Из хрониката на тайното общество

На дъното на брега

Прекрачихме мълчаливо в съседната стая, всъщност в ателието, на миризмата на бои и терпентин придадохме ореола на тържественост. Наглед спокойно, но тръпнейки вътрешно, очаквахме мига на откритието.

— Тази седмица имаме пейзаж — каза художникът и издърпа плата, който покриваше статива.

На върха на трикракото приспособление, облегнат на дървената поставка с коричка от безброй шарки, имаше акварел с разлети цветове, които се свързваха така, че да изобразяват река, поле, бряг и небе.

— Да не губим време, да тръгваме — прошепна някой.

— Да, да не губим време — потвърди актьорът и се поклони театрално на дамите.

В картината първо влезе музикантката, после съпругата на поета, след това моята жена. По изпробвания начин — десният крак, после главата и тялото, накрая левият крак. Художникът подаде кошницата и цигулката. Актьорът по навик се заклещи, вероятно защото непрекъснато говореше, но не мина дори толкова време, колкото беше необходимо за такъв път и всички се намерихме на дъното на акварелния бряг.