Жена от класа

Десета глава

Месец по-рано Майкъл Сисеро крачеше решително по Седмо Авеню и хората забързано му правеха път, както е обичайно за Ню Йорк. Вярно, беше млад, но имаше излъчването на по-възрастен. Повечето трийсетгодишни мъже не носеха строги тъмни костюми и стилни вратовръзки. А и не бяха с телосложението на защитник от отбора на „Джайънтс“. Но пък и повечето трийсетгодишни мъже в този град не ръководеха собствените си компании от офиси в небостъргач в центъра.

Вечер, в някой бар, понякога вземаха Майкъл за глупак. Някои мъже — по-слаби от него — поглеждаха широкия му гръден кош, мускулестите ръце и здрави бедра и решаваха, че е поредният здравеняк красавец и пълен идиот. Майкъл не се ядосваше. В природата на човека е заложено да завижда. Също като при красивите руси жени, и за него си мислеха, че няма и грам мозък. Разбира се, бе много по-приятно да отвръща подобаващо на саркастичните забележки с думи, а не с юмруци. Освен това, когато Майкъл предложеше на някого да излязат навън и да се разберат по мъжки, другият обикновено само го поглеждаше по-внимателно и се отказваше.

Откакто бе започнал да носи костюми, получаваше малко повече уважение. Но не обръщаше особено внимание какво мислят дребнавите хорица, той щеше да ги принуди да го уважават. Действията бяха много по-красноречиви от думите.

„Грийн Егс“ беше неговият начин да се измъкне от гетото. Докато крачеше по тротоара и поглеждаше към високите сгради от двете му страни, Майкъл усещаше истинско главозамайване. Само преди седмица обикаляше из града и се опитваше да пробута някое и друго копие от книгите си на библиотеките. А сега изведнъж бе стигнал върха.

„Но бих могъл да имам всичко това и по-рано — каза си Майкъл. — Ако бях продал бизнеса.“ Той се поздрави мислено. Какво страхотно усещане. Успя да удържи малката си компания, отказа да приеме заплата. Сега е съдружник със самия Ърни Фокстън. Имаше контрол над компанията си и пари от голямото издателство. Направо мечта — и беше негова.

Сградата на „Блейклис“ се извиси пред очите му. Майкъл се закова на място, а жените в строги делови костюми и мъжете, стиснали картонени чаши с кафе, продължиха стремително напред, като го заобикаляха и махаха на жълтите таксита, които пълзяха по задръстените улици, или се вмъкваха в подземните станции на метрото. Вдигна очи. Небостъргачът бе величествен, облицован в скъп полиран черен гранит. Блестеше под сутрешните лъчи на слънцето и светеше като мрамора на венециански дворец. Името на компанията беше гравирано на голяма месингова табела с кралскосини букви. Майкъл забеляза, че „Грийн Егс“ още не е добавена към списъка с фирмите, които се помещаваха в сградата. Трябваше да се погрижи за това.

Тази мисъл го зареди с невероятна енергия.

Въртящи се врати от масивно тъмно стъкло преграждаха входа към фоайето. Можеше да се огледа в тях. Младият мъж, който го гледаше от стъклото, беше набит, в елегантен костюм, с решително изражение. Майкъл устоя на изкушението да си намигне. Ухили се и влезе в сградата. Време е да се залови за работа.

Ърни гледаше през прозорците си, когато Майкъл Сисеро пристигна, но не го видя как влиза. Беше се вторачил в рекламите на филми и джинси на „Дона Карън“, окачени сред бетонната джунгла на центъра, но не виждаше и тях. Малки червени светлинки примигваха и гаснеха на телефона, докато Марша се занимаваше с тях. Беше разсеян. Говореше с Мира Чен.

— Значи работата ти харесва? — нервно попита той, докато мачкаше вратовръзката, която сложи под сакото „Армани“ за над хиляда долара. Скъпите дрехи не стояха съвсем на място върху Ърни, макар че той не го забелязваше. Обличаше се с най-скъпите и модерни за сезона сака и ризи. Само елитни марки, независимо как изглеждат. Според Ърни това му придаваше изискан вид.

— Значи ти харесва работата и какво? — настоятелно прошепна Мира.

— Исках да кажа… значи ви харесва работата… госпожице Чен — прошепна в отговор Ърни. Не смееше да я нарича „господарке“ по открита телефонна линия. Представяше си крехкото й момчешко тяло, дългите й крака, които завършваха с остри и жестоки токчета. Мира бе първата жена, с която изневеряваше на Даяна. Ърни знаеше, че тя умее да се отнася подобаващо с лошите момчета. Усети началото на страхотна възбуда.

— Имам нужда от повече пари и по-голям офис.

— Това е най-доброто, което мога да предложа засега… госпожице Чен — изхленчи Ърни.

— Не е достатъчно. Заслужаваш да бъдеш наказан, задето изобщо си помислил, че мога да приема това — сопна се Мира и затвори.

Ърни остана за минутка да се чуди какво ли би могло да е наказанието тази вечер. Сладка мисъл.

Вътрешната линия на телефона прекъсна бленуването му. Ърни усети възбудата му да спада.

— Да, какво има? — сопна се той на Марша.

— Извинете, сър — притеснено се обади секретарката му. — Забелязах, че сте приключили с госпожица Чен… бяхте помолили да ви уведомя, когато господин Сисеро дойде на работа.

Ърни веднага превключи. Усети прилив на адреналин. Мухата най-сетне се оплете в паяжината.

— От рецепцията ми се обадиха, че току-що се е разписал, господин Фокстън.

— Отлично. Ще проведа кратка среща за ориентиране в компанията — каза Ърни. — Можеш да прехвърляш обажданията за мен на Питър или Джанет.

— Да, сър.

Ърни слезе до етажа на Майкъл с обикновения асансьор, този за простосмъртните, както обичаше да го нарича. Обикновено използваше президентския асансьор, който бе целият в месинг и кадифе и с отлично действаща климатична инсталация. Можеше да се използва само от него и гостите му. Качваше се, без да спира, от фоайето направо до шестнадесетия етаж. Но на Майкъл Сисеро не се полагаха офиси близо до ръководството на „Блейклис“. Дадоха му две стаи на четвъртия етаж. На този етап нямаше смисъл да се влагат повече пари, отколкото е крайно наложително, в „Грийн Егс“.

Ако отделът за детска литература се окажеше печеливш за издателството, „Грийн Егс“ щеше да получи всички необходими средства, но дотогава Майкъл Сисеро нямаше да е част от компанията.

Ърни се усмихна при мисълта колко хитро постъпи Джак Файнмън. Тайното им споразумение с „Гренуил и Бифт“ означаваше, че договорът е представен пред Сисеро в най-изгодната му светлина. Имаше безброй вратички за измъкване от него за „Блейклис“ и почти никакви — за Сисеро. Щеше да разбере, че никой не може просто да обърне гръб на Ърни Фокстън.

Разбира се, не бе нужно Майкъл да го научава още сега. Всеки доволен служител е много по-продуктивен в работата си. Ърни искаше да вземе най-доброто от труда му, да използва максимално ума му, преди да го изрита.

Майкъл Сисеро е на трийсет, беше постигнал всичко сам и си въобразяваше, че знае всичко. Ърни вярваше, че ще изпита огромно удоволствие да му покаже колко греши.

— Е, какво мислиш? — високо попита Ърни.

Влезе през обикновената дървена врата, без да почука, и с удоволствие забеляза как младата жена, вероятно секретарка на Сисеро, подскочи. Офисът бе скучно обзаведен, чист и практичен. Нямаше и следа от черната кожа и позлатените стенни часовници, които придаваха елегантност на другите офиси в „Блейклис“, какво остава за пищното обзавеждане на етажа на Ърни. При Сисеро нямаше ергономични столове „Иймс“, нито ръчно тъкани персийски килими. Вместо това имаше остъклени кабинки за сътрудниците и въртящи се столове от магазин за офис оборудване на ниски цени.

Но Сисеро крачеше из малкия си офис с гордо вдигната глава, сякаш Ърни му бе дал цяло крило в двореца „Версай“.

— Чудесно е. — Погледна към ъгловия кабинет — малко по-голям от двата съседни, където щеше да се настани той.

— Дори имаме собствена кухничка. — Майкъл се засмя. — Сюзън е във възторг, че вече няма да се налага да тича по два пъти на ден за сандвичи.

— Значи си наел нови хора? — попита Ърни. Изобщо не го интересуваше мнението на Сюзън. Беше хубавица, но момичета като нея са на всяка крачка в Ню Йорк. Нямаше практика да повишава секретарките в компанията и не искаше да спи с нея, следователно изобщо не влизаше в полезрението му.

— Да. Говорих с Феликс миналата седмица. Всички ще дойдат днес и ще направят някои корекции в тиража, който сме подготвили. Разбира се, ще им се наложи да свикват с всичко тук. — Махна с мускулестата си ръка към кабинетите и Ърни разбра, че той няма да започне да се оплаква от липсата на лукс. За Майкъл Сисеро това тук беше лукс.

— Трябва да се качите с илюстраторите да се запознаят с Джанет и мен. — Ърни се усмихна топло на по-младия мъж. Адвокатите го бяха посъветвали да се погрижи за всеки един от творците лично, за да може наистина да изиграе Майкъл. Ни най-малко не желаеше Сисеро да си тръгне, преди да е прибрал при себе си всичките му талантливи сътрудници. — Ние много се гордеем с факта, че познаваме всеки от екипите, с които работим.

— Ще дойдем. — Майкъл потисна раздразнението си. Мразеше корпоративния жаргон, в който наричаха служителите „екипи“ и „семейства“, а след това изобщо не се колебаеха да уволнят някого, ако не отговаря на очакванията им. Освен това англичанинът бе слабоват, с маникюр на ръцете и май имаше изкуствен тен. Беше на светлинни години от представата на Майкъл за мъж. Но именно от него идваха парите. Засега нямаше никакви паметни бележки, никаква корпоративна намеса в делата му.

Майкъл си напомни, че вече няма да купува евтина хартия и да правят нескопосани корици. Никакво обикаляме из Бруклин и Лонг Айлънд с камион с продукти. За тази цел щеше да използва Ърни и корпоративните му възможности.

Ърни протегна кокалестата си ръка и Майкъл я стисна, като внимаваше да не я смаже със силата си.

— Радвам се, че ще работим заедно — каза Ърни. — Стремим се да се грижим добре за талантите. Смятаме, че наистина ще успеете да постигнете забележителни неща тук.

„Какво, по дяволите, иска да каже?“ — зачуди се Майкъл, но само се усмихна.

— Благодаря. Момчетата скоро ще пристигнат. Ще ги пратя горе, когато дойдат.

— Добре. Не забравяй, че вече си част от семейството на „Блейклис“ — увери го Ърни. После отправи неискрена усмивка на Сюзън Катц и си тръгна.

Сюзън затвори вратата зад него и погледна красивия си шеф. Той се бе облегнал на перваза и оглеждаше улицата. Още нямаше никого — творческият екип не се появяваше преди десет. За миг момичето се наслади на безумната фантазия как Майкъл се обръща към нея, вдига рязко тясната й бургундскочервена пола, сграбчва бедрата й над кремавата коприна на чорапите с жартиери, които си сложи днес, после я мята на бюрото и правят главозамайващ секс.

— Е, какво ще правим сега? — осмели се да попита тя.

Майкъл се обърна и й подаде сгънат лист, който измъкна от джоба на сакото си.

— Това е списъкът с обажданията за днес. Снощи го направих.

— Да, господин Сисеро — въздъхна Сюзън.

Разбира се. Работа. Сигурно е луда, за да си помисли, че в живота на Майкъл може да има и друго.

Майкъл Сисеро не би могъл да си спомни ясно първите си няколко седмици в бизнеса. Всичко се сливаше в дълго, объркано, вълнуващо преживяване. Докато Сет и останалите илюстратори работеха с екипа за предпечат на „Блейклис“, той наемаше търговци и правеше презентации. Вечер бе напълно изтощен, но въпреки това не му се тръгваше. Сюзън Катц, крайно неохотно, излизаше от офиса, в облаче парфюм, пожелаваше му лека нощ с очертаните си с молив устни и отметнала лъскавата си коса върху раменете, а Майкъл, потънал в мислите си, тръгваше към някой бар.

Серията се оформяше отлично. Откликът бе страхотен. Имаше усещането, че живее в някакъв облак от адреналин и чиста енергия. Понякога успяваше да погълне сандвич или хамбургер и намираше време за тренировките си като ставаше час по-рано. Всяка вечер имаше желание да празнува.

Изпитваше необходимост от жена.

Момичета не липсваха, разбира се. Никога не му бяха липсвали. Горката Сюзън, ако я бе срещнал в някой бар, щеше да й се нахвърли, без да се замисли. Но офисът е забранена територия за него. Поне три пъти седмично си намираше момиче, обикновено някоя жена, с която вече е спал; избираше си момичета, които познаваше, чистоплътни, глупави, прелестни момичета. Винаги бяха с големи гърди, малка талия и закръглено стегнато дупе. За съжаление, повечето момичета са глупави, а Майкъл не понасяше глупостта. Беше вежлив и не лъжеше никого. В девет от десет случая жените искаха да го видят пак. Харесваше Джанет, която носеше сутиен с два размера по-малък, така че бялата й пухкава плът преливаше над черната дантела, и Елза, фитнес инструкторка, която имаше прелестно дупе, закръглено и мускулесто. Той й се смееше, когато тя му се оплакваше от дупето си. Кога жените най-после щяха да разберат, че повечето мъже не обичат момчешките фигури? Всеки път, когато Елза се наведеше да вдигне нещо от пода, усещаше тръпка в слабините.

Но въпреки всички пакети с презервативи, които изхабяваше, и многото момичета, с които правеше секс с удоволствие, Майкъл оставаше незадоволен. Искаше момиче, с което да може да разговаря, след като тя приключи с френската любов. А ако техниката й не е идеална, нямаше нищо против той да й даде практически напътствия.

Бе решил, че е намерил подходящата жена, когато се запозна с Айрис. Беше в един бар на ъгъла на Двадесет и четвърта и Осма улица. Тя работеше в юридическа кантора и се надяваше някой ден да стане адвокат. Имаше разкошно тяло, закръглено дупе, чудесни гърди и знаеше няколко думички с повече от една сричка. Майкъл я покани на среща и с изненада установи, че няма да спи с него още първия път. Нито втория. Устоя цели три пъти, преди да се озове в леглото му, а когато това стана, той откри, че има много добра техника. Даже отлична. Не бе особено стилна, но човек трябва да прави известни компромиси. Адреналинът кипеше във вените му, а тя бе на разположение.

Една вечер, три седмици след началото на връзката им, след доста по-скъпа вечеря, отколкото можеше да си позволи, Майкъл я доведе вкъщи, бяха правили секс и сега се чудеше колко трябва да изчака, преди да я помоли да си тръгне, без да изглежда прекалено груб. Да имаш жена в леглото е страхотно, но пък се налагаше да става рано.

Протегната върху завивките, Айрис четеше вестниците Нюз и Поуст, които Майкъл купуваше заради спортните страници. Айрис обичаше да звъни във всички магазини за бижута, които предлагаха отстъпка за диаманти, макар да не можеше да си ги позволи, а после минаваше на клюкарските рубрики. Бе се облегнала на лакти и гърдите й се полюшваха изкусително, а зърната й все още бяха настръхнали от ласките на езика му.

— Нещо интересно? — попита той. „Дръж се любезно“, въздъхна мислено.

— Да. Пишат за шефа ти.

— Къде? Дай да видя.

— О, значи сега се заинтригува — подразни го Айрис, но му подаде с готовност страницата. — Всъщност става дума за жена му.

— Даяна? Надменна малка фукла — необмислено изтърси Майкъл и се ядоса на себе си. Не биваше да говори така. Дори и пред Айрис. Дискретността е много важна в неговия бизнес.

— Познаваш ли я? — попита Айрис, седна в леглото съвсем гола и той се възхити на стегнатия й корем. Тя въздъхна замечтано. — Непрекъснато публикуват нейни снимки. Изглежда прелестно. Организира най-стилните партита и всички искат да са сред поканените.

— Така значи — разсеяно се включи Майкъл. Набързо прегледа статията, за да види дали имаше нещо за Ърни. Нямаше, значи ще захвърли вестника.

— Разбира се. Всички знаменитости, политици, баскетболни звезди, всички… а дрехите й, такива невероятни тоалети има!

Айрис продължи да бъбри, но Сисеро не й обръщаше внимание. Гледаше снимката на Даяна, с мек кашмирен пуловер в небесносиньо и копринена широка пола, на излизане от вечеря в кметството. Изглеждаше напълно недостъпна за него. Изискана и стилна, като принцеса. Мисълта, че Ърни Фокстън спи с нея, бе буквално неразбираема за него. Опита се да си го представи и не успя.

Даяна Фокстън. Май трябваше да си спомни нещо, свързано с нея. Нещо, което бе имал намерение да свърши, но така и не направи.

„О, по дяволите“, изруга мислено Майкъл. Разбира се. Бяха се скарали, понеже е толкова надменна. От висока класа, определено, но пък отлично го знаеше, а той сключи сделката с Ърни, преди тя да изтича да плаче на рамото му и да провали всичко.

Всъщност тя не каза нищо. Ърни не е споменал каквото и да било. Никой не го е притеснявал. Госпожа Фокстън явно не е отворила изобщо пухкавата си и сексапилна уста.

Трябваше да й благодари. Планира да го направи лично. Тя би могла много да усложни живота му, но предпочете да не го прави.

„Всекиму дължимото“, каза си Майкъл. Реши да я посети на следващия ден.

Погледна към Айрис, която лежеше по корем с вдигнати крака. Дупето й бе вирнато нагоре. Беше сигурен, че нарочно се мотае гола. Все едно, страхотна е в леглото.

— Я ела насам — повика я той.