Иванку, убиецът на Асеня I

Иванковите палати.

ЯВЛЕНИЕ I

Иванко и Драгомир.

Иванко (седи дълбоко умислен).

Драгомир (влиза). Ти си се върнал вече; барем свърши ли нещо?

Иванко (дига глава). Свърших. (Въздиша и скланя глава).

Драгомир. И благополучно?

Иванко (само с глава потвърдява).

Драгомир. Слава тебе, господи! (Сяда.) И отвън всичко е благополучно, само тряба сега…

Иванко (дига глава). Колко и какви големи жертви иска нашето дело, брате! (Клати глава.)

Драгомир (усмихнато). Ти мислиш, че Мария не ще да се радва, като се види царица? Бъди спокоен, Иванко! Жените са се жени: покажи на жената нещо пъстричко, таквоз, което да бие на очи, да блещи, и жената зарад него забравва всичко. (Смее се.)

Иванко. Но дай да знаеше ти колко пламенно и искрено ме обича тя!… Дай да видеше, брате, колко много се радва тя, каква доброчестина се изказва в очите й, на лицето и, когато чуе тя от мене, че аз я обичам…

Драгомир. Та какво по-добро искаме от това? Ще каже, че нашата работа много благополучно ще се свърши.

Иванко. На мене ми е мъчно да я лъжа така лошо, брате мой. Не знаеш ти колко ми дохожда мъчно и тежко, когато гледам на нейната хубава радост и когато си помисля, че всичко това ще се развали, че нейните най-свети и сладки надежди ще се обърнат на прах и пепел…

Исак (подслушва).

Драгомир. Да не ти се е възвил пак умът?

Иванко. Но аз обичам Тодорка, разбираш ли? Аз я обичам и не мога да се откажа от нея. Как! Без нея аз да царувам? Тодорка да не бъде украсена с царска корона? Да бъде тя отхвърлена, оставена?…

Драгомир. Аз пък ти казвам, че без Мария всичките ни трудове ще отидат напусто. (Става.) И гледай що ни чака тогава: всичко ще се натрупа на нашата глава, а ти знаеш как народът обича Асеня и какво би направил на неговите врагове.

Иванко (става). Само да сполучех аз сега, та после — лесна е разправата с народа.

Драгомир. Чуваш ли? Само тогава се надявай за успех, само тогава вярвай, че ще спечелиш любовта на народа и ще се удържиш на българския престол, когато всичко се струпа на Петра, а ти се явиш като защитник на злочестия Асеня, Мария пък те провъзгласи явно и тържествено за свой мъж и наследник на татка й.

Исак (дига ръка). А-а! Май на лошево се възвива.

Иванко (умислено клати глава). Колко е лошево!

Драгомир. Лошево, нелошево — така тряба да стане. А пък ако не стане така, тогава, колкото и да успееме, не чакай нищо друго освен смъквание от престола, междуособие, опропастявание на царството — това тряба да чакаме.

Исак. О-хо-хо! Пак му стигало умът…

Иванко. Мъчно!

Драгомир. Няма нищо мъчно. Имаме още доста време. Никой не знае нищо, всичко е приготвено хубаво, ти имаш вече в ръце царския палат — полекичка, тихичката да се свърши работата, тая нощ ли, през другата нощ ли, но така, щото и Иванко, и Драгомир, и тоз, и онзи да си останат чисти, любители на Асеня и спасители на царството и престола. Разбираш ли? Така и Мария, и народът — ако щеш, и потомството ще ни благославя.

Исак. Мишките много кроят, но да видиме котката какво ще рече… (Готви се да влезе.)

Иванко (въздиша и клати глава). Както щеш говори, ама — мъчно!

ЯВЛЕНИЕ II

Прежните и Исак.

Исак (влиза крадешком). Новости, славни велможи, новости!

Иванко и Драгомир (стреснато се обръщат към него).

Драгомир. Какви новости?

Исак. Малко са не тъй добри, ама за решителни хора това е нищо. Виждате ли, аз обичам да правя философски заключения…

Иванко (нетърпеливо). Новостите?

Исак. Новостите са за нашата работа.

Драгомир. Че какви са?

Исак. Те са такива, щото една минута бавение — и ние сме изгубени.

Драгомир (безпокойно). Че какво има? Кажи де!

Исак. Отец Иван е в Търново.

Иванко и Драгомир (стреснато се повъзвиват настрана).

Исак. Известията са верни. В Цариград го няма и не знаят кога е избягнал оттам. Но днес в манастира аз забележих едно небивало движение: старците шетаха нагоре-надолу, но на лицата им се виждаше задоволение, на литургията пък споменаха Петровото име.

Драгомир (ядосано). Тук е отец Иван! (Към Иванка.) Виждаш ли как се възвива работата?

Иванко (мисли с наклонена глава).

Исак. Нито минута тряба да се губи! В тая нощ тряба всичко да се свърши, чувате ли? Инак ще бъдем избиени като добитъци: аз добре зная отца Ивана.

Драгомир (още по-ядосано). Може вече и да е късно…

Иванко (бързешком дига глава). Нека бъде така! Царят ще излиза ли тази вечер от палатите си, Драгомире?

Драгомир. Не.

Иванко (помислюва). Утре е Св. неделя; не ще ли ходи той на вечерня?

Исак. Той е богомолец, тряба да иде.

Драгомир. Вечернята ще бъде в домашната черква.

Иванко (мисли доста дългичко и после бързешком дига глава). Готов ли си, Драгомире?

Драгомир. Още отдавна.

Иванко. Иди, кога е така, и дай потребните наставления и повеления на Добрина и Милка. Ти сам запази добре палатите и малко нещо след четвъртата стража да дадеш условная знак.

Драгомир (весело). Така трябаше отколе.

Иванко. И сега не е късно. Ха де!

Драгомир и Иванко (отиват си).

Исак (вика подиря им със снижен глас). Да живее Иванко, българският цар!

ЯВЛЕНИЕ III

Исак сам.

Исак (доближава до вратата, ослушва се и после се връща назад. Смее се). Де ти останаха умните планове, Драгомире? Я гледай, я!… Умни глави, хитри глави — се планове кроят… (Смее се. Разтрива ръце със задоволение.) Ох, как добре върви работата!… Сега не остава друго, освен да ида да обадя на Асеня всичко. (Усмихнато клати глава.) Добре, че дойде отец Иван — господ здраве да му дава, — той ще ускори работата! Асен на мене не би повярвал. (Разтрива ръце и се разхожда. Спира се и с глас се смее.) Добро момиче била тази Мария, божа кравица. За да увери Иванка в любовта си, тя му даде ключа от тайните врата, които водят в нейните покои и в покоите на татка и. О, туй любовта била чудно нещо!… Добре! Тази нощ голяма, знаменита нощ ще бъде. И кой ще спечели? Сѐ Исак. Каквото и да стане — сѐ Исак ще спечели. (Разхожда се и мисли.) Но кое е по-добро? (Спира се.) Царица — междуособие, царица — междуособие… Или едното, или другого. (Разхожда се и пак се спира.) Но последното е по-добро, наистина, по-добро, бога ми, по-добро! (Усмихнат.) На, е тъй ѐ (върти си ръцете) ще бъде тогава в България, на каша ще се обърне всичко… Тогава тичай, Алексее, със своите легиони, бий, коли и тъпчи тези нищожни хора! Робове, вечни робове ги направи!… А! Роб, ха? Исак роб у българския цар? Ще ви кажа аз вам как се робува!… (Заканително клати глава и тръгнува да си отива.)

ЯВЛЕНИЕ IV

Исак и Тодорка.

Тодорка (влиза бързешком). Откога те търся, тате!

Исак (уплашено се възвива към Тодорка). Колко ме уплаши, Тодорке!

Тодорка. Лошево, тате! Работата лошево отива. Не ти ли думах аз?

Исак (приближава до Тодорка). Какво е, Тодорке? Я гледай каква си сърдита.

Тодорка. Ба, ти искаш да се хиля, когато според тебе всичко се изгубва сега.

Исак. Та кажи де, да видим!

Тодорка. Какво да кажа? Не казвах ли аз, че Мария ще жертвува мило и драго зарад Иванка? Че тя е готова да направи всичко само и само да спечели Иванковата любов? Ти се казваше, че няма да бъде. На сега, иди, та се радвай сам… (Гневно се разхожда.)

Исак (гледа я, но не казва нищо).

Тодорка (спира се насреща му). Какво ме гледаш? Мария се съгласила с Иванка да погуби татка си…

Исак (запретява ѝ с ръка). Полека, Тодорке! Не знаеш ли, че не сме в Цариград? (Оглежда се настрани.)

Тодорка (снижава глас). Но чувай, тате, чувай! Мария е съгласна с Иванка, тя му казала пътя отде да влезе, без да го види някой, в царските палати да убие татка ѝ, дору той спи… Чуваш ли?

Исак (поподръпва се и сдържано се смее). Това ли било? (Смее се.)

Тодорка. Но, тате, тя сама му дала ключа…

Исак. Е, Тодорке, хубава си, ама си глупичка. Татко ти не е от онези, дето да не знаят какво вършат. Бъди спокойна, чедо мое. Аз видях всичко — и как Иванко лъжеше Мария, за да измами от нея ключа, и как тя се склони, как се плашеше, как се оглеждаше насам-нататък и всичко, всичко… Нищо не може да се скрие от мене.

Тодорка. Но тя не казва на татка си, тате, чуваш ли? На татка си не казва!

Исак (разтрива ръце). Така и тряба, Тодорке, така и тряба. Не бой се, работата върви много добре. Но ха да си вървим сега.

Тодорка. Само гледай, тате, да не стане нещо, че… (Отиват си.)

Царските палати.

ЯВЛЕНИЕ I

Асен и Драгомир.

Асен и Драгомир (влизат. И двамата умислени).

Асен. И никаква злочестина не стана?

Драгомир. Само един господ можа да запази от злочестина. Иванко иавреме съгледа злодееца и изпревари удара. В ръката е закачен, но твърде малко.

Асен. Горкият Иванко! И се зарад мене. Ами злодеецът уловен ли е?

Драгомир. Уловен е, царю честитий. (Въздиша.)

Асен. Ти въздишаш, Драгомире, ами я попитай мене какво ми е… (Въздиша и той.)

Драгомир. Важни работи се откриват, царю, страшно е да помисли човек…

Асен (с въздишка). И всичко това се върши от брата ми…

Драгомир. Но по всичко се вижда, царю, че князът е влязъл в примките на някои честолюбци…

Асен (мълчешком клати глава. После). И ти казваш, че сте зели добри мерки, че стражата е будна, че палатът е добре заварден?

Драгомир. Добри мерки са зети, царю.

Асен. Само никому да се не закача нито косъм от главата, дору добре не се изпита работата. Иванко успокоен ли е добре?

Драгомир. Успокоен е, царю честитий.

Асен. Свободен си сега, Драгомире.

Драгомир (ниско се покланя и тръгнува да си отива. На себе си). Колко хубаво стана! Сега вече можем свободно да се разпореждаме със стражата в палата. (Отива си.)

ЯВЛЕНИЕ II

Асен сам.

Асен (разхожда се умислено). Гледай, гледай докъде отива брат ми! За постигвание на честолюбивите си намерения той пред нищо не се спира. Колко съм бил излъган аз, като съм вярвал, че едно братско мъмрение и изобличение ще го вразуми и възвърне от пагубните му замисли… (Поспирва се и мисли. Тръгнува пак да се разхожда.) Колко мъчно нещо било да се нарани сърцето ни от най-обичлив брат… Брате, брате! Да знаеш как ми плаче сърцето за тебе! Колко пъти те виждам аз в съня си чист, невинен и мене ми е драго-драго! Аз те прегръщам и като дете плача от радост… Но това бива само насън, а наяве… (Затуля лице с ръце и стои така. Шепне.) Нови злодейства! Нови беззакония… (Открива лице и клати глава.) Да се убие Иванко, този Иванко, на когото България тряба да благодари за славата и величието си, който в най-страшните битки е бил в челото на българските юнаци, който и сега е готов да си пролее кръвта, за да запази българското царство от снижавание и опропастявание… Белите коси на Сима не можаха да спрат твоята ръка. Ти предателски ме лиши от най-верния ми велможа и сега пак предателски искаш да убиеш Иванка, за да можеш по-лесно да станеш и братоубиец… И ти си мой брат! Брат на Асеня!… (Сяда и със силна въздишка опира глава на ръка.)

Исак (наднича и пак се скрива).

ЯВЛЕНИЕ III

Асен и Отец Иван.

Отец Иван (в просешки дрехи влиза от невидено място и пада на колене). Боже! Спаси Асеня!… (Умолително дига ръце нагоре.)

Асен (скочва уплашено). Човече! Кой си ти и отде се зе? (Посегва да даде знак, за да дойдат телохранителите му.)

Отец Иван. Стой, Асене! Ето кой съм! (Снема калпака от главата си. Бялото му дълго косме се посипва по рамената му.)

Асен (с разперени от учудване ръце). Отец Иван!

Отец Иван (става). Аз съм, Асене.

Асен. Но тъй и в този час! И отде?

Отец Иван (показва на дрехите си).

Асен. От подземелието! Та защо?

Отец Иван. Царю, твоят живот и царството…

Исак (подслушва).

Асен. В опасност са, знам, отче… (Въздиша.) Брат ми… (Скланя жаловито глава.)

Отец Иван. Грешиш против бога, царю.

Асен (смаяно гледа на отец Ивана).

Отец Иван. Петър е невинен.

Асен (силно зарадван). Невинен? Повтори, отче! Моля ти се, повтори! Невинен?

Отец Иван. С най-коварен начин Петър е очернен пред тебе и отстранен от Търново…

Асен (радостно сключва ръце). Боже мой! Брат ми невинен! И ти не си ми писвал никогаж? И той не е мислил…

Отец Иван. Лъжа и клевета… Но да не губим време.

Асен (замаслено). Че кой? За какво?

Отец Иван. Иванко.

Асен (подава се назад). Иванко!

Отец Иван. Подбуден от Исака и дъщеря му. (Исак прави безпокойно движение.) Иванко иска да седне на българския престол. Брат му и недоволните от тебе велможи усърдно му помагат. Император Алексей чака от това междуособне в българското царство и зато обещал му своята помощ.

Асен. Иванко! И всичко се е вършило така изкусно!… (Закрива лице с ръце.)

Отец Иван. Исак, той върти всичката работа.

Асен (се още със закрито лице). Иванко… (Открива лице.) Не може да бъде, отче! Това не е Иванко.

Отец Иван. Царю!

Асен (клати отрицателю глава). Не може да бъде…

Отец Иван (въздига глас). Асене! В тази опасна минута аз стъпвам във всичките си права като твой духовник и ти повелявам да ме слушаш. С опасността на живота си аз избягнах от Цариград, претърпях хиляди мъки, дору стигна тук, по цели нощи гладен и пешком съм вървял из гори и канари, крил съм се из подземелията и ти не ми вярваш сега?…

Асен (гледа на Отца Ивана. Жаловито скланя глава). Добрий ми отче! Колко люто съм бил излъган! Как люто нараних аз сърцето на брата си, на хубавия си брат!… (Чупи ръце.) И той се покори, покори се, отиде и нищо противно не ми каза.

Отец Иван. Той е брат на Асеня.

Асен. Но Иванко… Какво иска той? Почестите ли му са малко?

Отец Иван. Той иска да стане български цар и за това е готов и да убие Асеня…

Асен (с въздишка). Верният и храбрият Иванко! Моят любимец!… (Клати глава.) И велможите са с него, нали?…

Отец Иван. Най-главните.

Асен (усмихва се горчиво). Така, така… Милко, Добрин, Драгомир… Как той плачеше и съжаляваше падането на брата ми! Как и сега, преди малко… (Клати презрително глава.) Презреният!… А! Сега си обяснявам всичко… Какво заблуждение. Злочестните… (Разхожда се умислено.)

Отец Иван. Царю! Всяка минута е скъпа.

Асен (спира се). Така, така, тряба да се бърза. Асен не тряба вече да се заблуждава, не тряба вече да мисли, че любовта на народа и велможите му е крепка защита против всяко зло… Така! Нека и те познаят гнева ми. (Понечва да свика телохранителите.)

Отец Иван (улавя го за ръката). Не смей, Асене. В палата и в крепостта се разпореждат те, а над тукашните войскари главен началник е Иванко. Стражата, телохранителите…

Асен (горчиво се усмихва). И на тях не можеме да се надяваме, нали?

Отец Иван. Никой не знае за моето дохождане тук. Дай ми пръстена си, царю, облегни се на мене и бъди спокоен. Те вършат скритата и ние само скритата ще можем да ги съсипем.

Исак (клима с глава).

Асен (дава му пръстена). Земи, отче.

Отец Иван (зема пръстена и го целува). Хвала на бога! (Тръгнува да си отива.)

Исак (бързешком си отива).

Асен (пристига го). Само да не се пролива кръв, отче. А най-много запазете Иванка, запазете хубавото му име…

Отец Иван. Всичко ще стане добре, царю. (Тръгнува пак.)

Асен (спира го). Дай да можехте да ми го пратите тук. Той е с добро сърце…

Отец Иван. Всичко ще бъде.

Асен. Не е ли добре да почакаме до утре?

Отец Иван (нетърпеливо). Нито минута. (Отива.)

ЯВЛЕНИЕ IV

Асен сам.

Асен (гледа подир Отец Ивана и после закрива лице с ръка. Клати глава). Милко, Добрин, Драгомир, Иванко и всички, всички!… (Открива лице.) А! Да се убие Симо — наи-верният ми велможа… да иде Петър оттук унижен и оскърбен, сърдит и злобен на брата си… до последната минута да се поддържва в мене увереност в злонамереността на брата ми и с престорена преданост към мене да се заслепяват очите ми! Добър, чудесен план!… И аз можах да повярвам? И аз можах да видя в брата си измяна, предателство? О, злочестий аз! Колко съм бил излъган!… (Закрива лице с ръце и стой така.) Иванко, който ми беше толкова мил и драг!… (Открива лице.) Как много го обича Мария! Горката!

Как ли ще и се разкъса сърцето, като се научи за това…_(Отива си нажален и умислен.)_

Мариинът покой.

ЯВЛЕНИЕ I

Баба Кера сама.

Баба Кера (седи и дреме. Стресва се). Я гледай, задрямала съм. Не мога, както преди, ха де! Сега… (закашлюва се) сега и ми се доспива, и не мога вече… (Кашли.) Ехе (кашли), преди… (кашли, сърдито) палешката, нам що ме задави така изеднъж. Преди и по цели нощи съм седяла, та пак не ми е бивало нищо, а сега (кашли), дето седнеш, там и задремеш. (Става и се прозява.) Не знам туй момиченце защо се забави така тази вечер… Среднощ стана, а тя още не си дохожда. Какво си приказват — бог ги знае! Тя е (кашли), млада е, не и е нищо… (Понамества леглото.) Ех, омалях вече, ще ида да си легна, че когато дойде, нека ме разбуди, ако има нещо. (Отива си, кашляйки.)

ЯВЛЕНИЕ II

Иванко сам.

Иванко (отваря полекичка едни тайни врата и осторожно си показва главата; влиза малко, огледва се и после полека, на пръстите си, ходи и наднича тук-таме. Спира се). Слава богу! Няма никой… Най-много се боях да не се уплаши и да не се развика от таквази ненадейност. Сега тя чак утре ще узнае какво се е случило с татко й. (Въздиша и начева да се разхожда и от време на време се озъртва.) Търсете ме из Търново… А! Отче Иване, чакай! Ще дойде време и с тебе да се разправяме… Казват, че Асен ме е викал при себе си. Знам аз какво е това викание. Добре! И аз ще ти дойда, Асене.

Не мислех аз така скоро да стане това, но — какво да сторя… Ами Мария? (Спира се до едно цвете, което стои до леглото на Мария.) Горката Мария! Тя ме обича, тя ме люби от цяла душа и сърце… (Въздиша.) Марийо, Марийо! Жално ми е за тебе, Марийо, но какво да сторя? Твоята любов ми помага по-лесно да се възкача на таткова ти престол, ами после? Ще мога ли аз да се откажа от Тодорка? Но това не е възможно! И що чака тебе, горка Марийо? За благодарност аз ще ти дам най-добрия манастир във всичкото българско царство…

(Усмихва се горчиво, клати глава и начева да се разхожда.) Добра награда, царска награда, хубаво отплащание за чиста, свята и дълбока любов! (Въздиша и се спира.) Колко щеше да бъде хубаво да не беше побързал Отец Иван! Тогава всичко щеше да се свърши, без да догадиш ти нещо, и щеше да си бъдеш ти спокойна… А сега? Сега може би ти всичко ще научиш и тогава тежко и горко за тебе, сирота Марийо!… (Покрачва и помислюва.) Но не! В манастирската тишина, далеч от светския шум и светските грижи, ти, Марийо, в горещата към бога молитва ще намериш утешение на дълбоката си печал, ами аз? Ще намеря ли аз спокойствие на царския престол? Царската корона не ще ли бъде тежка за носение? Твоите охкания и сълзи… (Закрива лице с ръце и стои така. Чува се кашлене. Иванко се стресва и начева да се озъртва.) Тс! Иде някой… (Скрива се.)

ЯВЛЕНИЕ III

Баба Кера сама.

Баба Кера (влиза кашлящиц, разтрива очи и се прозява). Какво ми се почу мене, сякаш че някой ходеше тук и гълчеше. (Огледва се.) Няма никой, господи помилуй… (Прозява се и се кръсти.) Рекох да не е дошла царичката… (кашли) нам що се забави тя, среднощ стана вече… (Сяда до леглото и се прозява.) Сла… боже! Какво наопако е станало у нас в тези дни. Петър си отиде, бог знае как, царят оттогава насам все умислен, велможите всеки ден шетат нагоре-надолу като попарени. Марийка… Е, да речем, тя е млада и младостта си иска своето… (кашли) обича Иванка, без ум е от него и той от нея без ум, а пък всеки ден мислене, всеки ден охкане, хеле от тая утрина насам… Само дъртакът Исак, само той е весел и току митка насам-нататък, току разтрива и върти ръце… Да съм на царя, свързвам на шията му прищипнатата му дъщеря, та ги хвъргам в Янтра… Какво ги толкоз гладят и милват — не знам (свива рамена), никак не ми стига умът. (Прозява се.)

ЯВЛЕНИЕ IV

Баба Кера и Мария.

Мария (влиза умисленичка, но щом вижда Баба Кера, весело към нея). Още ли ме чакаш, бабо?

Баба Кера (става). Ами че какво да правя, пиле? Ти не си дохождаш, че…

Мария. Наистина, аз се позабавих у татка, но ти да беше да си легнеш.

Баба Кера. Аз бях отишла, но рекох да те почакам още малко. И ти спи, хем чуваш ли? Я се погледни на какво си заприличала? (Отива си.)

ЯВЛЕНИЕ V

Мария сама.

Мария (гледа подир Баба Кера). Горката! Колко се безпокои според мене… (Въздиша и се умислюва.) Горкият ми татко! Успокоява ме… Той мисли, че аз не съм спокойна заради него. (Умислено се разхожда.) И сега ако не повярва Иванко, тогава… (Жаловито клати глава. Спира се.) Колко се уплаших аз, като начена татко да ме разпитва! Сякаш че от очите ми познаваше, че го лъжа. Трябаше да му кажа… И защо не му казах? (Мисли.) Но Иванко толкова ми приръчва… (Мисли.) Та и защо да му кажех? Иванко само искаше да се увери дали го обичам аз дотолкова. Утре той пак ще го донесе. (Повеселява. Умислюва се пак.) Само… защо Иванко така много ми приръчва да не казвам на татка за този ключ? Ух, как трепереше ръката ми, като го земах. Та и можех ли да не го зема, когато Иванко ми казваше, че инак не ще повярва в моята любов, че ще се хвърли в Янтра, ще се убие, ако не го уверя, че го обичам? Горкият Иванко! Как се зарадва той! Как му светнаха очите от радост!… „Сега съм най-честит, Марийке“ — каза ми той с един огън в очите. Колко ме обича!… (Весело пристъпва, но изеднъж се умислюва и се спира.) Но ключът? Той е у него… той не е тук… Защо така силно ми тупа сърцето? Защо ме побиват тръпки, като ми дойде на ум за това? Откакто го е зел, аз съм много безпокойна… Какво има? (Като изнемощяла сяда на леглото и опира глава на ръка.) Какво може да има? Иванко нали е тук? (Мисли.) Но… (дига глава) в Търново се върши нещо… татко така много безпокоен… (Скочва уплашено.) Ключът… а татко не знае за това… (Пристъпва безпокойна и уплашена.) Защо не му казах? Тряба да му кажа… (Тръгнува.)

ЯВЛЕНИЕ VI

Мария и Иванко.

Иванко (изскача пред Мария). Стой, Марийо! Къде отиваш?

Мария (уплашено отскочва назад. Закрилва се с ръце и гледа уплашено на Иванка).

Иванко (усмихнато). Тъй ли ти е драго, че ме виждаш, Марийо?

Мария (уплашено). Що търсиш тук, Иванко, в това време? И отде се зе?

Иванко (жаловито). Бягам, Марийо, спасявам си живота.

Мария (с безпокойство пристъпва към него). Ти си в опасност, Иванко? Има опасност за царството, за татка, за тебе? (Безпокойно сключва ръце.)

Иванко. Сега вече не съм в опасност, Марийо, твоята любов ми спаси живота.

Мария. Но, боже мой! Кой би дъръзнал да те гони, Иванко? Кои са тези твои врагове?

Иванко. Враговете ми са силни, Марийо. Но кажи ми, обичаш ли ме ти?

Мария. И сега ли питаш?

Иванко. От цяла душа и сърце?

Мария. Ти си тук и в таквоз време, ключът от тайните врата е у тебе, а татко не знае за това, та още ли питаш ти?

Иванко. Кога е така, помогни ми, Марийо. Само ти можеш сега да ме направиш доброчестен или да ме погубиш.

Мария. Та какво е, боже мой? Какво е?

Иванко. То е страшно нещо, Марийо: аз бягам от татка ти.

Мария (уплашено се подръпва). Какво? От татка?

Иванко (горчиво се усмихва). Не ти ли се вярва? Слушай, Марийо. Дору бях още малък, аз обичах да си кича главата с венци и корони от книга. Когато първи път зех шлема в ръка и препасах меч на пояс, аз се видях злочестен, дето нямаше на главата ми такава корона, каквато носеше татко ти…

Мария (безпокойно и страхливо начева да слуша).

Иванко. И на бойното поле в най-страшните минути аз ставах триж по-страшен за неприятеля, защото в тези минути ми дохождаше на ум за царска корона… Най-сетне ми пришепнаха, че короната може да бъде моя, стига да имам аз желание…

Мария (страхливо). Спри се, Иванко!

Иванко (клати глава и жлъчно се усмихва). Марийо! Оттогава насам аз не съм виждал ни минута спокойствие. Бивал ли съм между веселите си приятели, тая корона се е изпречвала отпреде ми и в най-безгрижните смехове на приятелите си аз съм се чувствувал най-злочестен… Легвал ли съм да спя, татковата ти корона е разгонвала съня от очите ми… Изправвал ли съм се на молитва, бог е бягал от мене.

Мария. О! (Закрива лице с ръце.)

Иванко. Марийо, Марийо! Да знаеш колко иощи съм прекарвал без сън, колко горчиви сълзи съм проливал и — се за тази корона… Аз се мъча, Марийо, много се мъча…

Мария (без да си открие лицето, подзема се). Татко! Татко!

Иванко. Аз тряба да си постигна желанието, Марийо, или да загина. И ти, ако имаш поне капка любов към мене…

Мария (открива лице, гледа на Иванка и чупи ръце). Ето защо си дошел!… Ето защо ти е бил ключът от тайните врата!… Ето защо ми толкова приръчва да не казвам на татка…

Иванко. Страшна е минутата, Марийо, и всичката ми надежда на тебе е сега. Не ще ли помогнеш ти на твоя Иванка?

Мария (отчаяно се дига и сключва ръце). Ох! Това ли е била твоята сърдечна любов към мене? Затуй ла си били сладките ти любовни думи? Татко! Татко! Какво направих аз!… (Удря се по главата.)

Иванко (горчиво се усмихва). Та лошево ли стори? Мене ме гонят, мене ме търсят из цяло Търново и ако да не беше твоята любов, аз сега щях да бъда в ръцете на враговете си.

Мария (стиска се за главата). Моята любов!… Моята любов!…

Иванко. Но ти плачеш и се биеш по главата. Това ли е била твоята любов към мене? Така ли си готова ти да жертвуваш зарад мене мило и драго?

Мария (отчаяно чупи ръце).

Иванко. Добра любов!… (Смее се.)

Мария (изведнъж престава да чупи ръце и гордо се поизправва). Иванко!

Иванко (гледа я мълчешком. После). Така, Марийо. Тряба или цар да стана, или да загина.

Мария (само го гледа).

Иванко. Склони, Марийо, и раздели с мене царуванието — заклевам те в любовта ти към мене!…

Мария (стресва се). О, злочеста аз!… И татко нищо не знае!… (Тръгнува.)

Иванко (улавя я за дрехата). Стой, Марийо! Аз виждам гняв и презрение в твоя поглед. И така, ти нищо не ще направиш зарад мене?

Мария (мъчи се да се издръпне). Иди си, бягай оттука, Иванко.

Иванко (прегражда и път). Аз не дойдох, за да бягам оттука, Марийо. Я погледни! (Хвърга си горната дреха.)

Мария (подръпва се назад силно уплашена). Ти си с оръжие!

Иванко. В палата стражите са мои, всичките велможи са с мене, войската е с мене. Татко ти ще загине, Марийо.

Мария (стреснато сключва на гърди ръце). Моят татко ще загине? Моят мили татко? (Сяда на колена.) Иванко, не убивай татка ми!

Иванко (смутено). Той… Асен не ще загине. Само склони, Марийо, да разделиш с мене царуванието.

Мария. Моля ти се, о, моля ти се, не го затривай! Убий мене, Иванко!

Бие четвъртата стража.

Иванко (стресва се). Чуваш ли? Четвъртата стража. Четвъртата стража, Марийо, разбираш ли ти? (Тръгнува.)

Мария. Не го убивай, Иванко, моля ти се…

Иванко. Склони, Марийо, след минута късно ще бъде. (Тръгнува пак.)

Мария (улавя го за дрехата). Милост! Милост искам от тебе, Иванко…

Иванко (дърпа се). Пусни ме!

Мария. Моля ти се.

Иванко (издърпва се и бежешком отива).

Мария. Ах!… (Пада на очи и пак бързешком става.) Де си? Иванко! (Тича слисана насам-нататък и излиза.)

Асенюв покой.

ЯВЛЕНИЕ I

Асен сам.

Асен седи облегнат на една ръка и дреме.

ЯВЛЕНИЕ II

Асен и Иванко.

Иванко (влиза бързо, но изведнъж се спира, начева да дебне и се огледва. Съзира Асеня и на себе си:) Той спи!… ( Изважда полекичка меча си.)

Асен (разбужда се и бързешком дига глава. Става). Иванко! Аз те чаках, Иванко.

Иванко (смутен, скрива меча зад ръката си). И аз дойдох, царю.

Асен (показва с ръка и се усмихва). Та нима за царя ти, Иванко, има някаква опасност, та си дошел с меч в ръка да го запазваш?

Иванко (смутено). Царю… (Дохожда в себе си и гордо дига глава.) Аз дойдох за короната ти, Асене.

Асен (усмихва се.) Така! Ще каже, че всичко е било истина.

Иванко (показва меча си). Ти сам виждаш.

Асен. Ами че не ще ли ти бъде тежка тая корона, Иванко?

Иванко. Аз ще те оставя да живееш, но само…

Асен. Колко си великодушен, Иванко! Но земи (подава му пръстен), нека ти служи това за защита от моите хора. Иди си и бъди спокоен: Асен ти прощава всичко…

Иванко. Не се лъжи, Асене, всичко е свършено за тебе. Палатите са обиколени от моите хора; вътре в самите палати стражата е моя; велможите…

Асен. И те с тебе, знам. Ами брат ми Петър — той не е ли с тебе?

Чува се силен звон.

Иванко. Чуваш ли, Асене?

Асен. Това е отец Иван, Иванко, но ти си в безопасно място. Остани тук и бъди спокоен.

Иванко. То е брат ми и другите велможи. (Пристъпя към Асеня.)

Асен. Как ми е жално за тебе, Иванко…

Чува се отвън шум.

Иванко (стреснато пристъпя към Асеня и се поозърта). Нека бъде така… (Решително пристъпя.)

Асен (бързешком изтеглюва меч). Българската корона…

Бият се.

Иванко. Ти ще умреш…

Асен. Българската корона прилича на достоен човек, а не на изменник…

Иванко. Никой не е с тебе… и Мария, твоята дъщеря…

Асен. Мария!… (отстъпва.)

Иванко (по-силно пристъпя). И тя е с мене…

Асен (отстъпва). Мария!…

Иванко. Тя ми даде ключа от тайните врата… Тя ми каза, че спиш…

Асен. Мария? (отстъпва и начева твърде слабо да се защищава.)

Зад сцената се чува Мариинът глас: „Татко! Татко!“

Асен (дига меч и си остова така. Гледа към там, отдето се чува Мариинът глас).

Иванко (спусква се и го ръгва в сърцето). Така.

Асен стресва се, изпуща меча и се улавя за раненото място. Пада.

ЯВЛЕНИЕ III

Прежните и Мария.

Мария (влиза тичешком. Косите и разпуснати и разбъркани. Слехти и се озъртва). Татко! Де е татко? (С ужас вперва очи на таткова си труп, приближава се с разгърнати ръце и вика отчаяно, като дига ръце нагоре). Ах!… (Пада.)

Отвън се чува бой и вик: „Да живее Иванко!“

Иванко (гледа смаяно на убития Асеня). Асен! Асен убит!… (Захвърля меч настрана и се наклонява над Асеня, като се улавя за главата.)

ЯВЛЕНИЕ IV

Прежните и Драгомир, Добрин, Милко, двама други велможи, Исак и Тодорка.

Драгомир, Добрин, Милко и двамата велможи (влизат с голи мечове и викат). Да живее Иванко, българският цар!

Исак и Тодорка (влизат от другата страна). Да живее Иванко!

Исак (гледа усмихнат Тодорка, показва на Асеня и Мария и разтрива ръце).

ЯВЛЕНИЕ V

Прежните, двама калугери и двама войника.

Калугерите (влизат, биящиц се с двамата войника, и викат). Да живее Асен!

Войниците (викат). Да живее Иванко! (Бият се. Калугерите и един от войниците падат. В града се чува бой и викове: „Да живее Асен!“ „Да живее Иванко!“)