Фалшивият годеник

Глава 9

Хелион не направи нищо, за да скрие изгарящото желание, което изпитваше от доста време насам. Нямаше да успее, дори и да искаше. По дяволите, не бе светец! Нощ след нощ се бе измъчвал от спомена за сладките устни на Джейн, за топлото и меко като коприна тяло. Помнеше до най-малката подробност как извивките й точно прилягаха на тялото му. И, разбира се, онези чувствени звуци, които издаваше, когато целуваше шията й.

Но най-вече се разтапяше от удоволствие при спомена за срамежливите й ласки в отговор на неговите. Бе свикнал с жени — експерти в изкуството на съблазняването, опитни куртизанки с ексцентрични вкусове, изобретателни вдовици — майсторки в прогонването на скуката. Кой можеше да предположи, че непохватните и несигурни милувки на една девственица ще го държат буден по нощите, изгарящ от желание?

Вдъхна дълбоко от сладкия аромат на пролет и притисна настоятелно бедрата й към възбуденото си тяло. Благодари на Бога, че вече бе решил да се ожени за нея. В противен случай трябваше да го затворят в лудница.

— Джейн… мое прелестно дяволче — промърмори с дрезгав глас. — Да намерим някое по-закътано място.

Девойката потрепери, докато той извиваше тялото си срещу нейното.

— Какво?

Чувствената атака продължи с нежни целувки по шията й.

— Не можем да останем в градината. На мен не ми пука кой ще ни види, но мисля, че ти няма да останеш равнодушна — езикът му оставяше влажна диря върху пламналата й кожа. — Освен това си представям по-приятни места за задоволяване на нашите желания.

Внезапно я усети да се стяга в ръцете му. Всъщност, не очакваше, че ще се остави да я завлече в леглото си. Тя наистина вярваше, че привързаността и страстта вървят заедно, не би се задоволила с по-малко. И въпреки че мозъкът приемаше отказа, тялото му се бунтуваше при мисълта, че го очаква поредната нощ на горещи и незадоволени сънища.

Джейн се опита да се отдръпне, за да го погледне предпазливо.

— Моля те, Хелион, пусни ме — постави умоляващо ръце на гърдите му.

Той си напомни, че първо трябва да спечели доверието й, преди да заслужи невинността й, и я пусна с нежелание. Но от предпазливост остави ръцете си около нея. Не искаше да избяга от него и пак да се скрие зад стените на дома си.

— Но, малката ми, точно когато взе да става интересно — настоя. — Не мислиш ли?

Тя стисна ръце върху гърдите му. Очите й бяха широко отворени и блестяха от желание.

— Не… не искам това.

— Знаеш ли? Мога да те накарам да си промениш мнението — с върховете на пръстите си проследи извивката на гърба й и улови потрепването й. — Случващото се между нас е много силно.

Джейн го наблюдаваше как се опитва да контролира изгарящото го желание.

— Знам, че можеш. Но няма да го направиш.

Той се усмихна пред инстинктивното доверие в неговото благородство. Странно. Не се мислеше за особено благороден.

— Не, няма да го направя. Не и докато не се уверя, че и ти го желаеш… — Хелион постави ръка на гърдите й и усети бесния ритъм на сърцето — … тук. — Отново започна да се възпламенява, но си заповяда да спре. По негово мнение да си джентълмен бе доста неприятно, дори стигаше до мъчение. — Без значение колко безсънни нощи ще прекарам. Не искам да съжаляваш, когато станеш моя.

— Аз… — бе очевидна борбата й да се контролира. — Не! Това е лудост! Няма да позволя да ме съблазниш. Ще принадлежа само на съпруга си.

Хелион се трогна — нещо неочаквано, тъй като не се смяташе за лицемер. Напротив. Беше светски човек, познаваше отблизо съпружеската невярност. За Бога, дори се смяташе за задължително поддържането на дискретни авантюри, за да си в крак с модата. Хелион се зарадва, че Джейн ще бъде вярна на съпруга си. Усмихна й се нежно.

— Знам, че честта е много важна за теб, Джейн. Едно от качествата, заради които ти се възхищавам. Повярвай ми, един мъж не предава лесно съдбата си в ръцете на жена, готова да се поддаде на първия чаровник.

След тези откровени думи се проточи напрегнато мълчание. После очите й станаха огромни от изненада.

— Хелион?

— Да, любов моя?

Джейн смръщи вежди.

— Да не си пил?

Той се засмя.

— Все още не. Но мисля, че ще го направя, преди да свърши нощта. Открих, че незадоволеното желание е много по-неприятно, отколкото си мислех. Не само ме държи в лошо настроение, но и прави нощите ми дълги и противни.

Различни чувства пробягаха по лицето на Джейн, осветено от лунната светлина: объркване, недоверие, смущение.

— Какво искаш от мен, Хелион? — успя да попита с едва доловим глас.

— Какво искам? — Нарочно направи пауза и бавно огледа слабата й фигура. — Искам теб. Искам малкото ти прелестно тяло, искам бързата ти мисъл и проницателния ти ум. Странните ти навици и изненадващите способности. Искам те цялата.

Без предупреждение тя се отскубна от прегръдката му и го загледа втренчено, с неочаквана злоба.

— Шегуваш ли се с мен?

Хелион вдигна вежди.

— Ще ти бъда благодарен, ако ме вземеш на сериозно. Никой мъж не иска любимата му да го смята за смешник.

Джейн се отдалечи, сякаш се страхуваше да не я прегърне отново.

— Аз… моля те да не се подиграваш с мен, Хелион. Никак не е забавно.

Усмивката му изчезна, като си даде сметка, че е докоснал най-уязвимото й място. Въпреки изключителната си интелигентност и независимият си дух, Джейн страдаше от липсата на увереност, че може да е привлекателна за мъжете. И положението не се бе подобрило след идването й в Лондон.

— За умна жена разсъждаваш доста глупаво, зверчето ми — каза й нежно. — Би трябвало да знаеш, че не се шегувам. Всъщност, се опитвам да те ухажвам според етикета. И изглежда, че не го правя много добре.

Джейн го погледна сериозно.

— Това е абсурдно.

Усмихнат, Хелион погали бузата й. В дъното на душата си бе благодарен, че Джейн не осъзнаваше красотата си и не я използваше като средство за манипулиране на околните. От друга страна започваше да подозира, че съпротивата й ще подложи търпението му на сериозна проверка.

— Трябва да ти кажа, че реакцията ти е жесток удар върху гордостта на един мъж, скъпа моя. Признавам си, нямам много опит в изкуството на ухажването, но наистина ли съм толкова ужасен?

— Абсурдно е да ме ухажваш. Вече ти казах — ще ти дам парите, както бях обещала.

Хелион не бе подготвен за необяснимата ярост, която го обзе.

— Не го прави.

Тя не разбираше причината за гнева му.

— Какво?

Хелион хвана здраво брадичката й и каза сурово:

— Готов съм да понеса всякаква обида. Доста от тях ще бъдат заслужени. Но няма да ти позволя сама да се обиждаш.

— Но…

— Не — прекъсна я безмилостно. — Не знам защо си мислиш, че единственият ти чар са парите. Но позволи ми да ти кажа, че докато повечето мъже търсят външна красота и мимолетна страст, малка част от нас предпочитаме интелигентните жени с твърд характер. И сме достатъчно мъдри, за да различим истински значимото от изкуственото.

Джейн не можеше да се отърси от зашеметението си.

— Наистина искаш да ме ухажваш?

— Това е традиционния начин да се сдобия със съпруга, мисля.

— Съ… пруга?

— Искам да се оженя. Толкова ли е чудно?

— Небеса! Разбира се!

— Защо?

Джейн си пое дълбоко въздух.

— Добре. За начало — ти не искаш да се жениш. Чух думите от собствените ти уста. Каза, че нямаш намерение да се оковеш за някоя жена.

Хелион преглътна с усилие. Проклятие! Вече достатъчно му тежеше репутацията на донжуан, за да търпи и обвиненията й за отвращението си към брака. Битката да я убеди в искреността си ставаше все по-жестока.

— Беше вярно, докато не се запознах с една коварна, но изключително желана жена — прошепна с изкусителен глас. Много внимателно пусна брадичката й и я погали по лицето. — Сега идеята не ми се струва непоносима. Дори вече е толкова привлекателна, че не мога да й устоя.

Започна да си мисли, че се появява желание в очите й, когато тя внезапно се отдръпна.

— Не! — възкликна решително.

— Какво?

— Не ти вярвам.

На устните му бавно изгря дяволита усмивка. Съществуваха само двамата под лунните лъчи и аромата на рози. Направи крачка към нея, целия настръхнал от желание.

— Добре, готов съм да те убедя в искреността си. Нищо няма да ми достави по-голямо удоволствие.

Предчувствайки намерението му, Джейн отстъпи още една крачка назад и почти падна върху близкия розов храст.

— Хелион, спри веднага.

Той се усмихна доволно. Достатъчно, трябваше да приключи с недоверието и паниката й. Погледна я твърдо в очите. Нямаше да й позволи да излезе от градината, без да повярва, че целта му е не друга, а да спечели сърцето й.

— Ще бъдеш моя съпруга, не се съмнявай — заяви убедително. — Можеш да протестираш колкото искаш или да лъжеш самата себе си, че не съм единственият в цял Лондон, който може да бъде твой съпруг. И те предупреждавам: не се оставям лесно да ме разубедят. И няма да се съглася само на обикновено приятелство — прекалено силно те желая за това. С времето ще приемеш, че мога да те направя много по-щастлива от всеки друг.

Джейн пребледня при твърдата му декларация.

— Аз… трябва да се връщам в салона — измърмори накрая.

Хелион отвори уста. Искаше да настоява тя да приеме неизбежното си бъдеще като негова съпруга. Може и да е инат, но не би могла да се противопостави на неговата решителност. Но видя колко е развълнувана и задържа думите си. По-добре да й даде време да свикне с мисълта, че ще е негова. Макар, че тялото му протестираше при тази идея, а пулсиращата му мъжественост не разбираше защо трябва да чака.

— Ще те придружа.

— Не, — отговори тя и продължи да върви по пътеката — не е необходимо.

— Много добре знам, че не е необходимо. Просто искам да го направя.

Джейн му отправи умоляващ поглед. Той промърмори някакво проклятие и сдържа желанието си. Скоро щеше да бъде негова. Със сърце, душа и тяло. Тогава ще се отдадат на страстта до пълно засищане.

— Много добре. Но не си мисли, че можеш да избягаш за дълго, любов моя. Съдбата ти бе подписана в мига, в който се приближи до мен с благословената си оферта. Моя си.

Тя ококори очи, но с присъщата си смелост възвърна самообладанието си и с леко несигурни стъпки се отдалечи по пътеката. Хелион усмихнато й позволи да избяга. Както я бе предупредил, не можеше да се скрие от него. Вече не. Бе я избрал за своя съпруга. Бъдещето им бе решено, дори и Джейн още да не го приемаше.

Ана издаде тих стон, докато опитният Бидълс оставяше влажни целувки по шията й. Напълно объркана, опита да се убеди, че не това е причината да го последва.

От момента, в който той изчезна по посока на библиотеката, тя знаеше, че е намислил нещо лошо. Всъщност той винаги бе забъркан в нещо подло. Но в този случай поведението му бе по-недостойно от обичайното. Подозренията й се потвърдиха, когато го видя да влиза в библиотеката. Какво искаше лорд Бидуел от един обикновен търговец? Само да си поговорят? Или търсеше информация за господин Мидълтън? Ана знаеше, че трябва да се приближи, за да чува разговора, въпреки опасността да бъде разкрита.

Планът й изглеждаше добър. Дори необходим… До момента, когато се намери между едни силни изискващи ръце и едни опитни устни покриха устата й в целувка, която я хвърли зад борда на здравия разум.

И тогава, в същия момент, когато се извиваше от удоволствие, дойде идеята в главата й: сигурността на приятелката й не бе единствената причина за идването й тук. Иначе защо не си тръгна след края на срещата? Защо остана скрита в сенките, докато не стана прекалено късно?

Сега отчаяно се бореше срещу импулса да затвори очи и да му позволи да продължи с очарователното прелъстяване.

— Не, — промърмори — не.

С безкрайна нежност той целуна мястото, където започваха гърдите й.

— Да.

— Лорд Бидуел…

— Бидълс — поправи я той, говорейки на чувствителната й кожа. — Хорацио, ако предпочиташ.

Някакво странно напрежение започна да се заражда във вътрешността й. Едно вълнуващо усещане, което й пречеше да мисли, докато топлите му устни изследваха извивката на гърдите й.

— Предпочитам да ме пуснете — заповяда си да каже.

— Не, искаш да предпочиташ — подигра й се тихо той, докато дъхът му наелектризираше кожата й. — Но аз чувам ударите на сърцето ти и усещам топлината на страстта ти, от която порозовява копринената ти кожа. От мен не можеш да скриеш истината.

Не можеше да я скрие и от себе си. Задушаваше се от усещания, които не успяваше да контролира. Скоро щеше да загуби представа за всичко наоколо. Единствената й надежда за отстъпление бе като страхливка. И колкото по-бързо, толкова по-добре. За нещастие, Бидълс нямаше да го позволи, ако разбереше, че е почти готова да се предаде. Имаше нужда от отвличане на вниманието.

— Какво правехте в библиотеката — успя да попита. — Чакахте господин Нютън, за да му измъкнете информация за Джейн?

Със смесени чувства на облекчение и съжаление, Ана усети как мъжът срещу нея се напряга. Отклоняването даваше резултат. Честта й бе спасена.

По дяволите! Бидълс я пусна с нежна усмивка.

— Много хитро, скъпа ми Ана, но следващия път няма да искаш да ме спреш.

Тя въздъхна дълбоко. Проклятие, как ще й хареса да си върне думите назад. Не бе някоя глупачка, за да се остави на първия обърнал й внимание да я прелъсти. О, не. Тя бе мъдра и интелигентна, познаваше добре опасните игрички на такива негодници като него.

И двамата знаеха, че си играеше с огъня. И че само един момент на слабост щеше да й докара нещастие.

Много по-развълнувана, отколкото си признаваше, Ана безмълвно се освободи от прегръдката му и заповяда на омекналите си крака да я върнат в балната зала.