Глим — глим

ТРЕТА СЦЕНА

ЕКРАНЪТ ПРОСВЕТЛЯВА:

ИНТ: Мазето — ден

КАРЛ почиства един от пистолетите, а ЕЛИЪТ се мъчи с едно късовълново радио. И двамата поглеждат към тавана, ослушвайки се при звука от ШУМОЛЕНЕТО на Глим-Глим.

КАРЛ: Какви според теб ги върши цял ден?

ЕЛИЪТ: (Свива рамене): Не знам, но сигурно е зает.

КАРЛ: Да бе. Вече излиза и влиза поне десетина пъти. Като че ли строи нещо.

ЕЛИЪТ (Потръпва): Нямам намерение да проверявам какво, това е сигурно!

КАРЛ се смее.

КАДЪРЪТ СЕ РАЗМИВА ДО:

ИНТ: Мазето — нощ

Бърз поглед към мазето показва, че КАРЛ и ЕЛИЪТ спят, но леглото на ЕЙМИ е празно.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Библиотеката — предния отдел — нощ

Камерата е в задния отдел, насочена през отворената врата към предния отдел. В рамката на вратата се открояват ГЛИМ-ГЛИМ и ЕЙМИ, които гледат към камерата.

ЕЙМИ: Страхотно! Няма начин да не разберат, че си приятел като видят това!

Не можем да видим това, което те наблюдават.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Библиотеката — предния отдел — камерата снима под друг ъгъл — нощ

Ейми затваря вратата, а ГЛИМ-ГЛИМ й предлага лист хартия. ЕЙМИ го взима и започва да чете.

ЕЙМИ: Ей, почеркът ти става все по-добър, но… (Гласът й затихва)

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Поглед иззад рамото на Ейми

Виждаме бележката. Големи разкривени букви оформят следните думи: „МОЛЯ ДАЙТЕ КРЪВТА СЕГА?“

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Близък план на лицето на Ейми

Усмивката й угасва и тя вдига поглед към Глим-Глим.

ЕЙМИ: Е, да де, нали обещах?

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Глим-Глим — гледната точка на Ейми

ГЛИМ-ГЛИМ чурулика.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Близък план на лицето на Ейми

ЕЙМИ: И това ще спаси целия свят, а?

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Глим-Глим — гледната точк на Ейми

ГЛИМ-ГЛИМ пак чурулика.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Среден план на Ейми

ЕЙМИ (Нервно, с изписана по лицето болка): Оооооо… добре. Но няма да ме боли, нали!

Едно пипало нежно я погалва по бузата.

КАДЪРЪТ СЕ РАЗМИВА ДО:

ИНТ: Мазето — леглото на Елиът — нощ

Разнася се слабо чуруликането на Глим-Глим и ЕЛИЪТ потръпва в съня си.

КАДЪРЪТ СЕ РАЗМИВА ДО:

ИНТ: Библиотеката — близък план на ръката на Ейми — нощ

Пипалото на ГЛИМ-ГЛИМ поставя една прозрачна, куха сфера, два инча в диаметър върху ръката на ЕЙМИ, в сгъвката на лакътя.

ЕЙМИ: Ауч!

БЪРЗО СЕ ПРЕХВЪРЛЯМЕ НА:

ИНТ: Мазето — Елиът в леглото си — нощ

Ейми (Глас зад кадър — отдалеч): Ауч!

Очите на ЕЛИЪТ рязко се отварят. Той сяда в леглото и започва да се озърта в тъмнината.

ЕЛИЪТ: Ейми?

Той става и с препъване се доближава до леглото на Ейми. Когато не я намира в него, придобива разтревожен вид.

ЕЛИЪТ: Ейми?

Внезапно се разнася далечното ЧУРУЛИКАНЕ на ГЛИМ-ГЛИМ и той се хвърля към шахтата.

ЕЛИЪТ (Вече по-силно): О, Боже! Ейми!

Той изтръгва предпазителя на шахтата от стената и се хвърля към откачената решетка.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Елиът при решетката — старничен поглед

ЕЛИЪТ протяга шия, за да погледне през решетката. Светлината от библиотеката се отразява в очите му.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Предната част на библиотеката — през решетката — гледната точка на Елиът — нощ

Виждаме ГЛИМ-ГЛИМ да се надвесва над ЕЙМИ, която е с гръб към нас. Сферата е прикрепена към ръката й. Сега тя е червена.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Ръката на Ейми — много близък план

Виждаме сферата, която е пълна до половината с кръв.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Елиът — през решетката — близък план

ЕЛИЪТ е изпълнен с безмълвен ужас

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Гледната точка на Глим-Глим

През решетката се вижда ужасеното лице на ЕЛИЪТ.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Предната част на библиотеката — двоен кадър

ГЛИМ-ГЛИМ вижда ЕЛИЪТ. Придвижвайки се с ЧУРУЛИКАНЕ, той се плъзва покрай ЕЙМИ към решетката. Докато вдига лист хартия от бюрото, пълната с кръв сфера се откача от ръката на ЕЙМИ и се разбива на пода.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Предната част на библиотеката — през решетката — гледната точка на Елиът

ГЛИМ-ГЛИМ приближава към решетката, ЧУРУЛИКА и размахва лист хартия, изпълва кадъра.

ИНТ: Мазето — нощ

Изпаднал в паника, Елиът сеобръща и се затичва към прозореца на мазето.

ЕЛИЪТ (Почти истерично): То я е хванало! Боже мили, хванало я е!

КАРЛ се събужда и се изправя с олюляване.

КАРЛ: Какво? Кой е хванал…?

ЕЛИЪТ (Бори се с резето на прозорчето): Онова Нещо! Онова чудовище! Хванало е Ейми!

КАРЛ дръпва ЕЛИЪТ настрани и го сграбчва за раменете.

КАРЛ: Можем да направим едно единствено нещо! Да изтрием грозното копеле от лицето на земята! Все още ли си на мнение, че е било нещастно стечение на обстоятелствата?

ЕЛИЪТ (Все така разтреперан): Вече не! Дай ми оръжие! Трябва да я спася!

КАРЛ взима един от автоматичните пистолети и го подава на ЕЛИЪТ.

КАРЛ: Ето. А сега ми помогни да преместим тези щайги и ще…

ЕЛИЪТ: Не! Няма време за това! То й прави нещо! О, Боже! (Обръща се) Хайде!

Започва да се катери през прозореца на мазето.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ЕКСТ (Екстериор): Парадния вход на библиотеката — нощ

ПОГЛЕД ОТ НИСКО, от гледната точка на двамата мъже, когато вратите се отварят и се появява ГЛИМ-ГЛИМ, ЧУРУЛИКАЙКИ, пипалата му се гърчат. В едно от тях има лист хартия.

ЕКСТ: Камерата снима под друг ъгъл — гледната точка на Глим-Глим

ПОГЛЕД ОТ ВИСОКО към ЕЛИЪТ и КАРЛ, които заемат позиция за стрелба.

ЕЛИЪТ (През сълзи, разгневен): Къде е Ейми? Какво си направил с нея?

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ЕКСТ: Камерата снима под друг ъгъл — гледната точка на Карл и Елиът

ПОГЛЕД от НИСКО към ГЛИМ-ГЛИМ. Едното пипало протяга листа ХАРТИЯ, докато останалите се мятат бясно, в недодялан опит да ги поканят вътре.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ЕКСТ: Елиът — отгоре, среден план

Изпаднал в яростен пристъп ЕЛИЪТ вдига пистолета и го насочва към камерата.

ЕЛИЪТ: Върни ми я!

Той стреля.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ЕКСТ: Камерата снима от друг ъгъл — Глим-Глим

Тялото на ГЛИМ-ГЛИМ отскача от удара на куршума.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ЕКСТ: Камерата снима под друг ъгъл — Елиът

ЕЛИЪТ стреля още два пъти.

ЕКСТ: Парадния вход на библиотеката — нощ

ГЛИМ-ГЛИМ отскача и залита горе на стълбите. Пипалата му увисват и той като че ли се свива в себе си, когато от десетина дупки започва да блика зеленикава течност. Най-накрая се срива на земята. КАМЕРАТА ПРОСЛЕДЯВА как се претъркулва по стълбите и пада бездиханен в краката на ЕЛИЪТ и КАРЛ. ЕЛИЪТ е ужасен. Той изпуска пистолета и поглежда към входа на библиотеката.

ЕЛИЪТ: Ейми!

Затичва се към стълбите. Поглеждайки за последен път мъртвото извънземно, КАРЛ тръгва след него.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Първия етаж на библиотеката — задния отдел — нощ

Светлината е мъждива, по затворените врати пробягват червени и зелени отблясъци. ЕЛИЪТ и КАРЛ нахлуват и заковават на място, а приглушените червени и зелени светлини проблясват по лицата им. По тях е изписано безмълвно страхопочитание.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Библиотеката — задния отдел — гледната точка на Елиът

Между два от рафтовете стои ярко осветено коледно дърво, обсипано с гирлянди и трепкащи светлинки. Пред него е застанала ЕЙМИ, притискайки едн кукла към гърдите си. Тя се обръща и грейва.

ЕЙМИ: Виж, тате!

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Елиът — среден план

ЕЛИЪТ (Шокиран, заекващ): Ейми! Добре ли си? Какво…?

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Задния отдел на първия етаж на библиотеката — гледната точка на Елиът.

ЕЙМИ се хили, докато стои пред елхата.

ЕЙМИ: Тъкмо я включих. Глим-Глим я направи, за да покаже, че ни е приятел.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Елиът — среден план

ЕЛИЪТ преглъща конвулсивно и си поглежда чсовника, после пак поглежда елхата.

ЕЛИЪТ: Днес е 24-ти! Навечерието на Коледа! С всичко, което се случи, аз… ние…забравихме!

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Първия етаж на библиотеката — гледната точка на Елиът.

ЕЙМИ стои ухилена пред елхата.

ЕЙМИ: Глим-Глим не е забравил! Видяхте ли? Казах ви, че е приятел. (Проточва вратле, като че ли се опитва да надзърне зад тях) Къде е той, тате? Къде е моят приятел Глим-Глим?

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Елиът & Карл — среден план на двамата — нощ

ЕЛИЪТ заравя лице в двете си ръце. КАРЛ се опитва да каже нещо, но все още е прекалено смаян.

ЕЙМИ (Глас зад кадър): Тате?

КАДЪРЪТ БАВНО СЕ РАЗМИВА В:

ЕКСТ: Първото стъпало към библиотеката

Камерата бавно СЕ ПРИБЛИЖАВА към неподвижните очертания на ГЛИМ-ГЛИМ, който лежи в локва тъмна зелена течност в дъното настълбищата. Зеленината му е започнала да посивява. Снегът се сипе отгоре му.

ЕЙМИ (Глас зад кадър): Къде е Глим-Глим?

За момент камерата се спира върху мъртвото извънземно, после СЕ ПРИБЛИЖАВА към ЛИСТА, откъснат от детска тетрадка, на който с разкривени букви е изписано: „ВЕСЕЛА КОЛЕДА“, след което…

КАДЪРЪТ ПРИТЪМНЯВА.