Euthanasia

V

— Истината съм безсмъртна,

истината съм света!

Светлината ще възвърна

в твойта страждуща душа!

Истината съм аз гола —

ти же, в мойте голоти,

себе си ще видиш — Бога —

всички светски суети!…

Истината съм!… Онази

истина, която ти

призоваваше със сълзи

в първите си младини!…

Отвори ми!… Приеми ме

и огледай се във мен!…

Виж що няма, виж що има

в този Мир неосветлен!…

Ти си пламък, ти си сянка —

мрачност и виделина,

в теб се днес изображава

двойний лик на вси неща;

и за туй си слаб, за туй си

срещу себе разярен;

ти желаеш дни безбурни,

а си в бури потопен…

Плитките чловешки мисли,

земний разум тъп и сляп —

затъмняват ти очите

и те правят зъл, свиреп…

О, реши се да прогледаш,

да се вразумиш — склони!

Виж, узнай какво обемаш,

где си, що си, разбери!

Пресвещената задача

на съдбите — отгатни!

Свръхприродните начала

в книга вярна прочети!

В безконечните пространства

и в неизтощимий век,

о, ела да ти покажа

где се спира человек!…

В морско дъно — зърно пясък,

в блато капчица вода,

под небето ропот, крясък —

ела, виж що е това…

Ела, всички виж народи

отгде идат, где вървят —

кой водител общ ги води

все в един и същий път…

Александр какво направи

със безчислени войски,

Наполеон що остави —

ела, виж и разбери!…

Неизменните догмати

с моя помощ измени —

всички символи, обряди

и закони разчлени —

и всред хиляди измами,

заблужденья и лъжи

намери божите тайни —

мъдростта изнамери!

Възвиши се до предели

человеку неизвестни!…

Влез и в самото сърце

на това, което е

същевременно и твар,

и чист разум, плът и жар.

Разбери това, що никой

не успя да разумей!…

Да, в прошедшето велико

ни Конфуций, ни Мойсей,

ни Давид богоизбраний,

ни премъдрий Соломон,

ни пророци първозвани,

ни всезнающий Платон,

ни Сократ богоподобний —

никой нищо не разбра

от деяньята господни —

от чловешките дела…

Всяко „в е р у ю“ досега

порицанье е било —

всяка изповед — нощ тежка

върху земното кълбо…

О, ела, хвърли се в мене,

истината прегърни,

избави се от съмненья,

откровенье приеми!…

Туй, което нигде нема,

в никакви Талмуди земни,

виж го, присвои го сега,

человече изнуренний!…

Вечност, безпределност, сила,

несъзнателност, съзнанье,

жизн, стихия първобитна,

в Мирозданье възсъзданье;

в хаос ред как се поражда,

луч в тъмита как стои,

как се мерят времената

и слънцата кой движи;

как под синий небосвод

от плода излязва плод;

как от род изхожда род;

где е свършекът на Злото,

где е правдата свещена,

где е щастьето всеобщо,

где е стойността нетленна,

всичко ще узнаеш в мене,

человече заслепений!

.....................

.....................

.....................

— Зная, ти си снежна топка

и в ръцете се топиш!

Всекий час размер и форма,

вид и същност ти мениш!…

Знам!… Столетно ти дърво си,

пущаш клонове навред —

но не се събужда онзи,

който позаспи под теб!…

Зная, ти си сладък плод,

но не си за наште устни,

не си за чловешкий род;

твойте сокове са вкусни —

но за крепки богове!…

Червейчето ще прегази

най-широкото море —

ти преди да влезеш в нази —

в наште дребни умове…

Бягай, Истино свирепа,

няма тука богове,

няма тук прием за тебе,

в този дом чловек живей!…

........................