Флуктуации на силата

ТЪМНИТЕ ВЕКОВЕ

Безбройни поколения магове и алхимици създаваха теории и хипотези, които независимо от невежеството и грешките стъпка по стъпка приближаваха познанието им по въпроса до истината. Този процес бе изключително бавен, дори когато мерната единица е хилядолетия. Още от дълбока древност жреците подбираха и обучаваха надарени деца. Нека не се връщаме още по-назад, при племенните шамани и епохите преди потопа. Поне писаната история на човечеството съдържа достатъчно факти за хора с дарба за гадателство и лечителство. Първото наистина научно постижение бе, че в общия случай дарбата се предава по наследство, макар и не винаги.

Големи поражения нанесе невежеството на хората носители на тези дарби. Историята изобилства от примери за систематично им унищожение, като грешници обладани от зли сили или като най-достойни жертви на Боговете. За да запазят живота си много от тях са се оттегляли в отшелничество или са ставали монаси и не са оставяли наследници. През всички епохи цвета на хората с дарба са се избивали помежду си с неизчерпаема енергия, но независимо от всичко кълновете на силата която е в основата на изключителните им дарби не са се загубили.

Във времената когато науката набра сили и технически средства за по-сериозно изследване някои нации се заеха с култивиране и изследване на тези феномени. Първите по-сериозни успехи в изследванията постигна мракобесническия режим на Фюрера преди краха си. Последвалата студена война постави изследването на военни релси, но в общи линии успехите се изразяваха в превеждането от немски на руски и английски. Разбулването на човешкия геном не даде отговор на въпроса, макар в процеса търсене да бяха направени много полезни открития.

Както гласеше поверието „Силата се пазеше сама“ от усилията на военни и политици да постигнат повторяеми резултати за да постигнат целите си.

Космическите полети и плахите опити за овладяване на близкото извънземие бяха първата стъпка в новата ера. Мистиката все още допълваше недостига на знания, а знания почти липсваха.

В тези години се роди родоначалника на съвременното учение за „Силата“. Понеже се знае само името с което е известен — Първан така и ще го наричам. На някои езици това звучи като Фърст или Фирст, но всички знаят, че се пише с главна буква.

Ще започнем с неговото пробуждане като юноша. Баща му бе опак човек и не се интересуваше от никакви разпоредби. Живееха в отдалечена къща в планината и се препитаваха от малко стадо овце. Въпреки непрестанните опити на администрацията да обхване всички в своите регистри и да ги заведе под някакъв номер, това семейство постоянно се изплъзваше. Нямаха нито телефонен номер, нито номер на водомер, ни електромер. Някакви единни граждански номера се мотаеха из местното кметство само за да създават проблеми. Дори имота при последната регулация се постараха да не бъде включен към това землище. Поради следващите предположения произхода, точното име и прочие се губят в древността на предсистемната информация. Това не е доказано е от историците, поради навика им вместо да проверят оригинала, да преписват глупости един от друг. Допълнително объркване внася следното предположение, което донякъде изяснява нещата.

Областния координатор на информационната система в този среднощен час не спеше. Предстоеше поредното съкращение и преструктуриране. Той, като не изпълнил пълното обхващане на населението в информационната система се чувстваше застрашен и уплашен. Тогава се реши на най-тежкото решение. Въведе съответните номера в регистъра на починалите, затвори очи и натисна „ENTER“. Край. Умряха.

Никой никъде не забеляза. Само в компютъра на местното кметство модема запримига от учудване, но нанесе корекцията.

Точно в този миг младият Първан се събуди. Стана, тихо скърцане на дъски го съпроводи докато излизаше навън бос. В тъмното уверено стигна до храстите зад саята и се облекчи. Така де, нямаше бос да влиза в дървения нужник. Погледна ярките звезди над главата си. Въпреки, че любимото му място бе под крушата, прииска му се да легне на прясно окосената трева и да гледа звездите. Внимателно пристъпяше в тъмното, за да не се набоде на някой бодил и се изтегна на меката трева. Прииска му се да чуе поровлачен кучешки вой на фона на ярката Луна.

Кучето нададе протяжен вой.

Само ярък метеор липсваше на звездното небе.

Един особено ярък метеор остави ярка следа на половината небе.

Първан осъзна, че сякаш природата изпълняваше желанията му. Сепна се. Стори му се чудно, като че ли и преди интуитивно налучкваше в тъмното пътя така, че не настъпваше бодили и не се спъваше в буци и камъни, дори когато бягаше подир овцете в тъмното.

Както лежеше започна да вижда света по съвършено нов начин. Видя невидимите връзки, които обхващаха всичко около него. Без да пoмръдва поиска един щръкнал клон на крушата да се разклати. Пресегна се с мисъл, прихвана нишката която свързваше клона и я дръпна. Клона се затресе.

Първан започна да се плаши от себе си. Прихвана нишката която водеше към кучето и я придърпа. Не след дълго почувства топлия му дъх във лицето си. Кучето го гледа учудено няколко секунди, легна до него и се почеса.

От тогава започна системни тренировки с всякакви предмети за да изследва как реагират и това продължи дълги месеци, докато стигна до извода, че всичко зависи от неговото отношение към невидимия свят. Колкото повече се оставяше невидимите нишки да се вливат в него, толкова по-добре се справяше, толкова по-силен се чувстваше.

Оказа се, че за тези си изживявания не можеше да говори смислено с никого. Никой не обръщаше внимание на детински приказки, а връстниците му се присмиваха.

Една нощ се почувства самотен и нещастен. По тези времена вече учеше в местното училище и живееше в малко градче, въпреки неразбориите с административните номера с които периодично тормозеха родителите му. Както лежеше в леглото и не можеше да заспи се остави да го пропият нишките на Силата и като търсеше близост и разбиране съзря под тавана едно скупчване на силови линии, което бе неизмеримо далеч. Прихвана нишката която бодеше натам и съзнанието му се плъзна по нея в безкрая. По едно време му стана страшно и бързо се върна при себе си. Тялото му си беше под топлите завивки, но почувства жесток студ.

На следващата вечер повтори същия опит и отиде още по-далеч. Не знаеше защо го прави. Сякаш ходеше на среща с приятел. Като следствие започна да разбира безсмислиците които учеха в училище. Това му донесе повече спорове с учителите, а не по-добри оценки, защото възприемаше нещата по свое му, някак си странно. Понякога правеше експеримент с да не си плати билета за автобус използвайки Силата и кондуктора минаваше покрай него все едно, че не го вижда. Не го правеше системно, за да не предизвиква обществото и защото не му бе в характера и в повечето случаи доволен от резултата на експеримента си плащаше на следващото минаване. Понякога показваше календарче с китайски иероглифи вместо билет и кондуктора кимаше доволно.

Първан учеше задълбочено това което му бе интересно от учебниците и при изпит с билетчета почти винаги му се падаха предпочитаните от него въпроси, просто изтегляше точно тези билетчета, ако можеше да се съсредоточи и да се пресегне със Силата в този момент. Това бе време на усилена самоподготовка за проумяване на законите на Силата, за разлика от мнозина други предразположени към Силата, постигнали значително по-големи успехи, самозабравили се и извършили големи злоупотреби, Първан никога не злоупотреби. По-точно казано почти никога. В много ранна възраст проумя, че негово желание или молитва към Бог могат да нанесат непоправими щети за което по-късно съжаляваше и се разкайваше. Научи се да бъде сдържан дори в мислите си. В по-зряла възраст от практически опит стигна до извода, че нещо според него нередно, но поради огромното му желание постигнато с помощта на Силата дава горчиви плодове. Тогава записа първата си сентенция:

1 — „Проклятието е сбъдната мечта“ и прозря, че Бог или „Силата ни дава не това което е добро за нас, а това което ние сме си пожелали и точно както сме го пожелали, но не с намеренията и във времето когато сме го искали“. Точно както постъпва любящ баща, не отказващ никаква молба на детето си, дори допускащ то да се удари или опари и изпита болка, за да събере житейски опит щом му е е нужен и това си е пожелало.

Следващата му сентенция, завещана на потомците произтича от това и гласи:

2 — „Силата пази Силните, ако са смирени и унищожава неразумните“. Втората половина на този постулат се забравя системно и горчивите примери са безброй.

От това следва третия постулат:

3 — „Силата се охранява сама от горделивите“. Съвсем естествено е при толкова твърди морални самоограничения е да няма последователи между тези които могат да злоупотребяват с предразположението си към Силата, без да съзнават, че Силата ще ги отстрани безмилостно от пътя към себе си или въобще. В думите му се заслушваха не толкова силните, колкото кротките и те се пропиваха от Силата.

Вярващите в Бог не го възприемаха. При проникването в Силата не можеха да приемат светотатството на четвъртия постулат:

4 — „Бог е част от мен и Аз съм частично Бог“. Силата във всеки от нас е нищожно малка в сравнение с потоците на Силата които ни заливат и са неизмеримо могъщи, като свещичка сред поток слънчева светлина.

От тук следва петия постулат:

5 — „Само като ползваш могъщите потоци на силата си могъщ, а собствената ти сила е нищожна“. Всъщност по време на обучението си във висшия курс отнякъде чу, че енергията дори на една човешката душа е достатъчна да изпари планета дори според физичните формули, ако думата тежи дори един грам. Това, че до сега никой не е изпарил и грам вода се дължи на неумението да се използва тази енергия, но последното го прозря Той.

Шести постулат:

6 — „Греховете на индивида ограничават възможностите му да общува със силата“. Този постулат той изведе от практически опит и обясни с помощта на антенна техника. Mного от законите на електромагнитното поле се оказаха приложими и към Силата, поради нейното естество близко до енергийно поле.

Постулат седми:

7 — „Съмненията нарушават контрола и дестабилизират управлението на Силата“ ни дава възможност да си обясним как злодеи използват Силата умело, защото не се съмняват и тогава единствената ни надежда е постулат трети.

На тези седем постулата оставени ни от Първан се гради съвременното учение за силата, развито в последствие от мнозина и всичко е следствие или комбинация от тях и Завещанието му към потомците:

— „Не скачай от покрива, ако можеш да слезеш по стълбите. Така ще стигнеш по-далеч и винаги можеш да се върнеш!“.

Приеха това учение двамина от него, но единия бе съблазнен в горделивост и забрави петия постулат, Силата му бе неустойчива и в следствие на седмия постулат не постигна успехи, но стана добър учител и даде последователи. Другия имаше успехи и последователи, но не ги подбираше и им каза много, преди да са узрели и неколцина поеха по примамливия път да злоупотребяват с познанието. Няма по-страшно от обучен злодей. Те откриха, че не само може да се злоупотребява със Силата, но намериха нишките на тъмната сила и ги ползваха за зло, защото те се подчиняваха на същите постулати. В последствие се доказа научно, че източник на тъмна сила няма, а това е отразена от пространствените деформации светла, но с обратен знак. Това не означава, че на някои места вследствие на интерференция не преобладава Тъмната Сила, макар по условие да е глобално с 3 децибела по слаба от светлата поради загубите при отражението и не е гарантирана поляризацията. Въпреки това последователите на тъмната страна вярват в наличието на източник на тъмната сила и го наричат Даркин, а самата тъмна сила и нейните нишки — дарклин. От физическа гледна точка, ако мястото на отражение се приеме за източник, законите действат по същия начин, а фазовите разлики и поляризацията правят тъмния свят трудно предвидим, но дават възможност за локални флуктуации с чудовищна сила за разлика от монотонната познаваемост на светлата. От тези трудно разбираеми научни обяснения идва самомнението на тъмните следовници на силата, че са по-големи майстори, защото работят с трудно предвидими енергии на Силата.