Историята на два войнишки ботуша

2

В хижата наистина имаше човек, но това не беше никакъв войник, а един най-обикновен крадец. Прогонен от дъжда в гората, крадецът се промъкна през едно отворено прозорче. Посрещна го с ръмжене единственият обитател на хижата котаракът Мър. Когато една светкавица блесна в прозорците и крадецът по навик приклекна до стената, котаракът се нахвърли отгоре му. Той го отблъсна и като му подхвърли едно парче наденица, окачено на връв над огнището, спокойно затършува из стаите. Не след дълго надникна и в килера. Отвори сандъка и се зарадва.

— Ботуши — извика изненадан крадецът. — Истински войнишки ботуши! Ето една вещ, която си заслужава цената. Много са стари — добави той, — обаче ще ми свършат добра работа. Хайде, време е да се измъквам.

Крадецът се върна в стаята с камината, седна на миндера и обу ботушите.

— Ура! Удобни са — каза той. — Излязоха точно по мярка! — И той се разтропа из хижата.

Двата войнишки ботуша примряха от радост. Те отново усетиха, че се движат, че тъпчат земята под себе си, и сърцата им биеха до пръсване.

След малко крадецът излезе от хижата. Пътят му минаваше през поляната с цветята. Бурята беше отминала, грееше слънце. Крачките на крадеца ставаха по-едри, тревите, които газеше, замръзваха от изненада, цветята падаха с премазани чашки. Но подковите на двата ботуша се забиваха дълбоко в пръстта и това ги караше да се чувствуват горди.

— Ехей, обърни се назад, приятелю — обади се левакът. — Каква чудесна пътека има след нас, сякаш оттук е минала цяла рота! Бедните цветя, защо ли плачат с такива едри сълзи? Жал ми е за тях!

— Всеки има своя съдба — мъдро отсече другият ботуш. — Оправи крачката си, приятелю! Скоро ще навлезем в гората, а там може да има засада…

„Храс, храссс, храссс!“ — вървяха двата войнишки ботуша през обсипаната с цветя поляна. Здравите им подкови се забиваха в пръстта, а по мокрите им върхове светеше златният прашец на прегазените треви…