Играчите на не-А

XII

Бе се напрегнал в очакване мигновената загуба на съзнание да бъде използвана в негова вреда.

Обърна се и каза:

— Доста бързо стана. Ние…

Преглътна останалите думи. Защото вече не се намираше в залата за управление на разрушителя.

На около сто и петдесет метра от него се виждаше контролен пулт, несравнимо по-голям от онзи, който гледаше само преди секунди. А прозрачният купол над него беше с такива размери, че за момент съзнанието на Госейн отказа да ги възприеме.

Смразен от прозрението, той сведе поглед към тялото си. Тънки костеливи ръце, кльощаво тяло в униформата на щабен офицер от Най-великата Империя.

Ашаргин!

Сътресението го зашемети така, че Джилбърт усети как тялото, което отново бе овладял, затрепери и омекна. Напъна се да преодолее слабостта му, но не можеше да пропъди отчаянието, щом си припомни, че собственото му тяло е в кораб У-381907.

Сигурно лежеше в несвяст на пода. Предположи, че в същата тази минута капитан Фрий и Орелдон са се справили с Лийдж и са пленили двамата натрапници. Всъщност, унило се поправи Госейн, това е станало на осемнадесет хиляди светлинни години оттук, значи и преди няколко дни според времето, отчитано на разрушителя.

Не биваше да забравя, че при прехвърлянето чрез уеднаквяване се появяваха разлики във времето.

Наложи се внезапно да осъзнае, че препускащите му мисли са прекалено бреме за крехкия Ашаргин, в чието тяло беше затворен отново. Огледа се с помътени очи и започна да се приспособява полека. Съвсем бавно, защото се опитваше да контролира не своята обучена и тренирана нервна система.

И все пак след малко умът му се проясни. Престана да трепери. Мина още минута в ритмични пристъпи на слабост, докато разбере какво е правил Ашаргин допреди малко.

Вървеше по коридор с група флотски адмирали. Вече беше изостанал от тях. Двама се спряха, озърнаха се и единият каза:

— Ваше превъзходителство, изглеждате зле.

Преди Госейн-Ашаргин да отговори, другият — висок и слаб старец, чиято униформа блестеше от знаците за ранг и наградите му — промълви иронично:

— Принцът не се чувства добре, откакто е при нас. Заслужава най-висша похвала, защото и в подобно състояние е толкова отдаден на дълга си.

Още преди да млъкне, Госейн-Ашаргин разпозна в него главния адмирал Палеол и това също помогна на нервната система на принца да се успокои.

Явно умовете им отново започваха да се съчетават на подсъзнателно равнище.

В този миг Джилбърт се смръзна. Ето че незнайният космически играч отново бе уеднаквил съзнанието му в чуждия мозък. Пак го принуждаваше да се приспособи възможно най-бързо.

Но този път искаше да владее положението. Никакви прояви на слабост. Трябваше да тласне Ашаргин до предела на силата му.

Настигна офицерите и спомените на принца от последната седмица започнаха да се редят пред мисления му поглед. Цяла седмица ли? Госейн се сепна за секунда, защото за него не бе изминало и денонощие. Опомни се веднага.

Тази седмица се оказа учудващо добра. Ашаргин не бе припаднал нито веднъж. Бе понесъл успешно представянето си пред щаба и се опита да наложи идеята си, че е тук само като наблюдател, докато не се получат нови заповеди от Енро. За човек, който загуби съзнание два пъти в присъствието на диктатора, това наистина беше постижение.

Още едно доказателство, че дори неуравновесена личност като принца реагираше благоприятно дори само след няколко часа под контрола на съзнание, овладяло не-А.

Бяха стигнали до входа на малка съвещателна зала. Госейн предположи (и паметта на Ашаргин потвърди), че ще присъстват само висшите офицери.

Точно тук беше мястото и времето да прояви новата воля на принца.

Влизаха още офицери през други врати, някои се появяваха и от клетките на деформатори, разположени трийсетина метра по-нататък. Гълчавата на поздравите и представянията не секваше.

Неколцина го изгледаха втренчено, когато се чу и неговото име. Но Госейн беше неизменно любезен с новодошлите. Изчакваше по-подходящ момент.

А и друго привличаше вниманието му.

Изведнъж осъзна, че просторното помещение, през което мина, беше командната зала на огромен боен кораб, при това на кораб, който и в момента участваше в сраженията в Шести декант.

Възползва се от кратката пауза в разговора и се обърна като омагьосан. Куполът се издигаше поне тридесет метра над главата му. През него искряха като скъпоценности звездите от централното ядро на галактиката.

Млечният път отблизо. Милиони от най-горещите и ослепителни звезди. Сред тази ненадмината красота бе пратил Енро своята флота. Сигурно вярваше, че тук ще се реши всичко.

Впечатленията на Ашаргин от гигантската битка през седмицата се заредиха още по-начесто. Хиляди кораби се уеднаквяваха едновременно в базата на планетарната защита на противника и прекъсваха процеса миг преди да достигнат целта.

И се устремяваха от мрака към обреченото небесно тяло. Атакуваха с по-големи сили, отколкото можеха да съберат околните звездни системи. Преодоляваха светкавично разстоянията, които иначе би трябвало да изминават за години. И винаги нападателите предлагаха на жертвата само един избор — да се предаде или да загине.

Ако водачите на планета или група от планети си позволяваха да подценят опасността, пороят от бойни глави буквално поглъщаше тяхната цивилизация. Взривовете бяха толкова мощни и съсредоточени, че в кората на планетата започваха верижни ядрени реакции.

Но повечето звездни системи се държаха по-разсъдливо. Появилата се за завладяване или унищожение флота оставяше окупационен корпус и без повече бавене се пренасяше към следващата твърдина на Галактическия съюз.

Всъщност не можеше и да има съпротива. Нямаше как Съюзът да събере по-голяма флота, за да се противопостави на нашествениците, защото никой не би успял да предвиди коя система ще бъде нападната следващия път. А и агресорите смазваха с невиждано умение пратените срещу тях сили. Сякаш винаги знаеха предварително точно каква защита трябва да преодолеят и където съпротивата беше най-яростна, срещу всеки кораб на защитниците се устремяваха поне десет от флотата на Енро.

За Ашаргин това беше някаква магия, но не и за Госейн. Предсказателите от Ялерта участваха в сраженията на страната на Най-великата Империя и нападнатите нямаха никакъв шанс.

Гласът на главния адмирал го изтръгна от осмислянето на скорошните събития:

— Принце, време е съвещанието да започне.

Седна с облекчение до дългата маса. Мястото му беше вдясно от Палеол. Огледа набързо съвещателната зала.

Не беше толкова малка, колкото му се стори отначало. Разбра защо се е заблудил. Космически карти заемаха три от стените. По всяка пъстрееха безброй светлинки. Забеляза под картите, на около три метра от пода, редици от квадрати, в които проблясваха и се сменяха числа. В един от квадратите червените цифри показваха 91 308. Докато Госейн се взираше в тях, числото стана 91 749 — най-голямата промяна от всички в редиците.

Очакваше от паметта на Ашаргин да изплува някакво обяснение, но научи само, че принцът не е влизал досега в тази зала.

Имаше квадрати във всякакви цветове — синьо и жълто, зелено и оранжево, сиво и розово, алено и виолетово. В някои числата бяха разноцветни. Вероятно позволяваха на опитния поглед да обхване значението на фактите веднага, но самите факти се променяха непрекъснато.

Госейн беше уверен, че множеството загадъчни непостоянни числа показват как се развива битката в Шести декант.

Струваше му огромно усилие да отклони погледа си, но се наложи, защото главният адмирал вече говореше.

— … а нашите проблеми — казваше слабият намръщен старец, — едва ли ще станат значително по-сериозни. Но аз ви събрах днес, за да ви предупредя, че вече има инциденти, които вероятно ще зачестяват. Например в седемнадесет случая не успяхме да уеднаквим нашите кораби с бази, чиито схеми бяха осигурени за нашия велик владетел от най-добрата разузнавателна система създавана някога. Ясно е, че някои от планетарните управници в паниката си са променили схемите. Във всеки случай, за който ми докладваха, корабите са доближили планетите, като са се уеднаквявали с по-далечна база и са прекъсвали процеса навреме. На тези системи не бе предложено да се предадат. Унищожихме ги безмилостно. Ще ви зарадвам, като ви съобщя, че и тези произшествия бяха предвидени от нашия велик владетел Енро Червения. Досегашната история не познава мъж, надарен с такава мъдрост, прозорливост и миролюбие.

Последната реплика бе подметната доста театрално. Госейн се взря поред в лицата на неколцина от седящите край него мъже, но те изразяваха само напрегнато внимание. И да им се виждаше странно, че командирът им нарича Енро „миролюбец“, не се издадоха.

А Джилбърт имаше за какво да се замисли. Значи широка шпионска мрежа бе осигурила на диктатора схемите на хиляди бази в Галактическия съюз. Като че съдбоносно съчетание от сили работеше съзнателно в полза на Енро. Само за няколко години се бе издигнал от наследствен господар на малка планетна система до галактическа власт. И сякаш за да бъде доказано, че и провидението е на негова страна, през същия период е била открита планетата на предсказателите, чиято дарба сега му осигуряваше огромно преимущество.

Вярно, с помощта на Следовника, който несъмнено имаше свои планове за бъдещето. Но това нямаше да спре войната.

— … Разбира се — продължи адмирал Палеол, — основните центрове на Съюза в този сектор не заличават схемите си. Изграждането на връзките чрез деформатори отнема немалко време, а и собствените им кораби ще се окажат откъснати от базите си, ако схемите бъдат променени. Въпреки това трябва да сме готови за вариант, при който все повече групи ще опитат да се спасят дори с цената на пълната си изолация. И някои от тях ще успеят. Но както знаете — продълговатото му лице се набръчка в хладна усмивка, — има и системи, където не можем да попаднем, като се уеднаквяваме с намиращи се отвъд тях бази. При планирането на тази кампания се постарахме първите удари да бъдат нанесени именно срещу такива планети. И подходът ни постепенно ще става още по-гъвкав. Ще импровизираме при необходимост. Понякога отделните ни ескадри ще открият, че могат да нападнат цели, които първоначално сме смятали за недосегаеми. Но за да бъдат използвани подобни благоприятни възможности, изисква се най-висока бдителност и от офицерите, и от всеки редови член на екипажите. — Усмивката изчезна от лицето на стареца, погледът му се плъзна по наредените край масата офицери. — Господа, с това почти изчерпах изложението си. Длъжен съм да ви кажа, че понасяме и тежки загуби. На всеки час активни операции губим по два флагмански кораба, единадесет крайцера, седемдесет и четири разрушителя и още шестдесет и два други кораба. Разбира се, данните са усреднени и в различните дни се променят значително. Но това не ги прави по-малко действителни, както ще ви убеди и бегъл поглед към информационните табла. Като цяло положението ни е чудесно. Най-голямото препятствие пред нас е необятността на самото пространство, както и фактът, че всяка отделна група от флотата има нужда от време за завоюването на поредната звездна система. И все пак вече разполагаме с математически модел за продължителността на кампанията. Общо — деветдесет и четири реални денонощия. Имате ли въпроси?

Мълчание. После в отсрещния край на масата се изправи един адмирал.

— Господин главен адмирал, питам се дали не бихме могли да чуем мнението и на принц Ашаргин.

Палеол стана бавно. Усмивката пак плъзна по иначе киселото лице.

— Принцът — изрече сухо — е при нас в ролята на личен пратеник от Енро. Помоли ме да ви предам, че засега се въздържа от коментари.

Госейн също се надигна от стола си. Целта му беше да предизвика връщането на Ашаргин на Горгзид, в щаба на самия Енро. Наглед най-добрият начин да постигне целта си беше да се намеси ненадейно.

— Казах това на главния адмирал вчера…

Запъна се при звука на високия тенор, излязъл от гърлото на принца. Наложи се и да се пребори с уплахата, сковала тялото на Ашаргин. Успя да хвърли поглед към Палеол, който бе вдигнал очи към тавана, но с такова изражение, че Госейн се увери колко правилна е догадката му. Побърза да продължи:

— Очаквам в най-скоро време да бъда повикан от Енро, за да му докладвам, но ако ни стигне времето, бих искал да обсъдя с вас някои от философските аспекти на войната, която водим.

Не успя да каже нищо повече. Таванът светна и на него се появи лицето на Енро. Всички скочиха и застанаха мирно. Рижият диктатор ги изгледа с едва доловима усмивка.

— Господа, спешни задължения ми позволиха едва сега да се включа във вашето съвещание. Много съжалявам, че ви прекъснах и особено защото попречих на принц Ашаргин да ви изложи позицията си. Двамата с него сме напълно единодушни по всички основни въпроси, свързани с войната. Налага се той спешно да се върне на Горгзид. Моите почитания, господа.

— За нас е чест, ваше превъзходителство — отсечено отвърна главен адмирал Палеол и се обърна към Госейн. — Принце, ще се радвам, ако ми позволите да ви изпратя до транспортната секция.

— Преди да тръгна — каза Госейн, — искам да изпратя съобщение до кораб У-381907.

Бе измислил текста, като се уповаваше на надеждата, че скоро ще се върне в собственото си тяло.

„Отнасяйте се най-почтително с двамата пленници на борда на кораба. Забранява ви се да ги държите под арест или да ограничавате по друг начин свободата им. Докарайте предсказателката и мъжа, независимо дали той е в съзнание или не, направо на Горгзид.“

Продиктува съобщението на комуникационния робот и добави:

— Веднага предайте това на У-381907, за капитан Фрий. Ще чакам потвърждение за получаването му.

Забеляза любопитния поглед на адмирала. Старецът се позасмя и каза снизходително:

— Принце, вие сте истинска загадка за мен. Прав ли съм, като предполагам, че според вас някой ден от Енро и мен ще бъде потърсена сметка за решенията ни?

Госейн-Ашаргин поклати глава.

— И това може да се случи, защото вероятно ще прекалите. Но не мисля, че ще ви „потърсят сметка“. Всъщност ще бъде възмездие, а веднага след това на власт ще се издигне нова групировка — не по-малко користолюбива, но сигурно по-предпазлива в началото. Хората с детинско мислене, които замислят свалянето от власт на някоя клика, обикновено не анализират правилно онова, което обвързва членовете й. Една от първите стъпки при подобно обединение е насаждането на представата, че всички са готови да умрат във всеки един момент. И докато групата съхранява единството си, никой отделен член не смее да се противопостави на това внушение. А убедят ли се, че са безстрашни, лесно оправдават всяко свое престъпление. Всичко е съвсем просто, емоционално и незряло… и ужасно разрушително.

Усмивката на адмирала вече преливаше от сарказъм.

— Брей, брей, че вие сте бил изтъкнат философ! — Любопитството прозираше в погледа му. — Твърде интересно… Никога не съм се замислял, че храбростта може да бъде толкова основополагащ фактор.

Канеше се да добави нещо, но го прекъсна гласът на робота:

— Не съм в състояние да се свържа с разрушител У-381907.

Госейн-Ашаргин се стресна и едва след секунда-две успя да попита:

— Никаква връзка ли не може да се установи?

— Никаква.

Вече се владееше.

— И така да е, продължавайте опитите. Уведомете ме на Горгзид, когато успеете.

Обърна се към Палеол и му стисна ръката. След малко дърпаше лостчето в клетката на деформатора, който трябваше да прехвърли Ашаргин в двореца на Енро.