Градът на черепите

3. Градът на черепите

Градските порти от позеленял с времето бронз бяха излети във формата на гигантски човешки череп с рога. Квадратни, затворени прозорци над вратите образуваха очните кухини на черепа, а под тях прътовете на спуснатата решетка им се хилеха като зъбите на челюст без плът. Водачът на дребните войни изсвири с извития си боен рог и решетката се вдигна. Те влязоха в неизвестния град.

Тук, всичко бе изсечено и издялано от розов камък. Архитектурата бе със сложна изработка, орнаменти, статуи, фризове, оформени като демони, чудовища и многоръки богове. Гигантски розови стени се надвесваха над тях и се издигаха една над друга, образувайки островърху кули.

Навсякъде кадето погледнеше Конан виждаше издълбани орнаменти във формата на човешки череп. Те се издигаха над вратите; висяха на златни вериги на жилто-кафявите вратове на мерувийците, чието единствено облекло, както за мъжете, кака и за жените, бе къса поличка; появиха се на щитовете на пазачите на портата; можеха да се видят закрепени на бронзовите им шлемове.

Тяхната група продължи по широките, добре павирани улици на този фантастичен град. Полуголите мерувийци се отдръпваха от пътя им, хвърляйки кратки, нелюбопитни погледи към двамата грамадни пленници и към носилката на принцесата, която все още бе закрепена между два коня. Измежду жителите на града, като алени сенки се движеха фигурите на жреци с обръснати глави, които от главата до глезените бяха обвити в широки тоги от полупрозрачна червена материя.

В центъра на горчка от дървета, покрити с цветя в огнено червен, светло-син и златен цвят, се издигаше двореца на Краля-бог. Той представляваше една гигантска конична кула, възвисяваща се върху киска, кръгла основа. Изработена изцяло от червен камък, стената на кулата се издигаше нагоре и нагоре в спираловиден мотив. Върху всеки камък на спиралния парапет бе изгравирано нещо като човешки череп. Палатът създаваше впечатлението за огромна кула, изградена от отсечени глави. Зосара не можа да сдържи потръпването си пред тази зловеща украса и дори Конан стисна зъби още по-силно.

Тя влязоха през още една подобна на череп порта и преминаха през огромни стаи с масивни каменни стени за да стигнат до тронната зала на Краля-бог. Азверите, мръсни и изморени от пътуването, останаха назад, а двама гвардейци в позлатени доспехи, хванаха за ръцете три,ата пленника и ги поведоха към трона.

Тронът, който бе поставен на пиедестал от черен мрамор, беше изработен от един огромен къс от блед нефрит като фантастична плетеница от въжета и вериги от черепи. Върху този бледо-зеленикав стол на смъртта седеше полу-божествения монарх, който бе поискал пленниците да бъдат доведени в този неизвестен свят.

Въпреки сериозността на сполетялата ги беда, Конан не можа да сдържи усмивката си. Защото римпошът Джалунг-Тонгпа бе много нисък и дебел, с мършави криви крака, които едва стигаха до пода. Огромният му корем бе скрит в златотъкан пояс, кото блестеше със скъпоценните си камъни. Голите му, подпухнали с отпусната сланина ръце, бяха обхванати в цяла дузина златни гривни, а по дебелите му пръсти проблясваха и намигваха украсени с камъни пръстени.

Плешивата глава, която се люшкаше на върха на безформеното му тяло бе забележително грозна, с клатеща се гуша, провиснали устни и криви, лишени от цвят зъби. Върху главата бе поставен островърх шлем или някаква корона от масивно злато, украсено с рубини. Тежестта като че ли прегъваше под себе си този, който я носеше.

Вглеждайки се по-внимателно в краля-бог, Конан установи, че Джалунг-Тонгпа е странно деформиран. Едната страна на лицето му не приличаше на другата. Тя висеше отпуснато върху костта и на нея имаше замъглено, празно на живот око, докато в другото око светкаше блясъка на злобен интелект.

Здравото око на римпоша в момента бе забито в Зосара, игнорирайки двмата гиганти, които я придружаваха. До трона стоеше прав висок, слаб мъж, облечен в алените одежди на мерувийските жреци. От обръснатия му череп, студени зелени очи наблюдаваха сцената с ледено презрение. Кралят-бог се обърна към него и заговори с висок, писклив глас. Бюагодарение на няколкото мерувийски думи, които Конан бе научил от азверите, той долови достатъчно да схване, че високият жрец е главния магьосник на краля, Великият Шаман Танцонг Тенгри.

Долавяйки откъслечни фрази от разговора, Конан разбра допълнително, че с помощта на своята магия шаманът е видял придвижването на ескорта на принцеса Зосара към нейния куйгарски годеник и е разкрил видението си пред краля-бог. Изпълнен от най-обикновена, човешка страст към стройносто туранско момиче, Джалунг Тонгпа изпратил собствените си азверска конница за да я плени и доведе в собствения му харем.

Това бе всичко, което Конан искаше да знае. Цели седем дни от момента на пленяването му, той бе блъскан, мушкан, унижаван. Беше си изтрил краката от ходене и бе готов да избухне.

Двамата гвардейци, които стояха от двете му страни, бяха с лице към трона и почтително сведени очи, насочили цялото си внимание към римпоша, който можеше всеки момент да издаде заповед. Конан леко прихвана веригите, които свързваха китките ку. Те бяха прекалено здрави за да може да ги разкъса просто със сила, нещо което не бе успял да направи още при опитите си през първите дни на пленничеството.

Бавно той събра китките си, така че веригата се отпусна на пода. След това, рязко завъртайки се, той вдигна ръце над и зад главата на левия гвардеец. Отпусната част на веригата се изпъна като бич, улучи телохранителя точно в лицето и го захвърли назад с кръв, стичаща се от счупения му нос.

Още при първото рязко движение на Конан, другият пазач се бе обърнал и бе насочил върха на алабердата си в бойна поза. И докато правеше това, Конан омота главата на алебардата с веригата и изтръгна дръжката от захвата на телохранителя.

Ново замахване с веригата го изпрати залитайки назад, докато държеше с ръце кървавата дупка на устата си, от която плюеше парчета от зъби. Краката на Конан бяха оковани твърде близко един за друг и той не можеше да направи широка крачка. Но той скочи от пода пред пиедестала с двата крака заедно, като жаба. Два такива гротескни скока и Конан се озова на пиедестала и ръцете му обхванаха дебелата гуша на хленчещият малък крал-бог, приклекнал вурху кучината си от черепи. Очите на римпоша се ококориха от ужас и лицето му потъмня от натиска на пръстите на Конан върху дихателната му тръба.

Гвардейци и телохранители се суетяха наоколо, пищейки от паника или стояха замръзнали от шок и ужас пред този странен гигант, който се осмеляваше да двигне ръка в насилие срещу тяхното божество.

— Едно движение към мен и ще измъкна живота от тази дебела крастава жаба! — изръмжа Конан.

Единствен от мерувийците в стаята, Великият Шаман не бе показал паника или изненада, когато одърпаният младеж бе избухнал в тази вихрушка на ярост. На перфектен хиркански той запита:

— Какво е желанието ти, варварино?

— Освободете момичето и черния! Дайте ни коне и ние ще се махнем от проклетата ви долина завинаги. Ако откажеш… или опиташ някоя измама… ще смачкам малкия ти крал на пихтия!

Шаманът поклати подобната си на череп глава. Зелените му очи продължаваха да бъдат студени като лед в опънатата маска на оранжева кожа на лицето му. Със заповеднически жест той вдигна орнаментирания си жезъл от слонова кост.

— Освободете принцеса Зосара е чернокожия пленник — разпореди се той с тих глас. Побледнелите слуги с уплаха в очите се запътиха да изпълнят заповедта. Джума изсумтя, разтривайки китките си. До него принцесата трепереше. Конан придърпа отпуснатото туловище на краля пред себе си и слезе от пиедестала.

— Конан! — изрева Джума. — Внимавай!

Конан се извърна, но твърде късно. Докато бе слизал от ръба на пиедестала, Великият Шаман се бе задействувал. Подвижен като кобра, нанасяща удар, той бе протегнал жезъла си от слонова кост и леко бе чукнал Конан по рамото., там където голата му кожа се виждаше през разкъсаната тъкан. Скокът на Конан към неговия противник така и не бе завършен. Безчувственост плъзна из тялото му като отрова от зъбите на змия. Съзнанието му се замъгли, главата му, изведнъж твърде тежка за да я държи изправена, клюмна на гръдите му. Омекнал, той рухна. Полузадушеният крал-бог се откъсна от прегръдката му.

Последният звук, който Конан чу бе гръмотевичният рев на чернокожия, докато той падаше под извивашата се река от кафяви тел.