Глим — глим

ВТОРА СЦЕНА

ЕКРАНЪТ ИЗСВЕТЛЯВА:

ИНТ: Мазето на библиотеката — утрин

Близък план на ЗВЕЗДНАТА КАРТА НА ЕЙМИ. Пръстът на ЕЙМИ се движи между звездите, ЪГЪЛЪТ на камерата се РАЗШИРЯВА, за да покаже МОМИЧЕНЦЕТО.

ЕЙМИ: Тате? Как смяташ, дали е възможно Глим-Глим да е дошъл от Плеядите? („плий-Я-дити“)

ЪГЪЛЪТ се РАЗШИРЯВА, за да покаже ЕЛИЪТ и КАРЛ, които стоят наблизо.

ЕЛИЪТ (Нежно, но разсеяно): Ще се опитаме да разберем по-късно, нали, мило? (Към Карл) Сигурен ли си, че се е махнало?

КАРЛ: Чух, че излиза, а не го чух да се връща. Какво повече да ти кажа?

ЕЛИЪТ (Загрижено): Това може да се окаже опасно.

КАРЛ: Трябва да разберем какви ги върши там горе. Навън-навътре, навън-навътре, ден след ден. Явно преследва някаква цел. Искам да знам каква!

ЕЛИЪТ: (Към Ейми): Добре, Ейми. Излизаме за още храна, но първо ще се промъкнем горе в библиотеката да хвърлим едно око. Нали знаеш какво се иска от теб?

ЕЙМИ (Кима и върти очи, защото всичко е толкова просто): Да бе. Веднага щом забележа Глим-Глим да се връща, да изтичам горе и да ви предупредя.

ЕЛИЪТ (С бащинска усмивка): Браво!

КАРЛ: Само че наистина трябва да си отваряш очите на четири. Не искаме онова чудовище да ни спипа горе. Не искаме да бъдем следващото му хапване!

ЕЙМИ (С лъчезарна усмивка): О, не се бойте. Глим-Глим няма да ви стори нищо лошо.

КАРЛ вдига ръце с отвращение и се извръща настрани.

КАРЛ: Предавам се!

ЕЛИЪТ (С конспиративен шепот): Просто си отваряй очите, миличко.

ЕЙМИ: Обещавам, тате!

ЪГЪЛЪТ СЕ РАЗШИРЯВА, докато КАРЛ и ЕЛИЪТ се покачват на една щайга и се промушват през прозореца навън. Около тях се разхвърчава СНЯГ.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Първия етаж на библиотеката — предния отдел — утрин

КАРЛ и ЕЛИЪТ влизат предпазливо през вратата на първия етаж. Бюрото за записване, детските масички за четене, всички свободни повърхности, включително пода, са покрити с отворени книги.

КАРЛ: Боже! Все едно е минал циклон! (Сбръчква нос) И как вони само!

ЕЛИЪТ бързо обикаля от маса на маса, преглеждайки заглавията на отворените книги.

ЕЛИЪТ: История! Философия! Физиология! Ораторско майсторство! Митология! Антропология! То чете всичко, което свари в библиотеката!

КАРЛ: Мдаа. Иска да знае всичко за нас, залагам си главата, че е така. Търси по-добри начини, за да ни унищожи. Ама каква е тази воня?

ЕЛИЪТ (Нервно): Не съм сигурен, че искам да разбера. Май е най-добре да се махаме, преди да се е върнало.

КАРЛ: Не бързай толкова. То е научило ужасно много за нас. Нека да видим, не можем ли да научим и ние едно-две неща за него. Татко винаги казваше, че опитният ловец познава добре дивеча.

КАМЕРАТА СЛЕДИ двамата мъже, които предпазливо си проправят път през разпилените книги към големите рафтове в дъното.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Първия етаж на библиотката — заден отдел — утро

КАРЛ и ЕЛИЪТ нахлуват през вратата. ЕЛИЪТ спира при рафтовете, докато КАРЛ излиза от кадър.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

Камерата снима от друг ъгъл

ЦЕНТРИРАНАТА ВЪРХУ ЕЛИЪТ КАМЕРА бавно РАЗШИРЯВА ъгъла, за да покаже ТИЛА на някой, който се взира към него. Като че ли усетил погледа му, ЕЛИЪТ се завърта към камерата и реагира с неприкрит ужас.

ЕЛИЪТ: О, Боже! Карл! Карл!

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

Камерата снима от друг ъгъл

СРЕДЕН ПЛАН, ПОГЛЕД към ужасения ЕЛИЪТ докато КАРЛ се втурва в кадър.

КАРЛ: Какво…?

ЕЛИЪТ (Сочи нещо, мъчи се да не повърни): Виж!

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Отрязана глава — близък план

Една отрязана глава се взира в камерата с изцъклени очи, кървавия чукан на шията е положен на една лавица.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Среден план. Двамата са в кадър.

ЕЛИЪТ: О, Боже, та аз го познавам! Това е Док Спрюил!

КАРЛ сграбчва ръката на ЕЛИЪТ и започва да го дърпа към задната част на библиотеката.

КАРЛ: Там става е още по-лошо.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Библиотеката — задния отдел — утрин

БЪРЗ ПОГЛЕД към една от големите дъбови маси за четене, който разкрива един обезглавен, кървав, разчленен труп — достатъчно, за да създаде ужасяващ ефект, без да задълбава в подробности. Масата е почервеняла от кръвта, гръдният кош и коремът са отворени, виждат се червата. Гледката се прекъсва както следва:

БЪРЗА СМЯНА КЪМ:

ИНТ: Лицето на Елиът — много близък план.

ЕЛИЪТ е ужасен и отвратен и се обръща настрана.

БЪРЗА СМЯНА КЪМ:

ИНТ: Гледката продължава

БЪРЗА СМЯНА КЪМ:

ИНТ: Лицето на Карл — много близък план

Изражението на КАРЛ е мрачно и по-сдържано. Случвало му се е да изкормва своите собствени жертви, така че не му е за първи път да се сблъсква с подобни гледки.

БЪРЗА СМЯНА КЪМ:

ИНТ: Последен детайл от гледката

БЪРЗА СМЯНА КЪМ:

ИНТ: Среден план. Двамата са в кадър

ЕЛИЪТ се е извърнал настрани, но КАРЛ все още се взира в масата.

КАРЛ (Със страхопочитание): Прилича на нашия гараж, след като с татко сме работили цял ден.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Камерата снима под друг ъгъл

Внезапно пред тях изскача ГЛИМ-ГЛИМ, който размахва пипала и излъчва СИЛЕН ЧУРУЛИКАЩ звук. Изглежда страшен и заплашителен.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Среден план. В кадър са Елиът и Карл.

И двамата са изплашени. Обръщат се и се затичват към предната част на библиотеката.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Библиотеката — предния отдел — утро

КАРЛ и ЕЛИЪТ се втурват през люлеещите се врати и претичват покрай бюрото за записване и навън. Зад тях, ГЛИМ-ГЛИМ бавно се ЗАТЪТРЯ до бюрото. Вдига запаметяващия куб.

ГЛИМ-ГЛИМ (Глас зад кадър с ехо): Продължение на корабния дневник на Скаут 4-2-6-куб-3. Пет местни цикъла след като кораба се разби. Индентифицирах леталния патоген2

Става дума за вирус 6-квадрат-9, сапрофитен за нашия храносмилателен тракт, но очевидно изключително смъртоносен за тези нещастни чуждопланетни същества. (Гласът се разчувства) Това е истинска трагедия. Вината е изцяло моя. Още по-зле. Скоро силовото поле ще угасне, защото батериите почти се изтощиха. И тогава вирусът ще зарази цялата планета. (Успява да се овладее) Забележка: През последния цикъл осъществих контакт с един оцелял местен — млада женска, която не се страхува от мен. Трябва да продължа този контакт. Но не мога да снижа гласа си до такова ниво, че да ме разбира. Трябва да опитам по друг начин.

КАДЪРЪТ СЕ РАЗМИВА ДО:

ИНТ: Мазето на библиотеката — ден

ЕЙМИ е прегърнала покрития със сняг ЕЛИЪТ. Зад тях през прозореца се вмъква КАРЛ.

ЕЙМИ: Защо се забавихте толкова много?

ЕЛИЪТ: Наложи се да изчакаме отвън. Извънземното тъкмо си тръгваше. Не искахме да ни забележи.

Близо до тях, КАРЛ поставя торбите с храна на една маса, след което разкопчава якето си и вади два автоматични 45-ти калибър и кутия с патрони.

ЕЛИЪТ: Откъде ги взе?

КАРЛ: (С очевидно самодоволство): Докато търсеше отварячка за консерви, реших да се отбия до оръжейния магазин на Мърфи. За последен път бягам от онова чудовище!

Докато ухиленияТ КАРЛ изтегля предпазителя на пистолета, КАМЕРАТА СЕ ПРЕМЕСТВА върху разтревоженото лице на ЕЙМИ.

ИНТ: Първия етаж на библиотеката — предния отдел — нощ

ГЛИМ-ГЛИМ е застанал на бюрото като библиотекар, в еднотоси пипало държи пулсиращия куб. На фона на ЧУРУЛИКАНЕТО му се чува:

ГЛИМ-ГЛИМ: (Глас зад кадър, с ехо); Продължение на корабния дневник на Скаут 4-2-6-куб-3. Нощ на пети местен цикъл след като корабът се разби. Опитвам се да преодолея омразата и страха на оцелелите.

Докато звучат думите на Глим-Глим, камерата се ДВИЖИ над разхвърляното бюро, забавя, когато достига една КНИГА по КРАСНОПИС (и по-точно тази с методите на Палмър),където урокът показва няколко последователни свързващи се помежду сизаврънкулки. Малко по-нататък, в БЛИЗЪК ПЛАН спираме на едно пипало, стиснало молив, което се опитва да имитира урока — и изобщо не успява.

ГЛИМ-ГЛИМ: (Гласът продължава): От най-голямо значение е те да започнат да ми вярват. Кръвоносната система на тримата е успяла да създаде антитела срещу вирус 6-квадрат-9. Ако ми дадат малко от своята кръв, мога да пресъздам техния имунитет и да спася тяхната раса. Ако ли не…

Миливът се чупи в пипалото на Глим-Глим с ТРЯСЪК. Докато пипалото се свива и разпуска ядно, ЪГЪЛЪТ се РАЗШИРЯВА. Стиснал записващия куб в пипалото си, ГЛИМ-ГЛИМ се отдалечава от бюрото (с ШУМОЛЯЩ звук), отправя се към прозореца на библиотеката и поглежда навън. На фона на ЧУРУЛИКАНЕТО му се чува:

ГЛИМ-ГЛИМ (Глас зад кадър с ехо): Лична забележка: Местната луна изгрява и отново вали сняг. Напомня ми за дома. Отдавна не съм бил при своите малки, само че се опасявам, че никога повече не ще ги видя. Опитвам се да възпроизведа местната писменост, но почти безуспешно. Трябва да измисля друг начин — да открия някакъв символ, който да им покаже, че не им мисля злото. Трябва! Как ще понеса вината от загиването на цял един биологичен вид? Ще трябва да се самоунищожа!

КАДЪРЪТ СЕ РАЗМИВА ДО:

ИНТ: Мазето — нощ

Всичко е тихо. ЕЙМИ спи в леглото си. Когато от горния етаж се разнася слабо ЧУРУЛИКАНЕ, очите й се ококорват. Камерата я проследява как става и се мушва във вентилационната шахта.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Първия етаж на библиотеката — решетката — нощ

Лицето на ЕЙМИ се появява зад решетката. Тя поглежда нагоре.

ЕЙМИ: Здрасти!

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

Камерата снима под различен ъгъл — гледната точка на Ейми

ГЛИМ-ГЛИМ се придвижва с шумолене до решетката и държи в протегнатото си пипало лист хартия, а в едно от останалите три — учебника по краснопис. Листът е изписан с неразбираеми драскулки.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

Камерата снима под различен ъгъл — гледната точка на Глим-Глим

ЕЙМИ поглежда листа, после него през решетката.

ЕЙМИ: И ти наричаш това почерк?

ПИПАЛОТО НА ГЛИМ-ГЛИМ откача решетката и тя увисва на пантите си. Момиченцето изпълзява навън.

ЕЙМИ: Ела. Ще ти покажа. Имам само шестици по краснопис.

КАДЪРЪТ СЕ РАЗМИВА ДО:

ИНТ: Първия етаж на библиотеката — предния отдел — нощ

ЕЙМИ и ГЛИМ-ГЛИМ са седнали един до друг на бюрото

ЕЙМИ: Получава се страхотно! Ти ми посочваш и аз пиша.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Близък план на Ейми

ЕЙМИ: Дотук сме написали, че си от района на Оирон, заразата е била нещастна случайност и се нуждаеш от нашата помощ, за да направиш лекарство и да спасиш всички останали. Окей. Какво можем да направим за теб?

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Бюрото

Пипалото на ГЛИМ-ГЛИМ сочи буквите в учебника по краснопис.

ЕЙМИ: (Глас зад кадър): К… Р… Ъ…

Тя спира да чете, когато пипалото спира на В.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Близък план на Ейми

ЕЙМИ: Имаш нужда от кръв? Колко? (Поглежда към бюрото) М… А… Л… К…

(Пак вдига поглед) Малко. Добре. Аз…мисля, че мога да ти помогна, но ще е нужно страшно много време за да убедя Карл и татко да дойдат тук. (Пак поглежда надолу към бюрото) Кажи… им… приятел. (Пак вдига поглед) Не. Няма да ти повярват. Трябва да им покажеш! Но как?

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Среден план. В кадър — Глим-Глим

ГЛИМ-ГЛИМ чурулика.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Близък план на ЕЙМИ

ЕЙМИ (Развълнувано): Ей! Сетих се! Сетих се! Как можах да забравя! Чакай тук и ще ти донеса снимка, за да ти покажа!

Докато ЕЙМИ изскача навън, КАМЕРАТА се ПЛЪЗГА по смълчания ГЛИМ-ГЛИМ.

ЕКРАНЪТ ПОТЪМНЯВА