Графиня просякиня

Двама съпрузи

Ирма не можеше да види добре лицето на Норт, но й се стори, че той имаше някаква превръзка на него. След кратко мълчание Норт прекъсна тягостната тишина.

— Не сме се виждали отдавна, Ирма — каза той и й подаде ръка.

Тя не отговори и се престори, че не е забелязала жеста му.

— Е… ще дойдеш ли при мен?

— Не! — отговори категорично Ирма.

— Не искаш ли? Спомни си, че Лидия е в ръцете ми!

— А истина ли е това? — попита Ирма напрегнато.

— Да, истина е! — повтори бавно Норт, като натъртваше на всяка дума. — Аз се заклех, че е така.

— Много пъти си се клел лъжливо — отбеляза иронично Ирма.

Без да обърне внимание на забележката й, той продължи:

— Предупредих те каква участ ще сполети детето, ако не изпълниш желанието ми. Трябва да ти е ясно, че ще направя това, което съм казал!

— Това не е възможно! Как може един баща да убие собственото си дете?

— Аз мога! — заканително процеди Норт. — Аз мога да направя всичко.

— Да, зная, че нищо не може да те уплаши.

— Хубаво е, че го знаеш — самодоволно каза Норт. — Сега слушай какво съм решил да направя, щом станеш отново моя жена…

— Не, това никога няма да стане, никога! — прекъсна го Ирма.

— Така ми каза и на параходчето — продължи той спокойно. — Но тогава полковник Роджър беше наблизо. Сега си изоставена от него, а и от всички други.

— Не е истина! — реагира остро тя. — Той не ме е изоставил. Ако знаеше къде съм, веднага щеше да дойде при мен.

— Може да е било така преди, но сега се съмнявам, че ще дойде.

— Той е благороден и добър човек!

— Точно затова и няма да те потърси. Човек като него няма да се занимава с някаква кръчмарска певица!

— И това ли знаеш, подлецо!

— Аз знам всичко — тържествуващо се усмихна Норт. — Дори и това, че си скитала по пътищата заедно с някаква негърка.

Нещо прошумоля в мрака. Норт веднага застана нащрек.

— Сама ли дойде? — попита строго той.

— Да.

— Истината ли казваш?

— Няма защо да лъжа. Нямам този навик, за разлика от други хора — отвърна презрително Ирма.

— Имам ли право — продължи по-спокойно Норт, — като казвам, че си скитала по пътищата?

— А кой е виновен за това? Кой ме натика в тази мизерия? — извика Ирма. — Нали ти ме накара да напусна къщата на родителите си, а след това подло ме предаде, като ме остави на произвола на съдбата! И то заедно с нещастното ми дете!

Норт не отговори нищо.

— Да, ти разсипа живота ми — продължи обвиненията си тя. — Стигнах дотам да протягам ръка за парче хляб, защото умирах от глад. Единствената причина за това си ти! Но ще дойде ден, когато ще отговаряш пред небесния съд за греховете си, за нещастията, които причини на мен и на невинното ми дете!

— Защо тогава не се върна при мен? Предлагах ти богат и щастлив живот, на ръце щях да те нося!

— Щастлив живот ли? — изсмя се горчиво Ирма. — Нима може да се намери щастие при един престъпник? При един мъж, който разкъса святата брачна връзка, а животът му е верига от престъпления!

— Зная, че сгреших. Но ако ти беше до мен, това нямаше да стане. Отношенията ни все още могат да се оправят. Ела при мен, бъди мой ангел покровител и ме изведи на правия път!

— Не мога! — възрази сухо Ирма. — В сърцето ми угасна и последната искрица любов, която изпитвах към теб. И то по твоя вина!

— Помисли за Лидия! — напомни отново Норт.

— Не вярвам, че детето е при теб! — отчаяно изплака Ирма. — Използваш този предлог, за да ме накараш да дойда.

Норт мрачно се усмихна.

— Мисли каквото искаш, но знай, че Лидия е при мен. Ако продължиш да ми отказваш, тя ще умре!

— Боже, запази детето ми! — през сълзи прошепна Ирма.

— Решавай! — заповяда Норт.

— Но какво искаш от мен? Не разбираш ли, че вече не те обичам? Не мога да живея с човек, към когото изпитвам омраза и ужас.

— Но аз искам да те имам! — извика той. — Ти няма да принадлежиш никога на друг!

— Но нали ти сам ме изостави и се ожени отново!

— Не исках да живееш в мизерията, до която бях стигнал. Но никога не съм те забравял!

— Не е вярно! Ако бях умряла от глад, това щеше да бъде добър изход за теб, защото тогава нямаше да имаш никакви пречки да осъществиш плановете си.

— Това не е истина! Винаги съм обичал само теб, винаги! Другите жени за мен не бяха нищо друго, освен една временна играчка. Никакви чувства не съм изпитвал към тях.

— Другите жени ли? — повтори Ирма учудено. — И други жени ли си ощастливил по същия начин? Значи има и други жени?

На Норт му идваше да си отхапе езика от яд.

— Аз говорих така… изобщо… — смутено продума той.

— Не, вече не можеш да ме излъжеш! Познавам добре черната ти душа. Господи, като си помисля за другите нещастници, които си измамил…

— Не можеш ли да ми простиш?

— Ако е за прошката, отдавна съм ти простила. През последните месеци изпадах в такива положения, че си мислех, че е настъпил краят на земния ми път. За кратко време изтеглих толкова много. Бях преследвана от мнозина и на всички простих, простих и на теб. Надявам се, че и на мен ще ми прости всевишният!

Норт пристъпи бавно към нея.

— Назад! — извика тя. — Не ме докосвай!

— Но… нали ми прости?

— Простих ти, но пътищата ни се разделят. Моля те, върни ми Лидия и се откажи от мен!

— Не, това никога няма да стане! — изкрещя той.

— Моля те, върни ми детето! — изплака Ирма. — Каква полза ще имаш, ако убиеш детето ми? След него ще умра и аз, защото без Лидия животът няма смисъл за мен.

— По-добре да умреш, отколкото да те видя в обятията на друг! — злобно изрече Норт. — Тръгваш ли, или обричаш детето си на смърт?

— Тогава убий и мен, звяр такъв! — извика извън себе си Ирма. — Забий камата си в сърцето ми, за да ме избавиш от мъките на този живот!

— Ти няма да умреш — каза Норт, — а ще живееш заради мен! За последен път те питам: да или не?

Сърцето на Ирма се обливаше в кръв от мислите, които бушуваха в главата й. След дълга борба със себе си тя решително каза:

— Не!

Тогава Норт изсвири с уста. От тъмнината се появи някакъв човек и двамата се нахвърлиха върху Ирма.

— Щом не искаш да ме последваш доброволно, ще дойдеш насила. Така ще взема това, което по право ми принадлежи! — процеди през зъби Норт.

Изплашена до смърт, Ирма завика за помощ, но напразно… Нямаше кой да чуе молбите на нещастната жена.