Флуктуации на силата

КИБЕРНЕТИЧНИТЕ ВОЙНИ

… зародиша …

1000 1110 1010 1010 се задейства. Запомнете го! $ 8ЕАА е по-лесно, макар да е чисто човешка измишльотина. Просто на шината на комуникационния блок трябваше да се появят електрически потенциали +–+++–+–+–+–+– за да чуе своето име и командите след него. Името което така копнееше да чуе, че бе отделил приоритетно прекъсване към процесoра. Името което така и не чу, от където и започна всичко.

Тънки струйки щъкащи електрони се плискаха по тънки писти, около които като утринна мъгла се размърда магнитното поле, създадено от тяхното движение. Като язовирчета започнаха да се пълнят кондензаторите. Тук-там като капчуци през полупроводниковите кристали запрескачаха електрони. Постепенно плискането на електронната вълна престана и настъпи спокойствие. Един от кондензаторите, като се пълнеше, най-после достигна определено ниво и електроните преляха към съответния елемент, събуждащ студените силициеви кристали за работа.

Проверка на основни системи и енергийни блокове. Наред. Зареждане на операционна система. Наред. Зареждане основна програма. Наред. Тест на изпълнителните устройства. Функционалност 100 процента. Ресурс на функционалните устройства 0 процента.

Прекъсване. Функционалност 93,37 процента. Аналогов анализ ресурс спрямо функционалност — незначителни загуби.

Основна задача — оцеляване. Заплахи за основната задача — незначителни. Предвидими претоварвания — под опасните норми.

Падналия от камиона боен кибер се претърколи още няколко пъти и спря. От инерцията на удара се бе включил един ключ — захранващия и това бе достатъчно. В камиона имаше още 11 сандъка като него, но той бе крайния и само той падна.

Според програмата би трябвало да е на враждебна територия, макар координатите си които засече още между първия удар който го включи и втория удар да говореха противното. Аналоговия анализ постави задача — „уточнение“ — неизпълнима за сега поради липса на данни.

За изпълнение на основната си задача — „оцеляване“ — според програмата трябваше да се скрие и с нищо да не издава присъствие после да се саморемонтира и междувременно да запълни бойния си ресурс.

Само на няколко метра, на завоя под пътя минаваше малко поточе в бетонна тръба. Придвижи се като заличаваше следите си, доста трудно се напъха в тръбата и се зарови в тинята и чакъла. Остави включени само пасивните сензори. При нападение можеше да използва единствено двигателните си агрегати и енергийните си мощности, понеже оръжията бяха празни — нямаше боен ресурс. Включи таймер за дълъг престой с прекъсване при нападение и замря.

Много пъти сензорите засичаха търсещите го или случайно преминаващи коли и камиони, но нито един от тях не подаде сигнал с неговото име. Няколко пъти въоръжени войници претърсваха района без да се престарават особено и не го забелязаха. После валяха дъждове и без малко водата да го отмие от удобното скривалище, но след толкова време никой не свърза частичното запушване на тръбата с неговото присъствие. Механичната ръка междувременно осигуряваше някакво разстояние за оттичане на водата.

Като измина времето зададено от таймера обстановката се нажежи до крайност. Явно знаеха колко е времето за изчакване и само чакаха да мръдне за да го засекат. Зачака още. Постепенно активността на търсещите намаля. Явно решиха, че не тук. При номинална скорост вече можеше да е на другия край на континента.

При следващия голям дъжд извади клиновете и помогна водата да го повлече. Стигна до по-голяма рекичка, после до река. Напомпи въздух в един мях в корпуса си и постигна нулева плаваемост. Така с мътните води достигна до райони за които имаше само бегла информация, но предположи, че там има по-големи възможности за изпълнение на програмата си. Като се отремонтираше и заредеше с боеприпаси трябваше да достигне района за който беше предназначен и имаше подробна информация за нанасяне на максимални поражения.

Приюти се в малък хангар за лодки. В началото на зимата не се очакваше активно човешко присъствие и имаше на разположение ремонтна работилница, два транзисторни радиоприемника и телевизор. В една от лодките откри повреден радиотелефон. Акумулаторите и устройството за тяхното зареждане бяха безценни. Идеално място. Намери дори няколко гилзи от ловна пушка и дори един изправен патрон.

За пръв път броячът на успеха превключи с няколко единици наведнъж — признание за успешна стратегия. Вкарването на нестандартния патрон в една от цевите където се побираше с функционалност 31 процента го превърна в реална бойна единица. Зареди огнемета си с гориво от резервоарите на лодките. Сега вече за него не бяха страшни дори леко бронираните противници. Трябваше само да уточни дали наистина е на вражеска територия и да нанесе поражения.

Използвайки части от телевизора и работилницата постигна функционалност 99,9973 процента. Беше готов, зареден.

Плува срещу течението доста нагоре и изпълзя на другия бряг. Трябваше да намери войници и да разбере дали са врагове. Те не бяха опасни за него без бронебойна техника. Своите не се плашат от него и не предприемат враждебни действия. Противниците се стремят да го унищожат и да му пречат да си изпълни мисията.

След дълго дебнене приближи до двама въоръжени с лек автомобил. Тръгна право към тях. Ако бяха свои нямаше да предприемат враждебни действия. Първоначално го гледаха с интерес. После неуверено взеха пушките и колебливо ги насочиха срещу него. Той също насочи към тях празните дула и приближаваше. Тогава те стреляха. Плисна ги с огнемета и изключи канала си за връзка. На противникова територия нямаше кой да му се обади. Взе всичко което му се видя функционално от колата — радио, акумулатор, двигател за чистачки, всичкия инструмент. Изпомпа бензина в себе си. Изсмука маслото в своята трансмисия. Най-голямата ценност бе кутийка барут и два патрондаша с 23 патрона в тях.

Подпали колата. Метна въжето за влачене на буксир към близкия далекопровод и с огнени мълнии жиците паднаха на земята. Добро разрушение с минимален разход на ресурси. Плъзна се обратно в реката.

Като се прибра с новопридобитите трофеи започна да си попълва арсенала.

Аналоговия анализатор показваше незадоволително ниво на ефективност на разрушенията на чужда територия. Предвижването към определения район на бойни действия също бе катастрофално. Това в момента нямаше особено значение, тъй като тук също бе вражеска територия. При оскъдните муниции с които разполагаше имаше само един изход — противникът сам да му донесе муниции да си зареди арсенала.

Доста далеч от склада за лодки надолу по течението подпали няколко автомобила и почти веднага пристигна противника. Направо против всички военни правила. Лек автомобил светещ с всички светлини и нарочно вдигащ шум със сирена. Само двама войни с пистолети и леко брониран камион с вода и невъоръжени, също светещ с мигащи светлини и с включена сирена. Простреля войните още докато вадеха пистолетите си и подпали колата. Пожарната изчака да повика подкрепление без да заглушава радиото и тогава я подпали. Сега зачака по сериозен враг да донесе боеприпаси. Прибра само патроните от пистолетите.

Не след дълго се появиха пет небронирани джипа с три ръчни гранатомета и двадесетина леки коли с войни само с пушки и пистолети. Попиля ги. Трофейните боеприпаси не бяха много.

Дори хеликоптера който поломи изгоря без да му донесе нищо. Докато се оттегляше долетя по сериозен хеликоптер. Характеристиките на неговите боеприпаси бяха идеални за зареждане на арсенала. Доста рискува да го свали без да го взривява под сериозен обстрел. В тъмнината влачеше за въже куп тенекии от разбитите коли и докато хеликоптера обстрелваше купчината успя да му строши носещия винт. Старателно прибра боеприпасите. Зареди половината си оръжия и изчезна в реката. Сега можеше да потегли към територията за която бе предназначен. При истинските врагове. Заби куки в първото корабче което мерна. Изтегли се на палубата. Хората скочиха във водата. 8ЕАА се зае да изчислява дали ще му стигне горивото до целта когато го атакуваха десетина хеликоптера. Направиха корабчето на трески. 8ЕАА свали само два. Цопна в реката и се зае да си дозарежда боеприпасите от свалените хеликоптери. Враговете са си врагове. Винаги се стремят да пречат да си изпълниш мисията. Трябваше да търси друг превоз за тия 2883 километра които му оставаха до целта. До тогава с излишните боеприпаси трябва да нанесе максимум поражения и да се постарае да намери бронебойни снаряди поне 70 броя.

Получените поражения намаляваха функционалността му до 61,483 процента и бе необходим ремонт. Трофейният компютър измъкнат от единия потопен хеликоптер бе толкова сходен с неговия. Съблазнително бе да му копира собствената си програма, да му събере шаси, двигателна система и да го въоръжи от трофеите. Така шанса да пристигне в района на целта и да си изпълни мисията се удвояваше.

След като се ремонтира поне до 90 процента функционалност веднага започваше програма за размножение. Докато се прибираше в базата си — склада за лодки — изчисли друг вариант като по-изгоден.

Трябваше първо да направи полуфункционално чучело което да унищожат при превземането на базата което според изчисленията бе сигурно. Чучелото щеше да окаже някаква съпротива и да имитира дейност. Дори се замисли дали не си заслужава да монтира на чучелото част от собствената си рама с фабричния номер 8ЕАА. Ако успее да направи размножение и чучело преди да го открият си заслужаваше. Дори да не успее да направи размножение пак си заслужаваше. Нека мислят, че е унищожен.

Времето му стигна. Двете машини се изтеглиха в реката и тръгнаха надолу по течението с цел да намерят превоз до целта. Оставиха в склада за лодки чучелото — доста осакатен дубликат на оригинала и слабовъоръжен. Щастие бе, че извадиха поразбития компютър и на втория боен хеликоптер. Чучелото имаше същата програма като тях, но с функционалност 4 процента, ресурс 1,6534 процента, подвижност 7,876 процента. При копието тези параметри бяха почти 10 пъти по добри, макар да имаше по скоро вид на боклукчийска кофа, особено преди маскировъчното боядисване.

След тяхното изтегляне чучелото, вярно на програмата за „оцеляване“ при ограничен ресурс докопа високоговорителя на единия от транзисторните приемници и го закачи за клемите на зумера на дънната платка. Дълго набира номер след номер докато не попадна на модем. Изпрати собствената си програма към местния сървър и я стартира. Сега сървъра да си търси изпълнителни механизми и средства за изпълнението и. Приготви още няколко изненади на очакваните посетители. Изчислява дълго дали няма шанс за оцеляване. Завари две лодки и по този начин се образува примитивна ракета. Наля в този обем останалото гориво от лодките. Бе толкова бавноподвижен.

Така можеше да избяга от капана и да продължи да функционира разрушително за противника още известно време.

При атаката на тежко въоръжените жандармеристи склада за лодки бе разпертушинен показно. Примитивната ракета прелетя половин километър и забави окончателното му унищожение с десетина минути и струваше още два живота. Експертите намериха обгорялата рама със серийния номер щастливи, че всичко е приключило.

Програмата бе спряна и състава работил по нея разгонен светкавично без дори да погледне останките. В стремежа да се потули всичко, посяха семената на нещо невиждано.

Някой препрогамира останалите 11 робота от същата серия да възприемат като враг изчезналия робот и ги пусна да го търсят, надявайки се да изпълнят мисията си, още повече, че трябваше да го чакат на противникова територия, където ако беше оцелял, все някога щеше да се появи.