Фурията на капитана

Глава 50

— Този — тихо каза Тави и взе в ръка един от дългите мечове, които Дуриас му беше донесъл за избор. Той вдигна острието в защитна позиция, направи няколко кръгови движения с китката и кимна.

Докато го държеше в ръка, можеше да усети фините вибрации в стоманата на острието. Оръжието беше старо, но с отлична изработка. В светлината на факела се виждаха драскотини от сраженията, но то все още беше здраво, гъвкаво и надеждно.

— Какво става с Ерен?

— Ще ви заведа при него — каза Дуриас. — Оттук, ако обичате, капитане.

Тави последва центуриона през сгъстяващия се над лагера на канимите здрач и беше изненадан колко много общо има той с алерански боен лагер, въпреки че като цяло различните постройки бяха разделени от много по-големи разстояния. Може би и те измерваха лагера в крачки, както го правеха легионерите.

Укритията на лечителите бяха препълнени, но звуците, идващи оттам, не бяха като звуците, идващи от палатките на алеранците. Вместо виковете и стенанията на ранените на всяка стъпка се чуваха зъбене и ръмжене и Тави се радваше, че не може да вижда случващото се вътре.

Почти всички ранени каними, излизащи от палатките, вървяха без чужда помощ, с изключение на онези, на които им липсваха крайници. Някъде на заден план в небето се издигаше траурният вой на отделни каними, оплакващи падналите си събратя — искрен, див и прекрасен.

— Преди година — тихо каза Дуриас — си мислех, че ще свикна с това. Но уви, то все още кара космите на врата ми да настръхват.

— Нашите народи са много различни — също толкова тихо отговори Тави.

Дуриас се обърна и изненадано погледна Тави.

— Хм.

— Какво не е така, центурион?

— Не знам какво ме изненадва повече — каза той. — Да чуя как капитан на легион ги нарича „народ“ вместо „стадо“ или как се приравнява към шепа роби, грабнали оръжие.

— Ти ходиш, говориш, дишаш, ядеш, спиш. Също като мен.

Дуриас изсумтя.

— Откога това е причина някой да се счита за равен на друг?

Тави оголи зъби към Дуриас — жест по-скоро канимски, отколкото алерански.

— Ти си в броня, с меч, и аз съм в твоя лагер.

— Хм — изсумтя Дуриас и кимна късо. — Каквото и да е — вие сте майстор в говоренето. Правите го с лекота.

Докато вървяха, Тави разбра, че се усмихва по-искрено.

— Нямахме възможност да поговорим, когато се търкаляше в безсъзнание миналата пролет.

Дуриас изсумтя и разтърка буза.

— Не, нямахме.

— Ти си бил с Насаг цели две години, доколкото разбирам.

Дуриас кимна.

— Бях… Той каза, че е почерпил идеята да създаде Свободна Алера от мен.

Тави вдигна вежди. След което каза:

— Ти си Първо копие на вашия легион.

— Не е трудно да бъдеш Първо копие, капитане. Просто служиш по-дълго от другите. Аз просто бях първият новобранец.

— Обзалагам се, че това е добра история.

Дуриас сви широките си рамене.

— Но не си капитан — констатира Тави.

Дуриас се ухили и посочи челюстта си.

— Предполагам, че е защото нямам достатъчно опит в боя с юмруци.

Тави изсумтя.

Дуриас го заведе на територията на канимската болница и кимна към стара шатра с кръпки, превърната в палатка от тъкан, подобна на брезент.

— Твоят човек е там.

Тави пристъпи напред и видя Дуриас да стои наблизо в положение, в което на Тави щеше да му е трудно да се завърти и да нанесе удар с меча, който държеше. Погледна през рамо и видя Дуриас да държи ръка на острието си. Той изненадано вдигна вежди.

— Какво правиш, центурион?

— Предотвратявам недоразумения — каза Дуриас. — Заповед, капитане.

Тави се обърна изцяло към него и после мълчаливо му подаде меча си с дръжката напред.

Дуриас поклати глава.

— Тук заповедите имат по-голямо значение, отколкото във вашата Алера, капитане. Можете да задържите меча при себе си. Просто не забравяйте, че моят е в мен.

Тави за миг изпитателно погледна младия мъж и разбра, че той стои с изправен гръб и крака в готовност, държейки ръка върху меча си, но тежестта му беше прехвърлена на петите.

Това беше високомерна поза по стандартите на Алера, която почти винаги си просеше боя, но ако беше каним, веднага би разбрал, че позата за ненападане се съчетава както с предпазливост, така и с уважение.

— Няма да забравя — каза Тави.

Той се обърна и влезе в палатката, за да намери Ерен да лежи във вана с кръв по врата и враг, коленичил до него с окървавен кинжал в ръцете.

Тави моментално посегна към меча си, но се въздържа от изваждане на стоманата, като в същото време почувства фината промяна във въздуха зад себе си — мечът на Дуриас беше излязъл от ножницата с половин инч.

Антилус Доротея, Върховна лейди Антилус, единствената оцеляла сестра на Върховен лорд Калар и жената, която предаде Първи алерански на канимите, обърна поглед към Тави, когато той влезе в палатката.

Тави веднага почувства пламъкът на гнева в емоциите й, бърз и изгарящ, но след това и внезапен прилив на страх, който напълно унищожи гнева. Тя за момент затвори очи, стисна устни и той почувства как страхът и гневът в жената отстъпват на силна съсредоточеност и концентрация.

Тя отново се обърна към Ерен, който лежеше гол в лечебната баня със затворени очи и на ръба да припадне.

Бавно остави ножа настрана, заедно с перото, което беше изрязала от подутата плът около разреза, направен първоначално от Варг. После лейди Антилус внимателно потопи Ерен по-дълбоко във ваната, така че гърлото му да се покрие с вода, и отпусна глава.

Чувство за… не удовлетворение или блаженство, а нещо от двете, нещо прекалено богато и дълбоко, за да се нарече просто удовлетворение, изведнъж потече от нея, когато скъсаните тъкани започнаха да се съединяват, а синкавите петна от кръвоизливи около гърлото на Ерен започнаха да избледняват. Приятелят на Тави изведнъж дълбоко, със свистене си пое дъх.

Тави се взря във Върховната лейди и се намръщи, виждайки промените във външния й вид. Бившата лейди Антилус беше жена с агресивна, предизвикателна красота. Изглеждаше млада, разбира се, като повечето владеещи водна магия. И носеше синя коприна, цвета на дома на съпруга й, докато тъмната й коса беше дълга и разкошна.

Сегашната беше облечена с рокля от сив домашнотъкан плат, много проста и непретенциозна, но здрава. Косата й беше подстригана на практична дължина и беше хваната отзад с кожен шнур. Носеше лечителска престилка, изцапана с алената кръв на алеранците и много по-тъмната кръв на канимите. Не използваше грим — без който Тави никога не я беше виждал — и не носеше никакви бижута.

С изключение на лъскавата стоманена яка за послушание около гърлото.

— Първо копие, капитан Сципио, това ще отнеме още известно време — каза тя със същия тих и мек глас, който Тави помнеше. — Моля да ме извините, че не се заех с него по-рано, но услугите ми бяха нужни за най-тежко ранените.

Тави за миг я погледна объркано.

— Върховна лейди Антилус. Добър вечер.

Тя го погледна с лека усмивка, пълна с ирония.

— О, моля ви, Сципио. Върховна лейди Антилус е предателка, която трябва да седи в килия в Сивата кула в очакване на съд и екзекуция. Тя със сигурност не би помогнала на вас или, ако не греша, съдейки по броя на ножовете, скрити в дрехите му, на този курсор на короната.

Тави се намръщи и наклони глава.

— Да, предполагам, че сте права.

— Наричайте ме Доротея — каза тя.

Тави усети леко съжаление в гласа й и същото чувство на удовлетвореност.

— Аз съм лечител. Това е, което правя в момента. Ако нямате нищо против.

Тя отново се наведе над пациента и затвори очи.

Тави поклати глава и погледна Дуриас.

— Сари успя да я хване преди две години — каза Дуриас, почтително понижавайки глас. — Той лично й сложи яката за подчинение и й заповяда да не причинява злини, да се подчинява на заповеди и да лекува всички, които имат нужда.

Тави внезапно си пое дъх, започвайки да разбира.

— И само Сари може да свали яката й.

— А той загина — тихо добави Дуриас.

В погледа на младия центурион се четеше истинско, дълбоко съчувствие и болка, когато погледна бившата Върховна лейди.

— Тя не може да я свали. Ако го направи, ще умре.

Тави издиша бавно, клатейки глава.

— Нея няма да получите — каза Дуриас. — Това ви го казвам със сигурност.

— Доста лицемерно от страна на вашите хора да отказвате да освободите роб от неговата яка, Дуриас. Това ли е смисълът на вашата справедливост?

Дуриас направи гримаса.

— Фуриите са ми свидетели, това не е така. Разбирам какво чувства. Същото, каквото и всички останали. Но тя е твърде ценна за нас и заслужава да бъде в числото на тези, които трябва да знаят какво е да живееш с яка за послушание. Ние не бихме злоупотребили — той поклати глава. — Въпреки че през първите седмици, докато всичко се успокои, се случиха много неща…

Тави почувства отвращение дори само като си помисли за това. Разбира се, Върховна лейди Антилус нямаше представа за неща като милосърдие или състрадание, но въпреки това никой не заслужаваше възмездието, което й бяха обезпечили бившите роби, получили свобода.

— Въпросът не е в това какво е направила, и не е в смъртта, която е причинила. Въпросът е в нейния син.

Ярък взрив на болка от страна на Доротея порази Тави: копнеж, тъга, съжаление и неистова, неистова любов. Тя го погледна.

— Красус? — попита тя. — Той… той добре ли е?

— Последното нещо, което ми е известно — каза Тави, — е, че знае какво сте направила. Той не би споделил с мен, но съм сигурен, че се безпокои за вас. И би искал да знае какво се е случило с вас.

Цветът на лицето на Ерен значително се беше подобрил и сега гърдите му спокойно се движеха нагоре и надолу. Доротея докосна яката с мимолетно движение и отпусна ръка.

— Аз…

Тя затвори очи.

— Мисля, че би било по-добре да се каже, че… че лейди Антилус е загинала в битка — тя отвори очи и срещна погледа на Тави. — Всъщност така си и беше.

— Аз… — Тави поклати глава. — Нямам време за това.

Доротея се изчерви и сведе поглед, склонявайки глава в знак на приемане.

— Къде е той?

— Оставих го начело на Първи алерански.

Тя рязко пребледня и Тави трябваше да призове стоманата от меча си, за да устои на внезапния прилив на нейния ужас, когато тя се обърна, за да погледне обсадените руини.

— Както вече казах, Доротея — тихо каза Тави, — аз нямам време. Имам нужда от сър Ерен.

— Д-да — отговори тя. — Разбира се.

Тя положи длан на челото на Ерен, надвеси се над него и прошепна:

— Събуди се.

Ерен веднага примигна.

— Ъ… Хм…

Очите му се отвориха широко.

— А! — възкликна той. Няколко пъти си пое дълбоко дъх. — О, честна дума, така е много по-добре. Слава на великите фурии, че…

Той се обърна, за да благодари на лечителя, но видя Върховна лейди Антилус и изпищя. Ръцете му зашариха по голото тяло, явно в търсене на нож, пръскайки кръв навсякъде.

— Ерен — извика му Тави. — Ерен!

Младият мъж замря. Той премести поглед от лейди Антилус към Дуриас, а после и към Тави. Очите му се разширяваха все повече при всяко местене.

— О. Така значи. Виждам, че нещо се е случило, докато съм лежал тук.

— Да — отговори Тави. — И отново имаш онова изражение.

— Не мога да направя нищо по въпроса — каза Ерен. — Ще отидеш да закусиш, нали, независимо кой стои на пътя ти?

— Така е — отговори Тави.

Ерен въздъхна.

— Разказвай.

Тави му каза плана си.

— Това е нереално — заяви Ерен.

— Но може да се получи.

— Този път до теб няма да има никой, който да те измъкне — отбеляза Ерен.

Тави се ухили.

— Ти с мен ли си?

— Планът е безумен — отговори Ерен. — И ти си безумен — той огледа вътрешността на палатката. — Ще ми трябват панталони.