговата дама!“

Артур отвърнал: „Знам това,

но друго как да обявя [60]

сега пред пълния салон?

Не, мойта дума е закон

и утре, още във зори,

в онези тайнствени гори

ще идем. Дворът е готов, [65]

очаква ни чудесен лов.“

Така и бил оповестен

ловът за следващия ден.

Едва се сипнала зората

и кралят станал. За в гората [70]

облякъл в утринта мъглява

удобна дреха — къса, здрава —

и викнал: „Всички разбудете,

приготвяйте за лов конете.“

Веднага рицарите смели [75]

със своя крал на лов поели —

след тях и младата кралица.

Една пленителна девица,

принцеса, чудна като фея,

на бял кон яздела до нея. [80]

А пък след дамите в тръс лек

препускал рицарят Ерек —

известен мъж, храбрец от класа,

от паметната Кръгла маса17.

За добродетели безброй [85]

сред всички бил най-тачен той.

По сила нийде нямал равен

и с подвизи бил най-прославен,

а друг с подобна красота

не бил се раждал на света. [90]

Младеж под двадесет и пет,

но тъй безстрашен, тъй напет,

че с него как да се сравнява

друг мъж по хубост и по слава!

С какво ли друго Кретиен [95]

да го възхвали? В онзи ден

облечен бил като велможа

с наметка от прекрасна кожа,

а дрехата, под нея скрита,

била в Константинопол шита, [100]

с гамаши бил от моден плат, —

обточен със галон брокат,

а шпорите и стремената

блестели в огнена позлата.

Нали не тръгвал надалеч, [105]

въоръжен бил само с меч.

По пътя на един завой,

кралицата настигнал той

и с нужната учтивост рекъл:

„Кралице милостива, нека [110]

на днешния ви антураж

да бъда ваш покорен страж.“

Кралицата благодарила:

„От тази по-добра закрила,

приятелю, да ви призная, [115]

не бих могла и да мечтая.“

Поели в тръст и във горите

навлезли. Всеки от ловците

в леса препускал, устремен

да хване белия елен. [120]

Сред виковете рог ехтял,

а хрътки край елена бял

неудържимо с лай търчали,

стрели навсякъде хвърчали.

Испански кон пришпорил смело [125]

сам крал Артур летял начело.

Кралица Гениевра ясно

шума дочувала. Отдясно

край нискостебления клек

били девойката с Ерек. [130]

Но скоро хайката в гората

отминала в далечината,

заглъхнали в леса дълбок

и вик, и лай, и звук от рог.

Открили тримата поляна, [135]

от слънце цялата огряна,

и там застанали нащрек

отнякъде да чуят ек

от лай или човешки глас.

Но пък не щеш ли, в този час [140]

пред тях на кон излязъл рицар

със щит и копие в десница.

И първа, както си стояла,

там Гениевра го видяла.

Девойка хубава и мила [145]

до него яздела кобила.

А кранта яхнало, пред тях

препускало джудже. С размах

камшик въртяло то в ръката,

изправено на стремената. [150]

И щом кралицата отпред

видяла рицаря напет,

решила, че ще е добре,

отде е той да разбере.

Тя на придворната си млада [155]

побързала да заповяда:

„Момиче, моля ви идете

и този рицар доведете

ведно с девойката красива,

да каже кой е, де отива!“ [160]

Придворната на коня-хала

към групичката полетяла,

но пътя й пресякло в миг

джуджето, махайки с камшик.

То викнало със злостен глас: [165]

„Защо си тръгнала към нас?“ —

а след това додало с яд:

„По-бързо връщай се назад!“

Тя рекла: „Моята кралица

желае среща с този рицар.“ [170]

А то отвърнало: „Чуй, драга,

оттука махай се веднага.

След нас не бива да вървиш

и трябва да се подчиниш,

така че коня си обръщай [175]

и при кралицата се връщай!“18

Ала девойката решила,

щом трябва, да приложи сила.

Нима джудже със ругатни

от пътя ще я отклони? [180]

Тя тръгнала напред, но ето

че неочаквано джуджето

замахнало с камшик. Тя в миг

с ръка прикрила своя лик,

но ударът необуздан [185]

опарил нежната и длан

и по ръката наранена

останала следа червена.

Изгаряща от срам и яд,

поела девата назад [190]

и във сълзи обляна цяла

пред господарката си спряла,

а тя със поглед изумен

съзряла белега червен

и рекла гневната кралица [195]

на своя най-доверен рицар:

„Ерек, мой друже, в този час

от ярост чак треперя аз

пред този срам. О, мили Боже,

как този нагъл рицар може [200]

да не възпре поне слугата,

ранил придворната в ръката?

Стигнете рицаря, Ерек,

и нека този лош човек

от дамата си придружен, [205]

да се представи тук пред мен!“

Пришпорил коня си, без страх,

Ерек се устремил към тях,

но в миг пред него се явило

джуджето и му заявило: [210]

„Васале, накъде? Я спрете

и незабавно се върнете!

Да ви напомня ли пак аз,

че няма път напред за вас?“

Ерек отвърнал: „Изрод зъл, [215]

преди до теб да съм дошъл,

от пътя се махни.“ „Не, няма.“

„Махни се, тесен е за двама!“ —

Ерек го бутнал настрана,

но с ненадейна бързина, [220]

замахвайки с камшик, джуджето

ударило Ерек в лицето.

Ерек застинал от почуда

след този вероломен удар,

белязал с кървава черта [225]

и бузата му, и врата.

Но виждал, че не може днес

да отмъсти за свойта чест,

защото рицарят, покрит

с доспехи, носещ меч и щит: [230]

„Умираш — викнал му през рамо —

джуджето да докоснеш само.“

Безумството не носи слава…

И, без да се самозабравя,

Ерек, смирен, поел назад. [235]

„Кралице — рекъл, — срам и яд

изпитвам. В този тежък ден

бях от джуджето унижен.

Не го докоснах с пръст дори,

но кой ли ще ме укори, [240]

щом имам в своята десница

меч само, а пък онзи рицар

е с копие и щит, и броня,

готов за бой да смушка коня

и, както е въоръжен, [245]

за миг ще се разправи с мен?

Оръжието ми сега е —

далече (както всеки знае):

нали не тръгвах днес на бран,

оставих го в Карадиган. [250]

Аз бих се върнал да го взема,

да сложа бронята и шлема,

но този подъл рицар вече

ще бъде много надалече.

Не бих желал да ми избяга [255]

и ще го проследя веднага.

По пътя ще намеря кой

да ме въоръжи за бой.

Тогава чак ще съм готов

да срещна рицаря суров. [260]

Кълна ви се, че аз самия

до смърт със него ще се бия,

дорде в решителния час

не победи един от нас.

Три дни най-много да се бавя [265]

и в замъка ще се представя

пред вас в уречения ден

с победа или победен.

Кралице, тръгвам, че дългът

отново ме зове на път [270]

вас Бог дано ви защитава.“

В ответ кралицата тогава

със вяра в неговата сила

стократно го благословила.

Така Ерек, младежът смел, [275]

в галоп след рицаря поел,

оставяйки сама в гъстака

кралицата Артур да чака.

А кралят имал хубав ден —

пръв стигнал белия елен [280]

и скоро с плячката ловците

назад поели през горите

към замъка Карадиган,

където те били на стан.

Подир вечерята богата [285]

развихрила се веселбата

и кралят казал, че е време

от най-красивата да вземе

целувка за трофея нов

от днешния успешен лов. [290]

В двореца всички зашумели,

а рицарите — буйни, смели —

споделяли един със друг,

че битка май ще пламне тук.

Желаел всеки с меч в ръка [295]

да му докаже, че сега

в двореца по-красива няма

от неговата мила дама.

Смутен от острите слова,

месир Говен навел глава [300]

към краля и му казал: „В двора

царят враждата и раздорът.

Заради ценната награда

току-виж пламнала и свада,

че рицарите се кълнят [305]

до бой да стигнат този път.“

Тогава кралят промълвил:

„Кажете, племеннико мил,

как без да се посрамя мога

да превъзмогна таз тревога?“ [310]

Събрали на съвет голям

най-знатните барони там.

Явил се крал Идер19 (поред

той бил поканен най-напред),

след него — крал Кадиолан20, [315]

съветник в мир, смел воин в бран,

Жирфле и Ке21 и не един

барон със крал Амаугин22

и още рицари сърцати

дошли във кралските палати. [320]

Но пламнал спор с такава сила,

че Гениевра се явяла,

разказала им своя случай

и всеки край Артур научил

за злия рицар, за джуджето, [325]

като барона си проклето,

което жегнало със бича

съпътстващото я момиче,

как после то се възмутило

и от Ерек, и го ранило, [330]

а той след рицаря поел,

за да се срещнат на дуел,

но обещал в тридневен срок

да дойде, рекъл ли е Бог.

Накрая казала: „От мен [335]

съвет, сир, чуйте в този ден.

Предлагам ви да се отложи

с три дни целувката, велможи,

та пак Ерек да е сред нас.“

Против не се чул ничий глас, [340]

приел го и самият крал.

А в този час Ерек следял

по пътя рицаря, джуджето

и дамата му, чак додето

те стигнали до град прекрасен [345]

със крепостна стена опасан

и влезли вътре. Смях голям,

и весел глъч се чувал там:

събрали се били младежи

и хубавици млади, свежи. [350]

Едните хранят за игра

линеещ ястреб без пера,

а други милват с възхищение

соколи с ново оперение.

На групи някои от тях [355]

играят на ашик и шах

и хвърлят зара без умора.

Младежи решат във обора,

коне; жени не се вестяват:

в покоите се разкрасяват. [360]

Щом зърнали, че онзи рицар

с джуджето и с оназ девица

се приближават, всички в миг

ги срещнали с възторжен вик.

В шума и радостната врява [365]

незабелязано минавал

Ерек — нали бил непознат.

Той следвал рицаря отзад,

с надеждата да разбере

къде подслон ще избере [370]

и много се зарадвал, щом

спрял рицарят пред хубав дом.

Ерек отишъл по-напред,

избрал си къща на съсед —

един дом беден… Стар васал [375]

отвън на двора сам стоял.

Разбирало се отведнъж,

че е добър, достоен мъж,

но си личало, че сега

го мъчи някаква тъга. [380]

„Ще вляза — казал си Ерек, —

изглежда ми добър човек.“

Отворил портата и в миг

притичал тъжният старик.

Преди Ерек да каже нещо, [385]

той най-сърдечно го посрещнал

и рекъл: „Сир, ако решите

в дома ми да се настаните,

за мен ще е голяма чест.“

Ерек отвърнал: „Друже, днес [390]

не мисля дълго да гостувам,

а само тук да пренощувам.“

От коня скочил след това.

Навел почтително глава,

стопанинът юздите взел [395]

и лично коня му повел.

Извикал при дошлия рицар

той свойта щерка хубавица

и своята жена: те двете

със нещо май били заети, [400]

но щом ги викнал вън съпругът,

излезнали една след друга.

По риза щерката била

и с бяла диплена пола;

тя имала на рамената [405]

една наметка, но била тя

от носенето овехтяла,

и на места поизлиняла.

Ала под дрехата ужасна

снагата й била прекрасна, [410]

а красотата й — дар свише —

не бих могъл да ви опиша.

Природата23 била й дала

неземен чар и се дивяла,

че с много мъдрост и умение [415]

създала е едно творение

с неповторима красота

каквото вече на света

тя, колкото да се старае,

не би успяла да извае. [420]

Природата признава честно,

че няма друга тъй чудесна,

дори Изолда, във чиято

коса с цвета на чисто злато

пробягвал слънчев лъч игриво, [425]

не е била така красива24.

Природата я надарила

със кожа мека като свила,

лицето й, от сняг по-бяло

като цвят лилиев блестяло, [430]

в очите й като звездици,

пламтели бисерни искрици,

а руменец като позлата

подсилвал още красотата.

На друга Господ не е дал [435]

лик с тъй пленителен овал,

с тъй прелестни очи, уста.

Била така чаровна тя,

че който видел я, възхита

не можело да не изпита, [440]

като от хубава картина.

През малка спретната градина

излязла девата напред,

видяла рицаря напет,

но поотстъпила назад [445]

понеже бил й непознат.

От срам дори се изчервила.

Щом зърнал дъщерята мила,

Ерек в захлас потръпнал цял.

Тогава старият васал [450]

помолил тихо дъщерята:

„Хванете, скъпа, за юздата

на госта хубавия кон

(той има нужда от подслон):

при моите го заведете, [455]

юздата, стремето свалете,

зоб дайте му и го разтрийте

и с чул отгоре го покрийте25.“

Жребеца щерката отвела,

хамута и юздата снела, [460]

а после стремето, седлото.

Тя всичко сторила, каквото

баща й й разпоредил:

разтрит и сресан конят бил,

завързала го да не бяга [465]

и му насипала веднага

във яслите сено, овес —

храна да има и нощес.

Когато пак пред свойта къща

излязла, той й казал: „Дъще, [470]

хвани ти госта под ръка,

за него ще е чест така

да влезе с теб в дома ни, мила!“

Девойката се подчинила

(като възпитан, млад човек) [475]

и влязла в стаята с Ерек.

А майка й там отпреди

заела се да подреди

леглата: бързо ги застлала

с килими и със покривала. [480]

Приседнали покрай софрата

Ерек, до него дъщерята

и нейният родител стар.

В огнището искряла жар.

Васалът за камериери [485]

не можел средства да намери:

един прислужник имал само,

но със старание голямо

той птици и месо доставил

и чудни ястия направил, [490]

защото в кухнята бил вещ.

Поднесъл им бульон горещ

и печено, и блюдо вкусно,

приготвени съвсем изкусно,

а щом с вечерята сколасал, [495]

вода за миене в два таса

донесъл им. Покривка фина

отрупал с хляб, месо и вино

и всеки пил и сладко ял —

кой колкото си пожелал. [500]

След като своя глад заситил,

Ерек внимателно попитал

хазяина си, който бил

тъй щедър, отзивчив и мил:

„Стопанино добър, простете [505]

за дързостта ми, но кажете

защо туй прелестно момиче

в подобни дрипи се облича?“

„Ах, друже мили, бедността

е бич за всеки по света, [510]

тя бич е и за мойта къща.

Сърцето ми се преобръща,

че носи щерката ми мила

наметка в кръпки, а не свила.

След цял живот войни, сражения, [515]

заложих своето имение,

но го загубих и го взеха,

а дъщеря ми скъпа дреха

би имала, ако желае,

ала аз бях против. Така е! [520]

Тя племенница е дори

на графа ни, а той пари,

земи и замък притежава

и би я глезил до забрава.

Тук всеки рицар би желал, [525]

било барон, било васал,

да има нейната ръка,

но аз не ще я дам така,

защото искрено жадувам

да й даде Бог да добрува [530]

и кралски син, или пък княз

да доведе съдбата в нас.

Уверен съм, че всеки крал

със щерка ми би се гордял.

Нали сам виждате, че няма [535]

от нея по-красива дама?

Ала освен че е красива,

тя е и умна, и вежлива,

На друга Бог не е дал в дар

такава благост, ум и чар. [540]

Със дъщеря си се гордея

и най-щастлив съм, щом съм с нея.

За мене тя е утешение,

богатство, радост, вдъхновение

и никой друг на този свят [545]

не ми е бил по-скъп и свят.“

Щом млъкнал старият васал,

Ерек и друг въпрос задал,

защото искал да узнае

и той причината каква е [550]

да идват беден и богат

отвсякъде във този град,

защо барони бързешком

за свитите си търсят дом,

защо били този шум и врява? [555]

Отвърнал старецът тогава:

„Пристигат рицари безчет

в града ни, драги сир, отвред

и всеки е дошъл насам,

че утре празник най-голям [560]

очакваме, затуй тълпи

се стичат и градът не спи.

Когато почнат празненствата,

отново ще крещи тълпата,

че върху сребърен статив [565]

ще види тя сокол красив,

на пет години или шест.

За всеки рицар ще е чест

такъв сокол да притежава26.

Ала наградата се дава [570]

на този, който дама има

по ум и хубост несравнима

и е готов пред всички даже

със меча си да го докаже,

реши ли някой рицар друг [575]

това да му оспори тук27.

На победителя се пада

соколът скъп да е награда.

Дошъл е пак народ безброен

да види кой е най-достоен.“ [580]

Ерек задал му най-подир

и друг въпрос: „Простете, сир,

но много искам да узнам

какъв е онзи рицар там

със щита, пищно украсен [585]

във син и във златист десен.

Аз виждам редом с този рицар

неземно хубава девица

и някакво джудже с камшик.“

Отвърнал бедният старик: [590]

„Тоз рицар ли? Два пъти той

сокола взе без кръв, без бой.

Кой смее с него да се бори,

наградата да му оспори!

Тук обичаят открай време [595]

гласи, че ако някой вземе

сокола трети път, тогава

за него вечно той остава,

без право някой да се бие,

сокола за да придобие.“ [600]

Яда си не прикрил Ерек

и рекъл: „Мразя тоз човек

и ако бях въоръжен,

не би било проблем за мен

да му оспоря с меч сокола. [605]

Сир, само за едно ви моля,

разчитайки на щедростта ви

и благородните ви нрави:

снабдете ми с въоръжение,

със старо, с ново — без значение.“ [610]

Васалът рекъл: „Друже, днес

молбата ви за мен е чест!

Ще дам за вашите успехи

най-хубавите си доспехи —

прекрасна ризница кована, [615]

сред петстотин бе тя избрана,

обувки скъпи, леки, нови

и със стоманени обкови,

здрав шлем със ремъци обшит

и чисто нов метален щит. [620]

Щастлив съм, че ще мога вам

кон, копие и меч да дам —

те ваши са от този час.“

„Ах, сир, признателен съм аз!

Но все пак идвам отдалеч, [625]

сам имам здрав, челичен меч

и кон — за воинското ми дело

обучен е съвсем умело.

С голяма благодарност аз

приемам другото от вас. [630]

Но още нещо аз желая,

изпълните ли го, накрая

ще ви се отблагодаря,

реши ли Бог да победя.“

Отвърнал старият васал: [635]

„Каквото съм ви обещал,

за вас аз всичко ще направя.

Какво сега ви притеснява?“

Ерек отвърнал, че в дуела

държи сокола да спечели [640]

за дъщеря му — като дар

за несравнимия й чар.

Че неин рицар ще е той

и в предстоящия двубой

заради нея ще се включи, [645]

наградата за да получи.

И продължил: „Любезни сир,

ще кажа кой съм най-подир,

кого сте приютил у вас.

От кралски славен род съм аз, [650]

баща ми Лак е властелин,

а аз, Ерек, съм негов син.

От три години съм, сеньор,

към Крал-Артуровия двор.

Не знам дали до този ден [655]

сте чували за Лак и мен,

но ако ме въоръжите

и щерка си ми поверите,

тържествено ви обещавам,

не само че ще се сражавам [660]

геройски за онази птица,

а и че щерка ви кралица

ще стане в моята страна.

Харесах си я за жена

и с мен три града ще владее28.“ [665]

„Ерек? От радост чак немея.

Та вашият баща е Лак?“

„Да, домакине мил и драг.“

Отвърнал с развълнуван глас

васалът: „Всеки тук от нас [670]

е чувал хубави неща

за вас и вашия баща.

Харесвам ви и съм щастлив,

че смел сте, умен и учтив

и с радост, без да възразявам, [675]

аз щерка си ви поверявам.“

И, хващайки я за ръката,

завел пред него дъщерята.

Ерек пък бил щастлив, че има

освен доспехи и любима. [680]

След всичко чуто засиял

от радост старият васал,

а майката се просълзила.

Девойката не промълвила

ни дума… С радост във душата [685]

тя в миг разбрала, че съдбата

непредвидимо, изведнъж

я свързва с този славен мъж

с тоз бъдещ крал, и че кралица

ще стане скромната девица. [690]

До късно през нощта стояли

но щом леглата им застлали

със бели пухени постели,

словата бързо отлетели

и всички легнали да спят. [695]

Ерек не го ловял сънят

и щом се зазорило пак,

с васала вече бил на крак.

Отишли в манастир до тях,

помолили един монах [700]

Светия дух да почете

с молитва, после меса те

изслушали и със смирение

накрая сторили дарение,

в параклиса се поклонили [705]

и към дома се устремили29.

Ерек, изпълнен с гняв и дързост

доспехите получил бързо,

дори красивата девица

помагала на своя рицар [710]

със чудна сръчност, не с магия30.

Обувки му донесла — тия

със ремъците и с обкова —

пристегнала му броня нова

и шлем му сложила кафяв, [715]

и меч му дала — лек, но здрав:

тъй тя като за люта бран

стъкмила рицаря припрян.

Довели коня му най-сетне

и той побързал да се метне. [720]

Донесла девата и щит,

и копие — с връх страховит.

Провесил този щит нелек

на ремък през врата Ерек,

а после копието взел, [725]

към домакина се навел

и казал: „Сир, благодаря!

Гответе свойта дъщеря,

защото за сокола двама

ще идем, тя е мойта дама, [730]

тъй както се разбрахме с вас.“

След миг бащата беловлас

докарал й прекрасен кон —

червен параден вихрогон.

Е, сбруята му не блестяла, [735]

защото беден бил васалът,

но все пак ставал за езда.

На коня сложили юзда

и щом бил вече оседлан,

без наметало и колан [740]

възседнала го дъщерята.

Опрял крака на стремената,

Ерек през пътната врата

излязъл пръв, след него тя,

а дамата и домакинът [745]

последвали ги, за да минат

с тях през разбудения град.

И всички хора, стар и млад,

по улиците оживени

в тях вглеждали се удивени [750]

и с неприкриван интерес

се питали: „Отде ли днес

се появи тук този рицар?

За да е с тази хубавица,

той явно е и горд, и смел [755]

и с право може на дуел

да спори с друг, че тук май няма

по-хубава от тази дама.“

Един твърдял: „На тях се пада

соколът да им е награда“. [760]

А друг девицата красива

с възторжени очи изпивал.

„Младежът кой е? — питал трети —

Изглежда силен… И напет е!“

„Не знам!“ „Не знам!“ „И аз не знак, [765]

но явно е храбрец голям.

Я вижте новата му броня

и щита, копието, коня!…

Как язди леко и свободно!

Навярно е от коляно благородно… [770]

Истински левент!

И е добре въоръжен.“

Ала Ерек и дъщерята

не спрели никъде в тълпата,

а чак до скъпия сокол, [775]

край сребърния му конзол

противника да чакат. Ето,

дошъл той с дамата, с джуджето,

защото бил получил вест,

че някакъв си конник днес [780]

щял пред събраните сеньори

наградата му да оспори.

Не вярвайки, че има рицар

тъй смел, че с меч и щит в десница

да му излезе на двубой, [785]

в триумфа бил уверен той.

Щом хората го разпознали,

от радост викове надали.

Събрала се тълпа голяма

и всеки рицар, всяка дама [790]

следели с интерес голям

какво ли ще се случи там.

Дошлият преди малко рицар

с джуджето, с младата девица,

към птицата нетърпеливо [795]

пришпорил коня горделиво,

ала в тълпата няма как

да мръднеш ни ръка, ни крак.

Такъв народ навред гъмжал,

че даже крачка не можал [800]

да стори, та камшик размахал

и много хора от уплаха

край коня му се отстранили

и към сокола път открили.

До него като приближил, [805]

на дамата си заявил:

„Щом тази птица се полага

на най-красивата, веднага

вземете скъпата награда —

по право тя на вас се пада [810]

и трябва да стои у вас

до сетния ми земен час.

Сокола приберете, мила!“

Към птицата тя приближила,

ала Ерек напред излязъл, [815]

отблъснал я и гордо казал:

„Назад веднага отстъпете

и тази птица оставете!

От вас тук по-достойна има

и тя е с хубост несравнима. [820]

Не вам, на мойта дама днес

се пада тази висша чест —

тя по-красива е от вас.“

Съперникът, обзет от бяс,

му се заканил разгневен, [825]

ала Ерек не бил смутен

и казал: „Скъпа, приближете

безценния сокол вземете,

от днес по право той е ваш,

а аз съм ви гарант и страж, [830]

че ако някой го оспори,

го чака много тежка орис.

Със красотата си блестите

като луната сред звездите.

Не може друга да се мери [835]

със вас по ум и маниери.“

Съперникът не се сдържал

и срещу дръзкия васал

започнал ядно да крещи:

„Младежо, кой си всъщност ти, [840]

та за сокола с мен ще спориш?“

Ерек спокойно отговорил:

„Пристигам от далечно кралство

и чрез двубой, без самохвалство,

ще ви докажа, че се пада [845]

на дамата ми таз награда.“

„Ти май че си обезумял,

сокола щом си пожелал.

По-хубаво да си вървиш,

че инак скъпо ще платиш.“ [850]

„Нима соколът се продава?“

„Не, просто смърт те застрашава,

така че си отивай вече.“

„Побъркахте ли се, човече,

та истината тъй ви дразни. [855]

Заканите ви са напразни

и аз не се боя от тях.“

„Ти може да не чувстваш страх,

но аз в двубой ще те накажа.“

„За изхода му Бог ще каже! [860]

Да почваме!“ Сега за вас

двубоя ще опиша аз.

Застава в кръг голям тълпата

да стори място за борбата,

бойците се отдалечават, [865]

в галоп напред се устремяват

и с остри копия целят

един друг да се повалят.

След всеки удар страховит

парче от копие, от щит [870]

лети… А и седлата също

се чупят и ги преобръщат,

конете през полето бягат,

бойците пак за бой се стягат:

щом копията са строшени, [875]

ще бъдат с мечове сменени.

И всеки своя меч тогава

изважда, удари раздава

по шлем и по забрало враже,

противника за да накаже. [880]

Със настървение голямо

се удрят те по врат, по рамо,

Не мисли никой да се брани,

а гледа да нанася рани.

Трещят разсечени доспехи, [885]

облива кръв ръце и дрехи.

Така се бият дълго време,

без някой там превес да вземе,

ала умора ги застига.

В туй време дамите им вдигат [890]

към Бог прочувствено ръце

и всяка с плачещо лице

се моли нейният любим

да победи и невредим

да е след този бой нелек. [895]

„Васале, — казва на Ерек

врагът му — наближава вечер,

а виждаш, капнали сме вече.

Предлагам да починем малко,

защото ще е твърде жалко [900]

с последни сили този спор

да водим. Туй ще е позор!

Прекрасната си дева виж

как моли Бог да победиш.

И моята за мен се моли, [905]

така че ние с теб защо ли

не се на отдих съгласим,

а после пак ще продължим?“

Ерек склонява и поглежда

към дамата си: тя с надежда [910]

и с неприкривана тревога

за помощ призовава Бога.

Когато чува свойта мила,

той придобива страшна сила

и горд от нейната любов [915]

отново е за бой готов.

Припомня си как с меч в десница

се клел на своята кралица

за онзи срам да отмъсти

или с честта да се прости. [920]

„Защо да чакам — мисли той, —

нали жадувах сам в двубой

тоз рицар да плати, задето

получих удар от джуджето?“

И щом отново той се сеща [925]

за тази неприятна среща,

обръща се към своя враг:

„Да подновим двубоя пак!

За отдих времето изтече,

готов съм да изтегля меча.“ [930]

„Аз също!“ — чува се отсреща.

Пак почва битката зловеща.

Врагът напада, без да чака

и още с първата атака

за малко да рани Ерек. [935]

Отбил той удара нелек,

ала врагът му пак връхлита,

прицелва се добре над щита,

а мечът му разсича шлема

и части от обкова снема. [940]

След рикошета във главата

разцепва щита по средата,

след туй в доспехите му здрави

широк и дълъг прорез прави,

а после хладната стомана [945]

в плътта отваря страшна рана.

Но Господ-Бог е милостив:

Ерек все пак остава жив;

без малко да го разсече

на две врагът. Но ето, че [950]

съвзема се и с мощ присъща

той всичко тъпкано си връща,

прилага сила страховита,

пробива ризницата, щита,

посича вражеското рамо, [955]

забива меча си в гръдта му,

след туй извръща се чевръсто

пронизва своя враг във кръста

и като гейзер от плътта

избликва алена кръвта. [960]

Бойците с ярост се сражават,

но равни сили притежават

и никой не отстъпва крачка,

а гледа другия да смачка.

След всеки удар страховит [965]

се чупят меч, доспехи, щит,

та вече нищо не е цяло

да пази всяко воинско тяло

и те се бият с гола гръд,

и пръски кръв навред хвърчат, [970]

и сили губят, но не стенат,

а още удари разменят.

Ерек тъй удря в този час,

че праща рицаря в несвяст.

Щом вижда паднал своя враг, [975]

той три пъти го удря пак,

освен шлем и забрало враже,

подшлемника му срязва даже.

Пронизва също с острието

главата точно над лицето, [980]

но мозъка му не засяга.

Врагът не може да избяга

след този сблъсък без пощада

и върху хълбока си пада.

Ерек забралото му снема, [985]

а после сваля му и шлема,

така врагът му победен

от нищо не е защитен.

Заради своя срам в гората

Ерек се готви и главата [990]

да му отреже в този миг,

но рицарят надава вик:

„Загубих аз по Божа воля!

Не ме убивай! Милост моля!

Днес в честен бой ме победи, [995]

но ако ме погубиш ти

наместо със триумф голям

с позор ще се покриеш сам.

Вземи ми меча… Пощади ме!“

Младежът меча му не взима, [1000]

но казва: „Ще ви пощадя31.“

„Ах, рицарю, благодаря!

Но кажи ми, щом нямам чест

да съм те срещал аз до днес,

защо такава злост питаеш, [1005]

та чак и мойта смърт желаеш?

Не помня зло да съм ти сторил“

„Напротив!“ — ядно отговорил

Ерек. — „Наистина ли, сир?

Кажете, моля, най-подир [1010]

вината ми към вас каква е,

да я изкупя днес желая.“

„В гората вчера те видях.

С кралица Гениевра бях

и нейна дама — по лицето [1015]

прислужникът ти зъл — джуджето

удари я, а е известно —

жена да удряш е безчестно32!

След туй и мене в своя гняв

удари изродът злонрав. [1020]

Ти гледаше надменно там

като свидетел глух и ням,

дори следеше с наслаждение

как твоето джудже с презрение

и яд ни удряше с камшика. [1025]

Така ти сам ме предизвика

да защитавам свойта чест

и ето, пленник мой си днес.

Сега ще ми се подчиниш,

че искам аз да се явиш [1030]

в Карадиган пред мойта дама.

Не е далече, има-няма

са седем левги, тази вечер

би трябвало да стигнеш вече.

С джуджето, с твоята девица [1035]

за милост моята кралица

да молиш. Ще й кажеш също,

че утре мисля да се връщам

щастлив, защото съм намерил

девойка с чудни маниери, [1040]

с чар, с разум и със красота,

каквито няма на света.

Нали и сам го забелязваш!

Сега, кажи ми, как се казваш.“

Отвръща рицарят със смут: [1045]

„Идер се казвам, син на Нут33.

Не съм си мислил аз преди,

че някой ще ме победи,

но съм грешал до този ден,

да, по-добър сте, сир, от мен, [1050]

по-силен, по-умел и смел.

Загубих в честния дуел

и от дълга си призован,

потеглям към Карадиган.

Преди да тръгна аз на път [1055]

кажете, сир, как ви зоват,

че пред кралицата да знам

кой всъщност ме изпраща там.“

Ерек отвръща: „Аз самият

причина нямам да го крия. [1060]

Ерек се казвам, запомни!

Така в двореца обясни.“

„За тръгване настава час…

Присъда там ще чакам аз

с джуджето, с моята девица [1065]

от справедливата кралица.

След туй деяние позорно

ще се държим съвсем покорно.

Ще съобщя и новината

за вас и девата в палата34.“ [1070]

И хората от антуража

на графа сбогом да им кажат

дошли са — тежката разлъка

изпълва ги с голяма мъка.

Прииждат граждани, барони [1075]

ликува тоз, друг сълзи рони…

А дъщерята на васала

стои щастлива, в риза бяла,

и радва не един съсед

със хубавия си късмет. [1080]

По пътя бърза да поеме

Идер и без да губи време

пришпорва коня си нататък.

Тук моят разказ ще е кратък:

Идер с девицата, с джуджето [1085]

преминали леса, полето

по своя път предначертан

и стигнали в Карадиган.

На външния балкон стояли

Говен, сеньор Ке — сенешалът [1090]

и група рицари подбрани.

И както там били събрани,

съгледали отвън тогава,

че трима души приближават.

Сеньор Ке пръв ги забелязал [1095]

и на Говен веднага казал:

„Сир, май че виждам онзи рицар,

за който нашата кралица

разказваше как без стеснение

подложил я на унижение. [1100]

Да, той е, идват трима, ето

и дамата му, и джуджето.“

„Да, вярно! — казал му Говен. —

Това е той и според мен.

По правия, отъпкан път [1105]

и тримата към нас вървят.

Държи се рицарят на коня

и с меч е, но с разбита броня.

Кралицата ще го познае,

ако тук някъде сега е. [1110]

Ке, поканете я при нас.“

Той тръгнал бързо и тозчас

открил я в нейните покои:

„Госпожо, помните ли кой

удари вчера във гората [1115]

придворната ви по ръката?“

„Отлично помня, сенешале.

Какво ли ново сте разбрали,

та питате ме пак и днес?“

„Преди минута, ваша чест, [1120]

видях млад рицар кон насам

да язди. Той не беше сам,

кралице скъпа, според мен

бе от девойка придружен,

едно джудже на кон с тях беше [1125]

и във ръка камшик държеше.

Май то Ерек бе наранило.“

А тя не се подвоумила

и рекла: „Хайде да вървим

на място да се уверим. [1130]

За миг да зърна аз васала,

веднага бих го разпознала

и истината ще ви кажа.“

„Елате да ви го покажа —

отвърнал Ке. — Говен ви кани [1135]

при рицарите си, събрани

там горе на балкона вече.

Оттам видяхме отдалече,

че идва този странен рицар.

Но, да побързаме, кралице.“ [1140]

Отишли бързо при Говен,

тя с поглед съсредоточен

видяла рицаря на прага

и разпознала го веднага:

„Сеньори, да, това е той! [1145]

Но сякаш идва след двубой…

Дали Ерек е отмъстил

или пък той го е убил,

какво е станало, уви,

не знам, но трудно той върви, [1150]

доспехите му са разбити

и целите са с кръв покрити.“

„Госпожо — казал й Говен, —

това е видно и за мен

и явно тъй стоят нещата. [1155]

По своя шлем и по главата

е удрян той и кръв изцяло

покрива неговото тяло.

Кралице, казано накратко,

участвал е в ужасна схватка. [1160]

Какво ли носи той сега —

добра вест или пък тъга?

Дали Ерек ви е изпратил

в плен падналия неприятел,

или врагът му подъл, зъл, [1165]

е толкоз луд, че е дошъл

да се похвали, че в дуел

живота на Ерек е взел?“

„И аз тъй мисля“ — си признала

кралицата пред сенешала. [1170]

Идер щом минал през вратата,

за да узнаят новината,

нетърпеливи, много хора

се втурнали отвън на двора.

Пред входа кралски спрял Идер [1175]

и скочил от жребеца чер.

В тоз миг Говен подал ръка

на дамата му и така

тя слязла точно там, където

се приближило и джуджето. [1180]

Решили, както е редът,

при краля да ги заведат.

Щом зърнал младата кралица,

раненият и гузен рицар

дълбоко й се поклонил, [1185]

а после краля поздравил

и най-смирено рекъл: „Аз,

кралице, съм под ваша власт,

от рицар смел изпратен в плен,

че бях от него победен. [1190]

Това е онзи рицар, дето

получи удар от джуджето.

И то за стореното зло

да си плати с мен е дошло.

Сега съдбата ни решете.“ [1195]

А тя отвърнала: „Кажете,

Ерек къде е, как е той

след рицарския ви двубой?

Ще дойде ли? Държа да знам.“

„Ще дойде утре, но не сам, [1200]

а с дева млада и красива,

сърдечна, умна и учтива.“

След тези думи откровени

кралицата успокоена

му рекла: „Друже, в този ден [1205]

под моя власт оставаш в плен,

тук ни обида, ни разправа

не ще те тебе застрашава.

Все пак сега кажи пред нас

ти кой си?“ „Син на Нут съм аз, [1210]

Идер“ — отвърнал им той бързо,

забравил прежната си дързост.

Кралицата се приближила

до краля и му заявила:

„Нали, сир, сам се убедихте, [1215]

че бе добре, като склонихте

да чакаме Ерек сред нас?

Добър съвет ви дадох аз,

но само умният умее

да прецени добро кое е.“ [1220]

Артур отвърнал й: „Така е,

премъдра приказка това е.

Глупакът само не приема

съвет от някой друг да взема.

Щом чувствате любов към мен [1225]

ви моля, рицарят пленен

от днес да заживее в двора

свободен, с всички мои хора,

но ако тази чест откаже,

жестоко нека се накаже35.“ [1230]

Щом свършил, младата кралица

освободила онзи рицар

според Артуровата воля.

Идер не чакал да го молят,

условията му веднага [1235]

приел. На малко се полага

да се сдобият с тази чест

да служат на Артур. А днес

Идер е там за първи път.

Доспехите му да свалят [1240]

прииждат пажове отвред.

Пак за Ерек тук идва ред.

След тежкия и кървав бой

останал на площада той.

Не бил спечелил толкоз слава [1245]

и храбрият Тристан тогава,

когато във жесток двубой

Морхолт със меч съсякъл той36.

Такава смелост проявил

Ерек, че всички възхитил, [1250]

и за умението бойно

бил оценен той най-достойно.

Със възгласи: „Той няма равен!

Не знаем рицар по-прославен!“ —

го съпроводила тълпата. [1255]

При тази радост непозната

пред него графът се явил

прегърнал го и заявил:

„Сир, висша чест ми окажете

и в моя дом се настанете, [1260]

нали сте син на краля Лак.

Приемете ли, друже драг,

ще съм щастлив, защото вас

за свой сеньор ви смятам аз“.

„Простете, сир, но аз се връщам [1265]

пак там — във вчерашната къща,

в дома на стария васал —

за свой тъст съм си го избрал.

За мен е радост несравнима,

че с дъщеря си той дари ме!“ [1270]

„Разбирам ви, и според мен

тоз дар е необикновен:

девойка хубава, добра.

А майка й ми е сестра

и с нея сме от род прославен. [1275]

Щастлив съм, че жена такава

сам вие сте избрали вече,

но пак ви моля, тази вечер

гост в моя замък ми бъдете.“

Ерек отвърнал: „Оставете! [1280]

Днес няма как да ме склоните.“

„Добре, сеньор! Ще спра с молбите —

отвърнал графът. — Ваша воля!

Излишно е да ви се моля,

но искам в тази нощ честита [1285]

да бъда с вярната си свита

при вас на този празник мил.“

Ерек, щастлив, благодарил

и с графа заедно поели

към къщата37. След тях вървели [1290]

на групи дами и барони.

Не можел дума да пророни

от радост старият васал,

щом в своя дом Ерек видял.

Над двайсет пажа се явили, [1295]

доспехите му те свалили

сред възгласи и оживление.

Ерек не чувствал притеснение

и пръв в дома се настанил,

а вуйчото до него бил. [1300]

Щом си заели те местата,

до тях приседнала момата.

Тя със крилце от гургулица

храна подавала на скъпата си птица.

Каква отрада [1305]

изпитвала, че за награда

получила сокол, съпруг!

Подобна чест не знаел друг.

Била тя толкова щастлива,

че и не мислела да скрива [1310]

трогателното си вълнение

и всеки гост се радвал с нея

и виждайки я, че сияе

чистосърдечно й желаел

да бъде цял живот щастлива. [1315]

С усмивка блага и вежлива

Ерек с баща й споделил:

„Стопанино, мой друже мил,

отплата ви дължа, че аз

ощастливен бях тук от вас. [1320]

Със дъщеря ви ще замина

при краля в моята родина

и там ще се венчая с нея.

Но, сир, аз имам и идея

покана скоро да ви пратя [1325]

да ни гостувате в палата.

Аз ще получа трон в наследство

и в непосредствено съседство

два замъка разкошни там

като подарък ще ви дам. [1330]

Единият е Монтревел

на лукс и блясък е модел —

по-хубав в кралството ни няма.

От времената на Адама

е вторият там основан [1335]

и се нарича Ротелан38.

Преди да минат три дни, аз

ще пратя цял керван за вас

товари злато и сребро,

коприна, кожи и шевро, [1340]

та да се премените двама

с жена ви — тази мила дама.

А утре сутрин дъщеря ви

със мен на път ще се отправи

с изкърпената си премяна, [1345]

но Гениевра във замяна

ще подари на мойта мила

одежди от най-фина свила.“

Седяла редом с тях девица,

добра и умна хубавица — [1350]

на щерката била съседка

и нейна първа братовчедка.

Щом като чула с изумление

Ерек, че имал намерение

да иде да представи в двора, [1355]

пред краля своята изгора

със нейната наметка бяла,

закърпена и излиняла,

тя с графа тихо споделила:

„Сир, племенницата ви мила [1360]

е с дреха кърпена, протрита;

с Ерек тя явно е честита,

но ако тъй отиде там,

за вас ще е огромен срам.“

А графът казал: „Мила моя, [1365]

разбрах! От дрехите си, моля,

най-хубавата изберете

и лично й я подарете.“

Ала Ерек ги чул тогава

и казал: „Дума да не става. [1370]

И разберете най-накрая,

че нова рокля не желая

за дар на моята девица

освен от нашата кралица39.“

Щом братовчедката разбрала [1375]

целта му, тя не настояла,

но рекла: „Сир, като държите

с наметката й да вървите,

така да е, ала тогаз

друг дар ще ви предложа аз [1380]

за братовчедката ми мила,

наместо роклята от свила.

Три расови жребци аз имам

и са от класа несравнима;

на цвят са дорест, чер и сив. [1385]

И кралят няма по-красив

от сивия40, той по земята

лети по-бързо от стрелата

или от птиците в небето.

Той бърз е, но е кротък — ето [1390]

за девата ви дар чудесен

и за обяздване е лесен,

дете дори ще се оправи,

не хапе, скокове не прави.

Подобен кон не се намира [1395]

и толкоз плавно галопира,

че ти се струва при езда,

че си на лодка по вода.“

Ерек отвърнал: „В този свят

не знам подарък по-богат, [1400]

ако и тя го одобрява,

тогава аз не възразявам.

Веднага тази дева мила

на свой слуга разпоредила:

«За сивия жребец идете, [1405]

седлото, друже, му сложете

и го докарайте сега.»

Изтичал сръчният слуга

за коня, без да губи време,

седло му сложил, двойно стреме, [1410]

а после на жребеца скочил

и към момата го насочил.

Ерек, щом конят се показал,

достойнствата му забелязал

похвалил ги, доволен бил [1415]

и на слугата наредил

жребеца сив в обора бърже

до неговия кон да върже.

Щастливи, в тази късна вечер,

се разотишли всички вече. [1420]

И графът също се прибрал,

но на Ерек той обещал

че утре, пукне ли зората,

ще дойде пак, да го изпрати.

Във сън преминала нощта, [1425]

Ерек за път на сутринта

се стегнал, казал, че желае

конете им да оседлаят.

Събудил девата веднага

да почва също да се стяга [1430]

и бързо те били готови.

Барони, дами в дрехи нови

пристигнали, да се простят

с Ерек и с щерката пред път.

Младежът, графът, дъщерята [1435]

конете яхнали. Момата

сокола носела в ръка

и му се радвала така,

като че от сокола няма

в света богатство по-голямо. [1440]

Веселие навред царяло,

ала ги чакала раздяла

и благородникът попитал

Ерек дали не иска свита

от рицарите му, та днес [1445]

така да му окаже чест.

Ерек отказал: искал сам

с девойката да иде там,

а не със свита като тази.

На всички «Господ да ви пази!» [1450]

той рекъл, а пък графът мил

с прегръдки с тях се разделил

и най-сърдечно казал: «Сбогом!»

Васалът и жена му много

се радвали, но и скърбели [1455]

и радостни сълзи пролели.

Тъга обзела и бащата,

и майката, и дъщерята.

Родителите всеки път

тъгуват, щом се разделят [1460]

с децата си. Та и тогава

те изпроводили с такава

любов и мъка дъщеря си,

макар да знаели прекрасно,

че тя във кралски двор отива [1465]

и че с Ерек ще е щастлива.

Сълзи от щастие и мъка

те ронели при таз разлъка,

в гръдта сърцето им се свило,

макар че щели на венчило [1470]

с Ерек детето си да пратят.

През сълзи майката, бащата,

говорейки й думи мили,

със щерка си се разделили.

Ерек набързо се сбогувал, [1475]

защото искрено жадувал

за подвига си да разкаже

в двореца, а и да покаже

на достолепната кралица,

че води прелестна девица, [1480]

тъй нежна, умна и красива,

че той от обич се опивал

и колкото я съзерцавал41,

все повече се възхищавал,

и очарован, развълнуван, [1485]

той непрестанно я целувал.

С възхита гледал й лицето,

устата розова, нослето,

косата — като златна свила,

с които го била пленила. [1490]

Разглеждал стройното й тяло,

брадичката, челото бяло,

ръцете, нежните й длани,

очите — ясни, замечтани.

Тя също в трепетно мълчание [1495]

разглеждала го с обожание

и двамата на свойта младост

любували се с чиста радост.

В съюза си великолепен

били достойни в равна степен [1500]

един за друг: по красота

и по душевна чистота,

по ум, по щедрост, по учтивост,

по доброта и отзивчивост.

Та как не ще се затрудниш [1505]

в стремежа си да прецениш

кой е по-хубав, по-сърдечен.

И явно всеки бил увлечен

по другия с еднаква сила,

съдбата щом е отредила [1510]

да се сберат един със друг

като съпруга и съпруг.

И хванали се за ръка,

до обед яздили така

и стигнали в Карадиган. [1515]

А дворът вече бил събран

и всеки с трепетна надежда

за тях от кулата се вглеждал.

И Гениевра там отрано

била и чакала припряно. [1520]

Пристигнал и самият крал,

След него Ке, и Персевал,

Говен (в очакване на вест)

и Тор — синът на крал Арес,

и виночерпецът Люкан [1525]

сред рицарите бил смълчан.

Щом зърнали в далечината,

че идват рицарят с момата,

бароните Ерек познали

и го посрещнали с похвали. [1530]

Артур, жена му, всички хора

се радвали, че с тях във двора

е пак Ерек, защото той

на всеки бил любим герой.

Щом двойката се приближила, [1535]

кралицата се устремила

да ги посрещне. После кралят

и всички ги наобикалят,

и с радост възхваляват Бога

след преживяната тревога. [1540]

Харесал милата девица

Артур и като предан рицар

помогнал й, та с лекота

от коня си да слезе тя.

Подал й той ръка вежливо [1545]

и я поканил най-учтиво

в препълнената тронна зала.

След тях кралицата вървяла

щастлива, под ръка с Ерек.

«Госпожо — казал той с респект, [1550]

днес снизходителна бъдете

и девата ми приемете

във този вид — със стара дреха.

Така облечена аз взех я.

Да, тя е щерка на васал, [1555]

но той все в бедност е живял,

тъй както много честни люде,

макар безспир да се е трудил.

Жена му — мила и добра —

на благородник е сестра. [1560]

По род и хубост дъщерята

днес няма равна на земята

и я харесах за жена.

На нежните си рамена

от бедност носи дреха бяла, [1565]

закърпена и извехтяла.

Да бях склонил, тя би облякла

и нови рокли. Пълна ракла

предложи нейна братовчедка

плюс чудна кожена наметка, [1570]

но аз отказах този дар.

Държах пред моя господар

и вас да дойде в този вид.

Госпожо, аз ще съм честит,

ако сега благоволите [1575]

самата вие да дарите. —

със нови дрехи мойта мила.»

Кралицата не възразила:

«Постъпили сте, сир, чудесно.

За мен ще бъде много лесно [1580]

прекрасни дрехи да предложа

от свила и най-скъпа кожа.»

Веднага младата кралица

отвела нежната девица

в двореца. Пратила тогаз [1585]

за нова рокля от атлаз

и за разкошно наметало.

То в багри пурпурни блестяло

и й било съвсем по мярка.

Пред младата си господарка [1590]

донесли дрехите веднага.

Били те, както се полага,

от свила и от плат най-фин.

Маншетите от хермелин

били извезани богато [1595]

с безценни камъни и злато,

а пък чудесната подплата

сияела като дъгата.

Блестяла роклята й с пищност,

а наметалото по нищо [1600]

не й отстъпвало. Но те

без закопчалки въобще

били, защото под иглите

излезли току-що ушити.

Получила и чуден плащ [1605]

с якичка от самур блестящ,

с изящна златна закопчалка,

а върху нея брошка малка:

едната й страна с рубин,

а другата със хиацинт42. [1610]

Бил плащът с хермелин обшит

тъй майсторски, че имал вид

на скъпоценен уникат.

По финия и нежен плат

безбройни кръстчета блестели [1615]

червени, жълти, сини, бели.

Кралицата разпоредила,

верижка свързваща от свила

и злато да й донесат —

на плаща да я прикрепят. [1620]

Искряла скъпата верижка

от вплетената златна нишка.

Повикали и майстор вещ

да сложи тази ценна вещ

на закопчалките, така че [1625]

изящно те да се закачат.

Щом свършили, с усмивка ведра,

кралицата безкрайно щедра,

момата в дреха белоснежна

прегърнала и рекла нежно: [1630]

«Девойко, тази рокля в шарки

по-скъпа е от двайсет марки;

така че ризата свалете

и роклята си облечете,

а после плаща ще ви сложат. [1635]

Друг път и друго ще предложа.»

Благодарила дъщерята

за тези дарове богати.

Отишла, според обичая,

със две придворни в друга стая [1640]

свалила ризата си бяла —

макар и в кръпки, пожелала

на някого да я дарят

и Бог така да почетат.

Облякла роклята чевръсто, [1645]

пристегнала с коланче кръста,

накрая прикрепила плаща

със закопчалката блестяща

и се видяла, че изглежда

чудесно в новите одежди. [1650]

А после в русите къдрици

й вплели златни плетеници,

макар че даже от позлата

по-бляскава била косата.

И диадема от цветя [1655]

със разноцветна красота

над челото й закрепили.

Девиците я нагласили

така, че всеки да изпита

пред красотата й възхита. [1660]

От черно злато двойна брошка

върху платинена подложка

красяла шията девича.

Сега щастливото момиче

изглеждало така прекрасно, [1665]

че станало за всички ясно,

че никоя жена в света

не е с подобна красота.

При Гениевра най-накрая

отишла тя от свойта стая. [1670]

Кралицата се възхитила

на нашата девойка мила

и на чудесните й нрави.

На краля за да я представи,

тя я повела за ръка [1675]

и влезли в залата така.

От трона този крал велик

да ги посрещне станал в миг.

Безчет барони най-могъщи

пред тях изправили се също. [1680]

На брой били тъй много там,

че всички имена не знам,

та затова ще се опитам

да изброя онез, които

Артуровата кръгла маса [1685]

прославили са. А това са

най-бележитите сеньори:

Говен бил пръв, Ерек бил втори

(достоен син на славен род),

а третият бил Ланселот, [1690]

четвърти — Горнеман43, а пети —

красавецът Куар Напети,

Лайц — шести (храбър дуелист),

а седми — Мелиан от Лис44,

след него — Модюи Умникът, [1695]

девети — Додинел Кръвникът45,

десетият бил Ганделут,

с достойнства рицарски прочут46.

И другите ще изброя,

но без по сан да ги редя. [1700]

Присъствали: Если, Бриен,

Ивен — синът на Уриен,

Ивен от Лоенел; след тях

Ивен — Заченатият в грях47,

Ивен, но от Кавалиот [1705]

и Горсоен от Естрангот,

и Рицарят с Рога — приятел

с Валет със Обръча от злато.

Тристан, потънал в скръб и жал48,

до Блеоблеерис седял, [1710]

Гру Сприхавият бил по ред

след брат си — Брун от Писиет

и Оръжейникът (а той

пред мир избирал бран и бой);

и Късоръки Карадок49, [1715]

млад веселяк със смях дълбок,

а Каверон от Ребедик

бил до сина на Кенедик,

и Идие от Връх зловещ

и от Ескюм Кару младеж. [1720]

Сдобили се със тази чест

и Тор (синът на крал Арес),

Плешивият Уелсец, Грен,

Галерие и Горневейн,

и Амогин с Ке от Естро, [1725]

бил и Жирфле — синът на До.

Тола бил войнстващ исполин,

Лохол50 (Артуровият син —

хем храбър, хем добронамерен).

Бил там и Сагремор Безмерни, [1730]

и Бедоайе бил между тях

(най-силният играч на шах).

Ще включа във това число

Бравен, а също и крал Лот,

уелсецът Галерантин [1735]

и Гронози — на сир Ке син.

Присъствал там граф Кардокан,

Летрон бил (от Препелезан)

с Лабигоде — почтен барон,

не ще пропусна тук Бреон, [1740]

наследникът на Канодан,

самият граф на Хонолан

красавец русокос и строг,

от своя крал получил рог

(но кралят, за беда голяма, [1745]

си служел само със измама51).

Щом хубавицата видяла,

че всеки рицар в тази зала

я гледа, свела в миг очи,

страхът й да не проличи. [1750]

От свян лицето млечно бяло

на девата почервеняло,

но този свян тъй й отивал,

че я направил по-красива.

Щом крал Артур съзрял тогава, [1755]

че девата се притеснява,

прегърнал я и с жест най-мил,

до трона си я настанил.

До тях отдясно приближила

кралицата и промълвила: [1760]

«Съвсем безспорно е, сеньор,

че ще е чест за всеки двор

приетият от вас смел рицар,

спечелил тази хубавица.

Спаси ви той от затруднение [1765]

и можете без притеснение

с целувката да я дарите.

Бароните, и те самите

ще потвърдят един след друг,

че тя е най-достойна тук [1770]

и че в света от нея няма

по-нежна и красива дама.»

Артур отвърнал: «Тук сте права

и ако друг не възразява

наградата от моя лов [1775]

да й предложа съм готов!»

А после продължил: «Сеньори,

едва ли някой ще оспори,

че друга дева по-красива

от нея, по-благочестива, [1780]

по-благородна на земята

до днешен ден не е позната52,

и според обичая днес

тя заслужава тази чест!

Съгласни ли сте с мен, кажете? [1785]

Ако не сте, ми възразете.

Един да е против тук даже,

то нека смело да го каже.

Аз искам да съм честен крал

и затова не бих желал [1790]

неволна грешка да урони

честта ми пред света, барони.

Законът е свещен за мен,

държа да бъда убеден,

че правилно постъпвам аз. [1795]

Не искам никой между вас

да се оплаче, че желая

да осквернявам обичая,

или че изборът ми пада

на недостойна за награда [1800]

и че е бил опорочен

ловът на белия елен.

Знам, няма да ви се понрави,

река ли да променям нрави,

традиции или закон [1805]

на моя татко Пендрагон.

Той бе велик и честен крал,

щом нещо ни е завещал,

непроменено ще векува53,

дори живота да ми струва. [1810]

За мен тук милата девица

е в двора първа хубавица,

но с тази чест ще се сдобие,

ако съгласни сте и вие.

Кажете честно, без преструвка, [1815]

да я даря ли днес с целувка?»

Отвърнали му всички в хор:

«Сеньор, за Бога, няма спор,

че на девойката се пада

по право вашата награда. [1820]

По хубост тази дева мила

и слънцето би затъмнила.

Единодушни сме, че днес

тя заслужава тази чест.»

Щом дворът му го подкрепил, [1825]

до нея той се приближил

с целувката да я дари

и я прегърнал. Тя дори

сияела, че с чест такава

сам крал Артур я отличава. [1830]

А той, като галантен рицар,

целунал плахата девица

пред всички и й казал: «Мила,

не се е подлост в мен вселила

и тук, пред своя двор се вричам [1835]

като сестра да ви обичам!»

Тъй обичаят в този ден

от краля бил възстановен.

Дотук от своя разказ аз

представих първата му част54. [1840]

Щом девата по обичая

била целуната от краля,

Ерек на нейния баща

(нали държал си на честта)

решил веднага да изпрати [1845]

онези дарове богати,

които той бил обещал

на бедния добър васал.

Коне товарни, пет на брой,

с подаръци отрупал той — [1850]

сукно най-фино, кадифета,

сребро и злато на кюлчета,

разкошни дрехи, скъпи кожи

и топове коприна сложил.

Щом натоварили багажа [1855]

с неща, за принц достойни даже,

Ерек избрал сред свойте хора

пет лични рицари от двора

с пет верни пажа — да вървят

със дарове да почетат [1860]

васала беден и жена му

в знак на признателност голяма

и почести да му отдават,

каквито сам той получавал.

На свитата заръчал също, [1865]

щом във васаловата къща

дарението му богато

от дрехи, от сребро и злато

стоварят, на далечен път

съпрузите да отведат [1870]

със съответното внимание

в земите му извън Британия55,

където им е отредил

два замъка във кралски стил:

и Монтревел, и Ротелан. [1875]

И всеки бил готов за бран,

та ако почнела война,

врагът от никоя страна

не можел да ги завладее.

Във тях те щели да живеят, [1880]

надлежно да ги управляват

и данъци да получават.

И пратениците веднага

усърдно взели да се стягат

за път и още вечерта [1885]

били при стария баща,

за да окажат уважение

с великолепното дарение

на бедния добър човек,

тъй както пожелал Ерек. [1890]

След туй родителите взели

със себе си и ги повели

към замъците обещани.

След три дни гостите отбрани

посрещнал там самият Лак: [1895]

горд бил със своя син смелчак

почитаният щедър крал.

Той замъците им предал,

и всички граждани помолил

ведно със рицарите свои [1900]

съпрузите да уважават

и всичко нужно да им дават.

Щом пратениците накрая

си взели сбогом с тях и с краля,

обратно към Ерек поели. [1905]

Той с радост хората приел и

попитал ги как са баща му

и старият васал с жена му,

и бил щастлив да разбере,

че близките му са добре. [1910]

Един след друг летели дните…

Нетърпелив, Ерек се питал

дали пък вече не е време

момата за жена да вземе.

Отишъл при Артур тогава [1915]

с молба, ако не възразява,

в палата му да се венчаят,

както изисква обичаят.

Артур се съгласил. Веднага

изпратил, както се полага, [1920]

на графове, крале, васали,

които на Артур дължали

богатствата си, вест, че кани

на сватба гости най-отбрани.

В страха си да не го обидят, [1925]

му обещали те да идат

на Петдесетница в палата.

Ще ви опиша по-нататък

и рицарите именити,

и многобройните им свити. [1930]

С кортеж стоконен в този ден

дошъл от Глостър граф Бранден,

след него граф Менаргормон —

владетелят на Кливелон,

пристигнал граф от Планината, [1935]

с огромна свита във палата,

дошъл и графът Треверен,

след него бил граф Годерен;

довели тези суверени

по сто барона, в бой калени. [1940]

Ще спомена и други аз

към тях: сеньор Махелоас

(владеел Стъклен остров56 той —

там нямало нито порой,

ни мълнии, нито циклони, [1945]

ни жаби, нито скорпиони.

След тях допълвали ескорта

Греслемиер от Тясна порта

със двайсет рицари отряд

и Гилемер бил негов брат — [1950]

владетелят на Авалон57.

Твърдяло се, че тоз барон

любовник на Моргана58 бил

и май слухът се потвърдил.

От Тинтагел дошъл Давид — [1955]

усмихнат, весел, шеговит.

От Стръмни лес все в този ден

дошъл херцогът Гержесен.

В палата и крале дошли

на брой най-много те били: [1960]

Гарас от Корк, владетел горд,

с петстотин рицари ескорт,

облечени в тафта, в брокат,

пристигнал в кралския палат.

Шотландецът, крал Агизел, [1965]

бил на арабски кон; довел

и двамата си сина той:

това били Кадре и Кой —

те всявали у всички страх.

Дошли у крал Артур след тях [1970]

и Бо, сеньор от Гормере,

с кортеж изглеждащи добре

младежи — весели юнаци,

макар и още без мустаци.

На брой били те две стотици [1975]

и всеки имал своя птица —

соколи и орли рибари,

и ястреби чучулигари

с великолепно оперение

и до един опитомени. [1980]

Карон от Ариел, макар

преуморен и много стар,

бил с триста старци за дружина,

най-младият — над сто години.

Понеже дълго те живели, [1985]

били напълно побелели,

с бради до кръста. Тях обаче

Артур сред гостите най тачел.

Довел джуджетата си крал

Белен — тогава той живял [1990]

в Антиподес59. С най-малък ръст

бил той — като човешки пръст.

Довел и своя брат Бриан,

висок една човешка длан:

той бил безспорно най-голям [1995]

сред групата джуджета там.

Белен, джуджето най-могъщо,

довел два краля — и те също

джуджета. Той държал под власт

Глесидалан и Григорас. [2000]

И тримата били тъй мили,

че всички им се възхитили

и ги обгръщали с внимание —

нали били крале по звание!

Джуджетата от всички хора [2005]

били обгрижвани във двора.

Когато крал Артур видял

какви барони е събрал,

зарадвал се, че гости смели

поканата му са зачели. [2010]

А после сто момци подбрани

накарал да си вземат баня,

та рицари да ги направи.

Според тогавашните нрави

за рицарското посвещение [2015]

на всеки дал въоръжение

по избор: всекиму по кат

от най-изящния брокат

и по един кон неуморен

за по сто ливри и отгоре, [2020]

За да се сключи брак в палата,

изисквало се от момата

да каже името, с което

е вписана при кръщенето.

Сега чак милото момиче [2025]

им казало, че се нарича

Енида60. Не живеел близко

Кентърбърийският епископ,

ала дошъл и в този ден

пред Бога бракът бил скрепен61. [2030]

За да започне веселбата,

щом влезли гостите в палата

и своите места заели,

дошли безбройни менестрели,

певци, свирачи и танцьори, [2035]

и акробати, и жонгльори,

един им пеел, друг разказвал,

а трети фокуси показвал.

За празничното настроение

четвърти свирел със умение [2040]

на рота, на виола — друг,

надувал свирка шести тук.

Момичета се в кръг събрали

и с радост танци заиграли.

За да е пълна веселбата [2045]

и да са весели сърцата,

сред звън на лютни и чинели

извили флейти нежни трели

и със съзвучия чудесни

пригласяли на всички песни. [2050]

Какво ли още да добавя?

Твърдят, че в замъка тогава

врати, портали и вратички

били отворени за всички

и всеки там поканен бил, [2055]

и от сърце се веселил.

Артур бил много щедър крал62:

навреме заповед издал

на най-добрите си хлебари,

готвачи, майстори винари [2060]

с хляб, с вино, с ястия отбрани

тъй всички хора да нахранят,

че гост да не остане гладен,

недонахранен или жаден.

Невиждан празник бил в палата, [2065]

но ще пропусна веселбата,

за да не питате какво ли

се случва в брачните покои.

До двамата епископ бил

и ложето благословил. [2070]

Енида не била сменена

като Изолда от Бранжиена

за първата й брачна нощ63.

От обич с приказен разкош

кралицата ги обградила [2075]

и за любов ги насърчила.

Еленът, бягащ от беда

не е жадувал тъй вода64,

ни гладният сокол-птичар

е гонил плячката си с жар, [2080]

с каквато двамата в нощта

един в друг търсили страстта,

та всеки с лихвите да вземе

пропуснатото вече време.

Останали сами, без свян, [2085]

отдали се на своя блян.

Очи един в друг нежно впили,

а погледите им открили,

че техните сърца с любов

си пращат мил и чувствен зов. [2090]

Последвала целувка кратка —

от погледите триж по-сладка,

след миг те станали по-смели

и страстно устните си слели.

Ала целувката била [2095]

начало, техните тела

изпълвали се със омая,

каквато има само в рая,

от бликащата страст във тях.

Енида срещнала без страх [2100]

очакващата я промяна.

След тази нощ, така желана,

платила нужната цена,

тя се събудила жена.

На следващия ден певците [2105]

били щастливи, че парите

за техните игри и песни

били наистина чудесни.

И скъпи дарове им дали,

сами каквито си избрали. [2110]

Един поискал кон, друг — кожи,

а трети — дрехи за велможи.

Те според своите умения

получили възнаграждения.

Сред бурна радост и веселие [2115]

изминали над две недели.

Зарад дължимия респект

към героичния Ерек,

Артур бароните склонил

да постоят петнайсет дни! [2120]

А после, както яли, пили

със краля, всички те решили

да правят рицарски турнир.

И щом приключил този пир,

сеньор Говен се ангажирал [2125]

да е арбитър на турнира

между Ерок и Тенеброк65.

И сир Мелис с Мелиадок

приели също да се включат.

С това и празникът приключил. [2130]

След Петдесетница отминал

цял месец. Надошли мнозина

край Тенеброк. Полето цяло

в различни цветове блестяло

с воали, шарфове, ръкави [2135]

(червени, сини и лилави) —

за всеки рицар дар от дама,

във знак на обич най-голяма66.

Там копията им безчетни

блестели в багри пъстроцветни, [2140]

сребристи, кървавочервени,

на ивици или зелени.

През този ден безброй барони

препускали с разкошни брони —

железни, златни, жълти, бели, [2145]

които също тъй блестели.

А колко шлема, колко щита

там предизвиквали възхита!

И колко меча, и богато

обшити ризници със злато [2150]

красели новите доспехи

на всички, жадни за успехи!

И всеки рицар търсел среща

с противник и летял насреща,

насочил копие без страх, [2155]

сред глъч и облаци от прах.

Когато храбрите барони

разбили копия и брони,

дори без щитове, ранени,

те от конете запотени [2160]

чевръсто слезли от седлата

за пеши бой със меч в ръката.

Ранените във кръв лежали,

на помощ тичали васали.

На бял жребец Ерек се бил [2165]

неудържимо устремил,

защото още търсел той

противник равен за двубой.

Насреща му в галоп връхлитал

Надменният от равнините67 [2170]

на буен млад ирландски кон,

но бронята на тоз барон

Ерек със копие пробил

и на земята го свалил

с разцепен щит и в кръв облян. [2175]

Изпречил му се Рендюран68

(на баба от Тергало син),

с одежди от брокат в цвят син —

смел рицар, в боеве кален.

Той се нахвърлил настървен [2180]

срещу Ерек и с всички сили

те удари си разменили.

Ерек със копие в десница

свалил и този дързък рицар.

След туй от него бил сразен [2185]

владетелят на Град Червен —

крал69 смел, внушителен на вид.

Повдигнал всеки своя шит

и дръпнал трескаво юздите.

С разкошни ризници били те, [2190]

с коне — за смъртен бой готови,

с оръжия — блестящи, нови.

При схватката им, с бяс подета,

се разлетели на парчета

и двете копия. В дуела [2195]

стръв толкоз силна ги обзела,

че сблъскали се конят с коня,

щит със щита, броня със броня,

но в този сблъсък поразен,

от коня кралят бил свален. [2200]

Той паднал, стискайки юздата,

седлото му и стремената

започнали да се търкалят

в праха, а редом с тях и кралят.

Присъстващите в изумление [2205]

от яростното стълкновение,

признали, че за присмех стават,

ако с Ерек се състезават.

А той в плен никого не взимал

с решителност неумолима [2210]

държал в бой да покаже само

умението си голямо.

Противниците му веднага

от страх се втурнали да бягат:

как биха се одързостили, [2215]

да похабяват свойте сили

в бой предварително решен.

Добре се справял и Говен,

при стълкновение той взел

в плен първо рицаря Генсел [2220]

и в друг двубой се отличил:

Планинеца Годен свалил

и взел и свитата му в плен.

Жирфле (синът на До), Ивен

и Сагремор в сплотен отряд [2225]

отблъснали далеч назад

съперника, чак до стената

на крепостта и резултатът

бил много рицари пленени.

Бойците, горе изброени, [2230]

пред крепостта добре се били,

куп вражи рицари сразили,

но Сагремор, храбрец безспорен,

от коня в боя бил съборен.

Съзрял това, Ерек веднага [2235]

се спуснал, за да му помага

и ловко, с копие в ръката,

свалил врага му на земята.

А после с меч заудрял бясно

противниците вляво, вдясно [2240]

по шлемове, доспехи, брони

и всички в крепостта прогонил.

Тъй Сагремор освободил

и толкова добре се бил,

че и най-храбрият му враг [2245]

спасение намерил в бяг.

Не ще оспорите и вие,

че в боя той бил най-добрият.

Дошъл нов ден, Ерек тогава

покрил се с по-голяма слава — [2250]

пленил барони — брой несметен,

и който не е бил свидетел,

не би повярвал лесно сам

в триумфа му така голям.

Там всички му се възхитили, [2255]

а рицарите обявили,

че най-умело действал той

със копие и щит в двубой.

Засипали го със похвали

крале, барони и васали — [2260]

бил мъдър като Соломон,

красив като Авесалом

и като Александър70 бил

стратег и с лъвска мощ се бил.

Турнирът щом привършил, бързо [2265]

Ерек сам своя крал потърсил,

за да измоли разрешение

да види своите владения.

Като възпитан млад човек,

куп благодарности Ерек [2270]

изказал за честта голяма

да сключи брак със свойта дама

на своя славен крал в палата.

А после продължил с молбата

да иде в своята страна [2275]

със прелестната си жена.

Не искал да си тръгват кралят,

но все пак разрешил накрая,

като помолил час по-скоро

при него да се върнат в двора. [2280]

Държал той на Ерек, понеже

бил много храбър и прилежен

и неслучайно бил ценен

като прочутия Говен.

Не можел друг по чест и слава [2285]

с героя ни да се сравнява71.

След срещата Ерек веднага

поискал бързо да се стяга

жена му. Без да губи време,

решил той и ескорт да вземе — [2290]

шейсет от своите велможи,

облечени в най-скъпи кожи,

избрал със него да вървят.

И щом се стегнали за път,

Ерек, признателният рицар, [2295]

поискал младата кралица

за тях да се помоли Богу.

В шест сутринта си взели сбогом

и всеки, яхнал скъп жребец,

напуснал кралския дворец. [2300]

Така Ерек повел жена си

с кортеж към своя край прекрасен.

Със пажовете и слугите

сто и четирийсет били те.

Пресичали реки, гори, [2305]

поля и планини дори.

След пет дни дълъг път безспир

Карант72 видели най-подир —

крал Лак живеел в този град,

прекрасен, укрепен, богат, [2310]

сред чуден плодороден край,

красив като самия рай:

с високи планини, с долини,

с лозя, с полета и градини,

били реките пълноводни, [2315]

а жителите благородни —

младежи, рицари и дами —

усмихнати, щастливи, прями,

с монаси щедри, услужливи,

с девойки мили и красиви; [2320]

градът бил чудно разположен

и всеки в него бил заможен.

Ерек накарал да заминат

от свитата пред тях двамина,

да кажат, че си идва днес. [2325]

Щом Лак чул радостната вест,

разпоредил се да поканят

в двореца гости най-отбрани,

камбаните в града да бият,

а улиците да покрият [2330]

с красиви свилени килими —

по тях Ерек със чест да мине,

за да го поздравят отвред.

Свещеници осемдесет

с Лак — в дрехи скъпи, сиви, бели [2335]

и те за срещата поели.

Петстотин предани васали

на расови коне се сбрали.

Освен тях, граждани и дами

се стекли на тълпа голяма [2340]

Ерек да срещнат. Той летял

на коня си към своя крал.

Лак също яздил най-припряно,

за да се срещнат час по-рано.

След миг един друг се видели, [2345]

конете си веднага спрели

и, скачайки нетърпеливо,

прегърнали се те щастливо

сред смях и весели слова.

Внезапно Лак извил глава [2350]

и към Енида се обърнал,

а после нежно я прегърнал

и хората се уверили,

че те са му еднакво мили.

Накрая към града поели, [2355]

а там камбаните ехтели

във чест на двамата младежи.

Застилали букети свежи

вред улиците, а стените

били със знамена покрити [2360]

или с килими от коприни

и от материи най-фини.

Когато всички се събрали,

на буйна радост се отдали,

че младият сеньор е там. [2365]

Възторг неудържим, голям

и млад, и стар в града обзел.

А кралят най-напред завел

младежите на църква. В нея

отците с почест ги приели. [2370]

Там, пред разпятието в храма,

Ерек коленичил, а двама

барони, най-смирено, рамо

до рамо крачели с жена му

и приближили до олтара [2375]

на Девата. Тя Богу с вяра

помолила се в храма свят

и се отдръпнала назад.

Отишли после във палата

да продължат там веселбата [2380]

в чест на сеньор Ерек, и той

получил дарове безброй

от всеки жител и барон:

кой му дарил норвежки кон,

кой златна купа му предложил, [2385]

орел му дал един велможа,

друг — млад сокол, на лов обучен,

друг — расово ловджийско куче,

получил и испански ат,

и меч, и флаг от най-скъп плат, [2390]

и шлем, и броня, и нов щит.

Дори и крал най-знаменит

не бил обсипван дотогава

от никого с любов такава

и с почит толкова голяма. [2395]

В града единствено жена му

приели с по-голяма радост

заради свежата й младост

и чудната й доброта.

В покоите седяла тя [2400]

върху постели с цвят най-ярък

чак от Тесалия подарък.

Засенчвала тя всяка дама

както елмазът — речен камък,

и както розата — див мак. [2405]

А щом така било е, как

сравнил би някоя девица

със тази бъдеща кралица?

Нали по чар, по красота

подобна нямало в света! [2410]

Блестяла с разум, с отзивчивост,

с великодушие, с вежливост

и с благородни маниери.

Не можел никой да намери

в постъпките й ни лукавство, [2415]

ни низост, ярост и еснафство.

Била с прекрасно възпитание,

с ум, щедрост и очарование,

каквито по земята няма

да срещнем в друга знатна дама. [2420]

Била тъй мила тя, че в двора

харесали я всички хора

и всеки бил щастлив, щом можел

съдействие да й предложи.

И никой нямал основание [2425]

за туй пленително създание

едничка дума зла да каже.

Ерек тъй влюбен бил, че даже

за рицарските си прояви

и за турнирите забравил, [2430]

не мислил вече за двубои,

а искал в тихите покои

с Енида на прегръдки страстни

да бъдат двамата подвластни

и да опитат, без да чакат, [2435]

от всички радости на брака.

Ала дошлите с него тук

роптаели един през друг,

че нямал мяра в свойта страст73.

Той всеки ден, до късен час [2440]

лежал в леглото до Енида.

За тях това било обида.

Стоял той до жена си само,

ала с желание голямо

бароните си поощрявал, [2445]

пари и дрехи им дарявал.

На всеки обявен турнир

васали пращал той безспир

с коне подбрани и доспехи

да жънат рицарски успехи, [2450]

и за да бъдат най-добри,

не жалел злато и пари.

Но всички страдали, че той,

баронът, храбрият герой

не взимал меч, не слагал броня [2455]

и с тях не яхал вече коня74.

Васали, пажове не спрели

да го корят и си мълвели

за своя господар с обида.

Щом подразбрала и Енида, [2460]

че прежния живот оставил

и рицарския дълг забравил,

дълбоко тя се огорчила,

но думичка на промълвила

от страх със слухове омразни [2465]

съпруга си да не раздразни.

Ала в един прекрасен ден/

додето още изморен

от нощни ласки той лежал,

случайно тайната узнал. [2470]

Били с преплетени ръце,

уста в уста, лице в лице,

той — в сън дълбок, а будна — тя.

Но ненадейно в утринта

си спомнила как всеки тук [2475]

одумва нейния съпруг.

Такава болка завладяла

Енида, че тя заридала

и свеждайки с любов глава

изрекла горестни слова. [2480]

Уви, не знаела тогава,

че цял живот ще съжалява

за казаното в този ден.

Тя бдяла с поглед възхитен

над стройното и силно тяло, [2485]

и на лицето, в сън замряло,

на своя ненагледен мъж.

Ала гръдта му изведнъж

сълзи облели. С тъжен глас

тя рекла: «Ах, горката аз, [2490]

защо напуснах своя дом?

Смърт по-добре да срещна, щом

мъжа си — този рицар смел,

спечелил не един дуел,

на благородство символ ярък, [2495]

съпруг прекрасен — аз накарах

заради мене да забрави

за рицарските си прояви.

С позор нечуван го покрих75!»

И продължила с шепот тих: [2500]

«Защо в злощастен час те срещнах?»

Последните слова горещи

дочул в просъница Ерек.

Сънят му вече бил по-лек

и чувайки ги, се събудил. [2505]

Тогава много се учудил,

като видял, че тя ридае,

и рекъл: «Скъпа, но каква е

причината, та ти сега

говориш с толкова тъга? [2510]

Кажи ми, искам да узная

сега каква била е тая

злина, та също да науча

какво в злощастен час се случи.

То явно мене ме засяга. [2515]

Нали го чух. Кажи веднага

какво се крие зад това!»

Енида, стресната, глава

навела и му възразила:

«Твърдиш, че нещо съм прикрила? [2520]

Какво? Не те разбрах, любими.»

«Защо ме лъжеш? Обясни ми,

човек как без причина плаче?

В просъницата си обаче,

добре те чух какво изрече. [2525]

Не крий от мен… Усещам вече,

че нещо тежко те гнети.»

«Дали не си сънувал ти,

че нещо съм ти промълвила?»

«О, престани с лъжата, мила! [2530]

Добре разбирам, че ме мамиш.

Не предизвиквай яростта ми —

не искам тайни между нас!»

«Макар че се страхувам аз,

щом толкова държиш, накрая [2535]

тревогата си ще призная,

но туй ще довлече беди.

Навред в страната се твърди

от всички, че за съжаление

доспехи и въоръжение [2540]

захвърлил си и твойта слава

неудържимо избледнява.

Преди по-малко от година

аз чувах, мили, от мнозина,

че рицар друг в света по слава [2545]

не може с теб да се сравнява.

Уви, щом млад и стар сега

си правят вече с теб шега,

че си безволев, мекушав,

аз също, мили, силен гняв [2550]

изпитвам от такива думи!

Та техните противни глуми

обиждат теб, ала и мен.

Говори всеки, възмутен,

че вижда главната вина [2555]

за всичко в твоята жена,

че аз така съм те оплела

с уловка хитра и умела,

че ти отнемам всички сили.

Така аз страдам двойно, мили, [2560]

че тебе те грози презрение.

Вземи най-точното решение,

върни си славата в страната

и тъй ще победиш мълвата.

От тези слухове аз често [2565]

обливам се в сълзи горещи.

И днес за теб ме тъй болеше,

че докато все още спеше,

изрекох думите горчиви.»

«Тез укори са справедливи — [2570]

отвърнал той — и ти си права.

Ала сега по-бързо ставай,

за път далечен приготви се

и нови дрехи облечи си.

А щом приключиш с облеклото, [2575]

на най-добрия кон седлото

кажи да сложат76.» В този миг,

прехапала от страх език,

Енида в паника решила,

че с думите си е сгрешила [2580]

и казала си с глас унил:

«Каквото сам си надробил,

това ще сърбаш. О, защо ли

си причинявам тез неволи?

Нали до днес бях тъй щастлива, [2585]

а любовта ни — тъй красива!

Защо ли с глупави слова

докарах си сама това?

Наистина ще бъде жалко

да ме обича той по-малко! [2590]

Навярно в свойто разкаяние

ме праща надалеч в изгнание.

Най-много ме боли, че може

да го не видя вече! Боже,

аз всичко нужно имах тук [2595]

с най-нежния и мил съпруг.

Със чувство силно и голямо

обичаше той мене само,

но този свят прекрасен, тих

аз с думите си провалих. [2600]

Днес явно ще платя цената

на гордостта и суетата.

Уви, доброто го ценим,

когато с него се простим.»

След тези укори сурови [2605]

тя си облякла дрехи нови,

но без да се почувства в тях

добре, все още в плен на страх,

на безнадеждност и тъга,

извикала един слуга [2610]

и казала му, че желае

жребеца й да оседлае.

Ни крал, ни рицар, ни барон

бил имал толкоз расов кон.

Послушният слуга веднага [2615]

седлото се заел да слага

на сивия жребец в обора.

Ерек друг паж от свойте хора

изпратил, без да губи време,

оръжията да му вземе. [2620]

Килим лиможки му разстлали

в най-горната от всички зали.

Пак по повеля на Ерек

довереният му човек

доспехите донесъл там. [2625]

А върху тоз килим голям

изобразен бил леопард

и точно върху този звяр

Ерек приседнал, та за път

добре да го въоръжат77. [2630]

Обувки, вещо обковани

със бяла лъскава стомана,

му сложили, след туй изцяло

покрили снажното му тяло

със здрава ризница, която [2635]

била по-скъпа и от злато,

изплетена от тънки брънки.

Сребро отвътре и отвънка

покривало халките в нея,

така че да не ръждавеят. [2640]

Чрез майсторската си направа

била хем гъвкава, хем здрава,

и щом му стегнала снагата,

стояла тя като излята:

удобна, лека, тънка, фина, [2645]

подобно риза от коприна.

Учуден всеки бил тогава,

че принцът се въоръжава,

но никой в неговата свита

не смеел нищо да попита. [2650]

Млад паж му сложил на главата

един прекрасен шлем с позлата

върху предпазното забрало

и като лъч то заблестяло.

Ерек препасал меч и рекъл: [2655]

«Жребецът ми гасконски нека

да натъкмят за път сега!»

Изпратил после свой слуга:

«Върви до кулата голяма

в покоите на мойта дама [2660]

да провериш какво там прави,

защото много се забави.

Тя трябва тук да дойде вече,

че тръгваме на път далечен

и да я чакам не желая78!» [2665]

Слугата в светлата й стая

видял, че тя е с вид унил

и сдържано й заявил:

«Надявам се, че сте готова,

защото сир Ерек отново [2670]

взе своето въоръжение

и ви очаква с нетърпение

на път далечен да вървите.»

Обърсала си тя сълзите,

оставайки във неведение [2675]

за неговото намерение,

и пред Ерек се появила,

усмихвайки му се насила.

Открила го на двора чак,

след нея долетял и Лак [2680]

и други рицари веднага.

И всеки — млад и стар — предлагал

да тръгне със Ерек на път,

защото ги зовял дългът.

Той от сърце благодарил, [2685]

но помощта им отклонил

и обяснил на всички прямо,

че ще върви с жена си само.

Крал Лак, обзет от силен страх,

попитал своя син пред тях: [2690]

«Защо за своя план мълчиш?

Наместо тайни да таиш,

кажи на татко си къде

той смяташ да те отведе

А и защо държиш ти сам [2695]

с жена си да отидеш там!

Ако си тръгнал да пътуваш

с желанието да воюваш,

не може принц без антураж

от рицари или без паж [2700]

по пътищата да се скита.

Вземи от верни хора свита,

та всичко да ти е наред:

на брой да са към петдесет

или пък тридесет поне. [2705]

Вземи със себе си коне

и ги добре натовари

със много злато и пари.

Аристократ си ти все пак.»

Ерек отвърнал: «Няма как! [2710]

Щом нещо си решил веднъж

на мъжката си дума дръж,

Та затова коне с товари,

ни храбри рицари-другари

не мисля аз да взема с мен. [2715]

Реших да тръгна в този ден

на път със спътница една —

това е моята жена.

Но ако в бой загина аз

и тя се върне тук при вас, [2720]

молба една-едничка имам:

подобно дъщеря любима

в двореца си я приемете

и кралството си поделете

във моя памет — без раздори79.» [2725]

Крал Лак отвърнал: «Тъй ще сторя

и ще изпълним твойта воля.

Но скъпи сине, пак те моля

спести ми грижи и тъга,

на път не тръгвай сам сега.» [2730]

«Сир, тъй съдбата е решила.

Аз тръгвам, Бог да ви закриля!

Оставям моите барони,

дарете ги с коне, със брони,

ценете ги като велможи.» [2735]

Заплакал Лак, че сам не можел

Ерек да спре. След суверена,

като видели тази сцена,

там всеки рицар, всяка дама

заплакали от скръб голяма. [2740]

Припаднал не един човек

от мъка, че държал Ерек

с Енида сам да отпътува.

Разплакан, всеки се сбогувал

със него и изпитвал жал, [2745]

като че ли той бил умрял80.

Ерек се трогнал и тогава

им казал: «Но какво ви става?

Нали не съм попаднал в плен,

не съм убит, не съм ранен. [2750]

Днес тръгвам по света широк,

ала, ако е рекъл Бог,

тук ще се върна някой ден.

Скръбта ви днес гнети и мен,

затуй ви моля не плачете [2755]

и повече не ме бавете,

защото бързам да изляза.

Е, сбогом, Господ да ви пази81.»

На път потеглил той с Енида

където му очите видят82 [2760]

и с твърд глас казал й: «Съпруго,

от теб не искам нищо друго,

освен пред мене да вървиш

със по-бърз ход и да мълчиш:

от днес ще бъдеш като няма [2765]

и ще ми проговориш само

щом кажа83. Хайде, не се бой!»

Но пак предупредил я той:

«Мълчи си, за да се не каеш!»

«Ще бъде, както ти желаеш.» [2770]

Те продължили да вървят,

без думичка да промълвят,

а младоженката унила

сама на себе си мълвила,

с тих глас, за да не чуе той: [2775]

«Какво направих, Боже мой!

Получих щастие безкрайно,

но се оказа то нетрайно.

Подаде ми ръка съдбата,

но я отдръпна бързешката; [2780]

съпругът ми за всяко слово

ще ме накаже най-сурово.

Сърцето ми от скръб е свито,

защото той мълчи сърдито;

боли ме, че не ме обича, [2785]

и явно съм му безразлична,

дори не смея в този час

мъжа си да погледна аз84.»

Дорде се вайкала горката,

изскочил рицар от гората: [2790]

той явно от грабежи само

живеел. С него още двама

изникнали и щом видели

Енидиния кон, се спрели

и първият извикал: «Братя, [2795]

какъв дар праща ни съдбата

във този пуст планински кът!

Ако не можем този път

да вземем плячката, тогава

с нас всеки ще се подиграва85. [2800]

Я вижте тази хубавица,

жена ли е или девица

не знам, но явно е богата.

Седлото, конят и юздата

хиляда ливри явно струват. [2805]

Мен коня ме интересува —

за себе си го искам аз,

а всичко друго е за вас.

Върви и рицар с тази дама,

но се заклевам аз, че няма [2810]

за него нищо да оставя.

Видях го пръв и мое право

е, ако противи се той,

да му изляза на двубой

и да го умъртвя, без даже [2815]

той съпротива да окаже.»

Двамината не възразили

той с рицаря да мери сили

и след водача си поели.

Според моралните повели [2820]

двамина души бой съвместно

с един да водят е безчестно

и при сражения такива

с позор се рицарят покрива86.

Енида, вглеждайки се в тях, [2825]

потръпнала от силен страх:

«Те — трима са, а той сам, Боже!

При тази явна подлост може

дори и моят мил съпруг

сразен от тях да бъде тук. [2830]

Към него тръгва главатарят

и може в гръб да го удари…

Какво да сторя, за да мога

от смърт да го спася, за Бога?

За риска трябва да му кажа, [2835]

пък после нека ме накаже…

Не бива да съм тъй страхлива!»

«Любими, — рекла колебливо,

от страх Ерек да не ядоса —

трима конници към нас се носят. [2840]

Обръщам се към теб, защото

те явно ни желаят злото.»

«Какво? Ти как се осмели

да ми говориш? Та нали

ти забраних. Ти прекаляваш! [2845]

Голяма дързост проявяваш,

щом мойта заповед погазваш.

Виж, няма днес да те наказвам,

но при повторно провинение

от мен не чакай снизхождение!» [2850]

Все пак Ерек не се сдържал,

щом чул, че другият крещял

насреща му. Той вдигнал щита

и с копието си политнал

напред. Към неговата гръд [2855]

насочил копие врагът,

но ударът му не сполучил.

Ерек обаче го улучил

и с точен удар страховит

разцепил неговия щит, [2860]

пронизал ризницата здрава

и във гърдите му направо

две стъпки влязло острието.

С огромна сила то в сърцето

противника му поразило [2865]

и на часа го умъртвило.

Един от двамата, които

видели как Ерек бандита

убил, решил да отговори

на удар с удар и пришпорил [2870]

жребеца с вик за отмъщение.

Ерек със сигурно движение,

зад щита скрит, нападнал пръв.

Заудряли се с толкоз стръв,

че счупил копие бандитът [2875]

на храбрия Ерек във щита.

Ерек пък своето изцяло

забил във вражеското тяло

тъй силно, че върхът му цял

откъм гърба му се подал. [2880]

Щом втория свалил в несвяст,

Ерек се устремил тогаз

към третия, но той веднага,

уплашен, предпочел да бяга

и към гората се понесъл. [2885]

Напразно. Подир него, бесен,

Ерек препуснал на жребеца

и викнал силно на беглеца:

«Васале, ако мъж си ти,

не бягай, а се защити! [2890]

Спри там, мерзавецо коварен,

или ще бъдеш в гръб ударен!»

Злодеят, без да отговори,

по-бързо коня си пришпорил.

Ерек, настигайки бандита, [2895]

го блъснал толкоз силно с щита,

че от седлото го свалил.

Тъй тримата той победил —

бил първият от тях убит,

в несвяст бил вторият бандит, [2900]

а третият — в леса прогонен.

Ерек навързал трите коня

един за друг и взел юздите.

По цвят на косъма били те

различни: бял, чер и петнист [2905]

и кой от кой по-породист.

Ерек към пътя ги повел,

там чакала мъжа си смел

Енида. Той й поверил

конете и й наредил [2910]

пред себе си да ги подкара,

а после строго й се скарал

и обещал, че най-сурово

ще я накаже, щом отново

заповедта му тя престъпи. [2915]

«Да бъде твойта воля, скъпи» —

смутена дала тя обет

и мълком тръгнали напред.

Едва изминали две мили

и в един дол се появили [2920]

пред тях пет рицари: бил всеки

с червен щит, с хубави доспехи,

със здраво копие в ръката

и с лъскав шлем върху главата.

Стръв за грабеж ги завладяла87, [2925]

насреща им щом се задала

една жена с три бойни коня,

а пък зад нея рицар с броня.

Крадците, без да губят време,

решили кой какво ще вземе [2930]

и всичко си разпределили,

като че уж са победили.

Ала разбойниците тука

забравили една поука —

«Не слагайте тиган, додето [2935]

е още рибата в морето.»

Понякога и хитра сврака

в капана пада с двата крака.

Единият не искал друго,

а само младата съпруга, [2940]

харесал вторият крадец

красивия петнист жребец,

а третият пък бил уверен,

че му подхожда конят черен,

четвъртият бандит избрал [2945]

за себе си жребеца бял,

а петият пък за дуел

приготвял се — той бил най-смел.

Щом другите не възразили,

пришпорил коня с всички сили, [2950]

с надеждата за лек успех и

за нов жребец и за доспехи:

навярно чакал тоз злодей

да се сдобие с бърз трофей.

Ерек си дал нарочно вид, [2955]

че уж не вижда тоз бандит.

Но щом Енида го видяла,

от страх и ужас пребледняла

и рекла си: «Какво, за Бога,

да сторя? Да мълча не мога, [2960]

а думите са нежелани.

Нали мъжът ми се закани,

че думичка да кажа даже,

безмилостно ще ме накаже.

Добре, ще си мълча, но тия [2965]

злодеи, ако го убият,

аз губя всякаква надежда.

Уви, насам той не поглежда.

Ах, как ужасно се терзая!

Какво да сторя днес не зная, [2970]

на думата си удържах

и дълго досега мълчах,

ала от конниците там

изпитвам вече страх голям.

Те май ни мислят зло на нас. [2975]

За риска ще му кажа аз,

пък нека ме убие той!»

И рекла му: «Съпруже мой…»

«Млъкни! Как смееш да говориш.»

«Прости ми, но какво да сторя, [2980]

щом виждам, че зад храсталака

петима конници в засада чакат.

Аз проговорих ти, защото

те явно ни желаят злото.

Опасност ни заплашва, мили, [2985]

един към нас се е засилил,

а четиримата бандити

с оръжията страховити

очакват изхода от боя,

та ако трябва те на своя [2990]

приятел в нужда да помагат.»

«Нещастнице, млъкни веднага!

Щом чуя наглия ти глас,

по-силно те намразвам аз.

Днес колко пъти ти повторих, [2995]

че забранявам да говориш,

ти вместо да се подчиниш,

като побъркана крещиш.

Макар че ме разочарова,

все пак ще ти простя отново, [3000]

но знай, че ако продължаваш,

наистина ще съжаляваш.

Не само дума, поглед даже

отправиш ли, ще те накажа!»

И към злодея, без да чака [3005]

Ерек се втурнал сам в атака,

нанесъл удар страховит,

избил провесения щит,

врага си тежко той ранил

и ключицата му строшил. [3010]

От този удар стремената

се скъсали и на земята

злодеят рухнал поразен.

Тогава друг злодей, решен

да отмъсти, го връхлетял, [3015]

но с копие Ерек го спрял

и го ударил по лицето.

Било тъй здраво острието,

че в гърлото отпред то влязло,

и през тила му чак излязло. [3020]

От двете рани зашуртяла

гореща кръв и отлетяла

душата на врага веднага.

Препуснал трети да помага.

Пред него имало река, [3025]

потърсил брод, ала така

бил бърз Ерек, че изпреварил

врага си, силно го ударил,

насред реката го свалил

и там на място го убил. [3030]

А конят, който бил ранен,

върху ездача умъртвен

се строполил и с много мъка

успял едвам да се измъкне.

Ерек се справил с трима сам, [3035]

останалите двама там,

усещайки, че не си струва

живота си в бой да рискуват,

ударили на бяг от страх.

Поел подир един от тях [3040]

Ерек, догонил го чевръсто

и му нанесъл удар в кръста.

Но ударът бил толкоз силен,

че копието се строшило,

а пък врагът напред с главата [3045]

се прекатурил на земята:

та ето как било платено

за острието потрошено.

Ала когато пак бандитът

да се надигне се опитал, [3050]

Ерек със три замаха само

разсякъл вражеското рамо

до кръста с кървавия меч.

Избягал петият далеч

от четиримата убити. [3055]

Ерек го погнал по петите

и щом злодеят го видял

тъй близо, страшно пребледнял:

какво да стори, сам не знаел,

а в бой да влиза, не желаел. [3060]

Захвърлил копие, щит, броня,

а после, скачайки от коня,

треперещ, обезоръжен,

той, предпочел пред гибел плен,

и паднал ничком на земята. [3065]

Ерек не пожелал разплата,

от коня само се навел

и копието враже взел

за счупеното си в замяна.

А след това юздите хванал [3070]

на вражите коне и бързо

един за друг ги той завързал.

Енида после той накарал

напред и осемте да кара

и да мълчи: щом нещо каже, [3075]

сурово щял да я накаже.

Тя мълком му се подчинила,

напред с конете продължила,

а той след нея яздел пак.

След дълъг път се спуснал мрак, [3080]

ала подслон те не видели.

Под кичесто дърво се спрели,

да спят. Ерек предложил тя

да спи, а той да бди в нощта,

ала Енида възразила [3085]

и на мъжа си обяснила,

че тя ще бди, защото той

по̀ има нужда от покой.

Ерек приел и след това

на своя щит склонил глава. [3090]

Със плаща си Енида нежно

завила го и най-прилежно

над неговия сън хем бдяла,

хем конските юзди държала

до края на нощта — додето [3095]

изгряло слънцето в небето88.

И цяла нощ за свойте грешки

упреквала се с думи тежки,

че волята на своя мъж,

престъпила, а ни веднъж [3100]

не я наказал той, а можел.

«Неблагодарница съм, Боже! —

си мислела тя. — Без съмнение

по храброст, ум и дръзновение

не може да се мери друг [3105]

със моя доблестен съпруг.

Нали с очите си видях

как с осем души той без страх

се би и всички победи.

Уви, сегашните беди [3110]

ми причини езикът мой.

Проклет вовек да бъде той!»

Тъй се упреквала сама тя

додето пукнала зората89.

Ерек от своята постеля [3115]

щом станал, те на път поели:

тя пак отпред, а той отзад.

Един оръженосец млад

по пладне срещнали. Два пажа

след него носели багажа: [3120]

сладкиши, вино първокласно,

масло и сирене прекрасно —

блага, с които бил снабден

от графството на Галоен90.

Младежът бил добър човек [3125]

и щом съгледал, че Ерек

с Енида от гората идват,

разбрал и без да ги разпитва,

че през нощта в леса са спали

и нищо още не са яли, [3130]

защото в областта голяма

дори цял ден да яздиш, няма

ни град, ни замък да съзреш,

та в тях за отдих да поспреш.

Тогаз младежът благороден, [3135]

от чувства най-човешки воден,

Ерек учтиво поздравил:

«Сеньор, нали не съм сгрешил,

допускайки, че сте преспали

в леса и нищо не сте яли [3140]

подир несгодите в гората.

Я нека споделим храната

от моя кош… В замяна аз

не искам нищичко от вас.

Сладкиши, сирене и питка [3145]

и чудно вино за напитка

на бяла кърпа тук ще сложа.

Друг няма кой да ви предложи

храна наблизо. Приемете

и с мен обяда споделете. [3150]

Така че слезте, сир, от коня

да смъкнем тежката ви броня

и да похапнем след това

на сянка в гъстата трева.»

Ерек приел, от коня слязъл [3155]

и на добрия момък казал:

«Обяда ви ще споделим

и много ви благодарим.»

Подал ръка младежът строен

на дамата му и спокойно [3160]

тя слязла, а след туй слугите

погрижили се за жребците.

На сянка седнали. Младежът

снел бронята и шлема тежък

на рицаря и на тревата [3165]

разгънал кърпа за храната:

там сложил хлебчета пшенични,

сладкиши подредил отлични

и сирене нарязал прясно

и вино им налял прекрасно. [3170]

Към двамата младежът бил

приветлив, отзивчив и мил

и те могли на хладовина

да хапнат и да вино пийнат.

Следобеда Ерек любезно [3175]

му казал: «Всичко бе чудесно

и за да ви благодаря,

кон искам да ви подаря,

кой точно — сам си изберете.

Но имам и молба — идете [3180]

и потърсете в близък град

за нас квартира в дом богат.»

Младежът казал, че приема,

а след това решил да вземе

като подарък коня сив [3185]

и бил наистина щастлив,

защото много го харесал.

Възседнал го и се понесъл

към град, наблизо разположен.

Запазил стаи в дом заможен, [3190]

при чакащите го се върнал

и към съпруга се обърнал:

«Сеньор, подслон намерих вече,

да тръгваме, не е далече!»

Ерек и неговата дама [3195]

със нетърпение голямо

към близкото градче поели.

Там най-сърдечно ги приели

любезните им домакини

като очаквани роднини [3200]

и обстановка най-приятна

открила тази двойка знатна.

Останали те в тази къща,

а пажът тръгнал да се връща,

възседнал новия си кон. [3205]

В туй време на един балкон

сам графът му стоял облегнат

със трима рицари до него.

Щом графът на жребеца сив

го забелязал, с тон злоблив [3210]

попитал на кого е той.

Младежът му отвърнал: «Мой!»

Тогава графът начумерен

извикал: «Де си го намерил?

Той струва купища пари!» [3215]

«Смел рицар ми го подари

в замяна на една услуга.

Дойде със своята съпруга

в града ни, а пък аз избрах

квартира в хубав дом за тях. [3220]

С такъв красив, възпитан мъж

не съм се срещал ни веднъж.

Сир, хубостта му е такава,

че с думи трудно се предава.»

Отвърнал графът горделив: [3225]

«Нима от мен е по-красив91?»

«Едва ли друг ще се намери

в околността ни да се мери

по красота и ум със вас,

ала, сеньор, кълна се аз, [3230]

че той по хубост няма равен.

Макар че този рицар славен

бил водил с осем души бой

и в схватките бил удрян, той

макар и грохнал, няма спор, [3235]

по-хубав е от вас, сеньор.

Щом враговете победил,

той и конете им пленил.

А пък от неговата дама

по хубост равна нийде няма — [3240]

в това съм твърдо убеден.»

Но графът, явно уязвен,

сам искал да се убеди

и на младежа наредил:

«Момче, води ме бързо там, [3245]

преценка да направя сам,

дали не ме послъгваш ти

за прелестните им черти.»

«Добре, сеньор — младежът рекъл,

оттук до тях не е далеко. [3250]

Домът им е ей там, отсреща.»

«Нетърпелив съм да ги срещна.»

Щом графът слязъл от балкона,

младежът му предложил коня

и се затичал, за да каже [3255]

на рицаря за госта важен.

Ерек приел със задоволство

дома: бил свикнал на охолство

и затова във всяка стая

помолил свещи да запалят [3260]

та вред да блесне светлината.

Пристигнал графът пред вратата

със три васала — скромна свита.

Ерек, като човек възпитан,

учтиво вътре ги поканил [3265]

подобно гости най-желани.

Поканата му те приели,

а после разговор повели.

Ерек и местният велможа,

приседнали на меки кожи. [3270]

Предложил графът с ведър тон

храна, нощувка и подслон

със лични средства да покрива,

но срещнал твърда съпротива.

«Не искам — възразил Ерек — [3275]

за мен да плаща друг човек.

Ще си пратя аз за престоя!»

И без да казва точно кой е

Приказвал с графа, който вместо

да гледа в него, все по-често [3280]

Енида стрелкал със очи.

Стараел се да не личи,

че бил от нея тъй привлечен,

че почвал да се влюбва вече.

От хубостта й запленен, [3285]

на подлост даже бил решен,

страстта си за да утоли

и казал на Ерек: «Дали,

сеньор, сега ще възразите,

ако помоля да дарите [3290]

мен, графа, с най-висока чест:

на вашата съпруга днес

услугите си да предложа.

Без задни мисли (не дай Боже!),

от уважение към вас [3295]

желая да спомогна аз

за вашата почивка тук.»

Ерек не бил ревнив съпруг92

и рекъл: «Аз не се съмнявам,

че вас честа ви задължава [3300]

и благородство най-голямо.

Поговорете си с жена ми,

щом имате това желание.»

Седяла тя на разстояние

две копия все в този хол. [3305]

Взел графът нисък дървен стол,

до дамата приседнал бързо

и с нея разговор завързал,

в плен на страстта си нечестива:

«Сърцето ми от гняв прелива, [3310]

като ви гледам тук, Енида.

За вас е истинска обида

да сте жена на този мъж.

Макар прочут нашир и длъж,

това за вас е унижение. [3315]

Ще ви направя предложение,

защото красота такава

по-друга участ заслужава:

станете моя и тогаз

с вас ще деля земи и власт. [3320]

Пред вас днес не стои дилема

и отказ няма да приема,

защото ви обичам страстно,

а пък мъжът ви — виждам ясно —

ви мрази даже, разберете. [3325]

Затуй със мен се съгласете

да споделите любовта.»

«Сеньор — отвърнала му тя, —

по-скоро бих умряла млада,

бих предпочела смърт на клада [3330]

и да разпръснат моя прах,

отколкото да сторя грях

и да извърша изневяра.

Категорично ви повтарям,

че няма милия си мъж [3335]

да злепоставя ни веднъж.

Това нелепо предложение,

сеньор, за мен е оскърбление!»

Ала отблъснатият граф

просъскал й, обзет от гняв: [3340]

«Защо е тази съпротива?

Показвате се горделива…

По-нагло се държат жените,

когато свалят им звездите,

а щом човек ги унижава, [3345]

той бързо най-любим им става.

Аз повече не ще ви моля,

но днес ще бъде мойта воля,

дори да трябва да се бия.

Мъжа ви лесно ще убия: [3350]

виновен или не, щом кажа,

бойците ми ще го накажат

и ще умре той тук пред вас.»

«Сеньор, друг изход виждам аз —

отвърнала му тя. — Не бива [3355]

мъжа ми някой да убива!

Не стигайте дотам, защото

за вас бих сторила каквото

речете — докато умра,

с любов безкрай ще ви даря. [3360]

Отказах не от горделивост,

а от най-чиста предпазливост:

вас просто исках да изпитам

дали ще мога да разчитам

на искрената ви любов. [3365]

За мен, днес виждам, сте готов

на всичко, но не искам тук

смъртта на моя млад съпруг.

Не подозира нищо той

и ако с подлост, а не в бой [3370]

убият го, ме чака срам.

Ще кажат малък и голям,

че съм поръчала смъртта му.

Сеньор, изчакайте го само

да се събуди, после вие [3375]

му дайте повод да се бие

той с вас!» Един план тя таила,

но друг със графа споделила:

«Сеньор, на мен се доверете

и хладнокръвност запазете. [3380]

Щом съмне, личната си свита

пратете уж да се опита

да ме открадне с взлом оттук.

Аз знам, че моят смел съпруг

ще скочи да ме защитава, [3385]

но рицарите ви тогава

ще трябва, като го пленят,

главата му да отсекат —

да няма връщане назад.

С Ерек животът ми е ад, [3390]

омръзна ми това тегло.

Мечтая си в едно легло

да се прегърнем голи с вас,

но за да дойде този час,

ще трябва тайната да пазим.» [3395]

«Добре, така да бъде! — казал

й той. — От утрешния ден

щастлив живот ви чака с мен.»

«Уверена съм, но желая

от вас и клетва, за да зная, [3400]

че чувствата ви са открити

и ни очакват дни честити!»

Отвърнал той, щастлив, тогава:

«Госпожо, честна дума давам,

че ще забравите от днес [3405]

за своя брак така злочест.

За вас и вашата любов,

на всичко вече съм готов!»

Тя уж на клетвата държала,

а всъщност хитро отървала [3410]

от смърт мъжа си тази нощ

и графа празноглав и лош,

подвела с призрачна надежда.

Така с лъжа се обезврежда

понявга подлостта на друг, [3415]

и се спасява скъп съпруг.

Сбогувайки се, злият граф

й казал дръзко с тон лукав:

«Госпожо, Господ да ви пази!»

Ерек не предполагал тази [3420]

двуличност в графа нечестив.

Но Господ Бог е милостив,

щом праведник в беда съзира.

Ерек дори не подозирал,

че трябвало да е нащрек, [3425]

че графът, този лош човек,

щял да му отсече главата

и да му похити жената,

когато той с ехиден глас

му казал: «Бог да бди над вас!» [3430]

Ерек с приветливост присъща

отвърнал: «Вас да пази също!»

Припаднал мрак, нощта дошла,

в отделна стая две легла

застлали им: в едно от тях [3435]

Ерек заспал, ала от страх

треперела Енида цяла

и будна в своето лежала.

Разкрила плашещия нрав

на подлия и дързък граф, [3440]

не мигнала тя цяла нощ,

уверена, че този лош

човек, успее ли веднъж

да хване спящия й мъж,

той, без окото му да мигне, [3445]

и до убийство чак ще стигне.

С надежда да спаси Ерек

от подлия и зъл човек

намислила си през нощта,

преди да дойде утринта, [3450]

съпруга си да убеди,

че ги заплашват там беди

и трябва да избягат вън.

Ерек спял здрав, спокоен сън,

но щом зората наближила, [3455]

съпругата се убедила,

че вече има риск голям

да ги завари графът там.

Обичала с любов голяма

мъжа си тази вярна дама [3460]

и обичта й дала сила.

Приготвила се и решила

и него да събуди: «Скъпи,

прощавай, но часът настъпи

да бягаме. Тук смърт те чака, [3465]

съпруже, щом се вдигне мракът.

Невинен си, но този граф

е зъл предател с подъл нрав

и ако днес той ни открие,

със сигурност ще те убие. [3470]

Желае мен, затуй те мрази,

но милостта на Бог те пази,

защото този граф развратен

и вчера искаше смъртта ти,

но на лъжата ми се хвана, [3475]

че негова жена ще стана.

Решил е блудникът свиреп

да ме отмъкне, а пък теб

да те убие, щом те хване.»

Ерек разбрал, че от жена му [3480]

по-вярна няма и предложил:

«Седлата нека бързо сложат

на нашите коне, а ти

стопанина предупреди,

че тръгваме на дълъг път. [3485]

Да дойде, че не спи врагът!»

Дошъл любезният стопанин,

видял конете оседлани,

видял Ерек въоръжен

и го попитал изумен: [3490]

«Сеньор, какво ви кара вас

да ставате в тъй ранен час?

Навън е още пълен мрак!»

Ерек му обяснил, че пак

ги чака тежък път далечен, [3495]

та затова ще тръгват вече,

като прибавил, че държи

да знае колко му дължи:

«Приехте ни гостолюбиво,

любезно, мило, отзивчиво, [3500]

ценя високо този жест.

Със свойте седем коня днес

ще ви платя, тях имам само,

но стойността им е голяма

Уви, днес нямам пукнат грош93, [3505]

ала залогът не е лош.»

Стопанинът се поклонил,

на рицаря благодарил,

защото дарът скъпо струвал,

и най-сърдечно се сбогувал. [3510]

Потеглили на път отново.

Ерек напомнил й сурово,

че ако при опасност даже

Енида нещо пак му каже,

ще я накаже без пощада. [3515]

В туй време с вярна кавалкада

над сто човека — графът зъл

пред къщата им бил дошъл,

ала Ерек там не открил

и посрамен се разлютил. [3520]

Разбрал, пронизван от обида,

че е излъган от Енида,

и по следите им повел

отряда си с едничка цел

Ерек да хване и главата [3525]

да му отреже за разплата.

Крещял, обзет от страшен бяс:

«Безмилостен ще бъда аз

към всеки, който изостане,

а пък на този, който хване [3530]

беглеца, ще му дам награда,

каквато на герой се пада.»

Отрядът полетял напред

от жаждата за мъст обзет

към тоз невинен млад човек. [3535]

След малко зърнали Ерек

край тъмен лес в далечината.

Преди да влезе той в гората,

войниците на злия граф

пришпорили конете с гняв [3540]

и подир него полетели.

Енида чула как ехтели

доспехи, копия, копита.

Видяла многобройна свита

в полето, идваща към тях, [3545]

и рекла на Ерек със страх:

«Зло дебне ни, съпруже мил,

щом като графът е решил

с отряда си да ни догони.

Ако препуснеш бързо с коня, [3550]

ще можем с теб да се спасим,

като в леса се приютим.

Но ако яздиш все тъй бавно,

ще ни догонят и безславно

ще паднеш ти в неравен бой, [3555]

защото са над сто на брой.»

Ерек отвърнал: «Пак приказваш

и мойта заповед погазваш,

макар че всеки път те моля

да се зачита мойта воля. [3560]

Но ако Господ ме пожали

и ме спаси от смърт, едва ли

тъй лесно ще ти се размине,

че опетняваш мойто име.»

Той се обърнал и видял [3565]

препускащия сенешал

на графа върху бърз жребец.

Летял опасният храбрец

пред всички воини най-отпред —

три хвърлея на арбалет [3570]

делели ги. С въоръжение

Ерек бил, тъй че от сражение

не се боял. Щом забелязал,

че и отрядът се показал,

напредвайки след сенешала, [3575]

Ерек се втурнал като хала

към него с копие в ръка

и те се сблъскали така,

че той пронизал под сърцето

доспехите му с острието — [3580]

със лекота, като че ли

от плат обикновен били.

Но към Ерек в галоп стремглав

се спуснал и самият граф —

уж бил готов за битка тежка, [3585]

ала допуснал явна грешка

и в силата си убеден,

не бил добре въоръжен,

а с копие и щит бил само.

С желание за мъст голямо [3590]

той изпреварил свойта свита

със двайсет крачки и опитал

беглеца да удари пръв.

Ерек със яростта на лъв

започнал с него страшен бой. [3595]

Бил як и храбър графът — той

улучил пръв Ерек в гърдите,

но здраво той държал юздите

и само се поолюлял.

С нов удар графът побеснял [3600]

разбил Ерековия щит:

героят щял да е убит

от удар със такава сила,

но ризницата го спасила.

Строшил остреца злият граф. [3605]

Ерек, обзет от силен гняв,

пронизал вражия стомах,

а после с яростен замах

и жълтия му щит разбил,

и своя враг в несвяст свалил. [3610]

Щом свършил, бързо се обърнал

и на пътеката се върнал

пришпорил коня с намерение

да търси във леса спасение.

В гората влязъл и назад [3615]

погледнал — вражият отряд

до падналите вече спрял

и клетви всеки воин крещял,

че ще го гонят три дни даже,

ала със смърт ще го накажат [3620]

за стореното злодеяние.

В туй време графът пак в съзнание

дошъл: макар че тежко бил

ранен в стомаха, се свестил.

Повдигнал се с въздишка тежка, [3625]

разбрал, че е допуснал грешка

и за злината е наказан.

Той на бойците тихо казал:

«Сеньори, чуйте моя глас:

не искам никой между вас, [3630]

пък бил той силен, смел, чевръст,

от рицаря да търси мъст.

Конете връщайте назад!

Извърших подлост в своя яд

и си платих. По-умна няма [3635]

и по-добра от тази дама,

която с хитрост ми избяга!

Във красотата й веднага

се влюбих и я пожелах,

а пък мъжът й, грях не грях, [3640]

поисках да умре, защото

държах да му я взема. Злото

на друг желаеш ли, обаче

и теб то може да разплаче,

щом си коварен и злонравен94. [3645]

От този рицар друг по-славен

не се е раждал на земята,

затуй се моля на съдбата

с добро вовек да го обгръща.

Сега да тръгваме към къщи!» [3650]

Бойците му назад поели /

и върху щит обърнат взели

трупа на своя сенешал.

А графът скоро оздравял,

оправил се и бил щастлив — [3655]

най-важното — останал жив.

Ерек с Енида продължил

по своя път, а той извил

край ниви, оградени с плет.

След дълго яздене напред [3660]

видели, вече уморени,

една ливада с напластена

трева от пресен сенокос.

Зад нея ров с подвижен мост

и кула с крепостна стена — [3665]

прекрасна здрава твърдина.

Пред рова двамата не спрели,

по спуснатия мост поели,

брегът бил още надалече,

ала от кулата си вече [3670]

владетелят ги забелязал.

Макар че дребен се оказал,

владетелят на тоз палат

бил много силен и сърцат95.

Той слязъл долу и накарал [3675]

слугите си да му докарат

кон боен в сбруя, по която

блестели лъвчета от злато.

Поискал копие най-здраво,

меч остър, майсторска направа, [3680]

бял шлем, отвътре с плат обшит,

искряща броня, кръгъл щит,

и чифт обувки от желязо.

Щом във земите му бил влязъл

въоръжен млад рицар, той [3685]

приготвил се да води бой,

додето отреди съдбата

кой да спечели във борбата96.

Слугите му се покорили

и със жребеца се явили [3690]

пред замъковия портал.

Един от тях го оседлал,

а друг доспехите донесъл.

И онзи рицар се понесъл

навън, добре въоръжен, [3695]

с достойнството на сюзерен.

Ерек по стръмен склон препускал,

и пък владетелят се спуснал

по хълма с буйния жребец,

да срещне тоя пришелец! [3700]

Така неукротим бил конят,

че камъчетата по склона

на прах под своите копита

превръщал. Рой искри излитал

и се разпръсвал над земята, [3705]

като че конят огън мятал.

Препускал той срещу Ерек,

от тропота се носел ек

с такава сила, че в несвяст

едва не паднала тогаз [3710]

Енида — тъй й прималяло.

Кръвта по цялото й тяло

замръзнала, видът й свеж

бил в миг като покрит със скреж.

Боязън се била вселила [3715]

в душата й и тя се свила

от ужас след онуй сурово

предупреждение. Отново

налагало се да избира:

продума ли, ще го нервира, [3720]

но ако замълчи, тя може

на смъртен риск да го изложи.

Пред дебнещата я беда,

повела вътрешна борба,

опитвала се да отвори [3725]

уста, за да го заговори,

но страх такъв я завладял,

че говорът й се сковал,

а устни, зъби и език

задържали и стон, и вик. [3730]

Не знаела какво да прави,

без себе си да злепостави.

Наум си рекла: «Виждам ясно,

че ни очаква смърт ужасна,

ако безмълвна си седя. [3735]

Дали да го предупредя?

Не! Но защо? Ще ме накаже

в яда си, ако гъкна даже,

и може моят мил съпруг

сама да ме остави тук [3740]

нещастна, слаба и безсилна.

Съдба — на гибел равносилна!

Но ако моят мъж не може

да се спаси, то мили Боже,

нима не ме очакват мен [3745]

смърт, тежки мъки или плен.

Дано той бързо стори нещо

срещу туй бедствие зловещо.

Но ако си мълча, тогава

владетелят, летящ направо [3750]

към него, лесно ще сполучи

Ерек в сърцето да улучи.

Май много дълго си мълчах,

но любовта от всеки страх

по-силна е, така че аз [3755]

ще го предупредя тозчас,

защото той е тъй вглъбен97,

че лесно би бил победен!»

Предупредила го Енида,

а той се скарал пак обиден, [3760]

но с укора не прекалил.

Разбрал, че много й е мил,

а щом обичал я и той,

към рицаря, готов за бой,

се спуснал по наклона бързо [3765]

насреща на врага си дързък.

Един към друг те полетели

и битка яростна повели.

И всеки с копието свое

нанасял удари в двубоя [3770]

така свирепо, че защита

на никого не давал щитът,

и брони взели да скриптят,

и щитове да се трошат:

при удари с такава сила [3775]

взаимно те се наранили.

От немощ паднали конете,

но двамата, от гняв обзети,

макар и в кръв, все още здрави,

застанали отново прави. [3780]

Били им копията цели,

ала бойците предпочели

да ги захвърлят надалеч.

От ножницата всеки меч

извадил и със устрем нов [3785]

подели своя бой суров.

От сблъсъците страховити

със рани те били покрити.

При ударите им дори

летели снопове искри, [3790]

когато мечът чупел щит,

доспехи или шлем пробит.

По четири дълбоки рани

получил всеки… Как се брани

един боец със сетни сили? [3795]

Ако не се били строшили

при техните атаки смели

и мечовете им в дуела,

единият от тях в борбата

би паднал мъртъв на земята. [3800]

Енида гледала към тях

обзета от ужасен страх.

Тя кършела ръце и цяла

като безумна се тресяла,

от скръб си скубела косите, [3805]

течели й безспир сълзите

и всеки би разбрал, че няма

от нея по-любяща дама.

В тоз час единствено злодеят

не би изпитал жал към нея. [3810]

Шест часа рицарите вече

се били. Краят бил далече.

По нищо не личало кой

ще победи при този бой.

За миг, почувствал се в подем, [3815]

разсякъл вражеския шлем

Ерек. Врагът се олюлял,

но на крака се задържал,

а после с удар страховит

със меч Ерековия щит [3820]

ударил, ала острието

се раздробило на парчета,

макар че мечът бил с направа

хем скъпа, хем и много здрава.

Ядосан, обезоръжен, [3825]

от загубата озлобен,

захвърлил рицарят далеч

остатъка от своя меч,

от страх обхванат. Щом в ръката

си без оръжие, в борбата [3830]

си беззащитен и тогава

се чудиш как да се спасяваш.

Ерек се готвел да напада,

но той помолил за пощада:

«Сир, милостив към мен бъдете [3835]

и благосклонност проявете.

Без меч останах и така

държите в своята ръка

съдбата ми… Със нетърпение

от вас очаквам снизхождение98.» [3840]

Ерек отвърнал: «Щом желаеш

да се спасиш, ще си признаеш,

без уговорки, че от мен

ти беше в боя победен

и си под моя власт. Това е!» [3845]

Но рицарят се колебаел.

Ерек решил да го уплаши,

затуй замахнал с меча страшен

със яд над вражата глава.

Щом рицарят видял това, [3850]

треперещ, викнал със тревога:

«Сир, милост! Нищо аз не мога

да сторя и ще се призная

за победен.» Ерек накрая

склонил: «Добре, че се показваш [3855]

смирен! Кажи ми как се казваш

и кой съм ще ти кажа аз.»

«Сир, аз съм крал. Под своя власт

държа ирландския народ99.

Наследник съм на знатен род, [3860]

а поданиците навред

ми казват Малкия Гиврет100

Освен туй, много съм богат.

В околността за стар и млад,

за рицар, граф или барон [3865]

каквото кажа, е закон

и всички ми се подчиняват.

Да, тук властта ми е такава,

че всявам страх у всеки жив.

Но ще съм истински щастлив [3870]

да се сприятелим от днес.»

«Това за мен е също чест.

Ерек съм аз — наследник пряк

на славен род, с баща крал Лак.

Уелс баща ми управлява, [3875]

палати скъпи притежава

и много градове богати.

А нито крал, ни император

не е с богатство тъй голямо.

Аз крал Артур изключвам само — [3880]

той несравним е според мен.»

Гиврет възкликнал възхитен:

«Каква чудесна изненада,

че чест такава ми се пада

да срещна рицар като вас. [3885]

Кълна ви се, от този час

ще бъда предан ваш слуга.

В палата каня ви сега

от път да се възстановите.

Там стойте, колкото решите, [3890]

и ваше ще е всичко мое.

Но има нещо спешно — то е,

че първо трябва ни лечение.

Аз имам на разположение

медик — наблизо практикува [3895]

и двама ни ще излекува.»

Ерек отвърнал: «Чест голяма

за мен това е, ала няма

да се възползвам днес от нея.

Но ако в случай ненадеен [3900]

загазя и като приятел

молба за помощ ви изпратя,

нали ще мога да разчитам

на вас и вярната ви свита?»

«Кълна се, сир, ще съм щастлив, [3905]

додето аз съм здрав и жив,

да ви помагам всеки път,

когато ме зове дългът,

с най-преданите ми васали.»

«От вашия обет едва ли [3910]

по-щедър бих си пожелал.

Ще стана верен ваш васал,

в дела щом думите превърнем.

За сбогом нека се прегърнем101.»

Не знам друг случай в боевете [3915]

да се разделят враговете

така сърдечно. Ленти плат

откъснали и както брат

за брат се грижи, всеки бързо

доскорошния враг превързал, [3920]

взаимно се благословили

и дружески се разделили.

Ерек потеглил пак напред,

а пък назад поел Гиврет.

Макар че нашият герой [3925]

ранен бил в тежкия двубой

и трябвало да се лекува,

не се отказал да пътува.

Той скоро стигнал до една

гора край тучна падина. [3930]

Живеели в горите стари

сърни, елени, лопатари

и всякакви животни диви.

А в онзи ден край тез масиви

дошъл бил крал Артур с жена си [3935]

и с част от свойта Кръгла маса.

Решил бил с вярната дружина

поне три дни да си починат

и там да се повеселят.

Разпоредил да донесат [3940]

и шатри, и павилиони.

Но от умората подгонен,

Говен, след язденето смазан,

в Артуровата шатра влязъл.

Преди да влезе, той оставил [3945]

до явор копието здраво

и щита с бляскавата броня

На кичест клон завързал коля,

а Грингалет — жребецът вран —

не бил все още отседлан. [3950]

Но както конят си стоял,

дошъл Ке — кралски сенешал.

Решил шега да си направи,

отвързал той юздите здрави,

взел копието от дървото [3955]

и бронята и на седлото

се метнал, после надалече

препуснал, без да му попречат102.

И както Ке летял напред

на вихрогона Грингалет, [3960]

видял до сенчестия склон

Ерек как язди своя кон.

Ерек веднага разпознал

препускащия сенешал

и чий кон язди. Ке обаче, [3965]

макар че също се вторачил,

не го познал, защото той

получил удари безброй

и гербът в рицарския щит

от ударите бил изтрит. [3970]

Енида също пожелала

да изиграе сенешала

и затова се изхитрила —

лицето си с воал покрила,

уж все едно изпитва страх [3975]

от слънчеви лъчи и прах.

Ке спрял Ерек и без да пита,

жребеца хванал за юздите,

да му попречил да върви

и, вместо с такт да поздрави, [3980]

безочливо Ерек попитал:

«Хей, рицарю, къде се скиташ

и кой си — аз държа да зная!»

«Не ще ви кажа — не желая,

щом тъй държите моя кон [3985]

и викате с нахален тон!»

«Сир — казал Ке, — не се гневете.

Добро ви мисля, разберете!

Видял би всеки, като мен,

че сте ранен и уморен, [3990]

че след отминалия бой

ви трябват грижи и покой.

Елате с мен, ще ви предложа

за тази нощ подслон и ложе.

Сам крал Артур е тук с жена си, [3995]

разпънати са шатри, маси

за свитата му сред гората.

Вървете с мен, защото смятам,

че кралят с милата кралица,

щом срещат с радост всеки рицар, [4000]

ще ви окажат тази чест,

ако при тях отидем днес.»

«Благодаря, сеньор — отвърнал

Ерек, — но аз не бих се върнал,

че ме очаква път далечен [4005]

и даже закъснявам вече.

Така че коня ми пуснете

и да вървя ме оставете.»

Ке казал: «Луд ли сте? Как може

такова нещо! Мили Боже! [4010]

Направите ли тази грешка,

нощта ще ви се види тежка!

Свещеникът и той не ходи

с охота винаги в синода.

Да тръгваме, додето аз [4015]

с добро все още каня вас

и вашата съпруга мила.

Ако откажете, насила

ще ви закарам. Сам решете!»

Ерек извикал: «Престанете, [4020]

безумецо! Какво ви става?

Изпадате в самозабрава.

От вас съвсем не ме е страх,

но аз така и не разбрах,

какво към сторил, та държите [4025]

все още коня за юздите?»

Извадил меч и изревал:

«Пуснете повода, васал,

безочлив сте, но и глупак,

та затова ви казвам пак — [4030]

махнете се оттука! Вие

май искате да ви убия!»

Щом чул вика необуздан,

отстъпил Ке един арпан103,

ала в атака изведнъж [4035]

се втурнал този подъл мъж,

но той бил зле въоръжен.

Ерек, от туй окуражен,

със копието си за бой

се хвърлил, но ударил той [4040]

нарочно щита на подлеца

със тъпото, а не с остреца104.

От удара му страховит

отскочил вражеският щит,

ударил силно Ке в главата [4045]

и го съборил на земята.

На коня му юздите взел

и към Енида го повел

Ерек, но Ке в молби се впуснал

като ласкател най-изкусен. [4050]

Поискал с кротък глас хитрецът

да си получи пак жребеца:

«Сир, Бог ми е свидетел тук,

че той принадлежи на друг.

Най-силният и смел барон [4055]

е господар на този кон.

Това е монсеньор Говен.

Смилете се сега над мен,

върнете коня още днес

и много благороден жест [4060]

ще сторите, а аз в замяна

ваш верен пратеник ще стана.»

Ерек отвърнал с властен глас:

«Добре, ще ви го върна аз —

щом на Говен принадлежи, [4065]

то нека си го задържи.»

Жребеца яхнал Ке отново,

отишъл в стана и дословно

той всичко на Артур предал.

Щом чул това, добрият крал [4070]

Говен повикал: «Много мил

към всички винаги си бил,

мой племеннико — казал кралят. —

Чрез теб аз искам да узная

тоз рицар кой е, где отива; [4075]

от мене поздрав най-учтиво

те моля да му предадеш

и в стана да го доведеш!»

Говен потеглил. Антуражът

му бил от двама млади пажа. [4080]

Конете пред Ерек те спрели,

във него хубаво се взрели,

ала не го познали… Мили

привети те си разменили,

а след това Говен с респект [4085]

вежливо казал на Ерек:

«На среща с вас не някой друг,

а крал Артур ме праща тук.

Той и кралицата ни също

със гостолюбие присъщо [4090]

ви канят да ни посетите

и там да се възстановите.

Бивакът ни не е далече.»

Ерек отвърнал: «Най-сърдечно

благодаря на краля аз, [4095]

на Гениевра и на вас

за топлите, добри слова.

Ранен съм, но при все това

по своя път ще продължавам.

Най-искрено ви заявявам — [4100]

не търся помощ и подслон.

Дръпнете се от моя кон

и пак при краля се върнете.»

Говен бил умен и усетил,

че няма как да настоява. [4105]

Отстъпил, но на паж тогава

прошепнал на Артур да каже

да вдигнат шатрите, багажа

и още днес да построят

един нов стан край онзи път, [4110]

по който щял Ерек да мине105.

«Така той кралската дружина

ще срещне и не ще пътува,

а ще остане да нощува

при нас, от всички ни признат [4115]

за най-смел рицар в този свят.

Аз иначе не виждам как

ще дойде в нашия бивак.»

Щом пажът всичко обяснил,

Артур веднага наредил [4120]

палатките да приберат,

за да строят бивак в друг кът.

Той яхнал кон — бял хубавец,

а пък кралицата — жребец

норвежки, също чисто бял. [4125]

Сам със Ерек, Говен не спрял

да му говори — той направил

това със цел да го забави.

Ерек се сърдел: «Днес не минах

път даже и на половина [4130]

от вчера, а денят напредва.

Сир, трябва своя път да следвам.»

Говен отвърнал с кротък глас:

«Така приятно ми е с вас,

че бих ви придружил, дордето [4135]

нощта се спусне от небето.»

Говорили си те в гората,

а шатри във далечината

строила свитата на краля.

Ерек досетил се накрая, [4140]

че е подлъган, и смутен

признал: «Със хитрина, Говен,

успяхте да ме задържите.

Така да бъде, щом държите

да дойда в стана, аз самият [4145]

тук името си ще разкрия —

защото съм приятел с вас,

Говен! Ерек се казвам аз.»

От щастие Говен веднага

се спуснал сам да му помага [4150]

да снеме шлема и когато

видял лицето му познато,

разтворил своите ръце,

прегърнал го от все сърце

и рекъл: «Най-прекрасна вест [4155]

ще занеса на краля днес.

Той и кралицата, ей богу,

ще се зарадват страшно много.

Но според рицарските нрави

бих искал, първо, сир, жена ви [4160]

да поздравя и чак тогава

ще тръгна. Чух да споменава

кралицата ни, че с Енида

ще е честита да се види.»

Говен попитал след това [4165]

Енида с ласкави слова“

дали е здрава и щастлива,

а тя отвърнала вежливо:

„Добре съм аз, но се страхувам

за моя мъж. О, как тъгувам [4170]

че в порива си да ме брани

покрит е целият със рани.“

„Аз също — рекъл й Говен —

бях от вида му ужасен.

За малко щях да се разплача, [4175]

че толкова е блед, обаче

съм тъй щастлив от тази среща,

че даже болката гореща

пред радостта ми губи сила.

А пък сега, госпожо мила, [4180]

ще трябва да отида в двора,

та крал, кралица, всички хора

щастливи да направя днес

със тази тъй приятна вест.

А вие бавно на конете [4185]

по моите следи вървете.“

Щом в шатрата на краля влязъл,

Говен възторжено му казал:

„Сир, чудна вест ви нося аз:

Ерек с жена си пак при нас [4190]

пристигат.“ Скочил бързо кралят:

„Говен, от тази вест не зная

по-хубава и съм щастлив,

че той се връща здрав и жив.“

И наизлезли крал, кралица, [4195]

придворни, рицари, девици

на ширналата се поляна

да срещнат гостите желани.

Щом зърнал своя крал велик,

Ерек от коня скочил в миг, [4200]

Енида бързо слязла също.

Артур се втурнал да прегръща

със задоволство най-голямо

дошлия рицар и жена му.

Със радост на Ерек веднага [4205]

започнали да му помагат

доспехите си той да махне.

Ала от ужас дворът ахнал

пред раните. Не губил време

Артур и пратил паж да вземе [4210]

от кралската сестра Моргана

магичен лек за всяка рана106.

За нея не било проблем

да му даде такъв мехлем,

чрез който всички рани тежки [4215]

и всички болести човешки

лекувала с успех. И даже

веднъж на ден да се намаже,

то раната за седем дена

съвсем ще бъде изцерена. [4220]

След мазането с този лек

се чувствал по-добре Ерек.

Щом раните били промити,

намазани и с бинт покрити,

Артур във шатрата си влязъл [4225]

с Енида и Ерек и казал,

че им предлага две недели

в леса, под сенките дебели,

в една палатка да живеят,

та рицарят да оздравее. [4230]

Отказал нашият герой:

„Любезни сир — отвърнал той —

не страдам от такава рана,

че утре рано да не стана.

Сега се чувствам по-добре [4235]

и никой няма да ме спре

на сутринта, в най-ранен час,

отново да потегля аз.“

Навел глава добрият крал:

„Не сте изобщо оздравял, [4240]

как тъй ще тръгвате на път,

щом още раните кървят?

Ерек, днес разум проявете,

защото може да умрете

и тук да ви приключат дните, [4245]

ако не се възстановите!

Не тръгвайте, аз пак ви моля!“

Ерек отвърнал: „Вашта воля

за мен е чест и уважение,

но твърд съм в своето решение.“ [4250]

Артур разбирал, че не може

над рицаря да се наложи,

и повече не настоявал.

Разпоредил се той тогава

вечеря бързо да стъкмят [4255]

и масите да подредят.

Така във съботната вечер

гостили ги с костур опечен,

с пъстърви, сьомги и шарани

и с пресни плодове отбрани. [4260]

А след вечерята богата

насочили се към леглата.

Артур любезно им предложил

Ерек да е в отделно ложе

заради раните жестоки: [4265]

с друг трудно би заспал дълбоко,

а имал нужда да почива.

Пак там кралицата красива

легло с Енида споделила

и с тежки кожи се завили. [4270]

Тъй всички спали, чак додето

изгряло слънцето в небето.

Щом пукнала зората вън,

Ерек, след здравия си сън,

поискал свойте меч и броня [4275]

и да му оседлаят коня.

Напразно крал Артур опитал

в едно със вярната си свита

да го разубеди отново.

Но ни молби, ни плач, ни слово [4280]

не можели да отклонят

Ерек от неговия път.

Оплаквали го всички, сякаш

не дълъг път, а смърт го чака.

Приготвила се и Енида. [4285]

Не вярвайки, че ще ги видят

отново живи, надошли

и рицарите — те били

готови в гъстата дъбрава

по пътя да ги придружават. [4290]

Ерек ги спрял: „Благодаря,

но сам желая да вървя,

така че тук си останете.“

С Енида яхнали конете,

които риели с копита. [4295]

Ерек взел копието, щита,

със рицарите се простили

един друг се благословили

и пак за път били готови.

Потеглили, в леса отново [4300]

пътували те час след час,

но изведнъж разтърсващ глас

изпълнен с ужас, прокънтял

откъм гористия превал.

Девичи глас, пропит от страх [4305]

достигал отдалеч до тях —

глас, пълен с болка и тъга,

за помощ ги зовял сега.

Ерек на своята съпруга

прошепнал: „Май в гората друга [4310]

жена, изпаднала в неволя,

за помощ и защита моли

и се надява на спасение.

Приемам като задължение

сега на помощ да отида [4315]

при нея, а пък ти Енида,

от коня слез и ще ме чакаш

да се завърна в гъсталака.“

„Така да бъде.“ Той тогава

поел през гъстата дъбрава, [4320]

открил девойката нещастна,

измъчвана от скръб ужасна,

как жали с плач неутешим

за своя похитен любим,

защото сутринта бил хванат [4325]

от двама страшни великани.

От ужас своето лице

деряла с кървави ръце.

Ерек поискал да узнае

защо се скубе и ридае. [4330]

През плач и чупейки ръцете,

тя казала: „Не се чудете,

че днес на скръб съм се отдала!

Сир, по-добре да бях умряла!

Не виждам в нищо смисъл вече: [4335]

любимият ми бе отвлечен

от двама подлеци пред мен

и те сега държат го в плен.

Какво да сторя, мили Боже?

От него по-добър не може [4340]

да се намери в този свят,

тъй доблестен е и сърцат,

а смърт ужасна го грози.

Сир, моля ви се през сълзи

за помощ! Друг във този лес [4345]

не вярвам да помогне днес!

Ах, сир, дано да го спасите107!

Ще им откриете следите

ей там по този прашен път.“

„Девойко, кара ме дългът [4350]

да ви помогна — казал той. —

С гигантите ще вляза в бой

и няма да пожаля сила.

Ако съдбата е решила

или ще бъде той спасен, [4355]

или пък аз ще падна в плен

Дано е още жив! Без страх

веднага тръгвам подир тях.“

„Робиня вярна ще ви стана,

ако от злите великани [4360]

спасите моя рицар мил!

Дано Бог тъй е отредил!

По дирите вървете вече.“

„Къде са?“ „Там — не са далече!“

Ерек й казал да го чака [4365]

и във галоп поел нататък.

Ала не спряла да скърби

девойката и пак молби

към Бог изрекла: „Боже мили,

дари тоз рицар с нови сили, [4370]

та след един победен бой

тук моя мил да върне той.“

Ерек препуснал по следата

и зърнал в края на гората

как великаните злодеи [4375]

излизат с пленника от нея.

Горкият рицар, гол и бос,

на кон завързан бил със злост,

като крадец — за наказание,

че е извършил злодеяние. [4380]

Как би се отървал самин

от подлеците? Ни един

от тях не бил въоръжен

ни с копие, ни с меч кален,

ала камшик и боздуган [4385]

размахвал всеки великан108

и с тях те пленника тъй били,

че цял със рани го покрили.

Потекла кръв и по ребрата,

и по гърба и по бедрата [4390]

и тя не само че не спряла,

но даже коня му обляла.

Обзет от гняв, Ерек след тях

се спуснал, но изпитвал страх,

че може да не оживее [4395]

младежът. И за да успее

да го спаси, в галоп по склона

той великаните догонил.

„Сеньори — викнал им Ерек, —

какво е сторил тоз човек, [4400]

та го наказвате така?

Гол, с вързани ръце, крака,

от вас е тъй жестоко бит,

като че ли е той бандит.

Какъв е този произвол [4405]

над вързан рицар, бос и гол!

Затуй с добро ми го предайте,

че сте сгрешили си признайте,

та без бой всичко да решим

и после да се разделим.“ [4410]

Отвърнали му те: „Васал,

днес май съвсем сте полудял,

делата ни не ви засягат —

вървете си оттук веднага!“

„Напротив — отговорил той, — [4415]

щом искате, ще водим бой

и този рицар ще остане

при който победител стане.

Макар на думи да сте смели,

ще видим кой ще го спечели. [4420]

Сега ви призовавам пак!“

„Ех, луд сте или глупак,

дори пет души като вас

да се изправят срещу нас,

е все едно от простодушие [4425]

овца да иска вълк да души.“

„Ще видим! За хвалби е рано…

Навярно вие постоянно

мечтаете си от небето

да падат печени врабчета. [4430]

Но който хвали се, не пали.

Е, хайде, дръжте се нахали!“

Калени в схватки ръкопашни,

били те с боздугани страшни,

но копието стиснал здраво [4435]

Ерек и връхлетял направо

към тях така, че с острието

пронизал първия в лицето.

Острецът минал през главата

и кървав мозък на земята [4440]

от удара се разпилял,

а великанът в миг умрял.

Щом вторият видял това,

разтърсил разгневен глава

и вдигнал своя боздуган. [4445]

Поискал този великан,

да отмъсти и се опитал

Ерек в главата непокрита

да блъсне с удар страховит.

Ала Ерек зад своя щит [4450]

се скрил, но този силен удар

за миг едва не го принудил

след този устрем да припадне

и от жребеца си да падне.

С размах опитал пак врагът [4455]

Ерек в главата втори път

със боздугана да удари.

Ала Ерек го изпреварил —

той с меч в ръка нападнал пак

безстрашно подлия си враг [4460]

и го накарал да плати

за всички сторени беди.

Разсякъл вражеския тил

и тялото разполовил109.

Врагът му паднал на земята, [4465]

в кръвта овалян и в червата.

През сълзи, пленникът с вълнение

за ненадейното спасение

към Господ-Бог молитва казал.

Ерек въжетата му срязал, [4470]

след туй му върнал облеклото,

и му помогнал на седлото

да седне, дал му във ръката

на другия жребец юздата

и го попитал най-накрая [4475]

той кой е. „Сир, към вас питая

такава почит, че сега

ви моля предан ваш слуга

да стана. Мойте дълг и чест

това ми повеляват днес. [4480]

От смърт и мъки ме спасихте,

но, сир, как тъй се появихте

в гората точно в този ден

и ме избавихте от плен

по волята на Господ-Бог? [4485]

За смелостта — поклон дълбок!

Чак до последния си ден

на вас да служа съм решен.“

Разбрал Ерек с какво желание

той би му служил с прилежание [4490]

до свойта смърт, но не приел.

„Приятелю — Ерек подел, —

от службата ви нужда нямам,

а тук дойдох, че вашта дама

да ви помогна ме помоли. [4495]

Сама, във тежката неволя,

я чух как плаче във гората

и как отчаяна, горката,

по вас горчиви сълзи лее.

Сега отиваме при нея [4500]

и щом ви събера, тогава

по своя път ще се отправя,

като държа да бъда сам.

Но първо бих желал да знам

отгде сте, кой сте всъщност вие?“ [4505]

„От вас, сир, нищо не ще скрия

и името си аз веднага

ще кажа, както се полага.

Кадок от Табриол110 съм аз,

но ако трябва, сир, със вас [4510]

да се сбогувам тук, желая

и вие кой сте да узная,

така че щом от тук замина,

да знам и аз в коя чужбина

да ви потърся някой ден.“ [4515]

„Не ще ви кажа днес за мен

аз нищо, но ако държите

да ми се отблагодарите

и кой съм аз да разберете,

без да се бавите вървете [4520]

при крал Артур — във онзи лес

сърни ловува с двора днес

той с настървение голямо.

До тях са осем левги само.

Идете с вашата девица, [4525]

кажете му, че онзи рицар,

когото като гост желан

приел бе вчера в своя стан,

ви праща. Нека чуе той

от вас как във жесток двубой [4530]

аз от опасност най-голяма

спасих ви с милата ви дама.

Да съобщите тази вест

за вас е дълг111, ала и чест,

защото в двора съм ценен. [4535]

Там всичко, свързано със мен,

ще разберете най-подир.“

„На вашите услуги, сир —

с признателност Кадок отвърнал.

Заръките ви ще изпълня [4540]

и ще разкажа най-подробно

как със сърцатост безподобна

във тежък бой за мен се бихте

и великаните сразихте.“

Говорейки си, продължили [4545]

по пътя, докато открили

в леса скърбящата девица.

Щом тя съзряла своя рицар

да се завръща здрав и жив,

възкликнала със вид щастлив. [4550]

Ерек й рекъл: „Не тъжете

и мъката си забравете,

защото с вашия любим

във този миг пред вас стоим.“

Тя казала: „Сеньор, от днес [4555]

за двама ни е дълг и чест

на вас да служим всеотдайно.

Ще сме щастливи, сир, безкрайно,

ако един ден с моя мил,

когото вие сте спасил, [4560]

на вас наполовин поне

се отплатим.“ „Девойко, не,

не ми дължите нищо. Аз

ви благославям в този час,

но бързам и ще ви напусна.“ [4565]

Обърнал коня и препуснал

по пътя пак към своята мила.

Щом тримата се разделили,

Кадок със девата поел

към краля и пред него взел [4570]

да си описва патилата.

Ерек препускал през гората

в галоп към мястото, където

Енида чакала, в сърцето

със страх, че той я е забравил, [4575]

че вече я и изоставил

и че едва ли ще го види.

А той пък страдал, че Енида

била сама и някой можел

да му я вземе, не дай, Боже! [4580]

Пришпорвал коня си напред,

но от умора бил обзет

и в жегата загубил сила,

от раните му кръв избила,

превръзката почервеняла, [4585]

а бронята му натежала.

С последни сили, с вид ужасен,

едва достигнал до жена си.

Съзирайки го, засияла

от радост тя и не видяла, [4590]

че той е грохнал, изтерзан и

кървят пак неговите рани.

Ерек подминал малък склон,

но клюмнал върху своя кон,

опитал се да се изправи, [4595]

но не можал да го направи:

раненият, отпаднал мъж

от коня рухнал изведнъж

като мъртвец върху тревата.

Щом паднал той от стремената, [4600]

Енида ужас изживяла,

трепереща и пребледняла

се спуснала към него с вик.

Във тежкия, трагичен миг,

от скръб закършила ръце, [4605]

издрала своето лице,

но не намирайки утеха,

разкъсала тя свойта дреха

нашепвайки слова унили:

„Защо ме изоставяш, мили? [4610]

Ела, смърт, в този страшен ден

по-бързо отнеси и мен!“

След туй в несвяст се строполила,

ала след малко се свестила

и пак проплакала на глас: [4615]

„Нещастница, погубих аз

мъжа си. Днес той би бил жив,

ако аз, в порив горделив,

не промълвих, макар със страх,

онези думи и чрез тях [4620]

тъй сторих, че намери тук

смъртта си моят мил съпруг.

Че е мълчанието злато

разбираме едва когато

е късно.“ Взела след това [4625]

покритата му с кръв глава

във своя скут и с думи тежки

осъдила пак свойте грешки:

„Любими, ти бе вред прославен

друг нямаше на тебе равен. [4630]

Ти символ бе на красотата,

бе смелостта ти всепризната,

за щедрост беше образец,

а доблестта ти бе венец

над всичко — никой не успява [4635]

по чест със теб да се сравнява.

Ах, как загубих своя ум и

със своите отровни думи

убих Ерек! Затуй се пада

на мен присъда без пощада, [4640]

на мен, най-грешната жена

тежи днес цялата вина.

Защо уста отворих аз?“

Тя пак изпаднала в несвяст,

ала когато се свестила, [4645]

заплакала пак с всичка сила:

„За Бога! Още ли съм жива?

Защо смъртта е милостива,

защо чак толкова ме мрази,

та грешния живот ми пази? [4650]

Съпруга аз не бях добра,

затуй смъртта ще избера

и в тежката си орисия

горчива чаша ще изпия

напук на нейното старание. [4655]

Това е моето желание!

Премного хленчих… Стига вече!

Мъжът ми има остър меч и

днес този меч ще отмъсти

за сторените му беди [4660]

щом влезе в моето сърце.“

Тя взела меча с две ръце

и го загледала с надежда112,

но на невинните изглежда

Бог милост винаги въздава. [4665]

Тъй сторил, че да се забави

тя в тъжни спомени. Но ето,

че се задал по дефилето

един граф с вярната си свита.

Внезапно чули да долита [4670]

до тях тревожния й вик.

Бог в милостта си е велик —

щом рицарите я видели,

веднага меча й отнели

и във последния момент [4675]

животът й тъй бил спасен.

Поискал графът да узнае

мъжът там кой е, тя каква е

на рицаря — жена грижлива

или приятелка красива. [4680]

„И двете113, сир, но в мойта скръб

смъртта днес ми обърна гръб,

а само смърт жадувам аз!“

Отвърнал графът с мазен глас:

„Госпожо, в името на Бога, [4685]

спестете си сълзи, тревога.

Скърбите… Аз ви оправдавам,

ала животът продължава.

Във всяка скръб е нужна мяра

и повече кураж и вяра [4690]

в живота. Бог след изпитни

ни праща по-щастливи дни.

Щом сте красива, отзивчива,

ще ви направи Бог щастлива,

като ми станете жена, [4695]

така че в моята страна

ще сте графиня… А оттук

ще вземем вашия съпруг,

в палата ще го отнесем

и с почест ще го погребем. [4700]

За него вече забравете.“

Енида викнала: „Млъкнете!

Скръбта ми е гореща рана

и няма никога да стана

аз ваша — нито с увещания [4705]

ни с празните ви обещания!“

Предложил графът суетливо

на хората си: „Я по-живо

една носилка да сковем,

та тялото да отнесем [4710]

във замъка Лимор114, където

след опелото на кюрето,

надлежно ще го погребем.

И дамата ще отведем

във замъка, че аз желая [4715]

за нея там да се венчая,

дори да се съпротивлява.

Късмет извадих аз с такава

красавица. Сега вървете

носилка бързо да сковете!“ [4720]

Веднага неговите хора

отсекли с мечове подпори

от клони, свързали ги здраво,

Ерек положили направо

на тях — с два коня да го влачат. [4725]

А продължавайки да плаче,

Енида тръгнала след тях.

От ужас, болка, гняв и страх

припадала, ала мъжете

придържали я за ръцете. [4730]

Така под много строг надзор

отишли в замъка Лимор.

Градът за случката разбрал,

народ безброен се събрал —

мъже, жени, слуги, васали. [4735]

Положили Ерек във зала

на маса с черен креп покрита,

а пък до него — меча, щита.

Тълпата влязла в тази стая

и всички искали да знаят [4740]

защо се готви погребение.

А графът с явно нетърпение

бароните разпоредил

да дойдат и им заявил:

„Желая, без да губя време, [4745]

с вдовицата да се оженя.

Личи по вид и облекло,

че е от знатно потекло,

а пък по хубост и държание

тя може с пълно основание [4750]

да бъде и кралица даже,

и бракът ни ще ви покаже,

че с нея по-честит ще стана.

Сега да дойде капелана!

Ако склони тя, без лукавство [4755]

аз половината си графство

й давам. Бързичко вървете

и тук при нас я доведете.“

След думите му много скоро

пристигнал капеланът в двора. [4760]

Довели бързо и Енида.

Тя, просълзена от обида,

отказала да се венчае,

но графът за това нехаел

и службата се състояла. [4765]

Извикал графът сенешала

и казал: „Вече се стъмнява

и за вечеря час настава.

Вземи слуги да ти помагат

и слагай масите веднага.“ [4770]

След туй отслужили вечерня,

но дамата, от скръб безмерна,

ридаела в безсилен гняв,

макар че радостният граф

все продължавал да я кани [4775]

било с молби или закани

до него да се настани

и без въздишки и сръдни

да хапва и се забавлява.

Тя все отказвала… Тогава [4780]

насила във един фотьойл

до себе си я сложил той

и викнал нервен и ядосан:

„Госпожо, моля ви, защо са

сълзите нужни в този ден? [4785]

Ако повярвате във мен,

богатства, почести и власт

ви обещавам честно аз.

Кълна ви се, не съм лъжец

и знам, че ни един мъртвец [4790]

не е с плач възкресен от гроба.

Е, стига траур, жал и злоба,

от тежка участ ви спасих

и като станах ваш жених,

направих ви благодеяние. [4795]

Графиня с власт и състояние

сте днес. Мъртвеца забравете

и истината приемете.

Нали ви уважих скръбта?

Отдайте се на радостта. [4800]

Сега, след брачния обет,

аз ще ви дам един съвет:

на млада булка подобава

да е щастлива. Настоявам,

госпожо, яжте най-подир!“ [4805]

„Не ще ме принудите, сир!

Дори до сетния си час

храна не ще приема аз,

не видя ли, че с мене тук

яде и моят мил съпруг.“ [4810]

„Какво говорите, госпожо!

Това е просто невъзможно!

Ще кажат всички, че сте луда.

Внимавайте, че и с принуда

ще искам пълно послушание!“ [4815]

Но тя отвърнала с мълчание.

Разтърсен от безсилен гняв,

в лицето сприхавият граф

ударил я и от обида

надала силен вик Енида. [4820]

Бароните в нестроен хор

завикали: „Позор! Позор!

Да удряш дама е безчестно!

Това е срамно, неуместно,

когато за съпруг тя жали. [4825]

Щом в траур е, човек едва ли

си мисли точно за храна.

От нея стойте настрана!“

„Млъкнете! Щом съм й съпруг,

за нея няма избор друг, [4830]

освен да ми принадлежи!“

При тази наглост и лъжи

Енида твърдо заявила,

че ни с добро, нито насила,

той няма да я притежава. [4835]

Ударил я той пак тогава,

а тя извикала: „Подлец,

мръсник, мошеник и лъжец!

От бой и от заплахи аз

не се боя! Ти в своя бяс [4840]

си жалък. Ако щеш дори

души ме, жива ме дери:

не ще пречупиш мойта воля

и нивга няма да съм твоя.“

Посред скандала в този миг [4845]

Ерек след дръзкия й вик

от своя унес се пробудил.

Огледал се и се учудил

защо лежи в онази зала

и паника го завладяла, [4850]

когато разпознал гласа.

Взел меча, скочил начаса

и окрилен във яростта си,

от силна обич към жена си,

се спуснал срещу злия граф. [4855]

Замахнал с меча в своя гняв

и, стиснал зъби, без слова,

разцепил графската глава,

а кръв и мозък до тавана

избликнали от тази рана. [4860]

Бароните в ужасен страх

крещели, сякаш бил сред тях

дошъл от огнения ад

самият дявол. Стар и млад

затичали се към вратата, [4865]

за да избягат от палата.

Уплахата била такава,

че хукнали да се спасяват

и викали с неистов глас:

„Мъртвецът е дошъл сред нас!“ [4870]

През блъсканица, шум и врява,

без да се с друг съобразява

път си проправял всеки рицар

с юмруци, лакти и ритници,

за да излезе пръв на двора. [4875]

В навалицата всички хора

били с уплашен, стреснат вид.

Ерек нарамил своя щит,

Енида копието взела

и двамата навън поели. [4880]

На двора ни един васал

да ги нападне не посмял:

защото сметнали Ерек

за дявол, не за жив човек;

и всички хукнали веднага [4885]

далече от Ерек да бягат,

решили, че сам Сатаната

в човешко тяло е в палата.

Един младеж бил в двора. Той

жребеца си на водопой [4890]

повел, прилежно оседлан.

Едва ли случай по-желан

Ерек би имал, затова

той яхнал коня. През глава

младежът скрил се бързешката. [4895]

Ерек прихванал за ръката

Енида, скочила и тя

отпред на коня с помощта

на своя мил — и как щастлива

била на тази конска грива! [4900]

Пришпорили те коня в мрака,

пред входа никой не ги чакал,

защото всички се боели;

макар за графа да скърбели,

във плен на ужас и смущение, [4905]

не смеел никой във сражение

куража си да проявява

и за смъртта да отмъщава.

Ерек до своето сърце

жена си с тръпнещи ръце [4910]

притиснал, нежно я целувал

и й прошепнал развълнуван:

„Сестрице, много изпитания

ти причиних: беди, страдания;

но ти не ме предаде, мила, [4915]

и любовта ми с двойна сила

към тебе разцъфтя отново.

За мен на всичко си готова

и затова от този час

твой верен роб ще бъда аз. [4920]

Любима, вече ти простих

за думите, с които ти

обидата у мен разпали115.“

И пак започнал да я гали,

да я целува и прегръща. [4925]

Обсипала Енида също

с целувки нежни своя мил,

щастлива, че й е простил.

Така пътували те леко

в нощта по лунната пътека. [4930]

Мълвата плъзнала навред.

Узнал и Малкият Гиврет

от свои хора новината

за случилото се в гората —

как от злодеи един ден [4935]

смел рицар тежко бил ранен,

и как починал този рицар;

че женен бил за хубавица,

и от Изолда по-прекрасна,

но и от нея по-нещастна. [4940]

Открил ги графът от Лимор,

трупа отнесъл в своя двор,

а после казал, че желае

с вдовицата да се венчае.

Но тя не щяла. С жал в душата, [4945]

Гиврет решил, щом чул мълвата,

че става дума за Ерек.

Намислил храбрият човек

трупа му по надлежен ред

да погребе, а и от гнет [4950]

жена му да спаси… И той

хиляда души сбрал на брой

и с тях се към Лимор отправил.

Не стане ли с добро, тогава

те замъка ще разрушат [4955]

и всичко ще опожарят.

В нощта те към Лимор поели.

На лунна светлина блестели

по всеки рицар, яхнал коня,

прекрасен щит, шлем, тежка броня. [4960]

Страх будело и възхищение

чудесното въоръжение.

Ерек към полунощ видял116

отряд настъпващ и разбрал,

че ако бъде в бой ранен, [4965]

го дебнат гибел или плен,

затуй Енида, без да чака,

свалил от коня и в гъстака

й казал да се приюти:

„Любима, тук изчакай ти, [4970]

не ми се ще да те съзрат

бойците, тръгнали на път.

Не ги познавам и не зная

какво кроят, какво желаят.

Те може да не са, все пак, [4975]

опасни, но не виждам как,

щом зло ни мислят, ще успеем

при среща с тях да оцелеем.

Беди навярно идват с тях,

но недостойно е от страх [4980]

пред тези воини да се крия.

Нападнат ли ме, ще се бия

и който връхлети към мен,

от меча ми ще е сразен.

Макар и капнал от умора, [4985]

потеглям срещу тези хора,

но ти, стаила дъх, любима,

изчакай, докато преминат

край тебе, правейки обход.“

А пък Гиврет с усилен ход [4990]

насочвал копието вече:

не разпознавал отдалече

Ерек, защото в тъмнината

чер облак бил закрил луната.

Ерек бил слаб, обезкървен, [4995]

а другият възстановен

от прежните си рани тежки.

Ала Ерек направил грешка,

като не се представил кой е.

Гиврет, готов да влезе в боя, [5000]

препуснал, без да проговори,

напред. Какво могъл да стори

Ерек? И той се устремил,

но силите си надценил:

а щом добре не прецениш, [5005]

фатално може да сгрешиш!

Започнал се двубой неравен.

Ерек, без сили, бил изправен

срещу противник, пълен с мощ.

Така Гиврет в онази нощ [5010]

безжалостно с Ерек се бил

и с точен удар го свалил.

Но щом съпругата, горката,

видяла проснат на земята

безсилен милия си мъж, [5015]

от храсталака изведнъж

излязла със сълзи в очите,

на вражеския кон юздите

тя сграбчила и към Гиврет

надала остър вик да спре [5020]

двубоя: „Виж, проклет човече,

че изтощен, без сили вече

е падналият! Знай все пак,

че той съвсем не е слабак,

но в боя срещу теб застана [5025]

с дълбока и кървяща рана.

Разбираш, че не носи слава

ранен човек да побеждаваш.

Та ако ти бе сам, а той

бе здрав, тогава в този бой [5030]

той би те победил. Излез

от тази срамна схватка с чест,

във думите ми ти се вслушай,

бъди добър, великодушен;

ще сториш подлост според мен, [5035]

ако убиеш или в плен

ти вземеш рицар, цял във рани,

безсилен даже да се брани117.“

„Госпожо — рекъл той, — спокойна

бъдете, щом така достойно [5040]

стремите се да защитите

мъжа си. Аз и мойта свита

зло не ви мислим, но желая

от вас в момента да узная

мъжът ви кой е, как се казва? [5045]

Аз думата си не погазвам

и след като ми съобщите,

ще можете да си вървите

по своя път, на свобода,

без страх от никаква беда.“ [5050]

Енида му се доверила

и отзивчиво споделила:

„Разбрах, че сте добър човек,

и ще ви кажа: той Ерек.

се казва.“ Чул Гиврет това, [5055]

от коня скочил, свел глава

над падналия на земята,

след туй приседнал до краката

на рицаря и промълвил:

„Сеньор, аз бях се устремил [5060]

в Лимор да ида. Онзи ден

бях чул, че рицар е ранен

и в замъка на местен граф

отнесен бил. Обзе ме гняв

като разбрах, че той умрял, [5065]

че после графът пожелал

да се ожени за жена му

насила. Трябваше ми само

да яхна коня и да тръгна

натам — жена ви да изтръгна [5070]

и тялото ви да поискам.

Но ако той, от похот низка

обзет, откажеше, тогава

аз с него щях да се разправя.

Сеньор, та аз съм ваш приятел, [5075]

а пък ви взех за неприятел.

За Бога, как не ви познах?

Простете ми за този грях!“

Щом чул това, със сили сетни

Ерек повдигнал се, приседнал [5080]

и рекъл: „Хайде, друже мил,

станете, аз съм ви простил:

нормално е в подобен мрак

да сбъркате приятел с враг.“

Гиврет когато се изправил, [5085]

Ерек подробно му разправил,

как граф Орингъл118 той сам убил,

додето онзи ял и пил,

как в двора кон на водопой

видял и как го яхнал той, [5090]

как бягали слуги от страх,

че виждат как мъртвец сред тях

се движи, как той от капана

спасил се, без те да го хванат.

Гиврет му съобщил тогава: [5095]

„Сеньор, наблизо притежавам

свой замък — там в чудесна местност

ще се възстановите лесно

и затова предлагам аз

да тръгнем утре в ранен час. [5100]

Там раните ви ще зараснат,

защото две сестри прекрасни

аз имам в онзи чуден кът —

те бързо ще ви изцерят.

А тази вечер бих предложил [5105]

в полето стан да разположим.

Съгласен ли сте да преспите,

сеньор, една нощ под звездите?“

И щом Ерек се съгласил,

отрядът лагер изградил, [5110]

но тесен се оказал той,

че много те били на брой,

ала в кът малък няма как

да построиш голям бивак.

Гиврет заел във този лагер [5115]

отделна шатра и веднага

на свойте рекъл: „Донесете

тук свещи и ги запалете!“

Щом шатрата му засияла,

Енида, в трепетна премала, [5120]

свалила тежките доспехи

и разпокъсаните дрехи

на своя мъж и със старание

промила тежките му рани

и го превързала прилежно. [5125]

Ерек разбрал по тази нежност,

по грижите й всеотдайни,

че го обича тя безкрайно!

Гиврет поръчал след това

да метнат върху куп трева [5130]

килим, тъй че Ерек да може

да спи върху удобно ложе.

Завили го. Гиврет предложил

две пити със месо да сложат

и най-учтиво го поканил: [5135]

„Приятелю, блюда отбрани

днес нямам, ала тези пити

е хубаво да се опитат

със глътка разредено вино.

Шест бъчви с еликсир рубинен [5140]

аз имам, но не бива вие

неразредено да го пиете,

защото сте все още слаб.

Хапнете си месо и хляб,

възстановете свойта сила. [5145]

И вашата съпруга мила,

след толкоз мъки и вълнения,

днес скромното ни угощение

ще почете. Сеньор, и аз

ще седна да вечерям с вас.“ [5150]

Срещу ранения, отпред,

били Енида и Гиврет;

поднесли му месо студено

и вино — слабо, разредено,

за да не го боли главата. [5155]

Той хапнал малко от храната

и две-три глътки вино пил,

а после с кожи се завил

и цяла нощ спокойно спал

в палатката на своя крал. [5160]

Когато зазорил денят,

застягали се пак за път.

Напуснал топлия заслон

Ерек и яхнал своя кон —

друг той не искал и да види. [5165]

Нали била без кон Енида,

довели й магаре младо:

тя нямало защо да страда,

понеже то било хем кротко,

хем с равна пъргава походка, [5170]

така че как да се оплаче!

Тя най се радвала обаче,

че вижда как Ерек се бил

след своя сън възстановил.

Потеглили на път далечен. [5175]

Часът клонял към девет вече,

когато влезли в Пенюрис119,

град с крепост край район горист.

Там, сред прекрасните предели,

сестрите на Гиврет живели. [5180]

Те към Ерек били тъй мили,

че в крепостта го настанили

в една приятна тиха стая,

и без изобщо да се маят,

започнали да го церят [5185]

и край леглото му да бдят.

На помощта им се надявал

Ерек и им се доверявал.

Щом раните му двете дами

промили, сложили балсами [5190]

и с бинт превързали ги вещо:

използвали те всяко нещо,

с което би бил изцерен.

По пет-шест пъти всеки ден

го хранели при строг режим — [5195]

без чесън, без пипер и ким.

И денонощно, непрестанно,

обгрижвали го постоянно.

Енида бдяла без покой

край своя мъж; Гиврет и той [5200]

приятеля си навестявал

и с всичко нужно го снабдявал.

Така в старание и грижи

спокойно ден след ден се нижел

и всеки за едно копнеел [5205]

по-бързо той да оздравее.

След две недели на лечение

Ерек почувствал облекчение.

А за да върнат на страните

предишния му тен, сестрите [5210]

изкъпали го в топла баня

и на крака Ерек сам станал.

Щом той напълно се оправил,

Гиврет поръчал да направят

от хермелин и скъпа кожа [5215]

два плаща; за хастар да сложат

два вида хубав сърмен плат,

различни по десен и цвят:

един — от свила тъмносиня —

поставили на хермелина, [5220]

а кожата — с райе в цвят ярък

чак от Шотландия подарък,

обточили. И двата вида

били чудесни. За Енида

бил хермелинът, а пък другата [5225]

одежда дали на съпруга й,

а той напълно здрав бил вече.

От порив радостен увлечена,

след изпитания сурови,

Енида с красота отново [5230]

блестяла и на нежна страст

те денонощно, час след час,

били отдадени изцяло,

уста в уста и тяло в тяло.

Във своя унес безметежен [5235]

разменяли целувки нежни

под пухкавата си постеля

и всеки с другия споделял

блаженствата на любовта.

Така, във плен на радостта, [5240]

след тежки битки и терзание,

те вкусвали очарование

в целувки до самозабрава

в стремежа си да си доставят

неизживявана наслада. [5245]

Без във детайли да изпадам,

ще кажа, че със двойна сила

в тях любовта се възродила.

Но ето, че настанал час

да тръгват и с Гиврет тогаз [5250]

те трябвало да се сбогуват.

Нали Ерек той излекувал

и ги обграждал с уважение

и грижи в своето имение!

Ерек започнал с тон сърдечен: [5255]

„Сир, трябва да се върна вече

във собствената си страна.

Снабдете ме с коне, с храна

и с всичко нужно за из път.

Щом съмне, тръгвам, че дългът [5260]

зове ме пак. Благодаря ви,

че с ваша помощ се оправих.

За грижите — поклон дълбок!

Дано с живот дари ме Бог,

отново да се срещнем с вас [5265]

и някой ден за всичко аз

да ви се отплатя достойно!

Ще се почувствам най-спокойно,

когато ще съм се прибрал

при свитата на своя крал [5270]

в Рое или във Кардуел.

Да ида там е мойта цел.“

Гиврет отвърнал: „Бих предложил

сир, аз със своите велможи

и с антураж необходим, [5275]

по пътя да ви придружим.

Добре е да се съгласите,

а не сами да продължите.“

Ерек не се възпротивил:

нали Гиврет загрижен бил [5280]

за тях! Те сбрали вечерта

багажа, та на сутринта

да тръгнат призори на път.

Щом с пурпур се задал денят

и всички станали от сън, [5285]

конете оседлали вън.

Ерек, преди да зазори,

отишъл да благодари

за всички грижи на сестрите.

Последвала го по петите [5290]

Енида, весела, щастлива,

че в двора на Артур отива.

Сърдечно им благодарили,

че бързо са го изцерили.

Стоейки близо до едната, [5295]

Ерек я хванал за ръката,

Енида, със усмивка мила,

сестра й нежно уловила

и уловени за ръка

и четиримата така, [5300]

отишли в горния салон.

За всеки бил подготвен кон,

нахранен, оседлан грижливо.

Очаквала нетърпеливо

Енида кон да й дадат, [5305]

за да поеме пак на път,

и й довели ат красив,

от чиста раса, издръжлив.

Предишният й кон — в Лимор

останал в някакъв обор — [5310]

бил чистокръвен, породист,

със косъм тъмносив, петнист.

А този дорест бил в главата

с окраска твърде чудновата:

отляво бяла тя била, [5315]

отдясно — с чер цвят на смола,

с черта зелена по средата

(като листата на лозата120).

И ремъците зад ушите,

седлото, стремето, юздите [5320]

били обкичени богато

с безценни камъни и злато:

и всичко във разкош блестяло

като лъч слънчев в огледало.

А пък седлото й извито [5325]

и с плат червен било покрито.

Дъгата му била изцяло

от кост на слон и се четяло

по нея как във Картаген

Еней пристигнал един ден [5330]

и как със обич го приела

Дидона в своята постеля,

как после се самоубила

след бягството му, как със сила

Италия той завладял [5335]

и как там бил признат за крал121.

Обков от злато благородно

красял творбата превъзходна.

Един бретонски скулптор вещ

пет-шест години тази вещ [5340]

резбовал: майстор бил умел

и май добра цена й взел.

За загубата несъмнена

добре била обезщетена

Енида. Вместо коня сив [5345]

й дали дорест ат красив

със по-изящни отпреди

седло, юлар, колан, юзди.

Щастлива, яхнала тя коня,

след нея всичките барони [5350]

и всичките слуги поели.

Потегляйки на път, те взели

соколи с пъстро оперение

и кучета — за развлечение,

защото сам Гиврет обичал [5355]

на пътя с лов да се развлича.

Пътували от сутринта

до падането на нощта.

Над трийсет мили извървели,

когато изведнъж видели [5360]

пред себе си огромен замък,

със бойници от здрав бял камък,

опасан от стена прекрасна.

Под нея тъмна и опасна

нестихваща вода бучала. [5365]

Пред тази гледка занемяла

Енида, а Ерек попитал

Гиврет чия е таз обител,

какъв е този замък там:

„Приятелю, държа да знам [5370]

как той се казва, кой такава

неземна хубост притежава,

дали е граф или васал,

или е някой храбър крал?

Кажете ми, защото вие [5375]

помогнахте, да го открия.“

„Каквото знам, аз мога даже

с подробности да ви го кажа.

Тоз замък, сир, е Брандиган122,

красив и сигурен при бран. [5380]

Той най-успешно ще се брани

дори да бъдат тук събрани

три цели нации — фламандци,

французи и италианци —

те цял живот не ще успеят [5385]

с обсада да го завладеят,

че този замък се намира

на остров, който се простира

на четири обширни мили

и вътре има в изобилие [5390]

храна и вино, лесове,

вода и редки плодове.

И който и да го напада,

ще оцелее при обсада

тоз замък: той е укрепен [5395]

по заповед на крал Еврен,

макар че цял живот успява

той само в мир да управлява123.

Но бе издигнал крепостта

единствено за красота, [5400]

защото, даже без стената,

протича там вода, която

възпира всеки, който чака

успех от устремна атака.“

Ерек възкликнал: „Мили Боже, [5405]

в такава крепост явно може

спокойно да се подслоним…

така че, хайде да вървим!“

„Сир, ще ви дам един съвет —

загрижен рекъл му Гиврет. — [5410]

Наглед местото е прекрасно,

но вътре в него е опасно.“

„Опасно ли? Защо? Кажете,

причината ми обяснете,

държа сега да я узнам!“ [5415]

„Сир, опасявам се, че там

очаква ви беда зловеща.

Ерек, откакто с вас се срещнах,

че сте безкрайно смел разбрах,

та затова изпитвам страх, [5420]

че ако истината кажа,

май трудничко ще ви откажа

днес замъка да посетите!

Ако се вярва на мълвите,

от пет години никой мъж [5425]

не се е връщал, щом веднъж

потърси в замъка подслон.

От цял свят ни един барон

дори спечелил бойна слава,

щом влезе, там си и остава. [5430]

Сеньор, това не е шега!

Ако ви казвам туй сега,

то е с цел вие риск ненужен,

във името на нашта дружба,

да не поемате, че срам [5435]

и смърт очакват всички там!“

От чутото не се смутил

Ерек и го успокоил:

„Приятелю мой драг, бъдете

спокоен и не се грижете [5440]

за мен… Я хайде да вървим,

че трябва да се подслоним.

Една нощ там ще бъдем само.

Ако с премеждие голямо

сам в замъка се справя аз — [5445]

туй чест ще бъде и за вас.

По повод на опасността,

сеньор, как се нарича тя?“

„Сир, ще ви кажа, щом държите

добре да се осведомите. [5450]

Със име звучно и прекрасно

наричат страшната опасност:

тя като «Радостта за двора»124

известна е на всички хора,

но всеки пришълец умира!“ [5455]

Ерек възкликнал: „Не разбирам!

Та името звучи отлично

и смятам да участвам лично.

Спестете свойте възражения,

щом търся нови приключения! [5460]

Но да вървим, че пада мрака!

Успех във «Радостта» ни чака

и в крепостта държа да вляза!“

„Дано, сир, Господ-Бог ви пази

защото виждам аз добре, [5465]

че нищо няма да ви спре

в стремежа ви към «Радостта».

И тъй, да влезем в крепостта,

но казват, сир, че крал Еврен,

щом дойде рицар някой ден, [5470]

държи приет да бъде тук

от него лично, не от друг,

чак после някой жител може

подслон и хляб да му предложи.

И всеки е предупреден, [5475]

че ако бъде нарушен

редът, ще бъде твърде строго

наказан. Той обича много

гостоприемство да оказва,

пред гостите да се показва [5480]

любезен, щедър и грижлив,

внимателен и отзивчив.“

Към замъка поел отрядът,

пресекли мост и палисада

и влезли в крепостния град, [5485]

а пък край тях — отпред, отзад —

тълпа се насъбрала бързо.

Ерек със красота и дързост

изпъквал и от всеки жител

бил смятан той за предводител. [5490]

И всички — мало и голямо —

говорели за него само

с възторг, с небивала възхита.

Девойките дори игрите

прекъснали и занемели, [5495]

друг мъж, тъй хубав не видели.

Но както гледали в захлас,

го заоплаквали с тих глас:

„Уви, и този рицар смел

по път опасен е поел. [5500]

За «Радостта» за двора явно

е тук, но бъдеще безславно,

уви, го чака: «Радостта»

вещае среща със смъртта

и всеки, включил се в играта, [5505]

си е оставил тук главата.“

В стремежа си той да ги чуе

те повишили глас: „Ти всуе

с такава хубост си дарен,

ако не бъдеш пощаден [5510]

от Бога: още утре може

да я загубиш! Мили Боже,

ти, рицарю, сега нехаеш,

но утрешният ден вещае

смърт, ако Бог над теб не бди!“ [5515]

Ерек предчувствал, че беди

го чакат, щом и стар, и млад,

оплаквали го в този град

двухиляден. Ала сред тях

Ерек напред вървял без страх, [5520]

и сред нестихващата врява

той жителите поздравявал.

Отвръщали му, но от жал

нерядко някой прежълтял,

предчувствайки, че в този двор [5525]

го чакат гибел и позор.

Осанката му и лицето

града пленили и сърцето

на всеки — мъж, жена, девица,

сановник стар или млад рицар — [5530]

било обхванато от жал.

В туй време крал Еврен разбрал,

че току-що е влязъл в двора

отряд от знатни, смели хора,

предвождани от величав [5535]

владетел — крал или пък граф.

На улицата той излязъл

да ги посрещне и им казал:

„Добре дошли при мен бъдете!

Сеньори, слезте от конете [5540]

и почетете моя дом.“

Дошли слугите набегом

и всеки се стараел доста

пред тези важни знатни гости.

Когато и самият крал [5545]

Енида в групата видял,

той взел в ръка дланта й бяла

и към една голяма зала

повел я с нужното внимание.

Със светското си възпитание, [5550]

без задни мисли, най-вежливо,

почтително и услужливо

към нея се отнасял кралят.

Разпоредил да се запалят

тамян, и мирта, и алое [5555]

в избраните за тях покои,

та гостите да разберат,

щом влязат, колко ги ценят

и във двореца да изпитат

покой, наслада и възхита. [5560]

Аз тук подробно не желая

да ви описвам в тази стая

стените как са украсени

с пердета свилени, с гоблени.

Човек би губил ценно време, [5565]

ако с детайли се заеме.

Щом имаш цел, върви към нея

направо, без да се разсейваш,

че иначе ще се забавиш125.

Еврен заръчал да направят [5570]

вечеря вкусна и богата.

Не ще описвам тук софрата,

защото аз държа нататък

да бъде моят разказ кратък.

Набързо ще ви кажа само, [5575]

че изобилие голямо

на гозби, сготвени изкусно,

предложили. Но най е вкусно

едно гощаване, когато

на веселба е то богато. [5580]

Но както яли, както пили

и от сърце се веселили,

Ерек внезапно спрял, защото

досетил се сред пиршеството,

че не за ядене и вино [5585]

път тъй далечен е изминал.

Изплувало му в паметта,

че е дошъл за „Радостта“

и се обърнал към Еврен:

„От приема съм възхитен, [5590]

но не дойдох заради пир,

а по съвсем друг повод, сир.

За «Радостта за двора» аз

съм тук, дано във вашта власт

е да ми я осигурите [5595]

с таз чест да ме удостоите.

За нищо друго не мечтая!“

„Приятелю — отвърнал кралят,

не е шега подобно нещо!

Последиците са зловещи — [5600]

да не говорим за това.

Пазете своята глава,

че вече паднаха безчет!

Сир, давам ви един съвет:

повярвайте на мойте думи, [5605]

бъдете, моля ви, разумен,

не тичайте след таз идея,

че само смърт таи се в нея.

За тази «Радост» забравете

послушайте сега съвета, [5610]

и разум проявете днес!

Добре разбирам — слава, чест

мечтаете да ви покрият,

ала пострадате ли вие,

умрете ли, и аз тогава [5615]

ще страдам и ще съжалявам.

Премного рицари видях,

решили се, без капка страх,

на среща с нея, да загиват.

Без жалост «Радостта» убива [5620]

и затова се откажете

дорде е време. Разберете,

че може още утре вечер

и вие да сте мъртъв вече.

Отказвайте се, има време, [5625]

ще ми спестите тежко бреме!

Говоря ви така, защото

желая ви, сеньор, доброто.

И като на скъп и знатен гост

ви давам аз съвет най-прост. [5630]

Предател и подлец бих бил,

ако не бях ви, сир, разкрил,

че тази «Радост» е опасна.“

Разбирал го Ерек прекрасно,

но щом вълшебства и магия [5635]

в туй приключение се крият,

той дваж по-силно го желаел

и за опасността нехаел.

Ерек отвърнал: „Оценявам

съвета ви и осъзнавам, [5640]

че сте съвсем почтен, сеньор.

Ала за мен ще е позор,

ако започнатото нещо,

макар опасно и зловещо,

не го довърша. Зарът днес [5645]

е хвърлен вече, ваша чест,

и щом аз бях предупреден,

не чувствайте вина пред мен.“

„Младежо, знаех си добре,

че рискът няма да ви спре. [5650]

Съветите ми подценихте,

но след като така решихте,

аз «Радостта» ще ви доставя.

Не мога друго да направя,

за да ви спра, сеньор, но аз [5655]

ще съм щастлив ведно със вас,

ако угрозата сразите

и с чиста радост ни дарите.

Сеньор, успех ви пожелавам,

дано Бог сили да ви дава!“ [5660]

И те до късно през нощта

говорили за „Радостта“,

а после легнали да спят.

Когато се задал денят

и слънцето изгряло вън, [5665]

Ерек, след здравия си сън,

застягал се като за бой.

Но докато се готвел той,

Енида, неговата мила,

стояла тъжна и унила. [5670]

Тя, без да мигне цяла нощ,

бояла се, че изход лош,

очаква нейния любим

от среща с край непредвидим.

Но непреклонен бил Ерек. [5675]

Еврен бил предвидлив човек

и му предложил снаряжение

да му послужи при сражение,

че старите доспехи, щитът,

при схватките били пробити, [5680]

а мечът — много затъпял.

Със радост от добрия крал

Ерек взел всичко и веднага

в салона почнал да се стяга.

Излязъл след това на двора, [5685]

за да изчака кралски хора

жребеца му да оседлаят.

На своя кон бил вече кралят,

а пък разбудения град —

мъже, жени, и стар, и млад, [5690]

сакат, здрав, малък и голям

събрали се на групи там,

готови да ги придружат

по техния опасен път.

Часът за тръгване дошъл, [5695]

народът, стреснат, не могъл

да не извика: „Ай, ай, ай!

Храбрецо, смърт те чака, знай!

Чуй, «Радостта» е кръвожадна,

коварна, подла, безпощадна!“ [5700]

И клетви сипели по нея:

„Дано сам Господ прокълне я!

Мнозина тя погуби, Боже,

но днешната беда не може

с предишните да се сравнява!“ [5705]

Ерек, отдясно и отляво,

дочувал все едни слова:

„Храбрецо, не прави това!

Защо прекрасната ти младост

да покоси днес злата «Радост»? [5710]

Не бива рицар смел, прославен

днес да поема риска явен,

отивайки на тази среща!“

Тревога в думите усещал

неустрашимият Ерек: [5715]

у всеки срещнал го човек

видял стремеж да го възпре,

но той държал да разбере

какво поражда толкоз страх

и паника у всички тях [5720]

и дръзко все напред вървял.

Извън града след своя крал

поела цялата дружина

на път към близката градина.

И всеки за Ерек се молил, [5725]

да го спаси Бог от неволи.

Тук, не от суета излишна,

градината ще ви опиша,

а от стремеж за всичко там

представа точна да ви дам. [5730]

Нито отзад, нито отпред

не се съзирал зид ни плет,

но за всеобща изненада

й служел въздух за ограда:

по-здрав дори и от желязо [5735]

и трудно някой там би влязъл.

Цъфтели в чудната градина

цветя през цялата година,

а пък по клоните тежели

безбройни плодове узрели. [5740]

От тях могъл би да ядеш

там само, но да изнесеш

не можеш: изходът тогава

затворен бил, но щом оставиш

плода, пак се отварял той. [5745]

Под синьото небе безброй

ята от птици вред летели,

извивайки чудесни трели,

за да развличат с тях човека.

Природата от памтивека [5750]

треви и корени потребни

и билки с качества лечебни

на хората във дар е дала;

от всички тях тя е засяла

и в този кът — от всяко биле [5755]

там имало във изобилие126.

През тесен отвор крал Еврен,

от хората си придружен,

проникнал в странната градина.

Ерек със другите преминал [5760]

със копие върху седлото,

и с чувство радостно, защото

се вслушал в трелите чудесни

на птичите прекрасни песни.

Но зърнал нещо изведнъж, [5765]

което всеки дързък мъж

изплашило би, пък бил той

велик и всепризнат герой —

като Тибо и Фарангут

и като Оспинел127 прочут. [5770]

Видял Ерек, без капка страх,

ред колове, а върху тях

блестящи шлемове съзрял,

а пък под всеки — череп бял,

навярно на загинал рицар. [5775]

Накрая в страшната редица

подострен кол без шлем стърчал —

на него само рог висял.

Ерек, без своя ход да спира,

признал, че всъщност не разбира [5780]

какво това там означава.

И крал Еврен едва тогава

му обяснил, стоейки вдясно.

„Аз искам да ви бъде ясно,

щом коловете ви вълнуват, [5785]

че всеки се от тях страхува,

ако живота си цени.

Не помня вече колко дни

там оня кол със рог стърчи

и чака, както си личи, [5790]

да падне нечия глава.

Чия ли ще да е — това

не знам, но ясно виждам аз,

че сочи онзи кол към вас.

Най-честно ви предупреждавах, [5795]

че «Радостта» не е забава.

Уви, с прискърбие голямо

ще споделя, че мъртъв само

ще ви извадим. Според мен

за вас е колът отреден. [5800]

Аз мисля, че ще се наложи,

ако главата ви там сложат

(а знам, че тъй и ще се случи)

след туй нов кол там да забучат,

така че страшната редица [5805]

да чака следващия рицар.

Човек до днес не е успял

със тоз рог да даде сигнал,

но ако някой го направи,

навеки той ще се прослави [5810]

като най-храбър и велик

и рицарят от този миг

сред всички ще се откроява

със свойта доблестна проява.

Ще тръгвам… Времето отлита… [5815]

Отдалечете вашта свита,

щом склонен сте чрез «Радостта»

тук да посрещнете смъртта!“

Сбогувал се Ерек със краля

и към Енида най-накрая [5820]

навел се. Тъжна, пребледняла

до него скръбно тя мълчала —

човек изказва чрез мълчание

най-точно своето страдание.

Пред горестното й лице [5825]

той казал: „Твоето сърце

е толкова добро, любима!

Безмерна обич в него има!

Но от какво боиш се ти,

та тъй тревожно то тупти? [5830]

От нищо не се бой, Енида,

дордето ти сама не видиш

че е потрошен моят щит,

че с тежки рани съм покрит,

или че бронята ми бяла [5835]

е от кръвта почервеняла,

а шлемът ми — на две разсечен.

Ще се почувствам аз обречен,

когато моята защита

окаже се съвсем разбита, [5840]

а аз за милост тъжно моля.

Едва тогава, мила моя,

скърби и страдай, не сега!

Не се отдавай на тъга,

защото ние с теб не знаем [5845]

какво съдбата ни вещае.

И знай, че твойта обич, мила,

ми дава безподобна сила,

и вдъхновен от нея, мога

да се сражавам без тревога [5850]

със всеки появил се враг.

Аз празнодумец и глупак

не съм, когато туй твърдя,

а искам да те убедя

да имаш дух непоклатим! [5855]

Сега с теб ще се разделим,

защото кралят забранява

друг с мен напред да продължава.“

Взаимно се благословили,

а след това се разделили [5860]

с една изгаряща целувка.

Страхувала се без преструвка

Енида, че Ерек далече

ще бъде и тя няма вече

да вижда как той сам се справя [5865]

и пред какъв риск се изправя.

Тя с болка му се подчинила

и след Ерек не продължила,

а той, без повече да чака,

закрачил по пътечка пряка [5870]

и във градината преминал

На сянка под една смокиня

видял той сребърно легло:

с чаршаф застлано то било,

обточен с бляскава шевица. [5875]

На него прелестна девица

с прекрасно тяло, с кожа бяла,

сама в градината седяла.

Надълго и широко няма

да ви описвам тази дама, [5880]

но който я е зървал, може

за нея да се обзаложи,

че всеки мъж ще покори.

И от Лавиния128 дори

била по-хубава три пъти. [5885]

Ерек към нея се запътил,

защото очевидно искал

да я разгледа по-отблизко.

Отвън, все тъй в далечината,

стояла трепетна тълпата. [5890]

В миг едър рицар се задал

с доспехи от блестящ метал.

Ако не е бил тъй висок

на ръст, свидетел ми е Бог,

че никой рицар по света [5895]

не би могъл по красота

да му съперничи129: на бой

две педи по-висок бил той

от всички. Щом като видял

Ерек, извикал: „Хей, васал, [5900]

безумец ли сте, та държите

при дамата ми да вървите?

Не сте компания за нея!

Назад, че ако побеснея,

ще си платите за това! [5905]

Кълна се в своята глава!

Назад!“ Ерек спрял мълчаливо.

Противникът му горделиво

го гледал, а Ерек спокойно

отвърнал му съвсем достойно: [5910]

„Човек, когато много бърза,

изрича глупост вместо мъдрост.

Безочливото ви държание

аз ще подмина със мълчание.

На умния му е известно, [5915]

че да крещиш е много лесно,

но който плаши, често може

при пряк двубой да се изложи,

и луд е, който мисли, друже,

че със заплахи, не с оръжие, [5920]

ще победи. Във този час

изобщо страх не чувствам аз

и пред заплахите не бягам,

така че с вас за бой се стягам,

щом само с меч ще мога днес [5925]

от тук да си излезна с чест.“

„Ах, Боже мой, какъв герой!

Щом тъй сте дързък, на двубой

решителен ви призовавам!“

И те отпуснали тогава [5930]

юздите, копията свели,

за да започнат с тях дуела,

и всеки устремил се право

към другия. Били от здраво

дърво те — ръбести и груби. [5935]

С тях всеки, време без да губи,

пронизал вражеския щит,

Острецът в отвора пробит

навлязъл в здравата стомана.

един цял пръст, ала без рана [5940]

останали бойците смели.

Били и копията цели, —

издърпали ги и отново

за схватка те били готови.

Какво ли друго те да сторят [5945]

освен конете да пришпорят

пак с настървение се били,

но копията се строшили

от ударите на парчета,

а пък при сблъсъка конете [5950]

се строполили на земята,

но рицарите от седлата

измъкнали се, но не спрели

двубоя, а го пак подели

със мечове — челични, здрави, [5955]

виенска хубава направа.

Валели удари ужасни

по шлемовете им прекрасни,

ала и те били разбити.

Искри хвърчали от очите [5960]

на рицарите: в този бой

жесток било най-важно кой

с по-страшен удар ще успее

над другия да надделее.

Използвали при тази схватка [5965]

и острие, и ръкохватка.

И леки рани и контузии

по тяло, по ръце и бузи

получил всеки при дуела,

чак костите ги заболели. [5970]

От изнемога постепенно

задишали те учестено,

изчерпили последни сили.

Очите им се заслепили,

покрити с пот и капки кръв. [5975]

Те удряли с такава стръв,

че не могли да виждат вече

дали в целта попада мечът

и ударът дали е точен

или покрай врага насочен. [5980]

Макар отпаднали и в рани,

не искал никой да престане

с това безсмислено сражение.

Останали почти без зрение,

изпуснал щита, всеки пак [5985]

се вкопчвал ядно в своя враг

и водел схватка ръкопашна.

Борбата им била тъй страшна,

че паднали на колене те,

но пак се удряли с ръцете [5990]

до три часа след пладне чак.

Гигантът вече чувствал как

борбата го е изтощила,

Ерек обаче, с двойна сила,

го блъснал, шлема му разбил [5995]

и във прахта го повалил.

Гигантът паднал по лице

и от умора ни с ръце,

нито с крака не мръднал даже.

Най-сетне той склонил да каже, [6000]

със свойта участ примирен:

„От вас бях честно победен.

Не знам как паднах в този бой,

но явно сте такъв герой,

че днешното ми поражение [6005]

не е позор и унижение!

Сега, след схватката, желая

аз името ви да узная,

защото — искам да съм честен —

ако от мен сте по-известен [6010]

и по-прославен, с радост аз

дарявам меча си на вас.

Но ако днес бях победен

от рицар с по-нисш ранг от мен,

ще съжалявам цял живот.“ [6015]

„Аз, друже, съм от знатен род

ще разбереш и мойто име,

ала изпърво обясни ми

ти кой си, по каква причина

си в тази тайнствена градина. [6020]

Сега веднага, без лъжи

и без усукване кажи

какво е «Радостта за двора»,

че нищо туй не ми говори.“

Гигантът рекъл най-подир: [6025]

„Ще ви разкажа всичко, сир.“

Ерек подхванал пак:

„Ти чул ли си за краля Лак

и неговия син Ерек?“

„Та има ли в света човек [6030]

да не е чувал, сир, за тях?

Аз дълго в двора им живях,

но станах рицар и напуснах,

макар че там добре се чувствах.“

„Щом в двора си живял, тогава [6035]

би трябвало да ме познаваш,

защото Лак ми е баща.“

„Сир, щом съм имал с вас честта

да расна, всичко в този час

ще ви призная честно аз [6040]

и няма нищичко да скрия,

за да узнаете и вие

защо съм тук и мойта драма.

С приседналата млада дама

познаваме се от деца. [6045]

Туптяха в нашите сърца

взаимна обич и възхита,

ала веднъж тя ме попита

дали подарък от любов

да й направя съм готов, [6050]

но не призна какво желае130.

Кой влюбен ще се колебае,

щом иска хубаво момиче

залог, че силно го обичаш?

Та той, за да й се понрави, [6055]

каквото може ще направи.

Така, от любовта обзет,

веднага дадох й обет,

ала какъв дар щях да дам

не можех още аз да знам. [6060]

Щом в рицарство бях посветен

от моя чичо крал Еврен

във тая, същата градина,

пред благородници мнозина

тя каза на всеослушание, [6065]

че съм й бил дал обещание

в градината благоуханна

аз все със нея да остана,

додето някой не успее

в двубой над мен да надделее131. [6070]

Така че нямах избор друг,

освен да съм със нея тук,

щом клетва съм й дал такава.

За мен бе ясно оттогава:

аз тъй обичам свойта дама, [6075]

че път назад за мене няма,

ако държа да е щастлива.

Останах тук, без съпротива,

и гледах да не проличи

ням укор в моите очи, [6080]

от страх да ме не изостави.

Аз виждах, че тя всичко прави

така, че да съм вечно с нея,

не вярвайки, че ще успее

друг, който и да бъде той, [6085]

да ме надвие тук в двубой

и иска да съм с нея аз

до сетния си земен час.

Това е нейната надежда,

а рицарството ми отрежда [6090]

тук честно с всеки да се бия,

в двубоя да съм по-добрият,

да не допусна поражение,

да не избягам от сражение.

Сега се вричам и пред вас, [6095]

че и със скъп приятел аз

ще вляза в бой за свойта чест.

Със всички сили, сир, до днес

се бих и ето резултатът —

онези черепи оттатък [6100]

са все на рицари, които

погубих в битки страховити.

Но ако друго бях направил,

щях, според рицарските нрави,

да се покажа не храбрец, [6105]

а долен и страхлив подлец.

Сир, истината е такава!

Сдобихте се днес с вечна слава!

За подвига ви моят чичо

и всички ще ви заобичат, [6110]

защото, щом ме победихте,

от клетвата ми ме спасихте!

Това е сбъдната мечта

за тях, това е радостта,

очаквана от всички хора, [6115]

това е «Радостта за двора»132.

Ще са щастливи, щом узнаят,

че в бой достоен най-накрая

тя е спечелена от вас.

Магия сякаш в този час [6120]

ви даде сила несломима…

Най-сетне чуйте мойто име

и най-основното за мен.

Наричат ме Мабонагрен133,

но името ми е известно [6125]

тук само. Ще ви кажа честно,

че аз, от своето рождение

до рицарското посвещение,

живях във не една страна,

но него никой не узна. [6130]

Сир, истината пожелахте

и ето: вече я узнахте.

Но има още нещо — там

виси на кола рог голям.

От чудноватата градина [6135]

ще мога аз да си замина,

единствено щом звук висок

се разнесе от този рог —

за «Радостта» туй ще е знак.

Тогава, сир, от всеки праг [6140]

насам ще тръгнат много хора

да честват «Радостта за двора»

и да ликуват до забрава.

Едничко нещо ви остава:

рога вземете, засвирете [6145]

и новината възвестете,

защото всички в двора днес

очакват радостната вест!“

Ерек не чакал да го молят,

отишли двамата до кола, [6150]

той взел рога и го надул

със всичка сила. Всеки чул

звука, ехтящ в далечината.

И на Енида във душата

нахлуло щастие. Гиврет [6155]

от радост също бил обзет.

И крал Еврен с тях тържествувал

и всеки в двора му ликувал:

народът в един глас запял,

след като рогът проехтял. [6160]

Не бил прославян друг човек

тъй, както хвален бил Ерек

за героизма му. Известен

той станал и ни в стих, ни в песен

с такъв възторг не е възпят [6165]

до днес друг никой в този свят,

та затова ще бъда кратък.

Сега да продължим нататък.

Щом полетяла новината

навред и хората в страната [6170]

за радостната вест разбрали,

в палата бързо се събрали:

едни пристигнали на кон,

пък други надошли пешком.

А във вълшебната градина [6175]

на помощ на Ерек мнозина

от рицарите се явили

и ризницата му свалили.

Подели дамите тогава

и песен в негова прослава [6180]

на име „Ле134 за радостта“.

Опиянен от почитта

бил смелият и силен рицар.

Но само на една девица

до веселби не й било: [6185]

седейки на едно легло,

поглеждала тя към тълпата

с голяма болка във душата

и в самотата си скърбяла.

Ала Енида я видяла, [6190]

за горестта я съжалила

и до леглото приближила,

така че тихо да попита,

защо умислена и свита

тъжи и ако пожелае, [6195]

тя да й довери коя е,

каква е нейната история.

Сред празничната еуфория

намислила била Енида

сама при нея да отиде, [6200]

но група дами и девици,

все знатни, мили хубавици

решили да я придружат

и девата да утешат.

Положили те доста сили, [6205]

и най-подир я убедили,

че няма как да бъде вечно

това приятелство сърдечно,

тъй както мисли тя самата,

че по повеля на съдбата, [6210]

съгласна или не, щом той

е паднал победен в двубой,

ще трябва чудната градина

те да напуснат и заминат.

Тя във разумните съвети, [6215]

макар и с болка във сърцето,

се вслушала… Как таз тъга

да преразкажа в стих сега!

Изправила се тя, обаче

все продължавала да плаче [6220]

сред обкръжилите я дами.

Енида с доброта голяма

я заговорила тогава

пак в опит да я утешава,

ала девицата мълчала [6225]

и все по-силно заридала.

Когато след известно време

успяла да се посъвземе,

с Енида поздрав разменила,

но изведнъж установила, [6230]

че по лицето и снагата

отнякъде й е позната.

Била обзета от съмнение

и със надлежно уважение

тя се решила да попита [6235]

със любопитство неприкрито

Енида от коя страна е,

кои са майка й, баща й.

Енида нищичко не скрила:

„Девойко, аз съм се родила [6240]

и съм отрасла в град Лалют135.

Там вуйчо ми е граф прочут,

а майка ми му е сестра.“

Не щеш ли, девата добра

прекъснала я в този миг [6245]

със весел и ликуващ вик,

издаващ радостта в сърцето,

и без печал върху лицето

прегърнала с усмивка мила

Енида и й обяснила: [6250]

„От чутото разбирам аз,

че братовчедки сме със вас.

Госпожо, казано накратко,

баща ви брат е с моя татко.

Сега е време да научите [6255]

какви неща със мен се случиха,

та аз пристигнах в таз страна.

Повел бе вуйчо ви война

и за атаките си бойни

наемаше бойци безбройни. [6260]

Владетелят на Брандиган

си имал племенник — в таз бран

се включи тоз младеж приятен

и с татко стана пръв приятел.

От онзи ден дванайсетина [6265]

години време се измина.

Аз бях дете, той — млад, напет

и се обвързахме с обет

годежен. Тъй ощастливени

се чувствахме! Тогаз пред мене [6270]

разкри той своята любов

и се закле, че е готов

да бъде вечно мой: след време

и мен щял в Брандиган да вземе.

След неговото предложение [6275]

щастлива бях и с нетърпение,

да се преместим тук желаех.

Това се случи най-накрая,

но тайно, никой не узна,

че идваме във таз страна. [6280]

Ех, млада още бях тогаз!

И вие също. Ето, аз

ви се разкрих. Сега ваш ред е:

За своя рицар ми кажете

той кой е, как дойдохте тук.“ [6285]

„Това е моят мил съпруг.

Приет бе с радост най-голяма

от майка ми и от баща ми.

Роднините ми подкрепиха

и те съюза ми с жениха. [6290]

И вуйчо, графът, бе щастлив,

че взимам мъж добър, грижлив,

освен туй силен и напет,

прочут със подвизи безчет.

С Ерек по род и по прослава [6295]

не може друг да се сравнява.

Обича ме той с нежна страст,

а него — дваж по-силно аз.

Със любовта си се гордея

и щастие намирам в нея. [6300]

Нима баща ми е мечтал

за мъж да взема син на крал?

А този мъж с любов погледна

към мен — девойка гола, бедна

и ме дари с върховна чест, [6305]

не вкусвана от друг до днес.

С Ерек съм истински щастлива,

и съм сега нетърпелива

да споделя със вас, сестричке,

подробно как се случи всичко. [6310]

И в своето повествование

тя най-обстойно, със желание,

разказала как в град Лалют

пристигнал рицарят прочут…

И тъй нататък… Няма аз [6315]

да го повтарям пак за вас.

Това, което е известно,

досада предизвиква лесно.“

Бил разказът ту в плач, ту в смях.

Една от дамите край тях [6320]

дискретно се отдалечила

и новината разгласила.

Зарадвали се всички хора,

дошли на „Радостта за двора“.

Щом и Мабонагрен разбрал, [6325]

от силна радост засиял,

че отсега със свойта дама

щастливи ще живеят двама,

а радостна била и тя,

че превъзмогнала скръбта. [6330]

За своя племенник бил кралят

щастлив, че в двора му накрая

се връща, и обсипал той

Ерек със почести безброй.

С Енида девата дошла [6335]

при другите. А тя била

признателна, ощастливена,

по-хубава и от Елена.

Ерек ведно с Мабонагрен

и със Гиврет, и с крал Еврен [6340]

и с многобройната му свита

с възторг посрещнали жените

и радостно ги поздравили.

А на Енида с думи мили

Мабонагрен благодарил. [6345]

Ерек с Гиврет се приближил

до девата нетърпеливо

и я приветствали учтиво.

С прегръдки нежни и с целувки

се радвали те, без преструвки, [6350]

един на друг. Сред веселбата

решили да вървят в палата

и от градината накрая

поела групата след краля.

Наблизо вече бил градът, [6355]

но се наложило да спрат,

защото граждани, васали

и много дами се събрали

отвред, та с песни, танци, смях,

да честват „Радостта“ със тях. [6360]

И всеки жител в този град —

богат и беден, стар и млад

припирали един през друг,

Ерек за да посрещнат тук

с ликуване, със уважение [6365]

и с възгласи на възхищение:

„Дано над него Бог да бди!

С прослава да възнагради

мъжа, зарадвал всички хора,

спечелил «Радостта за двора»!“ [6370]

Сред възгласите на тълпата

Ерек отишъл до палата,

където празникът бушувал,

и всеки пеел и танцувал.

Звучали ротите в хармония [6375]

с виоли и псалтериони

и други струнни инструменти.

Ала сега не е моментът

аз всичките да изброявам.

Еврен със почести тогава [6380]

приел Ерек, а всеки жител,

пристигнал в кралската обител,

го поздравил за смелостта.

Празнували там „Радостта“

три дни. След туй Ерек решил [6385]

че доста се е веселил

и за обратен път е време.

Довиждане за да си вземат,

дошли край него хора много.

Ако на всеки кажел „сбогом“, [6390]

навярно цял ден би загубил.

Той поотделно дружелюбно

с бароните се разделил

и с общо „сбогом“ се простил

с пристигналите други хора. [6395]

Енида с всеки рицар в двора

любезни думи разменила,

а с братовчедката си мила,

най-задушевно се прегърнали.

Бароните във хор отвърнали [6400]

на поздрава й, после всеки

поел по своята пътека.

Щом празникът приключил вече

Ерек с Гиврет на път далечен

веднага весело поели. [6405]

След седем дни в Рое се спрели:

Артур бил там, но боледувал

и с кръвопускане лекувал

болежките. Бил с малка свита —

петстотин воини знаменити [6410]

го придружавали тогава,

но крал Артур се притеснявал

от неголемия им брой

и като сам се чувствал той

във замъка си между тях. [6415]

Но в този ден, потънал в прах,

там вестоносец се явил

пред краля и му съобщил,

че е изпратен сам напред

с вест от Ерек и от Гиврет, [6420]

които искат разрешение

да му направят посещение.

„Да идват! — отговорил кралят. —

От тях по-храбри аз не зная:

това са рицари чудесни [6425]

вред с подвизите си известни.

Щом редом с нас са, тези хора

ще вдигнат блясъка на двора!“

Извикал Гениевра после

и казал й, че чака гости. [6430]

Щом рицарите му разбрали,

да ги посрещнат пожелали,

излезли вън и на седлата

се метнали, но в бързината

част от припрените сеньори [6435]

пропуснали да сложат шпори.

В града пристигнали готвачи

и виночерпци, и носачи,

та прием, както бил редът,

на гостите да отредят. [6440]

И ето, че под съпровод

на насъбрания народ

те приближили до стените.

От Крал-Артуровата свита

излезли да го поздравят [6445]

и в двора да ги въведат.

Щом гостите се настанили,

обуща, шлемове свалили,

и прашните от път доспехи.

Облекли скъпи нови дрехи [6450]

и влезли в дворцовата зала.

Нетърпелив, там чакал кралят

с кралицата, щастлив да види

Ерек и милата Енида.

Артур, целувайки подред [6455]

Ерек, Енида и Гиврет,

до себе си ги настанил:

и радостен, и весел бил.

Жена му, на свой ред и тя,

без да си сдържа радостта, [6460]

притиснала ги с две ръце

до пърхащото си сърце.

Навред царял шум. От престола

Артур за тишина помолил,

а после на Ерек предложил [6465]

пред всички в двора да изложи

изстраданите приключения.

В пространното си изложение

Ерек подробно ги описал.

Нали, сеньори, няма смисъл [6470]

да препредавам всичко аз?

От разказа голяма част

запомнихте. Ако от мен

той бъде пак възобновен,

аз сигурен съм, че тогава [6475]

мнозина ще се отегчават,

та затова ще ви повторя

накратко дългата история:

Ерек подробно обяснил

как три разбойника убил, [6480]

как после с още пет се справил,

и как подлеца граф оставил

сразен след най-жесток двубой;

а след това разказал той

как бил се с двама великани [6485]

и как, макар и с тежки рани,

разсякъл графа на Лимор.

Артур възкликнал: „Няма спор,

че вие сте голям храбрец!

Добре дошли сте в тоз дворец [6490]

и по-задълго останете!“

„Сир, волята ви на владетел,

за мен закон е. Ще остана,

щастлив от вашата покана,

две-три години, даже пет [6495]

но поканете и Гиврет.“

Гиврет, тъй както се полага,

приел поканата веднага.

Така добрият мъдър крал

в двореца двамата прибрал. [6500]

Сред лукс и почести големи

живели в двора дълго време,

додето един ден в палата

Ерек получил новината,

че скоро татко му починал. [6505]

Щом той издъхнал, неколцина

от рицарите на крал Лак

потърсили Ерек и чак

във двора на Артур успели

да го открият — три недели [6510]

пред Рождество Христово. Той,

доказалият се герой,

щом за смъртта на Лак разбрал,

покрусата си не издал,

макар че жалел за смъртта [6515]

на своя престарял баща.

Ерек скръбта си скрил — не бива

крал пред народа да унива,

да ходи с клюмнала глава.

Във Тинтагел той след това [6520]

поръчал панихиди, меси,

във всички болници занесъл

богати, щедри приношения.

След траурните нощни бдения,

за да се спази обичаят, [6525]

на двеста бедни най-накрая

раздал най-нови дрехи той.

След службата за упокой,

освен на сетни сиромаси,

и на несретните монаси [6530]

одежди той раздал готови:

раса, палта, кожуси нови,

и не пропуснал да дари

нуждаещите се с пари.

След като помена направил, [6535]

Ерек пред краля се изправил

и го попитал дали може

за крал да го ръкоположи,

след като е умрял баща му.

Артур с желание голямо [6540]

се съгласил да го направи

и според рицарските нрави

му казал двамата с Енида

за Рождество в град Нант да идат.

„Ще дойда във Бретан и аз [6545]

със скиптър — знак за кралска власт —

да ви даря и със корона:

и тъй ще наследите трона.“

Ерек, щастлив, благодарил

и после с краля се простил. [6550]

Така в град Нант по Рождество

Артур събрал на тържество

бароните — един след друг

той лично ги поканил тук

и всичките се отзовали. [6555]

Ерек от своите васали

поканил няколко, но той

със много повече на брой

отишъл всъщност във палата.

Не знам на всички имената, [6560]

ни мога да ви ги представя.

Но непременно ще добавя,

че първи трябвало да идат

родителите на Енида.

И те, щастливи и честити, [6565]

потеглили с прекрасна свита —

за новия им ранг достойна.

Били в таз свита многобройна

не шутове и капелани,

а храбри рицари подбрани, [6570]

със бляскаво въоръжение.

Обхванати от нетърпение,

за отдих никъде не спрели,

напред и ден, и нощ вървели

и вечерта пред Рождество [6575]

за бляскавото празненство

били в Нант. Без миг да се бавят,

побързали да се отправят

към каменната тронна зала.

Там дворът бил събран: до краля [6580]

Енида и Ерек стоели.

Родителите щом видели,

съпрузите се устремили

към идващите с думи мили

и със протегнати ръце, [6585]

прегърнали се от сърце

и, хванали се за ръка,

отишли пред Артур така,

а той ги поздравил учтиво.

И Гениевра най-вежливо [6590]

им казала: „Добре дошли!“

и както всички там били,

Ерек сам своя тъст представил:

„Кралю, с най-благородни нрави

е той. Като приятел бях [6595]

посрещнат и приет у тях.

Бе неговият дом и мой,

получих в краткия престой

подслон, оръжие, храна,

и дъщеря си за жена [6600]

ми даде той без притеснение

и без от друг да иска мнение.“

„А тази госпожа коя е?“

Ерек му отговорил: „Тя е

съпругата му благородна [6605]

и на Енида — майка родна.“

„О, майка й ли?“ — „Да, сеньор!“

„Това е видно, няма спор,

че филиз на почтен, стар род

ще ни дари с чудесен плод, [6610]

с великолепен нежен цвят

излъчващ чуден аромат!

За всички в двора днес е ясно,

че е Енида тъй прекрасна,

защото носи красотата [6615]

на майка си, а от бащата

е наследила доблестта.

Така с ум, с честност, с красота

рода достойно продължава!“

След тези думи на прослава [6620]

Артур да седнат им предложил

и ги до трона разположил.

Благодарили те учтиво.

Била Енида най-щастлива,

че след безкрайната раздяла [6625]

родителите си видяла.

Сиянието на лицето

и трепетите на сърцето

показвали, че се вълнува

и че душата й ликува. [6630]

Но радостта си тя изцяло

с вида си трудно би издала.

Но спирам аз с Енида днес,

за мен по-силен интерес

събраните там представляват. [6635]

Дошли от не една държава

в онези бляскави чертози

крале, владетели, херцози —

нормандци видни и шотландци,

бретонци смели и ирландци; [6640]

Артур бароните почел

и в Англия и в Корнуел,

а също в Мен и в Поату,

и във Уелс, и във Анжу:

там всяка знатна хубавица [6645]

и всеки смел и славен рицар

покана от Артур получил

във празненствата да се включи.

Та чуйте как на Нант в палата

са се провели тържествата [6650]

сред най-приятно настроение,

сред лукс и въодушевление.

Артур изпълнил дълг приятен

и посветил петстотин знатни

младежи в рицарство: на всеки [6655]

той дал оръжие, доспехи

и по три коня, тъй че дворът

да блесне с лични млади хора.

Той в щедростта си нямал равен и

одеждите били направени [6660]

не с проста кожа и с груб плат,

а с хермелин и скъп брокат,

обшити отстрани богато

с релефен кант от чисто злато.

Дори и Александър, дето [6665]

владял земята и морето,

макар без мярка да пилеел,

по щедрост пред Артур бледнеел.

На тоз свят (Бог ми е свидетел!)

ни Цезар, нито друг владетел, [6670]

възпяван в епоси, в сказания,

не е раздавал състояния,

каквито този щедър крал

в чест на Ерек в Нант бил раздал.

С подобна щедрост на земята [6675]

друг крал или пък император

като Артур не бил познат.

Одежди от прекрасен плат

с изрична заповед на краля

натрупали във всяка зала, [6680]

за да си вземат всички хора.

Върху килим отвън на двора

сандъци с бели естерлини

оставили, та който мине,

със пълни шепи да си вземе. [6685]

Те и в Мерлиновото време136

в Бретан били ценени доста.

На щедър избор всички гости

се радвали до вечерта.

На Рождество от сутринта [6690]

в палата дворът се събрал.

Ерек от радост засиял

пред коронацията близка.

Уви, човек дори да иска

и да е с безпределна власт [6695]

над словото, нищожна част

от блясъка на тържеството

той би описал в стих с перото.

Ала на мен ми се налага.

Дано и Господ ми помага [6700]

във дръзкото ми начинание.

Подлагайки на изпитание

писателския си талант,

започвам разказа за Нант.

Артур кресла две скъпи имал — [6705]

изящни, с хубост несравнима:

от слонова кост, чисто бяла,

покрити със резба изцяло,

тъй сходни по размер и стил,

че никой в тях не би открил [6710]

различия. Били с такава

прекрасна, майсторска направа

и двете, че от край до край —

чак до най-малкия детайл,

съвпадали. Били креслата [6715]

с изящна бляскава позлата

и с облегалки за ръцете,

върху които съответно

ваятелят бил сътворил

отляво люспест крокодил [6720]

и пъстър леопард отдясно137.

Та таз кресла, така прекрасни,

Бриан от Островите138 дал

като скъп дар на своя крал.

В едното бил се разположил [6725]

Артур и на Ерек предложил

да седне в другото… Младежът

бил с възхитителна одежда.

В Макробий139 срещнах описание

на най-разкошно одеяние; [6730]

на него ще се позовавам,

когато тука се решавам

с перо одеждата му аз

най-точно да предам за вас,

тъй както го е правел той. [6735]

От феи, четири на брой,

била одеждата тъкана.

Във тази приказна премяна

една от феите втъкала

геометричното начало — [6740]

направила изображения

на всички земни измерения:

височина, широчина,

дълбочина и дължина.

С размерите и на небето, [6745]

и на земята, и морето

всемирът бил представен там.

А втората с талант голям

втъкала с майсторско умение

аритметични изчисления [6750]

и с тях тя давала представа

как времето се отброява

минута, час, ден, лято, зима;

в морето колко капки има

и песъчинките по плажа. [6755]

Чрез тях успяла да докаже

в небето колко са звездите

или листата във горите.

Най-точно всичко изчислила

и в сметките си не сгрешила [6760]

аритметическата фея.

Когато третата, след нея,

избрала музиката, дето

отрада носи на сърцето,

тя вещо подредила ноти. [6765]

След тях виоли, арфи, роти,

даряващи ни със блаженство,

извезала до съвършенство.

Четвъртата със рядко чувство

над най-изящното изкуство — [6770]

над Астрологията — вещо

работила. На всяко нещо

предначертава тя съдбата

по слънцето и по луната

и води се без колебание [6775]

по всяко тяхно предсказание.

Пророчеството и съветите,

които чува от планетите

за миналото и за бъдното,

най-точно винаги се сбъдват те [6780]

и ни веднъж не се е случило

лъжлив съвет да е получила.

Била прекрасната картина

с везмо от злато и коприна

и върху дрехата блестяла. [6785]

Отвътре тя била изцяло

от кожа на барбиолет —

индийски звяр, прочут навред

със млечнобялата глава

и с ален гръб; освен това [6790]

бил с чер като черница врат,

с опашка в син наситен цвят

и сив корем, цял на петна;

използва звярът за храна

канела или карамфил140. [6795]

И с плащ Артур Ерек дарил.

Изящен и красив бил плащът,

гарниран със яка блестяща —

два кварца розово лъчисти

и два прекрасни аметиста [6800]

на краищата й стояли.

Все още в дворцовата зала

не се явявала Енида.

Артур това не бил предвидил

и пратил сир Говен припряно [6805]

във залата да я покани

с кралицата. Говен веднага

се устремил, след него бягал

Кадовалан, след тях търчали

на Галвоа самият крал и [6810]

Идер (синът на Нут), Гиврет…

Стотици рицари напред

поели дамите да срещнат

(отбили биха те успешно

голямо враже нападение). [6815]

А Гениевра с такт, с умение

Енида нагласила вече.

Към най-щастливата й вечер

Говен повел я, след това

владетелят на Галвоа [6820]

вървял, той на Ерек бил чичо

и като свой син го обичал.

Щом влязла в дворцовата зала

Енида, мигом станал кралят,

посрещнал я любезен, мил [6825]

и до Ерек я настанил

като най-висше уважение.

Артур на свойто обкръжение

вменил две бляскави корони

да бъдат сложени до трона. [6830]

Щом кралят нещо повелява,

то на мига се изпълнява.

Не се наложило да чака,

донесли ги и върху всяка

блестели четири граната. [6835]

Дори най-дребният луната

би с блясъка си затъмнил —

така искрящ и хубав бил.

И всяка толкова блестяла

в препълнената с хора зала, [6840]

че всички там от възхищение

загубили за кратко зрение.

От пищността им удивен,

Артур бил също заслепен.

Но щом ги взел добрият крал, [6845]

той първата корона дал

на две девици, после втората

на двама рицари сред хората.

Поканил дякони, абати,

архиепископи, прелати [6850]

и сам създал организация

за почващата коронация.

За този ритуал свещен

в двореца в онзи светъл ден

дошло свещеническо братство [6855]

от всяка черква и абатство.

Пред тях епископът на Нант —

достоен мъж за своя сан,

почтен и тачен свят човек —

благословил за крал Ерек, [6860]

а после първата корона

му сложил. Крал Артур от трона

поискал скиптър да доставят.

Бил с много хубава направа

и този кралски атрибут — [6865]

от монолитен изумруд

с големината на юмрук.

Сега ще го опиша тук:

по него фауна и флора —

животни, птици, риби, хора [6870]

от всеки вид, порода, раса

резбар гравирал за украса

с едно безпримерно умение141.

Артур го взел, със възхищение

разгледал го и го предал [6875]

на посветения нов крал.

Така Ерек от този час

получил пълна кралска власт.

Енида, предана и мила,

корона също придобила. [6880]

За меса вече биел звън

и всички тръгнали навън

да идат на богослужение

във църквата. От умиление

към свойта дъщеря Енида [6885]

заплакала Тарсенерида142.

А и баща й Ликонал

от щастие сълзи пролял,

когато гледал дъщеря си.

Пред катедралата монаси [6890]

стояли с кръстове в ръцете,

за да посрещнат там кралете.

Монасите държали още

евангелия, свети мощи,

кадилници, хоругви, свещи, [6895]

църковна утвар, ценни вещи,

събирани от поколения.

Ехтели чудни песнопения.

За месата се насъбрали

невиждан брой крале, васали [6900]

барони, графове, херцози.

На празника религиозен

тъй пълен бил светият храм,

че прост човек не влязъл там

а само видни хора с власт. [6905]

Но и от тях голяма част

почтени дами и дворяни,

все гости скъпи и желани

останали извън вратата.

След службата те пак в палата [6910]

се върнали, за да празнуват

и до насита да пируват.

Слугите се засуетили,

петстотин маси подредили,

застлани със покривки бели. [6915]

Петстотин? Врели-некипели

не искам даже на шега

да ви говоря аз сега.

Не знам, а и не виждам кой

би казал точния им брой. [6920]

Все пак те в пет просторни зали

нагъсто маси насъбрали

и в тясното се затруднявал

човек покрай тях да минава.

На всяка маса там седял [6925]

херцог, граф или даже крал

със сто барона. А хиляда

слуги поднасяли обяда,

хиляда — виното, за хляба

хиляда души още трябвали. [6930]

Било прекрасно угощение.

Аз ястията без съмнение

подробно бих ви изредил,

макар и да не съм там бил,

ала това не е целта ми. [6935]

За пира ще добавя само,

че всеки пил и вкусно ял,

кой колкото си пожелал.

Щом отшумели тържествата,

Артур не задържал в палата [6940]

нито крале, ни люде прости

от многобройните си гости,

а най-сърдечно се простил

със всеки и им подарил

коне, оръжие, доспехи, [6945]

пари или прекрасни дрехи.

Артур, чрез щедрата проява,

показал колко уважава

Ерек — тъй както никой друг.

И моят разказ свършва тук. [6950]