Хюрем. Московската наложница

БЕЛЕЖКА НА АВТОРА

Няма никакво съмнение, че Хюрем султан е една от най-влиятелните женски фигури в османската история. До днес по-голямата част от описанията и изводите за нея се концентрират в употребата на епитетите жестока и безмилостна. Причината образът на Хюрем да бъде оформен по подобен начин се дължи не само на факта, че историята през този период е била изследвана предимно от чуждестранни историци, но и на това, че тя е била лишена от задълбочена историческа информация, която да достигне до детството на Хюрем, както и от разглеждането на причинно-следствените връзки.

Оставил драматично своята следа в най-светлия период на световна империя, един човек, независимо дали мъж или жена, съвсем естествено ще бъде оценяван и коментиран по най-различни начини. В историята, която се опитах да сътворя, въпреки цялата сила и величие, каращо османския дворец да трепери, в душата на Хюрем бушуват бури и както всички жени тя също се намира в лапите на страховете, преплитащи се с минали трагедии. Фактът, че се налага да се бори с тежки травми след едно кратко и щастливо детство, става причина тя да добие различно отношение към живота. Тя бива отвлечена, продадена, бита, унижавана и тормозена. Но предпочита борбата вместо смирението — пътя, който обикновено избират потисканите жени. Мъките, които изживява, подхранват импулса ѝ за мъст и нейния хъс. Тя си отмъщава на живота и хората. Защото те са я погубили още когато е била нежна фиданка. С проницателността си, която плете като дантела, Хюрем започва война срещу жестокостта, откъснала я от майка ѝ, семейството и дома ѝ. Пораства с ненавистта, утаила се в детското ѝ съзнание. Желанието за мъст срещу живота е чувство, което трябва да докаже първо на себе си, но то вече толкова здраво се намира в клещите на естествените ѝ импулси, че не може да го признае дори сама на себе си. Тя е достатъчно емоционална, за да се влюби, и достатъчно зряла, че сърцето ѝ да бие единствено за децата ѝ. Тя е жена. Плюс това фактът, че освен красавица, е и султанката на мъжа, от когото светът трепери, съвсем естествено наред с привърженици, ще ѝ създаде врагове, отровни като змии. И на нея се пада задачата да опази себе си и децата си от тези врагове. На всяка цена.

Макар че Хюрем, московската наложница в никакъв случай не представлява исторически роман, а е плод на фантазия, разгърнала се благодарение на вдъхновението от исторически процес. Целта ми беше да представя една нова гледна точка към безпощадността на популярната история. Във време, когато господства разбирането: Или всичко или нищо, може ли жестокостта на Хюрем, накарала един баща да се превърне в убиец на сина си, да бъде обяснена като отражение на инстинкта ѝ тя и родните ѝ деца, които е хранила от собствената си пъпна връв, да бъдат предпазени от смъртната опасност, по чийто ръб се движат?

В нашето съвремие, в което предпочитаме да усвоим модели на поведение, произхождащи от упорството да страним от всякакво историческо минало, самоличност и корени, Хюрем, московската наложница търси отговор точно на този въпрос.

Без никакво съмнение романът е създаден, опирайки се на безброй исторически документи и информация. Но историческите празнини в живота на Хюрем се оказаха основният ми източник на вдъхновение. Особено като човек, който докрай вярва на тезата, че личността на жената е пряко свързана с преживяното в детските години, аз се опитах да опиша Хюрем, каквато представлява в моите мисли и душа.

Може да се каже, че съм избрала труден жанр за начало. Но за да се научим да плуваме, не трябва ли да скочим в дълбокото? Оставям решението на вас, читателите, и благодаря на всички, които се трудиха.

Демет Алтънйелеклиоглу