Етиопска повест

Книга шеста

1. Каласирид и Кнемон се оттеглиха в мъжката спалня, за да отпочинат. Остатъкът от нощта изтече по-бавно, отколкото желаеха, и по-бързо, отколкото мислеха, тъй като голяма част премина на трапезата и в напрегнатия разказ. Без да дочакат да се развидели, те отидоха при Навсикъл и го помолиха да им каже къде според него е Теаген и да ги заведе по-скоро при него. Той се отзова на молбата им и ги поведе. Хариклея, макар че дълго време моли да я вземат със себе си, трябваше да остане у дома. Навсикъл я уверяваше, че няма да ходят на друго място и ще си дойдат веднага заедно с Теаген. Така те я оставиха там да се люшка между скръбта от раздялата и радостта от очакването.

Едва излязоха вън от селото и тръгнаха надлъж по брега на Нил, забелязват как от дясната страна на срещуположния бряг някакъв крокодил припълзява и с чевръсто движение се потапя обратно в течението на реката. Другите сметнаха гледката за нещо обикновено и необезпокояващо, но Каласирид обяви, че то прокобява някаква пречка по техния път. Кнемон силно се изплаши, макар че не точно животното се яви пред него, но по-скоро край него се стрелна плоската му сянка и той насмалко не побягна.

Навсикъл се изсмя високо, а Каласирид каза:

— Кнемоне, мислех, че само нощем те обзема страхът и че се страхуваш от тъмнината. Но явно и сред бял ден ти не си твърде смел. Не само имената, които чуваш, но и обикновените неща пред краката ти те хвърлят в смут.

— На чий бог — попита Навсикъл — или на чий демон името не понася нашият храбрец?

— Дали на бог — отговори той, — или на демон, не мога да кажа. Но, което е още по-чудно, ако чуе името на някой мъж или прочут герой, но на жена, при това, както твърди, на покойница, той се разтреперва. Така през нощта, през която ти, драги, се върна от разбойниците и спаси Хариклея, не зная как и откъде чу името, за което говоря. И не ми даде повече миг да заспя и постоянно примираше от страх, така че аз трябваше да се заема да го свестявам. И ако не бих го наскърбил или изплашил, Навсикле, и сега бих изрекъл името, за да се смеем още повече.

И едновременно с това назова Тисба.

2. Навсикъл спря да се смее. Той остана смутен от това име, дълго стоя замислен и се питаше по какъв повод Кнемон, в каква връзка или защо при името Тисба изпада в уплаха.

Сега пък Кнемон избухна в смях.

— Драги Каласириде, виждаш — каза той — каква сила притежава името и че не само за мене е, както казваш, кошмар, но стана вече и за Навсикъл. Наистина настана пълен обрат в нашите чувства. Аз се смея, като разбрах, че вече не е между живите, а нашият мъжествен Навсикъл, който се надсмива до немай-къде над другите, изпада…

— Престани — прекъсна го Навсикъл, — достатъчно, Кнемоне, ми се отплати. Но в името на боговете на гостоприемството и приятелството, заради солта и трапезата, на която, вярвам, приятно се угощавахте у дома ми, обяснете ми откъде знаете името Тисба и защо се боите от него, защо си правите шеги с мене?

— Твой ред е, Кнемоне — каза Каласирид, — да разкажеш своята история, което често ми обещаваше, но досега по различни предлози все отлагаше. С това едновременно ще доставиш удоволствие на Навсикъл и ще облекчиш трудния път, като ни поразсееш с разказа си.

Кнемон се съгласи и накратко предаде всичко, което беше вече разказал на Теаген и Хариклея — че е родом от Атина, че баща му се нарича Аристип, а Деменета му станала мащеха. Разказа и за порочната любов на Деменета към него и как, отблъсната, го преследвала, как нейна помощница в заговора станала Тисба. Описа подробно как е станало това, че бил прогонен от родината си, че това наказание му наложили като на отцеубиец. В Егина научил най-напред от някой си Харий, свой съефеб, че умряла и при какви обстоятелства Деменета, как Тисба заговорничела и срещу нея. После чул от Антикъл, че баща му бил осъден на изземване на имуществото, тъй като близките на Деменета се опълчили против него и го обвинили пред народа в нейното убийство. Как Тисба напуснала Атина заедно със своя любовник, търговец от Навкратида. И накрая Кнемон разказа, че отплавал заедно с Антикъл да търси Тисба в Египет, та ако я намери, да я върне в Атина и да оправдае баща си от клеветата, а нея да предаде на съд; как през това време бил подхвърлен на много други опасности и всякакви приключения, бил пленен и от пирати, но после избягал и слязъл в Египет, пак бил заловен от разбойници пастири. Там случаят го събрал с Теаген и Хариклея. Накрая разказа за убийството на Тисба и за всичко останало, което Каласирид и Навсикъл вече знаеха.

3. При разказа през главата на Навсикъл минаха хиляди мисли, той се колебаеше дали да разкрие връзките си с Тисба, или да остави това за после. Накрая замълча, макар и с мъка, не само защото му се стори по-разумно, но и защото му попречи случаят: едва бяха изминали около шестдесет стадия и вече наближаваха селото, в което пребиваваше Митран, срещат някакъв познат на Навсикъл и го запитват закъде се е забързал. А той отговори:

— Навсикле, ти ме питаш накъде бързам, сякаш не знаеш, че сега гоня само една цел, всякак да изпълня поръката на Изиада от Хемис. За нея обработвам земята и всичко давам на нея, заради нея нямам спокойствие ни нощем, ни денем, нищо не мога да й откажа. Само мъка и трудности ми създава Изиада, когато ми поръча нещо, малко или голямо. Ето и сега тичам да й занеса, както виждаш, една птица — нилско фламинго, желанието на моята любима.

— Каква милостива любовница си намерил — каза Навсикъл — и колко скромни желания има, като птицата фламинго, а не те задължава да й носиш например птицата феникс, която идва у нас от Етиопия или от Индия[66]?

— Да — съгласи се той. — Тя често си прави такива шеги с мене и с моите дела. Но вие къде отивате, по каква работа?

Отговориха му, че са се запътили към Митран.

— Но напразно — каза той — и напусто бързате. Митран сега не е на мястото си, нощес потегли на поход срещу разбойниците, които живеят в селото Беса. Те му отвлекли някакъв млад пленник елин, когото изпращал на Ороондат в Мемфис, за да го предаде там, както предполагам, като подарък на великия цар. Жителите на Беса и техният новоизбран главатар Тиамид след внезапно нападение го похитили.

4. Още докато говореше, той се затича и извика:

— Трябва да бързам за Изиада. Тя си е изгледала очите за мене. Бързам, да не би бавенето да ми донесе някое любовно усложнение. Тя е способна да измисли безусловно поводи за превземки и укори спрямо мене.

Щом чуха това, замълчаха за дълго, изненадани от неуспеха на намеренията си. Накрая Навсикъл отново ги окуражи. Не бива — напомни той — да смятаме за решаваща случайната и временна несполука в начинанието. Но сега трябва да се върнат в Хемис, за да обмислят следващите стъпки и да се подготвят за по-дълъг път, да търсят Теаген било при разбойниците, било при някои други. Във всеки случай не трябва да губят добрата надежда, че ще го намерят. Впрочем и сега не без божествена намеса са срещнали някакъв познайник, който им съобщи къде да търсят Теаген. Целта на тяхното пътешествие трябвало да бъде разбойническото селище.

5. За Навсикъл не беше трудно да ги убеди с тези думи. В същото време, мисля, те съзряха в разсъжденията му нова надежда. Кнемон увери лично Каласирид, че Тиамид сигурно ще спаси Теаген. И тъй те решиха да се върнат и потеглиха назад. Завариха Хариклея на вратата. Тя ги търсеше с поглед отдалеч и от всички посоки. След като не откри Теаген заедно с тях, зарида силно.

— Но защо, татко — възкликна, — сами, както тръгнахте оттук, така се завръщате? Нима Теаген е мъртъв? Ако имате да ми кажете нещо, в името на боговете, кажете ми го по-бързо и не утежнявайте нещастието ми с повече бавене. По-човешко е да се съобщи веднага нещастието, защото навременното съобщение подготвя душата да прежали по-бързо бедата.

Кнемон прекъсна прекалените й жалби.

— Всичко усложняваш, Хариклея — каза й той. — Склонна си винаги да предвиждаш по-лошото, в същото време се лъжеш, което в този случай е хубаво. Теаген е жив и спасен по божествено провидение.

И разказа накратко при кого е.

— От думите ти личи — намеси се Каласирид, — че ти никога не си бил влюбен. Иначе щеше да знаеш, че влюбените се плашат и от невинни неща и вярват на щастието само когато го видят със собствените си очи. Дори отсъствието на любимия плаши и тревожи влюбените души. Причината — те вярват, че не бива да се разделят от любимото същество освен когато ги възпира някаква неприятна случка. Така че, драги, нека оправдаем Хариклея, че изпитва мъките на любовта така добре и точно. А ние да влезем вътре и да помислим как да действуваме.

6. В същото време улови за ръка Хариклея с бащинска нежност и я въведе. Навсикъл от желание да отвлече гостите от техните грижи, а целеше и нещо друго, приготви угощение по-богато, отколкото обикновено, и покани на трапезата само двамата и дъщеря си. А на нея поръча да се премени по-разкошно и по-празнично. Когато сметна, че са утолили глада си, произнесе пред тях такава реч:

— Скъпи гости, ще ми бъде приятно (нека боговете ми бъдат свидетели), ако пожелаете да останете цял живот тук при мене и да прекарвате всичкото си време сред обща цялата собственост и общи приятели. Аз не ще ви смятам за гости и чужденци, но за благосклонни към мене истински приятели, за мене не ще бъде бреме да направя каквото и да било за вас. Съгласен съм, ако пожелаете да търсите близките си, да ви помагам колкото мога, докато съм заедно с вас. Но и сами знаете, че моят живот е свързан с търговията — аз упражнявам този занаят. Вече отдавна духат приятни зефири, те ми отварят морето за пътешествие и предвещават на търговците щастливо плаване. Като заповед делата ми изискват настоятелно да тръгна за Елада. Ще направите добре, ако желаете, да споделите с мен плановете си, та да съчетая с тях моите работи.

7. След тия думи Каласирид замълча за известно време.

— Навсикле — каза той, — нека излезе щастливо плаването ти, нека Хермес печалбодателят и Посейдон, закрилникът от опасности, те придружават и ръководят! Нека те ти успокоят вълните и ти пратят благоприятни ветрове, да ти открият удобно убежище във всеки пристан и достъп във всеки град за твоята търговия. Ти така добре ни угости при нашето посещение и сега на раздяла така добросъвестно следваш обичая за гостоприемство и приятелство. За нас сигурно ще бъде трудно да се разделим с тебе и с твоя дом, в който поради любезността ти се чувствувахме като у дома. Но е неотложно необходимо да се заемем всякак с търсенето на нашите приятели. Това важи за мене и Хариклея. А какво мисли Кнемон? Дали да дойде с нас, готов да ни услужи, или е намислил нещо друго, нека сам ни каже още тук.

Кнемон пожела да отговори, но тъкмо да отвори уста, внезапно зарида и горещ поток от сълзи скова езика му. Късно едва той се опомни и сред стенания възкликна:

— О, човешка съдба, съпроводена с превратности и вечни промени! В какъв въртоп от нещастия въвличаш често мнозина други, а сега особено мене! Ти ме изтръгна от род и бащин дом, отне ми отечеството и града на моите близки, и ме отнесе на египетска земя (премълчавам всичко, което се случи през този промеждутък), предостави ме на разбойниците-пастири, като ми показа искрица надежда, като ме срещна с хора нещастни, но елини, с които се надявах да споделя останалото време от живота си. А както изглежда, ти ми отнемаш и тази утеха. Към кого да се обърна? Какво да правя? Да изоставя Хариклея, преди още да е намерила своя Теаген? Колко жестоко, о земьо, и несправедливо! Или трябва да я последвам и да търся заедно с нея? Ако е сигурно, че ще го намерим, изгледът за успех би облекчил мъката. Но ако бъдещето е неизвестно и ако трудностите бъдат по-големи, не се знае къде някога ще завършат моите странствувания. Не трябва ли да поискам извинение от вас и от боговете на приятелството и да помисля за връщане в отечеството и при близките си? Вярвам, че сега боговете ми предлагат удобен случай — ето този Навсикъл, както той заяви, се тъкми да отиде в Елада. Трябва ли, ако през това време сполети нещо баща ми, домът ми да остане без стопанин, ненаследен? Дори да бедствувам, все пак чрез мене ще се запази някаква що-годе задоволителна издънка на рода.

Но, мила Хариклея (защото главно пред тебе трябва да се оправдавам, от тебе да искам прошка — дай ми я, моля те), аз ще те последвам до пастирите-разбойници. Ще помоля Навсикъл да почака малко, макар че много бърза. Само да мога лично да те предам в ръцете на Теаген и да му покажа, че съм пазил вярно повереното ми богатство. Тогава ще се разделя с тебе с прекрасни надежди за бъдещето и с чиста съвест! Ако пък не успеем — което дано не се случва! — и тогава ще бъда оправдан, че не съм те оставил сама, но съм те поверил на твоя добър пазител и баща Каласирид.

Хариклея вече по различни признаци се беше досетила, че Кнемон е влюбен в дъщерята на Навсикъл, (Влюбените лесно откриват обладаните от същите чувства). Тя беше разбрала от думите на Навсикъл, че той на драго сърце ще приеме това сродяване и отдавна го гласи и се старае всякак да привлече Кнемон към себе си. Освен това тя мислеше, че е неприлично и подозрително Кнемон да остава повече неин спътник.

— Както обичаш — рече тя. — За проявените досега от твоя страна грижи аз съм ти благодарна и задължена. Но съвсем не е нужно повече занапред да се тревожиш за нашите работи и против волята си да се подлагаш на опасности заради чужда съдба. Иди си в твоята Атина, в своя бащин дом и род, под никакъв предлог не отминавай възможността, която, както заявяваш, Навсикъл ти предлага. Аз пък и Каласирид ще водим борба срещу всички пречки, докато стигнем края на нашето странствуване. Вярваме, че дори нито един човек да не ни помогне, боговете ще ни съпътствуват.

8. Навсикъл продължи:

— Нека отстъпим пред молбата на Хариклея, дано боговете й станат спътници според нейното желание и да намери близките си, щом притежава такава смела воля и възвишен разсъдък. А ти, Кнемоне, не се сърди, ако не можеш да отведеш Тисба в Атина, тъй като тъкмо аз съм виновен за нейното отвличане и бягство от Атина (търговецът из Навкратида и любовникът на Тисба — това съм самият аз), не се вайкай за бедността си, като предполагаш, че ще тръгнеш да просиш. Ако и ти си на моето мнение, ще имаш изобилно богатство, ще се завърнеш в дома и родината — аз ще те заведа. Ако пък искаш да се ожениш, ще ти дам за жена дъщеря си Навсиклея и ще получиш най-голяма зестра. Вярвам, че съм получил същото и от тебе, откакто опознах твоя род, дом и народ.

След тия думи Кнемон не се поколеба нито за миг. Това, за което беше мечтал отдавна, но на което не беше се надявал, той получаваше въпреки всяко очакване.

— Всичко — отговори той, — което предлагаш, приемам на драго сърце.

В същото време подаде десница, Навсикъл му повери дъщеря си и съчета двамата. Поръча на близките да запеят сватбените химни, пръв откри празничния танц и превърна гощавката в непредвидено сватбено тържество.

Другите продължиха да танцуват и да пеят пред спалнята импровизирани песни, през цялата нощ брачният факел осветяваше дома.

Хариклея се оттегли сама в своята си стая. За сигурност залости вратата и като се убеди, че никой не ще я безпокои, в бакхическо безумие разпусна яростно косите си и раздра дрехите си.

— Хайде — провикна се — и ние да заиграем танц в чест на божеството на нашата съдба по неговия вкус![67] Да му попеем погребални химни и да поиграем танца на плача. Нека да отглася тъмнината, безлунната нощ да предвожда действието, ей строшавам на земята този светилник. Каква брачна стая божеството въззида за мене, какво брачно ложе приготви то за мене безбрачната, вдовицата на Теаген, който само по име ми е жених. Кнемон вдига сватба, а Теаген странствува навярно като пленник или може би е окован във вериги. Но и това би било щастие, само да е жив. Навсиклея празнува сватбата си и е разделена от мене сега, а до миналата нощ лежахме на едно легло. Хариклея лежи сама и изоставена. Но не за двамата са моите укори, о съдбо и богове, нека те се радват, както желаят; но за нас, защото не ни дарявате еднакво с тях. Така вие безкрайно удължавате драмата и тя заглушава всички останали сцени. Но защо се вайкам в късната нощ? Нека и занапред всичко да става по угодата на боговете. Но, Теагене, едничка моя сладка грижа, ако ти си мъртъв и разбера това — дано никога да не го узная! — тогава не ще се поколебая да се присъединя към тебе, а преди това ти принасям ей тази жертва.

При това тя започна да къса косите си и да ги хвърля въз леглото.

— И аз възливам из очите, които ти обичаш. И веднага покривката се овлажни от сълзи.

— Но ако ти си ми още жив и си добре — о щастие! — ела и се отмори, макар в просъница, до мене. Но и тогава, мой любими, пази до законния брак чистотата ми. Ето аз те прегръщам, ти си до мене и аз те виждам.

9. В същото време тя се хвърли цяла с лице на леглото, притисна се и го прегърна, като се разтърси от плач и вопли. Накрая от прекалена скръб й се зави свят, мрак забули очите й, незабелязано той се превърна в сън, който трая до късното утро.

Каласирид се учуди, че тя не се появява по обикновеното време, и я потърси. Дойде пред спалнята й, започна да хлопа силно на вратата, дълго я вика по име и тя се събуди. Смутена от внезапния вик, се запъти към вратата, както си беше, преметна резето и пусна стареца да влезе вътре. Той, като видя безредните и коси и разкъсания на гърдите хитон, очите й, още отекли и говорещи за възбудата преди съня, разбра причината. Заведе я отново до леглото, настани я да легне и я покри с връхната й дреха. Като й възвърна приличния вид, я запита:

— Какво ти е, Хариклея? Защо тъй силно и безпределно страдаш? Защо тъй неразумно се отдаваш на отчаяние? Не мога да те позная, ти винаги си понасяла с благородство и самообладание съдбата си. Няма ли да сложиш край на това безумие! Нима не виждаш, че си човек, същество непостоянно и изложено на остри удари от една и друга страна? Защо искаш да се погубиш пред може би по-добри изгледи? Пощади и нас, мило дете, пощади ако не самата себе си, то поне Теаген, за когото животът е желан само заедно с теб и е ценен само ако ти си жива.

Като чу тези думи, Хариклея поруменя. Тя осъзна в какъв вид я заварва. Дълго мълча, и след като Каласирид настоя да му отговори, рече:

— Справедливо ме укоряваш, но може би, татко, трябва да ме извиниш. Не някаква долна, не внезапна страст мене нещастната води, но чист и разумен стремеж към моя Теаген — съпруг, макар и без брак. Аз страдам, че той не е при мене. Още повече ме измъчва незнанието дали още е жив, или не.

— Не се тревожи — каза Каласирид. — Той е жив и ще се върне при тебе по волята на боговете, ако трябва да се вярва (а трябва) на дадения ви оракул, а и на вчерашното известие, че Теаген е пленен по пътя за Мемфис от Тиамид. Ако е заловен, сигурно ще бъде спасен поради неговото предишно приятелство и познанство с Тиамид. Но не бива да се бавим, а да побързаме колкото може към селото Беса, за да потърсим ти своя Теаген, а аз моя син. Ти може би вече знаеш, че Тиамид ми е син.

Хариклея се замисли.

— Ако — каза тя — Тиамид е твой син и той е наистина същият, а не някой друг, то ние сме заплашени от най-страшна опасност.

Каласирид учуден я попита за причината.

— Знаеш — отговори тя, — че аз бях взета в плен от разбойниците. Там и Тиамид се увлече по красотата ми, която, изглежда, ми е дадена само за нещастие. Ако при издирването го срещнем, страхувам се, от пръв поглед ще си спомни, че съм същата, която с хитрост избягнах предложението му за брак, и ще се опита да употреби срещу мене сила.

— Дано не го увлече дотолкова страстта — каза Каласирид, — че да пренебрегне бащиното си присъствие и пред очите на родителя синът да не се засрами и да не обуздае непозволената си страст, ако тя съществува. Освен това (нищо не ти пречи) защо не измислиш някаква хитрина, за да отбегнеш това, от което се боиш? Както виждам, ти си способна да залъжеш чрез разни предлози и извъртания твоите натрапници.

10. Тези думи поразвеселиха Хариклея.

— Дали е истина — каза тя, — или си правиш шеги с мене, сега няма значение. Бих опитала една хитрост, която намислих и по-рано с Теаген. Тогава не я приложих поради обстоятелствата, но сега ще я използувам при по-благоприятни условия. Когато искахме да се измъкнем от острова на разбойниците, се уговорихме да навлечем най-окаяни дрехи и да се покажем като просяци по села и градове. Ако си съгласен, да си преправим външността и да тръгнем да просим. Така ще привлечем по-малко вниманието на кой да е срещнат. При това положение несретата носи сигурност, бедността извиква по-скоро състрадание, отколкото завист, така ще добием по-лесно и насъщната ни храна. В чужбина за непознатия няма стоки за продан, но на просяка дават щедро.

11. Каласирид се съгласи и се зае веднага с приготовления за пътуването. Двамата отидоха при Навсикъл и Кнемон и им известиха за пътя. Тръгнаха на третия ден, без да вземат със себе си, макар че им предлагаха, нито товарно животно, нито някакъв съпровождач. Донякъде ги придружиха Навсикъл, Кнемон и много домашни. Изпрати ги също Навсиклея, след като дълго настоява за разрешение от баща си. Чарът на Хариклея надви у нея свяна на новобрачната. След като изминаха заедно около пет стадия, се прегърнаха за раздяла и се целунаха мъж с мъж и жена с жена, след това се ръкуваха. Те се разделиха подир много сълзи и молитви към съдбата за сполука. Кнемон поиска извинение, че не ще ги придружи, защото «брачната му спалня била още свежа», но прибави, че при пръв случай ще се постарае да ги настигне. Тогава изпращачите се завърнаха в Хемис.

А Хариклея и Каласирид най-напред се преоблякоха в просешки дрехи и с приготвените вече дрипи се преобразиха в жалки същества. След това Хариклея си загрози лицето, като го намаза със сажди и спусна небрежно от челото, отстрани над едното око, края на мръсна забрадка. Тя още окачи под мишницата торба, която привидно съдържаше залци и трохи, а в същност служеше като съкровищница, необходима за жреческата делфийска одежда и венците, както и за опознавателните знаци — майчините й скъпоценности, подхвърлени заедно с нея. Каласирид напъха стрелника на Хариклея в охлузени овчи кожи и като втори вързоп го провеси косо през рамо. Освободи от тетивата лъка и след като той се разтегна и изправи, го взе като тояга в ръка, като по-нататък се подпираше на него с цялото си тяло. Когато срещнеше или видеше някого по пътя, нарочно се превиваше повече, отколкото налагаше старостта, и влачеше единия си крак, понякога се оставяше да го води за ръка Хариклея.

12. Когато влязоха в новата си роля, се пошегуваха взаимно и се посмяха на премяната си, после се помолиха на избраното си от съдбата божество да се задоволи с досегашните им бедствия и да им сложи край. След това се отправиха към селото Беса, където се надяваха да намерят Теаген и Тиамид. Но се излъгаха в надеждите си. Малко преди залез-слънце, когато наближиха Беса, видяха много трупове на скоро загинали хора. Познаха по облеклото и въоръжението, че повечето от тях са перси, а малцина бяха местни хора. Предположиха, че се е разразила битка, но не знаеха кой срещу кого се е бил.

Наближиха до труповете и се огледаха, да не би там да лежи някой техен близък (бедните души винаги предчувствуват за близките си най-лошото), и попаднаха на стара жена, която прегръщаше трупа на местен жител и изтръгваше из гърдите си всякакви вопли. Намислиха да се опитат, ако могат, да научат нещо от старицата. Най-напред седнаха до нея и започнаха да я утешават в дълбоката й скръб. Когато тя се посъвзе, Каласирид я попита по египетски кого оплаква и каква е била битката.

Тя му разказа накратко за всичко — че оплаква загиналия си син и дошла при мъртвите с надежда, дано някой да дойде и да сложи край на живота й, в същото време да почете за последен път своя син със сълзите и воплите си.

А за битката разказа следното:

13. Водили за Мемфис някакъв млад чужденец, отличаващ се с хубост и снажност, при Ороондат, наместника на великия цар. Началникът на стражата Митран, мисля, го пленил и както разказват, го изпращал като особен подарък. Жители на ей това наше село — и тя показала близкото селище — ги нападнали и отвлекли момъка, като твърдели, че го познават (или било истина, или било предлог). Митран, щом научил, се разгневил страшно и преди два дена настъпил срещу селището. А жителите му са крайно войнствени, постоянно се занимават с грабеж и напълно презират смъртта, заради това често жените, както сега аз, загубват съпрузите и синовете си. Като научили за готвеното нападение, устроили някакви засади и като пресрещнали противниците, едни от тях нападнали направо отпред, а други неочаквано изотзад из засада с викове, без персите да ги очакват, и ги победили.

В сражението Митран паднал в първата редица. Заедно с него паднали почти всички, понеже били обградени и нямали възможност да се измъкнат. Паднали и от нашите малцина, и между малцината поради жестоката воля на божеството и моят син. Пронизала го, както виждате, в гърдите персийска стрела. И сега аз нещастната оплаквам загиналия си син, а както изглежда, ще оплаквам скоро и последния си останал син, който вчера тръгна заедно с другите срещу град Мемфис.

Каласирид попита за причината на този поход. Старицата разказа каквото научила от оцелелия си син.

След като убили царски войници и началника на стражата на великия цар, жителите на селото виждали ясно, че няма току-тъй да им се размине, но че работата ще завърши опасно за всички, Ороондат, наместникът на Мемфис, разполагал с огромна войска и веднага, щом научел, щял при първия пристъп да обкръжи селището и да накаже до един жителите му. И понеже са изложени на най-голяма опасност, решили да обезсилят, ако могат, голямото предизвикателство с още по-голямо, като изпреварят подготовката на Ороондат, неочаквано да го нападнат или да го обезвредят, ако го заварят в Мемфис, или ако е излязъл оттам — през това време, както казват, той бил зает с някаква война срещу етиопците, — по-лесно да завладеят града, останал без защитниците си. Така ще избягнат в момента опасността и ще възвърнат на своя разбойнически главатар Тиамид жреческия сан, отнет му противозаконно от неговия по-млад брат. Или ако не сполучат, нека паднат в сражение, преди да изпитат персийското безчестие и произвол. Но вие, чужденци, къде отивате?

— В селото — отговори Каласирид.

— Не е безопасно — каза тя — тъй късно, и непознати, да отидете сред все още останалите.

— Но ако ти ни придружиш — прибави Каласирид, няма защо да се боим за нашата сигурност.

— Нямам време — отговори старицата. — Предстои ми да извърша някои нощни жертвоприношения. Но ако можете да почакате (налага се, дори против волята ви), прекарайте нощта тук някъде настрани от мъртъвците на чисто. На сутринта аз ще ви заведа и ще се постарая за сигурността ви.

14. Каласирид предаде на Хариклея всичко, което старицата му разказа, и отведе девойката със себе си. Те се отдалечиха на известно разстояние от бойното поле и стигнаха до нисък хълм. Там той полегна, като подложи под главата си стрелника, а Хариклея седна върху торбата.

Луната изгря и освети всичко с яркия си блясък (беше точно третата нощ след пълнолунието). Каласирид, отпаднал и иначе от възрастта, а и сега от пътя, се поддаде на дрямката, а Хариклея, будна поради налегналите я тревоги, стана свидетелка на някаква сцена, наистина не невинна, но за египтянките съвсем обичайна.

Старицата, която предполагаше, че никой не я смущава и не я наблюдава, най-напред издълба една яма, след това запали огньове от двете страни, а по средата положи трупа на сина си. От някаква стояща наблизо тринога взе глинена чаша, възля в ямата мед, след това от друга мляко и от трета вино. После хвърли в рова тестена фигурка с образ на човек, обкичена с лавър и копър. След всичко грабна меча и сякаш разтърсвана от безумие, дълго зова луната на див и чужд за слуха език, разряза ръката си и с лаврово клонче гребна от кръвта и поръси с нея кладата. Тя изпълни и редица други магии, наведе се над трупа на сина си, побая му нещо на ухото, раздруса го и го принуди чрез вълшебството си да се изправи, Хариклея, която още отначало гледаше не съвсем без страх, сега се вцепени от ужас от необикновеното зрелище. И събуди Каласирид, за да види и той всичко. Така и двамата, понеже бяха на тъмно, оставаха незабелязани, а наблюдаваха лесно това, което се разиграваше на светлината на кладата, и чуваха, понеже не бяха далече, думите, а старицата започна по-високо да задава въпроси на мъртвеца.

Тя го запита дали неговият брат, нейният син, е жив и здрав, дали ще се върне. Мъртвият не отвърна нищо. Само кимна и като остави майка си в съмнение да се надява според желанието си, внезапно се строполи и остана да лежи с лице към земята. Тя обърна тялото му възнак и не само не преставаше да го разпитва, но по-силно, както изглеждаше, искаше да го предизвика с шепота си. С меча в ръка подскачаше ту към кладата, ту към рова и отново го събуди. Когато той се изправи, започна отново да го разпитва за същото и да го принуждава да даде предсказанието си не само със знаци, но и с ясни думи.

Докато старицата се занимаваше с това, Харикъл силно настоя пред Каласирид да приближат и да питат нещо и те за Теаген. Но той не се съгласи, като каза, че и самата гледка не е благочестива и може се приеме само в случай на неизбежност. Не било позволено на жреците нито да извършват такива действия, нито да присъствуват на тях. Те получавали пророчества при законните жертвоприношения със свети молитви. Различно от непосветените и от тези, които наистина се влачели по земята и между труповете на мъртъвците, като тази стара египтянка, която случаят им позволил да наблюдават.

15. Още докато той говореше, мъртвецът изстена, сякаш из някакво скривалище или скална пещера, глухо и диво:

— Аз, майко — каза той, — най-напред те щадях и траях, когато ти прегреши спрямо човешката природа, наруши повелите на съдбата и с вълшебство смути несмутимото. Страхопочитанието пред родителите се съхранява, доколкото е възможно, и у покойниците. Но ти го разрушаваш и унищожаваш против себе си, отиваш дори по-надалеч, като не само започваш с непозволени средства, но и докарваш до крайност непозволеното. Ти принуди мене, мъртво тяло, не само да се изправя и да ти дам знак с глава, но и да говоря. Нехаеш за моето погребение, пречиш ми да се събера с другите души и мислиш само за себе си. Затова чуй какво преди се предпазвах да ти съобщя.

Нито твоят син ще се завърне жив, нито ти ще избегнеш гибелта от меча. Понеже отдавна похабяваш живота си с подобни неблагочестиви действия, в най-близко бъдеще ще изпиташ насилствената кончина, отредена за всички подобни на тебе. Отгоре на всичко дръзна да разбулваш тайнствата, така забранени и пазени в мълчание и тъмнина, не само пред себе си, ти вече разкриваш съдбата на лежащите тук пред свидетели — пред един жрец. И това не е най-лошото, защото той е мъдър и ще запечата с мълчание неизразимото, освен това е любимец на боговете. Затова, ако побърза да се яви, ще раздалечи и възпре синовете си, които са въстанали един срещу друг и възнамеряват да се срещнат в кръвопролитен двубой. Но по-лошото е, че видя и чу всичко, което става с мене, и някаква девойка — жена, горяща от любов и, така да се каже, странствуваща по цялата земя заради любимия си, с когото след хиляди приключения и хиляди опасности ще се съчетае в общ живот на крайните земни предели при светла и царствена съдба.

След тези думи той се сгромоляса на земята.

Старицата разбра, че двамата чужденци са тези свидетели и в какъвто вид беше, с меча в ръка се хвърли обезумяла срещу тях и се понесе през труповете, защото предположи, че те се крият между мъртъвците. Тя беше напълно решена, ако й се мярнат, да ги умъртви, защото те по коварен начин и като врагове са станали зрители на нейното чародейство. И докато в бесния си гняв непредпазливо ровеше между труповете, попадна на стърчащо копие и се прониза в слабината.

И загина тя така, незабавно и заслужено изпълнила предсказанието на сина си.