Фалшивият годеник

Глава 5

Беше забавно и чудесно.

След като седмици наред бе игнорирана от всички, сега Джейн бе в центъра на вниманието. Тези, които някога я наричаха грозна и невзрачна, сега се надпреварваха да я хвалят. Скупчваха се веднага около нея. Търсеха вниманието й. Искаха мнението й. Писалището й бе отрупано с покани, а следобедите — заети с посещения.

Беше станала важна клечка, последното откритие на Хелион.

Да, всичко беше много забавно, или поне би трябвало да бъде.

Джейн разсеяно гризеше нокътя на палеца си, докато разглеждаше току-що направения списък. Включваше имената на доста господа, с които се бе запознала през последните две седмици.

Не разбираше защо е неспокойна. Трябваше да е щастлива. Все пак шантавият й план жънеше още по-добри резултати от предвидените. В компанията на Хелион й бяха представени поне дузина възможни претенденти: възпитани, добре изглеждащи и някои дори интелигентни. От всеки един от тях би излязъл нелош съпруг.

Защо тогава усещаше безпокойство? Заради внезапния интерес? Или заради избора на съпруг, вече не сън, а реална възможност? Или може би…

— Джейн, какъв срам! Обещахте ми днес да почивате.

Вдигна глава и замига изненадано към мъжа, облегнат на вратата. Както винаги, цялото й тяло настръхна. Без значение колко често се срещаха, всеки път й въздействаше.

Беше добре сложен. Особено днес, с черни панталони и сиво сако. Самият дявол. И тази усмивка, която криеше опасен чар. След две седмици в неговата компания, с вниманието и ласките му, би трябвало вече да е свикнала. Напротив, ставаше все по-нервна и напрегната.

— Господин Колфилд — промърмори и се опита да се изправи.

Все тъй усмихнат, той прекоси дебелия килим и се наведе към нея, достатъчно, за да я обгърне с аромата си, мъжки и топъл.

— И ми обещахте да запомните името ми — Хелион, не господин Колфилд — пошегува се сладко той.

— Не чух да съобщават за вас.

Погледна я развеселено, усещайки колко е развълнувана.

— Не ме изненадва, защото не са го направили.

„Престани да се държиш като глупачка, Джейн“ — укори се сама. Разбира се, че сърцето й ще бие по-бързо в негово присъствие, та този мъж бе експерт — превръщаше жените в безмозъчни същества. Това беше специалността му. „За него не си нищо повече от игра. Не го забравяй!“ — напомни си.

— Явно ще трябва да поговоря с майордома си. Изглежда е забравил кой му плаща заплатата.

— Не бъдете сурова с бедния човек — внезапно се наведе и я чукна по носа. — Сигурно е предположил, че желаете да видите мъжа, откраднал съня ви.

Джейн затвори очи пред силата на чара му.

— Сигурно.

Тъмните му очи дръзко обходиха слабата й фигура, обвита в обикновена сива рокля.

— Доволна сте да ме видите, нали? — промърмори.

Джейн извика на помощ волята си да задържи омекналите й колене. Беше сделка, напомни си с тъга. Само сделка. Винаги.

— В действителност, да — опита се гласът й да не трепери. — Може да сте ми от полза.

Очакваше Хелион да се обиди от твърдия тон и студенината. Не бе подготвена за следващия му ход: заобиколи писалището и хвана с две ръце лицето й.

— Това звучи интригуващо — заяви с дрезгав глас.

Джейн прокара език по устните си.

— Хелион, какво правите?

Той се засмя и леко прокара устните си върху нейните.

— Опитвам се да бъда полезен, разбира се.

Джейн остана без дъх. Тревожна искра премина по тялото й. Дявол да го вземе!

— Не исках да кажа…

Не успя да довърши, защото Хелион беше започнал да целува крайчеца на устата й.

— Отпуснете се, скъпа моя.

Да се отпусне? Джейн потуши изблика на истеричен смях. Как да се успокои, като всеки момент щеше да припадне от удоволствие?

— Хелион, това е абсурдно. Не е нужно да се преструваме, когато не ни наблюдават.

Той продължаваше да я целува и да гали пламналите й бузи.

— Разбира се, че трябва — промърмори, очертавайки долната й устна с език. — Трябва да практикувам.

— Не се съмнявам, че имате практика за цял живот.

— Ммм, тогава вие сте тази, на която й трябва.

Джейн се вкопчи в реверите на сакото му. В противен случай щеше да се свлече в краката му.

— Не ви вярвам.

Той леко отстъпи, предизвиквайки я с поглед.

— А може би не мога да устоя на изкушението — отговори и продължи да я целува настойчиво.

Джейн изстена, когато езикът му се стрелна в устата й. Нямаше нищо общо с невинните ласки от последните две седмици. Целуваше я с такава страст, като че ли наистина я желае и изискваше от нея да участва активно. Целуваше я отново и отново, а ръцете му галеха косите й. Джейн усещаше как вътре в нея се заражда някакво пулсиране и несъзнателно изви тяло в търсене на неговото.

Неспокойна и объркана, не знаеше какво търси, докато не го почувства твърд и горещ срещу стомаха си. Да, помисли замаяна. Тази твърдост беше това, което желаеше, от което имаше нужда, за да успокои болката й. Би трябвало да е ужасена. Вместо това продължаваше да извива тяло срещу неговото. Усетил нарастващото й желание, Хелион задавено изстена и здраво я хвана през талията.

— Джейн — промърмори, като притисна безсрамно таза си към нея — искам да почувствам устните ти върху кожата си.

— Какво?

— Целуни ме… опитай ме…

Прелъстителните думи замъглиха и без това неясното й съзнание. Започна да целува шията му. Тези леки, нежни докосвания причиниха бурна реакция и у двамата.

— Боже, каква опасна жена!

Джейн си пое въздух с голямо усилие. Това, което бяха започнали като игра, се превръщаше лавинообразно в нещо опасно. Нещо, което можеше да завърши катастрофално, ако не внимаваше. Притисна ръце към гърдите си и опита да се успокои.

— Вие сте опасен, не аз.

Хелион не отпусна прегръдката си.

— Страхувате ли се?

Джейн се усмихна, без да иска. Би трябвало да се страхува. Въпреки невинността си, знаеше, че страстта, която той така лесно разпалваше у нея, е опасна. Би било лесно да забрави всичко в прегръдките му. Да се откаже от благоразумието заради удоволствието.

И въпреки че здравият й разум я предупреждаваше да внимава, тя не усещаше страх, а само учудване и емоция. Може би ласките му бяха греховни, но й доставяха огромна наслада, за да съжалява.

— Не — призна накрая.

Очарователна усмивка освети лицето му.

— Мисля, че това най-много уважавам у вас, скъпа моя.

— Кое? — не разбираше.

— Непоколебимата ви смелост — продължи меко. — Някога сблъсквали ли сте се с някого или нещо, което да не може да победите?

„Теб“.

Дойде неочаквано. Джейн се отдели от топлината на прегръдката му и застана с гръб, за да скрие ужаса на лицето си. Какво й ставаше? Не искаше да завладее този мъж, той беше донжуан и негодник. Никога нямаше да предложи на една жена нещо повече от мимолетно удоволствие. Бе влязъл в живота й само защото му предложи много пари. Ако забравеше този факт, щеше здраво да загази.

Застави се да контролира нервите си и се завъртя, за да срещне пронизващия му поглед.

— Лондон, например — каза. — Лондон ме ужасява.

— Но го превзехте, нали — напомни той. — Всички говорят за вас.

— Само благодарение на вас. И само за момента. Следващата седмица може и да ме забравят.

— Тогава ще трябва да го предотвратим. — Хелион скръсти ръце на широките си гърди. — Ако имам някакъв талант, то е да давам хляб на клюкарите.

— Да, но аз трябва да побързам.

— За какво става дума?

С решителен жест Джейн вдигна листа хартия от писалището. Бе наела Хелион с една цел: да си намери съпруг, не да я съблазнява. Много жалко, промърмори един глас в съзнанието й. Нямаше голяма надежда, че друг ще успее така да я развълнува. Но какво да се прави! Колкото по-скоро откриеше бъдещия си съпруг, толкова по-бързо щеше да се върне към Съри и здравия разум. Нещо, от което отчаяно се нуждаеше в този момент.

— Направих списък — опита се гласът й да звучи твърдо.

Хелион изкриви лице.

— За Бога! Още един?

— Казах ви, че за мен е начин за подреждане на мислите.

— За какво е?

— Ами, това е списък на ергените, които ми бяха представени тази седмица.

Ангелските му черти внезапно се втвърдиха.

— Хубаво.

— За нещастие, не знам за тях почти нищо, освен имената им. Надявах се, че вие ще ми кажете нещо повече.

— Аз?

— Ами познавате ги много по-добре от мен.

Хелион я погледна лукаво.

— Скъпа моя Джейн, може да съм светска личност, но мога да ви уверя, че интересите ми не са насочени към млади и уважавани господа.

Устните й потръпнаха, но успя да остане сериозна.

— Но би трябвало да знаете нещо за тях.

— Да, че са досадници.

Джейн смръщи вежди при подигравателния му тон. Не й беше от голяма полза.

— Поне не можете ли да хвърлите един поглед на имената? Може…

— Не. Денят е прекалено хубав, за да си губим времето с разни глупави списъци.

Търпението на девойката стигна своя край. Списъкът й не бе глупав. Опитваше се да бъде разумна, нелека задача, когато той стоеше там изправен, с вид на изгубен ангел, а споменът за ласките му още предизвикваше тръпки по тялото й.

— За разлика от вас, не съм дошла в Лондон да си губя времето — отговори сурово. — Остават ми само още няколко седмици до края на сезона. За това време трябва да си намеря съпруг.

Хелион я погледна възмутено.

— И смятате да си изберете напосоки едно име от някакъв списък? Това е абсурдно!

Джейн се вкамени. Нима той смяташе, че тя не иска нормална връзка? Че не мечтае някой да се влюби лудо в нея? Не разбираше ли, че се чувстваше ужасно засрамена, защото знаеше, че не би привлякла нито един мъж без парите си?

— Какво искате да направя? Да се върна в Съри и да се омъжа за някой местен земеделец? Или мислите, че един търговец ще е по-подходящ?

Той се успокои и изражението му малко по малко се отпусна. Опита се да изобрази някаква усмивка и отметна кичур коса зад ухото й.

— Разбира се, че не мисля подобни неща.

— Тогава…

— Джейн, не дойдох тук, за да се караме — прекъсна я тихо.

— За какво дойдохте?

— Мислех, че е добре да ни видят заедно в парка. Очакват го.

Разбира се, всички го очакваха. Това беше.

— Всъщност, страхувам се, че…

Той внимателно хвана брадичката й и се приближи.

— Джейн, не се ядосвайте! Простете ми, ако съм ви обидил. Дайте списъка и ще обсъдим кандидатите, щом така искате.

Тя успя да възвърне здравия си разум и да се отдалечи от тези смущаващи докосвания. Днес вече бе попадала в мрежите му на експерт — съблазнител. Един път й бе достатъчен.

— Моля, не бъдете снизходителен към мен, господин Колфилд.

— Не съм. И се извиних, възпитано, мисля — отговори й той с момчешка усмивка.

— И не се опитвайте да ме убеждавате с чара си.

Не изглеждаше засегнат от предупреждението й. Напротив, тъмните му очи светеха хитро и предизвикателно.

— Не? Искате да ви се моля? — И преди Джейн да успее да реагира, хвана ръката й и положи нежна целувка на дланта й. — Моля ви, скъпа моя, ще ме придружите ли на разходка в парка? Обещавам да се държа добре, по-добре от всякога.

Сърцето на Джейн прескочи един удар. Да, наистина беше добър, много добър.

— Не мисля, че доброто ви държане е нещо, с което може да се гордеете — пошегува се тя.

— Не бъдете жестока, скъпа! Да се наслаждаваме на хубавия ден.

Джейн се замисли за момент. Хелион вече бе достатъчно опасен, когато бяха заобиколени от хора. Да прекара деня в каретата му не бе най-добрата перспектива за вече разстроените й нерви. И по-специално след онази целувка, която я остави без дъх и стенеща от желание.

И все пак, не искаше да изглежда страхливка. Знаеше, че Хелион е женкар, още когато го нае. И още, че фарсът им ще предполага известна интимност.

Нищо не се бе променило. Тя все още си търсеше съпруг. И единствената й надежда бе, че той ще привлече към нея възможни кандидати.

Вдишвайки дълбоко, кимна с глава.

— Трябва да се преоблека.

С изражение на задоволство Хелион я погали по бузата и я посъветва:

— Облечете новата си рокля за път. Подчертава зелените ви очи.

Хелион беше възбуден. Възбуден и незадоволен. Необикновена ситуация за най-известния донжуан в Лондон.

Докато управляваше екипажа си из парка, той неудобно се размърда върху кожената седалка. До него Джейн изглежда не забелязваше проблема му, а наблюдаваше с интерес господата, които ги поздравяваха и се усмихваха.

Проклятие! От ранна възраст се бе научил да се насочва към жени, които не отказваха. Не виждаше никаква романтика в това да се измъчва заради някоя притеснителна девственица. Предпочиташе сексуалният му апетит да бъде задоволен.

Мъдро решение, заключи той, само дето не беше взел под внимание бедствието, наречено Джейн Мидълтън.

Момичето не притежаваше нищо специално. Дори напротив: беше прекалено слаба, не изпъкваше с прелести, а острият й език бе в състояние да направи на пух и прах всеки мъж, дори и от разстояние. Не беше негов тип, за нищо на света. И въпреки това, абсурдно или не, още от самото начало изпитваше неконтролирано желание да я вкара в леглото си.

Какво ставаше с него? Погледът му несъзнателно се насочи към лицето й. Може би беше заради този борбен импулс, който я движеше? Или заради добротата, която излъчваха нежните й устни, нещо, което не бе виждал у друга жена? Или заради изтънчения аромат на пролет, който го обгръщаше като в облак всеки път, когато се доближеше до нея?

А може би защото бе негова пълна противоположност. Той беше егоист, страстен и уверен, а тя — щедра, спокойна и ранима. Нали противоположностите се привличаха?

Каквато и да бе причината, тя му причиняваше ужасно неудобство, призна си тъжно. И да мисли за странното привличане между тях никак не му помагаше.

Насили се да потисне импулса си да я заведе на място, където да довършат започнатото. Направи се на глупак, като я целуна и я притисна толкова силно в обятията си, че още усещаше извиващото се тяло срещу набъбналата си мъжественост. Пълен глупак, че настояваше за още от тези нежни устни, които го подлудяваха.

Изправи рамене и успя да възвърне обичайното си невъзмутимо изражение. Нямаше да спечели нищо, ако се оставеше на това момиченце да го превърне в кълбо от нерви.

— Какво ще кажете, скъпа моя, това не е ли за предпочитане пред един следобед затворени в малката библиотека?

Джейн се обърна и го погледна с учудване.

— Библиотеката ми изобщо не е малка. Тя е просторна и удобна, особено за стандартите на Лондон. Именно заради нея избрах къщата.

Обзе го желание да се разсмее. Поне в едно обществото имаше право: тя беше изключителна жена.

— Толкова ли е трудно да признаете, че е чудесен ден за разходка?

— Дойдох с вас само защото обещахте да ми помогнете за списъка.

Радостта на Хелион изведнъж се изпари. По дяволите, не искаше да говорят за бъдещия й съпруг. И още повече, когато болката между краката му не бе уталожена.

— Винаги ли сте толкова упорита?

— Налага се да бъда.

Хелион се успокои: беше вярно. Джейн не само бе загубила рано родителите си, но и трябваше доста млада да поеме отговорността за бизнеса. Макар че това не обясняваше нежеланието му да обсъждат многобройните малоумни негодници, които я обсаждаха през последната седмица.

— Добре тогава. Да се върнем на възможните кандидати. Кой е първи в списъка?

С енергично движение Джейн извади листа.

— На първо място съм записала господин Стийн.

Лицето на Хелион се сгърчи от отвращение при мисълта за този идиот с бледа физиономия.

— Томас Саможивеца? О, Боже, не!

— Защо го наричате така?

— Защото е един безволев глупак, които се ужасява от собствената си майка.

— А може би просто е свенлив.

Хелион изпръхтя презрително и подкара конете към другия край на парка, където нямаше толкова хора.

— Припадна по време на фойерверките във Воксхол и избяга пищейки от къщата на Уайт, когато лорд Дън се пошегува, че е видял мишка под стола му. Повярвайте ми, ако се свържете с такъв страхливец, скоро ще свършите в затвора за убийството му.

— Много добре — съгласи се през зъби Джейн. — А как ви се струва лорд Блекмор?

— Пияница.

— Сигурен ли сте? — ококори невярващо очи тя.

Хелион се запъна за момент. В действителност, само в няколко случая беше виждал господина да попрекалява с алкохола, недостатъчно, че да го нарочи за пияница. Но какво пък, малко предпазливост никога не е излишна. Тази жена ще зависи изцяло от милостта на съпруга си и трябваше да е абсолютно сигурен, че избраникът й ще е уважаван и безупречен.

— Да — насили се да излъже.

Джейн пак се върна към списъка си.

— А господин Де Вил?

— Картоиграч — отсече, изричайки още една лъжа. Само веднъж бе видял въпросния господин в известен долнопробен клуб. — Скоро след сватбата ще започне да рискува парите ви.

— И господин Патрик?

Хелион премигна.

— Не.

— И защо?

— Да кажем само, че има неприятни навици.

— Неприятни?

— Навици, на които не трябва да бъде подложена една млада госпожица.

— О — леко изчервяване пропълзя по страните й. — И как ви се струва господин Татам? Изглежда ми приятен.

Ръцете на Хелион здраво стиснаха юздите. Как, по дяволите, името на Тат е влязло в списъка? Та той беше един от най-големите женкари в Лондон. За Бога, щеше да я обезчести за нула време. Ще проведе един разговор с този кучи син. Ясно ще му даде да разбере, че рискуваше красивото му лице да получи сериозни поражения, ако дори само с пръст докосне госпожица Мидълтън.

Усетил объркания поглед на Джейн, Хелион се застави да се отпусне. Той ще се оправи с Тат, и то скоро.

— А, да, много приятен — отговори.

— Значи го одобрявате?

— Защо да не го одобря? — настоя с лукава усмивка. — Но помня, че изрично подчертахте кандидатът да не е донжуан.

— Такъв ли е?

— Един от най-големите.

Джейн въздъхна. После присви очи с недоверие.

— Предполагам, че и господин Ръсел също има някакъв недостатък?

Хелион сви рамене.

— Не се къпе достатъчно често и хората говорят, че мами на карти.

Настъпи напрегната пауза. След това Джейн смачка на топка листа хартия.

— Вие, господине, сте невероятен.

Вече далеч от навалицата, Хелион намали скоростта на екипажа до бавен ход и се обърна към спътницата си.

— Защо?

— Мислех, че нямате търпение да си намеря подходящ съпруг. В края на краищата, колкото по-скоро се омъжа, толкова по-бързо ще свърши и нашия фарс.

— Предпочитате да ви излъжа и да ви позволя да се свържете с неподходящ мъж? — настоя той, без да обръща внимание на обвинението й.

Разбира се, че нямаше търпение да свърши този фарс. Имаше по-забавни неща за вършене, отколкото да присъства на скучни сказки и да забавлява дебютантки по баловете. Вълнуващи неща, които без съмнение нямаше да го оставят незадоволен. И въпреки това, не бе склонен да я хвърли в ръцете на първия срещнат, който й засвидетелства внимание. Тя заслужаваше нещо по-добро.

— Разбира се, че не. Но…

— Но какво? — настоя той.

— Не мога да повярвам, че всички тези господа са неподходящи.

Е, не бяха, но…

— И така, търсенето продължава — отговори й с усмивка.

— Така изглежда — въздъхна Джейн уморено.

— Все още имаме достатъчно време, скъпа моя. — Вгледа се в това невинно лице с интелигентен поглед, в устата с вкус на пролет. И реши — не, няма да я даде на някого, който не оценява изключителните й качества. — Не искате да изберете прибързано и после цял живот да съжалявате, нали? Все ще се намери някой уважаван джентълмен. А дотогава, продължаваме с нашето ухажване. И така, какво вълнуващо събитие имаме предвидено за този следобед?