Историята на два войнишки ботуша

3

В средата на поляната цъфтеше тънка, нежна маргаритка. Около нея грееха сините пламъци на теменужките, по-нататък се редяха камбанките, а още по-нататък блестяха жълтурчетата, разпръснати между тревите като парички. Сега след бурята всички бързаха да избършат мокри очи и да погледнат слънцето.

Полъхна вятър. В тревите покапаха хиляди капки роса — цветята се радваха на отминалата буря.

Ето че дойде и първата пчела. Тя се стрелна над поляната, крилете й заблестяха.

— Как сте, звездички? — извика тя. — Чухте ли новината? Бурята изкъртила стария дъб.

— Онова ли дърво, чиито клони се поклащаха като рамене на лъв? — попитаха теменужките. Те растяха по-нависочко и виждаха всичко пред себе си.

— Жалко — каза маргаритката, — този дъб спираше вятъра и ни правеше завет.

Внезапно във въздуха се разнесе рязък звук.

„Храс, храсс, храссс!“ — носеше се звукът. Крадецът сега минаваше точно през средата на поляната.

Пчелата се вдигна във въздуха и тревожно забръмча.

— Лягайте! — извика тя. — По-скоро лягайте! Идват двата войнишки ботуша.

Теменужките наведоха сини брадички, жълтурчетата се залюляха, камбанките затрепераха. Само маргаритката повдигна любопитно глава и погледна опасността.

— Лягайте — повтори маргаритката, — скрийте се под тревите!

— Но това е ужасно — зазвъняха камбанките. — Какво ще стане с нашите крехки цветчета?

Цветята се отмятаха встрани, навеждаха се с болка. Цялата поляна се вълнуваше.

— Чуйте ги само как пеят — извика маргаритката и се залюля. — Какви страшни думи има в тяхната песен! Кой ги е пуснал да тъпчат нежните цветя?

При тези думи пчелата не издържа, вдигна се високо и се спусна право върху лицето на крадеца. Той размаха ръце, изпусна заграбените вещи. Най-после успя да хване пчелата с грубите си пръсти, захвърли я на земята и я стъпка с ботушите си. Пчелата загина.

— Хей, левако, виждаш ли, приятелю, какво може да направи един войнишки ботуш? Обзалагам се срещу два петака, че тази пчела вече никога няма да събира повече златен прашец.

Другият ботуш искаше да отговори, но в това време се чу лай на кучета и гърмежи. Крадецът грабна товара си и хукна да бяга. Поляната утихна, две мокри следи я пресичаха от край до край.

Първа се събуди маргаритката. Очите й се усмихваха тъжно, опита се да се изправи. С болка погледна наоколо.

Бедните теменужки! Те спяха мъртви, със залепнали в пръстта сини брадички. Игликите лежаха, тъй както бяха стъпкани, с пречупени цветове. Най-много бяха пострадали камбанките. Те лежаха ничком, с отбрулени сини цветчета, сякаш ударени от зърната на кална градушка. Те никога нямаше вече да се събудят!

А какво стана с двата войнишки ботуша? Месец по-късно пазачът на хижата ги намери захвърлени при потока, под скалите. Единият беше заровен в пясъка, догоре пълен с мътна, застояла вода. Другият се чернееше, запречен между храстите, оглозган от острите зъби на зверовете. И двата ботуша бяха кални и тежки. Подгонен от ловците в планината, крадецът ги беше захвърлил, за да бяга по-лесно.

Така завършиха двата войнишки ботуша, които мечтаеха да покорят света с ехото на своите груби подкови.