Интригантката

Трибека Стар

Фоайето на хотел „Трибека Стар“ беше голямо и шикозно, пълно с удобни фотьойли, дивани и кръгли маси, с цел гостите да се чувстват все едно са на собствено частно парти. Едната стена беше осветена от дузина черни свещи, блещукащи на слабото осветление, а диджеят пускаше леки мелодии. Беше само осем часът, а барът беше претъпкан с хора, облечени по последна мода, пиещи коктейли в пастелни тонове.

На Блеър не й пукаше колко е часът — нуждаеше се от питие.

Тя седеше в един фотьойл точно до бара, но тъпата сервитьорка я отбягваше, може би защото Блеър не се беше постарала да се издокара. Беше облякла избелелите си дънки „Ърл“ и скучен черен пуловер, защото имаше среща само със Серена за едно бързо питие, а после вкъщи щеше да се приготви за щурата си нощ с Нейт. А и за това нямаше да се докарва. Беше решила да го посрещне на вратата гола.

Ставаше й топло само при мисълта за това и тя се огледа наоколо смутено. Чувстваше се като неудачник, сама в бара и то без питие. А и къде беше Серена? Нямаше цяла нощ на разположение.

Блеър запали цигара. „Ако Серена не дойде, докато изпуша цигарата, си тръгвам“, помисли си гневно тя.

— Погледни я, не е ли красива — чу Блеър някаква жена да казва на приятелката си.

Блеър се обърна да погледне. Разбира се, беше Серена.

Носеше сини велурени ботуши до коленете и истинска рокля на „Пучи“ с дълги ръкави, по врата и с колан от камъни в синьо, оранжево и зелено. Беше суперфантастична. Косата й беше прибрана на висока опашка, на очите си имаше бледосини сенки и носеше розово червило. Тя се усмихна и помаха на Блеър, както се носеше през тълпата. Блеър наблюдаваше как хората се обръщат след нея и стомахът й се обърна. Вече й се повръщаше от Серена, а още не си бяха поговорили.

— Здравей — каза Серена и седна на дивана до стола, на който вече седеше Блеър.

Сервитьорката се появи почти веднага.

— Здравей, Серена, отдавна не сме се виждали. Как е брат ти? — попита тя.

— Здрасти, Миси. Ерик е добре, но вечно е зает и не може да ми се обади. Почвам да си мисля, че е завъртял осем различни гаджета — тя се засмя. — Ти как си?

— Супер. Ей, сестра ми работи за една кетърингова компания и каза, че те е видяла на някакво парти в Челси преди няколко дни. Тя твърди, че снимката по автобусите е твоя. Така ли е?

— Аха. Много щуро, нали? — разбули мистерията Серена.

— Толкова си непредсказуема. Както и да е, какво да ви донеса? — каза сервитьорката и погледна Блеър, чийто поглед отдавна беше фиксиран върху нея.

— Кетел с тоник и допълнително зелени лимони — издекламира Блеър, като я гледаше право в очите, предизвиквайки я да им иска личните карти.

Но Миси по-скоро би загубила работата си, отколкото да се заяжда за възрастта на Серена ван дер Удсен.

Именно затова ходеха в хотелски барове, там никой не ти искаше личната карта.

— А за теб, сладка? — обърна се Миси към Серена.

— Оу, май е най-добре да започна с Космо — отговори тя със смях. — Имам нужда от нещо розово, да ми отива на роклята.

Миси се забърза да донесе питиетата, а и да изклюкари на бармана, че момичето от снимката на братята Реми седи в техния бар, а и са си дружки!

— Извинявай, че закъснях — каза Серена, оглеждайки бара. — Мислех, че всички ще са тук.

Блеър повдигна рамене и силно дръпна от остатъка от цигарата си.

— Реших, че е добре да сме само двете за малко — каза Блеър. — А и всички идват по-късно.

— ОК. — Серена зарови в малката си чантичка за собствената си кутия цигари. „Голоаз“ — френски. Когато ги намери, извади една и я напъха в устата си. — Искаш ли една? — предложи на Блеър. Но тя поклати глава. — Малко са силни, но кутията е много яка, така че не ми пука — отново се засмя Серена и тъкмо щеше да си запали с кибрит от бара, когато отнякъде се появи барманът със запалка.

— Благодаря — каза Серена и повдигна поглед да види кой е. Той й намигна и бързо се оттегли зад бара. После Миси донесе питиетата.

— За старото време — вдигна тост Серена и чукна чашата си в тази на Блеър, след което пое огромна глътка от своя „Космополитън“. После се облегна в стола си и въздъхна от удоволствие. — Не са ли тези хотели просто прекрасни? Изпълнени са с тайни — каза тя.

В отговор Блеър повдигна вежди, сигурна, че Серена е на път да й разкаже всички щуротии, които са й се случили по разни хотели, докато е била в Европа, все едно на Блеър й пукаше.

— Искам да кажа, не се ли замисляш какво прави всеки в стаята си? Например, могат да гледат порно и да дъвчат царевични пръчици със сирене, или да правят извратен секс в банята, или просто да спят.

— Ъхъ — каза Блеър с безразличие в гласа, поглъщайки питието си. Налагаше й се да пийне, ако искаше да преживее нощта, особено голата част. — Е, какви са тези слухове за твоя снимка по всички автобуси и т.н.? Не съм я виждала.

Серена се изкикоти и се наведе поверително към Блеър:

— Дори да я беше видяла, нямаше да ме познаеш. Това не е снимка на лицето ми, макар да носи моето име.

Блеър се намръщи и каза:

— Не разбирам.

— Това е изкуство — допълни Серена загадъчно и се изкикоти отново, после отпи от своя „Космополитън“.

Лицата на двете момичета бяха само на сантиметри едно от друго и Блеър можеше да усети мускусния аромат, който Серена бе започнала да използва.

— Продължавам да не разбирам. Нещо перверзно ли е? — объркана запита Блеър.

— Не точно — каза Серена и на лицето й се появи лукава усмивка. — Много хора имат такава снимка. Сещаш ли се — знаменитости.

— Например кой?

— Например Мадона, Еминем, Кристина Агилера.

— Оу — възкликна Блеър без грам възхищение.

Очите на Серена се присвиха и тя попита:

— Какво искаш да кажеш?

Блеър повдигна брадичка, прибра гъстата си кафява коса зад ушите и заяви:

— Не знам, но май си готова на всичко, само за да шокираш хората. Нямаш ли гордост?

Серена поклати глава, фиксирайки Блеър с поглед:

— Като например какво? Какво съм направила? — запита тя, като неистово загриза палеца си.

— Например това, че те изхвърлиха от пансиона — загатна Блеър.

— Какво му е лошото на това? — изсумтя Серена. — Хиляди хора ги изригват всяка година. Имат толкова много тъпи правила, направо е невъзможно да не те изритат.

Блеър стисна устни, като внимателно подбираше следващите си думи.

— Нямам предвид това, а защо те изритаха.

Ето, беше го казала. Направо се насади. Сега трябваше да седи и да изслуша Серена за всичките култове, в които се беше включила, всички момчета, с които беше правила секс и наркотиците, които беше вземала. Гадост.

Но и за секунда не се съмнявайте, че й се искаше да знае.

Блеър отново се заигра с рубинения пръстен на ръката си, като го въртеше около пръста си. Серена посочи чашата си, в знак да получи още едно питие от Миси.

— Блеър, единствената причина, поради която ме изгониха, е, че не се появих в началото на учебната година. Останах във Франция. Нашите дори не знаеха. Трябваше да летя обратно в края на август, но останах до третата седмица на септември. Бях отседнала в страхотен замък край Кан и беше безкраен купон. Май не съм спала и една цяла нощ за времето, което прекарах там. Беше точно като партитата, които са описани във „Великият Гетсби“.

Имаше двама братя и бях абсолютно влюбена и в двамата. Всъщност бях по-влюбена в баща им, но той беше женен — засмя се тя.

Диджеят смени музиката с някаква фънки джаз мелодия, която звучеше добре. Намалиха осветлението и свещите заблещукаха. Серена се раздвижи и погледна Блеър, чийто поглед беше безизразен.

После запали нова цигара и пое дълбоко от дима.

— Както и да е, доста се позабавлявах в пансиона, както всички останали. На управата не се понрави факта, че не се появих в началото на учебната година. Не ги виня. Но да ти кажа честно, хич не ми се връщаше на училище. Така добре се забавлявах.

Блеър извърна поглед. Честно казано и пет пари не даваше каква е истината.

— Замисляла ли си се, че това са най-важните години от живота ни, за влизането ни в колеж и всичко останало?

Миси донесе още един „Космополитън“ на Серена, но този път тя само кимна за благодарност. Загледа се в пода с пръст в уста:

— Да, напоследък започвам да осъзнавам този факт — призна тя. — Не се бях замисляла преди, че трябва да взимам участие в разни клубове и отбори. Тоест да участвам активно в училищния живот.

Блеър поклати глава и каза тихо:

— Съжалявам родителите ти.

Очите на Серена бяха започнали да се уголемяват и долната й устна трепереше. Но си беше наумила да не позволява на Блеър да я разплаче. Блеър просто се държеше като кучка, това бе всичко. Може би беше в цикъл.

Серена отпи голяма глътка от питието си и изтри устните си с коктейлната салфетка.

— Е, не ми каза как изкарахте лятото с Нейт. Ходи ли до Мейн да видиш лодката, която е направил? — опита се тя напълно да смени темата.

Блеър отново поклати глава:

— Не, бях на тенис лагер. Отврат.

— Оу.

Отново настъпи странно мълчание.

Изведнъж Серена се присети за нещо и се изправи в стола:

— Знаеш ли, че едно момиче се записа да ми помогне с филма, който ще правя? Деветокласничка е. Казва се Джени. А и ми даде покана за партито следващата седмица. Онова, което ти планираш.

Туш, приятелко. Туш.

Блеър извади нова цигара от кутията си и когато посегна да запали, направи пауза, за да види дали барманът ще скочи да й я запали. Но не би. Когато сама свърши това, тя издиша огромен облак дим право в лицето на Серена.

Така, значи Серена знаеше за партито. Имаше и покана. Е, така или иначе щеше да научи.

— А, калиграфката — каза Блеър и сладко се усмихна. — Много е добра, нали?

— Да, свършила е страхотна работа. А и много мило от нейна страна да забележи, че поканата ми е с грешен адрес. Тя каза, че си й дала адреса ми в „Хановер“.

Блеър прибра косата си зад ухото и вдигна рамене:

— Упс, съжалявам за което — каза тя и се престори, че няма и идея за какво става въпрос.

— Е, разкажи ми за партито. За какво е този път?

На Блеър не й се обсъждаше каузата, защото й звучеше глупаво и антисекси. Това беше и причината да го кръсти Целувка по устните — за да го направи съблазнително.

— Ами то е за онези два сокола в Сентръл Парк. Те са застрашен вид и всички се притесняват, че ще умрат от глад или катеричките ще разрушат гнездата им, или нещо такова. Така че създадоха фондация за тях. Не се смей, знам, че е тъпо — обясни Блеър.

Серена изпусна кълбо дим и се изкикоти:

— Е, не че няма никакви хора, които да се нуждаят от спасяване. Като например бездомните?

— Тази кауза е толкова добра, колкото всяка друга. Трябваше ни нещо леко за започване на сезона — почти заплашително каза Блеър. Беше нормално за нея да се надсмива на каузата, която беше избрала, но не и за Серена.

Серена отново върна разговора към партито:

— Та кой ще присъства, само ние или и родителите?

Блеър се замисли за секунда:

— Само ние — отсече тя. После довърши питието си и погледна часовника. — Аз трябва да излитам — каза, постави чантата си на рамо и взе кутията с цигари от масата.

Серена се намръщи. Беше се наконтила, за да изкара една щура вечер с приятелите си. Очакваше голяма тълпа — Блеър и другите момичета, Нейт и неговата компания, Чък с приятелите му — един вид всички, с които обикновено излизаха.

— Мислех, че ще поостанем тук да изчакаме другите. Къде отиваш?

— Сутринта имам пробен SAT — каза тя с чувство на превъзходство, въпреки че лъжеше. — Трябва да се подготвя, а и ми се иска да си легна рано.

— Оу — каза Серена и кръстоса ръцете си, докато се облягаше назад в стола си. — Аз пък се надявах да си покуфеем в апартамента на семейство Бас в хотела. Още ли го държат?

В десети клас Блеър, Серена и приятелите им прекарваха много нощи в този апартамент с алкохол и танци, филми и рум сървиз в джакузито. После заедно се просваха на огромното легло, докато не изтрезнееха достатъчно, за да се приберат.

Веднъж след много пиянска вечер в десети клас, двете киснеха в джакузито и Блеър беше целунала Серена по устните. На другата сутрин Серена не си спомняше, но Блеър не можа да забрави. Въпреки че беше само импулс, който не значеше нищо, само мисълта за тази целувка я караше да се възбужда. Това беше другата причина, поради която й олекна, когато Серена замина.

— Да, семейство Бас все още държат апартамента, но не им харесва да го ползваме — каза Блеър и се изправи. — Вече не сме в десети клас — добави тя със студен глас.

— ОК — отвърна Серена, май нищо, което казваше тази вечер, не беше на място.

— Е, весел уикенд — каза Блеър със скована усмивка, все едно тъкмо са се запознали. Все едно не се познаваха от цял живот. Тя остави банкнота от двадесет долара за питиетата им на масата. — Извинете, може ли да мина — попита трите високи момчета, които й блокираха пътя.

Серена се заигра със сламката и глътна последните капки от коктейла си, докато наблюдаваше как Блеър си отива. Той имаше солен вкус и тя отново беше на ръба да се разплаче.

— Хей, Блеър — извика след приятелката си. Може би ако просто й кажеше всичко, ако попиташе защо й се сърди толкова, или ако си признаеше, че беше спала с Нейт, може би тогава щяха да продължат да си бъдат приятелки. Можеха да започнат отначало. Даже Серена можеше да започне подготвителен курс за SAT, за да ходят заедно или каквото и да е друго, само да са заедно.

Но Блеър продължаваше да си проправя път през тълпата, за да излезе.

Когато се измъкна от бара, продължи към Шесто авеню, за да хване такси. Започваше да вали и косата й се къдреше. Един автобус със снимката на Серена профуча покрай нея. Това пъпа й ли беше? Изглеждаше като дупката в средата на праскова. Блеър загърби снимката и махна с ръка за такси. Не можеше да се махне достатъчно бързо. Кофти, но таксито, което спря, за да я качи, имаше същата снимка на покрива. Блеър се качи и ядосано тръшна вратата. Никога не би могла да се отърве от Серена — тя беше навсякъде.