Фани Хил или мемоарите на една лека жена

ПЪРВА ЧАСТ

Госпожо,

Сядам, за да Ви дам неопровержимо доказателство, че смятам Вашите желания за заповед, която не мога да не изпълня. Колкото и непривлекателна да е задачата ми, аз ще извикам спомените за скандалните моменти от моя живот, от който най-сетне изплувах — благословена да е силата на любовта, здравето и щастливата съдба — все още в цвета на младостта, съвсем навреме, за да използвам свободата, дарена ми от комфорта на богатството, с цел да култивирам природната си наблюдателност, благодарение на която и в най-разпуснатите удоволствия, в чийто водовъртеж бях хвърлена, се вглеждах в характерите и маниерите на хората по-внимателно, отколкото е обичайно за жените от моята нещастна професия, които гледат на мислите и разсъжденията като на свой главен враг, държат се на възможно най-голямо разстояние от тях или жестоко ги потискат.

Мразейки до смърт ненужно дългите уводи, ще отделя около четвърт час за целта, и не ще се впусна в извинения повече, отколкото е нужно, за да Ви подготвя за картините от разпуснатия ми живот, написани със същата свобода, с която го водех.

Истината — голата истина, както се казва, ще Ви представя тук, без да си правя труда да я покривам с нещо повече от парче тюл, и ще обрисувам обстоятелствата такива, каквито действително бяха в моя живот, и без да внимавам да не би да обидя правилата за почтеност, които никога не са били създавани за такива несдържани интимности, каквито бяха нашите; Вие имате предостатъчно здрав разум и много добре познавате самите ОРИГИНАЛИ, за да не се отдръпнете с погнуса от тях и ГЛЕДКИТЕ, които представляват „най-великите мъже“ — тези, които дават тон на вкуса и не се свенят да украсят будоарите си с голи статуи, но според общоприетите предразсъдъци, смятат същите за недостойна украса на стълбището или в салона.

Това е достатъчно, смятам, и затова преминавам към личната си история. Моминското ми име беше Франсис Хил. Родена съм в малко селце близо до Ливърпул, в Ланкашир, от изключително бедни родители и — благочестиво вярвам — изключително честни хора.

Баща ми се беше осакатил в краката, което му пречеше да извършва тежка кърска работа и припечелваше по малко, като плетеше мрежи, а майка ми добавяше по нещо, като поддържаше скромно училище за девойки от околността. От няколкото им деца никое не доживя до що-годе зряла възраст, освен мене, която съм наследила съвършено здраве и естествена издръжливост.

Моето образование до четиринадесетата ми година не беше по-различно от това на другите деца от простия народ — четене, или по-скоро сричане, нечетливи драсканици вместо почерк и малко обикновени домакински занимания съставляваха пълната образователна система, и освен това цялото ми разбиране за добродетел беше просто едно абсолютно невежество относно греха и срамежлива боязън, обичайна за нашия пол в деликатната възраст, когато някои неща ни сепват и тревожат със своята новост повече от всичко друго. Но тези страхове по-късно най-често се излекуват за сметка на невинността, когато младата девойка малко по малко престава да гледа на мъжа като на хищник, който ще я изяде.

Времето на бедната ми майка беше изцяло поделено между училищните и домашните ѝ грижи и тя отделяше твърде малко време за моето възпитание, като си нямаше и най-малка представа, поради собственото си неведение, че трябва да ме предпази от нещо.

Когато навлязох в петнадесетата си година, ме сполетя най-лошата от злините — загубата на моите нежни, любещи ме родители, които бяха отнесени наведнъж от едрата шарка в разстояние само на няколко дни; първо почина баща ми и с това ускори смъртта на майка ми, така че сега аз останах нещастно самотно сираче (защото баща ми се беше заселил в този край по случайност, иначе той беше от Кент). Тази жестока божия напаст, която се оказа фатална за тях, беше хванала и мен, но с леки и благоприятни симптоми и аз скоро бях вън от опасност без нито един белег — тогава не подозирах колко ценно е това. Пропускам разказа за естествената мъка и болка, които изпитвах в този меланхоличен момент. Душевната ведрост, присъща на възрастта ми, разсея твърде скоро тежките размисли за невъзвратимата загуба, но за успокояването ми допринесе най-вече идеята, която веднага влезе в главата ми, да замина за Лондон и да потърся работа, за което ми беше обещана помощ и съвет от една млада жена, Естер Дейвис, дошла да се види с приятели и след престой от няколко дни, заминаваща обратно.

Тъй като не ми беше останал жив роднина в селото, който да бъде поне толкова загрижен какво ще стане с мен, че да направи опит да се противопостави на този план и на жената, която ме взе под закрилата си след родителите ми, смъртта като че ли сама ме насърчи да постъпя така и аз скоро взех решението да се отправя към широкия свят, в случая към Лондон, за да ПОТЪРСЯ КЪСМЕТА СИ — израз, който между другото е погубил повече търсачи на приключения от двата пола, тръгнали от селата, отколкото е помогнал на други да преуспеят.

Естер Дейвис не се и опита да ме възпре, а ме вдъхнови да рискувам с нея, като възбуди детското ми любопитство с красиви гледки, каквито можеха да се видят в Лондон — гробниците, лъвовете, краля, кралското семейство, изящните пиеси и опери, накратко — всички развлечения, сред които тя се движеше — тези подробности завъртяха малката ми глава.

Като си спомня, чак ми става смешно, как ние, бедните девойки, чиито дрехи за църква бяха от скромни по-скромни, гледахме с невинно възхищение и лек привкус на завист блестящите сатенени поли на Естер, шапчиците ѝ, поръбени с широки един инч дантели, ярките ѝ цветни панделки и обувките, окантени със сребро — всичко това, мислехме си ние, растеше в Лондон, и още повече засилваше решимостта ми да се опитам да получа и аз своя дял.

Не беше чудно следователно, че исках да бъда в компанията на тази градска жена, макар да не знаех всички мотиви, които я караха да се ангажира с мен по време на пътуването до столицата, където, както ми разказа тя в нейния маниер и стил „немалко девойки от селата се уреждали добре — и себе си, и дори свои роднини — а пък като пазели ДОБРОДЕТЕЛТА си, някои ставали толкова желани от господарите си, че те се женели за тях и им осигурявали карети, и сега си живеели нашироко и били невероятно щастливи, а някои — с още малко късмет — ставали и дукеси, защо пък аз да не бъда щастливката?“ — няколко разговора на тази тема съвсем ме убедиха да се реша на това обещаващо пътуване и да напусна родното си място, с което и без това нищо вече не ме свързваше, станало още по-непоносимо за мен поради промяната от най-нежно съчувствие към студена благотворителност от страна на единственото приятелско семейство, от което явно не можех да очаквам грижа и закрила.

Тя все пак беше достатъчно почтена към мен, доколкото се зае да обърне в пари малкото покъщнина, която ми остана след изплащане на дълговете и разходите по погребенията и на заминаване постави цялото наследство в мое разположение, а то се състоеше от моя оскъден гардероб от дрехи, прибрани в удобен за носене сандък, осем гвинеи и седемнадесет шилинга в сребро, скътани в кесия — съкровище, по-голямо от което не бях виждала и което не можех да си представя някога да се изчерпи; и наистина, толкова бях замаяна и радостна, че съм собственичка на такава огромна сума, че въобще не обръщах внимание на добрите съвети, които някои се опитваха да ми дадат.

Няма да се спирам на незначителната сцена по изпращането, когато пролях две-три сълзи между мъката и радостта, седнала с Естер в омнибуса за Лондон, и по същата причина, защото е незначително, пропускам всичко, което се случи по пътя, като например това, че кочияшът ми хвърляше сладникави погледи, че някои от пътуващите се опитаха да ми изиграят номер, но бяха изпреварени от бдителната Естер, моята пазителка, която, нека бъда справедлива към нея, се грижеше майчински за мен и същевременно таксуваше услугите си по моята защита, изисквайки от мен да платя и нейния пътен билет, което направих с най-голяма радост, уверена, че съм ѝ много задължена за всичко.

Наистина, тя взе всички мерки да не бъдем таксувани прекомерно или измамени, уреждаше всички неща колкото може по-пестеливо — разточителността не беше неин порок. Макар и теглени от шест коня, се придвижвахме бавно и стигнахме в Лондон късно вечерта. Беше лято и докато минавахме по най-знаменитите улици, водещи към страноприемницата ни, шумът от каретите, бързането, тълпите от пешеходци, накратко — новите за мен гледки на магазини и къщи едновременно ме очароваха и смайваха.

Но представете си моя ужас и изненада, когато, щом само влязохме в страноприемницата и багажът ни бе разтоварен, моята спътничка и хранителка, Естер Дейвис, която се държеше безкрайно внимателно по време на пътуването и изобщо не ме подготви за зашеметяващия удар, който щях сега да получа, моята единствена приятелка и закрилница на това чуждо място, съвсем внезапно започна да се държи странно и отчуждено към мен, сякаш се боеше, че ще ѝ бъда в тежест.

И вместо да ми предложи помощ и съвет, на които разчитах и от които се нуждаех така много в този момент, тя като че ли сметна, че е напълно освободена от всякакви ангажименти към мен, след като благополучно ме е довела дотук, и без да вижда нищо нередно в поведението си, започна да ме прегръща за сбогом, докато аз стоях така объркана, така слисана, че нямах нито сили, нито разум да спомена надеждите и очакванията си от нейния опит и познаване на това място, където ме беше довела.

Докато стоях така онемяла и оглупяла, което тя несъмнено отдаде единствено на раздялата ни, опасенията ми бяха донякъде смекчени от следната нейна тирада: Че ето сега, след като сме били пристигнали благополучно в Лондон, тя трябвало да се прибере в собствения си дом и ме съветва да си намеря и аз някакъв дом колкото може по-скоро, че няма от какво да се боя, домовете били много повече от църквите, че най-добре да отида в службата за търсене на работа; че ако чуела отнякъде за някоя работа, щяла да ме намери и да ми каже, че междувременно трябва да си намеря частна квартира и да я уведомя за адреса, та да ми праща известията там, че ми желае късмет и се надява, че винаги ще бъда честна и няма да петня доброто име на родителите си. Като каза тези неща, тя се сбогува с мен и ме остави, както си бях, сама на себе си, така наивна, както и когато тръгнах с нея.

Останала сама, съвсем бедна и без приятели, аз започнах да усещам по-горчиво жестокостта на тази раздяла, сцената на която се бе разиграла в преддверието на страноприемницата и едва-що видяла обърнатия ѝ гръб, злочестината от безпомощното ми положение в тези необичайни обстоятелства избухна в порой от сълзи, които поне облекчиха мъката в сърцето ми, макар че все още стоях вцепенена и ужасно объркана как да се оправям от сега нататък.

Един от келнерите влезе и добави още към моята несигурност, като ме попита направо дали искам нещо, на което аз невинно отвърнах, не. Но ако обича само да ми каже къде мога да намеря легло за тази нощ. Той каза, че ще отиде да говори с господарката, която съответно дойде и сухо ми каза, без изобщо да обърне внимание на мъката ми, че бих могла да получа легло за един шилинг, но се надявала да имам приятели в града (тук аз изпуснах дълбока въздишка на отчаяние!) и да отида другаде на сутринта.

Невероятно е колко малко утешение е нужно на човек в най-тежка мъка. Това, че ми даваха легло за една нощ успокои агонията ми и понеже се срамувах да кажа на съдържателката, че нямам приятели в града, към които да се обърна, аз взех решение още на другата сутрин да отида в службата за търсене на работа, имах упътване за това как се отива дотам, написано на гърба на една балада, която Естер ми даде. Там се надявах да получа информация за някое място подходящо за селско момиче като мен и така да си осигуря що-годе сносно съществуване, преди да са свършили малкото ми пари, а що се отнася до препоръки, Естер често ми беше повтаряла, че мога да разчитам на нея за такава; колкото и мъчно да ми беше, че ме изостави, аз съвсем не бях престанала да мисля добронамерено за нея, смятах, че такъв е редът, че тя е действала правилно и само моето непознаване на живота ме кара да възприемам нещата в такава светлина.

На другата сутрин се облякох чисто и спретнато, доколкото скромният селски гардероб ми позволяваше и, като оставих сандъка си под надзора на съдържателката, се осмелих да изляза сама навън и без повече затруднения от обичайните за младо момиче — бях едва петнадесетгодишна и всяка табела на магазин беше за мен омайващ капан — стигнах до мечтаната служба.

В приемната ме задържа една възрастна жена, която беше седнала с дебела книга пред нея и няколко свитъка с упътвания за места. Аз се отправих към тази важна персона с наведени очи, без да забелязвам хората наоколо, които чакаха там по същата работа и като направих дълбок поклон, успях да се изкажа със заекване защо съм дошла при нея. Мадам ме изслуша с тежестта и сериозния поглед на държавен служител и, преценявайки на мига що за личност съм, не отговори, а ме помоли да платя един шилинг предварително, при получаването на който рече, че местата за жени били извънредно малко, особено за такива слаби като мен, които не могат да извършват тежък труд, но тя щяла да погледне в книжата си и да види какво може да се направи, ако изчакам, докато обслужи някакъв друг клиент.

Като чух това, аз се отдръпнах, силно притеснена, че тази декларация носи убийствена несигурност за моето положение, в което нямаше да издържа дълго. След малко обаче, придавайки си смело изражение и в търсене на някакво развлечение от неприятните мисли, се осмелих да вдигна глава и погледът ми обходи стаята, като срещна директно очите на една дама (за такава я мислех в пълната си невинност), седнала в ъгъла, облечена с кадифено манто (забележете, посред лято), и без боне — дундеста жена, с червено лице, най-малко на петдесет.

Тя ме гледаше, сякаш ще ме погълне с очи, оглеждаше ме от горе до долу, без да се съобразява, че нейният поглед, фиксиран в мен, ме караше да пламтя от смущение, и явно ми показваше, че дава отлични препоръки и оценки за мен като подходяща за нейните цели. За кратко време моето лице, личността и цялата ми фигура минаха строгия изпит, за което и аз от своя страна спомогнах, като превзето изтеглях шия и отправях най-прелестните си погледи, докато накрая тя се приближи и ме заговори с най-голяма въздържаност:

Мило дете, работа ли търсите?

Да, много Ви моля. (с поклон до земята)

Тя ми каза, че е дошла в службата да си потърси прислужница, че ѝ се струвало, дето аз ставам за това, с малко обучение от нейна страна, че тя приема външния ми вид като достатъчна препоръка, че Лондон е много проклето, порочно място, че се надявала аз да бъда послушна и да се пазя от лоши другари, накратко, каза ми всичко, което една възрастна и опитна градска жена може да каже и много повече, отколкото бе необходимо за наемане на едно безизкусно селско момиче, което се страхува дори да се разхожда само по улиците, и затова аз с радост се хвърлих на първото предложение за подслон, особено от такава внушителна матрона — за такава моето ласкаещо въображение вземаше новата ми господарка; всъщност тя ме наемаше под носа на добрата жена, която държеше службата, чиито разбиращи усмивки и кимвания аз не можех да не забележа, но невинно ги тълкувах като признак на задоволство, че толкова бързо си намирам място; но, както след това научих, тези ВЕЩИЦИ се разбираха едни други много добре и това беше пазар, който г-жа Браун, моята господарка, често посещаваше в търсене на свежа стока за употреба на нейните клиенти и за нейна печалба.

Мадам беше обаче толкова доволна от сделката, че уплашена, предполагам, да не би някой добър съвет или случайност да стане причина да ѝ се изплъзна, тя с прекалена грижовност ме закара с карета до страноприемницата, изиска сандъка ми в мое присъствие и той ми бе даден без никакви обяснения къде отивам.

След като приключихме с това, тя каза на кочияша да кара към един магазин в двора на катедралата „Св. Павел“, където ми купи чифт ръкавици, оттам даде ново нареждане на кочияша да кара към дома ѝ на улица …, и така той надлежно ни стовари пред вратата, а аз през цялото време бях развеселявана и забавлявана с най-правдоподобни лъжи, без нито думичка, от която да заключа нещо друго, освен че съм попаднала, с възможно най-големия късмет, в ръцете на най-милата господарка на света, едва ли не приятелка, и съответно влязох в дома ѝ с пълно доверие и триумф, като си обещавах, че само малко да се установя, ще се обадя на Естер Дейвис да ѝ кажа за рядко добрата ми съдба.

Можете да бъдете сигурни, че мнението ми за този дом ни най-малко не бе понижено от вида на хубавата дневна, в която бях въведена и която ми изглеждаше великолепно мебелирана — аз никога не бях виждала по-хубави стаи от тези в страноприемницата. Имаше два позлатени бокала и бюфет с няколко подноса върху него, наредени по най-приказен, ослепителен начин, които окончателно ме убедиха, че съм влязла в много уважавано семейство.

Тук моята господарка подхвана пак обясненията си, казвайки ми, че аз трябва да бъда в добро настроение и да се науча да бъда свободна с нея, че тя не ме е взела за обикновена прислужница да върша грубата домакинска работа, а за нещо като нейна компаньонка, и че ако бъда добро момиче, ще ми бъде като двадесет майки; на всичко това аз отговарях само с дълбоки и несръчни поклони и някоя и друга едносрична дума, като „да, не, ама да, да“.

След това госпожата звънна с камбанка и една пълна прислужница влезе при нас, същата, която ни беше посрещнала.

Виж, Марта — каза г-жа Браун, — току-що наех тази млада жена да се грижи за спалното ми бельо, така че я въведи в спалнята ми и ти нареждам да се държиш с нея със същото уважение, каквото проявяваш към мен, защото много я харесвам и съм готова на всичко за нея.

Марта, която беше архи-мръсница, свикнала с тези примамки, идеално схвана намека, поклони ми се и ме помоли да се кача с нея на горния етаж, където съответно ми показа подредена стая в дъното на коридора, в която имаше хубаво легло, в него щях да спя, каза ми Марта, с една млада благородна дама, братовчедка на госпожата, и сигурно съм щяла да бъда страхотно доволна. След това се впусна в такива превзети хвалби на господарката ѝ! нейната сладка господарка! колко щастлива съм била да попадна на нея! по-добра не можело да се намери и други такива прекалени приказки, каквито биха събудили подозрение у всеки друг, но не и у такова неопитно глупаче като мен, което хич не познаваше живота и приемаше всяка нейна дума така, както тя искаше да я приема; тя скоро разбра с какво „проницателно“ същество си има работа и ме оцени много правилно, като подсвирна възхитено към мен, така че останах доволна от клетката си и сляпа за оковите.

По средата на тези фалшиви обяснения за естеството на бъдещата ми работа, отново слязохме долу и аз пак бях въведена в същата дневна, където масата беше наредена за трима и госпожата сега беше довела с нея едно от любимите ѝ момичета — видна икономка на дома ѝ, чието задължение беше да подготвя млади кобилки като мен и да пречупва ината им; и тя беше съответно определена, по тези съображения, за моя другарка по легло; а за по-голям авторитет, титлата братовчедка ѝ беше приписана от уважаемата председателша на тази колегия.

Тук аз преминах още един оглед, който завърши с пълното одобрение на Феби Ейрис — името на избраната ми ръководителка, на чиито грижи и инструкции аз бях нежно препоръчана. Донесоха вечерята и, за да ми покаже, че се отнася с мен като с компаньонка, г-жа Браун с глас нетърпящ възражения, скоро сложи край на моите скромни и смутени протести, че не мога да седя в тяхната БЛАГОРОДНА компания, което моето макар и кратко възпитание ми подсказваше, че не е правилно, нито е в реда на нещата.

На масата разговорът се водеше главно от двете дами, които използваха двусмислени изрази, прекъсвани от време на време от любезни уверения към мен с цел да потвърдят и заздравят моето задоволство от настоящето ми положение: ако не и да го увеличат още, толкова ново и обещаващо ми изглеждаше всичко.

Взе се решение да не излизам няколко дни, докато бъда снабдена с дрехи, които подобават на длъжността ми — компаньонка на господарката — като отбелязаха, че много зависи от първото външно впечатление; перспективата да заменя селските си дрехи за фино лондонско облекло ме накара да преглътна с лекота затворническата клауза. Но истината беше, че г-жа Браун не се интересуваше нито кой ще ме види, нито кой ще говори с мен — било нейните клиенти или СЪРНИЧКИТЕ ѝ (както наричаше момичетата), единствената ѝ грижа беше да осигури добър пазар за девствеността ми, която аз пазех и, както по всичко личеше, бях донесла в услуга на нейно БЛАГОРОДИЕ.

Пропускам нещата, които не са важни в тази история и минавам направо към времето за лягане, когато аз все повече и повече се чувствах запленена от възможностите, които се откриваха пред мен да върша лека работа при тези добри жени; и така, след вечерята мис Феби ми показа леглото и като забеляза, че не смея да се съблека пред нея, както се беше отдръпнала, дойде пак до мен и започна да откопчава нагръдника и да сваля робата ми и скоро ме окуражи да продължа сама, и аз, пламнала от смущение, че съм гола, бързо се мушнах под завивките да се скрия. Феби се засмя и не след дълго се разположи до мен. Тя беше около двадесет и пет годишна по нейни сметки, но въобще не можеше да ѝ се вярва, сигурно беше скрила поне десет години; трябваше разбира се да ѝ се признаят вредни от дългогодишната работа и горещата вода, очевидно вече беше достигнала етапа на застой, когато тези от нейната професия ги понижават до ПОДГОТВЯЩИ представлението вместо УЧАСТВАЩИ в него.

Едва-що тази ценна помощничка на моята господарка си легна, тя, която не изпускаше никой случай за похотливост, се обърна към мен, прегърна ме и ме целуна с най-голямо нетърпение. Това беше ново, това беше странно, но отдавайки го единствено на чиста любезност, и мислейки си, че може да е някакъв лондонски начин за изразяването ѝ, реших да не изоставам и ѝ отвърнах също с целувка и прегръдка, влагайки съвършено невинен плам.

Окуражени от това, ръцете ѝ напълно се освободиха и започнаха да се разхождат по цялото ми тяло с докосвания, притискания, мачкания и по-скоро ме изненадаха с новостта на усещането, отколкото да ме уплашат или обезпокоят. Ласкавите похвали, които съпътстваха това нашествие, също допринесоха за това, щото моята пасивност да бъде подкупена и не знаеща зло, аз не се уплаших, особено от нея, която отстрани всякакви съмнения относно женствеността си, като поведе ръцете ми към чифт провиснали гърди с размер и обем, напълно задоволително доказващи пола ѝ, поне според мен, която никога не беше правила друго сравнение …

И така, аз лежах кротка и пасивна, както тя ме желаеше, докато нейната свобода не събуждаше други усещания у мен, освен някакво странно, неизпитвано дотогава удоволствие. Всяка моя част беше открита и изложена на разпуснатите движения на ръцете ѝ, които обикаляха цялото ми тяло като пламтящ огън и топяха всяка студенина по пътя си.

Гърдите ми, ако това не е твърде дръзка дума за двете твърди, плътни, надигащи се хълмчета, които едва започваха да се показват или да означават нещо, подходящо за докосване, занимаваха и забавляваха ръцете ѝ известно време докато, хлъзвайки се по-надолу, по гладкия път, тя успя да напипа мекия копринен пух, израсъл само преди няколко месеца и украсил могилката на удоволствието с обещание да разпростре благодатния си покров над седалището на най-изтънчени усещания, което бе до този момент седалище на най-безчувствена невинност. Пръстите ѝ си играеха и увиваха около младите влакънца на този мъх, който природата е изобретила наведнъж за полза и украса.

Но незадоволена от тези външни места, сега тя се насочи към главната цел и започна да върти и промъква пръста си, докато накрая успя да го пъхне със сила в най-чувствителното място, но го направи по такъв начин, напредвайки така неусетно, че ме разпали отвъд всяко приличие, затова не можах да ѝ се противопоставя, иначе щях да скоча от леглото и да извикам за помощ при това необичайно нападение.

Сладострастните ѝ докосвания бяха запалили огън в мен, който палуваше по вените ми, но най-силно ме гореше в онзи център, предназначен за това от природата, където за първи път чужди ръце сега опипваха, притискаха и извиваха устните, после ги отвориха, с пръст между тях, докато едно „Ох!“ — израз на болката, която тя ми причини, я накара да поспре, защото девственият проход отказа достъп в дълбочина.

Същевременно изпънатите ми нозе, лениво разтворени, въздишките, бързото повдигане на гърдите ми — всичко заговорничеше срещу мен, сякаш за да увери тази безпътна жена, че нейните действия ми доставят повече удоволствие, отколкото ме обиждат, като в добавка тя ме обсипваше с целувки и възклицания, като например: „О, какво очарователно същество си ти! … Колко щастлив ще бъде мъжът, който пръв те направи жена! … О! Защо не бях мъж!“ … и други подобни, прекъсвани от целувки — бурни и пламенни, каквито не бях получавала никога от другия пол.

Аз самата бях замаяна, объркана и не на себе си; толкова нови усещания ми идваха в повече. Разгорещените и възбудени сетива така се вълнуваха, че ми отнемаха всякаква възможност да мисля; сълзи на удоволствие бликаха от очите ми и малко от малко уталожваха пожара, който бушуваше в мен. Феби от своя страна — градската, чистокръвна Феби, която познаваше всички начини и прийоми за доставяне на удоволствие, намираше, както изглежда, в това упражнение по опитомяване на млади девойки удовлетворение на един от тези своенравни вкусове, за които няма обяснение. Не че мразеше мъжете, не, тя даже ги предпочиташе пред собствения си пол, но когато попаднеше на случай като моя, преситата от обикновените наслаждения, а може би и някакво тайно пристрастие, я настройваше да си доставя най-голямо удоволствие всеки път, когато можеше, без да прави разлика между половете. И сега, напълно уверила се, че с докосванията си ме е разгорещила достатъчно за своите цели, тя леко се изтъркули от завивките и ме видя просната гола с нощница, вдигната до врата ми, а аз нямах нито сили, нито разум да ѝ се противопоставя. Дори руменината ми изразяваше повече желание, отколкото приличие, а в това време свещта, оставена (сигурно неслучайно) запалена, хвърляше ярка светлина върху цялото ми тяло.

Не — каза Феби, — не бива и да помисляш, сладко дете, да криеш тези съкровища от мен. Очите ми трябва да се почерпят, както и пръстите ми … Аз трябва да погълна с очи тази надигаща се ГРЪД … Позволи ми да я целуна … Не съм се нагледала още … Нека да я целуна още веднъж … Каква твърда, гладка, бяла плът! … Как деликатно оформена! … А този прекрасен пух! О! Дай ми да видя малката, скъпа, нежна цепчица! … Това е твърде много, не мога да го понеса! … Трябва … Трябва … — Тук тя хвана ръката ми и в унес я постави сещате се къде. Но каква разлика в състоянието на същото нещо! … Разстилащ се нашироко гъсталак от рунтави къдри бележеше напълно завършената, зряла жена.

Кухината, към която насочи ръката ми, лесно я пое и щом я почувства вътре, тя се размърда напред-назад с такива бързи фрикции, че аз скоро я измъкнах — влажна и лепкава; за миг Феби се поуспокои след две-три въздишки и мъчителни изохквания ме целуна така, сякаш душата ѝ излезе от устните, после загърна и двете ни с покривките на леглото. Какво удоволствие намери в това, не мога да кажа, но знам едно — тази нощ получих първата представа за искрите на пламтящата природа и омърсяването; за невинността запознаването и общуването с порока на нашия собствен пол често е така фатално, както и прелъстяването от другия. Но да продължа. Когато Феби възстанови спокойствието си, което аз самата не можах да постигна, тя изкусно ме подложи на разпит по всички въпроси, касаещи намеренията на моята почтена господарка спрямо мен и от моите отговори, извлечени от чистата ми душа, незнаеща преструвка, тя нямаше причини да не си обещае всеки въобразим успех, доколкото той зависеше от моето неведение, естественост и природна топлота.

След доста продължителен диалог моята другарка по легло ме остави да си почивам и аз заспах поради пълното изтощение от бурните емоции, на които бях подложена, а природата (която беше твърде разгорещена и кипнала, за да стихне без облекчаване по един или друг начин) ме успокои чрез един от онези сладки сънища, които възторгват не по-малко от истинските действия.

На сутринта се събудих около десет часа, съвършено бодра и весела. Феби беше станала преди мен и ме попита най-любезно как съм, как съм спала и дали съм готова за закуска и същевременно внимателно избягваше да увеличава объркването, в което виждаше, че се намирам, вглеждайки се в лицето ми, като не направи ни най-малък намек за нощната сцена в леглото. Казах ѝ, че веднага ще стана и ще се захвана с каквато работа пожелае да ми възложи за вършене. Тя се усмихна; скоро прислужницата внесе поднос с чай и аз тъкмо се обличах, когато влезе господарката. Очаквах най-малкото да ми каже, ако не и да ме сгълчи за късното ставане, но бях приятно разочарована от комплиментите ѝ за свежия ми вид. Аз бях „напъпила красота“ (това беше нейният стил) и „как ще ми се възхищават изисканите мъже!“, на което аз отговорих, уверявам Ви, колкото можах по-благовъзпитано; показах се несъмнено простодушна и глуповата, както на нея ѝ се искаше, и така я поласках безкрайно повече, отколкото ако се бях оказала просветена от образование и с познания за света.

Закусихме и едва-що приборите бяха изнесени, донесоха два вързопа бельо и дрехи: накратко, всичко необходимо да бъда пременена изцяло, както казаха. Представете си, госпожо, как кокетното ми сърчице трепна от радост при гледката на бялата дантела, извезана със сребърни цветя, малко поизносена наистина, но на мен ми се стори нова-новеничка. Шапчица от брюкселска дантела, обувки с ширити и всичко останало — труфила от втора ръка — доставени за случая благодарение старанието на добрата г-жа Браун, която беше довела амбулантен търговец в къщата, пред когото женските ми чарове трябваше да бъдат показани, защото той не само беше пожелал предварително да ме огледа на място, но също така и незабавно да ме получи, в случай, че ме хареса, заключавайки много мъдро, че място като това, където се намирах, не заслужава доверие, що се касае до опазването на толкова нетрайна стока като моминството.

Грижата по обличането и подготвянето ми за пазара беше поверена на Феби, която се отдаде изцяло на удоволствието да ме види по-скоро облечена. Когато всичко беше готово и аз се погледнах в огледалото, бях толкова непринудена и несъмнено тъй безизкусна, че трудно можех да скрия детската си радост от промяната, която всъщност беше от лоша по-лоша, защото простотата на спретнатата селска носия много по ми отиваше, отколкото неугледната, натруфена, безвкусна премяна, която явно ми бе чужда.

Комплиментите на Феби обаче, които не пропуснаха и нейния дял в обличането, сториха не малко за потвърждаване на първите впечатления, които добивах от външността си, която — казано без всякаква суета — оправдаваше възхищението на всички и която смятам няма да е неуместно сега да опиша без разкрасяване.

Бях висока, макар и не прекалено за възрастта си; както отбелязах преди, едва бях навлязла в петнадесетата си година; с идеално права снага, тънка в кръста, лека и свободна, без да дължа нищо на корсети и други такива, косата ми — блестящо кестенява и мека като коприна, падаше по раменете ми на естествени букли и, може да се каже, подчертаваше белотата на гладката ми кожа; лицето ми беше прекалено румено, макар и с правилни черти, а формата му — закръглено-овална, само една трапчинка на брадичката ми имаше малко неприятен вид, очите ми бяха черни, колкото можете да си представите и по-скоро премрежени, отколкото искрящи, освен в някои случаи, когато, казвали са ми, излъчваха достатъчно огън; зъбите ми, които всякога бях пазила внимателно, бяха малки, равни и бели; гръдта ми беше леко надигната — по-скоро обещание, отколкото достигнат размер, но много скоро щеше да се оформи в кръгли, здрави гърди. Накратко, имах всички необходими за красотата атрибути според общовалидните изисквания или поне суетата ми забраняваше да подлагам на съмнение присъдата на суверенните съдии — мъжете; всички те или поне всички мъже, които познавах, високо ме оценяваха; срещала съм хора, дори сред моя пол, които ни най-малко не отричаха хубостта ми, докато други ме хвалеха неосъзнато, като се опитваха да копират от мен тези качества на личността ми или части от фигурата ми, в които очевидно ги превъзхождах. Може би притежавам прекалено самочувствие, но защо да бъда неблагодарна към природата и към формите, на които дължа благословията и късмета си, трябва ли да потисна, като се престоря на скромна, желанието да спомена тези безценни дарове?

И така, бях облечена и хич не ми идваше на ума, че цялата тази весела премяна не е нищо повече от нагиздване на животно за жертвоприношение; аз невинно отдавах всичко на приятелството и добротата на сладката ми г-жа Браун, която, забравих да кажа, под претекст че ще държи парите ми на сигурно място, беше прибрала дребните (така ги наричам сега) монети, които ми бяха останали след разходите по пътуването.

След известно време, прекарано най-приятно пред огледалото в самовъзхищение, за което най-голям дял имаха новите ми дрехи, бях изпратена в приемната, където старата дама ме поздрави и ми пожела приятно носене на новото облекло, което, уверено каза тя, ми стояло така добре, сякаш цял живот съм носила само най-фини премени, сигурно ме мислеше за достатъчно глупава, за да преглътна всичко. В същото време тя ме представи на един друг неин братовчед, възрастен господин, който стана на крака при влизането ми в стаята, а аз му се поклоних, и той ме поздрави, но сякаш се обиди, че му поднесох само бузата си за целувка — грешка, която той незабавно поправи, като прилепи устните си към моите със страст, на каквато не бях и помисляла, че е способен, фигурата му, как да кажа, нищо не може да бъде по-стряскащо или отблъскващо, думи като грозен и неприятен са безсилни да предадат представата за вида му.

Представете си човек над шестдесетте, нисък и зле сложен, с мъртвешко жълтеникав тен, с големи, изпъкнали очи, вторачени като на обесен, с два зъба, подаващи се извън устата, подобно на слонски бивни, мораво-сини устни и дъх като на вещер, при това в усмивката му имаше нещо, което го правеше страшен, ако не и смъртно опасен за бременни, и въпреки всичко, това посмешище на мъж беше толкова сляпо за собствените си уродства, че се смяташе родено за удоволствия; и тъй като никоя жена нямаше да отиде при него доброволно, той даваше големи суми на нещастници, които се наемат да изиграят любовно чувство към неговата особа, докато към другите, които нямаха умение или търпение да прикрият ужаса, който им вдъхва, се държеше направо брутално. Импотентността, много повече от нуждата, го караше да търси разнообразие и провокации, които да го докарат до някаква степен на наслада, която често му се изплъзваше, защото силите го напускаха, а това винаги го хвърляше в пристъп на гняв, който той изливаше, колкото си иска, върху невинните обекти на краткотрайното му желание.

Това значи беше чудовището, на което моята добросъвестна благодетелка, която от отдавна му осигуряваше подобни забавления, ме беше обрекла и нарочно ме беше изпратила да ме огледа. Тя съответно ме накара да застана пред него, завъртя ме, разкопча нагръдника ми, посочи му нежните линии и белотата на пазвата ми, едва започваща да се изпълва, после ме накара да се разходя и използва като повод ~безизкусната ми походка, за да опише всичките ми прелести, накратко — не пропусна нищо, а той отговаряше само с доволни кимвания в знак на одобрение, като ме гледаше алчно, защото аз понякога го поглеждах крадешком и срещах пламналия му, нетърпелив поглед, но веднага след това ужасено отвръщах очи, което той, самоуверен по характер, отдаваше на моминска скромност или на преструвка.

Не след дълго ме пуснаха и аз се върнах в стаята си, придружена от Феби, която не се отделяше от мен и не ме оставяше сама в бездействие да не би да се замисля за неща, които най-естествено хрумват на човек, стига да не е пълен идиот, след такава сцена, каквато аз току-що бях преживяла, но за мой срам трябва да призная, че моята глупост беше така непреодолима или може би така невинна, че още не ми бе отворила очите да съзра плановете на г-жа Браун и аз не виждах нищо повече в този титулуван неин братовчед, освен ужасяваща и шокираща личност, която въобще не ме засяга, освен че му дължах уважение, като на неин роднина.

Феби обаче започна да насочва вниманието ми към това чудовище, като ме попита дали бих имала нещо против този изискан джентълмен да ми стане съпруг? (изискан джентълмен — предполагам, че само заради дантелите му го нарече така). Отговорих съвсем естествено, че не мисля за съпруг, но че ако трябва да избирам такъв, сигурно ще е сред равните ми. Моето отвращение към тази окаяна, противна фигура ме настрои срещу всички „джентълмени“ и така обърка представите ми, че ми се струваше, дето всички от неговия ранг са направени в същата матрица. Но Феби не се предаваше лесно и се опита да ме размекне за целите на този гостоприемен дом; докато говореше за другия пол най-общо, тя нямаше причини да се опасява, че не ще постигне моята отстъпчивост, която не един довод ѝ беше доказал, че лесно ще получи от мен и все пак тя имаше твърде голям опит, за да не открие, че моето отвращение, насочено точно към този страшен братовчед, ще бъде тежък камък за отместване, преди да се осъществи консумацията на сделката, или моята продажба.

Майка Браун междувременно се беше договорила с този пиян стар козел за условията на сделката, които, както по-късно научих, били петдесет гвинеи безусловно в аванс, за свободата да ме пробва, и още сто след задоволяване на желанието му да триумфира над моята девственост; що се отнася до мен, аз бях предоставена изцяло на неговия нрав и щедрост по негово усмотрение. След като този несправедлив договор беше сключен, той нямаше търпение да влезе във собственост, затова настоя да пием двамата чай следобеда и да бъдем оставени сами; ни най-малко не го притесняваха възраженията на обезпечителката му, че не съм достатъчно подготвена и узряла за подобна атака, че съм прекалено зелена и неопитомена, че съм била само двадесет и четири часа в къщата: такъв е характерът на похотта — да бърза, а и суетата му не загатваше възможности за друга съпротива, освен обичайната от девица в такива обстоятелства, затова той отхвърли всякакви предложения за отсрочка; и така, моето изпитание беше насрочено, без аз да знам, за същата вечер.

По време на вечерята г-жа Браун и Феби се скъсаха да хвалят този чудесен братовчед и колко щастлива щяла да бъде жената, на която той би обърнал внимание, накратко, моите две клюкарки изтощиха красноречието си, за да ме убедят да го приема, защото „господинът бил безкрайно запленен от пръв поглед …че той ще ме позлати, ако бъда добро момиче и не се опъвам …че трябва да се доверя на почтеността му …че ще бъда щастлива завинаги и ще имам карета, ще пътувам в чужбина …“, и всякакви такива приказки, достатъчни да завъртят главата на глупаво, невежо девойче като мен, но за щастие отвращението беше пуснало толкова дълбоки корени в мен и сърцето ми ме защитаваше тъй силно от разумни аргументи, че ми беше невъзможно да прикрия чувствата си и им дадох ясно да разберат, че не бива да се надяват на нищо, или поне на нищо, постигнато с лекота. Чашата ми бе наливана често-често с оглед, предполагам, съдържанието ѝ да се сприятели с топлината на натурата ми за времето на предстоящата атака.

Те ме задържаха доста дълго на масата, но около шест вечерта, след като се бях оттеглила в стаята си и чаят беше сервиран, моята уважавана господарка влезе, следвана от онзи сатир, който се хилеше по особения си начин и неговото противно присъствие затвърди всички мои усещания на отврата, които първото му появяване бе породило.

Той седна с лице към мен и през цялото време на чая ме оглеждаше в захлас, причинявайки ми болка и объркване, признаците на които той си обясняваше с моята срамежливост и неопитност в обществото.

Чаят приключи, сводничещата възрастна дама се извини, че трябва да излезе по спешна работа (което беше вярно), със сериозен тон ми пожела да забавлявам любезно братовчеда ѝ, докато тя се върне, след което се обърна към него: „Моля, господине, бъдете много внимателен с това сладко дете“ и накрая излезе, оставяйки ме с отворена уста и — поради неочакваното ѝ заминаване — съвсем неподготвена да се противопоставя.

Сега останахме сами и при тази мисъл бях обхваната от внезапен пристъп на треперене. Бях така уплашена, без точно да знам защо, нито от какво толкова се страхувам, че седнах на канапето край камината — неподвижна, вкаменена и безжизнена, без да знам накъде да погледна и как да се мръдна.

Но не ми бе позволено да остана дълго в състояние на вкамененост: звярът приседна до мен на канапето и без повече церемонии и предисловия постави ръце на врата ми и ме притегли доста силно към себе си, задължавайки ме въпреки опитите да се изтръгна от обятията му, да понеса зловонните му целувки, които направо ме задушиха. Като ме видя така безчувствена и неспособна да се съпротивлява, той разкъса нагръдника ми и разкри всичко пред очите и ръцете си: аз все още понасях всичко без да потрепна, докато, одързостен от мълчаливото ми съгласие, защото аз нямах сили да говоря или да извикам, той се опита да ме положи на канапето и аз усетих ръката му на голите си бедра, които бяха стиснати и които той се опита да разтвори … О, тогава! Аз се събудих от пасивността и отскочих като пружина с активност, каквато той не беше очаквал, стъпих на крака и го замолих с най-трогателен глас да не бъде груб и да не ме наранява:

Да те нараня ли, мила моя? — каза скотът, — нямам намерение да те нараня … старата дама не ти ли каза, че те обичам? … Че ще се държа добре с теб?

Да, наистина, господине — рекох, — но аз не мога да ви обичам, наистина не мога! Моля, оставете ме на мира … Да! Ще ви обичам много, ако само ме оставите на мира… и си заминете …

Но аз говорех на вятъра, защото моите сълзи, отношението ми и раздърпаната ми рокля се оказаха свежо поощрение за него, а пък и той не можеше да контролира желанията си, та захърка и се запени от похот и бяс и поднови атаките, хвана ме и пак се опита да ме просне и затисне върху канапето, в което успя, поне доколкото да ме положи и даже да отметне фустите ми над главата ми, като така оголи бедрата ми, все още сключени, но той не можеше да ги разтвори, колкото и да ги напъваше с коляно, за да наложи властта си над главното авеню; беше разкопчал не само жилетката, но и бричовете си, при все това не усещах друго, освен тежестта на тялото му върху себе си; и аз продължавах да лежа и да се боря възмутено, умирайки от ужас, когато изведнъж той спря и слезе от мен, задъхан и псуващ, като повтаряше „грозен и стар“ — думите, с които съвсем естествено го бях нарекла в разгара на битката.

Скотът беше достигнал, както по-късно разбрах, чрез припряното дърпане в битката с мен, крайното състояние на горещия пристъп от лъст, за който силите му не достигаха за пълно изпълнение, и от който бедрата и бельото ми получиха излиянието.

Когато всичко свърши, той ми каза с раздразнен тон да ставам, че няма да ми окаже честта да мисли още за мен … че старата кучка можела да си потърси друг глупак … че той няма да позволи да му се подиграват селски преструвани … че сигурно съм закачила моминството си на някой селски гвоздей и съм дошла да показвам бялата си кожа в града … и още сума ти обиди от този род, които аз слушах с по-голямо удоволствие, отколкото някога жена е слушала обяснения в любов от скъпия си ласкател; защото, неспособна да изпитам още по-голяма омраза и отвращение към него, аз виждах в неговите ругатни защита срещу евентуално подновяване на противните му милувки.

И въпреки че намеренията на г-жа Браун сега излязоха наяве, сърце не ми даваше да отворя очите си за тях, все още не можех да преодолея зависимостта си от тази стара вещица, дотолкова се смятах нейна — духом и телом, или по-скоро се опитвах да се самоизмамя, като продължа да имам добро мнение за нея, затова избрах да изчакам най-лошото в ръцете ѝ, нежели да бъда изгонена да гладувам по улиците без пари и без приятели, към които да се обърна — тези страхове бяха моята лудост.

Докато тези объркани мисли се въртяха в главата ми, седях замислена край огъня с очи, плувнали в сълзи и оголен врат, шапката ми беше паднала при борбата, косата ми беше разрошена и, както можете да се досетите, похотта на злодея отново припламна при вида на моята младост, изложена пред погледа му, при вида на този цвят, все още неоткъснат и — всичко това, разбира се, не му беше безразлично.

След кратка пауза той ме попита с доста поомекнал тон дали не искам да се сдобрим преди да се е върнала възрастната дама и така всичко да бъде добре, той щял да възобнови вниманието си и веднага предложи да ме целуне и да опипа гърдите ми. Но сега изключителната ми ненавист, страховете и възмущението ми изведнъж връхлетяха върху мен, довеждайки ме до състояние, неестествено за мен, така че аз се отскубнах от него, изтичах до камбанката и я заудрях, преди той да се усети, с такава сила и ярост, щото на прислужницата да стане ясно, че нещо не е наред или че господинът иска нещо; и преди той да успее да извърши по-големи крайности, тя влетя в стаята и, виждайки ме просната на пода с разрошена коса и шурнала от носа ми кръв, което немалко допринасяше за трагичността на сцената, а моят омразен преследвач надвесен над мен и решен да наложи бруталната си воля, без да се трогва от виковете и злочестината ми, тя самата се обърка и не знаеше какво да каже.

Колкото и подготвена да беше Марта, колкото и претръпнала на подобни гледки, тя нямаше да е жена, ако видяното не бе я трогнало. Освен това, от външния ми вид тя си въобрази, че нещата са стигнали много по-надалеч, отколкото всъщност бяха, и че съм платила премного мита и такси за краткия си престой в този дом, след като бях докарана до такова състояние — при тази мисъл тя веднага застана на моя страна и посъветва господина да слезе долу и да ме остави да се възстановя, че всичко скоро щяло да свърши … че когато г-жа Браун и Феби, които бяха излезли, се върнат, те ще се погрижат да задоволят желанията му … че нищо нямало да се загуби, ако е малко по-търпелив към бедното нежно създание … но че тя ще остане край мен, докато господарката се прибере. Прислужницата каза всичко това с решителен тон и звярът започна да разбира, че нещата няма да се оправят, ако продължава да стои, затова си взе шапката и излезе от стаята, като мърмореше и мръщеше вежди като стара маймуна, та така бях освободена от ужасите на нетърпимото му присъствие.

Щом той си замина, Марта много грижовно ми предложи помощта си — да ми донесе успокоителни капки и да ме сложи да си легна, което аз отначало отказах от страх, че чудовището може да се върне и да се възползва от безпомощното ми състояние. С малко повече убеждение обаче и уверения, че никой няма да ми досажда тази нощ, тя ме застави да легна и наистина, аз бях така отмаляла от борбата, така омаломощена от страховитите опасения, така ужасена, че нямах сили нито да стоя, нито да отговарям на въпросите, с които Марта усърдно ме засипа.

Усещах съдбата си жестока — страхувах се да видя г-жа Браун, сякаш аз бях престъпницата, а тя — пострадалата личност, объркване, което няма да ви се стори така странно, ако се сетите, че съпротивата, която оказах, не се дължеше в ни най-малка степен на добродетелта или на някакви принципи, а само на особено силното отвращение, което изпитах спрямо първия брутален и плашещ ме нашественик в царството на крехката ми невинност. И, както лесно можете да се досетите, прекарах времето до завръщането на г-жа Браун, обзета от страх и отчаяние.

ВТОРА ЧАСТ

Около единадесет вечерта двете дами се върнаха и след като получиха явно благоприятен отчет на събитията от Марта, която притича да ги посрещне, а междувременно г-н Крофтс (това беше името на звяра) беше напуснал дома след като дългото чакане бе изчерпало търпението му да види г-жа Браун завърнала се; те се качиха с гръм и трясък по стълбите към втория етаж и като видяха бледото ми лице, изцапано с кръв, и всички признаци на пълна отпадналост, се заеха да ме утешат и повдигнат духа ми, а не да ми се карат и упрекват, както се опасявах в слабостта си — аз, която имах много по-силни и по-справедливи основания да упрекна тях.

Г-жа Браун се оттегли, скоро след това Феби дойде при мен в леглото и къде с въпроси, къде с помощта на собствените си тактилни методи за задоволяване, тя бързо откри, че съм повече уплашена, отколкото наранена, при което обаче, усещайки се надвита от съня, тя отложи лекциите и поученията до следващата сутрин и ме остави, собствено казано, на неспокойствието ми, защото, след като се въртях и мятах през по-голямата част от нощта, измъчвана от неправилни представи и фалшиви опасения, накрая задрямах, поради самото изтощение, но това не беше сън, а по-скоро нещо като делириум, от който се събудих на сутринта, обхваната от силна треска — обстоятелство, оказало се решаващо за отлагане на присъдата ми, поне за известно време, да бъда подложена на нови атаки от мизерника, който за мен беше далеч по-ужасен от самата смърт.

По време на болестта ми за мен бяха положени грижи, не безкористни разбира се, с цел да се възстановя до състояние на годност за развратни ангажименти и за понасяне на още изпитания, и все пак моето неразположение имаше за последица това, че аз се почувствах задължена на моите покварителки за вниманието към здравето ми и най-вече за това, че ме пазеха далеч от бруталния изнасилвач, причинил заболяването ми, споменаване на чието име ме караше да треперя.

Младостта бързо се изправя на крака и няколко дни бяха достатъчни да надвия треската, но това, което допринесе най-вече за съвършеното ми възстановяване и възвръщане към живота, беше навременната новина, че г-н Крофтс, който беше едър търговец, е бил арестуван по заповед на краля заради почти петдесет хиляди паунда, спечелени според сведения от контрабандни сделки, и нещата му тръгнаха толкова зле, че дори да имаше желание, нямаше да бъде в състояние да осъществи плановете си спрямо мен, защото беше незабавно хвърлен в затвора, откъдето надали скоро щеше да излезе.

Г-жа Браун, която успя да докопа петдесетте гвинеи, аванса за недовършената работа, загуби надежда за останалите сто и започна да гледа по-благосклонно на моето отношение към него; а след като дадох ясни признаци на послушност и готовност да се съобразявам с мнението ѝ, всички момичета, които съставляваха стадото ѝ, бяха допуснати на свиждане с мен и успяха да ме разположат, чрез разговори, към пълно отдаване на заповедите на г-жа Браун.

И така, те бяха пуснати да влязат при мен и техните шеги и лекомислено веселие, в които тези замаяни същества прекарваха времето си, ме накараха да завиждам до такава степен на състоянието им, в което аз виждах само хубавата страна, че да искам да бъда една от тях — това стана моя амбиция и предразположение, което те старателно развиваха, и сега желаех само да възстановя здравето си, за да мога да премина церемонията по посвещаването.

Разговорите, примерите, накратко всичко в този дом допринасяше за покваряването на наивната ми, необразована чистота, докато принципите на удоволствието, така лесно възпламеняеми на моята възраст, свършиха работата си и цялата скромност, в която бях възпитавана, започна да се топи като роса от слънчеви лъчи под силата на други навици и напътствия, без да споменавам и това, че порокът ми бе наложен по необходимост, поради непрестанния страх да не бъда изгонена и оставена да умра от глад.

Скоро съвсем се възстанових и ми разрешиха да се разхождам из цялата къща в определени часове, но внимателно ме пазеха от чужди очи до пристигането на лорд Б. от Бат, комуто г-жа Браун, от уважение към проверената му щедрост в подобни обстоятелства, предложи разглеждането на новото бижу, тоест мене, което се очакваше да е на голяма стойност; лордът щеше да дойде след не по-малко от две седмици и г-жа Браун реши, че аз ще бъда в пълно здраве и с освежена красота до това време, така че ще може да си позволи по-добра сделка от тази с г-н Крофтс.

Междувременно бях напълно, както се казва, пречупена и така опитомена, че им играех по свирката и ако някой отвореше вратата на клетката ми, нямаше да се сетя да отлетя, а щях да си остана където съм, нито усещах съжаление за състоянието си, а кротко чаках какво ще ми нареди г-жа Браун, която от своя страна, сама и с помощта на помощничките си, вземаше всички предпазни мерки да заглуши и приспи в мен всякакви разсъждения за съдбата ми.

Не съществуваха морални проповеди, имаше само живот, нарисуван в най-весели цветове, милувки, обещания, глезене, накратко — нищо не липсваше за пълното ми укротяване и възпиране от търсене на по-добри съвети. Уви! Аз и не мечтаех за това.

До този момент за моето покваряване бях задължена само на момичетата от дома: тяхното сладко бъбрене, тяхното пренебрежение към почтеността и описанието на ангажиментите им с мъже ми бяха дали не лоша представа за естеството и загадките на професията им и същевременно бяха провокирали кипежа на разгорещената ми кръв във вените, но от всички тях най-вече Феби, другарката ми по легло, чиято ученичка бях, проявяваше талантите си по доставяне на първите дози удоволствие, докато натурата ми, сега сгрята и разпусната от такива интересни открития, изпитваше дразнещо любопитство, което Феби изкусно подклаждаше, като водеше от въпрос към въпрос до нейните обяснения по всички венерини въпроси. Но аз не можех да остана дълго в такъв дом, без лично да стана свидетел на нещо повече от това, което си представях при обясненията.

Един ден, около дванадесет по пладне, напълно оздравяла от треската, случайно останах близо половин час в тъмната стаичка до спалнята на г-жа Браун, отпусната върху леглото на прислужничката, и тогава чух шумолене в спалнята, отделена само с една плъзгаща се стъклена врата с жълти завеси от дамаска отпред, дръпнати не дотам плътно, че да скрият гледката на цялата спалня от човек, който се намира в стаичката.

Веднага се измъкнах леко и заех по-удобно положение така, че да мога да наблюдавам, без да ме виждат, и кой да вземе да влезе! Самата дълбокоуважавана майка Игуменка! Под ръка с висок, як конен гренадир, излят в тялото като Херкулес — биваше си го изборът на най-опитната в Лондон дама.

О, колко мирно и тихо стоях аз в скривалището си да не би само някой шум да ми попречи да задоволя любопитството си или да доведе Мадам в стаичката!

Но нямаше причини да се опасявам от каквото и да било, защото тя беше така напълно заета с настоящата си задача, че не ѝ беше останало внимание за нищо друго.

Смешно ми беше да гледам как едрата ѝ фигура се стовари върху леглото, точно срещу вратата на стаичката, така че имах пълен фронтален изглед към всичките ѝ прелести.

Нейният ухажор седна до нея, изглежда не беше от разговорливите, но пък имаше добър апетит, защото незабавно пристъпи към целта — млясна я шумно два пъти и мушна ръцете си в деколтето ѝ, за да освободи гърдите ѝ от корсета и те се люшнаха свободно, с презрение към всякакви ограничения, чак до пъпа ѝ. По-огромни гърди очите ми не бяха виждали, нито пък с по-лош цвят, отпуснати и меки, плътно допрени една до друга, обаче каквито и да бяха, якият мъжага ги галеше с явно удоволствие и без да чака подкана, опитвайки се напразно да обхване едната с ръка, хем дланта му беше широка като овнешка плешка. След като си поигра с тях известно време, сякаш си струваше да го прави, той я събори доста бързо, надигна фустите ѝ и ги преметна като маска през лицето ѝ, пламнало не от друго, а от изпитото бренди.

За около минута той се отмести настрана, за да си разкопчае жилетката и бричовете, и пред очите ми лъсна мазен пейзаж — дебелите ѝ, пихтиести бедра разтворени и широко зейнала уста, засенчена от сивкав храсталак, която изглеждаше като просешка кесия, поднесена за милостиня.

Но скоро очите ми бяха привлечени от много по-впечатляващ обект.

Здравият жребец беше се вече разкопчал и го извади гол, твърд и насочен напред — този уред, който не бях виждала никога дотогава; усетих как моето средоточие на удоволствието проявява несдържан интерес, а очите ми направо щяха да изскочат; разумът ми обаче беше смутен и така концентриран върху пламналата точка в мен, че не можех да забележа нищо повече от най-общата изработка и вид на уреда, при което природата ми, повече от всичко, което бях чувала, настойчиво ме информира, че следва да очаквам онова върховно удоволствие, което е заложено в срещата на тези части, така възхитително приспособени едни за други.

Младият юначага не се застоя дълго, разтърси го два-три пъти, като го размахваше в ръка и се хвърли върху нея, сега гърбът му беше насреща ми и трябваше да допусна, че се е наместил по движенията му и невъзможността да виждам зяпащата дупка; леглото се разтресе и завесите пред мен подрънкваха така, че едва можех да чувам въздишките, промълвените думи, издишванията и пъшканията, които придружаваха действието от начало до край; звукът и видът на което ме изпълваше с трепет до дъното на душата ми и впръскваше течен огън във вените ми, емоциите станаха толкова силни, че почти ме задушиха.

Както бях подготвена и предразположена от разговорите с моите приятелки и от подробностите, съобщени ми от Феби, не беше никак чудно, че тази гледка нанесе последния смъртоносен удар по невинността ми.

Докато те бяха в разгара на заниманията си, водени само от природата, аз промуших ръка под фустите си и с пламнали пръсти докоснах и още повече възпламених центъра на всичките ми усещания: сърцето ми биеше, сякаш щеше да излезе от гърдите ми, дишах с усилие; стиснах бедрата си, потърках ги, сложих ръката си върху устните на девствената си цепка и като извърших механично движения по примера на Феби, доколкото можех да навляза без съпротива, си докарах накрая критичния екстаз, разтапянето, в което природата, изразходена в удоволствие, се разтваря и отмира полека.

След което сетивата ми си възвърнаха спокойствието дотолкова, че можах да догледам извършващото се от щастливата двойка.

Младият човек тъкмо бе слязъл, когато старата лейди пъргаво скочи с енергията на младо момиче, несъмнено под въздействие на непосредствено предхождащото освежаване, и като го накара да седне, започна на свой ред да го целува, да потупва и пощипва бузите му и да си играе с косата му: всичко това той понасяше с напълно спокоен вид и дори безразличие, което ми се стори съвсем различно от това, което беше, когато за пръв път влезе.

Моята благочестива управителка обаче, без да повика прислугата, взе едно сандъче с ободрителни напитки, което стоеше до леглото, отключи го и помоли любовника да пие за нейно здраве доста голямо количество, после, след кратък нежен разговор, Мадам пак седна на същото място, на края на леглото, а младият мъж застана прав до нея и тя с нечувано нахалство разкопча бричовете му, измъкна ризата му и извади уреда му — свит и смален, какъв само беше, а сега така съкрушен, само леко надигаше глава, но нашата опитна матрона много скоро, с разтривки между ръцете си, го накара да се раздуе до онзи размер и ерекция, на които бях видяла, че е способен.

Тогава се възхитих, под впечатление на току-що видяното, на устройството на тази главна част от мъжкото тяло: пламтящо-червената глава така открита, както бе, белотата на стъблото и гъсталака от къдрави косми, които кафенееха в корена му, кръглата торбичка, която се полюшваше отдолу — всичко привличаше нетърпеливото ми внимание и разгаряше огъня в мен. Но тъй като изпълнението на главната задача беше достигнало точката, до която прилежната дама се бе постарала да го доведе, тя не бе в настроение да отлага възнаграждението на усилията си и легна, придърпа го нежно над себе си и така те извършиха същото действие по същия начин, както преди малко.

Като приключиха, излязоха заедно с вид на влюбени, но преди това старата лейди му направи подарък от три или четири неща, доколкото можах да видя, защото той беше не само неин любимец поради качествата си, а и постоянен гост на дома, когото дотогава тя бе крила с най-голяма грижа от погледа ми, за да не би да няма търпението да изчака пристигането на моя лорд, а да настоява да ме опита пръв, което старата лейди не би могла да му откаже; защото всички момичета от къщата минаваха поред през него, а старата лейди се вреждаше само от време на време, с оглед на издръжката, която той едва ли би могъл да бъде обвинен, че не изкарва от нея.

Щом ги чух да слизат по стъпалата, аз тихо се прокраднах в стаята си, отсъствието ми от която за щастие не бе открито, и там започнах да дишам по-свободно и да давам воля на тези топли чувства, които гледката на среща от такъв род бе възбудила в мен. Легнах на леглото, опънах се с разтворени ръце и крака, после ги свих, страстно желаейки и нуждаейки се от нещо, което да отклони или облекчи отново пламналия бяс и хаос на моите желания, насочени само към един полюс: мъжа. Ръцете ми опипваха кревата, сякаш търсейки нещо, за което да се вкопчат в будния ми сън и това, че не го намираха, ме докарваше до плач от раздразнение: всяка моя част пареше от лумналите пожари. Накрая прибегнах до единственото налично средство — напразните опити да се успокоя сама, но театърът беше твърде малък и не позволяваше достатъчно място за действия, а пръстите ми, търсейки прием, ми причиняваха болка, макар че ми осигуриха и леко задоволяване за момента, но опасенията, които породиха, щяха да ме тревожат, докато не ги споделях с Феби и не получех обяснение от нея.

Такава възможност обаче ми се отдаде чак на следващата сутрин, защото Феби си легна, дълго след като бях заспала. Веднага щом се събудихме, още в леглото, успях да поведа разговора към обекта на моето неспокойствие, при което описанието на любовната сцена, която случайно бях видяла, послужи за увод.

Феби не бе в състояние да изслуша цялата история, без да я прекъсне на няколко пъти с изблици на смях, а моят простодушен начин на разказване още повече я развеселяваше.

Но след като поиска да разбере как ми е подействала гледката, аз описах без заобикалки и без да скривам приятните емоции, които ми бе вдъхнала, и същевременно ѝ казах, че едно нещо ме е озадачило и то много сериозно.

Е, и? — каза тя. — Какво е то?

Ами — отговорих, — като сравнявам внимателно размера на огромния уред, който ми се стори, може би от сепнатото ми въображение, най-малко колкото китката на ръката ми и поне три педи дълъг, с размера на крехката малка част от мен, която е предназначена да го приеме, си мисля, че не е възможно да му позволя да влезе, без да умра, може би в ужасни мъки, тъй като ти добре знаеш, че дори и пръст, пъхнат тук, ме боли непоносимо … Що се отнася до господарката и до тебе, аз ясно разграничавам разликата между вашите измерения и моите — и на пипане, и на външен вид; така че, накратко, колкото и да е голямо обещаваното удоволствие, страхувам се от болката при този експеримент.

Като изслуша това, Феби избухна в още по-силен смях и докато аз очаквах сериозно разрешение на съмненията и страховете ми, тя само ми каза, че никога не е чувала за смъртоносна рана, нанесена на тези части от онова ужасно оръжие и че познава немалко млади момичета, деликатни като мен самата, които са оцелели в тази военна операция, според нея, в най-лошия случай, хич няма да е лесно да загина; истината била, че в тези части съществуват големи разлики що се отнася до размера, дължащи се на природата, ражданията, честото преразпъване с немилостиви оръдия, но че на определена възраст и при определени навици на тялото, дори най-опитните в тези неща не можели да различат девойка от жена, още повече, ако им липсва всякакъв опит, но че след като случаят е подхвърлил такава гледка пред очите ми, тя ще ми осигури друга, която ще нагости очите ми по-деликатно и ще ми помогне да се излекувам от страховете си и от въображаемите диспропорции.

Тя ме попита дали познавам Поли Филипс.

Разбира се — казах аз, — онова мило момиче, което беше така внимателно с мен, докато боледувах, и което е, както ти ми каза, от два месеца в къщата.

Същото — каза Феби. — Трябва да знаеш тогава, че нея я издържа един млад генуезки търговец, любимец на вуйчо си — изключително богат човек, който го е изпратил тук заедно с един английски търговец, негов приятел, под претекст да уредят някакви сметки, но всъщност да угоди на склонността му да пътешества и да види света. Той попаднал случайно в компанията на Поли и понеже много я харесал, сметнал, че си заслужава да я държи само за себе си. Идва при нея два-три пъти седмично и тя го приема в будоара си на горния етаж, където той ѝ се наслаждава по начин, струва ми се, специфичен за горещините или може би капризите на климата в родината му. Няма да казвам нищо повече, но утре е един от неговите дни и ще ти покажа какво става между тях от място, което знаем само аз и господарката.

Можете да бъдете сигурни, че в настроението, в което бях, приех без възражения това предложение и дори очаквах с нетърпение осъществяването му.

В пет часа следобед на следващия ден Феби, както ми бе обещала, дойде до вратата на стаята ми, в която седях сама, и ми направи знак да я последвам.

Слязохме много тихо по задното стълбище и отворихме вратата на един килер, където стояха натрупани стари мебели и няколко сандъка с напитки, тя ме придърпа след нея и затвори плътно вратата след нас, никаква друга светлина не навлизаше освен тясната ивица през пролуката между нашето помещение и будоара, където щеше да се разиграе сцената; така че, седнали върху сандъците, много лесно и ясно можехме да виждаме обектите (без нас да ни виждат), като притискахме лица до пролуката, образувала се от изкривяване на дъските на вратата.

Младият джентълмен беше първата личност, която видях, с гръб към мен, загледан в една гравюра. Поли още не беше дошла, но след по-малко от минута вратата се отвори и тя влезе; при шума от отварянето, той се обърна и тръгна да я посрещне с вид на най-голяма нежност и задоволство.

След като я поздрави, той я поведе към една кушетка, точно срещу нас, където двамата седнаха, и младият генуезец я покани да пийне чаша вино и да хапне неаполски сладкиши върху поднос.

Скоро, след като размениха няколко целувки и въпроси на развален английски от едната страна, той започна да се разкопчава и остана по риза.

Като че ли това беше уговорен сигнал за събличане на всички дрехи, нещо, което горещината на сезона идеално благоприятстваше, Поли започна да разкопчава безопасните игли и тъй като нямаше корсет, който да развързва, само след миг, с услужливата помощ на своя галантен кавалер, остана по долна фуста.

Щом я видя така, той веднага отпусна бричовете си, като развърза панделките на кръста и под коленете си и ги остави да се свлекат до глезените, яката на ризата му също беше разкопчана, после, като предварително целуна Поли за насърчаване, изведнъж дръпна и свали фустата на момичето, което предполагам беше свикнало с този маниер, макар че се изчерви малко, но не колкото аз, като я видях така, изправена чисто гола, както природата я е създала, с пусната черна коса, разпръсната по ослепително белите ѝ рамене, докато гъстата руменина по бузите ѝ постепенно се отдръпваше към скулите ѝ — смесването на двата контрастни цвята беше прекрасно.

Момичето едва ли имаше осемнадесет години: лицето ѝ беше с правилни черти, формата му изящна, не можех да не завидя на зрелите ѝ, омайващи гърди от фина, заоблена плът, но същевременно така твърди, че стояха изправени сами, присмиващи се на всякакви корсети, после зърната им, те сочеха на различни страни, защото гърдите бяха приятно разделени, под тях се намираше превъзходната плоскост на корема, в долния край на който имаше едва забележима цепнатина, която изглеждаше сякаш скромно се отдръпва навътре и надолу в търсене на укритие между двете пълнички бедра: къдравите косъмци, които засенчваха възхитителната ѝ фронтална страна, приличаха на най-богата самурено-черна козинка, накратко, тя очевидно заслужаваше да бъде модел на художник, който обожава женската красота, в цялата ѝ истинска пищност на голотата.

Младият италианец (все още по риза) стоеше възхитен и замаян от гледката на красотите, които биха могли да съживят умиращ отшелник, нетърпеливите му очи я поглъщаха, докато тя се въртеше пред него, а ръцете му поемаха своя дял от пиршеството, като се разхождаха в лов на удоволствие по всяка част и всеки инч на тялото ѝ, получавайки изтънчени усещания от него.

Междувременно, нямаше как да не забележа подуване на ризата му отпред, която се надигаше и показваше състоянието на нещата зад покритието, но скоро той го отстрани, като съблече ризата си през главата и сега по отношение на голотата, те нямаше в какво да се упрекнат взаимно.

Младият джентълмен, по предположение на Феби, беше на около двадесет и две години — висок и с дълги крайници. Тялото му беше прекрасно оформено и от най-крепка направа — с широки рамене и гръден кош, лицето му не се отличаваше с нищо особено, освен с носа — определено римски, очите му бяха големи, черни и искрящи, а руменината на бузите му едва-едва се забелязваше, защото кожата му беше мургава, но не с този сумрачен мръсен оттенък, който изключва идеята за свежест, а чиста, маслинено-блестяща, която, оживена от чувствата, впечатляваше може би по-малко отколкото бялата, и все пак доставяше по-голямо удоволствие. Косата му, твърде къса за връзване, падаше до врата му на леки вълни, а на гърдите си имаше малко косъмци, които украсяваха гръдния му кош по мъжки начин, навяващ сила. Неговият тежък уред се издигаше от гъсталак къдрави косми, които се простираха от корена му наоколо към бедрата и корема, чак до пъпа, той стоеше твърд и изправен, с размер, който ме плашеше от съчувствие към малката нежна част — обект на неговата страст, която сега лежеше изложена пред погледа ми, защото той, веднага щом съблече ризата си, внимателно събори момичето на кушетката, която удобно очакваше доброволното ѝ падане. Бедрата ѝ бяха разтворени до краен предел и между тях се разкриваше знакът на пола ѝ — червено-оцветената цепнатина от плът, чиито устни пламтяха, изобразявайки малка рубинена линия като в сладка миниатюра, живостта и деликатността на която и Гуидово докосване с четката не би могло да постигне.

В този момент Феби ме побутна леко, за да ме подготви за прошепнат въпрос: дали смятам, че моето девичество е много по-малко? Но вниманието ми беше твърде погълнато, твърде заето с всичко, което виждах, за да ѝ дам отговор.

В това време младият джентълмен промени положението ѝ от легнала напреко на легнала по дължина на кушетката, но бедрата ѝ все още бяха разтворени и знакът лежеше ясно открит пред него, сега той коленичи между тях, разкривайки пред нас страничен изглед на този жестоко еректирал свой уред, който сякаш заплашваше да разцепи нежната жертва, легнала усмихната под насоченото оръжие и ни най-малко уплашена. Той погледна към оръдието си и сам сякаш остана доволен, после го насочи с ръка към зовящата го цепнатина, издърпа настрани устните ѝ и го положи вътре (след няколко тласъка, на които Поли като че ли помагаше) до около половината му дължина, дотам се спря, предполагам заради нарастващата му дебелина; пак го изтегли, навлажни го със слюнка и влезе отново, този път докрай, при което Поли издаде дълбока въздишка, но тя беше съвършено различна от такава, изразяваща болка; той тласна отново, тя се понадигна, отначало ритъмът беше спокоен, но скоро омаята придоби такава сила, че не съблюдаваше нито ред, нито мярка; движенията им бяха бързи, целувките им прекалено яростни и горещи и природата не издържа дълго тази страст, двамата ми изглеждаха вън от себе си, очите им мятаха пламъци: „Ох! … Ох! … Не мога да го понеса … Това е твърде много … Умирам … Свършвам …“ това бяха изразите на нейния екстаз, неговото наслаждение беше по-тихо, но скоро се смесиха откъси от думи и измъчени въздишки и накрая един последен тласък, толкова силен, сякаш той се опита да прониже тялото ѝ, а после отмалялата неподвижност на крайниците му показа, че моментът на отмиране е дошъл при него, и тя с въздишка се присъедини, отхвърляйки ръце настрани и затваряйки очи, а устните ѝ отрониха такова дълбоко ридание, сякаш издъхваше в агонията на блаженството.

След като свърши, той слезе от нея и легна неподвижно, останал без дъх от удоволствие, както по всичко личеше. Той отново я премести напреко на кушетката, без да се надига, с отворени бедра, между които видях някаква бяла течност подобна на каймак, стичаща се от откритите устни на тази току-що отворена рана, която сега аленееше в по-наситено червено. Не след дълго тя стана и го обгърна с ръце, видимо напълно доволна от изпитанието, на което я беше изложил, като се съди по нежността, с която го гледаше и прегръщаше.

Няма да се опитвам да опиша какво чувствах по време на тази сцена, но от този момент казах сбогом на всичките си страхове от мъжете и ги замених с такива страстни желания и неуправляеми копнежи, че бих дръпнала за ръкава първия срещнат от другия пол и бих му предложила мъничката си играчка, загубата на която сега ми се струваше като печалба, която трябваше по-скоро да си осигуря.

Феби, която имаше повече опит, и за която подобни гледки не бяха нови, също не остана безразлична към тази гореща сцена; тя леко ме дръпна от пролуката от страх да не бъдем чути, и ме накара да застана колкото се може по-близо до вратата; пасивна и покорна, аз следвах почти безшумните ѝ напътствия.

Тук нямаше място нито да седнем, нито да легнем, но като ме накара да застана с гръб към вратата, тя вдигна фустите ми и с чевръсти пръсти заопипва тази част от мене, която сега беше разгорещена и раздразнена толкова силно, че направо ми прилошаваше и умирах от желание; самото докосване на пръстите ѝ до това критично място ми действаше като огън на шлейф, и ръката ѝ моментално я осведоми до каква степен бях напрегната и разтопена от гледката, която тя ми осигури. И така, доволна, че е успяла да уталожи страховете ми и виждайки нетърпението ми да наблюдавам продължението на действията между нашата любовна двойка, тя отново ме върна на мястото до пролуката, която благоприятстваше задоволяването на любопитството ни.

Трябва да сме били само няколко мига встрани, но ето че при връщането ни видяхме нещата доста напреднали в посока към възстановяване на нежната битка.

Младият чужденец беше седнал на кушетката с лице към нас, Поли беше на коленете му, обвила раменете му с ръце, при което изключителната белота на кожата ѝ много приятно контрастираше с гладката мургавина на любовника ѝ.

Но кой би могъл да преброи страстните целувки, които си даваха и получаваха? Те си разменяха кадифени удари с устни, които бяха станали една уста с два езика, и изглежда се наслаждаваха на взаимното проникване с най-голям плам и възхищение.

Междувременно червеноглавият му борец, който така скоро бе напуснал ямката, утихнал и успокоен, сега се бе възстановил до върховна кондиция, наперено настанен между бедрата на Поли, която от своя страна не искаше да го мами и потапя в нещастие, затова го галеше с наведена глава и дори поставяше кадифения му връх между устните си, макар и не чак в устата си: дали защото ѝ доставяше някакво специално удоволствие или за да го направи по-хлъзгав за лесно влизане, аз не можех да кажа, но това имаше за резултат явно повишено удоволствие за младия джентълмен, което се виждаше по искрящите му от възбуда и желание очи.

Той стана, прегърна Поли и ѝ каза нещо така тихо, че не можах да го чуя, при което я отведе до края на кушетката и се заигра с бедрата и задните ѝ части, като ги удряше енергично с ръка, а те трептяха под неговата мъжка здравина, но не я нарани повече, отколкото бе предвидил, а и тя явно споделяше палавия му вкус.

Но представете си моята изненада, когато видях младия немирник да ляга по гръб и нежно да тегли Поли върху себе си, която отстъпвайки пред настроението му, го яхна и с ръцете си насочи едноокия обожател към подходящото място, после, следвайки импулса си, се наниза на пламтящия връх на това оръжие на удоволствието, заби го като кол в плътта си, чак до пояса на космите, така тя поседя върху него няколко мига, наслаждавайки се на ситуацията, докато той си играеше с предизвикателните ѝ гърди. Няколко пъти тя се приведе, за да получи целувка, но скоро жилото на удоволствието ги подтикна към по-яростни действия и тогава започна морската битка на въздишките, които, представлявайки най-низшестоящите войници, бяха хвърлени едновременно, после той кръстоса ръцете си през нея и я притегли със сладко насилие, а обърнатите удари на чука и наковалнята скоро го докараха до критичния момент, при което всички признаци на наближаващ взаимен екстаз ни информираха за етапа, който бяха достигнали.

Що се отнася до мен, аз не можех да понеса повече; бях така изтощена и превъзбудена от втората част на играта, че полудяла до нетърпимост, запрегръщах Феби, притисках я, сякаш тя можеше да ми помогне. Въпреки че на нея това ѝ харесваше, а и ме жалеше за състоянието, в което бях, тя ме дръпна към вратата, отвори я съвсем тихо и двете излязохме, без да ни усетят, после тя ме остави в стаята ми, където, неспособна да се държа на краката си от вълнение, веднага се хвърлих на леглото, където лежах отнесена, замаяна и малко засрамена от усещанията си.

Феби легна до мен и дяволито ме попита дали сега, след като съм видяла врага и добре съм го огледала, все още ме е страх от него и дали не смятам, че мога да се осмеля да вляза в по-близки отношения с него. Аз не казах нито дума, само въздишах и дишах със затруднение. Тя хвана ръката ми, загърна фустите си и ме накара да я пипна по онези части, но аз се съпротивлявах, защото сега, научила повече, аз търсех главния обект на моите желания, но не намирах и следа от него — всичко беше така плоско, така празно, и почувствала раздразнение, щях да отдръпна ръката си, ако не ме беше страх, че ще я обидя. След малко обаче я оставих изцяло сама на себе си и тя се опита, доколкото можеше, да си достави поне сянка на удоволствие, ако не истинско такова. Аз вече копнеех за по-солидна храна и мълчаливо си обещах да не чакам още дълго, залъгвана от женски ласки, ако г-жа Браун не ми осигури в най-скоро време това, от което се нуждая. Накратко, не бях в настроение да чакам пристигането на моя лорд Б…, макар че оставаха само няколко дни, и наистина не го изчаках, защото любовта се погрижи за мене по-добре от нечии интереси или долна лъст.

Бяха минали два дена от сцената в будоара. Сутринта станах в шест, оставих другарката си по легло дълбоко заспала и внимателно слязох на долния етаж без друга мисъл, освен да подишам малко свеж въздух в градинката, която се намираше пред дневната и до която нямах достъп, когато в къщата идваха гости, но сега сънят и тишината властваха над всичко.

Отворих вратата на дневната и бях много изненадана да видя край камината един млад джентълмен на креслото на старата лейди, кръстосал крака, дълбоко заспал, оставен там от лекомислените си другари, които го бяха напили и заминали всеки с по едно момиче, докато за него останала само старата матрона, която обаче не го обезпокоила, нито изгонила в това състояние в един часа през нощта, а свободни легла нямало. На масата още стояха бутилка пунш и чаши, разпръснати наоколо, както обикновено след пиянско пиршество.

Но когато се доближих, за да видя спящия, о, небеса! Каква гледка! Не! Нито годините, нито обратите на съдбата ще могат някога да заличат светкавичното впечатление, което той ми направи … Да! Най-обична моя първа любов, завинаги ще пазя спомена от първата ти поява пред очарованите ми очи … извиквам твоя образ пред мен, виждам те и сега!

Представете си, госпожо, прекрасен юноша, между осемнадесет и деветнадесет годишен, с глава, облегната на едната страна на креслото, с безредно нападали къдрици, засенчващи лицето му, върху което целият розов цвят на младостта и мъжката красота се бяха съюзили, за да привлекат очите и сърцето ми. Дори отпуснато и бледо — моментен триумф на лилията над розата поради ексцесиите на нощта — това лице имаше най-нежните черти, които човек може да си представи и доставяше неизразима сладост: очите му, затворени в съня, излагаха на показ допиращите се клепачи, красиво обрамчени с дълги мигли, върху които никой молив не би могъл да изпише такива правилни дъги, като тези, които украсяваха челото му, а то беше високо, съвършено бяло и гладко. После устните — алени, леко нацупени и подути, сякаш току-що ужилени от пчела и така предизвикателно зовяха за целувка, че само скромността и уважението, които и при двата пола са неразделни от истинското чувство, възпряха импулсите ми.

Но виждайки яката на ризата му разкопчана и пазвата, по-бяла от снежна преспа, ведно с удоволствието да го разглеждам и желанието да го видя още по-разгърден, ми мина мисълта, че да стои така е опасно за здравето му, което стана първа моя грижа. Любовта ме направи свенлива, научи ме да бъда нежна. С трепереща ръка подхванах една от неговите и започнах да го будя колкото се може по-внимателно, той се сепна и като ме погледна, отпървом неразбиращо, каза с глас, който прониза сърцето ми с мелодичността си:

Кажи ми, дете, колко е часът?

Казах му и добавих, че може да хване настинка, ако остане да спи с разтворена риза на студения сутрешен въздух. Той ми благодари със сладост, съвършено отговаряща на лицето и очите му, последните, сега широко отворени, ме разглеждаха с интерес и светеха с искрящ огън, който пареше направо в сърцето ми. Вероятно след като беше пил на воля, а той нямаше навика да ходи по кръчми, беше дошъл в този дом на разврата с някои от другарите си, решили да увенчаят нощта с намиране на момичета, така че виждайки ме по долно бельо, той несъмнено помисли, че съм една от госпожиците в къщата, изпратена да компенсира загубеното време, но макар веднага да си направи такъв извод, а и то си беше повече от очевидно, дали защото фигурата ми го впечатли повече от обичайното или защото беше естествено учтив, той се обърна към мен много любезно, макар че за него бях само една от обслужващите жени, изпратена да го забавлява, и като ми даде целувка — първата в живота ми, която получавах от мъж, ме попита дали бих го удостоила с компанията си, уверявайки ме, че ще направи така, че да си заслужава: но дори новородената любов — пречистваща бурните страсти, да не се бе противопоставила на тази внезапна покана, то страхът, че можем да бъдем изненадани, бе достатъчен да предотврати съгласието ми.

Казах му с тон, извиращ от любовта ми, че по причини, които няма време да му обяснявам, не мога да остана при него и може би никога вече няма да се видим — при тези, последните думи, въздишка се изтръгна от дълбините на сърцето ми. Моят покорител, който, както ми каза по-късно, бил поразен от външността ми и ме харесал толкова много, колкото можело да се хареса жена, водеща предполагаемия начин на живот, веднага ме попита съгласна ли съм да му стана държанка, каза още, че ще ми наеме квартира и ще ме освободи от всякакви други ангажименти, с каквито предполагаше, че съм обвързана в дома. Колкото и прибързано, необмислено и дори опасно да беше това предложение от страна на абсолютно непознат мъж, по-точно пленително момче, невероятната любов, която ме повали, вложи неустоим чар в гласа му и ме направи сляпа за всякакви възражения; аз можех в тази същата минута да умра за него, помислете си само, как ли можех да устоя на предложението да живея с него! Сърцето ми заби силно и ми продиктува отговора след по-малко от минута — да, приемам и ще избягам с него, където той пожелае, и ще бъда изцяло на негово разположение, за добро или за зло. Оттогава често съм се питала как леснотата, с която се поддадох, не го отблъсна и не понижи цената ми в очите му, но съдбата така беше наредила, че от страх пред рисковете на града, той беше решил да си наеме момиче, а случайната поява на моята личност съвпадна с намеренията му, и така, сключихме сделката на мига и стана като в чудесата, запазени за любовта: с целувки подпечатахме договора, а мечтите за още наслаждения, несмущавани от никого, го изпълваха със задоволство.

Обаче личността на никой младеж не е носила в себе си по-голямо оправдание за това да завърти главата на едно момиче, като да го накара да пренебрегне всички последици и да последва своя галант.

Защото освен цялото съвършенство на мъжката красота, която беше събрана във формите му, той притежаваше елегантност и благородство и една особена красота в държането на главата, която го открояваше още по-добре; погледът му беше жив и смислен, а очите му — едновременно нежни и властни. Цветът на кожата му надминаваше по хубост прекрасна роза, неподражаемо нежното му лице излъчваше някаква топлина, която му спестяваше упрека, че е недостатъчно жизнено или бледо като тесто, както често се случва с такива изключително светли натури като неговата.

Нашият план беше аз да изляза около седем часа на следващата сутрин (което можех да обещая с готовност, защото знаех къде е ключът на външната врата), а той да ме чака на края на улицата с карета, за да ме отведе на безопасно място, след което щеше да се погрижи да заплати дълговете, които бях натрупала по време на престоя си при г-жа Браун, която, предположи той, едва ли ще е склонна да се раздели с момичето, което е смятала толкова подходящо за привличане на клиенти в дома.

Намекнах му да не споменава, че ме е виждал в къщата по причини, които ще му обясня по-късно на спокойствие. После, от страх да не осуетим плана си, като се оставим да ни видят заедно, аз се откъснах от него с кървящо сърце и се прокраднах в стаята си, където намерих Феби все още дълбоко заспала, съблякох малкото си дрехи и легнах до нея със смесица от радост и тревога, които човек лесно може да си представи, но трудно да обясни.

Опасността г-жа Браун да разкрие намеренията ми, да бъде разочарована, а аз нещастна и съсипана — всичко това изчезваше под току-що разгорелия се плам. Да го виждам, да го докосвам, дори само за една нощ, да съществувам за този мой идол на влюбеното ми девиче сърце — о, това беше за мен щастие, по-голямо от цената на свободата и живота ми. Той би могъл да злоупотреби с мен — нека! Той беше моят властелин, а аз щастлива, единствено щастлива, дори ако трябва да умра от неговата скъпа ръка.

Така мечтаех през целия ден, всяка минута от който ми се струваше вечност. Колко често поглеждах часовника! Идеше ми да преместя мудната стрелка, сякаш така бих могла да ускоря времето! Ако някой от къщата се загледаше по-внимателно в мен, сигурно щеше да открие, че нещо не е на ред по объркването ми, което нямаше да съм в състояние да прикрия, особено когато по време на вечерята стана дума за очарователния младеж, който бил останал на закуска. „О, какъв красавец! … Щях да умра! … Заслужава хората да свалят шапки пред него! …“ и други такива глупости, които обаче наливаха още масло в огъня, който ме изгаряше.

Неспокойното ми през целия ден съзнание произведе един добър ефект, който беше, че поради изтощението спах доста добре чак до пет сутринта, когато станах и като се облякох, зачаках уговорения час, двойно измъчвана от страх и нетърпение. Той настъпи най-сетне, скъпият, критичен, опасен час дойде; и сега, поддържана единствено от смелостта, която ми даваше любовта, дръзнах да сляза на пръсти по стъпалата, оставяйки сандъка си от страх да не бъда изненадана с него в ръка на излизане.

Стигнах до външната врата, ключът на която винаги стоеше на стола край леглото ни, поверен на Феби, която, без ни най-малко да подозира моите намерения да си замина от тях (нито пък аз до предишния ден), не го криеше от мен. Отворих вратата с лекота — любовта, която ни прави смели, ме пазеше, и сега, вече на улицата, видях новия си ангел-пазител да ме чака при вратата на каретата, готова отворена. Не знам как се озовах при него, предполагам, че прелетях дотам, но на мига се намерих в каретата с него от едната ми страна, обгърнал ме здраво с ръце и доближаващ устни за приветствена целувка. Кочияшът получи нареждане и потегли.

Очите ми мигновено се напълниха със сълзи, но сълзи на най-върховно наслаждение — да се намирам в ръцете на моя красив младеж беше екстаз, в който малкото ми сърце се къпеше. Минало и бъдеще еднакво не ме интересуваха. Настоящият пристъп на замайване беше толкова силен, че жизнените ми сили едва стигаха да издържа, без да припадна. Нито нежните прегръдки ми помагаха, нито успокояващото му изражение, уверяващо ме в любовта му и в това, че никога не бива да съжалявам за смелата стъпка, която съм предприела, разчитайки изцяло на неговата чест и щедрост. Но уви! Това не беше моя заслуга, защото аз бях тласкана от страст, твърде необуздана за да ѝ устоя, бях направила, каквото направих, просто защото не можех да не го направя.

След миг — времето беше изчезнало за мен — пристигнахме в малък хотел в Челси, гостоприемен и просторен, подходящ за посрещане на влюбени двойки, където ни очакваше закуска с течен шоколад.

Собственикът, един възрастен веселяк, който разбираше много добре живота, закуси заедно с нас и усмихвайки ми се дяволито, забавляваше и двама ни, каза ни, че сме чудесна двойка, честна дума, много дами и господа гостували в хотела му, но никога не бил виждал такава хубава двойка, сигурен бил, че съм съвсем неопитна, изглеждала съм така невинна, отскоро съм в града, нали, е, наистина моят любим е щастливец! Цялото това бъбрене, обичайно за хазяин, ме развесели и успокои, а също така ми помогна да забравя смущението си от това, че съм с моя господар на сърцето ми, да остана сама с когото, колкото повече напредваха минутите, започваше да ме плаши — истинската любов има по-голям дял в срамежливостта, отколкото дори моминската чест.

Желаех го до оглупяване, можех да умра за него и все пак не знам защо или как така се страхувах от момента на най-страстните ми желания, страхът биеше в пулса ми наред с жарките мечти. Битката на страстите обаче, този конфликт между скромност и любовен копнеж, ме докара отново до изблик на сълзи, които той взе, както и преди, за признак на тревожност от внезапната смяна на състоянието ми, предавайки се на неговите грижи, и поради тази причина, правеше и казваше всичко, което той смяташе, че ще ме успокои и окуражи След закуската Чарлз (скъпо, познато име, крайно време беше да изкарам от анонимност моя Адонис) с многозначна усмивка нежно ме хвана за ръка и каза:

Ела, мила, ще ти покажа една стая с прекрасен изглед към градината — и без да чака отговор от мен, с което неимоверно ме облекчи, ме поведе нагоре към просторна, светла стая, в която всякакво друго разглеждане на пейзажи беше изключено, с изключение на гледката към леглото, което имаше такъв доволен вид, сякаш то препоръчва стаята.

Чарлз залости вратата и се втурна да ме прегърне, вдигна ме от пода и залепи устни в моите, след което ме понесе — трепереща, задъхана, умираща, с притъпени страхове и омекотени желания — към леглото, където нямаше търпение да ме съблече, а само разкопча нагръдника ми и разхлаби корсета ми.

Пазвата ми — сега гола и повдигаща се в топли пулсации — му предложи гледката на две твърди и млади гърди, каквито можеха да се очакват от момиче като мен, нямащо още шестнадесет години, свежо, току-що дошло от провинцията — никога немачкани гърди — но дори тяхното величие, белота и консистенция, приятно съпротивляваща се на пипане, не можеше да възпре ръцете му от по-нататъшна разходка и оставяйки ги, той смъкна фустите ми, така под нежната настойчивост на ръцете му беше разкрит по-силният и по-привлекателен център на вниманието му. Страховете ми несъзнателно ме накараха да стисна бедра, но само с едно леко докосване ръката му се промъкна между тях, разтвори ги и откри пътя за главната атака.

Лежах изложена на изследващите му ръце и очи, кротка и стихнала, което за него беше потвърждение, че не бях нова в тези неща, тъй като ме беше взел от обикновен вертеп, а и аз не му бях казала нито дума за моята девственост, и да бях, той нямаше да ми повярва, а щеше да помисли, че го правя на глупак, готов да повярва в нещо невероятно, и така той не знаеше, че все още съм господарка на скъпоценното съкровище, скрито в мен и така нетърпеливо търсено от мъжете — не за друго, а за да го унищожат.

Сега той беше така напрегнат, че не можеше да търпи никакво отлагане, разкопча се и извади оръдието на любовното нападение, насочи го най-естествено, като към просечен пролом … После! После! За първи път усетих тази твърда като рог жила да удря в нежната ми част, но представете си изненадата му, когато откри, след няколко енергични тласъка, от които ужасно ме заболя, че не е напреднал ни най-малко.

Аз се оплаках, съвсем нежно се оплаках, че не мога да го понеса … наистина ме боли! … Но той си мислеше, че всичките трудности идват от това, че съм млада и че уредът му е много голям (наистина малко мъже могат да се мерят с неговия размер) и че досега не съм била забавлявана с такъв надарен в тази част мъж като него; и през ум не му минаваше, че моето цвете на девствеността още не е откъснато, защото от бързане не бе намерил време да поговори с мен и да ме попита.

Той се опита пак, и пак не го допуснах, не можа да проникне, заболя ме още по-силно, но огромната ми любов ме караше да търпя огромната болка почти без стон. Накрая, след още няколко безплодни опита, той легна до мен, останал без дъх, целуна потеклите ми сълзи и нежно ме попита защо толкова се оплаквам? И по-добре ли съм го понасяла с други, отколкото с него? Отговорих с чистосърдечното обяснение, че той е първият мъж, който прави това с мен. Истината е велика сила — ние винаги вярваме в това, което ни се иска да е вярно.

ТРЕТА ЧАСТ

Чарлз, предразположен от доказателствата, които сетивата му дадоха, прие, че моите твърдения за девственост не са съвсем недостоверни, обсипа ме с целувки и ме замоли в името на любовта да имам малко търпение, защото той щял да бъде така внимателен, както към самия себе си, и нямало да ме нарани.

Уви! Аз вече знаех достатъчно добре как пълно се отдава той на удоволствието и предусещах, че каквато и болка да последва, тя ще бъде за моя сметка.

Сега той възобнови опитите си по различен начин: първо постави една възглавница под мен, за да постигне леко издигане на мишената, към която се бе насочил, и още една под главата ми, за да ми е удобно; после раздалечи бедрата ми, застана прав между тях и ги сложи на кръста си; чак тогава положи върха на уреда си върху цепнатината, от която очакваше прием — тя беше толкова малка, че той трудно можеше да повярва в предназначението ѝ. Погледна я, опипа я и остана доволен, после заби с ярост огромната си твърд и подобно на врязващ се клин нанесе първия удар върху целостта на тези части, но сполучи да вкара само върха си между устните, които меко го допуснаха и той подобри напредъка си, като с повторен удар по права линия насилствено задълбочи проникването, но ми причини такива силни болки от разделянето на този крехък проход от плътния му твърд орган, че ми идеше да крещя, но тъй като се боях да вдигам излишен шум в хотела, се мъчех да задържам дъх, стисках полите на фустите си, които бяха метнати през лицето ми, и ги хапех с уста, като в агония. Най-сетне нежната плът на моя тракт поддаде на жестокото късане и раздиране и той се наниза до половината. Сега вече съвсем освирепя, изобщо не можеше да се владее, стремглаво отнесен от беса и непоносимия характер на члена си, изпаднал в един вид естествена ярост, и забута напред, помитайки всичко пред себе си, после с един неочаквано безмилостен тласък, го напъха докрай, облян в девствена кръв … И тогава! Тогава цялата ми решителност се изпари, аз изкрещях и припаднах от остротата на болката, а, както ми каза той по-късно, при оттеглянето му, след като свършил, бедрата ми на мига били залети от поток кръв, потекъл от наранения разкъсан проход.

Когато дойдох на себе си, лежах разсъблечена в леглото, прегърната от сладкия убиец на моята девственост, сега вече омилостивен и омекнал, който се беше надвесил нежно над мен и държеше в ръка ободрителна напитка, която не можех да откажа, тъй като я поднасяше прескъпият ми причинител на толкова болка; очите ми обаче се замъглиха от сълзи и бавно се обърнаха към него, сякаш укорявайки го за неговата жестокост и питайки такива ли са всъщност наградите на любовта. Но Чарлз, комуто бях станала безкрайно мила след триумфа му над моминството ми и то там, където най-малко го бе очаквал, опитвайки се да компенсира болката, която ми бе причинил в търсене на най-висше наслаждение, потисна екзалтацията си и се държа с мене толкова нежно, толкова топло и ласкаво, че успокои и удовлетвори моите леки оплаквания, в които всъщност имаше повече любов, отколкото недоволство, защото сега аз удавих усещането за болка в радостта, че го виждам и че му принадлежа, нему, който безусловно разполагаше с цялото ми щастие, с една дума — със съдбата ми.

Болното място обаче беше твърде нежно, раната — твърде прясна и все още кървяща, а Чарлз — твърде добър по сърце, за да ме подложи на ново изпитание, и понеже не можех да мръдна, нито да ходя из стаята, той поръча да ни донесат обяд в леглото, по време на който моят обожаван любим ми прислужваше, но аз едва можах да погълна едно крилце и две-три чаши вино, подканвана с неустоимо сладка властност, която любовта му даваше право да упражнява над мен. След като обядът беше раздигнат и всичко, с изключение на виното, изнесено, Чарлз весело и дръзко ми поиска разрешение, и веднага прочете положителния отговор в очите ми, да дойде в леглото при мен и съответно започна да се съблича, което аз не можех да наблюдавам без странно чувство на страх и удоволствие.

Бяхме за първи път в легло и то посред бял ден, но когато, повдигайки завивките, той положи голото си тяло до моето … О! Какво неудържимо щастие! О! Нечовешки екстаз! Каква болка би устояла на такова замайващо удоволствие? Без повече да усещам парещите рани, аз се сгуших в него както лоза се увива около прът, сякаш се страхувах, че някоя част от него може да остане недокосната или непритисната от мен, отвърнах на силните му прегръдки и го целунах със страст и плам, познати само на истинската любов, каквито низката похот никога не събужда.

Да, дори днес, когато цялата тирания на страстите окончателно си е отишла и във вените ми се плиска само студен, уталожен поток, споменът за тези моменти, които най-много ме впечатляваха в моята младост, все още ме развеселява и ободрява. Нека значи да продължа. Моят красив младеж беше сега прилепен за мен по всички извивки и гънки, в които телата ни се срещаха, докато, неспособен повече да обуздава силата на подновеното желание, той подкара коня и намърдвайки леко бедрата си между моите, запушвайки устата ми с целувки от влажен огън, отново се залови да мушка, пронизва, къса и пробива със сила пътя си през крехките дипли, които го приемаха със страдание малко по-слабо от първия път. Аз сподавях обаче виковете си и го понасях с твърдостта на героиня, скоро тласъците му станаха по мощни и по-страстни, бузите му пламнаха в тъмно-червено, очите му заблестяха …и няколко замиращи въздишки, следвани от агонизиращ гърч оповестиха наближаването на екстазното удоволствие, но аз все още изпитвах твърде силни болки, за да получа своя дял от него.

Едва след още няколко забавления, които притъпиха усещането на болка и ми донесоха гъделичкащо усещане от впръскването на балсамена сладост, превъзходна наслада и успокоение на страстта, можах да достигна до огромно удоволствие наред с огромно страдание. Но когато след редовни занимания оздравях и свикнах, аз започнах да се радвам на истинско неутолимо наслаждение от удоволствие след удоволствие, от топлата струя, бликаща навътре към очарованите недра … какъв порой от блаженство! Каква агония от наслада! Твърде мощна, твърде свирепа, за да може природата да я понесе; затова пък тя е подсигурила като несъмнено облекчение едно превъзходно моментно отпускане, наближаването на което се подсказва от чудесен делириум — сладка тръпка в мига преди течната сладост да изригне, в която се удавя самото удоволствие, когато човек морно отпада и замира след изхвърлянето.

Колко често, след като вълнението на сетивата ми стихваше сред разтапящата течност, съм се питала, обзета от нежно съзерцание дали е в природата на всички същества да бъдат така щастливи, както бях аз? Или пък какво са страховете от последствията, съпоставени с наслаждението на една единствена нощ с този така прекрасен, любещ, несравним младеж?

И така ние прекарахме целия следобед до вечерята в непрекъсната любовна наслада, целувки, милувки, боричкане и всичко останало, като на пиршество. Накрая вечерята беше сервирана, преди която Чарлз не знам по каква причина си облече дрехите и седнали край леглото си направихме маса и покривка от леглото и чаршафите, като той не разреши на никой друг да влиза или да ни сервира, освен него самия. Той се нахрани с много добър апетит и явно беше доволен да вижда как аз ям. От своя страна аз бях така очарована от съдбата си, така възхитена от сравнението на удоволствията, в които се къпех сега, с безвкусието на всички предишни сцени от моя живот, та ми се струваше, че дори цената на падението ми или опасността всичко това да не трае дълго, си заслужават напълно риска.

Тази нощ си легнахме заедно, като си раздадохме още няколко удоволствени награди докато природата, изразходена и задоволена, ни предаде в ръцете на съня; ръцете на моя скъп младеж ме обгърнаха, а усещането им правеше съня ми още по-прекрасен.

Късно на другата сутрин аз се събудих първа и забелязвайки любимия заспал дълбоко, леко се освободих от прегръдката му, сдържайки дъх, за да не смутя покоя му; бонето ми, косата ми, долната ми фуста — всичко беше в безредие от битките, през които бях минала, и аз използвах възможността да се вчеша и приведа в ред, доколкото можех, а докато вършех това, поглеждах от време на време към заспалия младеж с неописуема нежност и наслаждение, и като си мислех за болката, която ми причини, негласно признах, че удоволствието беше изкупило неколкократно страданията ми.

Денят бе настъпил. Аз седях в леглото сред разбърканите чаршафи, отметнати или навити от бурните ни движения и от горещината на времето и не можех да си откажа удоволствието, което неустоимо ме зовеше, да използвам тази възможност, за да нагостя зрението си с всичките съкровища на младежката красота, на която се бях наслаждавала през нощта, и които сега лежаха пред мен почти напълно открити, тъй като ризата му се беше набрала на дипли, докато топлината на стаята и сезона не ме караха да се притеснявам от настинка. Аз се надвесих влюбено над него, поглъщайки цялата му гола красота с единствените си две очи, а как ми се искаше да имам поне сто, за да се радвам по-пълно на гледката.

О, бих ли могла да нарисувам фигурата му така, както я виждам сега с очарованото си въображение! Идеална, съвършена мъжка красота в цял изглед. Помислете си за лице без нито един недостатък, греещо с ясния цвят и пролетната свежест на възрастта, когато красотата е присъща и на двата пола и когато първият мъх над горната устна едва започва да показва принадлежността към единия.

Леко нацупените му рубинени устни бяха открехнати и издишваха въздух — по-сладък и чист, отколкото вдишваха. О, какви усилия ми костваше да се въздържа да не го целуна!

После фино изваяната шия, закрита от двете страни с коса, свободно виеща се на естествени къдрици, свързваше главата към едно тяло с най-перфектни форми и най-крепка конструкция, в което цялата сила и мъжественост бяха прикрити и смекчени от нежния тен, гладката кожа и заобленост на плътта му.

Върху снежнобялата му гръд — широка и с мъжки пропорции — двете алени връхчета на цицките внушаваха представата за малки розови пъпки.

Ризата му не ми пречеше да наблюдавам симетрията на крайниците, цялата съвършеност на формите, които се отиваха към слабините, където талията свършва и започва заобленото издигане на ханша, а кожата — гладка, лъскава и ослепително бяла е опъната върху твърдата, закръглена и зряла плът, която поддава и образува трапчинки при най-малкия натиск, и върху която докосването не може да се задържи, а се приплъзва като върху повърхността на полирана слонова кост.

Бедрата му — фино изваяни и с разкошна гладка заобленост, постепенно ставаха по-тънки към коленете, като колони, достойни да поддържат тази красива конструкция; в дъното на която се заковаха очите ми — все още с останки от страх, но и с много нежни чувства — върху този ужасен уред, който съвсем неотдавна беше проникнал с ярост в мен, беше късал и почти унищожил моите меки нежни части, които още смъдяха от неговото безумно желание; но — виж го ти сега! Съкрушен и полегнал с полуспусната качулка на карминената глава върху едно от бедрата — стихнал, покорен и на вид неспособен на немирствата и жестокостите, които бе извършил. После, красиво израсналите косъмци — къси и къдрави около корена му, белотата му, разклонените вени, гъвкавата мекота на скъсеното и свито копие, лениво потънало като в пухкава възглавничка и надигнато от кръглия придатък между бедрата — тази чудна торбичка на природни съкровища, която, набраздена от единствените бръчки, за които се знае, че не натъжават, допълваше гледката и всичко това представляваше най-интересната жива картина на света и със сигурност безкрайно по-добра от онези голи тела, създавани от художниците и скулптурите, продаващи се на огромни цени, докато на действителната гледка се наслаждават малцина, които природата е надарила с горещо въображение и правдиво съждение относно оригиналите на красотата, ненадминатите природни композиции, стоящи много по-високо от всякакви имитации на изкуството и парични суми.

Но всяко нещо има край. Едно движение, извършено от този ангелски младеж в неспокойствието на отлитащия сън, размести ризата и чаршафите на леглото до положение, което скри съкровището от очите ми.

Тогава аз легнах и като поставих ръцете си върху тази част от мен, в която току-що видяната гледка беше разбудила метеж, който превъзмогващ смъденето, с пръстите си попаднах на открит проход, но нямах време да размислям по въпроса за разликата между девицата и жената, защото Чарлз се събуди и се обърна към мен, любезно питайки ме добре ли съм си починала, и без да ме остави да отговоря, запечата на устните ми една от своите пламтящи целувки-екстаз, които вляха огън в сърцето ми, откъдето той се разнесе по цялото ми тяло, и скоро след това, сякаш за да ми отмъсти за огледа на голите му красоти, на който тайно се бях отдала, той отритна чаршафите и като вдигна фустата ми догоре, взе своя пай от пиршеството на очите с всичко, което природата ме бе надарила; бързите му ръце в това време обходиха невъздържано всяка моя част. Превъзходната скромност и твърдост на моите все още незрели гърди, белотата и стегнатостта на плътта ми, свежестта и правилността на чертите ми, хармонията на крайниците ми — всичко явно му доставяше задоволство от сключената сделка, и, любопитен да изследва щетите, които бе нанесъл в центъра на безмилостната си атака, той не само насочи ръцете си натам, но с възглавница, подложена отдолу, постави тялото ми в благоприятна позиция за палавата цел на изследването си. После, кой би могъл да изрази огъня, с който заблестяха очите му и запариха ръцете му — всички възхвали, които можа да отрони, бяха само въздишки на удоволствие и нежни накъсани възклицания. В този момент уредът му, твърд и насочен към мен, се разкриваше пред очите ми в най-висшето си състояние и храброст. Той самият го попипа, остана доволен от кондицията му, с нежна усмивка хвана една от ръцете ми и я постави с мълчалива настойчивост върху тази гордост на природата — нейния блестящ шедьовър.

Аз, съпротивлявайки се слабо, можех само да почувствам това, което не можех да обхвана — колоната от най-бяла слонова кост, красиво нашарена със синкави вени, с напълно отметната качулка, по-твърда от рог и по-гладка от кадифе. След това той насочи ръката ми по-надолу към тази част, в която природата и удоволствието съхраняваха съкровищата си — така изкусно закрепени и провисени за корена на върховния си инструмент и служител, че не би било неточно да се каже, че той е техният носител; тук той ме накара да усетя ясно през мекия им покров съдържанието: чифт кръгли топчета, които мърдаха вътре и избягваха всякакъв, дори най-нежния, опит да бъдат стиснати.

Но сега посещението на меката ми ръка в тези чувствителни части предизвика такава неуправляема страст, че пренебрегвайки всяка увертюра и възползвайки се от отпуснатото ми положение, той стовари бурята там, където тръпнейки я очаквах и където той вече уверено настъпи — веднага почувствах твърдото навлизане между поддаващите, разделени устни на раната, сега отворени за живот, където теснотата вече не ми причиняваше непоносима болка и не представляваше за любимия ми трудност, а само усилваше удоволствието му в стегнатата прегръдка на тази нежна, топла ножница, към която инструментът бе така деликатно пригоден и която, станала сега негов дом, така ме изпълваше с наслаждение, че направо се задушавах и оставах без дъх; после — убийственото намушкване! Безбройните целувки! Всяка от които беше неизразима радост и тази радост се губеше в още по-голямо блаженство! Но това беше природен безпорядък, твърде силен, за да трае дълго — съдовете, напрегнати и интензивно сгорещени, скоро избухнаха и изгасиха огъня; междувременно сред такива игри и забавления предобедът беше изминал и стана нужда да закусим и обядваме наведнъж.

В нашите по-спокойни интервали Чарлз ми разказваше за себе си; всяка негова дума беше правдива. Той беше единствен син, баща му, на дребна държавна служба, несъобразяващ се със скромните си приходи, живеел нашироко и нито осигурил на сина си добро образование, нито го подготвил за някоя професия, а решил да го прати в армията, като му купил военен чин, но оставил на него да събере парите или да си осигури някаква лихва, което отпращаше идеята в сферата на пожеланията. Без по-добър план, обаче, този непредвидлив баща беше оставил сина си — обещаващ младеж — да достигне пълнолетие или близо до него в почти пълно безделие, нещо повече — не се бе дори опитал да му даде елементарни наставления за пороците на града и опасностите от всякакъв род, които очакват неопитните и неподготвени за живота. Чарлз живееше у дома си при пълна свобода, заедно с баща си, който си имаше държанка, и беше нехайно благ към него, поне доколкото Чарлз не му искаше пари, оставяше го да нощува извън дома, когато пожелае, а после всякакво извинение вършеше работа, а ако го упрекнеше, правеше това толкова вяло, че упреците му приличаха повече на замижаване пред грешките, отколкото на сериозен контрол или ограничение. Чарлз, чиято майка беше починала, си доставяше необходимите пари от една своя леля по майчина линия, която имаше голяма слабост към него. Тя разполагаше със значителна годишна рента и редовно се разделяше с всеки шилинг, който можеше да задели за скъпия си племенник, което дразнеше баща му, той се ядосваше не затова, че тя по този начин подхранваше прищевките на сина му, а заради явното ѝ предпочитание към него; и скоро ще стане ясно какъв фатален обрат предизвика тази користолюбива ревност в гърдите на бащата.

Чарлз, благодарение на щедрата си лелина обич, беше в състояние да издържа немного взискателно момиче като мен, което се задоволяваше напълно с любовта му, и моята щастлива съдба, както винаги ще я наричам, ме срещна с него по начина, който описах, точно когато той си търсеше такова.

Що се отнася до характера му, нежността му го правеше да изглежда роден за домашно щастие — мил, природно възпитан и с изискани маниери; изобщо не би могло да бъде по негова вина, ако някакво враждебно настроение нарушеше спокойствието му, което той обичайно поддържаше или бързо възстановяваше. Без онези блестящи качества, които определят гения или служат за вдигане на шум в света, той притежаваше всички скромни такива, които имат по-меки социални заслуги — здравият разум, подсилен от умерена и добра природа, го превръщаше ако не в обожаван идол, то във всеобщ любимец и уважаван човек, което е много по-важно за щастието. Но тъй като нищо друго не бе привлякло вниманието ми и насочило страстта ми отначало, освен неговата красота, аз не разсъждавах тогава за вътрешните му качества, които по-късно имах пълната възможност да открия, и които може би в този период на замаяност и лекомислие слабо щяха да докоснат сърцето ми, ако бях заложила повече на личността, отколкото на насладата за очите и сетивата ми. Но да се върна към събитията.

След вечерята, която изядохме в леглото сред сластолюбив безпорядък, Чарлз стана и като си взе прочувствено довиждане с мен за няколко часа, отиде в града, където се посъветвал с един млад способен адвокат и заедно отишли при моята уважаема господарка, от която само преди ден бях избягала, и с която той бе решил да си уреди сметките по начин, който да му осигури прекратяване на всякакви по-нататъшни разправии.

И така, те отишли, обаче по пътя, Темплър, приятелят му, като поразмислил върху информацията, която Чарлз му дал, видял причини да дадат друга насока на визитата си и вместо да предлагат обезщетение, да поискат такова.

При въвеждането им, момичетата от дома се скупчили около Чарлз, когото познаваха, и поради ранния час на бягството ми и пълното им неведение относно това, че той някога ме е виждал, без ни най-малко да го подозират за мой съучастник, те по обичайния си начин взели да се закачат с него; а пък другаря му взели най-вероятно за прясна жертва. Но Темплър скоро укротил тяхната игривост, като попитал за старата лейди, с която, казал той, придавайки сериозно съдийско изражение на лицето си, имал да урежда някаква работа.

Мадам била извикана веднага, момичетата — помолени да напуснат стаята и тогава адвокатът я попитал много строго дали не познава и дали не била подмамила, под предлог, че я наема за прислужница, млада девойка, току-що дошла от провинцията, на име Франсис или Фани Хил, описвайки ме с пълни подробности според както ме бил описал Чарлз.

Типично за порока е да трепери пред правосъдието и г-жа Браун, чиято съвест не беше съвсем чиста по отношение на мене, ако и да бе веща в градските работи, ако и да бе наясно с блъфирането поради всички рискове на професията ѝ, нямаше как да не се стресне при този въпрос, особено когато той продължил да говори за мировия съдия, затвора Нюгейт, „Стария Бейли“, обвинения в сводничество, позорен стълб, влачене с каруца и всякакви процедури от тоя род. Тя, която вероятно си помислила, че аз съм подала информация срещу дома ѝ, първо се направила, че нищо не разбира и започнала многословно да протестира и да се извинява. Те обаче, да не навлизам в подробности, триумфално измъкнали моя сандък с нещата ми, които тя, ако не била уплашена, нямало лесно да им отстъпи, и не само това, ами им предложила и отменяне на евентуален иск срещу дома ѝ за сметка на почерпка с дамаджана оризова ракия и свободен избор на услуга от нейните, но ѝ било отказано. През цялото време Чарлз се правел на случаен придружител на адвоката, довел го тук, тъй като познава къщата, а иначе без никакъв интерес към въпроса, но му доставило удоволствие да чуе, че всичко, което му бях разказала, е вярно, защото страховете на развратницата я предразположили да навлезе в подробности по историята ми, и ако се съди по готовността ѝ да обяснява, тези страхове не били малки.

Феби, моята мила учителка Феби, в това време не била в къщата, може би ме е търсила из града, иначе тяхната съчинена версия със сигурност нямаше да бъде приета така лесно.

Преговорите обаче отнели известно време, което на мен щеше да ми се стори много дълго, както бях оставена сама на непознато място, ако жената на собственика — майчински тип, пред която Чарлз си бе позволил да ме препоръча, не беше дошла да ми прави компания. Пихме чай и с помощта на бърборенето ѝ времето мина много приятно, тъй като той беше нашата тема; но като притъмня и часът за завръщането му отмина, аз не можех да пропъдя нещастното нетърпение и нежните страхове, които ме връхлетяха, и които нашият притеснителен пол е склонен да изпитва пропорционално на любовта си.

Но не страдах дълго — видях го и гледката изплати с лихвите всички мои вълнения, а мекият упрек, който си бях подготвила, потъна, без да достигне до устните ми.

Бях легнала, защото все още не можех да движа добре краката си, Чарлз се втурна към мен, обгърна ме с ръце и ме вдигна, а аз протегнах моите да посрещна скъпата му прегръдка, и той ми разказа, с прекъсвания от множество сладки целувки, за успеха на мерките, които бе взел.

Не можех да не се засмея, като чух как са уплашили старата лейди, защото с моята наивност и истинско невежество, изобщо не бях и помисляла за разгласяване. Както изглежда, тя се бе разтревожила, че съм потърсила убежище при някой роднина, случайно открит в града, след като съм се отвратила от техния живот и намеренията им спрямо мен, и че посещението е резултат от това, защото, както Чарлз правилно бе преценил, никой съсед в този тих час не беше видял обстоятелствата около моето бягство с каретата или поне него не го бяха забелязали, нито в къщата някой бе имал и най-малката представа или съмнение, че двамата сме разговаряли, още по-малко пък че съм успяла да сключа такава бърза сделка с абсолютно непознат — така или иначе, най-невероятната история не винаги трябва да се изключи от сметките.

Вечеряхме с веселостта на две млади влюбени същества на върха на щастието си и тъй като аз бях отдала с най-голяма радост бъдещата си съдба на Чарлз, не мислех за нищо друго, освен за изключителното удоволствие, че го притежавам.

Като стана време за лягане, той дойде в леглото и тази втора нощ, с попреминала вече болка, вкусих пълната омая на съвършеното удоволствие — аз плувах, къпех се в блаженство, докато и двамата не заспахме дълбоко — естествена последица от задоволените желания и уталожен плам — само за да се събудим за нов екстаз.

Така, прекарвайки времето си в любов, останахме десетина дни в Челси, през което време Чарлз имаше грижата да дава правдоподобни обяснения за отсъствията си от къщи и да посещава редовно щедрата си леля, от която получаваше достатъчно средства за издръжката ми, която беше нищожна в сравнение с предишните му единични забавления.

После Чарлз ме премести в частно обзаведено жилище на улица „Д…“, до „Сейнт Джеймс“, където плащаше половин гвинея седмично за две стаи и килер на втория етаж; която бе търсил от известно време и бе по-удобна за честите му посещения от мястото, където ме бе настанил първия път, мога само да кажа, че го напуснах със съжаление, тъй като ми бе станало безкрайно скъпо поради това, че там за първи път притежавах Чарлз, а и поради обстоятелството, че там загубих бижуто, което не може да се изгуби втори път. Собственикът обаче нямаше причини да се оплаче от нищо — Чарлз беше достатъчно щедър, за да го накара да не съжалява за загубата ни.

Пристигнала в новото жилище, спомням си, че ми се стори много хубаво наредено, макар че бе съвсем обикновена квартира, дори на тази цена, но и в тъмница да ме бе завел моят Чарлз, присъствието му щеше да го превърне в малък Версай.

Хазяйката, г-жа Джоунс, ни чакаше в апартамента и словоохотливо ни обясни удобствата му — че нейната лична слугиня щяла да ни прислужва … че най-отбрани хора са наемали квартира при нея … че първият ѝ етаж е даден на външния секретар на едно посолство и неговата дама … че аз съм изглеждала много благовъзпитана лейди … При думата лейди аз се изчервих от поласкана суетност — това беше твърде силно за момиче в моето положение, защото макар Чарлз да бе взел мерки да ме облече в не толкова безвкусен крещящ стил, отколкото бяха дрехите, с които избягах при него, и да ме бе представил за своя съпруга, за която тайно се е оженил и трябва да я крие заради приятелите си (старата история), смея да се закълна, че това се стори крайно невероятно на жената, която познаваше града много добре, но пък и беше последното нещо, което я интересуваше. Беше невъзможно човек да има по-малко скрупули от нея — печалбата от даването на стаи под наем беше единственият обект на вниманието ѝ, истината изобщо не би могла да я скандализира, нито да развали сделката.

Един пестелив портрет и личната ѝ история ще ви дадат възможност да разберете ролята, която тя щеше да изиграе в живота ми.

Беше около четиридесет и шест годишна, висока, слаба, червенокоса с едно от онези обикновени лица, които срещате навсякъде и отминавате, без да забележите. В младостта си била държанка на един господин, който, умирайки, ѝ завещал четиридесет лири годишно докато е жива, по съображения, че имал дъщеря от нея, която дъщеря, на седемнадесетгодишна възраст, тя продава и то почти без пари на някакъв господин, който заминавал на посланическа мисия в чужбина и взел покупката си със себе си, където я употребявал крайно внимателно и дори се чуло, че се бил оженил за нея, но постоянно разправял, че тя не поддържа никаква писмовна връзка с майка си, що ли за майка всъщност — толкова низка, че да спазари собствената си плът и кръв. Та тя, цялото същество на която били само парите и наистина нямала друга страст освен тях, от нищо друго не се притеснявала, освен че по този начин губи някой и друг подарък или допълнителни облаги след извършването на сделката. Напълно безразлична по природа, значи, към всякакви удоволствия, различни от увеличаване на състоянието ѝ без значение с какви средства, след това се захванала с нещо като частни доставки, за което била съвсем подходяща с нейния достолепен и приличен външен вид, понякога се занимавала със сватовничество; накратко, не изпускала нищо от очите си и се заемала с всичко, което обещавало някаква придобивка. Знаела клюките на града, като не само се ослушвала, но и постоянно проучвала нещата, а междувременно, покрай практикуването на услуги по хармонично сближаване на двата пола, държала и заложна къща. Тя даваше къщата, в която живееше, под наем и вземаше възможно най-високата цена от стаите; и макар че имотът струваше поне три-четири хиляди паунда, не си позволяваше дори неща от първа необходимост, а живееше изцяло от това, което успееше да измъкне от наемателите.

Когато видя такава млада двойка като нас да идва под покрива ѝ, първите ѝ мисли несъмнено са били как да вземе повече пари от нас по всякакъв начин, за което, както правилно бе преценила, нашето положение, и неопитността ни скоро ѝ дадоха възможност.

В такова надеждно светилище и в схватката на такава харпия се установихме да живеем. За Вас няма да е интересно, нито за мен приятно, да навлизам в подробности по всички убийствено дребнави начини и средства, с които се мъчеше да ни оскубе и които Чарлз с безразличие понасяше вместо да си направи труда да се преместим — сумите по разходите малко занимаваха него, младия джентълмен, който не знаеше що е стиснатост или поне пестеливост, и мене — младото селско момиче, което си нямаше представа от нещата.

Тук, под закрилата на моя единствен любим, преминаха най-приятните часове от моя живот; тук притежавах моя Чарлз и в негово лице всичко, което влюбеното ми сърце можеше да желае. Той ме водеше на театър, опера, маскени балове и всякакви градски развлечения; удоволствието ми от тях безкрайно нарастваше от това, че бе винаги с мен и ми обясняваше всичко; естествените прояви на изненада и възхищение, които тези гледки, видени за първи път от селско момиче, не можеха да не предизвикат у мен, поради необичайността им, може би го забавляваха; но на мен ми се струваше, че те доказват силата и пълната власт на сърдечното ми увлечение над цялото ми същество — това бе страст, при която душа и тяло се сливаха в едно и не оставяха място за друга наслада от живота, освен любовта.

Що се отнася до мъжете, които виждах по такива места, те не можеха и да се сравняват с моя съвършен Адонис, така че дори бегла мисъл за друг не минаваше през главата ми. Той беше цялата вселена за мен, а всичко извън него бе абсолютно нищо за мен.

Любовта ми бе толкова голяма, че не оставяше място за ни най-малко съмнение, нежели за изгаряща ревност; отхвърлях и отричах всяка такава представа, защото дори само мисълта ми да се отклонеше в подобна посока, изпитвах ужасни мъки и треперех като пред смъртта, нито пък имах основание, наистина, защото, ако трябваше да дам тук отчет за няколкото случая, когато Чарлз заради мен пренебрегваше жени от много по-високо положение (което, предвид външния му вид не беше за учудване), бих могла напълно да докажа непоклатимата му вярност към мен, но не бихте ли ме обвинили в претопляне на гощавка, с която моята суетност отдавна трябваше да се е заситила?

Когато си почивахме от активните удоволствия, Чарлз намираше друго удоволствие в това да ме наставлява, доколкото собствените му знания позволяваха, по най-различни въпроси от живота, по които, поради моята липса на образование, бях съвършено невежа; и аз не изпусках нито една дума от устата на любимия ми учител, следях всяка сричка, която произнасяше и приемах като прозрение всичко, което кажеше, единствено целувки прекъсваха занятията ни, целувки, които не можех да не приема от устните, дъхащи по-сладко от арабски парфюми.

Не след дълго бях в състояние, чрез напредъка, който постигнах, да докажа голямото внимание, което обръщах на ученето, повтаряйки пред него почти дума по дума всичко казано, а за да се убеди, че не съм просто папагал, а се замислям върху нещата, които чувам, добавях собствени разсъждения и му задавах въпроси.

Провинциалният ми акцент и недодялаността на походката, маниерите и обноските ми започнаха чувствително да се изличават, толкова точни бяха наблюденията ми и така силно желанието ми да се развивам всеки ден, за да заслужа сърцето му.

Що се отнася до парите, макар че той ми носеше всичко, което получеше, трудно можеше да ме накара да го приема, а дрехите, които бе пожелал да нося, не бяха за мен нищо повече от начин да му доставя удоволствие, като се обличам винаги чисто и спретнато, отвъд което нямах друга амбиция. Бях готова на най-големи трудности, бих работила до преумора с най-голяма радост, за да му помагам, представете си тогава дали бих могла да понеса мисълта да му бъда в тежест, и това безкористно желание в мен не беше преструвка, а заповед на сърцето ми, което Чарлз не можеше да не усеща, и ако той не ме обичаше така силно, както аз него (което беше постоянният и единствен предмет на нашите сладки препирни), затова пък ми носеше удовлетворението да вярвам, че е невъзможно някой мъж да бъде по-нежен, по-верен, по-истински от него.

Нашата хазяйка, г-жа Джоунс, често идваше в апартамента ни, от който не излизах под никакъв претекст без Чарлз; не мина много време и тя се добра, без кой знае каква изкусност, до тайната на нашето съжителство без свещената църковна церемония — обстоятелство, което, разбира се, съвсем не я разочарова, като се имат предвид плановете ѝ спрямо мен, които, уви, много скоро щеше да ѝ се отдаде да изпълни. Но междувременно, жизненият ѝ опит я караше да внимава да не би по някакъв начин, било то случайно или прикрито да отслаби или разбие, поне за настоящия момент, спойката на нашите сърца, и така да загуби двама наематели, от които имаше само облаги, и да не би някой от нас да надуши сметките ѝ, защото в тях влизаше споразумението с един от клиентите ѝ или да ме разврати, или да ме откъсне по някакъв начин от моя покровител.

Но суровостта на съдбата ми скоро ѝ спести труда по разделянето ни. Живеех по този начин вече единадесет месеца, които преминаха като бърз, непрестанен поток от наслади, но нищо прекрасно не трае вечно. Бях бременна на три месеца с дете от него, обстоятелство, което го правеше още по-нежен към мен, ако изобщо бе възможно да бъде още по-нежен, когато смъртоносният, неочакван удар на раздялата се стовари върху нас. Ще мина в галоп през подробностите, които все още ме разтреперват, като си ги спомня; и до ден днешен не мога да повярвам как и с какви средства успях да ги преживея.

Два дълги като живота дни го бях чакала да се завърне, без да имам вест от него, аз, която дишах и съществувах чрез него и която никога дотогава не бях оставала и двадесет и четири часа, без да го видя. На третия ден нетърпението ми стана така силно, а тревогите ми така сериозни, че направо се поболях. Неспособна да издържа напрежението, аз се тръшнах на леглото и звъннах на г-жа Джоунс, която дотогава не се бе опитала да ме успокои, и тя дойде. Трудно намирах думите, въздух не ми стигаше, докато я молех, заради живота ми, да измисли някакъв начин да открие какво може да се е случило на единствения ми покровител. Тя се опита да ме утеши, но го направи по начин, който само изостри мъчението ми, вместо да го облекчи, после излезе по тази задача.

Не ѝ се налагаше да върви дълго: бащата на Чарлз живееше наблизо, на една от улиците, които водят към Ковънт Гардън. Там тя влязла в една кръчма и изпратила едно от момичетата-прислужнички, чието име ѝ бях дала като напълно заслужаващо доверие. Момичето с готовност се отзовало, когато г-жа Джоунс попитала какво е станало с г-н Чарлз, дали не е отишъл някъде извън града, и я уведомило, че синът на господаря е изпратен на дълъг път, което се било случило предния ден и не било тайна за прислугата. Тази сигурна мярка била предприета спрямо него като строго наказание, задето бил в по-близки отношения с леля си, отколкото баща му с нея, и всъщност, за да се отърве от него, понеже се страхувал, че нейната обич ще представлява спънка за изпращането му извън Англия на воаяж, който бил вече уредил; и така, с типичния си коварен и безцеремонен маниер баща му използвал благовидния предлог, че уж било неотложно и необходимо да се подсигури значителното наследство, оставено след смъртта на някакъв богат търговец (негов брат всъщност) в една фабрика някъде из Южните морета, откъдето неотдавна бил получил копие от завещанието.

С цел да изпълни решението си да го изпрати надалече, баща му бил уредил без знанието му всичко необходимо по заминаването, бил сключил сделка с капитана на кораба, за чието точно изпълнение се бил погрижил, като влязъл във връзка със собственика и покровителя, накратко, взел всички мерки и то така потайно и точно, че докато синът му си мислел, че пътува по реката за няколко часа, го спират и качват на борда на кораба, не му разрешават дори да напише писмо и го наблюдават по-строго от държавен престъпник.

По такъв начин идолът на моята душа бе откъснат от мен и насила изпратен на дълъг воаяж, без да се прости с приятели, без да чуе думи на утеха, нищо друго, освен сухи обяснения и инструкции от баща си за това, какво трябва да направи, като пристигне в пристанището, заедно с няколко препоръки в писмен вид за някакъв там благодетел — всички тези подробности аз научих много по-късно.

Прислужничката същевременно добавила, че била сигурна, дето това отношение към хубавия ѝ млад господар ще причини смъртта на леля му — което се оказа вярно. Възрастната дама, научавайки новината, почина след по-малко от месец, а тъй като състоянието ѝ представляваше само годишна рента, от която не беше слагала нищо настрана, тя си отиде, без да остави на своя любим племенник нищо, заслужаващо споменаване; за смъртта ѝ знам само, че умирайки, категорично отказала да се види с баща му.

Когато г-жа Джоунс се върна, забелязах, че изражението ѝ не е никак загрижено, а почти доволно и се обнадеждих, че сигурно ще успокои измъченото ми сърце с добри новини, но това всъщност се оказа жестока заблуда — злата жена с най-голямо спокойствие ме прониза право в сърцето, като ми каза накратко, че той е изпратен надалече най-малко за четири години (тук тя преувеличи злонамерено) и че не мога да очаквам да го видя никога вече, и всичко това го описа така живо и достоверно, че не можех да не ѝ повярвам, а и то всъщност бе, уви, почти напълно вярно.

Едва бе свършила да разказва и аз припаднах, а след още няколко последователни пристъпа — все още буйстваща и не на себе си — пометнах, загубвайки най-скъпия подарък от любовта ми с Чарлз, но окаяните същества не умират лесно, а особено ние, жените, се държим пословично здраво за живота.

Тя положи съвсем не безкористни грижи за мен и така спаси опротивелия ми живот, който, изпълнен до този момент с преливащо щастие и радости, внезапно се разкри пред очите ми изпълнен с ужас, дълбока скръб, и изгаряща злочестина.

И така, пролежах шест седмици в борба между младостта и страданието в очакване на смъртта, която многократно призовавах да дойде и облекчи мъките ми, но явно не съм се молела достатъчно силно, защото накрая се възстанових, макар и все още вцепенена и отчаяна до степен, която застрашаваше разума ми.

Времето обаче е най-добрият утешител и, както обикновено става, то постепенно смекчи остротата на страданието ми и притъпи усета на сетивата ми. Здравето ми се възвърна, макар все още да бях тъжна, отчаяна и отпусната, а понеже предишната здрава руменина на бузите ми изчезна, видът ми придоби деликатност и изисканост.

Докато лежах болна, хазяйката се стараеше нищо да не ми липсва и щом видя, че вече съм в достатъчно добро състояние, пристъпи към постигане на целта си. Един ден, след като бяхме обядвали заедно, тя ме поздрави за възстановяването ми, заслугата за което приписа изцяло на себе си и след този увод завърши с ужасен и унизителен епилог:

Сега, г-це Фани, си доста добре — каза тя. — Нямам нищо против да останеш в квартирата, и сама виждаш, че нищо не съм ти искала толкова дълго време, но честно казано, задлъжняла съм с доста пари и трябва да ги плащам.

И като каза това, ми подаде сметката за разходите ми — наем, храна, лекар, сестра и т.н. — общата сума възлизаше на двадесет и три паунда, седемнадесет шилинга и шест пенса, а аз за нищо на света не можех да ги платя, тъй като имах само седем гвинеи (и тя знаеше това), останали случайно от моя скъп Чарлз. В същото време тя пожела да ѝ кажа по какъв начин смятам да платя. Избухнах в сълзи и ѝ казах в какво положение съм, като добавих, че ще продам малкото дрехи, които имах, а останалото ще ѝ платя при първа възможност. Но отчаянието ми, очевидно съответстващо на намеренията ѝ, само я направи още по-неотстъпчива.

Много хладно тя ми каза, че наистина съжалявала за това, което ме е постигнало, но трябвало да се погрижи и за себе си, макар че щяло да ѝ бъде много мъчно да изпрати такова младо същество в затвора … При думата „затвор“ кръвта замръзна във вените ми и страхът така ме обзе, че побледнях и почувствах внезапна слабост, сякаш бях престъпник, който вижда бесилката пред себе си, още малко и щях да припадна. Хазяйката, която не искаше да ме докара до телесна немощ, а само да ме сплаши до известна степен с цел да осъществи плановете си, започна да ме успокоява отново и ми каза с тон, съдържащ почти истинска жалост и нежност, че би било по моя собствена вина, ако се наложи да пристъпи към подобна крайност; но тя вярвала, че на света можело да се намери приятел, способен да поправи нещата в наша обща полза и че тя щяла да го доведе на чай този следобед, ако ние двете постигнем разбирателство по нашия въпрос. В отговор на всичко това аз не обелих нито дума; седях безмълвна, объркана, ужасена. Г-жа Джоунс, преценявайки правилно, че сега е моментът да ме довърши, докато още впечатленията ми са силни, напусна стаята и ме остави сама на всички ужаси на въображението ми, наранена до смърт от мисълта за затвора и, водена от принципа за самосъхранение, готова да се хване и за сламка само и само да избегна наказанието.

В такова състояние проседях почти половин час, погълната от тъга и отчаяние, докато хазяйката влезе пак, забеляза уплашеното ми до смърт изражение и, следвайки плановете си, се престори на много загрижена и ми каза уж най-добросърдечно:

Нещата няма да са толкова лоши, колкото си ги представяш, ако бъдеш приятелка сама на себе си.

И завърши с това, че била вече довела един много уважаван джентълмен да пие чай с мен и той щял да ми даде най-добрия съвет как да се освободя от проблемите си. При което, без да дочака отговор, тя излезе и после се върна с този много уважаван джентълмен, чиято много уважавана сводница беше тя самата както в този, така и в други случаи.

При влизането си в стаята джентълменът ми направи дълбок поклон, на който нямах сили да отвърна, след което хазяйката пое задължението да ни запознае (тъй като никога дотогава не бях виждала господина). Тя донесе стол за него и още един за нея, без да разменим нито дума; аз само стоях и гледах глупаво, смутена от странното посещение.

Чаят беше направен и хазяйката, като не желаеше да губи никакво време, а забеляза мълчанието и срамежливостта ми пред непознатия, започна да нарежда в познатия ми стил, примесен с нотки на властност:

Ела, г-це Фани, вдигни главица, дете, и не позволявай на тъгата да развали хубавото ти личице. Тя, тъгата, не трае дълго, да знаеш, ела, чувствай се свободно, ето този господин научи за нещастието ти и желае да ти помогне, трябва да се опознаете, недей сега да правиш фасони, че това, че онова, ами дай да се споразумеете, докато е време.

Като чу тази „деликатна и елегантна“ реч, джентълменът, който виждаше, че съм изплашена и направо изумена до пълна неспособност да говоря, ѝ направи забележка, че представя нещата по много груб начин и по-скоро ме отблъсква, отколкото насърчава да приема доброто, което ми мисли, а след това се обърна към мен и ми каза, че бил съвършено запознат с цялата история и знае всяка една подробност от сполетялата ме беда, която, признавал, била жестока, особено като се има предвид младостта и хубостта ми, че той отдавна ме бил харесал и дори се бил отнесъл към г-жа Джоунс, тук присъстващата, но се оказало, че съм абсолютно ангажирана с друг и той загубил всяка надежда някога да успее, докато не научил за внезапния обрат на съдбата, при което той наредил на хазяйката ми да се погрижи, щото нищо да не ми липсва и че, ако не бил задържан по работа в Хага, сам щял да се грижи за мен по време на болестта ми, и че при завръщането си, което било само преди ден, като чул, че съм се съвзела, помолил хазяйката да бъде представен пред мен, и бил не по-малко възмутен, отколкото аз — шокирана, от начина, по който тя се държала, с цел да му осигури това щастие, но, за да ми докаже колко е възмутен от нейното поведение и колко далеч бил от това, да се възползва от положението ми или да изисква нещо от мен в знак на благодарност, той бил готов в този същия момент да изплати докрай задълженията ми към моята хазяйка и да ми даде квитанцията, след което съм можела да се чувствам свободна да реша дали да приема или да отхвърля ухажването му, тъй като той бил далече от всякакви опити да насилва моите желания.

Докато той излагаше чувствата си към мен, аз се осмелих да вдигна очи към него и да огледам фигурата му. Беше елегантно слаб, добре сложен, на около четиридесет години, облечен в изискан костюм; носеше голям диамантен пръстен на едната си ръка, отблясъците от който играеха в очите ми, докато махаше с ръка в разговора, и ме караха да мисля за него с уважението, полагащо се на такъв важен джентълмен. Накратко, можеше да мине за това, което се нарича приятен тъмнокос мъж от издигнато семейство с вродено чувство за превъзходство.

Но каквото и да говореше, моят отговор беше само сълзи, леещи се изобилно и задавящи гласа ми, и добре, че беше така; тези сълзи ми служеха за оправдание, защото изобщо не знаех какво да кажа.

Гледката обаче го развълнува, както по-късно ми каза той, неустоимо и за да намали по някакъв начин силата на страданието ми, той извади портфейла си, помоли за перо и мастило, които хазяйката веднага му даде, плати до последния фартинг всичко, което тя поиска, заедно с щедър бакшиш, за който тогава не знаех, и като получи разписката, с много нежен жест ме накара да я съхранявам, като хвана ръката ми, в която бе пъхнал разписката, и я насочи към джоба ми.

Аз все още бях в състояние на глупаво объркване и меланхолично отчаяние, тъй като душата ми не можеше да се възстанови от силния шок, който бе получила, а междувременно, без да забележа кога, хазяйката беше излязла и аз останах насаме с непознатия джентълмен, но когато забелязах това, въобще не изпитах какъвто и да е страх, защото бях останала без сили и напълно безразлична към всичко.

Джентълменът обаче, който не за първи път се сблъскваше със случай като моя, ме притегли под претекст да ме утеши и първо избърса сълзите ми с кърпичката си, но те продължаваха да се стичат по бузите ми, после се осмели да ме целуне, аз от моя страна, нито се съпротивлявах, нито му съдействах. Седях напълно неподвижна и се чувствах като продадена чрез сделката, извършена пред очите ми, без да ме е грижа какво ще стане с клетото ми тяло, и неспособна да събера кураж, дух, живот, за да окажа поне малко съпротива, поне колкото подобава на скромния ми пол; позволявах му, като питомно животно, всичко, което господинът пожелаеше, и той продължи почти незабележимо, стъпка по стъпка, да си позволява все повече и повече, пъхна ръката си между нагръдника и пазвата ми и спокойно започна да ме опипва, без да среща съпротива, а понеже находката го зарадва повече, отколкото бе очаквал, продължи към крайното изпълнение на желанията си, взе ме на ръце и ме понесе, безжизнена и неподвижна, към леглото, на което внимателно ме положи и се забавлява, както му беше угодно, а аз почти не разбирах какво прави до момента, когато, излизайки от транса и безчувствието, усетих, че е в мен, а аз продължавах да лежа пасивна и непознала ни най-малкото удоволствие — мъртъв труп би показал повече признаци на живот. Веднага щом задоволи страстта си, без да се съобрази със състоянието, в което съм, той стана и, като пооправи дрехите ми, се зае с огромна нежност да успокоява пристъпа на угризение и лудост, който ме обхвана — със закъснение, признавам си — задето бях допуснала ласките на напълно непознат човек върху това легло. Скубех си косата, кършех ръце и се удрях по гърдите като полудяла. Но когато новият ми господар, защото вече го виждах в такава светлина, се опита да ме успокои, тъй като целият ми гняв беше насочен към мен самата — не смятах, че имам право да отправя към него каквото и да е обвинение — аз го помолих по-скоро с покорство, отколкото с гняв, да ме остави сама, да понеса страданието си в уединение. Това той категорично отказа да направи, защото, каза той, се боял, че мога да посегна на себе си.

Бурните страсти рядко траят дълго, а женските — още по-малко. След яростта настъпи мъртво спокойствие, последвано от обилен порой сълзи.

Ако някой ми беше казал само допреди броени дни, че ще позная друг мъж, освен Чарлз, щях да го заплюя в лицето, ако ли пък ми бяха предложили дори по-голяма сума от тази, която видях да плащат за мен, щях да отхвърля предложението, без да ми мигне окото. Но нашите добродетели и нашите пороци зависят твърде много от обстоятелствата на живота ни; като си помисля само как бях нападната съвсем неочаквано и наплашена с приказки за затвора, и колко бях отпаднала след дългата болест, поражението ми изглежда напълно обяснимо, още повече, че аз сякаш не присъствах на него или поне не бях активна страна. И така, след като бедата вече беше дошла и нямаше връщане назад, помислих си, че ще е по-добре да не отблъсвам прегръдките на човека, възползвал се от мен, независимо с какви средства си е послужил; и постигайки споразумение със самата себе си, приех, че той има пълното право върху мен и ще трябва да търпя целувките и прегръдките му, без да се съпротивлявам или сърдя; не че те ми доставяха някакво удоволствие или пък надделяваха над отвращението на душата ми от това, че съм се отдала на усещания от такъв род, но аз разрешавах и търпях — това беше вид благодарност, а също и неизбежна последица от случилото се първия път.

Той беше достатъчно внимателен да не подновява крайните си действия, които преди малко ме бяха довели до такива бурни вълнения. Сега, вече сигурен, че съм негова собственост, беше доволен да вижда как се успокоявам малко по малко и желаеше да изчака щедрите плодове на нежността, които, укоряваше се сам той, беше набрал още зелени, поддавайки се на изкушението поради моята неспособност да му окажа съпротива и поради това, че беше обзет от сляпо увлечение и така беше излял страстта си върху едно безжизнено, неподвижно тяло, глухо за каквато и да било радост, тъй като — неполучило своята част от удоволствието, то не бе в състояние да дари с такова. Едно, обаче, е сигурно — сърцето ми никога не забрави напълно начина, по който попаднах в ръцете му, макар че в интерес на истината, имах причини да бъда доволна, че за него не бе така лесно да ме напусне, както да ме придобие.

Междувременно вечерта напредваше и една прислужничка дойде да сложи масата за вечеря; за моя радост хазяйката, чието присъствие беше в момента истинска отрова за мен, нямаше да бъде заедно с нас.

Не след дълго ни сервираха богата и изискана вечеря, и бутилка Бургундско, и всичко друго необходимо, наредено на малка масичка отстрани.

След като прислужничката излезе от стаята, джентълменът настоя с нежна топлота да седна в креслото край камината и да го гледам как се храни, ако аз самата не мога да ям. Подчиних се със свито сърце, тъй като болезнено си спомнях прекрасните мигове насаме със скъпия ми Чарлз и правех сравнение между неговата любов и сегашното, със сила наложено ми положение — тази мъчителна нова сцена от живота ми, създадена от необходимостта.

По време на вечерята, след множество доводи, използвани, за да се успокоя и примиря със съдбата си, той ми каза, че името му е Х…, брат на граф Л…, и че след като, по предложение на хазяйката ми, бил доведен да ме види, намерил, че съм точно по вкуса му и бил ѝ поставил задача на всяка цена да му помогне да се опознаем и че накрая успял както за негово задоволство, така и, страстно се надявал и молел, за мое, добавяйки към това, не без известно самохвалство, че няма да имам причини да се разкайвам за запознанството ни.

Успях да хапна само половин яребица, изпих и три-четири чаши вино, понеже той ме убеди, че са необходими за здравето ми, но дали защото във виното беше сложено нещо или защото много малко бе необходимо, за да пламне естествената жар на моята природа, скоро започнах да гледам г-н Х. без стеснение и вече не изпитвах предишната неприязън; това съвсем не беше любов, а просто притъпяване на сетивата ми — бих изпитвала същото към който и да е друг мъж, ако бях попаднала в същите обстоятелства с него и той беше направил за мен, и с мен, каквото г-н Х. направи.

Не съществува, поне на земята, вечна тъга, и моята вече бе ако не към края си, то поне приглушена; сърцето ми — от дълго време претоварено с тревоги и злочестина, започна да се отпуска и отваря за разнообразие и веселба. Поплаках си малко, сълзите ме облекчиха, повъздишах и сякаш въздишките ми смъкнаха потискащия ме товар; изражението ми се смени и стана ако не чак щастливо, то поне спокойно и ненапрегнато.

Г-н Х., който беше наблюдавал, а може би и причинил тази промяна, знаеше твърде добре, че не трябва да я спира; почти незабележимо той намести масата между нас, донесе си стол, седна срещу мен и скоро започна, след като ме подготви с всякакви нежни думи, уверения и тържествени декларации, да ме хваща за ръцете, да ме целува и още веднъж заопипва пазвата ми, която, свободна в небрежно разхлабеното ми неглиже, сега задъхано пулсираше от възмущение и срам, че е така използвана от все още недобре познат мъж. Скоро той ми даде още по-сериозен повод да възкликна, като се приведе и плъзна ръка над жартиерите ми, оттам се опита да се добере до прохода, който по-рано беше открил отворен и неохраняван, но сега не можа да раздели стиснатите ми бедра; аз нежно се оплаках и го помолих да ме остави на мира, казах, че не съм добре. Но макар той да усети, че съпротивата ми е повече формална, отколкото истинска, реши да се откаже от постигане на целта си — да ме положи незабавно в леглото, като вместо това уведоми хазяйката, че ще се върне след час, когато се надявал да ме намери по-благосклонна към страстта му, отколкото съм сега. Аз нито се съгласих, нито отказах, но изражението ми и начина, по който приех това предложение, му показаха, че не се смятам дотам господарка на положението, за да кажа „не“.

И така, той излезе и ме остави, а само след минута-две, преди да успея да се овладея и да възстановя способността си за мислене, прислужничката дойде по нареждане на хазяйката с малка сребърна купичка, пълна с горещо вино и подправки, което тя нарекла сватбено питие и желаела да го изпия, преди да си легна, което аз съответно направих и веднага почувствах жега и огън да препускат като ловни кучета през всяка част от тялото ми; пламтях, парех и малко още ми трябваше, за да пожелая който и да е мъж.

Прислужничката, щом ме видя да си лягам, взе свещта и, като ми пожела лека нощ, излезе от стаята и затвори вратата след себе си.

Едва бе слязла по стълбите, когато г-н Х. внимателно отвори вратата и влезе с две запалени свещи, този път по нощна роба и шапчица; той пусна резето и това, кой знае защо, леко ме обезпокои, макар че го очаквах. Приближи се на пръсти до леглото ми и каза с тих шепот:

Моля те, мила, не се страхувай … Ще бъда много нежен и внимателен с теб.

После бързо свали дрехите си и скочи в леглото, но аз успях да го разгледам, докато се събличаше; имаше мускулесто тяло, яки нозе и рунтави гърди.

Леглото се разтресе от допълнителното натоварване. Той легна от външната страна, като остави свещите да горят, несъмнено искаше да удовлетвори всяко свое сетиво; защото щом ме целуна, отметна завивките и се загледа захласнато в мен, както лежах отвита в цял ръст и ме обсипа с целувки, без да пропусне никоя моя част. После коленичи между краката ми и смъкна долната си риза, като оголи изцяло косматите си бедра и твърдия насочен жезъл — червеноглав и вкоренен в гъсталак от къдри, които покриваха корема му чак до пъпа и му придаваха вид на четка от плът; скоро усетих, че навлиза плътно в мен; той вкара пирона до главата и не остави никакво разстояние, освен търкащите се косми от двете страни.

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

Сега аз го имах, чувствах го и, задвижвайки се в мен, той скоро призова природата да се изяви в най-приятните си проявления, не можех повече да се сдържам, силата на живота се втурна механично към центъра на привличане и не след дълго, вътрешно затоплена и възбудена отвъд границите на поносимост, загубих всякаква въздържаност и се отдадох на силата на емоцията, бях просто жена и издавах онези звуци на удоволствие, които, в името на все още живата, вярна любов към Чарлз, ми се искаше да обуздая.

И все пак — о, каква огромна разлика имаше между усещанията, породени от чисто телесното привличане, от сблъсъка на половете, и онази сладка, яростна, неописуема наслада, която увенчава радостите на взаимната любов, където две сърца, нежно и вярно съюзени в едно, екзалтирано туптят, високо възнасят духа и душата и застават срещу смъртта, докато моментните желания на плътта просто пораждат страст, но бързо умират от пресищане.

Г-н Х., който не изглеждаше да се безпокои от подобна разлика, не ми остави време да си поема дъх, сякаш решил да докаже на всяка цена, че жизнеността му отговаря напълно на здравия му вид и след няколко минути беше готов да поднови атаката, като първо щурмува с буря от целувки, а после изпълни същото упражнение, както преди, с нестихнала жар и плам; така, поддържайки повтарящи се занимания, ме държа будна чак до сутринта, като през цялото време ми даваше пълната възможност да усещам допира на твърдите му бедра, квадратните рамене, широкия гръден кош, стегнатите мускули, накратко — мъжественост, която би минала за нелош образ на древен барон от времето, когато още са размахвали брадви, но чиято раса в днешно време е станала префинена и се е превърнала в деликатното модерно поколение на нашите мекотели младочета, които са бледи, красиви и мъжествени, почти колкото сестрите си.

Г-н Х., доволен, че утрото огря победните му действия, най-после ме остави да си почина, нещо, от което и той самият се нуждаеше; скоро и двамата потънахме в дълбок сън.

Макар и събудил се по някое време преди мен, той не посмя да обезпокои веднага покоя ми, но при първото ми размърдване, което беше около десет часа, бях длъжна да изтърпя още едно доказателство на неговата мъжественост.

Около единадесет г-жа Джоунс се появи с две купи гъста супа, които опитът ѝ в тези неща я бе подсетил да приготви. Тя отправи към мен щедри неискрени комплименти — празнословие на сводница, всъщност поздрави и двама ни, и макар че кръвта ми кипна, като я видях, аз потиснах чувствата си, загрижена за последствията от новата ми връзка.

Но г-н Х. ме освободи от притесненията, като не ме остави дълго да мисля. Той ми каза, че изпитва силна и искрена любов към мен и за да я докаже, за начало ще ме премести в по-удобна къща от тази, която по много причини е станала неприятна и дразнеща за мен, и ще се грижи най-нежно за мен, а за да не ми се наложи да давам някакви обяснения на хазяйката или да проявя нетърпение, докато той се върне, ми оставя портфейл с двадесет и две гвинеи в него, просто защото няма повече в себе си, обясни той, да разполагам с тях, докато ми даде още, след което се облече и излезе.

Щом си замина, бях обхваната от угризения, като при първи грях (защото любовта ми към Чарлз никога не ми бе изглеждала грешна). Чувствах се като понесена от порой, без да мога да стигна брега. Упреквах се за новото си познанство, за ужасната необходимост, за наложената ми благодарност и най-вече, честно казано, за моята разпуснатост и отклонение от правия път, откакто моят скъп Чарлз замина и сърцето ми стана плячка на черни, разяждащи мисли. Отново си спомнях с нежност и съжаление за моя първи и единствен любим и за нашата силна любов, и с огорчение разбрах, че вече не го заслужавам. За него бях готова да прося хляба си по целия свят, но се оказа, че аз, клетата, не притежавам нито кураж, нито почтеност, за да оцелея след раздялата ни.

Ако сърцето ми не беше предварително обвързано, може би г-н Х. щеше да бъде единственият господар над него, но мястото беше заето и само по силата на обстоятелствата той стана собственик на личността ми, чийто външен чар, всъщност беше единственият обект на неговата страст и затова любовта му, естествено, не можеше да бъде нито много изтънчена, нито много трайна.

Той се върна в шест часа вечерта и ме отведе в новата квартира, нещата ми бяха опаковани и пренесени с наемен файтон; раздялата с хазяйката, която така и така недолюбвах по доста причини, не предизвика в мен ни най-малко съжаление, а и на нея самата ѝ беше все едно дали ще остана или ще си замина, интересуваше я само печалбата.

Стигнахме до къщата, предназначена за мен, която беше на някакъв търговец, изцяло предан на г-н Х. по редица причини, който ни заведе на първия етаж, много изискано мебелиран; наемът беше две гвинеи на седмица, щях да живея с едно момиче — моя лична прислужница.

Г-н Х. остана с мен тази вечер, нахранихме се с ядене, донесено от съседната таверна, след което пийнахме една-две чаши за развеселяване и прислужничката ми помогна да си легна. Г-н Х. скоро ме последва и въпреки изтощението от предишната нощ, не ме остави на мира, беше горд, както ми каза, да влезе в задълженията си на домакин в новото жилище.

Късно сутринта седнахме да закусим и ледът между нас напълно се разчупи; сърцето ми, вече не така погълнато от бившата любов, започна да се чувства удобно и да се радва на дребни неща, като например баналните комплименти, които г-н Х. отправяше към мен и към целия нежен пол. Коприни, дантели, обици, перлена огърлица, златен часовник, накратко — бях щедро засипана с всякакви украшения и дрехи, които, ако и да не пораждат истинска любов, предизвикват чувство на нежна благодарност, подобно на любовта, но мъжете с държанки не правят никаква разлика между двете, иначе удоволствието на девет десети от тях непоправимо би се развалило.

Сега вече бях в положение на държанка, облечена в скъпи дрехи и настанена удобно с достатъчно средства за живеене.

Г-н Х. продължи да бъде внимателен и нежен с мен, но въпреки всичко, аз не бях щастлива, защото мъката по моя скъп любим, макар и приглушена, все още ме връхлиташе в моменти на меланхолия с удвоена сила, а освен това изпитвах необходимост и от общество и повече развлечения.

Що се отнася до г-н Х., той означаваше толкова много за мен, че ми се струваше, че не мога да му се отблагодаря за всичко, което му дължах. Той спечели моето уважение, макар че не полагаше усилия да облагороди вкуса ми и не разговаряше с мен за важни неща, а това водеше до досадни моменти, ако времето не беше изпълнено с любов или други забавления.

Понеже беше опитен с жените, след като голям брой от тях бяха минали през леглото му, той скоро забеляза моето притеснение и, без да показва одобрение или някаква по-голяма любов към мен, просто беше така любезен да удовлетвори желанието ми. Започна да организира вечери в квартирата, като канеше на тях няколко приятели, заедно с държанките им; по такъв начин навлязох в един кръг от познати, сред които много скоро се освободих и от последните остатъци от срамежливост и скромност, останали от селското ми детство, които всъщност, справедливо погледнато, бяха може би най-големият ми чар.

Ние си правехме официални посещения и имитирахме, колкото се може по-добре всички прищевки, лудости и безочие на жените от висшето общество, които безцелно прекарват живота си, без хубавите им главици да проумеят, че на света няма нищо по-глупаво, по-блудкаво, по-безвкусно от техния стил на живот; че би трябвало да смятат мъжете си за свои тирани, наистина! Ако някога изобщо се замислят.

Но сред държанките (а аз се запознах с доста, а също и с няколко матрони, които живееха от връзките си с тях), едва ли имаше и една, която да не се отвращава от покровителя си и, затова разбира се, те нямаха никакви скрупули да им изневеряват при всяка възможност; аз обаче му бях вярна, защото той не показваше и следа от ревност към мен, която да ме накара да изпитам подобно желание или да ме провокира да му изиграя номер от този род, при това неговата постоянна щедрост, вежливост и нежна грижа да ми доставяха удоволствие и предизвикваха в мен такова силно уважение, че и без да притежава сърцето ми, си бе подсигурил моята вярност; освен това още не се бе появил друг мъж, който да означава за мен нещо повече от обичайното харесване, което ме обвързваше с г-н Х. Благодарение на добрата му воля и щедрост вече бях придобила скромно състояние, когато се случи инцидентът, който наруши нашия мирен договор.

Бях живяла вече седем месеца с г-н Х., когато един ден, като се връщах от посещение при една позната, където обичайно се заседявах по-дълго, намерих външната врата отворена, и понеже прислужничката, застанала там, разговаряше с някаква своя приятелка, влязох, без да чукам; на минаване покрай нея, тя ми каза, че г-н Х. е горе. Изкачих стълбите до спалнята си, без друга мисъл, освен да сваля шапката си и т.н. и после да го чакам в трапезарията, която беше свързана с врата към моята спалня, както е в много домове. Докато отвързвах връзките на шапката си, ми се стори, че чух гласа на прислужничката ми Хана и нещо като боричкане, и, любопитна да разбера какво става, аз се прокраднах към вратата, на която един чвор от дъските беше изпаднал и така позволяваше много добър изглед към сцената, изпълняваща се оттатък, с актьори, прекалено заети, за да чуят отварянето на вратата на спалнята ми откъм площадката при завръщането ми.

Първата гледка, която ме порази, беше г-н Х., който дърпаше и влачеше това недодялано селско момиче към канапето в ъгъла на трапезарията, а онази уж се съпротивляваше, но викаше толкова силно, че аз едва я чувах:

Моля ви, господине, оставете ме … аз не съм ви лика-прилика … Вие не можете, господине, да се унижавате с такова бедно тяло като моето … Господарю! … Господине, господарката може да се върне … Не трябва, наистина … Ще викам …

Но в същото време позволи да бъде довлечена до канапето, върху което падна след едно съвсем леко побутване, и тъй като моят джентълмен бе вече стъпил с единия крак в крепостта на нейната ДОБРОДЕТЕЛ, тя, както изглежда, реши, че няма смисъл да се защитава, че всяка съпротива ще бъде безсмислена, и той, замятайки полите ѝ върху лицето ѝ, което бе червено като божур, откри чифт набити, заоблени, здрави бедра, приятно бели; намърда се между тях и като насочи изваденото си оръжие, го пъхна в цепнатото място, което явно се оказа не така трудно за пронизване, както може би се бе ласкал в очакванията си (защото, между впрочем, тази хубостница беше напуснала селото си, след като родила копеле) и наистина, движенията му показваха, че се е разположил в твърде широко гнездо. Щом свърши, СКЪПАТА му скочи, смъкна полите си и приглади престилката и нагръдника си. Г-н Х. я изгледа глуповато, извади някакви пари, даде ѝ ги с безразлично изражение и ѝ каза да бъде добро момиче.

Ако бях влюбена в този мъж, нямаше да имам търпението да изгледам цялата тази сцена, щях да се втурна между тях и да изиграя „ревнивата принцеса отмъщава“. Но случаят не беше такъв, само гордостта ми бе наранена, не и сърцето ми, затова ми беше лесно да го гледам докъде ще стигне, без угризения на съвестта.

Най-малко изисканата от всички истории от този сорт току-що беше завършила и аз се оттеглих безшумно към спалнята си, където седнах да обмисля какво да правя. Първата ми идея беше разбира се да вляза при него и да му направя скандал, това щеше да успокои неприятните ми емоции и щеше да даде отдушник на раздразнението ми, но като размислих, реших, че не мога да бъда сигурна в последиците от такава стъпка, че може би е по-добре да се преструвам, че не знам нищо до по-подходящ момент, когато г-н Х. ще е уредил паричното ми положение, което още не бе сигурно, а ако сега му поискам обяснение и го ядосам, може да се лиша от всичко. От друга страна, провокацията изглеждаше твърде отвратителна и скандална, за да не помисля за отмъщение; при самата мисъл за това, малко се поуспокоих и доволна от плана, все още неясен в главата ми, почувствах, че се владея и мога да изпълня ролята си на нищо неподозираща, така че щом приключих с разсъжденията, на пръсти отидох до вратата към коридора, отворих я шумно, все едно че сега се връщам и след кратка пауза, като да си сваля нещата, отворих вратата към трапезарията, където заварих повлеканата да раздухва огъня, а моят верен пастир да се разхожда из стаята, подсвирквайки си с уста — спокоен и безгрижен, сякаш нищо не е станало. Не мисля обаче, че би могъл да се похвали, че се преструва по-добре от мен; нашият пол е известен с уменията си в това отношение. Той остана още малко, после се извини, че не може да остане през нощта и си замина.

Що се отнася до слугинята, след това, което се бе случило между нея и г-н Х., за мен тя вече бе провалена, не ми трябваха услугите ѝ, и след по-малко от четиридесет и осем часа, изнамерих такъв хубав повод да я изгоня с едноминутно предупреждение, че щеше да е странно, ако не го бях направила, и той не можеше да не го одобри или да види в него дори и най-малкото основание да заподозре истинския ми мотив. Какво е станало с нея след това, не знам, но какъвто щедър си бе, г-н Х. несъмнено ѝ е изплатил обезщетение и смея да твърдя, че не е поддържал повече връзка с нея, защото унижението му с подобно грубо същество беше просто внезапна похотлива забежка — виждайки яката гърдеста селянка, той бе действал като гладен човек или може би по-скоро като преситен, който се е нагостил с жилав говежди врат, просто за разнообразие.

Разглеждайки приключението на г-н Х. в такава светлина и доволна, че бях изгонила слугинята, сметнах, че съм постъпила правилно, но продължих да се измъчвам от въображаеми сцени на изневяра от негова страна и много леко щеше да му се размине, ако не бях пристъпила към по-нататъшни действия с цел да му отмъстя по съвсем същия начин.

И актът на отмъщението не закъсня. Преди две седмици г-н Х. беше наел на работа сина на един квартирант — много хубав младеж, току-що дошъл от провинцията, едва навършил деветнадесет, свеж като роза, добре сложен и с хубави крайници, накратко — чудесно оправдание да бъде харесан от жена, дори ако не ставаше дума за отмъщение, и наистина, всяка жена без предубеждения би го харесала, стига да имаше достатъчно ум и кураж да предпочете удоволствието пред гордостта.

Г-н Х. го беше облякъл с ливрея и главното му задължение, след като бе разведен из квартирата ми, се състоеше в това да донася или отнася писма и бележки между мен и господаря му и тъй като положението на държанка не е измежду най-вдъхващите уважение, дори у нископоставените, нямаше как да не забележа, че този младеж, който, предполагам, беше осведомен за отношенията ми с господаря му от другите прислужници, често ме гледаше с такъв срамежлив и объркан поглед, какъвто нашият пол веднага долавя и намира по-изразителен и трогващ от всякакви други декларации; фигурата ми изглежда го бе впечатлила и, какъвто беше невинен и скромен, не осъзнаваше, че удоволствието да ме гледа е любов или желание, но очите му, естествено палави, а сега възпламенени от страст, говореха много повече, отколкото той си представяше. Дотогава само бях забелязала, че е приятен на вид, но без ни най-малко да го пожелая, имах достатъчно гордост, за да се опазя от подобна мисъл, но г-н Х., проявявайки снизхождение към моята слугиня, която не представляваше и наполовина такова силно изкушение, ми даде опасен пример и сега аз започнах да гледам на този хубавец като на отличен инструмент за осъществяване на планираното ми отмъщение, защото трябваше да успокоя съвестта си, че не съм му останала длъжна.

С цел да проправя път към постигане на плановете си, три-четири пъти, когато младежът идваше при мен с бележки, аз успявах, сякаш случайно, да го приема легнала в леглото си или седнала край тоалетката си, като небрежно го оставях да види, уж без да искам, веднъж пазвата ми по-разголена, отколкото би трябвало да бъде, друг път косата ми — истинско украшение на главата ми, разпусната на естествени вълни, докато я реша, или пък изящен крак, докато си закопчавам жартиера, случайно откопчал се точно в този момент, което правех пред него без всякакви скрупули, и по такъв начин лесно създадох у него впечатления, благоприятни за моите планове, забелязвах го в блясъка на очите му и пламналите му бузи, към това добавих и няколко леки стисвания на ръката, докато вземах писмата от него — така подготвях почвата.

Като го виждах така развълнуван и разгорещен, аз го възпламенявах още повече, задавайки му някои насочващи въпроси, като например дали си има приятелка, тя по-красива ли е от мен, дали би могъл да обича жена като мен и други подобни; на които почервенелият глупчо, верен на природата си, отговаряше точно, както желаех, със съвършено непокварена невинност и с цялата непохватност и наивност на селското си възпитание.

Когато сметнах, че е узрял задоволително за приятния момент, който си бях наумила, един ден, когато го очаквах в определен час, взех мерки наоколо да няма никой, за да го приема, както планирах, и, точно според предвижданията ми, той дойде до трапезарията и почука на вратата, казах му да влезе и той влезе, като затвори след себе си. Тогава го накарах да залости вратата отвътре, уж иначе не може да стои затворена.

Бях се излегнала в цял ръст на канапето, където се разигра сцената с нежните радости на г-н Х., облечена неглиже в дреха, която падаше на свободни дипли по мен по най-изкусителен начин — никакви корсети, нито обръчи, изобщо нищо обременяващо. Той застана на известно разстояние, което ми осигури възможност да огледам този красив, добре оформен, здрав селски момък, цъфтящ в най-свежа младост; косата му, която беше съвършено черна и блестяща, падаше край лицето му в естествени къдрици и се подвиваше отзад, нови брич-панталони от ярешка кожа се впиваха така, че очертаваха формата на закръглените, яки бедра, бели чорапи, ливрея с дантели, фльонги на раменете — всичко това съставяше фигура, чиято красота и чиста плът не можеха да се скрият под дрехите, а тяхната гиздава спретнатост му придаваше особено очарование.

Наредих му да се приближи и да ми даде писмото, като същевременно изпуснах, уж по невнимание, книгата, която държах. Той поруменя и дойде близо до мен, за да ми даде писмото, което държеше, протегна ръката си, за да го взема, и очите му се заковаха на пазвата ми, която поради нарочната небрежност на облеклото ми, бе задоволително разголена — по-скоро засенчена, отколкото прикрита.

Като му се усмихнах, аз взех писмото и едновременно с това хванах ръкава на ризата му и нежно го придърпах към мен, той поруменя и се разтрепера; поради неговата срамежливост и пълна неопитност бе необходимо да го окуража по някакъв начин; сега тялото му беше наклонено към моето и, внимателно погалвайки гладката му голобрада брадичка, аз го попитах да не би да се страхува от мен, и като хванах ръцете му, ги поставих върху гърдите си и нежно ги притиснах. Гърдите ми по онова време бяха вече зрели и едри, така че, задъхани от желание, те се издигаха и спадаха на чести вълни; докосвайки ги, природата на момчето се възпламени и очите му отразиха огъня ѝ, а бузите му се оцветиха в тъмно-червено; неспособен да отрони и дума от щастие, възхита и стеснителност, той мълчеше, но целият му вид говореше, че душевното му състояние е достигнало задоволително ниво в резултат на моето обучение и че няма защо да се страхувам от разочарование.

Насочих устните си към неговите така, че да не може да избегне целувката, той се запали и стана по-смел, и сега, като погледнах към онази част от облеклото му, която прикриваше най-важния обект на удоволствие, открих, че там са настъпили размирици, от които бричовете му се издуваха, и тъй като бях вече доста напреднала, за да се спра, а и не можех повече да се сдържам, нито да изчакам моминското му бавене (защото на такова ми приличаше), аз мушнах ръката си между бедрата му и напипах твърдия му напрегнат член, притиснат в панталоните, който сякаш нямаше край под пръстите ми. Тогава, любопитна и нетърпелива да разгадая тази вълнуваща мистерия, започнах да го разкопчавам, а копчетата подскачаха сами от активната сила под тях, така че тези на пояса му и на предния капак се отвориха с едно докосване, и ето ТОЙ се показа — сега, като отметнах ризата настрани, аз видях, с почуда и изненада, какво? Не играчката на момченце, не и оръжието на мъж, а прът с такъв огромен размер, че ако трябваше да се спазят пропорциите, моето момче щеше да е млад гигант. Невероятната му големина ме накара да потръпна, и въпреки това да продължа, не без удоволствие, да съзерцавам и дори да се опитвам да обхвана този толкова дълъг и така широк лост от слонова кост! Съвършено изваян и моделиран, с горда твърдост, разтегляща гладката, полирана кожа, мека като кадифе, чиято нежност можеше да съперничи на най-деликатната кожа на нашия пол и чиято изключителна белота се подчертаваше от стръкче черни къдрави косъмци в основата, под чиято сянка светлата кожа се провиждаше така, както ясно, чисто небе през клоните на дървета върху билото на далечен хълм, после широката, розова с лек синкав нюанс глава, сините извивки на вените — всичко това представляваше най-изумителна гледка на форми и цвят в природата. Накратко, там беше застанал той — обектът на ужас и наслада.

Но което беше още по-изненадващо, притежателят на този природен феномен, поради липса на възможности в суровия климат на провинциалния морал и краткото време, откакто бе в столицата, през което не бе имал удобен случай, до този момент беше абсолютно незапознат, на практика поне, с употребата на това мъжество, с което така величествено бе снабден, и ето сега на мен се падна да проведа първото изпитание, ако поемех риска да приложа към моите нежни части този диспропорционален инструмент, който изглеждаше напълно пригоден за съсипването им.

Но вече нямаше време за мислене, защото младежът, прегрял от гледката, която му предлагах, бе преминал отвъд границата на скромност и страхопочитание и, под влияние на по-силни импулси и инстинктивен природен подтик, се осмели да плъзне ръце, треперещи от невъздържани вихрени страсти, под фустите ми, и като не видя нищо извънредно строго в погледа ми, което да го възпре или отблъсне, той заопипва, докато нежно сграбчи целта на усърдните си стремления. О, тогава! Парещото докосване на пръстите му вля решителност в мен, страховете ми се стопиха от непоносимата жега, бедрата ми се разтвориха сами и се оставиха на лудуващите му ръце, едно движение и фустите ми бяха отметнати с размах, и пътят се откри, не можеше да сбърка. Сега той бе върху мен. Бях се разположила удобно под него, колкото се може по-достъпна за опитите му, които бяха доста несръчни, защото оръдието му, като не успяваше да уцели, се блъскаше и дълбаеше напразно в различни посоки, ту нагоре, ту надолу, и все погрешно, докато, горяща от нетърпение поради дразнещите ме движения, аз насочих нежно с ръка този свиреп инструмент натам, където моят новак щеше да получи първия си урок по удоволствие. По такъв начин той се вряза най-сетне в топлината на мъничкия процеп. Това беше мъж, създаден да не знае що е неподатливост, но моята, макар така начесто употребявана, все още беше недостатъчно широка, за да го поеме лесно. С моя помощ, обаче, главата на тежкото оръдие бе критично насочена и, чувствайки го точно пред нежния отвор, с благоприятно движение аз пресрещнах мушването му, при което устните ми силно се разтеглиха, поддавайки на неговата устременост, и ето, двамата усетихме, че той е достигнал началната цел. В преследване на крайната, обаче, той започна да се вклинява с мощни и болезнени за мен пронизващи тласъци дотолкова навътре, доколкото да се чувства сигурен в убежището си, там вече заседна здраво, а аз изпитах такава смесица от удоволствие и болка, че направо не мога да я опиша. Ужасявах се еднакво от това, да не ме разцепи и от това, да не се оттегли, не можех нито да го изтърпя вътре в мен, нито да се разделя с него. Но с извършването на още и още бързи тласъци отгоре ми, с които той проникваше все повече, болката от неговия невероятен размер и твърдост се засили и ме принуди да изплача тихо:

О, мили мой, боли!

Това бе достатъчно, за да обуздае нежното момче, изпълнено с уважение дори по средата на такова занимание, той веднага изтегли сладката причина за моите оплаквания, а очите му красноречиво изразяваха съжаление, че ме е наранил, и нежелание да се оттегли от убежището, чиято топлина и близост му бяха доставили изблик на удоволствие, което сега до полуда желаеше да задоволи до край, и все пак, понеже беше неопитен, той не ми се разсърди, задето попречих на облекчаването му, понеже ми беше причинил болка.

Но аз самата съвсем не бях доволна, че той обърна такова голямо внимание на леките ми възклицания, и така, още по-запалена от обекта пред мен, застанал в мощна ерекция, изложил на показ оголената си широка глава в тъмночервен цвят, целунах младежа за насърчение, после той ми отвърна с плам, сякаш едновременно ми благодареше и подкупваше бъдещата ми отстъпчивост, и скоро аз заех пак положение, удобно да приема едно ново нашествие с всичките му рискове, към което той пристъпи без отлагане, застана отново над мен и аз почувствах още веднъж гладкия твърд хрущял да навлиза със сила, този път успя по-лесно от предишния. Макар че пак ме болеше, докато той се мъчеше да влезе докрай, той все пак беше достатъчно внимателен да го прави бавно и малко по малко, а аз гледах да не се оплаквам. Междувременно мекият тесен проход постепенно се отпусна, поддаде и се разтегли до крайна степен от твърдия, едър, вкаран дълбоко инструмент, усещайки пленително удоволствие от присъствието му и болка от разтеглянето си; той беше вътре до половината, когато изведнъж цялата нервна енергия, която влагаше в проникването, не успя да му извоюва нито инч повече, защото кризата на удовлетворението го надви и плътната стегната топла гънка, която го заобикаляше, извлече от него екстатичния изблик, преди аз самата да съм готова за това, поради постоянната болка, която изтърпявах от непоносимия му размер, макар че така и не успя да влезе повече от наполовина.

В този момент очаквах, без обаче да го желая, той да се изтегли, но бях приятно разочарована, защото той не го направи. Задъхан и разгорещен, облян в приятни сокове, той се задържа вътре. След кратка почивка, сякаш събуден от транса на удоволствието (при което сякаш загуби свяст, очите му бяха затворени, дишаше накъсано — беше извършил първото си мъжко посвещение), той остана в същото положение, все още незаситен и търсещ успокоение от тези така нови за него наслади, докато твърдостта му, която едва-едва беше намаляла, се възвърна изцяло, без дори да е изваждал меча от ножницата, и той продължи с нови сили да си пробива път към проникване докрай, което не бе трудно, поради балсамената инжекция, с която обилно бе овлажнил и най-вътрешните гънки на прохода. Удвоявайки активната сила на тласъците си, подпомагани от страстния апетит на моите движения, мекият смазан отвор не оказа повече съпротива на изкусния шперц, поддаде и се отвори. И сега, със задружни усилия и старание от моя страна да му помогна, той ме прониза, проникна и най-сетне, извоювал победата инч по инч, влезе целият докрай с един последен мощен тласък; при достигането на целта, от спояването на телата ни (дотолкова, че космите ни се оплетоха и навиха едни в други), очите на отнесения от страстта младеж заискриха с още по-радостен огън, всичките му движения, и целият му вид показваха прекомерно удоволствие, което и аз започнах да споделям, след като го почувствах в самите си дълбини. Направо ми прилошаваше от наслада! Възбудена до степен на непоносимост от необузданите му движения в мен, сита и доволна до немай-къде. И така, лежах задъхана под него, докато накъсаното му дишане и нарастващата му твърдост ми подсказаха, че идва триумфалният момент на втория период и той дойде, и сладкото момче, надвито от екстаза, примря в ръцете ми, разтапяйки се в мощен изблик, който изстреля приятна топлина в най-закътаните гънки на тялото ми и двамата изцяло се отдадохме на удоволствието. Така постояхме известно време — изгубени, останали без дъх, безчувствени към всичко, освен към усещанията си в тези части, създадени от природата, за да се радваме на живота.

Когато взаимният ни транс поотмина и младежът изтегли прекрасния си уред за разтягане, с помощта на който всички мои мисли за отмъщение бяха погълнати от усещането на удоволствие, разширеният и леко болезнен проход върна поток от перлена течност, който се стече по бедрата ми, смесен с ивици кръв — белези на опустошението от този чудовищен инструмент, който постигна триумф над нещо като втора моя девственост. С кърпичка попих и избърсах до сухо частите си, докато той се обуваше и закопчаваше.

След това го накарах да седне до мен и тъй като беше събрал кураж след изключителната интимност помежду ни, той ме дари с последващо удоволствие под формата на нежна благодарност и възхитена радост заради новите сцени на блаженство, които се бяха открили пред него, наистина съвсем нови, защото никога дотогава не бе виждал загадъчната разлика, характерния разцепен печат на женствеността, макар че никой не бе по-способен от него да прониква в най-дълбоките кътчета на женското тяло и да го задоволява по-пълно. Но когато забелязах, че някак неспокойно се движи, че ръцете му се разхождат насам-натам безцелно, разбрах, че копнее да задоволи любопитството си, съвсем естествено впрочем, да разгледа и поопипа тези части, които привличаха и концентрираха в себе си най-топлата сила на въображението, и бях очарована да поглезя младежа, като задоволя желанията му и му позволя, щом желае, без да се притеснява, да уталожи любопитството си.

И тогава, прочитайки в моите очи свободно разрешение за всичките му желания, той зарадва себе си не по-малко, отколкото мен самата, като пъхна ръката си под фустите ми и ги повдигна, отстранявайки по този начин пречките към гледката, като същевременно ме гледаше закачливо и ми даваше хиляди целувки, които може би смяташе необходими за отвличане на вниманието ми от това, което вършеше. И така, с фустите, вдигнати на кръста ми, аз се разположих на канапето така, че да му дам пълен изглед към целия район на наслада и богатия пейзаж около него. Захласнатият младеж поглъщаше всичко с очите си и се опитваше с пръсти да си осигури гледка към тези тъмни и загадъчни дълбини; той отвори прилепващите устни, чиято мекота позволяваше проникването на всяко твърдо тяло, затваряйки се около него и така отново закривайки гледката, и като опипваше още и още, той срещна мекия израстък, който — подвижен и отпуснат след скорошното удоволствие, сега нарасна и се втвърди под докосванията на изследващите му горещи пръсти, стана видим и запламтя, а гъделичкането на тази чувствителна моя част ме накара да завъздишам, сякаш ме бе наранил, при което той оттегли любопитните си проучващи пръсти, молейки ме за извинение с целувка, която още повече усили моя плам на това място.

Новите неща оставят най-силни впечатления, това особено важи за удоволствията; нищо чудно тогава, че той беше обзет от екстаз и възхищение пред нещата, интересни за неговата мъжка природа, които виждаше за първи път. Аз от моя страна бях богато възнаградена за удоволствието, което му доставих, като му позволих да изследва тайните на този обект, предоставен разголен и свободен за най-своеволните желания на неопитния, естествен младеж; от очите му струеше огън, бузите му горяха в ярко червено, и устните му отронваха страстни въздишки, докато ръцете му конвулсивно стискаха, разтваряха и отново затваряха устните на тази дълбока телесна гънка или нежно подръпваха мъха около нея; всичко му доставяше извънмерната радост, че е оставен да попалува като дете. Той не излъга надеждите ми, защото гледката пред него го накара да извади отново страховития, настървен инструмент и като го насочи право към нацупените устни, които му пречеха да погледне по-дълбоко, напъха главата и задълба с подновен бяс, влезе в дълбочина и запуши по цялата му дължина този мек проход на удоволствието, където разтресе всичко по пътя си и още веднъж предизвика в мен палеща жажда, която нищо друго не можеше да уталожи, освен освежаващ потоп, рукнал от самия причинител на пожара, и от другите извори, които природата отприщва в този резервоар на удоволствието, когато достигнем нивото на преливане.

Сега вече бях така ожулена, така натъртена и така изразходвана след тази допълнителна битка, че едва можех да мръдна или да стана, затова останах да лежа потръпвайки, докато превъзбудата на сетивата ми стихне полека-лека, и когато дойде часа, в който трябваше да отпратя младия човек, аз нежно му казах, че е време да се разделим, за което съжалявам не по-малко от него, а той все още изглеждаше готов да остане на бойното поле и да продължи акцията. Но опасността беше твърде голяма и след няколко сърдечни целувки за раздяла и препоръки за пазене на тайната и дискретност, аз се насилих да му кажа довиждане, не без уверения, че ще се видим отново по същата причина, и то колкото е възможно по-скоро, после мушнах една гвинея в ръката му — не повече, защото ако забележеха, че има пари, можеха да се усъмнят и да ни разкрият, имаше от какво да се страхувам: мъжете на неговата възраст често не могат да устоят на изкушението да се похвалят.

Замаяна и опиянена след тази пресищаща доза удоволствие, аз все още лежах на канапето по гръб с разперени ръце, обзета от сладка леност, поздравявайки се, че успях на воля да си отмъстя и то по съвсем същия начин и на това същото канапе, което беше ми предоставило толкова нараняваща гледка. Никакви тревоги за последиците не ме измъчваха, за нищо не се упреквах, още по-малко за това, че с тази стъпка окончателно доказах, че бях не само държанка, но и жена от заслужаващата презрение професия. Щях да съм неблагодарна, ако се разкайвах за полученото удоволствие, и тъй като белята вече бе станала, реших да удавя всяка помисъл за срам, като се хвърля презглава в бурния поток, по който се бях понесла.

Докато подреждах по такъв похвален начин мислите в главата си и си нашепвах нещо като обет за безнравственост, ето че г-н Х. влезе. Виждайки поруменелите от скорошните ми действия бузи, които още повече запламтяха при появата му, и пикантния вид на лекото ми облекло, г-н Х. ми направи комплимент, че изглеждам много добре и пристъпи към доказване искреността на думите си, при това с такова нетърпение, че направо се разтреперах от страх да не се досети по състоянието на моите части след бурната им употреба какво се бе случило, проходът — разширен и зачервен, устните — подути до необичаен размер, къдриците ми смачкани и оплетени от влагата, която обилно ги бе поляла, накратко — г-н Х., с неговата опитност, колкото и да беше добър, едва ли щеше да подмине незабелязана разликата в състоянието на нещата и сигурно щеше да прозре истината. Но тук женската природа ми дойде на помощ; аз се престорих, че ужасно ме боли глава и се усещам трескава, поради което не мога да приема ласките му. Той повярва и добронамерено се въздържа. Малко след това на посещение дойде една възрастна дама — много навреме, според мен, и г-н Х. ме остави на спокойствие, като ми пожела да се погрижа за себе си и добре да си почина.

Надвечер поисках да ми приготвят гореща вана с ароматични треви, и след като хубаво се изкъпах, излязох напълно освежена телом и духом.

На следващата сутрин, събуждайки се доста рано след съвършено спокоен сън, внезапно бях обзета от притеснения, какви ли поражения са нанесени върху нежната ми система от онзи шокиращ инструмент, създаден сякаш само за разрушение.

Ужасена от всякакви предположения, едва-едва посмях да насоча ръката си натам, за да разбера какво е състоянието на нещата.

Но скоро страховете ми бяха обуздани.

Копринените косъмци, които растяха покрай границите, сега чисти и лъскави, бяха възстановили обичайната си къдравост и подреденост, меките устни, понесли главното натоварване, вече не бяха подути и потънали във влага и нито те, нито проходът, към който водеха и който беше позволил такова огромно разтягане, носеха някакви издайнически белези на промяна — отвън и отвътре, дори и при най-щателно изследване; независимо от отпускащото действие на горещата вана, а може би и благодарение на него.

Тази чудесна структура на женското тяло — вечен извор на върховна радост за мъжете, у мен беше щастливо оформена, както изглежда, в сочни, закръглени части от мека, еластична плът, която се разтягаше почти неограничено и скоро след това се възстановяваше — стегната и здрава, така че можеше да стисне в нежна прегръдка между гънките на мантията си, която покрива стените на прохода, всяко чуждо тяло, въведено в нея, като например моя пръст, с който се изследвах тогава.

Намирайки, следователно, всяко нещо в пълен ред, аз си спомних страховете си и ми стана смешно; бях станала любовница на мъж с изключителен размер и ликувах от двойното си постижение — удоволствие и отмъщение, отдадена изцяло на мисли за бъдещи наслаждения. Лежах, разперила ръце с разтворени крака, по тялото ми се разливаше приятна топлина и от време на време се мятах от нетърпение да се заема пак с грешни сладостни радости до пресита. Не чаках дълго, тъй като около десет часа сутринта, както бях очаквала, моят нов, скромен любим Уил дойде с бележка от господаря си, г-н Х., който питаше как съм. Бях се погрижила да изпратя моята слугиня по работа в града, това със сигурност щеше да ѝ отнеме доста дълго време, а що се отнася до останалата прислуга в къщата, нямаше от какво да се боя, понеже те бяха обикновени кротки хорица, достатъчно мъдри да не се месят в чужди работи.

След като уредих нещата, останах легнала в леглото, готова да го приема и щом влезе в спалнята ми, резето, което се дърпаше от леглото с връвчица, падна и заключи вратата.

Забелязах, че младият ми любимец беше още по-спретнато облечен, явно от желание да ми се хареса, което доказваше, че ме обича, а това, уверявам Ви, съвсем не ми беше безразлично.

Косата му бе гладко сресана, страните — румени, бельото му — чисто, тялото му — яко и пращящо от здраве; всичко това правеше от него изкусително за всяка жена парче и смятам, че само която няма никакъв апетит, не би се нагостила на воля с такава вкусна хапка, създадена от природата за украса на всяко изискано удоволствено меню.

ПЕТА ЧАСТ

Защо ли да потискам сега спомена за насладата, която получавах от това мило същество, от естествения му вид, от всяко негово движение, от непокварената му природа и от онези негови палави очи, или от топлите багри, с които кръвта оцветяваше свежата му кожа — всичко в него притежаваше един особен чар. О! Но, ще кажете, бил е момък от ниско потекло и не заслужава толкова похвали? Може и така да е, но пък беше ли моят произход и на йота по-благороден от неговия? Или, дори да бях много над него, не го ли въздига достатъчно неговата способност да дарява изключително удоволствие, на мен поне? Нека, който желае, да цени, уважава и възнаграждава изкуството на художници, скулптори и музиканти пропорционално на насладата, която получава от техните творби, но на моята възраст и с моя вкус за удоволствия, вкус, създаден от самата природа, талантът да доставя удоволствие, с който природата е надарила някои красиви мъже и жени, представлява за мен най-ценната от всички заслуги, в сравнение с която разпространените предразсъдъци в полза на титли, благороден произход, почести и други такива, са от по-нисък ранг. Може би красотите на тялото щяха да се ценят по-високо, ако се купуваха или раздаваха като титли? Но аз, чиято философия произхожда изцяло от приятния център на сетивата ми, и която бях направлявана от мощния инстинкт за телесно наслаждение, едва ли бих се колебала в своя избор.

Възвишените разсъждения на г-н Х. за произход, наследство и благоразумие ме поставяха в подчинено положение спрямо него, което съвсем не внасяше хармония в любовния ни концерт, а и той изглежда не смяташе, че си заслужава да смекчи своето чувство за превъзходство, докато с онова момче бях по-близо до нивото на взаимност, където тържествува любовта.

Каквото и да говорим, истината е, че хората, които харесваме, да не кажа обичаме, най-много, са тези, с които се чувстваме най-добре и най-свободни.

С това момче, цялото любовно изкуство на което се състоеше в изпълнението на самия акт, можех, без да се измъчвам от страхопочитание и ограничаване, да дам свобода на радостта си и да измислям най-различни форми на ухажване и любовна игра; той бе неуморим и на всичко откликваше с готовност. И досега с най-голямо удоволствие си спомням за нашите лудории, весели караници и палави шеги с това току-що оперено петле, страстно увлечено от играта, но още неочупено до степен на рутина, и наистина, кой по-добре от него можеше да изиграе „Поход в гората“ или с по-голямо право да претендира за „Сърцето на дивеча“.

И така, той се приближи до леглото ми и докато ми предаваше бележката, забелязах как цветът на лицето му се променя и очите му се озаряват от радост, че ме вижда в положение, благоприятно за най-смелите му желания, сякаш предчувствайки играта.

Аз се усмихнах и му подадох ръка, а той коленичи и страстно я целуна (жест, продиктуван му единствено от любовта — тази велика учителка). След размяна на няколко въпроса и смутени отговора, го попитах дали би дошъл при мен в леглото за малкото време, през което можех да дръзна да го задържа. Това беше като да попиташ човек, умиращ от глад, дали би хапнал от най-вкусното блюдо на земята. След което дрехите му бяха свалени за миг и той, все още изчервявайки се от новата свобода, се мушна под завивките, които повдигнах, за да влезе, и сега беше в истинско легло с жена — за първи път в живота си.

Започнахме с обичайната нежна подготовка, превъзходна не по-малко от същинското удоволствие, към което тя предразполага, създавайки почти разрушително нетърпение да се достигне по-скоро до финалния момент, до сцената на блаженството, в която актьорите са така доволни от ролите си, че желаят да останат завинаги в тях.

Когато достигнахме задоволително ниво за по-нататъшни занимания, след много целувки, игри, пощипвания, опипване на гърдите ми, сега заоблени и пълни, и тази част в мен, която бих могла да нарека врата на пещ поради невероятната горещина, която пръстите му разпалваха в нея, моят млад любовник, придобил смелост, палаво хвана ръката ми и я постави върху мощния си инструмент, който се издигаше, твърд и напрегнат, право нагоре и който, заедно с прилежащата му отдолу част — безценната торбичка за бижута — представляваше грандиозна гледка, наистина! Размерите му, излизащи извън всяка норма, за кратко подновиха страховете ми.

Не можех да разбера как и по какъв начин бих могла да поема такава грамада, нито пък можех да откъсна очи. Погалих го нежно, при което немирният бунтовник още повече се надигна и видът му придоби по-голяма свирепост и арогантност; и, виждайки, че с него шега не бива, аз бързо се приготвих за якото търкане.

Подложих си една възглавница, за по-удобно, и услужливо насочих с ръка разбеснелият се боен таран, чиято рубинена глава напомняше на сърце, доближих го до точното място, което се издигаше леко нагоре, както и двамата го желаехме; и така, с ханш нагоре и крака, разтворени докрай, между които се излъчваше приятна приканваща топлина, с едно рязко движение напред, властно разделените устни на този жаден за удоволствие проход го приеха. Той се поколеба за миг, после, разположил се по-добре, започна да си проправя път към най-дълбокото със затруднение, доставящо ми повече наслада, отколкото болка, като разширяваше и изглаждаше всяка мека гънка по пътя си, с нарастването на удоволствието ни, нарастваше и броят на взаимните ни докосвания, докато целият меч влезе в ножницата, изпълвайки я цялата, а тя, разтеглена и разпукната като зрял плод, му осигури съвършеното убежище — стегната прегръдка, нежно всмукване, неописуемо удоволствие и за двама ни! Сега бяхме достигнали най-голямата близост, и когато той леко го изтегли, за да продължи пак, аз, сякаш обзета от страх да не го загубя, сключих крака около голите му слабини, чиято плът — твърда и пружинираща на докосване, потръпна от натиска, сега го придърпах към мен и го задържах плътно допрян, сякаш исках да съединя телата в едно. Това породи кратка пауза, най-сладък миг на примирие, докато тази лакомница, долната ми уста, препълнена и доволна, се наслаждаваше с най-голямо удоволствие на залъка, който бе сладко поела. Но природата не може да изтърпи такова силно удоволствие, без да го доведе до отмаляващо удовлетворение, и ето тогава, в преследване на сладкия край, бойните действия се възобновиха с удвоена сила, аз също не стоях бездейна, а го пресрещах с цялата си устременост, като се движех напред, назад и настрани. Наближаваше този момент на турнира, когато копията се насочват за решителния удар и наистина скоро, съвсем скоро възбудата, причинена от сладкото нетърпеливо търкане навън и навътре, достигна степен на нетърпим гъдел и дразнене и аз усетих, че съм готова да свърша, но тъй като не исках да оставя партньора си по-назад, напрегнах всички сили и цялото си изкуство, на които ме бе научил личният опит, за да му осигуря компанията си до края на нашето пътешествие. Затова не само стегнах пръстена на удоволствието чрез волево напрягане, каквото тези части позволяват, но и протегнах ръка и нежно обхванах торбичката с природни богатства, която е така приятно прикачена към основния тръбен уред, откъдето ги получаваме, поопипах нежните заоблени резервоари и магическия допир даде мигновен ефект — ускори и причини симптомите на сладката агония, разтапящия момент на политане в небесата, когато удоволствието умира от удоволствие и мистериозната сила преодолява напрежението, което е създала в тези части, заливайки ги с топла течност, която сама по себе си е най-висшето изживяване и която те, за да се охладят, жадно всмукват като напечена от слънцето земя, попиваща всяка капка влага. Така в абсолютна хармония, докато аз се разтапях, той изстреля балсамената инжекция, която възхитително се смеси с моите собствени сокове и така притъпи парещата болка на удоволствието и ни хвърли в екстаз, който ни отнесе в други светове — прималели, останали без дъх, очаровани. Останахме легнали, във властта на чувствената леност, здраво вкопчени в прегръдките си. Но уви, колко кратки са тези наслади! Колко бързо идва времето когато трябва да потиснем чувствата си и да се заемем с ежедневните си грижи. Като се освободих от прегръдката му, му напомних за задачата, с която бе дошъл при мен, при което той неохотно се заоблича, спирайки ту за палава целувка, ту за още едно докосване или прегръдка, които не можех да му откажа. За щастие, успя да се върне навреме при господаря си, като малко преди да си тръгне, го принудих (защото той упорито отказваше) да вземе пари, колкото да си купи сребърен часовник — прекрасен артикул, разрешен за неговия ранг, които накрая все пак прие, като спомен за моята нежност, който обеща внимателно да пази.

Сега, госпожо, може би трябва да Ви се извиня за всичките тези незначителни подробности, които паметта ми трайно е съхранила, тъй като са ме впечатлили дълбоко, а и те бяха причина за голяма промяна в живота ми, която историческата истина изисква да не скривам от Вас и затова Ви моля да се съгласите, че възвишеното удоволствие не бива да се забравя по най-неблагодарен начин, нито потиска, казвам възвишено, макар че го изпитах с човек от ниско потекло, и между другото, то най-често се среща там — сред по-чистите и по-безизкусни хора, отколкото сред големците, които жестоко се мамят, че фалшивата, нелепа изисканост на обноските им е нещо повече от глупава гордост. Големците! Те наричат останалите простолюдие, а всъщност са по-невежи от тях и по не владеят изкуството на радостта от живота. И така, не ще ли се съгласите, госпожо, че най-важната цел в живота е радостта от него и че красотата, този безценен природен дар, не зависи от произход и положение в обществото?

Скоро забравих, че желанието за отмъщение ме бе завело при моя красив младеж. С него ме свързваха радостите на удоволствието, но това не беше единствената причина, защото освен че природата бе щедро надарила външността му и особено онази превъзходна негова част, така че да доставя богато пиршество на сетивата, имаше и нещо друго, и то именно породи любовта ми към него: Уил беше нежен, отстъпчив и най-вече благодарен; обикновено затворен и дори потаен, той говореше много малко, но компенсираше с действие, и за да бъда справедлива, нека добавя и това, че никога не ми даде и най-дребния повод да се оплача от него, той нито се опитваше да ме командва след волностите, които му позволявах, нито някога издаде тайната ни. Мисля, че в любовта наистина има някаква фаталност; той беше истинско съкровище, бе, честно казано, достоен за дукеса, и аз го обичах с толкова силна любов, че не виждах смисъл да я крия от него.

Щастието ми с него обаче не трая дълго; моята непредпазливост доведе до края му. Отначало вземах всички възможни предпазни мерки да не ни разкрият, но след няколко успешни срещи станах по-дръзка и започнах да пренебрегвам дори най-необходимите приготовления. Около месец след първата ни среща, през една фатална сутрин (времето на деня, когато г-н Х. почти никога не ме посещаваше), се намирах в стаята си пред тоалетката, облечена само по долна риза, нощница и една фуста. Уил беше с мен и двамата тъкмо се канехме да се възползваме от възможността. Бях обхваната от игриво настроение и го предизвиках да си поиграем така, както си седях в креслото, запретнах фустите нагоре, вдигнах краката си върху облегалките и разтворих крака, предоставяйки прекрасна гледка на Уил, а той застана срещу мен с извадено оръжие, готов всеки момент да го вкара в мен, но бях забравила да заключа вратата и точно тогава г-н Х. се вмъкна при нас, без да го усетим и ни видя точно в тази компрометираща поза.

Нададох силен писък и бързо свалих фустите, а слисаният младеж стоеше разтреперан и блед в очакване на смъртната си присъда. Г-н Х. погледна към единия, после към другия със смесен израз на възмущение и гордо презрение, после се обърна и излезе, без да каже и дума.

Колкото и смутена да бях, чух, че завъртя ключа отвън и ни заключи заедно двамата, така че да не можем да избягаме от друго място, освен през трапезарията, където той самият се разхождаше насам-натам с нетърпеливи крачки — неспокоен и ядосан, несъмнено обмисляше какво да ни прави.

Горкичкият Уил така се уплаши, че трябваше да го успокоявам в момент, когато сама се нуждаех от подкрепа. Заради нещастието, което го връхлетя по моя вина, той ми стана още по-мил и бях готова да понеса всякакво наказание, само и само той да не страда. Със сълзите си навлажних лицето на ужасеното момче, което седна, защото нямаше сили да стои на краката си — студен и безжизнен като статуя.

Не след дълго г-н Х. отново влезе при нас и ни накара да напуснем стаята, като ни подкара пред себе си към трапезарията, разтреперани и ужасени от предстоящето. Г-н Х. седна на един стол, докато ние останахме прави като престъпници на разпит, и гледайки право към мен, попита с безстрастен, равен тон — нито снизходителен, нито заплашителен, просто жестоко безразличен — какво бих могла да кажа за свое оправдание по въпроса, че съм злоупотребила с вниманието му по най-низък начин и то с неговия слуга, и с какво той е заслужил това.

Без да утежнявам вината си, че съм изневерила, с дръзка самозащита, съгласно стария правилник на държанките, аз отговорих скромно, често прекъсвайки думите си с порой от сълзи, казвайки горе-долу следното: че никога не бях и помисляла да му изневерявам (което беше вярно), до мига, когато го видях да си позволява волности с моята слугиня (тук цветът на лицето му рязко се измени) и че наранена от това, че му бях прекалено задължена, за да дам израз на възмущението си или да му поискам обяснение, съм прибягнала към нещо, което не бих се и опитала да оправдая, но че що се отнася до младия човек, той е съвършено невинен, защото аз го използвах като инструмент на отмъщението си, направо го бях съблазнила против волята му, и следователно се надявам, че каквото и решение да вземе, ще направи разлика между виновен и невинен, и че се оставям изцяло на милостта му.

Чувайки това, г-н Х. наведе за кратко глава, но мигновено се овладя и ми каза, доколкото си спомням, следното:

Госпожице, признавам, че имам своята вина, както и че успяхте да обърнете нещата в своя полза. Но за мен е под достойнството ми да обсъждам с хора от вашия произход огромната разлика между моята и вашата ситуация, достатъчно е, че ви позволявам да се защитите. Не смятам, че имате право да ме укорявате, и не ме интересуват отношенията ви с този негодник. Да подновя връзката си с вас не мога, оскърблението е твърде силно. Давам ви една седмица да приберете принадлежностите си, можете да задържите всичко, което съм ви подарил, и тъй като не възнамерявам повече да се виждам с вас, ще уредя сметките с хазяина и ще оставя при него петдесет гвинеи, които ще получите при заминаването си, надявам се ще оцените това, че не ви оставям в по-лошо положение, отколкото бяхте преди или в което заслужавате да бъдете. Укорявайте себе си сега, че то не стана по-добро.

После, без да ми даде време да отговоря, се обърна към младежа:

За тебе, галантния ухажор, ще се погрижа в името на баща ти. Градът не е място за лековерни глупаци като тебе. Още утре потегляш, заедно с един от моите доверени хора, обратно на село, там ти е мястото, за да не се развалиш.

След тези думи той тръгна да излиза, аз се хвърлих в нозете му, но опитите ми да го задържа бяха напразни. Той ме отблъсна, макар да изглеждаше силно развълнуван, и поведе Уил със себе си, който, смея да кажа, се предаде много лесно.

И ето отново бях на произвола на съдбата, изоставена от един джентълмен, когото наистина не заслужавах. През цялата седмица до излизането ми от жилището, опитвах как ли не — с писма, молби и какви ли не хитрости, да го склоня, но нищо не можах да сторя, той остана непреклонен. Присъдата му не подлежеше на обжалване и единственото, което ми оставаше, беше да се подчиня. Скоро след това той се ожени за благородна дама със състояние и чух, че бил безупречен съпруг.

А бедният Уил беше незабавно върнат на село при баща си — дребен фермер, и само четири месеца по-късно някаква млада вдовица, съдържателка на хан, заможна и в пари и в имот, го харесала, а най-вероятно и предварително запознала с тайните си прелести и те се оженили. Сигурна съм, че бракът им е щастлив, поне по една причина, добре известна на мене.

Макар че много исках да се видя с г-н Х. за последно, преди да си замина, по негово нареждане бяха взети такива мерки, че това бе невъзможно; иначе сигурно щях да се опитам да го задържа, без да пестя нито обещания, нито нищо, само и само да си подсигуря удоволствието да остана с него. Той остави дълбока диря в живота ми, не ми беше лесно да го забравя или заменя; не става дума за сърцето ми, но съм доволна от цялата си душа, че нищо по-лошо, а както се развиха нещата, струва ми се, и нищо по-добро не му се случи.

Макар че желанието да продължа удобния си живот ме накараха отначало да положа усилия да си върна г-н Х., аз всъщност бях толкова лекомислена и неразумна по онова време, че много по-лесно приех провала си, отколкото се полагаше, но аз никога не го бях обичала и това, че ме изостави, ми даде свободата, за която често копнеех, така че скоро се утеших и даже започнах да се самолаская, че с такава стока като младостта и красотата ми надали дълго ще чакам купувач, който да ми осигури издръжката, и гледах на необходимостта да си пробвам късмета с лековата радост, вместо с отчаяние.

Междувременно няколко от познатите ми сестрички, които научиха за нещастието ми, дойдоха да ме засегнат с неискрени думи на утешение. Повечето от тях отдавна ми завиждаха за охолния живот, който водех, и макар да нямаше ни една, която да не заслужава да е в моето положение, и сигурно някоя скоро щеше да се окаже в такова, лесно се забелязваше, как тайно се радват, че съм изпаднала в немилост и дори, че съжаляват, дето с малко ми се е разминало. Ах, необяснимата злоба на човешкото сърце! Тя не познава граници и класи.

Но с приближаването на времето, когато трябваше да реша как ще я карам по-нататък и къде ще живея, г-жа Коул, дискретна жена на средна възраст, с която ме бе запознала една от сестричките, научавайки за положението ми, дойде да ми предложи съветите и услугите си, и тъй като я уважавах повече от всяка друга моя позната, аз се вслушах в предложенията ѝ. Както се оказа, в цял Лондон не бих могла да намеря нито по-лоши, нито по-добри ръце, в които да се оставя — по-лоши, защото тя бе съдържателка на публичен дом и за нея нямаше нито едно безсрамие, което не би ме посъветвала да извърша, стига само клиентите да го пожелаят, нито един начин за доставяне на удоволствие, дори до степен на разюздана похотливост, което да не ми препоръча с най-голяма охота; по-добри, защото никой нямаше по-голям опит от нея в света на порока и можеше както да ме посъветва, така и да ме предпази от най-лошите опасности в нашата професия, и още нещо, рядко срещано: тя се задоволяваше с умерена печалба от услугите, които предлагаше и нямаше нищо общо с онези хищни същества, каквито бяха повечето от нейния бранш. Всъщност тя бе от благороден произход, но поредица от нещастни обстоятелства я довели до тази работа, която извършваше донякъде по необходимост, донякъде по избор, тъй като нямаше друга жена, която така да се радва, когато работите ѝ вървяха добре, просто заради удоволствието, че се справя добре, и така да разбира от всички тънкости на занаята; поради всичко това си бе извоювала специално положение в града и приемаше само високопоставени клиенти, за удовлетворяване на чиито желания разполагаше с подбрани дъщери (така наричаше онези, които благодарение на обучението и съветите ѝ, се справяха много добре), които редовно подменяше със свежо попълнение.

Тази сръчна благородничка, на чиято закрила сега се оставях, имаше всички причини да е доволна от решението на г-н Х. — неин добър и уважаван познат, в деня, определен за излизането ми от квартирата, изпрати една своя приятелка да ме заведе на новото място — до магазина на един майстор на четки на улица „Р…“, близо до Ковънт Гардън, досами къщата, в която живееше тя самата, новото ми жилище беше използвано от доста време като дом на жени за удоволствие и хазяинът беше свикнал с навиците им, всъщност, той държеше само да получава редовно наема, всичко друго му бе безразлично.

След като получих петдесетте гвинеи, които ми бяха обещани от г-н Х. при раздялата ни, принадлежностите ми — на стойност не по-малко от двеста паунда — бяха прибрани в сандъци и натоварени на товарна кола, и аз скоро ги последвах, като учтиво си взех довиждане с хазяина и семейството му, с които никога не се бях сближавала, така че не изпитвах тъга от раздялата, и все пак, самата мисъл, че заминавам, наля със сълзи очите ми. Оставих едно благодарствено писмо до г-н Х., и чак тогава осъзнах, че раздялата ми с него е невъзвратима.

Бях освободила прислужницата си предния ден, не само защото ми беше дадена от г-н Х., но и защото подозирах, че малко или много, имаше пръст в разкриването ми.

Скоро стигнахме в жилището, което, макар и не така красиво обзаведено, нито толкова просторно, като онова, което напуснах, беше не по-малко удобно, при това на половин цена, и се намираше на първия етаж. Сандъците ми бяха разтоварени благополучно и внесени в апартамента, където моята съседка и господарка, г-жа Коул, ме чакаше заедно с хазяина, пред когото ме представи в най-благоприятна светлина като човек, от когото може да бъде абсолютно сигурен, че ще получава редовно наема — и най-големите добродетели на света нямаше да натежат повече в моя полза.

И така, разположих се в апартамента, оставена напълно на себе си, свободна да правя каквото си искам в този град, стига да мога да се справя с насрещните течения, а последиците от това, заедно с приключенията, които преживях в упражняване на новата си професия, ще съставят съдържанието на следващото ми писмо, защото наистина е време да сложа край на това.

Оставам Ваша:

…………