Интригантката

Червеното или черното

— Йо — каза Ванеса като вдигна телефона. Тя тъкмо се приготвяше да излиза със сестра си и някои приятели, и беше облечена с черен сутиен, черни дънки и специалните си обувки. Понеже нямаше чиста черна тениска, сестра й се опитваше да я накара да облече червена.

— Здравейте, Ванеса Ейбрамс ли е? — каза момичешки глас от другата страна на линията.

— Да, кой се обажда? — попита Ванеса, която стоеше до огледалото в спалнята си и държеше червената тениска пред гърдите си. От две години не беше обличала друг цвят, освен черен. Защо да го прави сега?

Моля ви, не че ако облече червена тениска ще се превърне в чаровна мажоретка с руси опашки. Трябваше да й промият мозъка, за да се случи това.

— Серена ван дер Удсен е на телефона.

Ванеса спря да се гледа в огледалото и хвърли тениската на леглото:

— Оу, к’во става?

— Ами… Исках да ти кажа, че разбирам защо искаше Марджъри да играе във филма ти. Ти изглежда знаеш какво правиш, а на мен ми трябва извънучебна дейност или мис Глос ще ме убие. Така че реших да си направя мой собствен филм.

— Ъхъ — каза Ванеса и се опита да реши защо от всички хора по света, точно Серена ван дер Удсен ще й звъни в петък вечер. Нямаше ли някакъв бал или нещо такова?

— Така де, чудех се дали би могла да ми помогнеш. Например да ми покажеш как да ползвам камерата и прочее. Искам да кажа, че наистина не знам какво правя — добави Серена и въздъхна. — Не знам, може би идеята да снимам филм не е много умна, сигурно е доста по-трудно отколкото си мисля.

— Не е тъпо — каза Ванеса и въпреки всичко почувства съжаление към Серена. — Мога да ти покажа някои основни неща.

— Наистина ли? Какво ще кажеш за утре? Утре удобно ли ти е? — каза Серена въодушевено.

Събота беше денят на Ванеса за вампирясване, тогава обикновено се събуждаше след здрач и отиваше на вечеря или на кино с Дан или сестра си.

— Неделя звучи по-добре.

— Добре, неделя. Сигурно имаш много техника и разни неща вкъщи, нали? Защо да не дойда аз, за да не трябва да я влачиш насам-натам — предложи Серена.

— Звучи добре — отговори Ванеса.

— Окей — каза Серена и не звучеше сякаш иска да затвори телефона.

— Хей, голямото парти в старата сграда на „Барнис“ не е ли тази вечер? Няма ли да ходиш? — попита Ванеса.

— Ъъъ, не. Не бях поканена.

Ванеса кимна и се опита да възприеме чутото. Серена ван дер Удсен не е била поканена? Може би не беше чак толкова лоша, все пак.

— А искаш ли да излезеш с нас тази вечер? — предложи Ванеса, преди да успее да се спре. — Аз и сестра ми ще ходим в един бар в Уилямсбърг. Нейната група ще свири.

— С удоволствие — каза Серена.

Ванеса й даде адреса на бар „Файв енд Дайм“ и затвори телефона.

Животът беше толкова странен. Един ден можеш да си седиш и да си бъркаш в носа, докато се тъпчеш с понички, а на другия да излизаш със Серена ван дер Удсен. Тя вдигна червената тениска, навлече я през главата си и се погледна в огледалото. Приличаше на лале, лале със стърчаща черна коса.

— На Дан ще му хареса — каза сестра й Руби, която стоеше на вратата и подаде на Ванеса червило в тъмночервен цвят. Вамп.

— Е, Дан няма да идва тази вечер — каза Ванеса и се ухили на сестра си. След това нанесе червило на устните си и го разтри с тяхна помощ. — Трябва да заведе малката си сестра на някакъв изискан бал.

След като каза това, тя отново се погледна в огледалото. Червилото караше огромните й кафяви очи да изглеждат още по-големи, а и тениската беше някак готина, сякаш казваше погледни-ме.

Ванеса изпъчи гърди и погледна окуражително в огледалото. Може да ми излезе късметът. Или може би не.

— Една приятелка ще дойде с нас — каза тя на сестра си.

— Момиче? — попита Руби и се обърна да погледне задника си в огледалото.

— Да.

— Име?

— Серена ван дер Удсен — измърмори Ванеса.

— Тази, чиято снимка е из целия град? — запита Руби, явно удовлетворена.

— Да, точно тя.

— Е, обзалагам се, че е много готина — каза Руби и сложи огромно количество гел на черната си коса.

— Може би, ще разберем — отговори Ванеса.