Графиня просякиня

Жертвите на престъпника

— Остави ме на мира! — извика Норт гневно на приближаващата се отново към него Мери.

— Не ти ли стигна, че направи нещастни мен и Ирма? Защо прелъсти и дъщерята на почтения плантатор Сейнт Артай, която, като узна какъв злодей е съпругът й, се самоуби, за да измие този срам? Не те ли безпокои образът на плантатора, който ти опропасти? Не излиза ли от гроба си, за да застане пред очите ти, нещастната майка и съпруга, умряла от мъка? Не звучат ли в ушите ти виковете на нещастната вдовица, която полудяла, след като си я разорил?

— Махай се оттук, не искам да ми припомняш тези стари истории! — кресна Норт.

Метисът се приближи със скръстени на гърдите ръце.

— Наистина и аз не съм бил цвете за мирисане, но в сравнение с бившия си господар съм невинно агънце.

— След това си падал все по-низко — продължи разпалено Мери — и не си се поколебал да се сдружиш с една престъпничка, с която си извършил нечувани злодейства. Не се ли пред стави тя за твоя сестра само за да разбие живота на един младеж? Знаеш ли края на Уилям Тейлър от Сан Франциско? След като мъките съкратиха живота на отчаяната му майка, той се самоуби.

Норт не отговори, само гърдите му се повдигаха тежко.

— Доколкото знам, ти не си пожалил и съдружничката си, която навярно си отстранил по най-жесток начин? Всеки друг престъпник стои по-горе от теб, защото поне остава верен на приятелите си.

— Това не е истина! — извика Норт. — Мерседес, или съдружничката ми, както ти я наричаш, ме предаде на полицията, докато спях, и аз бях арестуван. Случайността ми позволи да избягам и да я намеря. След това успях, преоблечен като лодкар, да я примамя в една лодка и да я отведа навътре в морето, за да получи наказанието си.

— Значи си я хвърлил в морето?

— О, това би било много леко наказание за един предател! — отвърна презрително Норт. — След като я оставих да изпита всички мъки, които може да причини страхът от смъртта, тя беше погълната от една акула, която следваше лодката ни. Още я виждам как ме молеше да й простя!

— Господи! — изстена Мери.

— Как е възможно земята да не се разтвори досега, за да погълне такъв злодей? — процеди през стиснатите си зъби Шелер.

— В Санта Фе — продължи Мери — си поискал да обсебиш наследството на един млад човек, като си му откраднал книжата. Но благодарение на бога престъпният ти план не е успял.

Норт изруга гласно при спомена за богатството, което се беше изплъзнало от ръцете му.

— Верен на себе си, и там си оставил жертви. Застрелял си мистър Уилкис на дуел, а жена му, която си омаял с лъжи и ласкателства, сама е сложила край на живота си.

— Това не е истина, ти лъжеш! — извика Норт. — Инес е жива, аз разговарях с нея, преди да напусна Санта Фе.

— Нещастната жена е била намерена на следващата сутрин на дъното на една пропаст.

— Идиотка! — презрително каза Норт, но на лицето му се изписа леко безпокойство.

— След това си побягнал към Мексико, за да продължиш и там престъпленията си. Излъгал си една благородна жена, за да заграбиш имота й. Но това не ти стигнало, затова си я захвърлил като непотребна вещ и си оплел в мрежата си дъщеря й, която си завел дори пред олтара. Тя е била четвъртата жена, с която си се венчал!

— Куче! — извика Норт, гледайки към метиса. — Само ти си издал всичко това. Ако бях свободен, скъпо щеше да ми платиш!

Норт се замята като бесен по земята, мъчейки се да скъса въжетата, но опитите му бяха неуспешни и той отново се обърна към Хосе:

— Изненада ме, когато бях заспал, капнал от умора, затова успя да ме заловиш. Но ако съдбата ми помогне да се спася, кълна се, с теб е свършено!

— Много добре е направил, че е заловил престъпник като теб — заговори отново Мери. — Защото човек, който посяга на манастирски имот, не заслужава съжаление.

— Престани най-после с твоите глупости! — извика Норт. — Не прося милост и не се разкайвам за делата си. Напротив, съжалявам, че не можах всичките да ги осъществя. Тогава щях да живея като господар и никой нямаше да може да ме залови.

Мери повече не можеше да понася безочието му и щеше да излезе от пещерата, но една мисъл я накара да се спре.

— Искам да ти задам един последен въпрос от името на моята приятелка Ирма. Къде е детето й?

— Не зная къде е, нито съм чул нещо за него! — отвърна мрачно Норт.

— Истина ли е това, което казваш?

— Да! Казах ти, че единствено към Ирма чувствам вина, и ако детето беше при мен, щях да го върна, защото никога няма да забравя, че тя спаси живота ми в болницата в Хюстън. Когато оздравях, почувствах угризения на съвестта за подлото си държане към това невинно създание. За съжаление вече бях я изгубил завинаги. Едва тогава разбрах колко голяма е била любовта ми към нея.

— Не ти ли простих и аз, когато дойде тайно в Ню Йорк? — попита Мери.

— Да, но ти не си Ирма. А и истина е, че ти ме прие, след като успях да те уверя, че съм невинен.

— Тоест като наклевети Ирма, нещастнико! Не е ли така?

— Не, вярно е, че я обвиних, но го направих, за да се избавя от арестуване. Бях уверен, че никой няма да я сметне за виновна.

— А стана точно така. Нещастната жена беше арестувана, даже щеше да бъде доведена в Ню Йорк, ако в последната минута моята намеса не предотврати това.

— Но и ти я мразеше!

— Защото ти ме накара да я мразя — извика Мери, която едва се владееше. — Когато разбрах грешката си, веднага й поисках прошка.

— Моля те, доведи я тук! Искам да я видя още веднъж! — каза Норт с треперещ от вълнение глас.

— Не, повече няма да я видиш. Тя ти прости, но не иска повече да те види. Ще й кажа, че детето е при теб. Когато тя се върне при стария си баща в отечеството си, аз ще продължа издирванията и няма да се успокоя, докато не намеря дъщеря й.

Слънцето отдавна беше залязло. Луната се издигна на хоризонта и обля върховете на скалите с тайнствена светлина. Хосе се приближи до Мери и я хвана мълчаливо за ръката.

— Вървете си, мисис! Оставете ме сам, за да си уредя сметките с този подлец.

— Какво смятате да правите? — попита Мери.

— Този човек ми принадлежи, мисис. Вие говорихте достатъчно с него, сега е мой ред.

Мери искаше да го попита още нещо, но Шелер се приближи до нея и тихо й каза:

— Оставете ги сами, мисис. Не можем да попречим на метиса да изпълни решението си.

— Искам още веднъж да го помоля да предаде Норт на полицията.

— За да избяга пак и да намери нови жертви ли? — попита Хосе, който чу думите на Мери. — Повярвайте ми, мисис, дявол като него намира начин да избяга даже и от ешафода.

Като каза това, Хосе тръгна към изхода, защото отвън се чу цвилене на жребец.

— Да тръгваме, мисис — подкани я отново Шелер. — Метисът е въоръжен до зъби, не можем да попречим на намерението му.

— Нека да останем още малко! Искам да видя какво ще се случи. Да се скрием при входа на пещерата, оттам ще можем да наблюдаваме по-добре.

Шелер последва Мери. Цялото й тяло трепереше.