Фани Хил или мемоарите на една лека жена

ШЕСТА ЧАСТ

Госпожо,

Отложих продължението на историята си, за да си позволя кратка почивка, като се надявах, че преди да поискате да научите останалото, ще ме освободите от задължението да се изповядвам, тъй като пълната искреност нанася дълбоки рани върху самоуважението ми.

Представям си колко досадно и уморително е било за Вас да проследявате тези еднообразни случки и да срещате определени изрази, неделими от тема като тази, чиято основа е, по естеството на нещата, вечно една и съща, в каквито и форми да се облекат ситуациите, просто няма начин да се избяга от едни и същи картини, образи и фрази. Разбирам, че неудобството прераства в неприязън, когато думи като РАДОСТ, ПЛАМ, ЗАХЛАС, ЕКСТАЗ и други такива патетични термини, така приятни и обичайни при УПРАЖНЯВАНЕ НА УДОВОЛСТВИЕТО, се обезсмислят и загубят своя истински дух и енергия поради честотата, с която неизбежно се появяват отново и отново в повествование, където тези УПРАЖНЕНИЯ фактически представляват целият разказ. Ще трябва следователно да приема Вашата искрена преценка, осланяйки се изцяло на разрешението Ви да продължа разказа си, в колкото и неблагоприятна светлина да ме представя той, като очаквам Вашето въображение и чувствителност да допълнят образа, ако не успея да предизвикам ясни картини пред очите Ви, и да съживят цвета на потъмнелите от честа употреба изрази.

А това, което казвате за мое насърчение във връзка с изключителните трудности, които срещам при опитите си да поддържам в разказа си равновесие между добрия вкус и вулгарното, да осмивам изкуствените метафори и превзетите разговори, е толкова разумно и така добронамерено, че оправдава напълно съгласието ми да удовлетворя Вашето любопитство, дори да е изцяло за моя сметка.

И така, възобновявайки историята оттам, където я прекъснах последния път, ще отбележа, че пристигнах в новото си жилище привечер и г-жа Коул, след като ми помогна да си подредя нещата, прекара цялата вечер с мен в апартамента, където вечеряхме заедно, като през това време ми даде отлични съвети и напътствия по моята нова професия, в която сега навлизах, преминавайки от положение на частна държанка към нещо като стока за по-широка употреба, и ми изтъкна предимствата на професията, съчетаваща интерес и удоволствие. Но след това каза, че понеже съм ново лице за града, според вече установено правило, част от бизнеса, ще трябва да мина за девственица първия път, който ще ми се предостави много скоро, понеже нямало по-голям враг на губенето на време от нея. Тя щяла междувременно да ми намери подходящ клиент и да уреди съответно нещата така, че да загубя фиктивната си девственост, както си му е редът.

Макар че подобна „деликатност“ на маниерите съвсем не беше присъща на характера ми, признавам, не в своя полза разбира се, че може би прекалено лесно отстъпих и се съгласих с това предложение, което всъщност ме отвращаваше, но не толкова силно, че да ме накара да се противопоставя на дамата, в чиито ръце се бях оставила. Не знам защо и как, но г-жа Коул създаваше някакво впечатление, особено у младите момичета, че изпитва необяснима и непреодолима нежност и симпатия към тях, с което печелеше доверието им. На мен специално ми каза, че приличам на единствената ѝ дъщеря, която била на моите години, когато я загубила, и заради това изпитва искрена привързаност към мен. Не знам дали е било така, наистина съществуват причини за привързаност, които идват от някакъв навик или харесване и те често се оказват по-здрави и трайни от други, имащи много по-сериозни основания, знам само, че макар да я бях виждала не повече от няколко пъти, докато живеех в квартирата с г-н Х., където идваше да ми предлага галантерийни стоки, тя бе успяла постепенно да придобие такава власт над мен, че се хвърлих сляпо в ръцете ѝ и накрая дори започнах да я уважавам, обичам и слушам безпрекословно; и, трябва да призная, че от нея получих само искрена нежност и грижа за интересите ми — нещо нечувано за тези от нейната професия. Тази вечер се разделихме, след като сключихме съвършено откровено споразумение, а на другата сутрин г-жа Коул дойде и ме заведе за първи път в собствената си къща.

Там, при първия поглед върху нещата, открих една атмосфера на въздържаност, почтеност и ред.

Във външния салон, или по-скоро магазин, седяха три млади момичета, които скромно се занимаваха с изработка на галантерийни изделия — прикритие на търговия с далеч по-скъпа стока — и трите невиждано красиви. Двете бяха русокоси, по-голямата едва ли имаше повече от деветнадесет години, а третата беше пикантна брюнетка, чиито черни искрящи очи и идеално правилни черти обаче не оставяха място за завист към светлокосите ѝ приятелки. Дрехите им бяха елегантни, семпли и изключително спретнати. Това бяха момичетата, съставящи малкото домашно ято, което моята господарка ръководеше с изненадващо умение и строгост, недопускайки безпорядък и немарливост. Тя не задържаше момиче, което, след като премине пробния период, се окаже неподатливо или нежелаещо да се съобразява с правилника на нейния дом. Така неусетно бе успяла да изгради едно малко, задружно семейство, членовете на което се радваха на удоволствия, съчетани с интерес и показваха необходимата външна почтеност, за да си позволят после невъздържана свобода, защото г-жа Коул ги бе подбрала не само по хубост, но и по темперамент.

На тези добре подготвени от нея ученички бях представена като нова пансионерка, която трябва да бъде приета веднага и допусната до всички вътрешни работи на дома, при което очарователните момичета ми засвидетелстваха готовност да ме приемат и показаха видимо възхищение от фигурата ми, каквото не винаги можеше да се очаква от моя пол, но те бяха възпитани да не ревнуват и завиждат, нито да се състезават по красота, защото интересът им беше общ, а в мен виждаха само нов партньор, който идва, за да добави към стоките на къщата. Те ме заобиколиха и ме огледаха от всички страни и тъй като представянето ми пред тази весела трупа даде повод за малка почивка, работата беше временно изоставена, а г-жа Коул скоро излезе по работа, оставяйки ме на милувките и нежностите им.

Общият ни пол, възраст, професия и външен вид скоро стопиха разстоянието помежду ни и ние се почувствахме така, сякаш се познаваме от години. Те ме разведоха из къщата и ми показаха апартаментите си, всяка своя, обзаведени удобно и дори луксозно, и най-вече просторния салон, където редовно идвал оркестър и ставали превъзходни увеселения, на които момичетата вечеряли с кавалерите си и си позволявали палави шеги на воля, нищо че иначе се ръководели от строги правила да бъдат скромни и независтливи, това бил моментът да наваксат всяко ограничение, което през останалото време им се налагало. Създателите и поддръжниците на такива тайни институции сигурно са се опитвали да възстановят златния век на удоволствията, преди невинността им да бъде така несправедливо дамгосана със срамни имена на позор и вина.

Щом се стъмни, магазинът бе затворен, за да се отвори школата за удоволствия, при което маската на привидна скромност бе смъкната изцяло и момичетата се отправиха след съответно повикване при мъжете, с които ги свързваше не само интерес, но често и нежни чувства, защото г-жа Коул следеше никоя от тях да не се отдава безразборно, а само на мъже, които отговарят на характера и настроението им. Накратко, това беше най-безопасното, най-благовъзпитаното и същевременно най-разпуснатото място в града, където всяка свобода бе позволена, стига да не нарушаваше добрия тон, а скромността ни най-малко не пречеше на свободата, при практикуването на която в този дом бяха постигнали рядкото и трудно умение да уравновесяват и помиряват изискаността на вкуса и удовлетворяването на най-чувствените страсти.

На другия ден, след като прекарахме предобеда в приятни разговори и наставления от страна на новите ми познати, слязохме за обяд, и г-жа Коул, като председател на този клуб, ми даде допълнителни впечатления за начина си на управление, събуждащ нежна любов и уважение към нея. У нея нямаше никакво насилие, нито студенина, нито раздразнителност, още по-малко ревност, всичко бе непресторена веселост — лека и ободряваща. След обяда г-жа Коул, заобиколена от младите дами, ме информира, че вечерта ще се състои церемонията по приемането ми в тяхното задружно сестринство, при която ще стане и лишаването ми от фиктивна девственост от подходящ за целта клиент.

Веднъж попаднала на това място, нещо повече — безкрайно очарована от новите си приятелки, аз бях готова без колебание да приема всяко тяхно предложение и казвайки им го, бях обсипана с целувки и комплименти като одобрение на кротостта ми и добрата ми природа. За тях сега бях „сладкото дете“, което показва „добра воля“, а не „превзета срамежливост“, щяла съм да стана „гордостта на дома“ и други подобни.

След като въпросът бе уреден по този начин, младите жени оставиха г-жа Коул да разговаря насаме с мен; тя ми обясни, че тази вечер ще бъда представена на четири нейни много добри приятели, с единия от които ще имам удоволствието да прекарам „първата“ си нощ, след това ме увери, че и четиримата са млади и много симпатични, безупречни във всяко отношение, че са сред редовните клиенти и поддръжници на дома и правели щедри подаръци на момичетата, казано без заобикалки, те били основателите и покровителите на този сарай. Не че нямала други клиенти в определено време, но тях посрещала с по-малко почести отколкото тези четиримата, и не си правела труда да съблюдава точния етикет, например, на нито един от тях не би се опитала да ме предложи като девственица, единствено един от щедрите благодетели заслужавал този подарък.

Въпреки трепета и приятните емоции, които това обещание за удоволствие, защото като такова го възприех, събуди в мен, аз, вярна на женската си природа, се престорих, че имам някои задръжки и че ако трябва да постъпя така, то е само защото моята покровителка го изисква, като добавих, че може би е време да се прибера в апартамента си и да се облека подходящо за първата среща.

Но г-жа Коул ме увери, че джентълмените, на които ще бъда представена, по ранг и вкус стоели безкрайно високо над всякакви труфила и украшения, с каквито жените по-скоро прикриват грозотата си, отколкото да подчертаят красотата си, че тези ветерани в чувствените дела знаели по-добре какво е истински ценно, за тях чистият естествен чар е толкова важен, че биха предпочели едно румено, здраво, със стегната плът девойче от провинцията пред която и да е бледа, накичена и напудрена благородничка, а що се отнасяло до мен, природата ме е надарила предостатъчно, така че за този специален случай най-хубавото облекло било полуразголеното, семпло неглиже.

Помислих си, че моята наставница разбира нещата по-добре от мен, а тя продължи с патос на проповедник да ми разяснява доктрината на пасивното подчинение и несъпротива на някои по-особени вкусове към наслада, смятани от едни за върховен финес, а от други за пълна поквара, но които не е работа на обикновено момиче да обсъжда, и щом ще има печалба от тях, по-добре да не се замислям, а да се съглася. Докато ми преподаваше този полезен урок, донесоха чая и младите дами се върнаха и присъединиха към компанията ни.

След като добре си побъбрихме и посмяхме, едната от тях, забелязвайки, че имаме още доста време до часа на срещата, предложи, за да се позабавляваме, всяка от нас да разкаже как е изгубила девствеността си. Предложението беше одобрено с една само забележка от страна на г-жа Коул, че тя, поради възрастта си и аз, поради престорената ми девственост, трябва да бъдем извинени и изключени от играта, поне докато аз навляза в порядките на дома. Така, след като бях освободена от лично участие, забавлението започна.

Първа беше Емили, невероятно русо момиче с крайници, които едва ли можеха да бъдат по-добре оформени — тяхната нежна заобленост беше толкова елегантна и така деликатна, че можеше да мине за слабост, очите ѝ бяха сини и излъчваха неизразима мекота и сладост, а прекрасните ѝ устни се отваряха и затваряха около възможно най-равните и бели зъби. Тя започна ето така.

Нито произходът ми, нито най-важното събитие в живота ми са толкова съществени, че да ми дават правото първа да започна разказа си. Майка ми и баща ми бяха, и доколкото ми е известно, все още са, фермери на село, на около четиридесет мили оттук; лошото им отношение към мен, в полза единствено на брат ми, когото обграждаха с най-голяма нежност, хиляди пъти ме караше да мечтая да напусна дома им и да се впусна в широкия свят, и накрая една случка, когато бях петнадесет годишна, послужи като решителен подтик. Бях счупила една китайска купа, гордост и идол на сърцата им, и ни най-малко не желаех да понеса безмилостния им бой, и така, в ранна и неопитна възраст напуснах родния си дом и поех към Лондон. Какво е станало, когато са открили бягството ми, не знам, защото и до ден-днешен нямам известие от тях. Цялото ми състояние тогава възлизаше на няколко шилинга, дадени ми от баба, сребърните токи на обувките ми и един сребърен напръстник. Така, с единствените дрехи на гърба си, стряскана на всяка крачка от шумове зад гърба ми, аз бързах по пътя и смея да кажа, че изминах най-малко дванадесет мили, преди за първи път да спра просто поради умора и изтощение. Приседнах до една ограда и горчиво заплаках, но страхът все още беше по-силен от тъгата, мисълта да се върна при родителите си ме ужасяваше до смърт. Освежена от кратката почивка и облекчила душата си чрез сълзите, продължих напред и тогава бях настигната от един як селски момък, който също отиваше в Лондон да си търси късмета и като мен бе зарязал близки и познати. Сигурно нямаше повече от седемнадесет, беше червендалест, с приятни черти и несресана коса, светла като лен, носеше шапка с увиснала периферия, връхна дреха от груб вълнен плат и домашно плетени чорапи, накратко — истински син на орач. Чух го да се приближава подсвирвайки си, в едната си ръка носеше тояга с вързоп на края ѝ — пътните му принадлежности. Известно време повървяхме един до друг, без да говорим, накрая се заприказвахме и решихме да продължим заедно по пътя към общата си цел. Какво си е мислел, нямах представа, бях съвсем неопитна и невинна.

С наближаването на нощта, трябваше да потърсим някой хан или какъв да е подслон и започнахме да се чудим за какви да се представим, ако ни питат. След като помисли малко, младежът излезе с предложение, което аз намерих чудесно, и какво беше то? Да кажем, че сме мъж и жена. Никога не си бях и помисляла за последиците. Скоро стигнахме, договорили се единодушно по въпроса, до някаква страноприемница за пеши пътници като нас, на вратата стоеше една възрастна дама, която ни покани да влезем. Доволни и на малко, влязохме, и моят спътник, поемайки ролята на съпруг, попита какво предлага страноприемницата, после вечеряхме като мъж и жена, което предвид вида и възрастта ни, може и да се е сторило странно на някого, но никой нищо не каза. Когато дойде време да си лягаме, никой от нас не посмя да издаде малката ни тайна и на мене ми беше дори смешно, че младежът изглеждаше не по-малко смутен от мен, че ще трябва да делим едно легло — нещо съвсем естествено за положението, в което претендирахме, че сме. Докато се въртяхме така объркани, стопанката донесе свещ, запали я и ни поведе през двора, в края на който се намираше пристройка, отделена от главната сграда. И така, позволихме да бъдем настанени без възражения, и там, в бедната стая само с едно легло, останахме да прекараме нощта заедно, като нещо подразбиращо се от само себе си. По онова време бях невероятно невинна и си мислех, че едва ли има голяма разлика между това да легна с този млад мъж или с някоя от доячките на село, а и той, може би, не бе имал никакви намерения, докато удобният случай не ме вкара в леглото му.

Преди да се съблечем, той угаси свещта, и понеже вечерта бе хладна, аз бързо свалих дрехите си и се мушнах под завивките, където младежът се бе вече настанил; от допира до топлата му плът ми стана по-скоро приятно, отколкото тревожно. Бях твърде развълнувана от необичайното положение, за да мога да заспя, но не си и помислях, че ме грози опасност. Колко е силен обаче природният инстинкт! Колко малко е потребно, за да се отприщи цялата му мощ! Младият мъж плъзна ръка по тялото ми и ме придърпа нежно към себе си, уж да се стоплим по-добре, и топлината, която почувствах при долепянето на гърдите ни, запали жар, каквато не бях усещала дотогава. Окуражен предполагам от моята податливост, той се осмели да ме целуне и аз му отвърнах също с целувка, без да съзнавам какво върша и без никаква идея за последиците, а той премести бавно ръката си надолу към онова място, където сетивата са най-чувствителни, предизвиквайки мигновен огън в мен и някакво странно гъделичкане, там той се задържа и ме опипа, докато ми причини болка и аз се оплаках. Тогава хвана ръката ми и я придвижи, без да окажа съпротива, натам, където се сключваха горещите му бедра, положи я и я притисна и така ме накара да усетя гордата разлика, която отличаваше неговия пол от моя. Откритието ме изплаши и аз издърпах ръката си, но тласкана от любопитство и странно удоволствие, не можах да се въздържа да не попитам за какво служи това. Той каза, че ще ми покаже, ако му позволя, и без да дочака отговор, или по-точно, предотвратявайки го с целувки, които съвсем не ми бяха неприятни, легна върху мен и вкара едното си бедро между моите; така той се настани удобно за целта, докато аз бях дотолкова не на себе си, така неспособна да се съпротивлявам, раздвоена между страха и желанието, че лежах напълно притихнала, докато изведнъж пронизващата болка ме накара да трепна и да извикам. Уви, беше твърде късно, той се беше разположил здраво отгоре ми като на конско седло и не можех да го отхвърля, дори колкото повече се опитвах, толкова по-навътре навлизаше той, докато с един последен тласък уби девствеността ми, и мене почти. Сега лежах — кървяща свидетелка на необходимостта, наложена на нашия пол, да получава меда заедно с жилото.

Но болката постихна, а удоволствието нарасна и аз скоро се съгласих на нов опит, и преди още да настъпи утрото, нищо не ми бе така скъпо, както този убиец на девичите ми сладости, сега той беше всичко за мен. Как си обещахме да свържем съдбите си, как пристигнахме в града, където живяхме заедно известно време, докато нуждата ни раздели, как животът ме подложи на изпитания, дял в които имаше и моята лесно пламваща природа, и как намерих убежище в този дом — всичко това са обстоятелства извън разказа, за който се разбрахме, затова слагам край.

Според реда, в който бяхме седнали, сега трябваше да продължи Хариет. Измежду всички красавици, които съм виждала, преди и след нея, единици могат да ѝ оспорват първенството, тя не бе просто деликатна, тя бе самата деликатност, толкова съразмерни бяха съвършено изваяните ѝ крайници. Лицето ѝ, с нежна бяла кожа, изглеждаше още по-бяло от контраста с две черни очи, които притежаваха по-голяма живост, отколкото е обичайно за очите с такъв цвят, а бузите — ярко алени по средата, незабележимо преливаха от розово в бяло по краищата. Фините ѝ черти засилваха общото впечатление за изключителна сладости напълно подхождаха на природата ѝ, отдадена на приятна леност и любовни удоволствия. При нашите увещания да разкаже историята си, тя се усмихна, изчерви се леко и се съгласи.

Баща ми бил обикновен мелничар — нито по-богат, нито по-беден от другите като него в околностите на град Йорк, но и двамата с майка ми починали, докато съм била съвсем малка, и за мен се грижеше една бездетна леля, останала вдовица, която работеше като домакинка в имението на лорд Н., където бях отгледана с цялата възможна нежност. Още нямах и седемнадесет — сега съм на осемнадесет — когато имах вече няколко изгодни предложения, дължащи се единствено на външността ми (защото не разполагах с никакво наследство), но дали защото природата по-бавно се събуждаше в мен или защото не бях срещнала мъж, който да развълнува сърцето ми, бях запазила съвършена невинност, дори в помислите си, нещо повече, изпитвах неясна боязън от брака, също както от смъртта. Леля ми, добра женица, гледаше с добро око на моята срамежливост, според нея тя бе детска болест, която с времето ще изчезне, и отпращаше обожателите ми от мое име.

Семейството на лорда от години не обитаваше имението, така че то бе занемарено и лежеше изцяло на грижите на леля ми и още двама работника. Затова пък имах пълна свобода да се разхождам из просторните градини и пустеещите сгради, разположени на около половин миля разстояние от всякакви други жилища, освен една-две самотни хижи наоколо.

Там, в пълно уединение и невинност, пораснах без спомен за някакви особени случки, до онзи фатален ден, когато, както и много други пъти преди, излязох, докато леля ми спеше следобед и се отправих към нещо като старинна лятна вила, недалеч от къщи, вратата и прозорците на която гледаха към реката, седнах на брега и се заех с ръкоделие. По някое време сънят се прокрадна и обзе сетивата ми, замаяни от силната жега в този час; една тръстикова постелка и кошничката ми за бродерия вместо възглавница бяха всичките удобства на кратката ми почивка, кратка, защото скоро се стреснах и разбудих от плясък и изпръскване на вода. Надигнах се да разбера какво става и що да видя — синът на съседния благородник (както разбрах по-късно, защото никога не го бях виждала преди), се отклонил от пътя си по време на лов, и, напечен от слънцето, а също и разгорещен от лова, се изкушил от свежестта на чистата рекичка, така че бързо-бързо се съблякъл и скочил от другата страна срещу мене, която граничеше с гора, няколко дървета от която се свеждаха ниско над водата, образувайки приятно засенчено кътче, удобно да се съблече човек и да остави дрехите си отдолу.

Единственото, което изпитах при гледката на този младеж, гол във водата, беше, вярвате или не, изненада и страх, и щях незабавно да избягам, ако скромното ми желание не бе фатално възпряно от съображения, че вратата и прозорците са разположени така, че едва ли можех да се измъкна и да се отправя към вилата, без да бъда забелязана, мисълта за което ми бе непоносима — толкова объркана и засрамена бях от това, че съм го видяла. Осъдена да остана на място, докато заминаването му не ме освободи, стоях, обзета от силно притеснение как да се скрия; разкъсвана от страх и срам, и гледах към прозорците, които, тесни и старомодни, непропускащи светлина вътре, биха ме прикрили добре, а и вратата бе здрава и не би могла да се отвори отвън без насилване или съгласие от моя страна.

Но, както открих от собствен опит, нещата, които ни плашат, привличат вниманието ни не по-малко от тези, който ни доставят удоволствие. И аз не можах дълго да сдържам този безименен импулс, който, макар и без никакво желание, все пак ме принуждаваше да наблюдавам необичайния обект; и постепенно окуражена, че той сигурно не ме вижда, дръзнах да закова погледа си върху тази нова гледка — гол мъж: ужасно вълнуваща картина за чистите ми очи. Първото, което забелязах, бе мокрия блясък на бялата му кожа, върху която танцуваха слънчеви лъчи. Поради смущението си не можах да различа добре чертите на лицето му, забелязах само, че грее от младост и свежест. Лъскавите му крайници се появяваха на повърхността или изчезваха под водата, докато плуваше или игриво припляскваше, от време на време лягаше по гръб и се оставяше на водата да го носи, а черните къдрици на косата му плуваха зад него — всичко това несъзнателно ме забавляваше. В един момент той се изпъна и водата се раздели между гърдите и корема му, в долната част на който нямаше как да не забележа черна мъхеста туфа и помръдващо се върху нея кръгло, гъвкаво, бяло нещо, което се отклоняваше ту наляво, ту надясно при всяко раздвижване на водата. Мога само да кажа, че по силата на някакъв природен закон, точно тази част привлече и задържа вниманието ми, при цялата си скромност просто нямах сили да откъсна очи от нея и като не видях нищо толкова ужасно във вида ѝ, страхът ми полека-лека намаля, но веднага след това нови желания и непонятен копнеж заеха мястото му, и аз продължих да гледам. Огънят на природата, дълго потискан в мен, пламна и за първи път усетих пола в себе си. Междувременно той промени положението си и заплува по корем, удряйки с ръце и крака, а косата му полепна по врата и раменете му, подчертавайки белотата на кожата му. В следващия миг над водата изскочиха онези два заоблени купола на тялото му, които се намираха под кръста му и завършваха там, където започваха бедрата — съвършено ослепителни от водния блясък.

Внезапният преход от страх към удоволствие ме накара да се почувствам объркана и прималяла, желанията напълно ме превзеха, а може би и жегата допринасяше за това, така че без малко щях да припадна. Изобщо не знаех какво точно ми се иска, единствената ми мисъл беше, че щастието ми ще дойде от едно такова приятно създание като този младеж, но едва ли имаше и най-малка вероятност да се запозная с него или някога да го видя пак и това попарваше мечтите ми и превръщаше желанията в мъки. Все още наблюдавах с най-голямо внимание този омагьосващ ме обект, когато изведнъж той потъна. Бях чувала за схващане на мускул като причина за удавяне дори при най-добри плувци и въобразявайки си, че нещо такова се е случило сега, след като бях изпитала невъобразима нежност към този непознат младеж, която бе превъзмогнала страховете ми, аз скочих и се хвърлих към реката, движена от подлудяваща тревога за него и мъчително желание да го спася, макар че не знаех как и по какъв начин да го направя, но можех ли в този миг на страх и страст да разсъждавам? Всичко стана за няколко мига, успях да стигна до брега и отчаяно се заоглеждах наоколо, но от него нямаше и следа, от ужас и отчаяние съм припаднала и трябва да съм била в несвяст известно време, защото внезапно усетих силна болка в недрата си и се събудих; бях страшно изненадана да се намеря в прегръдките на този същия млад джентълмен, когото се бях устремила да спасявам, но който се бе възползвал от безпомощното ми състояние и бе почти приключил с навлизането си дълбоко в мен, а аз, изнемощяла от трепетите и тревогата, които преди малко бях изживяла и смаяна до онемяване от силната изненада, сега нямах сили нито да викам, нито да се освободя от здравите му прегръдки, преди той да стигне докрай, лишавайки ме от девственост. Но струята кръв и цялостното ми състояние (както ми каза по-късно, когато неуправляемият му бяс се поуспокои), го разстроили така дълбоко, че сърце не му давало да ме остави и да си замине, както лесно можел да направи в други обстоятелства. Все още лежах обезпокоена, кървяща, онемяла, неспособна да се надигна и потрепервах като ранена яребица, готова да припадна още веднъж при вида на стореното с мен. Младият джентълмен коленичи до мен, целуваше ръцете ми и със сълзи на очи ме молеше да му простя, като ми предлагаше да ме възмезди с каквото е по възможностите му. Сигурно, ако имах сили да викам или да мъстя жестоко, щях да успея; това насилие бе извършено при утежняващи вината му обстоятелства, за които той и не подозираше, излизаше, че на импулса да спася живота му дължах съсипването на моя.

Но как бързо преминават страстите от една крайност към друга! И колко малко се съобразяват с разума ни! При вида на моя мил престъпник — моята първа любов, превърнала се внезапно в първа омраза, коленичил край мен и мокрещ със сълзи ръцете ми, сърцето ми се изпълни с милост. Той все още беше чисто гол, но скромността ми бе вече твърде наранена, за да се шокира при тази гледка, която иначе би ме изпълнила с ужас; накратко, гневът ми бързо се изпари и любовта отново се завърна, така че реших да му простя. Упреците, които му отправих, бяха изречени с най-мек тон, очите ми срещнаха неговите с блясък, изразяващ повече нега, отколкото укор, така че той можеше да се досети, че прошката не е отчайващо далече, и все пак остана в поза на подчинение, докато не произнесох съвсем ясно оправдателната му присъда, от която след пламенни молби, декларации и обещания, просто нямах сили да го лиша. Веднага след това, макар и със страх да не би пак с нещо да сгреши, той се осмели да ме целуне по устните, а аз нито се дръпнах, нито възразих, само му напомних за неговото варварско отношение, а той се оправда, ако не за пълно оневиняване, то поне за смекчаване на вината си, че не е и подозирал моята девственост, което беше прието от пристрастния съдия, в какъвто се бях превърнала.

Оказа се, че потапянето му под водата, което погрешно бях сметнала за удавяне, не било нищо друго, освен умело гмуркане, за каквото не бях чувала или най-малкото не бях се заслушвала, ако е било споменавано, а той беше толкова добър в задържане на дъха си, че още не се бе показал, когато стигнах брега, а щом подал главата си, ме видял излегната край реката и първата му мисъл била, че някаква млада дама си прави шегички с него, понеже допреди малко там нямало никой. Той се доближил и открил, че съм в несвяст, и тогава, объркан и незнаещ какво е станало, ме грабнал на ръце и ме отнесъл в лятната вила, вратата на която била отворена; там ме положил на една кушетка и се опитал да ме свести, както ми се закле най-искрено, но от докосванията по различните ми части, изложени неохраняеми пред очите му, така се запалил, че не можел повече да удържи страстта си, при това му хрумнало, че може би припадъкът ми е престорен, и така, изкушен от тази ласкаеща мисъл и подложен на, както самият той каза, нечовешко изкушение, подсилено от уединението и привидната безнаказаност на опита му, повече не бил в състояние да се владее. Оставил ме за кратко, колкото да залости вратата и се върнал с удвоено желание при плячката си и като ме намерил все още безчувствена, ме нагласил, както на него му е удобно, а аз нищо не съм усещала, лежала съм като умряла, докато болката, която ми причини, ме разбуди точно навреме, за да стана свидетел на триумфа му, който не можех да предотвратя, и за който сега вече не съжалявах, защото както си говорехме, гласът му звучеше все по-сладко в ушите ми, близостта на този нов и интересен обект ме изпълваше с наслада, постепенно започвах да възприемам нещата в друга светлина и споменът за нараняването се стопи. Младият джентълмен скоро забеляза симптомите на помирение в омекналия ми поглед и побърза да заздрави примирието с разтапящо-огнена целувка, която се пренесе в сърцето ми и оттам в новооткритата област на Венера, почувствах се така разнежена, че не можех да му откажа нищо. С изкусни милувки и нежности той успя да ме утеши за преживяната болка и да събуди в мен най-приятни очаквания на бъдещи удоволствия, но докато скромността ме караше да отбягвам очите му и да отклонявам погледа си от неговия, неволно съзрях онзи пакостлив инструмент, който сега, очевидно дори за мен, която нямах с какво да го сравнявам, беше започнал да възстановява способността си за подновяване на действията и растеше обезпокоително, допрян, несъмнено преднамерено, до една от ръцете ми, която невнимателно бях отпуснала, но сега той приложи такава бавна тактика и нежна прелюдия, че възвърналата ми се страст, подтикната от необичайните обстоятелства на уединение и запалителните докосвания на голите му красоти, накрая се отдадох на властта на сетивата си и той получи безмълвното ми поруменяло съгласие да удовлетвори отново желанието си, след като бе откъснал най-свежия цвят, докато още бях в несвяст.

На това място, според договореното правило, ще трябва да спра, но съм дотолкова развълнувана, че ми е много трудно. Ще добавя само, че се прибрах у дома, без никой да разбере какво се е случило, нито да заподозре нещо. Срещнах се с моя млад нападател още няколко пъти след това, бях страстно влюбена в него, а той, макар и недостигнал още възраст за получаване на самостоятелен доход от наследство, искаше да се ожени за мен, но други събития се случиха, които попречиха това да стане, и впоследствие ме докараха до сегашното ми положение, но това са неща, прекалено сериозни, за да бъдат включени в сегашния ми разказ, затова спирам.

Сега дойде ред на Луиза, брюнетката, която споменах в началото, да почерпи компанията със своята история. Вече стана дума, че нищо не можеше да бъде по-вълнуващо от красотата ѝ, повтарям, вълнуващо, не само поразяващо, защото последното е по-нетрайно качество и принадлежи по-скоро на русокосите, но нека оставя всеки сам да реши според вкуса си и да продължа с разказа на Луиза.

Ако съществуваха правдиви житейски правила, аз би трябвало да се гордея с произхода си, защото съм родена от чиста любов без брак, и ще добавя, че съм наследила силна склонност към такава. Появила съм се на бял свят след един-единствен опит на калфа-дърводелец върху прислужницата на господаря му, резултатът от който бил надут корем и загуба на работното място. Той нямал възможности да направи кой-знае какво за нея и след опетняването на репутацията си, майка ми намерила начин, след като се освободила от товара, оставяйки го на бедни роднини в провинцията, да поправи стореното, като се омъжила за майстор-сладкар тук в Лондон. Бизнесът му процъфтявал, и скоро тя ме довела, представяйки ме за дете от първия си мъж, което той приел, без да се усъмни, и по такъв начин бях доведена и заживях в нормален дом, но нямах и шест години, когато осиновителят ми почина, оставяйки прилично състояние на майка ми, която нямаше деца от него. Що се касае до истинския ми баща, той беше заминал по море и както по-късно научихме, загинал някъде надалеч, съвсем не богат, да не си мислите нещо такова, защото не бил нищо повече от обикновен моряк. Растях пред очите на майка си, която се занимаваше с бизнеса, и виждах как изпитателно ме наблюдава дали не съм наследила нещо от нейната податливост, защото ние не избираме склонностите си, също както не избираме цвета на очите и косите си, и наистина аз скоро показах склонност към забраненото удоволствие, въпреки всичките ѝ грижи и предпазни мерки. Едва дванадесет годишна, вече нямах търпение някой да обърне внимание на онази част в мене, която майка ми се опитваше да опази. Бях преждевременно развита, отдолу имах мек мъх, и трябва да кажа, че докато растеше, аз постоянно го докосвах и оглеждах, беше ми приятно, че се сдобивам с признаците на женствеността — състояние, което копнеех да достигна заради удоволствията, които си въобразявах, че са свързани с него; растящата важност на онова мое място и новите усещания в него ме отклоняваха от детските игри и ми пречеха да се радвам на момичешките забавления. Природата властно ме насочваше към по-различни занимания и жилото на желанието ме пронизваше така настойчиво, че не можех да сбъркам мястото, където исках някой да си играе с мен. Започнах да избягвам компанията на връстничките си, защото там нямаше надежда да попадна на желания обект и често се затварях сама, отдавайки се на самотни нежности и мечти за удоволствия, началото на които ясно усещах, опипвайки затворените порти към непознатото блаженство, предназначени от природата за цел, към което задъхано се стремях.

Но тези самотни занимания само засилваха объркването ми и разгаряха огъня, на който се топях. Още по-зле стана, когато, поддавайки се на нетърпимото дразнене, което ме измъчваше, се научих да хващам с пръсти онази мъничка част и да си играя с нея безкрай. Понякога неутолимата възбуда и желанието ме караха да се мятам върху леглото и да разтварям бедра, сякаш в очакване на дълго търсеното облекчение, после, откривайки, че всичко е илюзия, отново ги затварях и ги стисках до болка — пламнала и изтощена. Накратко, това дяволско нещо, обхванато от горещите пламъци на безумни желания, ме караше да водя живот, в който нямах спокойствие нито денем, нито нощем. Малко по-късно направих още едно откритие, което ми се стори от огромна важност — пръстите ми наподобяваха донякъде формата на обекта, за който копнеех и аз мушнах един от тях с огромна наслада, макар и не без болка, докъдето можех, дефлорирайки се по този начин сама, и като побесняла продължих да си доставям удоволствие по този начин, докато падах бездиханна на леглото в разтапящ любовен транс.

Но честата употреба притъпява усещането и аз много скоро стигнах до заключението, че това сухо и незначително гъделичкане е само жалко подобие на истинското удоволствие и че вместо да ме успокои, то само засилва огъня в мен.

И по инстинкт, и от това, което дочувах по сватби и кръщенета, вече знаех, че само мъжът притежава средството, което може да смири този бунтовен метеж, но както бях наглеждана и пазена, нямаше как да стигна до него и точно това беше, както по всичко изглеждаше, най-непреодолимият проблем; и аз непрекъснато напрягах ума си да измисля някакъв начин да избегна майчината си бдителност, за да удовлетворя страстното си любопитство и копнежа си по такава истинска и неизпитвана наслада. Най-сетне ми се удаде случай. Един ден, докато обядвахме у едни наши познати заедно с възрастната дама, която живееше под наем на първия етаж в нашата къща, някаква спешна поръчка наложи майка ми и наемателката да потеглят незабавно за Гринуич; двете вече се бяха приготвили, когато не знам какво дяволче ми прошепна да се престоря, че имам главоболие, за да не тръгна с тях на път, който изобщо не ме блазнеше. Повярваха ми и майка, малко неохотно, се съгласи да замине без мен, но ми даде строги нареждания да се прибера право в къщи, придружена от една вярна стара слугиня, която прислужваше в магазина (сред прислугата ни нямаше мъже ).

Щом се прибрахме, казах на слугинята, че ще полегна на леглото на наемателката, тъй като моето не беше оправено, като ѝ заповядах да не ме безпокои, защото единственото, от което се нуждая, е пълна почивка. Това нареждане по-късно ми оказа неоценима услуга. Влязох в спалнята, развързах корсета и, полусъблечена, легнах върху завивките на леглото. Тук се отдадох на познатите си занимания — разглеждах се, опипвах се, радвах се на тялото си и се мъчех да измисля някой по-необичаен прийом за самоопознаване и получаване на удоволствие, но изтерзана от липсата на това непознато нещо, до което нямах достъп, каквото и да правех, само напразно се възпламенявах и засилвах желанията си до болка, а средството за задоволяване го нямаше и нямаше, и аз хапех пръстите си от безсилие. След това, изтощена от преследване на илюзии, които най-чувствителната ми част презрително отказваше и искаше нещо истинско, след силните копнежи и напрегнатите надлъгвания с природата, от крайната възбуда, до която бях стигнала, се замаях и потънах в неспокоен сън, през време на който продължавах да се мятам и гърча така, че ако някой ме видеше, би помислил, че присъства на любовна сцена. И не щеш ли, наистина се оказах в такава, защото, събуждайки се от краткия сън, намерих ръката си обхваната от дланите на млад мъж, коленичил до леглото край мен, който ме молеше да простя смелостта му. Това беше синът на наемателката, който влязъл, без слугинята да го забележи, в стаята на майка си и ме видял заспала на леглото ѝ; тогава първата му мисъл била да се оттегли, но в следващия миг бил задържан от сила, която би могъл да си обясни, но не и да преодолее.

Какво можех да кажа? Страхът и изненадата мигновено отстъпиха място на предвкусвано удоволствие, което обратът на събитията най-вероятно предвещаваше. Той ми приличаше на милостив ангел, спуснал се от облаците — млад, красив, съвършен — което беше много повече от всичко, за което се бях молела. Мъж — олицетворение на най-съкровените ми желания! Помислих си, ще мога ли да вложа насърчение в очите и гласа си; боях се да не си тръгне веднага; нямаше значение какво ще си каже за мене, само да го накарам да отговори на неотложните ми нужди, сега неговите мисли не ме интересуваха, а само действията му. Надигнах глава и му казах с тих глас, който трябваше да му подскаже какво изпитвам, че майка му е заминала и ще се върне чак късно вечерта, което ми се стори не лош намек, за щастие, оказа се, че насреща ми съвсем не стои неопитен новак. Впечатлението, което му бях направила, когато ме открил мятаща се върху леглото, както ми каза той самият по-късно, беше го подготвило така добре и приятно, че ако знаех колко е предразположен, щях да възложа повече надежди на страстта му, вместо да се опасявам от уважението му; и дори да не бях се старала да говоря толкова меко и нежно, той пак щеше да се възползва от възможността. Той обсипа ръката ми с целувки и откри, че приемам ласките му кротко, точно както желае, тогава се насочи към устните ми и долепи своите до тях, от което почувствах такава премала, че паднах възнак, и той с мене, разбира се, на леглото, където несъзнателно се бях изместила така, че да му направя място. Той легна до мен и понеже минутите бяха твърде ценни, за да ги пилеем в несвоевременни церемонии, моят младеж направо пристъпи към крайната цел, убеден в готовността ми от начина, по който го гледам, от зачервените ми бузи и от лудо биещото ми сърце, сигурен, че няма да му откажа — тези немирници, мъжете, четат израженията ни като по книга. Изпънах се по цялата си дължина, задъхано очаквайки незабавната атака, храбро и без страх, нещо почти невъзможно за момиче на тринадесет, но аз изглеждах по-голяма. Той вдигна фустите ми, а бедрата ми, сякаш по природен инстинкт, се разтвориха възможно най-широко, желанията в мен бяха унищожили всякаква дотогавашна скромност — да лежа гола и напълно открита пред очите му, за мен сега беше естествена част от очакваното удоволствие, и именно от него, а не от срам бузите ми се обагриха в още по-наситен тъмно-червен цвят. Ръцете му започнаха да ме докосват, и постепенно слязоха надолу, привлечена от онзи център, от топлината им почувствах там и около него нещо — о, безкрайно по-различно от моите жалки опити насаме! Той разкопча жилетката си, свали пояса си и обектът на желанията ми — допреди малко притиснат в бричовете му, изведнъж изскочи на свобода — този смайващ, обещаващ наслада цар на любовта, предмет на всичките ми мечти, на цялата ми любов! Аз заковах погледа си върху него и с очи го поглъщах по дължина и ширина, докато не потъна между бедрата ми, лишавайки ме от прекрасната гледка, но само за да ми достави далеч по-голямо удоволствие с докосването си, към което е така чувствителна тази наша част. Насочвайки го към миниатюрния отвор, защото такъв си беше наистина и нямаше как да не е на възрастта, на която бях тогава, аз го пресрещнах с най-добра воля и го приех с върховен голям екстаз, без да обръщам внимание на болката, която последва; тя ми се стори просто нищожна цена, която трябваше да платя, за да дам жадуваното угощение на сетивата си, така че разцепена, разкъсана и кървяща, почти обезобразена дори, аз въпреки всичко безумно се радвах и прегръщах извършителя на прекрасните разрушения. При втората атака, болката бе напълно заглушена от абсолютно удоволствие, извиращо сякаш направо от сърцето, вече нямах никакви оплаквания, усещах само разтапяща наслада. Отдадох му се с цялата си душа и тяло, без никаква друга мисъл в главата, живеех само в този миг и само за него. Кой би могъл да опише тези усещания и вълнения, тази върховна екзалтация — още по-очарователна поради новостта на изживяването? Когато тази моя част, която бе тъй дълго гладувала, най-сетне бе запълнена и препълнена с любимия залък, всички останали усещания се съсредоточиха там през време на престоя на скъпия ми гост, който скоро ми плати за гостоприемството с валута, по-ценна от онази, която кралицата раздава на любимците си — с течна перла, пленително полята върху мен, която аз приветствах с насрещни движения и екстатични гърчове, познати, надявам се, на нашата добра компания. Ето така се осъществиха най-смелите ми мечти, случайно, сякаш по погрешка, но не съвсем, защото този младеж бе тъкмо завършил колеж и беше идвал при майка си няколко пъти; аз не го бях виждала, но той бил чувал за мен и когато ме намерил на леглото на майка си, от описанието се досетил кой може да е това. Останалото вече го знаете.

Тази история се размина без последици, младият джентълмен успя да избяга тогава, както и много пъти след това, без да бъде забелязан. Но поради горещината на природата ми любовните удоволствия станаха жизнена необходимост за мен и скоро стигнах до необмислени постъпки, които можеха да се окажат фатални за съдбата ми, съсипвайки живота ми, ако не бях намерила това безопасно и приятно убежище тук.

На това място Луиза спря; докато се разказваха тези истории, стана време момичетата да се оттеглят и приготвят за вечерната веселба; аз останах с г-жа Коул, докато Емили дойде и каза, че компанията се е събрала и ни очаква.

СЕДМА ЧАСТ

На площадката пред стълбите за горния етаж бяхме пресрещнати от млад джентълмен, облечен изключително добре и с много красива фигура, с когото щях да се отдам на първите си удоволствия в този дом. Той ме поздрави галантно и ме поведе към салона за гости, застлан с персийски килим и обзаведен с възможно най-голям лукс, който бе осветен меко от горящи свещи, разположени покрай стените и в дъното — много по-приятен и предразполагащ към наслади сумрак, отколкото ярката дневна светлина.

При влизането ми в салона, със задоволство чух лек шум на одобрение, който премина през компанията, състояща се от четирима джентълмена, в това число моят избраник (така наричаха в дома постоянния за даден период кавалер), трите млади жени в спретнати леки одежди, падащи на дипли по телата им, господарката на тази академия и аз. Бях поздравена с целувка от всеки един присъстващ и никак не бе трудно от горещината на мъжете да усетя разликата в двата пола.

Леко притеснена и объркана от това, че се виждах заобиколена, галена и ухажвана от толкова много непознати наведнъж, не бях в състояние да се отпусна веднага и да отвърна свободно на тяхната радост и оживени ласки.

Те ме увериха, че отговарям идеално на вкуса им и че ако имам някакъв дефект, той лесно може да бъде отстранен, защото това е скромността ми — качество, което може да мине за предимство в някои лицемерни среди, но тяхната максима е, че скромността е излишна съставка към коктейла, която само разваля вкуса му, и че я смятат за смъртен враг на удоволствията. Този пролог се оказа от полза за веселбата, която последва.

По средата на лудориите и палавите своеволия, на които се отдаде компанията от самото начало, беше сервирана елегантна вечеря и седнахме да се нахраним, моят кавалер — до мене, останалите двойки без специално подреждане. Прекрасното вино скоро премахна всякакви задръжки; дебатите се оживиха още повече, без обаче да преминават определени граници; тези професори по удоволствие знаеха твърде добре как да запазят свежи впечатленията и да не развалят с думи картините, рисувани от въображението, преди да е станало време за действие. Отвреме навреме се разменяха кратки целувки, а ръцете на мъжете работеха върху пазвите, преодолявайки с лекота слабата бариера на платнените салфетки за хранене, втикнати под брадичките. Постепенно закачките от двете страни зачестиха и достигнаха такова ниво, че предложението на моя избраник да започнат танците бе прието с единодушно съгласие, защото, както каза той, смеейки се, инструментите сигурно вече са настроени. Това беше сигнал за подготовка, който услужливата г-жа Коул, която разбираше живота, прие като намек да се оттегли, тъй като смяташе, че тя самата вече не е във форма да участва лично, и така, доволна, че ни вижда как пристъпваме към битката, тя напусна бойното поле и ни остави да се боричкаме, както ни е угодно.

Щом тя излезе, масата беше преместена от средата на стаята към една от стените и на нейното място беше поставена кушетка; попитах шепнешком моя кавалер каква е причината за това и той ми каза, че в моя чест са решили да си позволят малко разнообразие, като се позабавляват заедно, за да ме освободят от всякаква скромност, която както вече знаех, беше смятана за отрова от тях, но че макар да проповядвали удоволствия и да живеели само за тях, те по принцип не се занимавали с мисионерство от този род и се отдавали на наслаждения само с красиви жени, които били съгласни да участват доброволно и които били създадени за тази цел, но тъй като подобна гледка можела да бъде твърде шокираща за млад начинаещ като мен, опитните участници ще направят показно упражнение пред мен, което, надявал се той, аз няма да се възпротивя да последвам с него, бидейки определена за негова дама, но че съм напълно свободна да откажа участие, съгласно условията на страните нищо да не се извършва насила или със заплахи.

Цветът на лицето ми показваше недвусмислено силната ми изненада, но мълчанието ми бе знак за съгласие. Бях напълно готова да взема участие в каквото и забавление да измислеше компанията. Първите, които станаха, за да открият странния бал, бяха един офицер-кавалерист и сладката, маслинено-мургава, пламенна Луиза. Той я заведе до кушетката с явното ѝ съгласие и дори охота от нейна страна, тя легна, изпъна се в цял ръст, видът ѝ показваше любовно нетърпение и пламенно очакване, главата ѝ се отпусна на възглавницата, тя се намести удобно, съсредоточена в себе си, сякаш незабелязвайки нашето присъствие. В следващия миг фустите ѝ бяха вдигнати, откривайки пред погледа на компанията най-фино изваяните нозе и бедра, които човек може да си представи, и то разтворени така, че се видя деликатната цепка, украсена с приятна космена шапчица, представляваща най-приканващ вход между двете меки, нацупени устнички. Кавалерът ѝ се приготви, като свали дрехите си, богато обшити с дантели, и разкри пред очите ни бойното си оръжие — извадено и готово за действие. Без да ни даде време да огледаме размера му, той се хвърли върху чаровната си противничка, която го посрещна геройски, без да трепне; наистина, едва ли някога е съществувало момиче, така пригодено за любовни наслади или по-искрено в усещанията си от нея; видяхме какво удоволствие озарява очите ѝ, докато той въвежда мощния инструмент в нея, а после, вече напъхал го докрай, как движенията му стават все по-мощни, а тя, напълно погълната от любимите си усещания, му отвръща с точни насрещни надигания и извивки на тялото, постигайки съвършен синхрон с него и въздишайки при това така страстно и ритмично, че можехме да отброяваме такта на танца им по броя на въздишките ѝ, а крайниците ѝ се виеха около него, стискаха и отпускаха конвулсивно, всичко това, заедно с внезапните светкавични целувки и безболезнените любовни ухапвания, които си размениха, способства да достигнат разтапящия край. Изведнъж Луиза, свободна от всякакви задръжки, започна да вика, сякаш бълнуваше:

О, сър! … Боже господи! … Не ме щадете, сър, ах, а-а-ах!

В следващия миг думите ѝ преминаха в дълбоки, извиращи от сърцето стонове, тя затвори очи в сладка смърт, в който миг бе облята с балсамената инжекция, за което се досетихме по отпадането на допреди малко буйния любовник, който сега спря, дишайки учестено и за миг сякаш изпита болка. После той слезе, Луиза скокна като пружинка, отръска фустите си и притича до мен, целуна ме и ме придърпа настрани към масата, и, придружени от любовника ѝ, тримата развеселени вдигнахме тост за здравето на Луиза.

В това време втората двойка се приготви за изпълнение — млад баронет и нежната, деликатна Хариет. Моят любезен кавалер дойде, подаде ми ръка и ме отведе по-близо до сцената.

Сигурна съм, че никое момиче от професията не притежава такава грация, сладост и обезоръжаваща срамежливост, като Хариет. Тя цялата излъчваше безкрайна преданост и готовност да задоволява желания, при това без капка наглост или разпуснатост. Но още по-изненадващо за мен беше, че избраникът ѝ — дори в мига на най-разпусната публична наслада, я гледаше с безумно влюбен поглед и явно бе успял да докосне сърцето ѝ, въпреки че законите на институцията, в основаването на която дял имаше и той, не разрешаваха подобни увлечения.

И така, кавалерът на Хариет я заведе до кушетката, пътьом тя погледна към мен и се изчерви, но погледът ѝ оправдаваше ставащото и показваше, че и тя е благоразположена към действието, в което е неустоимо въвлечена.

Любовникът ѝ, по-точно любимият ѝ, седна на леглото до нея и обгръщайки нежно шията ѝ, я целуна пламенно по устните, с което видимо я запали и настрои за следващата сцена, той продължи да я целува, като същевременно леко я буташе назад, докато главата ѝ се озова на възглавницата, сега той беше върху нея. След това, сякаш отгатнал нашите желания или може би за свое удоволствие и като знак на гордост, че притежава това невъобразимо красиво същество, той разкри гърдите ѝ и ги докосна — о, с каква всеотдайност и преклонение! О, колко фино моделирани бяха те! Малки, заоблени и прекрасно бели, с деликатна кожа и мънички зърна като две розови пъпки, най-сладките розови пъпки на красотата! Когато насити очите си, положи устни върху тези близначета-хълмчета с най-голяма наслада, после продължи надолу.

Краката ѝ все още допираха земята, когато той с най-нежно внимание, сякаш боейки се да не я обиди или шокира, бавно започна да надига фустите ѝ, в следващия миг, като по сигнал, Луиза и Емили, обзети от палаво настроение, хванаха всяка по един крак и ги вдигнаха високо, широко отворени. Така пред очите ни се разкри най-прекрасната гледка на женските прелести. Компанията, с изключение на мен, ги беше виждала не веднъж, и въпреки това, всички изглеждаха така поразени, изненадани и очаровани, сякаш ги виждаха за първи път. Такава красота има привилегията да изглежда вечно нова. Бедрата ѝ бяха дотолкова съвършени, че само малко повече или по-малко плът по тях, би нарушила безупречната им симетрия. Но това, което безкрайно обогатяваше гледката и украсяваше закътаното ъгълче, образувано там, където те се срещат под възможно най-мекото, заоблено чисто бяло коремче, беше миниатюрната бразда, направена от природата между двете надигнати лехички с пухкав мъх. Не, нищо на света не може да бъде по-изящно изработено от този срез, а тъмнеещата сянка на мекия мъх около него му придаваше трогателна топлота, нежен завършек, не, невъзможно е да се опише с думи, нито да се нарисува. Нейният истински влюбен кавалер, който беше останал захласнат и погълнат от гледката достатъчно дълго, за да можем и ние да ѝ се насладим (без никак да му се зловиди нашия интерес!) най-сетне се зае с материалната част на удоволствието и като дръпна ленената си риза, която досега закриваше собствените му прелести, изложи на показ нещо така огромно на размер, че заслужаваше да бъде обявено за истински военен герой. Той самият впрочем беше съвършен джентълмен, при това в силата на младостта си. Заставайки между краката на Хариет, които все още бяха вдигнати и разкрачени широко от двете ѝ приятелки, с едната си ръка той полека разтвори устните на тази чувствена уста, чудо на природата, а с другата прихвана оръжието си и го насочи надолу към съблазънта; по такъв начин устните, задържани отворени, поеха широката коралова глава и като я намести вътре, той постоя малко така, а момичетата отпуснаха постепенно краката, докато те обгърнаха хълбоците му и се задържаха там, и сега, сякаш за да удължи насладата, той започна да навлиза съвсем бавно, инч по инч, докато инструментът му потъна докрай в меката лаборатория на любовта, а мъхът на двамата се допря и отърка един в друг. Междувременно ние наблюдавахме огромния ефект от преливането на огромната му енергия в момичето — колкото по-надълбоко навлизаше той, толкова повече пламенееше и сияеше тя. Лицето ѝ и цялото ѝ тяло се оживиха, нежната руменина на бузите ѝ потъмня до наситен кармин, естествено искрящите ѝ очи засветиха десетократно по-силно, доскорошната леност бе изчезнала и сега тя цялата трептеше и се движеше. В този миг той нежно я затисна и прикова под себе си така, че да не може да мърда, и задвижи бавно тежкото оръдие напред-назад, докато тя — развълнувана, напрегната и неспособна да се сдържа повече — се мъчеше да се освободи и да отговори на забързващите му движения; в следващия момент напиращото удоволствие я доведе до състояние на непоносима наслада и тя внезапно се изтръгна от здравата му прегръдка, размята ръце и крака като в гърч, а той от своя страна още повече ускори тласъците, дишайки спазматично; двамата размениха горещи въздишки и кратки измъчени стонове, очите им се стрелкаха невиждащи — налице бяха всички ясни признаци на доближаващия сладък край. И той дойде; баронетът поведе екстаза и тя веднага се присъедини, сякаш прихващайки симптомите от него, те сляха устни в огнена целувка, той изпадна в агонията на блаженството, при което извърши още няколко трескави движения, а тя му отговори с изблик на нежни отзивчиви движения, докато една последна тръпка пробяга по крайниците им, слети в едно, и те се отпуснаха неподвижни, останали без дъх, умиращи от сладка наслада, и тогава изведнъж нейните клепачи затрептяха, а погледът ѝ се отправи нагоре, така че само бялото на окото просветна, устата ѝ се открехна безпомощно с език, отпуснат зад долната редица на белите ѝ зъби, докато рубинените ѝ устни грееха ярко червени. Как да не се загледаш? Любимият ѝ я хвана в ръце и я разтърси, тя дойде на себе си, после той трепна още веднъж, отделяйки последната капка, и двамата се целунаха с израз на напълно задоволени желания, но вечно жадна любов.

Веднага щом той свърши, аз притичах и седнах на кушетката до нея, вдигнах главата ѝ, която тя нежно отпусна на скута ми, сякаш объркана и засрамена от станалото, докато малко по малко се съвзе и прие чаша ободряващо вино от моя кавалер, който отиде да я донесе, докато нейният се обличаше и закопчаваше, след което двамата станаха и, нежно прегърнати, се присъединиха към наблюдаващите встрани.

Сега кавалерът на Емили я покани да покажат и те своя танц, при което неговата почти прозрачно бяла и руса любима се изправи с готовност. Наблюдавах преливането на роза и лилия в цвета на кожата ѝ — този нежен здрав тен, с който се гордеят селските момичета и си мислех, че ако някой заслужава името красавица, това е тя — една от най-поразителните руси красавици.

Кавалерът ѝ започна, както стояха прави, да освобождава гърдите ѝ от дрехата, пускайки ги на свобода, както природата ги е създала, и когато те изцяло се показаха, сякаш допълнителна светлина обля стаята — толкова блестящо бели бяха, на вид твърди като мрамор, те прекрасно оформяха пазвата ѝ, и именно този мраморен гланц допринасяше за ефекта на сияйна белота. Кой би могъл да се въздържи да не докосне толкова привлекателни прелести? И той наистина докосна гърдите ѝ, отначало ръката му полека се плъзна по плътта като по коприна, после ги притисна и еластичната им мекота за миг поддаде, но веднага след това се изглади, отскачайки под натиска на ръката му, такава беше плътта на цялото ѝ тяло — приятно пълна и плътна, приканваща да бъде докосвана и притискана. След като се насити с такъв вид игрива наслада, той събра фустите ѝ на сноп и ги надигна към кръста ѝ, където ги подпъхна в колана, а тя остана така — полугола, с леко пламнало лице и сведен поглед, но нямаше от какво да се срамува, защото тялото ѝ бе триумф на съкровищата на младостта и красотата, победоносно разкрити в този миг. Краката ѝ бяха съвършено оформени, а бедрата, които държеше стиснати — толкова бели, гладки и налети с твърда плът, че нищо не би могло да предложи по-добра препоръка на пръстите за удоволствие при допир, и той съответно не се въздържа да не ги погали. После, отстранявайки нежно ръката ѝ, която тя, поради естествената първа реакция на срамежливост, бе поставила там, ни откри първо част, а веднага след това и цялата картина на онази мека тясна цепнатинка, минаваща по своята къса пътечка отпред и скриваща се отдолу между бедрата, достатъчно бе да видим ресните от светло-кестеняви косъмчета, чиято нежна сянка подчертаваше белотата на заобикалящата плът, за да се възхитим. Обаче сега кавалерът ѝ се опита така, както тя стоеше пред нас, да разтвори бедрата ѝ, за да ни предостави цялостен изглед към централната част на тази привлекателна сенчеста област, но не успявайки да го постигне в това положение, той я поведе към кушетката и бавно я повали на една страна, като същевременно държеше ръцете ѝ кръстосани зад гърба ѝ, докато главата ѝ легна на възглавницата, а после я обърна по гръб, вдигна нозете ѝ и широко ги разтвори, и така, с ръце под нея, тялото ѝ се издигаше, предлагайки цялостна гледка чак до задните ѝ части. Те бяха заоблени и гладки, приличаха на две живи преспи сняг и великолепно пълнеха очите, които после се плъзваха като по заповед към пукнатината между двете бели скали и спираха върху тясната долчинка и закътаната в нея пещеричка, която придаваше завършек на пейзажа, полуотворила се поради придръпването на разкрачените нозе, така че приятната ѝ, розовееща вътрешност се виждаше доста добре, а контрастът между цвета ѝ и околната белота напомняше на розов разрез в бял сатен. Кавалерът ѝ, който беше на около тридесет години, показваше склонност към напълняване, но съвсем не неприятна, напротив, пълнотата му отиваше и сякаш намекваше за склонността му към такъв род забавления. След като я целуна няколко пъти, той извади еректиралия си инструмент, чиято изключителна дължина не беше пропорционална на ширината му, нещо изненадващо в неговия случай, защото такава форма не е обичайна за пълен джентълмен, и заби сабята до дръжката, като същевременно от тежестта му нейните заоблени части се разляха, а телата им плътно се допряха в топъл контакт, несъмнено много приятен, докато ръцете му си играеха с прелестните ѝ гърди. Тя беше скрила лицето си във възглавницата, но по едно време се извърна, надигна главата си и с най-сладка усмивка го целуна, после пак се отпусна пасивно в прегръдките му, а той непрекъснато тласкаше мощно в гонитба на наслаждението, от което плътта ѝ пружинираше под него, после той се отдръпна малко и видяхме белия жезъл как се появява и изчезва между хълмчетата, а после пак се доближи плътно до нея и скри гледката от погледа ни. Ръцете му слязоха от гърдите ѝ и обхванаха белите полукълба, които той стисна здраво, докато накрая с един последен, горещ тласък достигна върха с такова непреодолимо щастие, че рухна върху партньорката си като убит, а тя, затисната под тежестта му, едва си пое дъх, но щом той се понадигна, тя бързо се извъртя, измъквайки топлото гнездо на насладата изпод сабята му, но той веднага я притисна отново с тялото си, дишайки тежко и така двамата завършиха изпълнението си.

Щом се освободи, Емили стана и ние я заобиколихме с поздравления и нежни милувки, защото, държа да отбележа, въпреки че всички задръжки бяха освободени по време на тези игри, добрите маниери и вежливостта неотменно се спазваха, нямаше груби и вулгарни думи, нито обидно поведение, а единствено великодушно и благодарно отношение към момичетата за тяхната готовност да се отзоват на настроенията и желанията на мъжете. А това е всичко, от което се нуждаят те в такива моменти. Много мъже не разбират, че развалят собственото си удоволствие, като не показват необходимото уважение към нашия пол, особено към тези от нас, които живеят само за техните наслаждения. Но тази максима бе възприета напълно от нашите любезни сластолюбци — тези задълбочени познавачи на изкуството и науката на любовта, които никога не лишаваха своите жрици от най-нежно уважение, дори извън времето на любовните упражнения, благодарни, че разкриваме всичките си природни прелести и ги даряваме със съкровищата на любовта, много по-богати от всякакви изкуствени украшения и скъпи дрехи.

Дойде и моят ред да се присъединя към лудориите на компанията, като покажа желанието си да доставя удоволствие на моя избраник, а заедно с това и на останалите; и така, той дойде при мен и като ме поздрави любезно, с най-ласкави думи ме попита дали примерът, който ми дадоха предишните изпълнители, не ме е отблъснал по някакъв начин и повтори, че ако не съм в състояние да отговоря на очакванията и настроенията на компанията, макар играта да е била разиграна в моя чест и макар за него разочарованието да бъде огромно, той ще страда много повече, ако трябва да ми наложи със сила неприятна за мене задача.

На това аз отговорих, без никакво колебание или превзетост, че дори да не се бях обвързала с обещанието да бъда на негово разположение без всякакви задръжки, примерът на тази приятна компания щеше да е достатъчен, за да ме вдъхнови, и че нямам никакви други притеснения, освен че ще трябва да се покажа след такива превъзходни красавици. Забележете, че наистина говорех точно това, което мислех. Искреността на отговора ми много им хареса и моят избраник получи комплименти за избора си, заедно с похвали по мой адрес, съдържащи шеговити намеци, че му завиждат.

Г-жа Коул, впрочем, ми бе оказала голямо внимание, избирайки този млад джентълмен за мой кавалер в церемониите, защото, освен че бе от благороден произход и наследник на голямо състояние, външният му вид бе необичайно приятен — добре сложен и висок, с леки следи от шарка по кожата, но те само придаваха по-голяма мъжественост на деликатните черти на лицето му, оживявано от две чисти, блестящи, черни очи; накратко, беше младеж, когото всяка жена би нарекла красавец.

И така, той ме поведе към арената на бойните действия и тъй като бях облечена с лека бяла роба, пожела да изиграе Абигейл в мъжка роля, спестявайки ми неудобството да се събличам сама; само за миг той свали дрехата ми, но корсетът отдолу се оказа неочаквано препятствие, наложи се Луиза да разреже дантелите с ножица и тогава черупката падна, а аз останах само по долна фуста, отвореното деколте на която предоставяше на очите и ръцете цялата свобода, която можеха да пожелаят. Помислих си, че събличането ще спре дотук, но сметките ми се оказаха погрешни, защото моят кавалер, поощряван от останалите, нежно ме помоли да му позволя да свали от мен и последните остатъци от облекло, за да не лишаваме компанията от гледката на цялото ми тяло, и аз, отстъпчива както винаги, се съгласих, като си рекох, че и без това малко е останало по мен, така че разликата нямаше да е голяма. Само след секунда долната ми фуста беше развързана и падна в краката ми, а шапчицата ми — свалена от главата; косата ми, сега свободна, се разсипа по раменете и гърба (нека да припомня без никаква суета, че наистина имах красива коса) на едри вълни, контрастирайки не лошо с кожата ми.

Така застанах пред моите съдии в пълната голота на природата си и, ако си спомняте какво съм казвала за фигурата си досега, можете да си представите, че едва ли съм обидила очите им. Разбира се, животът неусетно погубва чара ни, но по онова време, няколко месеца преди да навърша осемнадесет, бях в пълния разцвет на младостта си. Гърдите ми, които и сега са голямо мое предимство, тогава притежаваха такава стегнатост, че не се нуждаеха от поддръжката на корсет, предизвикателно твърди, те просто канеха да бъдат докосвани. Бях сякаш по-висока от сега, може би защото бях по-слаба, но слабостта ми бе някак сочна и заоблена — признак на здраве и младост, и изключително приятна на вид и допир. И все пак, изправена гола пред всички, отначало ми бе трудно да превъзмогна вродената си срамежливост, така че изпитвах голямо объркване от състоянието, в което се намирах, докато цялата група около мен — мъже и жени — не ме освободиха от смущенията ми с аплодисменти, ласкаещо самочувствието ми внимание към фигурата ми и уверения, че по хубост превъзхождам всички останали; няма да изброявам всички комплименти, които ми направиха, ще добавя само, че успешно преминах първия изпит пред тези опитни ценители.

Приятелят ми обаче, който този път разполагаше изцяло с мен, подсили тяхното любопитство, а може би и своето, като ме постави в невъобразимо разнообразни положения и светлини, показвайки всяка моя красота от всяка гледна точка, същевременно дарявайки ме с целувки и шарейки с ръце по тялото ми, под които целият ми срам отлиташе, и се заменяше с изчервяващата топлина на желанието и насладата от настоящата сцена.

И докато траеше целият този оглед, можете да бъдете сигурни, най-важното местенце в мен също не беше лишено от прецизно наблюдение, но всички се съгласиха, че спокойно мога да мина за девица — толкова незначителни следи бяха оставили предишните ми приключения, толкова бързо се бях възстановила от преразтяганията на моята възраст, а и така малка бе по природната си направа тази моя част.

Сега, дали моят партньор изчерпа всички начини за угаждане на сетивата с докосване и гледане, или достигна неуправляемо състояние на готовност за атака, не знам, но изведнъж започна да сваля дрехите си, разгорещен от изумителната горещина в стаята — от силния огън, от многобройните свещи и най-вече от възпламенителната жега на гледката пред него, захвърли ризата си настрани, а бричовете му, разхлабени, изнесоха на показ съдържанието си и аз видях току пред себе си врага, с който ми предстоеше да се срещна — твърд и насочен нагоре, вдигнал гордо греещо-червена глава без качулка. Това беше един нормален на размер инструмент, какъвто притежават повечето мъже и който се командва много по-лесно от тежките, необичайно големи оръдия. Като ме притисна плътно до гърдите си, моят кавалер го насочи към откритата ниша, аз му помогнах да се настани, като обгърнах с бедра ханша му; после, когато той застана стабилно в опорната точка, го прегърнах през врата, при което косите ни закриха лицата ни, гърдите ми опираха в него и аз цялата горях от удоволствие, примесено със срам, и тогава той ме завъртя в кръг върху кушетката — бяхме като залепени един за друг, така направихме пълна обиколка и чак след като ме върна в началното положение, пристъпи към същинската част. Бяхме така възбудени и предразположени от цялата сцена около нас, въображението ни бе така разпалено, че нямаше как да не се разтопим почти веднага, и наистина съвсем скоро почувствах топлата струя да се излива в недрата ми, но аз още не бях готова да споделя моментния екстаз; оказа се, че все пак мога да се гордея с нашата хармония, защото щом разбра, че пламъците на желанието в мен не са угасени, дори се разгарят по-силно от преди, като влажни въглени в огън, той продължи сладко да тласка с неотслабваща енергия, а аз, благодарна за вниманието му, положих всички усилия да съчетая движенията си с неговите по най-приятен начин, за което също спомогнаха и целувките, прегръдките и нежните думи, разменени между нас, и накрая двамата едновременно се гмурнахме и заплувахме в океана от безкрайно наслаждение. В главата ми нахлуха всички сцени на изгаряща наслада, на които бях станала свидетелка преди малко, сякаш узрели под въздействието на това упражнение и ме изпълниха с пулсираща превъзбуда и вълнение на границата на поносимостта — в този момент някак екстатично почувствах, че примерът на предишните изпълнители е допринесъл до голяма степен за нашето удоволствие, което, забелязах, моят кавалер споделяше с мен — блесналият му поглед красноречиво го доказваше. Понесена нависоко към най-блажената степен на щастие, която човешкият живот познава, аз се докоснах до онази критична точка на разтваряне, където сякаш се сливаме с небитието и, като въздъхнах дълго и сладостно, усетих чувствената си душа съсредоточена в прохода, откъдето изходът бе станал невъзможен — така здраво се бе стегнал. Полежахме така няколко блажени минути — изтощени, неподвижни и отмалели, докато, с уталожване на възбудата, започнахме да се съвземаме от транса и той се изплъзна от мен, но не преди да ми прошепне колко изключително доволен е останал, заедно с още няколко целувки и нежни прегръдки.

Компанията, която пазеше тишина, докато всичко свърши, се втурна към нас, помогнаха ми да се облека и ми направиха комплимент за това, колко искрено съм отдала уважение (така го нарекоха) на своя избраник и съм му предоставила недокоснатите си прелести, внасяйки двойна лепта наведнъж. Но моят партньор, вече облечен, им каза, че девствеността няма значение за него и се обърна към мен с думи на мила привързаност и целувки; момичетата също ме целунаха, като ме увериха, а и самите себе си, че няма да ме подлагат на други такива публични изпитания, освен по мое изрично желание, и че сега съм посветена, тоест станала съм една от тях.

Тъй като имаше строго правило кавалерът да не се отделя от дамата си, особено през нощта, докато е обвързан с нея, с цел да се запази приятното чувство на принадлежност и да се избегнат евентуални недоразумения при разпределението на партньорите, компанията, след лека закуска от бисквити и вино, чай и шоколад, сервирана в един часа през нощта, се раздели по двойки, които се оттеглиха по стаите. Г-жа Коул беше приготвила за мен и кавалера ми специално легло, в което прекарахме нощта в несекващи наслаждения — бодри и ненаситни, готови да угаждаме на желанията си без край. Сутринта, след възстановителна закуска в леглото, той стана и като ме увери още веднъж в нежните си чувства, ме остави сладко да си доспя, а при събуждането си, докато бързах да се облека, преди г-жа Коул да е влязла, намерих в един от джобовете си портмоне с пари, които ми беше оставил незабелязано; тъкмо си мислех дали имам право да се възползвам от тях — свобода, каквато не бях очаквала, когато г-жа Коул влезе. Веднага ѝ разказах за подаръка и ѝ предложих естествено да си вземе какъвто дял пожелае, но тя ме увери, че джентълменът вече щедро я е възнаградил и в никакъв случай няма да поиска нито част от парите ми, дори и да я умолявам. Отказът ѝ, каза тя, съвсем не е преструвка, така че аз се съгласих да задържа портмонето, а след това тя ми изнесе възхитителен урок по икономика с оглед на бъдещите ми постъпления от нови запознанства в този дом. После смени темата и се върна на удоволствията от предходната нощ и аз научих, без кой знае колко да се изненадам, тъй като вече бях започнала да вниквам в характера ѝ, че тя е наблюдавала всяка сцена от удобно скришно място, определено специално за тази цел, което тя с готовност ми показа.

Едва бе свършила, когато малкото любовно ято от моите нови приятелки нахлу при нас, подновявайки милувките и похвалите. С удоволствие забелязах, че умората от упражненията през изтеклата нощ ни най-малко не се бе отразила върху лицата им — свежи и цъфтящи както винаги. По-късно научих от техните обяснения, че това се дължи на грижите и съветите на г-жа Коул — управителка, каквато рядко се среща. След това те слязоха, както обичайно, в магазина, а аз се оттеглих в стаята си.

Тук прекарах деня, заедно с едно от очарователните момичета, в приятни разговори до пет часа следобед, когато, внезапно обхваната от непреодолима сънливост, се изпънах на леглото и подремнах около час, както си бях облечена. Така ме намери моят кавалер, който, след като попитал за мен, бил насочен и ме открил. Влизайки в стаята ми и виждайки ме легнала сама, с лице, обърнато към стената, за да не ми блести светлината от прозореца, той без никак да се бави, направо смъкнал бричовете си за по-приятно докосване на голо и нежно задигайки фустите ми нагоре, си осигурил изглед изотзад към авенюто на удоволствието, откъдето, както съм лежала на една страна, съм изглеждала лесно достъпна за проникване. Лягайки внимателно до мене, той допрял топлите си бедра и корем плътно до мене и започнал да проправя път за инструмента си. Събудих се доста сепната отначало, но като видях кой е, понечих да се обърна с лице към него, а той ме целуна и пожела да остана в същото положение, само да повдигна горното си бедро и така, получил пряк достъп до желания отвор, скоро го изпълни целия. Удовлетворен и успокоен от близкия досег, той спря за момент, за да се наслади на гледката — уютната вдлъбнатина в задната част на бедрата ми, закътана между неговите бедра и корема му, двамата залепени един в друг като две лъжици, както се изрази той, после непослушният му питомник, станал нетърпелив от принудителния престой, го накара да пристъпи към действие, което и стана, съпътствано от ласки, целувки и други такива, докато завърши с течното доказателство от двете страни, че не сме се изтощили, или че поне бързо сме се възстановили от изпитанията на предходната нощ.

С този благороден и приятен младеж преживях прекрасни мигове. Той беше решил да ме задържи за себе си, поне за така наречения меден месец, но престоят му в Лондон се оказа по-кратък, баща му, който заемаше някакъв пост в Ирландия, внезапно го повика при себе си. Бях готова да го последвам, веднага щом се установи там, както самият той предложи, но нещата се развиха другояче: в Ирландия го запознали с подходяща партия за женитба — приятно на вид и заможно момиче — и той естествено избра по-мъдрото решение, но дори в този момент се погрижи за мен, изпращайки ми щедър подарък, който обаче не можа да компенсира загубата му и да намали искрената ми мъка по него.

Това събитие стана причина и за създаването на празно място в нашето малко общество и г-жа Коул, предвидлива и старателна както винаги, удвои усилията си да го запълни, като ми потърси, след като плановете ѝ за разиграване на картата с мнимото ми моминство пропаднаха, някакво утешение за настоящето ми „вдовство“; трябваше само да се появи подходящият човек.

Но изглежда съдбата ми е била сама да си намирам, каквото търся, макар отскоро да бях на пазара.

Почти един месец мина в общи радости с моите приятелки, които, според правилата, приети в този дом, за разнообразие понякога се отдаваха на прегръдки и милувки една с друга (междувременно баронетът изведе Хариет и я настани в отделна къща), но аз избягвах под различен претекст техните нежности, без да им давам повод за оплакване, всъщност моята резервираност не беше резултат от нежелание, нито от отвращение, истинската причина да се държа настрана беше намерението ми да не се намесвам в избора и пристрастията на моите приятелки, които макар и външно да не показваха ревност, може би тайно завиждаха на външния ми вид, във всеки случай, показваха предпочитания към моята особа, а аз не исках да създавам дрязги между тях. Така, обичана от цялата компания, продължих да живея там, докато един ден, около пет следобед, като влизах в магазина за плодове на „Ковънт Гардън“, за да купя трапезни плодове за мен и младите жени, ми се случи следното.

Докато се пазарях за цената на това, което исках, забелязах, че ме наблюдава някакъв млад джентълмен, чието богато облекло привлече вниманието ми, иначе в него нямаше нищо особено — беше блед, елегантен и с много слаби крака. Не беше трудно да разбера, че се интересува от мен, защото ме гледаше, без да отмества поглед, и скоро се доближи близо до кошницата, край която бях, и плати първата предложена цена. Сигурно ме помисли за скромно момиче, защото не носех нито пера, нито други украшения, с които се кичеха публичните жени, а само сламена шапка, бяла рокля и чисто бельо — и най-вече, видът ми бе някак естествено скромен (дори и днес не съм лишена от този си вид, въпреки всичко, което съм практикувала), така че нищо не му подсказваше с какво се занимавам. В следващия момент ме заговори, а аз поруменях, сякаш от това, че не го познавах, с което още повече го отдалечих от истината, и отговорих леко объркана и смутена, като същинска невинна девойка. Той реши, че е разчупил леда и продължи с няколко насочени въпроса и аз вложих толкова наивност, простота и дори детинщина в отговорите си, че той, който ме бе харесал от пръв поглед, не намери никакви основания да се усъмни в мен и вече бе готов да се закълне в моята скромност и неопитност. Накратко, мъжете, веднъж хванати в капана на нашите прелести, се оказват невероятно лековерни, колкото и да се гордеят с превъзходството си, нещо повече — най-мъдрите сред тях най-много оглупяват по жените. Един от въпросите му беше дали съм омъжена. Отговорих, че съм твърде млада и не съм и мислила още за това. Що се отнася до моята възраст, скрих една година и се представих за ненавършила седемнадесет, а за това с какво се занимавам, му казах, че съм учила занаят при една шапкарка в Престън и съм дошла в града при своя родственица, която се оказала починала и сега живея и прислужвам на една друга шапкарка тук в града. Това последното не беше много добре измислено, но той го прие за чиста монета под влияние на растящата страст, която му бях вдъхнала. След като успя да научи от мен, много умело, както сигурно смяташе, името на господарката ми и адреса на жилището ми, той ме натовари с най-редки и най-скъпи плодове и аз си тръгнах, замислена върху последиците от тази случка.

Щом се прибрах при г-жа Коул, аз ѝ разказах какво се случи и тя съвсем разумно заключи, че ако той не е тръгнал след мен, нищо страшно не е станало, а ако се появи, както ѝ подсказва опитът, тя ще има грижата да разучи всичко за характера и състоянието му, за да знае дали си струва да започне играта, а междувременно моята роля ще бъде най-лесната, тъй като ще трябва само да следвам съветите ѝ до последното действие.

На следващата сутрин, след като прекарал вечерта в събиране на сведения за г-жа Коул, както научихме по-късно от съседите, (оказа се, че бе получил най-благоприятни отзиви за нея), моят джентълмен дойде с каретата си в магазина, където г-жа Коул вече го очакваше. Той поведе с нея разговор за шапкарство и други галантерийни стоки, а аз седях, без да вдигам очи, поръбвайки един волан с най-голямо усърдие. По-късно г-жа Коул отбеляза, че впечатлението, което съм му направила, изобщо не рискувало да бъде развалено от присъствието на Луиза и Емили, които работеха заедно с мен. След като напразно се опита да улови погледа ми (тъй като аз упорито държах главата си наведена, сякаш изпитвам чувство за вина, задето съм разговаряла с него и съм го окуражила да ме последва) и след като даде нареждания на г-жа Коул къде да изпрати покупките и по кое време ги очаква да пристигнат, той излезе, вземайки със себе си някои от нещата, за които бе заплатил прещедро.

ОСМА ЧАСТ

Момичетата изобщо не бяха разбрали кой е загадъчният нов клиент, но щом останахме сами, г-жа Коул ме увери въз основа на дългия си опит, че работата ще се изпече, защото от нетърпението му, от маниерите и погледите му била сигурна, че няма да стане засечка, единствения въпрос, който оставал, бил за характера и състоянието му, но с нейното познаване на града скоро щяла да знае всичко.

И наистина, само след няколко часа, разузнаването ѝ доложи, че господинът, който е по петите ми, е не друг, а самият мистър Норбърт — джентълмен, наследник на огромно състояние, което той обаче, поради неразумната си природа, харчел за удовлетворяване на пороците си, без да си прави сметката, при което, изпитал вече всички обичайни начини на разврат, бе развил вкус към преследване на девици, съсипвайки живота на не една за осъществяване на целите си; използвал ги, докато му омръзнат или охладнее към тях, или пък попадне на ново лице, после безпроблемно се отървавал от тях, оставяйки ги на собствената им съдба, но нямал никакви угризения, защото гледал на отношенията си с тях като на проста сделка.

Изхождайки от тази информация, г-жа Коул заключи, че характер като неговият е истинска находка, че би било грях да не се възползваме от него и че според нея при всички положения на него му трябва точно момиче като мен.

Когато стана време, тя отиде в жилището му, което било обзаведено великолепно и много луксозно със специално внимание към всички удобства за удоволствия. Там го намерила да я чака с нетърпение, поговорили за работата ѝ, той я попитал как вървят продажбите на галантерийни стоки, тя казала, много зле, после се оплакала от прислугата и така нататък и след като приключили с преструвките, разговорът естествено стигнал до мен; тогава г-жа Коул, влизайки в ролята си на добрата стара бъбрива клюкарка, която все изпуска по нещо, което не е трябвало да издава, му разказала една измислена история за мен и като използвала цялото си умение, я представила съвсем правдоподобно, с точни подробности и такива хвалби по мой адрес, че той бил спечелен напълно за целите ѝ, без нейното реноме на почтена жена да пострада ни най-малко. Но когато той, възбуден и доведен до ръба на желанието от нейните думи, решил да ѝ намекне за намеренията си спрямо мен, и след като с много усилия успял да насочи разговора натам (тя се преструвала, че не схваща накъде бие той) и да я накара да го разбере, тя като истинска лъвица се хвърлила да брани името си на скромна и почтена жена, която се занимава с честна търговия и няма нищо общо с подобни работи, при цялото ѝ уважение към такъв високопоставен господин като него, не можела да направи нищо, и била толкова убедителна, че трябвало да се срещнат още три-четири пъти, докато той получи поне малко надежда да постигне нещо с нейна помощ, от която наистина се нуждаеше, след като беше разбрал, че всякакви писма, бележки или преки домогвания до мен са невъзможни — всичко това още повече вдигна цената ми в неговите очи.

Г-жа Коул все пак беше достатъчно внимателна да не проточва сделката много дълго, защото колкото повече време минаваше, толкова по-голяма ставаше вероятността той да разкрие по някакъв начин истинската ѝ дейност и така, след няколкото срещи тя отстъпи, признавайки му, че я е спечелил с настойчивите си молби и обещания, а всъщност се трогна чак когато ѝ бе предложена значителна сума за услугата, и дори след това пак продължи да се преструва, че добродетелните ѝ пръсти за пръв път докосват пари за подобна цел, че само заради него отстъпва и така нататък — такава артистка бе г-жа Коул.

Ето така, след като мина през всевъзможни трудности и пречки, необходими за засилване на желанието му и за покачване цената на наградата, той попадна в плен на малката красавица — моя милост, и бе доведен до такова глупаво нетърпение, че г-жа Коул изпита почти разочарование от леснотата, с която налапа въдицата, тъй като обичаше да се хвали с уменията си, а той скоро ѝ отне тази възможност. Интересно, че в други обстоятелства мистър Норбърт сигурно нямаше да е така късоглед — той много добре познаваше града и беше наясно с триковете, които прилагаха такива като г-жа Коул, но всяка нова страст дотолкова го увличаше и пришпорваше към набелязаната цел, че ако някой се опиташе да му отвори очите, едва ли щеше да му благодари, по-скоро щеше да се разгневи, че му разваля удоволствието. Когато дойде моментът, г-жа Коул получи сто гвинеи на ръка за посредничеството си и още триста за „малкото бижу“, които пари тя взе като компенсация за мъките, които е изживяла и за пожертваната си (за пръв път в живота!) съвест, без да се смятат няколкото по-дребни подаръци, направени още по време на преговорите, когато му бях представена за кратко, изигравайки ролята си на невинна девица — нещо, което за мое собствено учудване, ми се отдаваше съвсем лесно, външният ми вид и жестовете ми говореха за непокътната невинност, точно каквато мъжете ревностно изискват от нас и то не за друго, а само за да се нагостят до насита с удоволствието да я погубят, и каквато за тяхно съжаление, въпреки всичките им умения, не винаги могат да различат от фалшивата такава.

Когато клаузите на споразумението бяха договорени и плащането — извършено, вече не оставаше нищо друго, освен изпълнението на основния предмет, който изискваше предаването на моята особа на негово свободно разположение. Тогава г-жа Коул повдигна много умело въпроса за мястото на изпълнение и успя по най-незабележим начин да го накара да мисли, че неговото собствено желание и молба е това копие на венчавка да се състои в нейния дом. Първо каза, че наистина в никакъв случай не би позволила в дома ѝ … за нищо на света не бива някой от прислугата или работещите тук да узнаят … чистото ѝ име щяло да се опетни завинаги … и всевъзможни от този род. Накрая обаче така го извъртя, че се оказа едва ли не, че му прави още една малка услуга, след като е направила вече толкова много, но виждате ли, ще отстъпи и този път за последно, само да е доволен.

След това беше определена датата на нощта, с цялото полагащо се уважение към нетърпението му, като междувременно г-жа Коул не пропусна да ме инструктира най-подробно и да подготви всичко необходимо така, че да изляза с чест от положението, доказвайки несъществуващата си девственост; за целта способстваха две неща: едното беше, че природата ме бе облагодетелствала с тясна структура в тази част на тялото ми, а другото, което касаеше обичайните симптоми на кървене, съпътстващи, но не винаги, дефлорацията, беше едно хитроумно изобретение на г-жа Коул, в което тя ме посвети, но за него — когато му дойде времето.

Най-сетне, след като всичко беше нагласено за приемането на мистър Норбърт, една вечер в единадесет часа, при пълна секретност и тишина, господинът беше въведен и представен пред мен в спалнята на г-жа Коул, където, в едно старомодно легло, лежах аз — напълно разсъблечена и с уплашен вид, аз наистина се страхувах, не, разбира се, от това, което плаши истинските девици, а от другото, което ми предстоеше, а именно да се разделя привидно с девственост, каквато не притежавах и този страх може би бе дори по-силен, така че изражението на объркване и смущение не беше съвсем престорено, или поне не можеше да се различи от истинското, особено от замъглени очи като на моя любим — нека го наричам така, защото винаги съм смятала, че думата „лапнишаран“ е твърде жестока за мъжете, излъгани от нас.

Г-жа Коул ми прошепна няколко думи, както се прави според обичая, когато младо момиче се предоставя на волята на мъжа, след което ни остави сами в стаята си, която впрочем беше добре осветена по негово желание, а това вещаеше по-стриктен оглед, отколкото в крайна сметка бе извършен. Мистър Норбърт, все още напълно облечен, дойде край леглото, където аз скрих главата си под завивките и оказах продължителна съпротива, преди да го допусна дори до устните си за целувка, вярно е казано за такива случаи, че фалшивата добродетел се брани по-яростно и от истинската. Оттам той посегна към гърдите ми, но аз пуснах в действие зъби и нокти, докато накрая, уморен от съпротивата ми и вероятно решил, че по-добре ще се справи с мен, ако легне в леглото, той бързо свали дрехите си и дойде при мен.

Междувременно от краткия поглед, който успях да му хвърля, ми стана ясно, че насреща ми стои човек, който далеч не отговаря на изискванията за сила, необходима за справяне с непокорни девици; видът му беше доста слабоват, а тенът — болезнен, вместо да изглежда като як доброволец, готов за бой, той приличаше по-скоро на болник, насила пратен на тежка служба.

Струва ми се, че нямаше и тридесет, но апетитът му вече бе така намалял, че се възбуждаше само от най-пикантни ястия, а пък тялото му, по начало недостатъчно здраво, бе изтощено и съсипано от непрекъснато прекаляване с удоволствия, които бяха свършили работата на шестдесет лета върху пролетта на живота му, оставяйки му все пак огъня и въображението на младостта — всичко това неумолимо го тласкаше по нанадолнището към пропастта.

Лягайки, той сграбчи завивките, в които се бях увила; позволих му да ги изтръгне от ръцете ми и сега лежах открита, както ме искаше, беззащитна не само за атаките му, но и за оглед на чаршафите, където се бях мятала в опитите си да се защитя и ясно можеше да види, че няма никаква нагласена подготовка, макар че, в интерес на истината, той се оказа не така стриктен в огледа, както бях очаквала от опитен практик като него. Той разкъса долната ми риза, ядосан, че толкова време скриваше гърдите ми от погледа ми, както и най-важното авеню, но иначе във всяко отношение се държа с уважение и нежност, без да получи от мен съответното, поради характерната ми роля. Трябваше да изиграя всички страхове, опасения и дори ужас, които се предполага, че изпитва едно съвършено невинно момиче, попаднало за пръв път с гол мъж в леглото. Затова не получи нито една целувка, която не си е извоювал, двадесет пъти махах ръцете му от гърдите ми, чиято твърдост сигурно задоволи очакванията му за недокосвана стока. Но тъй като постепенно ставаше все по-нетърпелив, накрая не издържа и се хвърли отгоре ми и се опита да ме изследва с пръст, при което аз се оплаках горчиво, казах му, че не съм очаквала да прави това с тялото ми … че съм съсипана … не знам какво става … трябва да стана, да се махна оттук …, а в същото време стисках здраво бедрата си и нямаше сила, поне у него, способна да ги разтвори. Имах предимството да командвам и моите, и неговите движения и затова измамата се осъществи като по ноти. Междувременно инструментът му, който беше от онези размери, дето се хлъзгат навътре и навън, без да ги усетите, се беше втвърдил и сочеше право към онази част, която сключените ми бедра бяха залостили и разбирайки най-сетне, че със сила нищо няма да постигне, той прибягна към молби и убеждения, на които аз отговарях засрамено и боязливо, че се страхувам да не ме убие …

Господарю! … Не бива така … никога не са ми правили такова нещо … не виждате ли колко страдам? … — всичко това изречено с най-детински жалостиво-хленчещ тон, който ми се струваше подходящ за изразяване на невинност и ужас.

Най-накрая все пак се престорих, че отстъпвам на пламенната му настойчивост в думи и действия и едва-едва разтворих бедра, колкото да докосне процепа с върха на инструмента си, но щом се опита да го вкара, аз се извъртях рязко настрани и изпищях, толкова силно, сякаш ме е пронизал в сърцето, при което го отхвърлих от мен, както необязден жребец отхвърля ездача си. Това явно го ядоса, но съвсем не защото се дърпам, напротив, готова съм да се закълна, че така още по му харесвах, личеше си как всяка трудност му доставя удоволствие, дори да го наранява. Разгорещен вече до степен, нетърпяща повече отлагане, той пак ме яхна и ме замоли да имам малко търпение, като ме галеше и успокояваше с какви ли не думи и уверения, че ще ми даде каквото поискам, и тогава аз се престорих, че омеквам и негодуванието ми от това, което ми прави, намалява, така че му позволих да разтвори бедрата ми и да опита пак, в това време очите ми зорко следяха движенията му и точно щом се допря до процепа, пак се дръпнах с писък, сякаш усещам нетърпима болка — обстоятелство, което не пропуснах да придружа със съответните жестове и оплаквания, че ме боли … че той ще ме убие … сигурно ще умра … такива бяха най-честите възклицания. Но сега, след повторния опит, който с нищо не му беше помогнал да влезе, напрежението му се повиши до такава степен, че му бе невъзможно да спре или да се владее, и той внезапно тласна със все сила, което ме свари почти неподготвена, и се намърда в предната част на отвора, откъдето обаче скоро бе жестоко изхвърлен отново, не без съпътстващите силни викове и възклицания, сякаш болката ме е накарала да забравя напълно, че някой може да ме чуе. Не ми беше трудно да забележа, че той е предоволен, поради предполагаемите причини за страданията ми и нещо повече, нямаше да е по-щастлив, ако веднага бе влязъл във владение. Излизаше, че с моята фалшива девственост го докарвах до по-висше блаженство, отколкото ако наистина бях девица. Докато се боричкахме така, той се изпразни, така че временно пооблекчен, отново се зае да ме утешава, окуражава и всячески да се опитва да ме предразположи да понеса още един опит, подготовката и събирането на сили за който започна с докосвания и алчни погледи по цялото ми тяло, задоволството си от което изрази с възторжени похвали и целувки, положени навсякъде, беше като замаян от гледането, пипането и играта с отделни мои части. Но силата му не се връщаше и неведнъж той стигаше до портите и почукваше, без да е в състояние да влезе. Чудех се дали някога изобщо ще успее, дори да разтворех широко портала, той пък не се притесняваше, защото си мислеше, че си нямам понятие от естеството на нещата и доста време измъчи и себе си, и мен, преди да успее да възобнови атаките с някакви изгледи за успех, дотогава го поизпотих здраво; най-сетне рано сутринта — задъхан, плувнал в пот и изтощен, той постигна половинчат успех при втория си сериозен опит, навлизайки някъде до средата, докато аз виках и се оплаквах от огромната му сила и чудовищния размер на това, което ще ме разцепи и убие. Накрая, грохнал от толкова атлетически занимания, моят шампион започна да показва признаци на крайна отпадналост и неотложна нужда от почивка. Целувайки ме с много нежност, той на секундата заспа, а аз, щом се уверих, че нищо не вижда и не чува, нито пък ще се разбуди от движенията ми, се заех да изпълня съветите на г-жа Коул за усъвършенстване знаците на девствеността ми.

В четирите ъгъла на леглото, точно в основата на дървените колони, имаше по едно малко чекмедженце, така изкусно вградено в резбованата дървения, че и най внимателния поглед можеше да го пропусне, тези чекмедженца се отваряха и затваряха с докосване на пружинка и във всяко от тях беше поставена стъклена чашка, пълна с предварително подготвена течна кръв и потопена в нея гъба, за използването на която бе достатъчно само да протегна ръка, да я извадя и да изстискам между бедрата си количество, доста по-голямо от необходимото за спасяване на псевдодевичата ми чест, след което да я поставя обратно на мястото ѝ и да щракна пружинката, унищожавайки всяка следа и възможност за разкритие — за всичко това стигаше четвърт минута и нямаше значение от коя страна се намирам, тъй като и четирите тайни скривалища бяха заредени да са ми под ръка. Вярно наистина, че ако се бе събудил точно в този момент, най-малкото щях да потъна в земята от срам, но пък той не се събуди и аз си знаех, предвид мерките, които бях взела да го изтощя, че шансът да ме хване бе хиляда към едно в моя полза.

Сега напълно успокоена и без да се страхувам, че може да ме заподозре, аз се опитах да поспя, но не можах, защото бях нещо неспокойна, а и скоро моят джентълмен се събуди и като се обърна към мен, показа, че няма намерение да уважи почивката ми: защото целувките и прегръдките му говореха, че е готов за нови битки; аз се престорих, че сега отварям очи и се оплаках, че ме безпокои и че имам силни болки. Нетърпелив за удоволствия, обаче, и за постигане на пълен триумф над девствеността ми, той с думи се опита да преодолее съпротивата ми и да ме уговори за още малко търпение; и аз, тъй като си бях подсигурила белезите от победното му насилие, си позволих да го изслушам спокойно, макар да си мислех, че няма да е зле да го помъча още малко. Продължих да стена и хленча, че ме боли, че не мога да понеса повече … какво ми е направил … това е нещо лошо … той е лош … ах, какъв лош господин! В този момент той съзря бедрата ми, ризата ми и чаршафите, изцапани с кръв, която той помисли за обилен девичи излив вследствие от неговото полунавлизане — убеден и въодушевен от гледката, той изпадна в буйна радост и екзалтация. Илюзията бе пълна, в главата му не се появи друга мисъл, освен че е дълбал в неотваряна мина, и тази едничка мисъл, доказана по безупречен начин, го накара да удвои нежността си към мен: започна да ме целува в екстаз, да ме успокоява и да ме моли да му простя за болката, която ми е причинил, казваше, че това е нещо временно, че най-лошото вече е минало и че с малко постоянство и кураж, бързо ще се оправя и след това вече ще изпитвам само най-голямо удоволствие; малко по малко аз му позволих да ме убеди и предавайки се, бавно разтворих бедра, давайки му свобода за достъп и той внимателно навлезе, докато аз правех всичко възможно чрез умело извиване и гърчене да му създам изкуствено затруднение, така че да напредва инч по инч с най-големи усилия и през цялото време мъчително се оплаквах, докато най-сетне, влагайки все сили в начинанието, той напълно успя да нанесе, както си въобразяваше, последния смъртоносен удар на девствеността ми, давайки ми повод да надам ужасен вик, докато той триумфираше като петел с пляскащи крила, качен върху кокошка; той продължи да преследва удоволствието си и то скоро нарасна, подсилено от мисълта за пълната победа, до степен на разтапяне, а аз лежах под него и изпълнявах ролята на дълбоко наранено, останало без дъх, уплашено, съсипано момиче — вече не девица.

Може би Ви се иска да знаете дали не съм изпитала някакво удоволствие? Уверявам Ви, че никакво или почти никакво, наистина, малко преди самия край изпитах нещо, беше слабо, механично усещане, резултат от дългото боричкане и честото дразнене на моите чувствителни части, но то не беше истинско удоволствие, защото първо на първо, аз не харесвах този човек, комуто бях позволила да ме прегръща по чисто търговски причини и второ, не бях очарована от ролята, която трябваше да играя, каквито и извинения да си измислях в мое оправдание, но все пак именно тази моя безчувственост ми помогна да бъда господарка на ума и сетивата си и да успея да изпълня успешно измамническия номер.

Възстановила се най-накрая, уж от неговите нежни утешителни думи, целувки и прегръдки, аз го укорих, че ме е съсипал, но моите жалби само добавяха към задоволството му, че е успял да извърши замисленото, малко по-късно, макар и с недостатъчен устрем, той реши да пристъпи отново към работа, но аз категорично отказах всякакви по-нататъшни опити под предлог, че силно ме боли, че не ще мога да понеса още един опит — така ласкаех самочувствието му, а всъщност исках да го пощадя, защото виждах, че е останал съвсем без сили. Тогава той любезно ми пожела да си отдъхна и излезе, освобождавайки ме за миг от досадното си присъствие, в следващия момент при мен влезе г-жа Коул, повикана от него, за да се запознае с безупречните доказателства за моята девственост, което тя с най-голяма радост направи.

Можете да се досетите как жена с нейния опит и характер използва положението, за да го обсипе с укори — смесица от срам, гняв и съчувствие към мен, и най-вече колко доволна остана, че всичко завърши добре, за последното, вярвам, беше напълно искрена. Сега, след като отпаднаха доводите, които бе изложила пред него, за да го накара да остане в дома ѝ през първата нощ, като например естествения момински страх от прекарване на нощта в чуждо жилище насаме с непознат господин, тя се обърна към мен със съвет да ходя при господина винаги, когато ме повика, без обаче да напускам работата си, за да се опази къщата ѝ от скандал, и да не се страхувам, че няма да си намеря добър съпруг. Всичко това изглеждаше разумно на мистър Норбърт, комуто и през ум не мина, че ако тя не желае той да идва в дома ѝ, то е за да не открие с какво всъщност се занимават момичетата, за него важното беше, че съветите ѝ напълно отговаряха на собствените му желания. И така, той си тръгна, оставяйки ме да си почина напълно заслужено, г-жа Коул излезе да го изпрати, извеждайки го незабележимо от дома си, след което се върна при мен и ме поздрави за успеха. Вярна на принципите си, тя отказа да вземе от парите, които бях изкарала, и сега вече разполагах с едно истинско малко състояние.

Отново бях държанка, както преди, и редовно получавах съобщения от мистър Норбърт по определен човек, когото винаги пресрещах и бях достатъчно внимателна да не дам никакъв повод за съмнение относно отношенията ми с г-жа Коул, а и мистър Норбърт беше така изцяло отдаден на разкоша и градските развлечения, че нямаше време да се занимава със собствените си проблеми, камо ли с моите.

Съдейки от собствения си опит, мога да кажа, че няма по-добре платени или по-гледани държанки от тези, които имат омаломощени от разврат или възраст любовници; неспособни да любят, те усещат, че жената трябва да бъде задоволена по някакъв начин и я обсипват с хиляди дребни нежности, подаръци, милувки и доверяване на тайни, полагайки най-голямо старание да компенсират природната си немощ, и в това търсене на начини за доставяне на изтънчени удоволствия прибягват до какво ли не, за да събудят задрямалите си сили и да излъжат природата, като в крайна сметка още повече влошават състоянието си. Тяхното нещастие е, че след като раздразнят жената с опипване, палави закачки и чувствени движения и достигнат до някакво немощно удоволствие за себе си, те в същото време разпалват пожар в обекта на страстите си, който сами не могат да потушат, и по такъв начин тласкат жената да търси облекчение в ръцете на друг, който да довърши започнатото от тях, така те, без да осъзнават, стават сводници на любимките си за намиране на по-енергично и задоволяващо изпълнение; защото жените, особено от нашия вид, колкото и благосклонни да се показват, винаги запазват една независима територия вътре в себе си, нещо като душевна кралска резиденция, която се ръководи от свои закони, един от които е никога да не бъркат намеренията с действията.

Мистър Норбърт се оказа такъв неприятен случай: макар да се кълнеше, че ме обича безкрайно, никога не можеше да стигне до главното наслаждение с мен без дълга, разнообразна и уморителна подготовка, оставяйки ме след това едновременно изтощена и възпламенена.

Понякога искаше да лежа съблечена чисто гола на килима до камината и ме разглеждаше повече от час, като ме караше да се въртя във всички посоки, после ме целуваше навсякъде, дори и в най-тайните места. Пръстите му бяха много нежни и когато ме галеше или проникваше в мен с пръст, достигах до истинска лудост, след което за съжаление следваше краткотрайна ерекция и преждевременно воднисто изпразване като подигравка на желанията, разпалени в мен.

Една вечер, на връщане от дома му в състояние на повишена възбуда, която жезълът му бе твърде слаб да успокои, завивайки край ъгъла на улицата, бях застигната от млад моряк. Облеклото ми, както винаги, бе спретнато и чисто, а в походката ми предполагам е имало нещо неспокойно поради обърканите ми чувства. Внезапно той ме сграбчи и без да се церемони, ме целуна страстно и сладко. Първата ми реакция беше гняв и възмущение от грубостта му, но щом го огледах, отношението ми се промени, защото той беше висок, мъжествен, хубав и в тяло, и в лице, така че вместо да се развикам, аз се обърнах към него с тих глас и го попитах какво иска, а той със същата откровеност и живост, с каквато започна, ми отговори, че предлага да ме почерпи чаша вино. Сигурно ако бях в по-спокойно състояние на кръвта, а не под влияние на разбудените си желания, щях да му откажа без колебание, но някак си без да разбера как и защо, дали поради настойчивите желания в мен или поради фигурата му, или неочакваните обстоятелства, или ако щете поради комбинацията от всичко това, бях обзета от любопитство да видя как ли ще свърши тази случка, в която имаше странна тръпка за мен от това, че с мен се отнасяха като с обикновено улично момиче, и аз мълчаливо се съгласих, накратко — подчиних се не на разума си, оставих се напълно на сетивата си, съгласих се да бъда повлечена от този боен кораб, който ме обгърна с ръце така, сякаш винаги ме е познавал и ме заведе в най-близката таверна, където ни настаниха в едно малко странично помещение. Тук той дори не дочака да донесат поръчаното вино, а се нахвърли върху мен, разтвори нагръдника ми и оголи гърдите ми, които жадно целуна с бързината на крадец, страстта му не търпеше церемонии, а и без това мястото не бе подходящо за такива, нямаше никакви удобства — два-три почупени стола и една разкривена маса представляваха цялото обзавеждане. Без да му мисли много, той ме притисна към стената и задигна фустите ми, извади оръжието, размаха го пред мен — истински здрав клин, и се захвана за работа с цялото нетърпение и устрем, събирани вероятно през дългото време на пътуването му по океаните. Аз застанах в поза на ездач и се постарах да му помогна да влезе, но нещо все пак не му хареса и той смени стратегията: вдигна ме и ме положи по лице върху масата така, че главата ми остана извън ръба, после задигна фустите и разкри задните ми части пред слепия си, настървен водач; той навлезе между бедрата ми и, чувствайки, че не уцелва точната врата, а отчаяно чука на другата, аз му казах за това.

Ууф, душицо! — каза той. — В буря пристан не подбирам!

Все пак смени посоката, слезе по-надолу и го намести където трябва и като го вкара мощно, се задвижи напред-назад като побеснял, и така ме възпламени и подпали, че както бях предразположена, когато го срещнах и развълнувана от случилото се, още в началото се загубих в разтапяща сладост и, конвулсивно стискайки го, извлякох от него изобилен изблик, който засили моя екстаз — съвършеното сливане на желанията ни ме заля като потоп и едновременно сгря като горски пожар.

Чак когато свърши, се замислих как ще се отърва от него, защото, колкото и да ми беше приятно да изпитам огромната разлика между неговата гореща мъжка сила, изляла се щедро върху мен, и досадните игри на опипване, които ме бяха довели до тази необмислена постъпка, сега аз охладнях и започнах да схващам опасностите от едно такова обвързване с абсолютно непознат, който заговори за прекарване на цялата нощ с мен с такава решителност, че се уплаших да не би да не ме пусне, колкото и симпатичен да изглеждаше, на първо време прикрих притесненията си и се престорих, че с готовност ще остана, само че, казах му, ще трябва да прескоча до квартирата си набързо, там очакват да им съобщя нещо важно и веднага се връщам. Той лековерно прие това за истина, като вероятно си помисли, че съм една от тези нещастни прислужнички, пращани по поръчки из града, които с радост се отдават на първия срещнат грубиян, благоволил да им обърне внимание и затова разбира се, щом си свърша работата, ще бързам да се върна при него. Разделихме се, докато той поръчваше вечерята, която обаче щеше да му се наложи да изяде, лишен от компанията ми.

Когато се върнах у дома и разказах на г-жа Коул за приключението си, тя обрисува с най-силни думи опасните последици от подобни волности, особено рисковете за здравето ми, ако така лесно и необмислено отварям крака, и аз тържествено обещах никога вече да не дръзвам да го правя отново и удържах на думата си, но прекарах доста дни в непрекъснати тревоги и безпокойство да не би удоволствието от случайната ми среща да даде някакви неприятни последици, нямаше нищо такова, от моя моряк ми остана само хубавия спомен, което му признавам сега и се надявам записаното тук да послужи като извинение към него.

Изминала бе вече четвърт година, откакто живеех с мистър Норбърт, през който период времето ми бе разпределено между посещения при господина и забавления в дома на г-жа Коул; мистър Норбърт ми плащаше щедро за безропотното понасяне на всичките му капризи и за това, че, както казваше, бил намерил в мен цялото разнообразие, което преди бе търсил в много жени, излизаше, че благодарение на мен е загубил вкус към постоянна смяна на лицата. Успях неусетно да го науча да ме цени и уважава, което за мен беше важно и донякъде ме ласкаеше, а и за неговото здраве бе също полезно, защото малко по малко го бях свикнала да живее в нещо като брак с мен, успокоявайки обърканата му душа, внасяйки известна умереност в практикуването на удоволствие без прекомерност и коригирайки някои от вредните му навици, които бяха съсипали тялото му и отнели жизнените му сили; той стана по-спокоен, по-умерен и разбира се, по-здрав; в знак на благодарност за всичко това състоянието ми растеше, докато неочакван обрат на съдбата измъкна рога на изобилието от ръцете ми.

Сестрата на мистър Норбърт, лейди Л., към която той беше силно привързан, пожела той да я придружи до курорта Бат — услуга, която разбира се, не можеше да ѝ откаже; съответно, макар че не смяташе да бъде далеч от мен за повече от седмица, той се сбогува с мен с такава мъка на сърцето, сякаш предчувстваше нещо, оставяйки ми сума далеч над обичайната за такъв срок, който обаче се оказа най-дългият и всъщност последен; защото само два дни след като пристигнал в Бат, той попаднал на някакъв джентълмен, с когото се запили без всякакви задръжки, след това вдигнал висока температура и починал така скоропостижно, че дори не успял да изтрезнее. Ако бе имал време да дойде на себе си, може би щеше да напише завещание в моя полза. Но стана така, че го загубих завинаги. Обаче животът на една лека жена винаги е пълен с изненади и аз скоро възвърнах веселостта си — отново бях извън списъка на държанките, щастливо завърнала се в малкото общество, от което през изминалото време донякъде бях откъсната.

Г-жа Коул продължи да бъде дружелюбна към мен и ми предложи помощта и съветите си при избор на нов партньор, но аз бях достатъчно заможна, за да не мисля веднага за такъв; що се отнася до природния зов за удоволствие, той ни най-малко не ме безпокоеше поради съзнанието, че с лекота мога да го задоволя винаги, когато пожелая в дома на г-жа Коул, където Луиза и Емили си живееха по стария начин и поради честите посещения на Хариет, която ме забавляваше с весели разкази за щастливия си живот с баронета, когото тя обичаше нежно и вярно, въпреки че му беше само държанка; той ѝ бе осигурил материална независимост, приписвайки ѝ значително наследство. Така живях известно време, свободна от задължения, когато един ден г-жа Коул, която винаги споделяше всичко с нас, ме осведоми, че някой си г-н Барвил, бивш неин наемател, е дошъл в града и си търсел подходяща компания, което не било толкова лесно, като се имало предвид странностите на желанията му: той не само страстно обичал да бъде безмилостно шибан с камшик, но и да налага другите, така че ако и да плащал прещедро на всеки, който има куража да се съгласи с начина му на забавление, малко били тези, които издържали на настроенията му. И което било още по-странно, господинът бил млад, докато подобни приумици били по-характерни за напреднала възраст, когато забавените жизнени сокове търсят силна възбуда чрез бичуване на онези части, за да ги събудят за действие с помощта на такива или други подобни средства.

Г-жа Коул ми разказа това не като предложение да извърша услугата; тя знаеше, че съм достатъчно самостоятелна и не се нуждая от пари в момента, обаче изкушението да изпитам нещо необичайно внезапно ме накара да приема работата; не че някога бях изразявала или чувствала и най-малкия импулс или любопитство да позная вкуса на удоволствие, което обещава и доста болка, нито бях одобрявала подобни насилнически методи. Какво тогава беше това? Струва ми се, че освен някакъв чудноват, неочакван и за мен самата каприз, освен желание да експериментирам с нещо ново, съгласието ми бе и резултат от желание да покажа на г-жа Коул колко съм храбра, както и да я освободя от по-нататъшни грижи да търси подходящ човек. Съответно, аз я изненадах и зарадвах с откритата си и безрезервна привързаност към нея и същевременно ѝ спестих неудобството да откаже услуга на познатия си.

Моята добра г-жа Коул беше обаче толкова загрижена за мене, че се опита всячески да ме разубеди, но каквито и аргументи да излагаше, аз още повече настоявах, докато моята упоритост я освободи от угризения, че се предлагам, само за да ѝ помогна или да ѝ се харесам. Примирявайки се с благодарност, г-жа Коул ме увери, че ако не е болката, на която ще трябва да се подложа, тя не би имала никакви скрупули да ме ангажира за тази сделка, но затова пък ще бъда щедро възнаградена и тайната — напълно запазена, така че няма опасност да стана обект на одумки; тя, за разлика от простите хора, които гледали с присмех на подобни занимания, смятала доставянето на удоволствие, от какъвто и сорт да е то, за най-висша цел, стига да е доброволно, и по-скоро съчувствала на такива нещастни хора, отколкото да ги вини, тъй като те са жертва на сили, които не могат да овладеят, а вкусовете им — необичайни, дори отвратителни, са се развили независимо, надделявайки над всякакви разумни убеждения, точно както на някои деликатни стомаси им се повдига при вида на обикновено месо, но го приемат, приготвено пикантно с много подправки в ястия, които на свой ред биха отвратили много хора.

Стоях и я слушах, без да имам нужда от предисловия и насърчение — вече бях дала думата си и бях твърдо решила да изпълня задълженията си. До настъпването на нощта необходимите наставления за това как да се държа и какво да правя ми бяха дадени, а трапезарията надлежно приготвена и осветена; там беше въведен младият господин в очакване да му бъда представена.

Г-жа Коул съответно ме представи, бях в леко неглиже, подходящо, според нея, за упражненията, които щях да изпълня — най-фино бельо и изцяло бели дрехи: фусти, чорапи и сатенени пантофки, като жертва, водена за жертвоприношение, а тъмнокестенявата ми коса, пусната на свободни къдрици над раменете ми, създаваше приятен контраст с цвета на облеклото ми.

Щом г-н Барвил ме видя, той стана прав с видим израз на задоволство и изненада, поздрави ме и попита г-жа Коул как е възможно такова деликатно същество доброволно да се съгласи на страдания и сурови мерки, каквито прилагал той. Тя му отговори с подобаваща любезност и прочитайки в очите ми нетърпение по-скоро да ни остави сами, излезе, след като го посъветва да бъде по-умерен, защото ми е за първи път.

Докато те си разменяха любезности, вниманието ми бе привлечено от фигурата на този нещастен млад джентълмен, който така неразбираемо бе осъден да получава удоволствието си, примесено с бой, като момче, което учителят налага с пръчка, за да се учи по-добре.

Беше изключително рус, с гладка кожа и изглеждаше на не повече от двадесет, макар че се оказа три години по-голям, отколкото го помислих при първата ни среща, може би дължеше младежкия си вид на леко пълното си тяло и ниския ръст, а закръгленото му, свежо лице щеше да е досущ като това на бога Бакхус, ако я нямаше онази странна и необичайна за такова мило лице сянка на строгост, да не кажа суровост, която го лишаваше от лъчезарността, необходима за пълната прилика. Облеклото му беше безупречно чисто и без никакви украси, много по-скромно, отколкото подобаваше на богат човек като него — липсата на показност беше неговият стил.

Щом г-жа Коул излезе, той ме покани да седна до него, а лицето му се освети от най-сладка нежност и добронамереност; по-късно, когато опознах характера му, разбрах как бързо сменя израженията си от едната крайност в другата — резултат от обичайното му състояние на конфликт със себе си или нехаресване на собствената си личност, задето е поробена от такъв отвратителен навик — нещо като фатална предопределеност по рождение, която го бе обрекла на неспособност да изпита удоволствие, без да му бъде причинена силна болка, докато най-накрая постоянно роптаещото му съзнание не стъпка суровата маска, сковала чертите му, която бе съвсем чужда на истинския му характер.

След като ми се извини и ме насърчи да мина през изпитанията, които ми готви, с кураж и постоянство, той се изправи край камината, а аз отидох да донеса инструментите за дисциплиниране от килера. Това бяха няколко пръта, всеки направен от няколко стегнато вързани брезови пръчки, които той взе, опипа и разгледа с най-голямо удоволствие, а аз — с втрисащо предчувствие.

Другото пособие, което двамата заедно извадихме от килера, бе дълга и широка пейка, покрита за омекотяване с възглавници; сега всичко бе готово и той свали сакото и жилетката си, а мен накара да разкопчая бричовете му, да навия ризата му високо над кръста и да я подпъхна, за да не се свлича, докато правех това, погледът ми естествено се плъзна към онзи своенравен малък господар, в чиято чест се правеха всичките тези приготовления; той изглеждаше почти потънал в тялото му, върхът му едва-едва се показваше над къдравите кичури, с които е покрита тази част, точно както малко птиче наднича от тревата.

Като разкопчах жартиерите му, той ми ги даде, за да го завържа с тях за краката на пейката — обстоятелство, необходимо не толкова, предполагам, против евентуалното му бягство, колкото като част от играта, правилата на която той сам си бе измислил.

Заведох го до пейката и, според правилата, го накарах насила да легне върху нея, което той се съгласи да направи, но не без да изиграе нежелание и колебание преди това, след което легна по корем и се кротна да го вържа, вързах хлабаво една ръка и един крак, подпъхнах пак ризата му високо над кръста, а бричовете му смъкнах до коленете и сега той лежеше с напълно разкрити задни части — гладки, розови и заоблени, издигащи се над две пълни бедра, готови да посрещнат мъчението.

Аз застанах над него, хванала един от прътите и следвайки напътствията му, го наложих десет пъти, без да спра, с възможно най-голямо старание и като вложих колкото сила имах в ръката си, гледайки как месестите полукълба потръпват всеки път, но той самият не показа по-голямо безпокойство, отколкото някой омар, хапан от бълха. Междувременно с тревога наблюдавах изненадващо жестоките следи, които останаха: всеки удар бе обелил кожата на тези бели възвишения и сега те бяха силно зачервени, някои от резките дори кървяха със ситни капчици, а по други се виждаха тънки парченца дърво, забити в кожата. Всъщност нямаше защо да се чудя, като се имаше предвид зеленината на клонките, силата на ударите и гладката опънатост на кожата върху тези чувствителни части.

Бях така трогната от жалната гледка, че от сърце съжалявах за предприетото и бях готова да се откажа, мислейки, че му стига толкова, но той ме замоли с нетърпение да продължа и аз го ударих още десет пъти, после седнах да си почина и да огледам кървавото дело. Накрая, претръпнала към гледката, най-вече поради неговото безразличие към страданието, продължих да го дисциплинирам през равни интервали, докато забелязах, че започва да върти и гърчи тялото си по начин, който ясно показваше, че причината не е болката, а ново и властно усещане; любопитна да узная какво е то, в една от почивките се доближих и се загледах в движенията на корема му срещу възглавницата отдолу, после погалих незасегната част от гърба му и пъхнах ръката си под бедрото му, където нещата бяха напреднали и то доста, защото инструментът му, който ми се бе сторил незабележим, или най-малкото незаслужаващ внимание, сега, благодарение на болката върху задните му части, бе достигнал огромен, дори плашещ ме размер и несравнима твърдост, а главата му пълнеше цялата ми шепа. И когато, извивайки се, докато се гърчеше, той откри пълна гледка към това чудовище, видях, че представлява нещо като кръгло бяло филе от най-крехко месо, което също като собственика си, бе набито и късо — повече дебело, отколкото дълго, но щом усети ръката ми там, той ме замоли още по-горещо бързо да продължа с бичуването, иначе никога няма да стигне до последния стадий на удоволствието.

Нямаше как, възобнових отново упражнението с пръчките, докато развалих три от прътите с навързани пръчки и тогава, след едно-две последни мощни извивания и няколко тежки въздишки, той се отпусна неподвижно и каза да спра, което веднага направих, после го развързах, все още смаяна от пасивната му сила и загледана в кожата на обезобразените му задни части, така гладки и бели преди това, а сега — резка до резка червено-виолетови белези, насинена плът, нарязани и кървящи следи до такава степен, че като стана, не можеше да върви, накратко — по-лошо, отколкото ако бе минал гол през шипков храсталак.

А върху възглавниците се бе изляло друго нещо, и неговият мързелан отново се бе скрил в закътаното си гнезденце, като че ли от срам не смееше да си покаже главата, която изглежда нищо друго не можеше да надигне, освен ивици, нашарени върху съседа ѝ отзад, обречен на страдания заради капризите ѝ.

ДЕВЕТА ЧАСТ

Моят джентълмен се облече и успокои, целуна ме и пак ме сложи да седна до него, а той самият седна внимателно на ръба на пейката, защото за него сега бе болезнено да се отпусне с цялата си тежест.

Той ми благодари за изключителното удоволствие, което съм му доставила и забелязвайки вероятно известни признаци на ужас по лицето ми в очакване на моя ред за наказание, ме увери, че няма да ми причини по-голяма болка, отколкото смятам, че мога да изтърпя и то само с мое съгласие, и че той напълно разбира и се съобразява с разликите в пола ни, както и с моята деликатност и неспособност да понасям болка. Насърчена по този начин и донякъде докачена на чест, защото много добре знаех, че г-жа Коул наблюдава всичко от тайното си скривалище, реших да се покажа достойна за изпитанието и да не трепна пред болката; сега вече не се безпокоях толкова за нараняването на кожата си, колкото да не му позволя да тържествува над слабостта ми.

Отговорът ми беше в съответствие с това ми настроение, но куражът ми все още бе повече в главата, отколкото в сърцето и както страхливците бързат да се хвърлят в опасността, от която се страхуват, за да се избавят по-скоро от притесняващите ги очаквания, аз останах доволна от желанието му да се заемем по-скоро с предстоящата работа.

Не се наложи да извърши голяма подготовка; само освободи връзките на фустите ми и ги вдигна, като ги подпъхна съвсем леко около кръста ми, така че да може да ги вдигне още по-високо, ако му се прииска. След това ме огледа с видима наслада и ме постави да легна по лице на пейката; понеже очаквах да ме завърже, както бях направила с него преди това, аз леко се разтреперах от страх, но той ми каза, че по никакъв начин не желае да ме ужасява ненужно, като ограничава движенията ми и макар че възнамерява да ме подложи на известно изпитание, уговорката си остава това да е абсолютно доброволно от моя страна и следователно ще бъда свободна да се надигна, веднага щом болката ми се стори твърде силна. Не можете да си представите колко по-обвързана се почувствах при тези думи и какво въодушевление и увереност придобих — сега вече от сърце желаех да започнем и нехаех за страданията на плътта си.

Задните ми части, оголени до средата, бяха изцяло на негово разположение; той първо се отдалечи на няколко крачки и се загледа захласнато в тях, после някак сепнато подскочи и се озова до мен, където коленичи и ги покри със страстни целувки, след това хвана пръта и с игриви движения нанесе няколко леки удара върху потръпващата маса плът на задницата ми, от които въобще не ме заболя и чак тогава, малко по малко, започна да засилва ударите, докато предизвика зачервяване на кожата, което аз усетих като затопляне, а и той ми описа гледката, сравнявайки цвета на бузите ми с този на другите ми бузи. След като се позабавлява по този начин, той започна да удря още по-силно, и още и още. Сега вече се нуждаех от цялото си търпение, за да не извикам или изплача. Накрая ме удари така зле, че потече кръв, при вида на която той захвърли пръта, отново скочи към мен и зацелува и засмука избилите капчици, което изведнъж облекчи болката. Но след малко ме накара да застана на колене, опряла ръце в земята, и да се разкрача широко. По този начин онази нежна моя част, естествено създадена за получаване на удоволствие, а не на болка, се откри беззащитна пред очите и желанията му; и, загледан жадно в нея, той замахна с пръта, като го насочи така, че острите връхчета на клонките да попаднат там, при което аз не можах да се сдържа да не трепна; малко след това вече се гърчех от болка, а тялото ми конвулсивно се извиваше във всички посоки, излагайки на показ всяка моя част пред ненаситните му очи. Но все още понасях изпитанието без да викам, скоро след това, след кратка почивка, той се спусна необуздано върху тези мои меки части, чиито устни и околности бяха изпитали жестокостта му и сякаш за да компенсира изтърпяното, долепи своите части към моите, после ги отвори, затвори и стисна няколко пъти, скубна леко мъха наоколо — всичко това той извърши диво и страстно, като изпаднал в транс от удоволствие, но след това отново хвана пръта и накара задните ми части да платят за неуправляемостта му, като ги наложи така свирепо, че малко оставаше да припадна, когато най-сетне спря. До последно не бях издала нито стон, нито бях показала недоволство, но в сърцето си се заклех никога вече да не се излагам на подобни упражнения.

Можете да се досетите каква жалка гледка представляваха тези мои нежни възглавнички — зачервени, възпалени и раздрани по ужасен начин и как, без да бях изпитала никакво удоволствие, трябваше да изслушам комплиментите, благодарностите и закъснелите ласки на този, който ми причини болката.

Облякох се що-годе прилично, след това дискретната г-жа Коул ни донесе вечеря, която би направила чест и на кардинал, заедно с най-отбрани вина; тя постави всичко пред нас и отново си излезе, без да каже дума, без да се усмихне, без ни най-малко да наруши уединението ни, което бе странно и тайнствено, но в този момент наистина не можехме да допуснем трето лице до компанията си.

Седнах, без никакво желание, срещу моя касапин, защото като такъв го виждах сега, и наблюдавах с безразличие веселото му, доволно изражение, което бе обида за мен. Но след малко, от необходимост да се възстановя все пак, пийнах чаша вино и хапнах малко и така постепенно се съвзех, а когато и болката започна да намалява, почувствах, че доброто настроение се връща при мен; той забеляза промяната и се постара да направи всичко възможно, за да ме окуражи и развесели, и наистина успя.

Но едва бяхме свършили с вечерята, когато с мен настъпи още една промяна и тя бе направо невероятна: внезапно бях обзета от силно, дразнещо гъделичкане, което просто не можех да сдържам, болката от бичуването се бе превърнала в нетърпима топлина, придружена от боцкане на хиляди иглички и такъв сърбеж, че ме принуди да въздишам, да търкам бедра и да се въртя неспокойно на стола си, много скоро тези знойни усещания преминаха в същинска буря, обхващайки изцяло подложените ми на дисциплиниране части и възбудата достигна до нетърпимо, свирепо жилене. Нищо чудно тогава, че в такова състояние, погълната от пламъци, които унищожаваха всяка въздържаност и почтеност, погледът ми натежа от най-силни желания и даде недвусмислен знак на сътрапезника ми за бедата, в която съм изпаднала, както и за това, че със всяка минута изпитвам все по-нежни желания към него поради необходимостта и надеждата да намеря някакво облекчение.

Г-н Барвил, комуто подобни усещания не бяха непознати, направи опит да откликне на нуждите ми, като за целта дръпна настрани масата и започна да ме опипва; макар и неумели, докосванията му мигновено поохладиха пожара в мен, но съвсем не колкото ми се искаше, тогава той се разкопча и се опита да раздвижи ленивия си инструмент, но изчервявайки се от неудобство, призна, че нищо не може да се очаква от него, ако не го взема в ръка и се опитам да съживя мудните му, задрямали сили, а още по-добре да освежа болката на неотдавна кървящите му рани; явно този уред притежаваше сила колкото такъв на малко момченце, освен ако не бъде шибан. Осъзнавайки, че за своя собствена облага ще трябва да се заема пак за работа, аз побързах да се съглася с желанието му и да изпълня ритуала, но този път в съкратена версия: той наведе главата си върху облегалката на стола, аз грабнах пръта и още при първите удари с радост забелязах, че обекта на желанията ми дава признаци на живот и скоро, като докоснат с магическа пръчица, се изправи в целия си величествен вид. Той се разбърза да ме облагодетелства и ме метна върху пейката, но задните ми части така силно ме заболяха при допира до твърдата повърхност, че се видях принудена да отменя приема на изумителната му глава. Станах и се опитах да поднеса задница на моя нападател, така че да му открия проход през задното авеню, но отново не стана: бе невъзможно да изтърпя плътен допир изотзад, защото при опитите си да си проправи път, коремът му болезнено удряше разранената ми, насинена плът. Какво да правим сега? И двамата загрели до нетърпимост, доведени почти до лудост; но в крайна сметка удоволствието е толкова изобретателно! Той ме съблече чисто гола, постави една широка възглавница от дивана на килима пред камината, подхвана ме нежно и ме обърна надолу с главата, и ето така, като ме държеше само през кръста в положение, което, вярвайте, съвсем не ми бе неприятно, качи краката ми на врата си за по-стабилно, при което ръцете ми опряха земята и косата ми се разпиля по кадифената възглавница, застанала следователно на глава и ръце, поддържана от него, и обгърнала го с бедра, пред погледа му се разкриваше цялата ми фигура, в това число кървавия театър на страстите ни, докато центърът на предната ми част предизвикателно зовеше усмирителя на бесовете си, който сега изглеждаше готов да изплати репарации за нараняванията на съседа ѝ. Но тъй като тази поза не беше от най-лесните, а и въображението ни, разпалено до край, не понасяше отлагане на действието, той с най-голямо нетърпение и усилие първо натисна с широката, подобна на огромен жълъд, глава, докато я намърда между устните, а след това с яростен тласък вкара целия ствол и заблъска като побеснял, а аз, съсредоточена в очакване на върховното удоволствие, вече не усещах нито болка от раните си, нито неудобство от позата, свръхразмерът на разпъващия ме уред ми доставяше безкрайна наслада, сега всичките ми усещания се бяха втурнали и събрали в една точка, където се връчваше наградата за изтърпяното; естественото природно облекчение настъпи много скоро вследствие на мощните усилия и напрежението; и моят кавалер впръска в мен инжекция, така препълнена с балсамена течност, че дразнещото жилене, което ме бе подлудило, окончателно се смекчи и успокои, донасяйки на сетивата ми най-сетне жадуваното спокойствие.

Така в крайна сметка приключението завърши много по-добре, отколкото бях очаквала, а моят кавалер, както можете да се досетите, не само не спести похвалите за търпението и сговорчивостта ми, но ми заплати с щедрост, която надмина и най-смелите ми предположения, без да се смята възнаграждението за г-жа Коул и подаръците за двете ни.

Никога повече не се съблазних обаче да пробвам повторно такова забавление, нито да използвам бичуване, освен на шега и съвсем леко; според мен, насилническите методи въздействат донякъде като испанска муха — наистина болката е силна, затова пък опасността не е голяма, освен това, ако нечий апетит е толкова отслабнал, че се нуждае от изкуствени възбуди, моят, обратното, винаги се е нуждаел по-скоро от обуздаване, отколкото от подтик.

След това рисковано приключение г-жа Коул стана още по-мила към мен, направо ѝ легнах на сърцето — в мене тя сякаш виждаше себе си на младини: безстрашна и винаги готова да премине през всяко, дори опасно, удоволствие. В искреното си старание да ми осигури още средства и наслади, а тя имаше развит нюх към двете, особено към първото, много скоро ѝ се отдаде случай да ме представи на поредния кавалер.

Това беше достопочтен, улегнал, сериозен възрастен джентълмен, който имаше странния обичай да разресва с най-голямо удоволствие дълга коса, така че аз напълно отговарях на вкуса му; той идваше винаги в часовете на тоалета ми, когато косата ми бе разпусната и го оставях да си играе с нея както му е угодно, съответно той прекарваше час-два в ресане, прокарвайки гребена през нея, навивайки къдриците ѝ около пръстите си, дори целувайки я и всичко това без никаква друга употреба на личността ми, нито каквито и да било своеволия, сякаш изобщо не съществуваше разлика в пола ни.

Друга негова странност бе да ми подарява по дузина бели ярешки ръкавици наведнъж, които собственоръчно ми поставяше, а после сваляше, като първо ги захапваше за крайчетата на пръстите — за такива сладникави нездрави развлечения старият господин плащаше повече, отколкото някои — за много по-важни и сериозни. Това продължи, докато не го събори пристъп на силна кашлица, след което повече не чух нищо за него и така се освободих от най-невинния си и безинтересен кавалер.

Можете да бъдете сигурни, че макар да водех такъв живот, аз запазвах скромността и въздържаността си, и не приемах ангажименти, в които печалбата не се комбинираше с удоволствие, можех да си го позволя, защото не ми се налагаше да си броя стотинките — очевидно бях участвала в подбрани сделки, бях се продавала скъпо на специални клиенти от най-висшите кръгове, бях дори глезена от съдбата, ако може така да се каже; освен това, с изключение на няколко необмислени импулсивни приключения, усвоих изкуството на себеуважението и полагах непрестанни грижи за здравето си, както и за свежестта на тена и фигурата си. Луиза и Емили не бяха на моето ниво, но дори и те стояха много по-високо от евтините леки жени, макар че две от приключенията им влязоха в противоречие с постоянния им характер; ще се опитам да ги опиша, започвайки от Емили.

Двете с Луиза отидоха една вечер на бал, Луиза се маскира като овчарка, Емили — като овчар; изпратих ги в тези дрехи като излизаха, и мога да кажа, че не бях виждала толкова сладко момче, като преоблечената Емили — русо и дългокрако. Отначало се държали една за друга, но после Луиза срещнала някакъв познат и изоставила приятелката си, сигурна, че е добре предпазена от мъжкото облекло и въздържанието ѝ, но първото се оказало недостатъчна защита, а второто съвсем липсвало. Останала сама, Емили се заразхождала напред-назад из залата и понеже ѝ станало задушно, свалила маската от лицето си, после застанала край една от стените — точно там била забелязана от джентълмен с домино, който се приближил до нея и я заговорил. Доминото притежавал изискана реч и фино остроумие, което било достатъчно за Емили да се убеди в добрата му природа; не след дълго той пристъпил към любовни намеци, нещо повече, без да се церемони излишно, той я дръпнал встрани върху една пейка, закътана в края на залата, там я хванал за ръцете, щипнал бузките ѝ, похвалил косата и нежната ѝ кожа; в стила му на ухажване имало нещо необичайно, бедната Емили усещала това, но не можела да определи точно какво е то и го отдала на настроението от маскения бал и на мъжкото си облекло; вярна на професията, тя се опитала да насочи разговора към скритите си прелести. И точно тук разбрала в какво недоразумение са изпаднали и двамата: той наистина я мислил за момче, докато тя приела поведението му като знак, че е попаднала на евентуален клиент. Обаче сега, след като двойната заблуда ги била довела до размяна на недвусмислени ласки, Емили, без да вижда в него друго, освен благороден джентълмен, доколкото немаскираната част от облеклото му го доказвала, разгорещена също и от виното, с което я почерпил, му позволила да я убеди заедно да отидат в някакъв съмнителен дом, забравяйки съветите на г-жа Коул да не се доверява сляпо на случайни познанства. Той от негова страна бил не по-малко заслепен от превъзходната естественост на обноските ѝ; несъмнено предполагал, че е попаднал на някакъв мекушав глупчо, подходящ за целите му, или че си има работа с разглезен фаворит, за кратко изпуснат от погледа на покровителя си, който много добре разбира и одобрява плановете му. Както и да е, той значи я качва на карета и я води в луксозен апартамент, в стая с легло — какво е било това място, тя не могла да определи, тъй като не разговаряла с никой друг, освен с него самия. Но когато остават насаме и той пристъпва към нежностите, които бързо разкриват пола, според собствените ѝ думи, никой не би могъл да обрисува смесицата от яд, объркване и разочарование, която се изписала на лицето му, заедно с печалното възклицание:

О, небеса, ЖЕНА!

Това изведнъж ѝ отворило очите. Той обаче, сякаш да замаже положението, започнал да си играе с нея, да я гали и прегръща, но някак хладно и насила, без всякаква топлина или истинско желание, просто от учтивост и тогава Емили си спомнила предупрежденията на г-жа Коул да не се занимава с непознати. Но било вече късно, тя се намирала в ръцете му и не смеела да се дърпа. Пасивно изтърпяла игричките му, които впрочем постепенно станали по-топли, било защото бил впечатлен от такава хубост, или защото облеклото ѝ все още поддържало илюзията в него, и така, без да разкопчава бричовете ѝ, той ги дръпнал надолу до коленете ѝ и нежно я накарал да се наведе с лице към таблата на леглото и като я разположил така удобно за целите си, се заел да осъществи намеренията си, а именно да обезчести момичето по начин, за който тя не била и мечтала. Обаче оплакванията ѝ и съпротивата ѝ, макар и слаби, го накарали да се осъзнае, така че след като опитал напразно каквото бил решил предварително, той се насочил в крайна сметка към правилното място, като вероятно си въобразявал, че е другото, и довел работата до благополучен край; след това ѝ заплатил съвсем не лошо, изпратил я, качил я на карета, препоръчвайки я на кочияша, който упътван от нея, я докарал у дома.

Това тя разказа пред г-жа Коул и мен същата вечер, не без видими останки от страх и объркване, които бе изпитала по време на необичайното си приключение. Г-жа Коул отбеляза, че природата ѝ е много податлива и може да ѝ докара още такива неприятни изпитания. Аз казах, че не мога да си обясня как може мъж да развие такъв вкус, не само отблъскващ и нелеп, но и труден за удовлетворяване, тъй като не е нормално такъв огромен инструмент да се насилва в другото място. Г-жа Коул само се усмихна на невежеството ми и с нищо не ме опроверга, но няколко месеца по-късно ми се отдаде случай с очите си да видя демонстрация на подобно изпълнение, което ще опиша тук накратко, без да се връщам повече на тази неприятна тема.

Бях тръгнала на гости при Хариет в Хемптън Корт, каретата ме чакаше отвън, г-жа Коул щеше да пътува с мен, но спешна работа я задържа и аз потеглих сама; не бях изминала и една трета от пътя, когато оста на едно от колелата се счупи и трябваше да сляза. Не бях пострадала при инцидента, а отсреща на пътя имаше страноприемница с доста приличен вид, така че реших да вляза. Вътре ми казаха, че следващата карета се очаква да мине след няколко часа, които мога да прекарам на закрито; заведоха ме в скромна чиста стая на втория етаж, в която отседнах за времето до пристигането на следващия превоз.

Тук се развличах с гледане през прозореца и след малко видях малка карета с един кон да спира пред вратата, от нея слязоха с лека стъпка двама джентълмени, поне така изглеждаха, които влязоха, за да си починат малко от пътя, както си помислих, защото оставиха коня отпред, в готовност за тръгване. Не след дълго чух вратата на съседната стая да се отваря, те бяха въведени и след като дадоха някакви разпореждания, веднага я хлопнаха и залостиха отвътре.

Обзета от любопитство — съвсем не неочаквано за мен, защото това бе обичайното ми състояние, реших, без някакви специални подозрения, да видя как изглеждат и да наблюдавам поведението им. Между стаите имаше преграда от тези, дето се местят така, че при необходимост от две стаи да става една за удобство на големи компании, но колкото и да търсех, не можех да открия дупчица по нея — обстоятелство, което сигурно не бе убегнало от вниманието на отсрещната страна, защото те положително не биха желали да бъдат видени. В следващия миг, обаче, забелязах малка хартиена кръпка с цвета на дървената облицовка, която сигурно прикриваше някакъв дефект, за съжаление твърде високо, но тогава аз взех един стол и го преместих, което направих съвсем безшумно, така че, застанала върху него, вече достигнах мястото и с помощта на дебела игла прободох хартията и разширих дупчицата. Сега, като залепих око, имах идеален изглед към стаята и видях моите джентълмени да си играят и да се закачат съвършено по детински, както отпървом ми се стори.

По-възрастният от тях, по моя преценка, беше около деветнадесетгодишен — висок на ръст, приятен, облечен с бяло кадифено сако и зелена барета, под която се подаваха къдрите на перука.

По-младият едва ли имаше и седемнадесет — рус, румен, с много хубава фигура, истински сладур, честно казано. По дрехите ми приличаше на селско момче: сакото му бе от зелен плюш, бричовете от същата материя, бяла жилетка и бели чорапи, жокейска шапка и естествени руси къдрици под нея.

Малко след това големият обиколи с предпазлив поглед стаята, без обаче да забележи моята позиция, понеже бе нависоко, а и окото ми закриваше отвора, и каза нещо на малкия; после настъпи неочакван обрат.

Защото сега големият започна да прегръща малкия, да го целува и притиска, да бърка в пазвата му и всячески да показва признаци на влюбеност, което ме накара да помисля, че другият е момиче, маскирано с мъжки дрехи — грешка, която не бе трудно да направя, защото природата го бе създала за жена, при все че му бе ударила мъжки печат.

Трескаво забързани поради младостта си, те се отдадоха на нелепото си забавление, сигурни, че няма опасност да бъдат разкрити и скоро стигнаха толкова надалеч, че не оставиха никакво съмнение какви са.

Наложих си търпението да изгледам докрай криминалното деяние, което извършиха, само за да събера повече факти срещу тях, защото исках незабавно да си получат заслуженото възмездие; съответно, като се облякоха и приготвиха да излизат, аз скочих от стола, решена да вдигна къщата срещу тях, но както бях пламнала от възмущение и гняв, без да усетя се закачих за някакъв пирон или неравност на пода и се строполих по лице с такава сила, че припаднах и останах да лежа, докато хора, чули шума от падането ми, се притекоха на помощ, а в това време двамата бяха успели да се отдалечат на безопасно разстояние. Като се съвзех, научих, че са си заминали с най-голяма бързина, а аз, едва събрала сили да говоря, разказах на всички събрали се на какво бях станала свидетел.

Когато отново се върнах у дома, г-жа Коул също научи за случилото се и много разумно добави, че несъмнено рано или късно тези мерзавци ще си получат заслуженото, нищо че сега са избягали, че те създават много повече проблеми, отколкото мога да си представя, но че колкото по-малко се говори за тези неща, толкова по-добре, затова може би не е трябвало да разказвам на всички събрали се там; че макар да рискува да бъде обвинена в пристрастност, поради това, че е жена и то занимаваща се с такъв род бизнес, от чиито уста подобни практики отнемат повече, отколкото единия хляб, все пак тя протестира срещу всяко извращаване на естествените страсти, независимо колко разпространени са били тези позорни връзки в други векове и в други общества, според нея нашето време е благословено, задето белязва с печата на безчестието всеки подобен случай или дори само съмнение за такъв; има и друга причина да ги ненавижда: тя не познава нито един сред тях, чийто характер да не е във всяко отношение презрян и жалък — заменили мъжките добродетели на своя пол с най-лошите пороци и лудости, те са по-скоро смешни, отколкото низки, когато в чудовищната си непоследователност проклинат и злословят срещу жените, а в същото време като маймуни подражават на жестовете им, на външния им вид, на всичките им очарователни начини да изразяват възторг или разочарование, които са така сладки у жените и толкова гротескни у мъжките госпожици.

Но тук, измивайки си ръцете от мръсотията им, аз се връщам към моята история, към която смятам, че е уместно да добавя ужасното приключение на Луиза, в което лично взех участие, и се ангажирах да го разкажа, за оправдание на бедната Емили. То също така ще добави още един пример към хилядите в потвърждение на правилото, че щом една жена веднъж обърка живота си, безпътицата, в която може да се окаже, няма граници.

Една сутрин, значи, г-жа Коул и Емили бяха излезли и в къщата бяхме останали сами Луиза и аз (без да се брои домашната прислуга). Ние прекарвахме времето си, наблюдавайки през витрината на магазина сина на една бедна жена, която изкарваше с много труд прехраната си, като кърпеше чорапи в една съседна пристройка, как предлага цветя, наредени в малка кошничка, с което бедното момче подпомагаше издръжката си; той не беше подходящ за друг вид работа, защото бе идиот по рождение, при това така заекваше, че човек не можеше да различи дори звуците на речта му, които полуживотинското му съзнание се мъчеше да възпроизведе.

Момчетата и слугите в околността го наричаха Добрия Дик, защото горкият глупчо изпълняваше всичко, което му кажеха, и защото по природа нямаше никаква склонност към пакости; между другото, той беше съвършено добре сложен, снажен, дългокрак, висок за възрастта си, силен като бик и с правилни черти, така че общо взето човек можеше и да го хареса, ако се абстрахираше от немитото лице, сплъстената, отдавна нересана коса и дрипите по тялото му, които висяха на дипли по него, като че беше древен езически философ.

Ние често виждахме това момче и от съчувствие купувахме цветя от него, но нищо повече, но точно този ден, като го гледахме застанал с кошничката, Луиза бе обзета от внезапна прищявка, от своенравно хрумване; без да се посъветва с мен, тя го повика да дойде при нас и започна да разглежда цветята, после избра един букет за нея и един за мен, извади половин крона и го помоли да я развали, сякаш наистина очакваше, че той може да го направи; горкото момче почеса главата си и направи безпомощни знаци, които означаваха, че не разбира какво искат от него. Тогава Луиза каза:

Добре, момче, ела горе с мен, там имам дребни — и ми намигна, като ми направи знак да я последвам, което и направих, след като залостих външната врата.

Като се качихме на горния етаж, Луиза ми прошепна, че е намислила да удовлетвори свое отдавнашно любопитство, а именно да разбере дали е общовалидно правилото, че когото природата ощети в едно отношение, надарява в друго и следователно, щом на горкия идиот са му отказани интелектуални заложби, дали не е получил за компенсация други, физически такива, като ме помоли настойчиво да ѝ помогна в това начинание. Липсата на отстъпчивост никога не е била мой недостатък, така че и в този случай не можах да се противопоставя на екстравагантната прищявка на Луиза, нещо повече, и моето любопитство се възбуди, затова не мога да се оправдая, че участвах по принуда.

Когато влязохме в спалнята на Луиза, тя продължи да отвлича вниманието му, като подбираше ту едно, ту друго цвете, а в това време аз нанесох първата атака. Той не разбра какво става, от изненада и объркване помисли може би, че ще го бия и сепнато се наведе, но аз го окуражих с поглед и го погалих по главата, после по бузите и продължих надолу, докато, с безброй палави движения, не събудих сладкото безпокойство на природата в него, възбуден и почувствал промяната в себе си, той се засмя невинно, очите му светнаха, а бузите му поруменяха. Нещо като животинско удоволствие се четеше в погледа му, но изумен от необичайната ситуация, той не знаеше накъде да гледа и какво да прави. Кротък и пасивен, той стоеше с полуотворена уста и се смееше детински глуповато, готов да се остави в ръцете ни, неспособен да окаже съпротива. Кошничката падна от ръцете му и Луиза я остави настрана.

Аз вече бях открила колко нежна е кожата на бедрата му, особено в сравнение с грубите му, замърсени дрехи, както зъбите на негрите изглеждат още по-бели на фона на черните им лица; и наистина се оказа, че както си беше глупав и безмислен, тялото му криеше същински съкровища: стегната, заоблена плът, преливаща от соковете на младостта и яки, добре оформени крайници. Пръстите ми достигнаха и до най-чувствителната му част, която, за разлика от него, не се засрами, като я докоснах, а се наду и порасна гордо, донасяйки радостната вест, че нещата са достатъчно узрели и само чакат да се освободят от ограниченията на дрехите. След като отвързах колана му и свалих дрипавите останки от някогашна риза, които не покриваха и наполовина тялото му, пред очите ми се разкри цялата незасенчена хубост на идиота, и на преден план — изправен и гол, о, какъв само! Неговият беше с такъв огромен размер, че колкото и подготвени да бяхме за всичко, това надмина очакванията ни и изуми дори мен, която не бях свикнала да се занимавам с дреболии. Мощната му глава, по цвят и форма, бе почти като овче сърце, а върху ствола под нея можеше да се играе на зарчета, дължината му също бе ненормална, после торбичките — широки и тежки, стегнати и набраздени от плитки бразди — направо пълнеха окото и даваха последното убедително доказателство, че неслучайно е ощетен откъм мозък, защото бе получил в замяна наследство с огромен размер — величествен израз на отличителност, от която е дошла вулгарната поговорка: „Жезълът на глупака — пръв приятел на дамата“. И напълно заслужено, защото най-общо казано, и в любовта, както и на война, най-мощното оръжие е най-добро. Накратко, природата бе вложила всичко в онези му части, а за ума му просто нищо не бе останало.

Аз бях напълно доволна, че съм задоволила любопитството си и, въпреки че изкушението беше голямо, нямах намерение да се занимавам повече, затова пък Луиза продължаваше да го гледа с алчни очи; е, добре, нямах нищо против да я оставя да действа, както ѝ подсказва желанието, но ѝ дадох да разбере, че смятам да остана и да наблюдавам играта, любопитна този път да видя как ще се справи горкият глупчо с любовната операция.

Луиза беше като старателна пчела, която не пропуска да обере нектара от рядко цвете, макар и пораснало на купчина тор, и с готовност прие моя отказ. Желанията ѝ не търпяха отлагане, а и аз я окуражавах и скоро тя пое риска да опита любовните наслади с идиота, който вече бе здраво възпламенен за целта вследствие на нашите дразнения, с които го бяхме довели дотам, че струните на инструмента му, настроени на най-висока тоналност, можеха всеки момент да се скъсат и той да се пръсне от щастието и кръвта, които го изпълваха.

Луиза хвана здравата дръжка, която така съблазнително ѝ се самопредлагаше и, както я държеше, поведе кроткия младеж към леглото, а той с радост я последва, подтикван от инстинктивните природни сили и остена на неясното желание.

Те се спряха до леглото и тя зае любимата си поза — силно наведена напред, с гръб към него, като не изпускаше каквото бе хванала, след което с една ръка надигна фустите си, докато откри бедрата и задните си части и се разкрачи, при което розовоустото ѝ съкровище разцъфтя отворено пред очите му толкова ясно, че и идиот не би го пропуснал. Нямаше как да сбърка, защото Луиза нетърпеливо насочи върха на тежкобойното оръдие и го пое с хищен апетит, но при това действие така се разтегли, че извика с глас — явно не ѝ беше лесно. Но беше късно, бурята се разрази и тя трябваше да я понесе, защото сега мъжът-оръдие, развълнуван от чувственото наслаждение, усети мъжкото си превъзходство и предимство ведно с меда на неземното удоволствие, което го подлуди, радостта му се замени с неконтролируем бяс, от който чак аз се разтреперах. В този момент той надмина себе си, лицето му — преди лишено от смисленост и изразителност, сега придоби такъв страшен израз на важност заради действието, което извършваше, че аз изпитах нещо като уважение към него, виждайки промяната, която настъпи в личността му: от очите му хвърчаха искри, а лицето му бе напрегнато и зачервено от видимото усилие, което природният инстинкт му налагаше. Той блъскаше и разкъсваше пред себе си, див и безумен като подгонен звяр и ореше дълбоко браздата, безчувствен към оплакванията на Луиза, нищо не може да възпре, нищо не можеше да озапти ураган като този, веднъж мушнал главата си, сякаш сляп гняв го направляваше напред и все напред — да пронизва, да раздира, да преодолява без милост всякакви препятствия по пътя си. Раненото, разцепено момиче пищеше, дърпаше се и се бореше, зовеше за помощ и се мъчеше да се провре под младия дивак или да го отхвърли, но уви, напразно — по-скоро зимна виелица би стихнала, отколкото неговата жестока атака. И наистина, всичките ѝ движения бяха така безредни, че вместо да я освободят, още повече затягаха хватката около нея, и тя се мяташе безпомощно, стисната от яките му ръце, сякаш вързана за клада и осъдена на смърт. А той, отдаден докрай на инстинкта, с животинско изражение, преминаващо на моменти в свирепост, целуваше и хапеше врата и гърба ѝ и тези хищнически любовни захапки оставиха отпечатъци, които Луиза носи дни наред след това.

Бедната Луиза все пак се справяше по-добре, отколкото можеше да се очаква, и макар да страдаше и то жестоко, вярна на добрата стара кауза, тя страдаше с наслаждение и извличаше удоволствие дори от болката. И скоро, след един последен зверски напън, дивакът-оръдие, движещ се като ужасен свредел до най-дълбоките ѝ недра, спря малко преди да я пробие цялата — оставяйки я без дъх, без страх и без желание, и сега, „нагостена с най-вкусния залък“ (Шекспир), Луиза вече лежеше доволна, сита и пресита, с разтеглени до скъсване части, а инструментът на нейното препълване преобръщаше вътрешностите ѝ, докато удоволствието я овладя напълно и така я погълна, че влизайки най-сетне в синхрон с бесния орач и вземайки активно участие в бунта на дивия му екстаз, тя самата сякаш загуби ума си и се превърна в тяло без мозък, съществуваше само за тялото, живееше само чрез тялото, загубена в дебрите на любовната омая, изписана по лицето ѝ: потрепващи клепачи, яркочервени устни и бузи — всички знаци на крайна екзалтация. Накратко, сега тя бе просто машина за наслада, владееща движенията си не повече от самия идиот, който я бе поробил, карайки я да усеща буреносната му страст като нежност; слабините им се тресяха от мощта на конфликта им, докато финалният изблик на удоволствие — запенен и бушуващ, изригна перления дъжд, след който ураганът следваше да затихне. В същия миг от очите на идиота потекоха обилни сълзи от наслаждение, а от гърлото му се изтръгна див екстатичен вик; към него се присъедини и гласът на Луиза с вик като на загиващ: „А-а-а!“, заедно с познатите симптоми: замаян поглед, делириум и конвулсивни тръпки. Тя продължи да лежи, потопена в наслада, останала без дъх и вибрираща като струна, която е била дръпната твърде силно — сетивата ѝ така бяха пресилени, че не можеше да се съвземе.

Що се отнася до идиота, чието невероятно оръдие успешно проведе атаката, сега неговото изражение отново бе станало глупаво или по-скоро траги-комично, защото в него имаше тъжно-жалостиво неразбиране, добавено към естествената му тъпота и той стоеше, провисил етикета на мъжествеността си, който дори отпуснат и успокоен, стигаше до средата на бедрата му — ужасен и в падението си инструмент, а обезсърченият му поглед се местеше ту към внезапно сразения му борец, ту към Луиза, сякаш очакваше да му върне нещо, което преди малко му е дала. Но скоро жизнеността му се възвърна, разнасяйки мъглата на слабост и отпадналост, които законът на удоволствието предизвиква у всеки, и отново кошничката с цветя се превърна в главна негова грижа и тревога. Аз я потърсих и му я донесох, докато Луиза оправяше роклята си, а след това тя го зарадва може би повече от преди малко, като изкупи всичките букети, което беше най-подходящото решение в случая, тъй като ако му дадеше подарък, майка му би се усъмнила и някой можеше да проследи произхода и мотивите за такъв подарък.

Не знам дали е имало друга любовна среща между Луиза и него, но да си призная, не вярвам. Тя задоволи прищявката си и насити до втръсване желанието си от един път, който слава богу нямаше други последици, освен дето младежът изразяваше несдържана радост, щом я видеше на улицата, но паметта му бе толкова слаба, че скоро забрави случилото се в полза на следващата жена, изкушена от плъзналите слухове за невероятните му способности.

ДЕСЕТА ЧАСТ

Самата Луиза не остана при г-жа Коул дълго след тази случка (за която, впрочем, не посмяхме да ѝ се похвалим от страх, че няма да я одобри), защото срещна един млад мъж, който се влюби в нея и замина с него в чужбина, като събра набързо дрехите си още на другия ден, след като предупреди г-жа Коул, че напуска, и, доколкото знам, до последно запази пълна дискретност относно миналото си; оттогава нямам вест от нея.

Но три дена след нейното заминаване двама много красиви джентълмени — специални любимци на г-жа Коул, ползващи безплатно услугите ѝ, поискаха съгласието ѝ двете с Емили да участваме в забавление в една малка, чудесно обзаведена къща, принадлежаща на единия от тях, разположена на брега на Темза, откъм Съри.

Всичко беше уредено, денят беше хубав, летен, малко прекалено горещ, и след обяда потеглихме, така че стигнахме до мястото на срещата около четири следобед, където бяхме въведени от нашите кавалери в спретната къща, тип павилион, и седнахме да пием чай в отлично настроение, създадено от прекрасното време и духовитото остроумие и галантност на кавалерите ни.

След чая се разходихме в градината и моят кавалер, който беше собственик на къщата и беше замислил забавлението да не бъде на сухо, предложи с искреност, на която близостта с г-жа Коул му даваше право, тъй като времето е изключително горещо, да се изкъпем заедно под просторния навес-палатка, построена специално за целта над едно поточе, приток на реката, към което водеше странична порта на двора и където можем да бъдем спокойни, че никой няма да наруши уединението ни.

Емили, която никога не отказваше и аз, която обичах водата и нямах нищо против да се изкъпя заедно с моя кавалер, който направи предложението, без да споменава другите съпътстващи го удоволствия — те, естествено, се подразбираха, дадохме съгласието си, следвайки съветите на г-жа Коул да показваме винаги добро разположение на духа и изискани маниери. След което, без да губим повече време, се върнахме в павилиона, една от вратите на който се отваряше към малка палатка, която ставаше по-широка нататък и осигуряваше приятна защита срещу слънцето и освен това беше идеално място за уединение. Страничните завеси бяха от мрежест плат, набран на широки дипли и волани и накичен с цветя, така че всичко предразполагаше към веселби и забавления.

Навесът минаваше и над поточето, в което бяха поставени удобни пейки, дали за да си оставим там дрехите, или … или …, накратко, за всякакъв род почивка. Имаше и малка масичка, отрупана с бонбони, желирани плодове и други вкусотии, както и бутилки вино и ободряващи напитки за в случай на разтреперване от хладната вода или премаляване по някоя друга причина; може да се каже, че моят кавалер имаше вкус на римски император (дори да не одобрявате сравнението) и беше подсигурил всичко необходимо за разкошно, луксозно забавление.

Щом огледахме съблазнителното кътче и се уверихме в пълната сигурност, започнахме да се подготвяме — събличаме всъщност е по-точната дума — младите джентълмени първи се освободиха от всякакви дрехи, като си помагаха един на друг, докато останаха голи, разкривайки тайните на телата си, които обикновено са добре прикрити от облеклото; гледката беше напълно в тяхна полза. Ръцете ни, разбира се, механично се протегнаха към най-интересните им части, отначало скрити в туфите отдолу, но скоро, благодарение на нашите занимания, както и на разсъбличането ни, което направихме между другото, лесно можете да се досетите каква промяна настъпи в тях.

Моят кавалер се бе съблякъл по долна риза, и като се наведе, усмихнат ми каза да надникна под открехналата се пазва, където нещото се издигаше или спадаше според движенията, които извършваше собственикът му, но скоро беше накарано да застане мирно за почест, защото кавалерът ми се съблече гол-голеничък като Купидон и гордо ми показа, че е в пълна готовност да го приложи към мен незабавно; но макар че красивата му форма бе достатъчна да ме запали, а и аз бях както природата ме е създала, приятният въздух и близкото поточе ме накараха да отложа някои неща за по-късно и аз предложих първо да се изкъпем, намеквайки, че малко отлагане само би увеличило удоволствието след това. Тогава се хванахме за ръце и тръгнахме напред към водата, давайки на приятелите си пример за целомъдрие, към което те бяха започнали да показват признаци на пренебрежение, и влязохме в поточето до шия, където хладината на водата донесе на сетивата ми свежест и облекчение от зноя на сезона и предизвика внезапна радост и живост в мен, а разбира се и още по-голяма охота за сладострастни наслаждения.

Докато ние палувахме като деца във водата, пръскахме се и се закачахме, Емили и нейния партньор се занимаха с нещо подобно на брега. Моят кавалер измисляше какви ли не номера: потапяше се, хващаше ме за крака под водата, аз пищях и се смеех и гледах да не му остана длъжна. Накратко, отдадохме се на невинни забавления; постепенно ръцете му ставаха по-дръзки и зашариха по всяка част на тялото ми — шията, гърдите, корема, бедрата и така нататък — всичко скъпо на въображението под претекст, че ги мие и търка; сега стояхме натопени до кръста; поради прозрачността на водата разликата в пола ни ясно се виждаше и той се опита с пръсти да проникне там, където водата не успяваше, в същото време ме накара да опипам инструмента му, който беше така напрегнато настроен, че не търпеше никакво бавене, затова той ме обгърна с ръце през врата и се опита да си пробие път, въпреки че заобикалящата вода беше стегнала входа и наистина успя дотолкова, че усетих приятното разпъване на долните ми устни от навлизащия с труд инструмент; независимо, че не харесвах този неудобен начин за наслада, не го прекъснах, за да правим компания на Емили и нейния кавалер, който, станал нетърпелив от закачки и игри, беше я завел на една от пейките и ѝ преподаваше урок за разликата между шега и истина.

Там, сложил я на коленете си, той плъзгаше ръка по снежнобялата ѝ кожа, която сега още по-силно блестеше, поръсена с росни капчици, на допир като полирана слонова кост, особено върху кълбата с рубинени зрънца, които са така любими на мъжките пръсти, а с другата си ръка сладострастно изследваше тайните на природата с цел да отвори път за инструмента си, застанал прав между бедрата му в демонстрация на желание за незабавна атака, която нежната Емили, в игриво настроение, нарочно отлагаше, преструвайки се, че се плаши и не иска удоволствието, по което въздиша той, но играеше толкова сладко, че го докара до десетократно по-силно желание, очите ѝ, премрежени от разнежена леност, изразяваха едновременно присмехулен отказ и силно желание, и сладостта ѝ бе още по-пикантна от провокиращата ѝ срамежливост, умението ѝ да го насърчава и все пак държи на разстояние бе така привлекателно, че не можеше да ѝ устои, целуваше я жарко и несдържано, а тя се съпротивляваше и от боричкането и на двамата несъмнено ставаше още по-приятно.

Така Емили, която беше кралица на любовното изкуство по природа, без да го е изучавала специално, си играеше с кавалера — ту поддаваше, ту се отдръпваше и пак така, и пак; а цялата тази игрива борба, опитите ѝ уж да се освободи от прегръдките му, глезеното ѝ цупене — всичко това имаше една мъдра цел: да увеличи броя на докосванията помежду им и да засили напрежението от очакването; тя разбира се съвсем нямаше намерение да го отблъсне и той знаеше това; докато протичаше играта им на противници, той все по здраво я обхващаше в ръцете си, както лоза увива с пипалцата си кола, до който е засадена, така че в крайна сметка ефектът беше същият, както когато Луиза се бореше да се откопчи от идиота, само дето сега мотивите бяха различни.

Междувременно те се потопиха във водата, от която кожите им поруменяха — и двамата еднакво бели и с такива гладки тела, че като си преплетяха крайниците, трудно можеше да се разбере кой на кого е, освен по мускулите на по-силния пол.

След малко, обаче, шампионът зае любимото си място вътре в нея, двамата представляваха любовен възел и сега вече — сбогом, сладки преструвки, сбогом, нарочни игри! Тя заряза всякакви изкуства и наистина, кое изкуство няма да отстъпи, когато природата, съюзена с нападателя, навлезе в най-съкровената територия и завземе самата столица — победа, изнесена от един горд воин-завоевател, който пробива триумфално вражеската защита и побива знамето на победата? Но само за да се превърне в завоюван на свой ред, защото с разгорещяването на битката, тя скоро го принуди да плати скъпия природен налог, при получаването на който като дуелист, принудил противника си да падне на колене, същевременно сам той с нанесена му смъртоносна рана, Емили не можа да се порадва на своята победа ни най-малко, тъй като засегната от същия удар, тя силно извика със затворени очи и изпъна конвулсивно нозе, отпускайки здравата хватка и давайки ясни признаци, че всичко си е така, както трябва да бъде.

Тогава аз, която развълнувана стоях във водата и наблюдавах горещите действия, се наведох нежно към моя кавалер с намерение да го попитам какво мисли и как му се струва, но той, нетърпелив да даде отговора си с дела, вместо с думи или погледи, ме хвана за ръка и докато газехме през плиткото, ми посочи жезъла на любовта така непоколебимо вдигнат, че нямаше повече накъде и ме подтикна да побързаме с утоляването на взаимните си желания; би било жестоко да оставя младежа да се пръсне от напрежение, когато средството бе очевидно под ръка.

Така че и ние се настанихме на една пейка, Емили и партньорът ѝ пък се преместиха близо до масичката и вдигнаха тост за успеха на нашия воаяж (нейният кавалер май че беше морски офицер), като последният отбеляза, че вече сме добре натоварени и вятърът е попътен, разбира се, без да чакаме втора покана, ние потеглихме към страната на любовта и разтоварихме в старото пристанище, но тъй като обстоятелствата не са кой знае колко различни, ще ви спестя описанието им.

Същевременно, позволете ми да представя тук извиненията си, които отдавна Ви дължа, за това, че често използвам метафори и символи; както знаете, този стил е типичен за поезията, където всеки полет на въображението се украсява с прекрасни сравнения, но кажете ми, не е ли най-истинска поезия естественият полет на нашите тела и трябва ли, от уважение към обществени обичаи, описанието му да бъде забранено?

Продължавам историята си; както можете да се досетите, след доста повторения на едно и също (между впрочем, ако другаде повторенията са досадни, в любовта те са приятни), което деликатно разнообразявахме по един или друг начин, денят се изниза в радостни забавления, докато накрая, късно вечерта, кавалерите ни се погрижиха да ни върнат живи и здрави на г-жа Коул с щедри благодарности за компанията ни.

Това беше последното приключение на Емили, докато водеше този начин на живот, защото седмица по-късно, по една тривиална случайност, заможните ѝ родители попаднаха на дирите ѝ; съдбата ги бе наказала със загуба на любимия си син поради прекалено задоволяване на апетита му и сега, лишени от обекта на огромната си привързаност, се бяха сетили, че имат и друго дете, несправедливо лишено от техните ласки. Те така се зарадваха, като я откриха, че не се поинтересуваха с какво точно се е занимавала досега, лековерно приемайки обясненията на г-жа Коул, които тя им даде с много почтен и сериозен тон, прибраха дъщеря си и после дори изпратиха щедър подарък на г-жа Коул от провинцията.

Но не така лесно бе за нас да се примирим със загубата на Емили за нашето малко общество, защото, освен че бе много красива, тя имаше прекрасен характер, достоен ако не за дълбоко уважение, то поне за дълбока любов, което всъщност не е толкова лоша компенсация. Слабостите ѝ се дължаха на добрата ѝ природа и на безразсъдната лекота, с която се доверяваше на първите си впечатления; тя считаше, че едва ли не е задължена на всеки, който си направи труда да ѝ обърне малко внимание (нещо, което съвсем не е типично за красавиците по принцип) и много лесно се оставяше да бъде водена, дори командвана — последното подсказваше, че от нея може да стане чудесна съпруга, скромна и защо пък не — добродетелна; все пак порокът не беше неин личен избор, нито съдба, а просто случайност, стечение на обстоятелствата. Тези предположения се оказаха верни: скоро след завръщането ѝ у дома, ѝ намерили подходяща партия — сина на техни съседи от същия обществен ранг, един разумен и порядъчен младеж, който я взел за вдовица на моряк, загинал някъде из моретата (тя наистина беше имала подобен кавалер, чието име можеше да използва свободно) и Емили се отдаде на семейните си задължения с вярност и постоянство, сякаш винаги бе водила само най-добродетелен живот.

След като и Луиза, и Емили напуснаха, г-жа Коул остана само с мен, като кокошка с едно пиленце, но макар да я умолявах да потърси нови членове за групата, влошаващото ѝ се здраве и най-вече измъчващата я подагра, която не се поддаваше на никакво лечение, я накараха да мисли за прекратяване на бизнеса и оттегляне за скромен живот в провинцията, където ѝ обещах да я придружа, веднага щом поживея още малко в столицата и събера още средства, за да бъда напълно самостоятелна, защото от г-жа Коул бях разбрала, че независимостта и свободата са най-важни за една жена.

Така се очертаваше да загубя вярната си съветница, на която дължах толкова много. Защото освен че никога не ограбваше с нечестност клиентите си, а се грижеше всякак да задоволи вкусовете им, и освен че никога не тормозеше ученичките си, тя се беше превърнала и в нещо като втора майка за мене. Тя всъщност бе истински противник на прелъстяването на невинни момичета и винаги бе гледала да ангажира само нещастни млади жени, които вече са загубили девствеността си, подбирайки такива, които ѝ допадаха на външен вид, разбира се, за тях полагаше грижи и ги защитаваше, пазейки ги от опасностите на градския живот и от мизерията по начин, който вече описах. След като уреди сметките си, тя се отправи на път, като се сбогува най-нежно с мен и ми даде ценни инструкции, препоръчвайки ми много да внимавам, досущ като майка. Накратко, домъчня ми толкова много, че ми идеше веднага да тръгна с нея, но съдбата бе отредила друго за мен.

Заради раздялата ми с г-жа Коул, бях наела ново жилище — много удобна къща в Мерибоун, лесна за обзавеждане и поддържане, тъй като бе малка. Там, с останалите ми след сделката осемстотин паунда, плод на добрите съвети на г-жа Коул, без да смятам дрехите и бижутата, се настаних да живея, както си мислех тогава, за дълго време в търпеливо очакване на късмета си.

Заживях на новото място, като се представях за млада благородничка, чийто съпруг е заминал на мореплаване, и така си осигурих спокоен начин на живот и разумна свобода, за да преследвам необезпокоявана целите си — удоволствие и богатство — които обаче ни най-малко не се разминаваха с правилата за почтеност и дискретност: поведение, в което не може да не забележите истинската ученичка на г-жа Коул.

Едва се бях установила, обаче, когато една сутрин на излизане, доста рано, защото обичах ранната сутрешна свежест на извънградската природа, придружавана само от личната си камериерка, която бях наела отскоро, както си вървяхме безгрижно сред дърветата, чухме силна кашлица; обърнахме главите си в посока към звука и различихме фигурата на добре облечен възрастен господин, който, атакуван от внезапен пристъп на сериозна кашлица, бе така омаломощен, че бе седнал на дънера на едно дърво, където изглеждаше сякаш се задушава, тъй като лицето му бе станало тъмно-мораво на цвят. Първоначалният ми страх се замени с жалост и аз се притекох на помощ, използвайки способ, какъвто знаех, че се прилага в подобни случаи, а именно, разхлабих вратовръзката му и го потупах по гърба и дали в резултат на моите усилия, или от само себе си, не знам, но пристъпът от кашлица веднага спря, старият джентълмен възвърна речта и силите си и ми благодари, че съм спасила живота му. По този начин съвсем естествено започнахме разговор, той ми каза къде живее — доста далече от моето жилище, и че е излязъл, също като мен, с намерението да се разходи рано сутринта.

Той беше, както по-късно научих, в течение на познанството след този малък инцидент, стар ерген, но толкова запазен и със свежа кожа, че не можеха да му се дадат повече от четиридесет и пет години, понеже не беше пресилвал природата си и не бе позволявал на желанията си да вземат връх над разума му.

Що се отнася до произхода и състоянието му, родителите, честни, но неуспели занаятчии, доколкото разбрах, го оставили сирак на грижите на епархията, така че завършил благотворително училище, след което с почтеност и трудолюбие успял да се изучи за счетоводител в кантората на някакъв търговец, оттам го изпратили в Кадиш, Испания, и благодарение на способностите и дейността си, придобил истинско състояние, с което се завърнал в родината, но тук не открил жив нито един близък роднина. Решил да се оттегли на спокойствие и да се радва на живота, прекарвайки дните си в приятен разкош, без да парадира с него, и живеейки, както винаги скромно, верен на себе си — непознат и незабележим.

Но ако отделям място в това писмо на удоволствието да си спомня подробности от запознанството ми с този забележителен за мен приятел, то е, за да свържа чрез него историята си, както хоросан скрепя мазилка, и да избегна изненадата Ви, че млада жена като мен може да счита за голям късмет срещата с кавалер на шестдесет.

Ще бъда откровена и ще Ви обясня как се разви познанството ни, положително невинно в началото, но по-късно преминало в не съвсем платонично увлечение, както би следвало да се очаква от моя начин на живот и най-вече, от онзи принцип на електричеството, който рядко не успява да предизвика пожар, щом половете се срещнат. Ще Ви кажа само, че тъй като възрастта не бе потиснала влечението му към нашия пол, нито го бе лишила от възможността да доставя наслаждение, защото при него недостигът на младост се компенсираше от големия му опит, приятните му маниери и особено от чудесното му умение да докосва сърцето и разума ми, което, признавам, ме ласкаеше. Той ми казваше, че притежавам немалко качества, които заслужават уважение, окуражаваше ме да усъвършенствам говора и обноските си, които оттогава се подобриха до сегашното прилично ниво на изисканост; той пръв ми обърна внимание на факта, че насладите на ума са по-висши от тези на тялото, но че от друга страна двете не си противоречат и са напълно съвместими, защото сладостта и разнообразието на едните служи да подсили и възвиши другите — нещо, което само сетивата или само умът поотделно не могат да постигнат.

Самият той се определяше като рационалист-сенсуалист и бе достатъчно мъдър да не се срамува от човешките удоволствия; той наистина ме обичаше, обичаше ме с достойнство и по начин, еднакво различен и от ревнивото мърморене, иначе така неприятно характеризиращо напредналата възраст, и от вдетиненото оглупяване, което е чест спътник на подобни връзки, и което той осмиваше, като го сравняваше със стар козел, опитващ се да имитира скокливостта на младо яре.

Накратко, всичко, което не можеше да се върне на неговата възраст, бе поправено от наличието на много други предимства, така че, поне пред мен, той даде доказателство за това как, при добро желание, като се правят известни отстъпки и с полагаемото се внимание (нека тези от неговата възраст не забравят, че няма как да не им струва повече усилия това, което младите в естествената пролет на живота си получават с лекота) насладата идва при всяка възраст, също както плодовете извън сезона изискват повече усилия и време, за да се доставят.

С този джентълмен, който скоро след първата ни среща ме прибра в дома си, живях осем месеца, през което време с кротост и съгласие заслужих доверието и любовта му, както и с поведение, лишено от всякакви преструвки, основано само на искреното ми уважение към него; той се привърза толкова силно към мен, че след като първоначално ме подсигури с щедра парична сума, продължи да изпитва все по-нежни чувства към мен и накрая, написвайки автентично завещание, ме направи негова единствена наследница, след което не живя и два месеца, отнесен от жестока настинка, която хвана, докато неразумно стоя на отворен прозорец, разтревожен от съобщения за пожар през няколко улици от дома ни и остана доста време така, разгърден и изложен на фаталното влияние на влажния нощен въздух.

След като изпълних задълженията по починалия си благодетел, отдавайки му непресторена скръбна почит, която времето промени в нежен, благодарен спомен за него, който винаги ще пазя, аз се почувствах поуспокоена от перспективите, които се откриваха пред мен, ако не за щастие, то поне за богатство и независимост.

Бях в разцвета на младостта си (още нямах деветнадесет), а вече притежавах състояние, за което не бях и мечтала, но неочакваното ми издигане съвсем не завъртя главата ми: моят благодетел ме бе подготвил добре, на неговите съвети дължах сега умението си да управлявам огромната си собственост, той беше забелязал икономичността ми, на която още г-жа Коул ме бе учила и това му послужи като подтик да ми предаде уроци по стопанисване на имот.

Но уви, колко лесно радостта ми от голямото задоволство, че притежавам състояние и имот, се замени с отровна мъка. Това бе огромната и справедлива мъка, извираща от спомените за единствения истински обичан, но сега отсъстващ от живота ми мъж — Чарлз.

Бях се отказала напълно от всякакви надежди да го видя, отникъде не бях чувала нищичко за него след раздялата ни, която не беше по негова вина, защото той бил писал няколко писма, но те се загубили, и все пак не можех да го забравя. От всичките ми приключения нито едно не бе оставило върху сърцето и една стотна от отпечатъка на силната любов-страст, която изпитвах към него.

Щом се видях собственичка на неочакваното богатство, усетих по-осезаемо от всякога колко скъп ми е Чарлз; разкошът не можеше да ме ощастливи, докато той не го споделеше с мен. Най-неотложна грижа, следователно, бе да се опитам да го открия, и след дълги издирвания успях да науча, че баща му е починал и че Чарлз е достигнал до местоназначението си в Южните морета, където, намирайки имението, за което бил изпратен, смалено и обедняло до незначително, поради загубата на два кораба на вуйчо му, натоварени със стока, тръгнал да се връща с остатъка и може, в най-добрия случай, след няколко месеца да пристигне в Англия, от която по време на разследването ми, бе отсъствал вече повече от две години. Цяла вечност за любовта!

Не можете да си представите с каква радост прегърнах надеждата да видя отново насладата на сърцето си. Но тъй като трябваше да чакам месеци наред, реших, за да се отвлека от мисли и да приспя нетърпеливостта си, да предприема едно пътуване до Ланкашир с екипаж подхождащ на положението ми, с единствената цел да посетя родното си място, от което пазех скъпи спомени, и естествено да се покажа там с целия си блясък, особено след като Естер Дейвис бе разпространила слухове, че съм била изпратена на плантациите1, понеже явно не бе успяла да измисли никакво оправдание за това, че ме бе оставила безсърдечно в страноприемницата. Имах и друго намерение: да потърся роднините си, макар че не знаех да имам някакви, освен може би много далечни, и да ги подпомогна в ролята си на благодетелка. Между другото, понеже имението на г-жа Коул се намираше по пътя ми, смятах да посетя и нея.

Взех със себе си за компания само една дискретна почтена жена от моята прислуга и едва бяхме влезли в една страноприемница на около двадесет мили от Лондон, където щяхме да вечеряме и да прекараме нощта, когато се разрази такава силна дъждовна буря, че останахме благодарни, задето сме намерили подслон, преди да започне.

Бурята продължаваше вече от около половин час, когато аз се сетих, че трябва да дам едни нареждания на кочияша и изпратих да го повикат, и понеже ми хрумна, че калните му обувки ще изцапат чистата стая, в която бях настанена, слязох по стъпалата до трапезарията, където беше той; докато разговарях с него, със страничното си зрение забелязах двама конника, мокри до кости, явно принудени от бурята да потърсят подслон, единият тъкмо питаше дали могат да получат чисти дрехи, докато техните изсъхнат. Но, о, небеса! Кой може да изрази какво почувствах при звука на гласа му, как бях пронизана в сърцето и как подскочих, сякаш от болка! Обърнах погледа си в посока към лицето, от което идваше този глас, и информацията бе потвърдена, въпреки дългото отсъствие и различното облекло, сега и безформено от дъжда — облекло на конник: права яка, шапка с периферия, провиснала от влагата … но кое би могло да убегне на внезапно разтревожените сетива, водени от любовта? Възторгът, който ме обхвана, бе чужд на всякакви разсъждения и преструвки; в същия миг, с бързината на изстрелян куршум под влияние на разбушувалите се в мен емоции, аз се хвърлих в прегръдките му, викайки, обгърнала врата му с две ръце:

Живот мой! … Душа моя! … Чарлз, любими! — след което, безсилна да кажа нещо повече, припаднах от прекалената радост и изненада.

Съвземайки се от припадъка, открих, че се намирам в ръцете на моя чаровник, бяхме в салона, заобиколени от тълпа, събрана от събитието около нас, но веднага, по сигнал на дискретната собственичка, която помисли, че съм намерила съпруга си, хората се разпръснаха и ни оставиха на екстаза на срещата ни, радостта от която многократно надмина всички скърби, които бях преживяла след жестоката ни раздяла.

Първото нещо, което съзряха очите ми при отварянето си, беше върховният им идол, моята единствена мечта Чарлз, застанал на едно коляно, обхванал ме и загледан нежно в мен. Като видя, че съм дошла на себе си, той се опита да говори и да ме накара да му отвърна, за да чуе отново гласа ми и още веднъж да се увери, че това съм аз, но силата и внезапността на изненадата така бяха изумили и него, че беше като задавен и не можеше да проговори; само заекна и произнесе няколко откъслечни фрази с несигурен, трепетлив глас, който ушите ми жадно попиха, сглобиха ги и стигнаха до смисъла им: „След толкова време … така жестоко … липсваше ми … моя скъпа Фани! …Може ли …? … Може ли това да си ти?“, задушавайки ме веднага с целувки, които едновременно затвориха устата ми, канеща се да отговори, и дообъркаха сладкия хаос на чувствата ми, от който бяха погълнати сетивата ми. Сред блъскащите се в главата ми мисли, една от друга по-блажени, се открояваше обаче едно жестоко съмнение, което отравяше почти цялото ми неземно щастие, това бе по-скоро страх, че всичко е прекалено хубаво, за да бъде истинско. Разтреперах се от ужас, че сигурно сънувам и след малко ще се събудя съвсем сама. Уплашена, че не ще мога да се наситя на радостта си, че тя ще изчезне, прогонена от реалността, аз се притиснах до него, сключих ръцете си около врата му, сякаш да го задържа да не избяга пак, и нежно му заговорих:

Къде беше? … Как можа … да ме оставиш така? … Кажи, че още си мой … че още ме обичаш! … Така …така … — при което го целувах така, сякаш исках да слепя устните си завинаги с неговите. — Прощавам ти … прости и ти тежката ми съдба в името на любовта ни!

Всички тези възклицания се откъсваха от мен хаотично, но точно те, както знаете, минават за истинско красноречие в любовта, и съответно предизвикаха у него гореща отзивчивост, за каквато копнееше сърцето ми. Мина известно време, през което въпросите, отговорите и милувките се редуваха, прекъсваха едни други, или смесваха в сладко безумие, докато сърцата ни се прегръщаха през погледите на очите ни, една любов, несломена от времето и разстоянието, се възвръщаше с пълната си сила и нямаше дъх, движение или жест, които пълно да я изразят. Ръцете ни, здраво стиснати, сякаш повтаряха най-страстните прегръдки, и разгаряха жаравата на сърцето.

Погълната изцяло от неизразимата наслада, бях забравила да се погрижа за сладкия ѝ причинител, който беше подгизнал до кости и имаше опасност да хване настинка; за щастие собственичката, впечатлена от екипажа ми (за който между другото Чарлз не знаеше още нищо), показа необходимото уважение към мен и моя любим, като донесе чифт бельо и дрехи, които аз, поуспокоена от присъствието на трети човек в стаята, го накарах да облече с нежна загриженост и безпокойство за здравето му.

Собственичката ни остави отново насаме и той се зае да се преоблече, при което, макар че прояви цялата скромност, подобаваща на първите мигове от нашата нова среща, аз все пак не можах да сдържа погледа си, привлечена от замайващите открития на голото му тяло, което се показа, докато сменяше бельото си — свежо и жизнено, събуждащо нежна радост в мен и ненавременни желания да се отдам безразсъдно на обекта на желанията ми.

Скоро той беше облечен в тези временни дрехи, които нито му ставаха, нито подобаваха на страстта, която изпитвах към него, и все пак, благодарение на магическите прелести, с които любовта дарява всичко, до което се докосне, на мене ми се струваше, че изглежда изключително добре, а и каква дреха ли би могла да скрие фигура като неговата? Сега, като го разгледах по-отблизо, забелязах, че през времето на отсъствието му в него са настъпили някои промени.

Чертите на лицето му бяха все още приятни, бузите му все още бяха румени, но сега цветовете на розите бяха по-разцъфтели от преди, пътуванията бяха оставили отпечатък, брадата му, някога нежен мъх, бе станала гъста — истинска мъжка брада, която много му отиваше, придавайки му едновременно мъжественост и благородство; все още нищо не се бе загубило от гладката заобленост на плътта му, която, малко понаедряла, галеше погледа и мамеше пръстите да я докоснат, раменете му бяха станали по-широки, цялото му тяло по-яко, но все още гъвкаво и младо. Накратко, сега, на двадесет и две годишна възраст фигурата му бе по-зряла, по-едра и по-красива, отколкото бе в крехка младост.

От безредната му реч, често прекъсвана по най-приятен и за двама ни начин, научих, че пътува за Лондон в не много приповдигнато настроение, тъй като скоро е претърпял корабокрушение близо до бреговете на Ирландия, откъдето непосредствено преди това потеглил и така загубил и малкото, което носел от Южните морета; с помощта на другари-моряци и капитана, успял с много усилия да се придвижи дотук, научавайки пътьом за смъртта на баща си; ясно му било, че ще трябва да започне всичко отначало и перспективата, увери ме най-искрено той, свивала сърцето му, още повече сега, като си помислел, че, колкото и да желае, не може да ме направи щастлива. Аз още не му бях казала за богатството си, запазвайки хубавата изненада за по-късно при по-спокойни обстоятелства. От облеклото ми не можеше да се досети, защото то бе семпло и почтено, не само защото бях в траур, но защото такъв бе изисканият ми стил. Той разбира се нямаше търпение също да научи за миналото и настоящето ми, но аз отклонявах въпросите му, като му казвах, че ще разбере всичко, като му дойде времето.

Чарлз, завърнал се в копнеещите ми ръце — нежен, верен и в добро здраве, това беше истинска благословия за мен, но Чарлз нещастен! …О, Чарлз без средства за живот, разорен, притежаващ само личните си качества — да го измъчвам, като крия от него благоприятните обстоятелства на моя живот, бе непоносимо за мен.

Междувременно, моята придружителка се бе погрижила за другаря на Чарлз, капитана на кораба, и понеже стана време за вечеря, аз се запознах с него и го поздравих вежливо, като верен приятел на моя любим в тежки времена. Вечеряхме четиримата в добро настроение сред шеги, поздравления и приятно безредие, както можете да си представите. Всичките тези вълнения бяха свили стомаха ми, така че почти не ядох, но се нагостих до насита с гледката на моя любим през цялото време. Що се отнася до него, изморен от неволи и дълъг път, той яде лакомо като пътешественик, но очите му ме гледаха нежно като любовник.

След като раздигнаха масата и дойде време за почивка, Чарлз и аз, в качеството си на съпруг и съпруга, бяхме заведени без всякакви излишни церемонии в един хубав апартамент и там, разбира се, ни очакваше леглото — най-доброто в страноприемницата, както ни казаха.

И сега, Почтеност, моля те да ми простиш, защото още веднъж ще наруша законите ти и няма да дръпна завесите, а ще ги оставя широко разтворени, за да те принеса за последен път в жертва на интимността без задръжки, с която се ангажирах да разкажа за удивителните обстоятелства на бурния си живот.

Щом значи останахме сами в спалнята, гледката на леглото събуди спомена за първите ни радости и първата ми мисъл бе незабавно да го споделя с милия притежател на девичето ми сърце; бях така развълнувана, че в момента, когато се излегнах, без малко да припадна от обзелото ме щастие. Чарлз видя колко съм смутена и разчувствана и, забравил собствените си притеснения, се зае да ме успокоява.

Но сега истинската страст отново бе преодоляла моментното ми смущение, разкривайки всички типични симптоми — сладка чувственост, нежна свенливост, непоносим до болка любовен копнеж, съчетан с въздържаност и почтеност — чувствах се подчинена на неговата душа, несравнимо по-скъпа за мен от свободата на сърцето ми, на което сама си бях господарка от дълго, твърде дълго време, докато преживявах приключенията с кавалерите си, спомените за които ме накараха да въздъхна от добродетелно объркване и съжаление. Не, аз съвсем не бях истинска девственица в брачно легло, но бузите ми пламенееха като на съвършено невинна девойка от чувството за вина, и наистина, любовта ми към Чарлз бе така силна и вярна, че жестоко усещах как не го заслужавам.

Докато се колебаех и тревожех от смутилите ме спомени, Чарлз с нежно нетърпение се зае да ме съблича, и сега си спомням неговите радостни възклицания, които ме ласкаеха и галеха, както пръстите му галеха гърдите ми, освободени от корсета, които задъхано се надигаха от неравномерните, възбудени пулсации на сърцето ми, и го радваха с добрата си форма и непокътната плътност.

Чарлз ме положи в леглото и след секунди, докато се съблече, и той беше под завивките до мен, ръцете му ме обгърнаха, устните му ми дадоха и получиха неизразимо сладка целувка-поздрав за щастливата среща, и толкова сърдечна бе тя, сякаш сърцата ни се бяха качили до устните ни и се докосваха чрез целувката, никой друг не можеше да предизвика такова блаженство в мен, единствено Чарлз бе в състояние да съживи тайната на вълнението, което представлява самия живот, най-висшата есенция на удоволствието.

Междувременно запалихме две свещи на масичката до нас и пъхнахме още дърва в камината, така че сега весели отблясъци играеха по леглото и лицата ни; приятната топлина винаги допринася за доброто предразположение; на мен сега ми стигаше и само видът на моя идол, струваше ми се, че не искам нищо друго на света и бях готова да умра начаса за него.

Но взаимното любуване ни доведе до необходимост да преминем към действия и Чарлз, след кратка игра, надигна фустите ми и свали долната си риза, излагайки съкровището на мъжките си гърди близо до пазвата ми, и двете биещи неспокойно от най-нежни предчувствия, усещането от топлото му голо тяло, допиращо се о моето, отне и последните мисли от главата ми и предостави пълна свобода на душата ми да възприема и най-тънките нюанси на удоволствието, които изпитвах безкрайно по-силно не просто поради близостта ми с другия пол, а защото бях с определена, най-желана личност, съзнанието за което разтупкваше лудо сърцето ми, отдадено завинаги на Чарлз; никога никаква част от него не бе принадлежала на друг, въпреки че бях жертвала тялото си от природна необходимост, отстъпчивост или интерес. Но, о, какво ставаше с мен сега, когато силите на наслаждението бушуваха над мен и в мен, когато разгорялата се страст не позволяваше преструвки; усещайки тогава твърдия жезъл, обрал трофеите на девствеността ми, да натиска върху едно от бедрата ми, аз, обзета от истинска любовна свенливост, стоях нерешително като същинска девица, застинала сякаш в най-странен транс.

Вярвам, че и преди съм споменавала, какво е усещането от навлизането на тази част от мъжкото тяло в мястото, предназначено да я приеме; в самата природа на този акт има нещо неподражаемо патетично. Нищо не може да бъде по-скъпо от този допир, няма по-приятно усещане от това. Помислете си само, както любовта мисли, какво всеобемащо сетивата ни изживяване е това, особено в централното средоточие на наслаждението, когато след дълго лишение, то почувства възпламеняващия натиск на скиптъра, който ни командва, но още по-скъп е той, когато принадлежи на любимия, наречен единствен измежду целия свят. Сега, в момента на най-мощна твърдост, той ме подчиняваше с активността си, с нещо така приятно, че не знам какви думи да използвам, за да го опиша. Съзнанието, че принадлежа напълно на моя безкрайно любим младеж така ме вълнуваше и така силно отекваше в душата ми, че някъде из дълбоко извираше непоносимо нежно привличане, това не беше просто блаженството от любовните тласъци, а отдаване, посвещение на любимия в точката на приемане. Тук, концентрирани като слънчеви лъчи под лупа, горяха, пареха и бушуваха страсти, отприщени от любовта; накратко, желанията ни бяха достигнали такава висока и напрегната степен, че аз не бях на себе си, дишах на пресекулки и ми се струваше, че чак ми прилошава от наслада. Главата ми бе празна, само чувствата и сетивата ме командваха, отново бях с любимия — някъде далеч в океана от блаженство плуваше моят малък плавателен съд, твърде тесен да задържи ценния товар, аз лежах отнесена, погълната, загубена в морето на удоволствието, умираща от непоносимо щастие.

В следващия миг Чарлз ме извади за кратко от екстатичната отнесеност, като се оплака нежно, сред порой от целувки, от позата ми, която не бе най-благоприятна за желанията му, при което аз осъзнах, че той е нетърпелив да получи достъп, и неговото настояване ме накара да се разкая, че толкова дълго съм позволила любимия да остане отвън, но колко е сладко да поправиш такава грешка! Бедрата ми, сега послушни на зова на природата и любовта, с радост се разтвориха и с готовност се подчиниха да осигурят мек вход към любовния проход. Виждам, усещам кадифения връх! … Той навлиза в мен мощно и нежно … О, перото ми пада от екстаза, така ясно представящ се пред вътрешния ми взор! Не мога да го опиша, тази задача е над възможностите ми, нямам сила, нито въображение, трябва ми божествено вдъхновение, за да обрисувам пламъците на най-сладкото и най-благородното от всички наслаждения, момента, когато триумфално си пробива път, докато стигне до края и изпрати чрез искрите в очите си любовен огън върху мен, който лумва във всяка моя вена и пора — невероятно блаженство!

Сега вече съм пронизана от любовната стрела до перото в самия ѝ край, устните, помнещи най-първото докосване на този инструмент, го обхващат като в прегръдка на благодарност и жадно се впиват в него, и всяка фибра бърза да се притисне в него и бърза да получи от неговата компресивна енергия своя дял от блажения допир.

За миг спираме, за да оставим сетивата си да се насладят на най-висшето удоволствие от съзерцанието в този най-интимен момент на сливане, след което естественото нетърпение отново ни пришпорва към действия. Неговите тласъци стават все по-мощни и моето тяло отговаря с извивки и повдигания, наслаждението става все по-силно, докато гласовете ни, сладострастно смесвайки се, дават израз на докосванията ни … о, какво докосване … превъзходно … точно така! … А сега! Сега аз го чувствам в сърцето си! Любовта се разлива и превзема царското място в пира на удоволствието. Любов! Солта на земята! И наистина, без нея, удоволствието, колкото и да е голямо, си остава вулгарно, дори когато го изпитва крал, защото несъмнено само любовта е способна да го облагороди, изтънчи и възвиси.

И така, щастливи до дъното на сърцата си, щастливи в сетивата си и в чувствата си, нямаме сили, нито разум да формулираме идея за по-голямо удоволствие, от това, чиито плодове берем в момента.

Чарлз, целият разтреперан от конвулсии на екстатично удоволствие, с най-нежни огньове в очите, ме уверява в съвършеното съгласуване на радостта, изпълнила ме така дълбоко, докоснала ме така витално, отнела и дала ми толкова много в едно, струва ми се, че двамата сме едно цяло — слели душа и сърце, така че той съм аз и аз съм той.

Но цялото удоволствие, както и животът, трае твърде кратко и ни напомня, че сме смъртни, защото сега сладката агония дава признаци за настъпването си и скоро следва последният тласък на моя любим, с който той изстрелва с най-прочувствена страст и екстаз успокояващата балсамена течност, която отприщва соковете на радост и от моя страна, уталожва сластолюбивия ни плам и удавя за малко удоволствието ни. Но само за да се появи отново, още по-ненаситно! Защото Чарлз, верен на природните закони, изригвайки с един въздъх, замира в неизбежен транс, но отново възстановява духа си и скоро е готов да ми даде доказателства за неуморимата пъргавина на инструмента си, поради любовта, а може би и дългото въздържание той е така настроен за наслади, че сякаш ще експлодира всеки миг, не след дълго отново се запознавам с твърдия си приятел. Възобновявайки с нова сила действията, без да променяме положението си, изиграваме същото представление със същото наслаждение и хармония, нашият плам, като любовта ни, не знае спад, нито умора, и щом идва следващият прилив, любимият ме потапя отново в млечната течност, щедро изливаща се от препълнените му овални резервоари, а аз, с конвулсивна хватка, я задържам, с което още повече увеличавам удоволствието му, а той ме люлее в ритъма на движенията си с инстинктивна нежност и привързаност, която може да се сравни само с майчината, и както майката кърми детето си и се радва на движенията на бузките и устничките му, а млякото ѝ потича по-обилно, колкото по-силно суче то, така и в любовния акт колкото по-силно стискам инструмента на удоволствие, толкова по-голяма наслада изпитва той и по-обилно лее млечната течност.

Неговата енергия нямаше край, двойното разтоварване ни най-малко не изтри желанията му, дори не ги успокои; на тази възраст желанията са сила. Тогава той се устреми за трети път към смайващия триумф, пак без да излиза от уютното убежище; но със загриженост, естествена за истинската любов, аз го помолих да не се пренапряга и съответно да даде почивка и на двама ни, което и постигнах най-накрая, но не преди да завърши започнатото.

Остатъка от нощта прекарахме в неуморима страст и отпразнуване на щастливата ни среща, на сутринта станахме доста късно, но бяхме весели и бодри, макар че се бяхме лишили от почивка; любовните удоволствия за хората са като победата за армията — опияняващи, освежаващи, съживяващи.

Пътуването ми из провинцията отпадна, дадохме нареждане главите на конете да се обърнат към Лондон, веднага след закуска напуснахме страноприемницата и потеглихме, разбира се, не преди да се разплатя щедро със собственичката за голямото щастие, което изпитах там.

Чарлз и аз сега бяхме в каретата, капитанът и моята придружителка ни следваха във файтон, нает специално за тях, за да си осигурим удобството на уединението.

Тук, на пътя, след като безредието на чувствата ми се поуспокои, аз разказах на Чарлз за живота си през времето на раздялата ни, изслушвайки разказа ми за събитията, в които ме бе въвлякла нуждата, той ми изрази съчувствие и ни най-малко не бе шокиран, защото, като знаеше как ме е оставил, беше напълно подготвен да научи истината.

Но когато отворих дума за материалното си състояние, и с искреност, която бе естествена в отношенията ни, го помолих да приеме помощта ми, може да Ви се стори, че не съм обективна поради страстта си, но той наистина постъпи много деликатно; ще се задоволя само да Ви кажа, че след като категорично отхвърли идеята за щедро, безусловно дарение, което дълго го умолявах да приеме, докато накрая, подчинявайки се на заповедите му (защото аз упорствах, докато той не наложи правото си на суверенен авторитет, което любовта му бе дала над мен), аз се съгласих да се откажа от молбите и протестите си, с които нищо не можах да постигна, освен че той ги прие като уронване на достойнството му и се опитах да подходя другояче, колкото и несправедливо да бе за мен, а именно, да го накарам да помисли дали всъщност унижение за него не е бартерната сделка: чест срещу порок, не е ли причина богатството ми той да желае да се ожени за бивша проститутка и да направи своя жена онази, която считаше за прекалено голяма чест дори това, че е негова държанка?

Този апел за любов преодоля всички възражения на Чарлз и той бе напълно спечелен от силата на чувствата ми към него, които четеше в искрено разтвореното ми сърце; любовта ми ме задължаваше да приема ръката му, чрез който брак сега имам щастието, покрай другите благословии, да дам законен семеен произход на тези прекрасни деца, които сте виждали заедно с най-щастливата от всички женени двойки.

Така след много приключения, стигнах благополучно до тихото пристанище при гръдта на добродетелта и се отдадох на почтени занимания; и сега, поглеждайки назад към порока, в който бях затънала, и сравнявайки го с безкрайно по-висшите радости на невинността, не мога да не изпитам жал към онези, които, потопени в отвратителна похотливост, са изгубили вкус към деликатните прелести на ДОБРОДЕТЕЛТА, на която УДОВОЛСТВИЕТО е най-голям приятел, а ПОРОКЪТ — най-голям враг. Умереността прави хората господари над тези удоволствия, прекаляването ги поробва, първото носи здраве, енергия, радост и всички други желани добрини на живота, второто — болести, оглупяване, безплодие, самопогнуса и всякакви други нещастия на човешката природа.

Вие навярно се смеете в края на тази поучителна история, но тя е истинска, резултат от личен опит, може би смятате, че нямам право да говоря за морал, че съм маскирана почитателка на порока, скрита зад воали, безочливо откраднати от светилището на добродетелта, също като някой на маскен бал, решил да се маскира просто като направи от обувките си чехли, или пък като писател, опитващ се да се бори с коварна клевета, като я включва в края на молитвата си за краля. Но, независимо, че се лаская да мисля, че имате по-справедливо отношение към моя разум и искреност, разрешете ми да Ви изтъкна, че подобно предположение е дори по-оскърбително за добродетелта, отколкото за мен самата, тъй като съгласно искреността и добрата природа, то се основава само на фалшивия страх, че удоволствията на добродетелта не могат да издържат сравнение с тези на порока, но забележете само, с ръка на сърцето, колко лъжливи, колко долнопробни, колко по-нисши са радостите на порока, поставени редом с тези, които разрешава добродетелта, чиито забавления са като най-вкусен и питателен сос, докато тези на порока са като харпии, които носят зарази и помрачават празника. Пътеките към порока понякога са поръсени с рози, но те са бодливи и пълни с вредни гъсеници; тези на добродетелта са поръсени с най-нежни рози и то такива, които никога не вехнат.

Ако сте безпристрастна към мен, тогава ще признаете, че съм съвършено последователна в постъпките си и не кадя напразно тамян пред добродетелта. Ако съм обрисувала порока в най-весели цветове, то е било само за да направя по-ценно жертвоприношението му пред олтара на добродетелта.

Вие познавате г-н С. О., известни са Ви имението му, богатството му и трезвия му разум, в такъв случай как ще Ви се стори, ако Ви кажа, че разтревожен за морала на сина си и с цел да формира у него вкус към добродетелта, както и рационално отвращение от порока, той влезе в ролята си на негов церемониал-майстор и го преведе, хванал го за ръка, през най-забележителните публични домове в града, където се погрижи да бъде запознат с всички сцени на разврат, докато се погнуси? Експериментът, ще кажете възмутено, е опасен. Вярно, опасен е, особено за глупците; но заслужават ли глупците да мислим толкова за тях?

Надявам се да се видим скоро, а дотогава останете откровена и ми вярвайте,

ГОСПОЖО

Ваша, и т.н., и т.н.