Хайръм Джонсън (1866–1945) — американски политически деец, конгресмен.
Тай Коб — спортист, една от звездите в бейзбола.
Ани Фелоус Джонстън (1863–1931) — писателка, автор на сантиментални романи, любимо четиво на провинциалните момичета в началото на века.
Царевична люспа — тънки препечени люспи за закуска, които се заливат с мляко.
„Малките дами“ (1871) — поучителна повест за момичета, написана от Луиза Олкот (1832–1888).
Съзнателната възраст — според представите на католиците хората навлизат в нея, когато навършат седем години, след което започват да носят морална отговорност за постъпките си.
Пето Авеню — една от главните улици в центъра на Ню Йорк, на която се намират най-скъпите магазини, ресторанти и хотели.
Позлатената ера — така са наричали периода на икономически разцвет на страната от края на XIX и началото на XX век.
Ню Хейвън — има се предвид Йейлският университет, намиращ се в град Ню Хейвън, щата Кънетикът.
Пенсакола — град и пристанище на брега на Мексиканския залив с база на военноморската авиация.
Палм Бийч — модерен зимен курорт на океанското крайбрежие на щата Флорида.
Лейк Уърт — тесен залив, отделящ от крайбрежието носа, на който е разположен Палм Бийч.
През 1922–1923 година английският писател Артър Конан Дойл (1859–1930) е изнасял спиритически лекции в САЩ и Канада. Съгласно представите на спиритиците ектоплазмата е субстанция, посредством която става материализацията на духовете.
Уитли Хилс — модерен за времето си нюйоркски район на остров Лонг Айланд.
Младежката лига — организация на богати млади дами, която се е занимавала главно с благотворителна дейност и в която е можело да се влезе само чрез покана или препоръка.
Сибарит — човек, който води разкошен и разпуснат живот (по името на древния град Сибарис в Южна Италия).
Челиниеви — от Бенвенуто Челини (1500–1571), знаменит италиански скулптор и бижутер, откровено описал в автобиографията си своите най-разнообразни приключения — от сбиванията си до мистическите си видения.
Фундаменталист — привърженик на религиозно протестантско движение в САЩ, което се е наричало „фундаментализъм“, тъй като призовавало за връщане към първоосновите на вероучението, т.е. към буквалното тълкуване на Библията.
От 1919 до 1933 година в САЩ действувал „сухият режим“, въведен по инициатива на конгресмена Е. Уолстед в края на 1919 година.
Кълъмбъс Съркъл — площад в Ню Йорк.
Рай — градче, недалеч от Ню Йорк.
Dites qu’il ne faut pas avoir les forts placards. — Кажи му, че не трябва да има много чекмеджета. (Фр.)
Ni le bon bois. — Нито да е от скъпо дърво. (Фр.)
Et il faut avoir un bon ’height. L’un des Murphy’s etait comme fa. — И да бъде достатъчно висок. Този, който имат семейство Мърфи, е толкова. (Фр.)
Il dit qu’il a fait les maisons de poupie pour les Du Ponts-. Il va le faire. — Той казва, че е правил къщички за кукли на семейство Дюпон. Ще направи и за нас. (Фр.)
Combien? — Колко? (Фр.)
Vingt-cinq. — Двайсет и пет. (Фр.)
Фанданго — енергичен испанско-американски танц.
Елис Айланд — малък остров в Нюйоркския залив, бивш център за приемане на пристигащи имигранти в САЩ.
Двата града — става дума за Сейнт Пол, столица на щата Минесота, в който се е родил и израснал Фицджералд, и за разположения недалеч от него Минеаполис, най-големият град на щата. Наричат ги „градове — близнаци“.
Битката при Гетисбърг — тридневно сражение на територията на Севера (щата Пенсилвания), решило изхода на Гражданската война през юли 1863 година.
Старата мелница — панаирна атракция, пътешествие с двуместни лодки по изкуствена река.
Широкият бял път — става дума за централната, ярко осветена алея на панаира. (Така наричат и Бродуей.)
„Дикси“ — патриотична песен на Конфедерацията на Южните щати, получила популярност през Гражданската война.
„Звездно знаме“ — първоначално патриотична песен, чийто текст е написан през 1814 година от Франсис Скот Кей, един от предците на Фицджералд. По време на Гражданската война получила широка популярност в Северните щати, а от 1931 година станала национален химн на САЩ.
Игра на думи — на английски „spirits“ означава едновременно „духове“ и „спирт, алкохол“.
Теорията на доктор Юнг — става дума за учението на представителя на швейцарската психоаналитична школа Карл Гюстав Юнг (1875–1961), изследващо „колективното подсъзнание“.
Става дума за „Бавен валс“ на Дебюси.
Втората империя — периодът от 1852 до 1870 година на управлението на френския император Наполеон III (1808 — 1873)
Epinards — спанак (фр.)
Chou-fleur — карфиол (фр.)
Haricots — фасул (фр.)
Qu’elle est mignone la petite! Elle parte exactement comme tune Frangaise. — Колко е сладка малката! Говори направо като истинска французойка. (Фр.)
Гарънти Тръст, Морган енд Къмпани, Нашънъл Сити — крупни американски банки с филиали в Париж.
Итънски костюмчета — костюми за момчета с късо сако, стигащо до талията (по униформата на учениците в Итън и някои други привилегировани частни училища).
Тиътър Гилд — организирано в Ню Йорк общество със собствен театър, на чиято сцена се поставяли пиеси на О’Нийл, Шоу, Чапек и други големи драматурзи. Просъществувало от 1919 до 1927 година. Имало е филиали в много американски градове.
„Ню Странд“, „Принс ъф Уейлс“ — лондонски театри.
Монтгомъри — столица на щата Алабама.
Бърмингам — най-големият град и индустриален център на щата Алабама.
Chemises — мъжки ризи (фр.)
Papeterie, Patisserie, Solde, Reclame — книжарски стоки, сладкарница, намалени цени, реклама (фр.)
Констънс Талмидж — холивудска актриса, снимала се през годините от 1916 до 1925 година.
Déjeuner de Soleil — „Слънчева закуска“, заглавие на кинокомедия (фр.)
Vêtements Ecclésiastiques, Déclaration de Décès, Pompes Funèbres — свещенически одежди, бюро за скръбни вести, погребално бюро (фр.)
Ричмънд — столицата на щата Вирджиния.
De la Faculté de Médecine — от Медицинския факултет (фр.)
Мъжка зелчица — каламбур, който се основава на буквалния превод на френската дума „chou“ (мъжки род), означаваща „зеле“, която на френски се употребява като ласкателно обръщение. От същата дума е образувано и името на героинята.
Fleur des Bois, Mon Nid, Sans-Souci — Горско цвете, Моето гнездо, Сан-Суси (фр.)
През 1858 година — тоест преди започването на Гражданската война (1861–1865).
От Манасас до Апоматокс — тоест от началото до края на Гражданската война. Първото голямо сражение между армиите на Севера и Юга се състояло край град Манасас през юли 1861 година, а през април 1865 в селището Апоматокс капитулирала Южната армия. И двете се намират в щата Вирджиния.
Томас Хенри Хъксли (1825–1895) — английски биолог и философ. Хърбърт Спенсър (1820–1903) — английски философ и социолог.
Названието на специалитета „омар по американски“ с времето по съзвучие с френските думи се превърнало в „омар по арморикански“, тоест по бретански, от старото наименование на Бретан.
Става дума за Либърти Айланд, на който се намира Статуята на свободата.
Déclassée — пропаднала (фр.)
Старото владение — старо, но популярно и в днешна време название на Вирджиния. Води началото си от 1660 година, когато Чарлс II поставил герба й на кралския щит заедно с гербовете на останалите свои владения — Англия, Шотландия и Ирландия.
Характерно за Източния бряг име — тоест старо, изконно име, тъй като първите английски колонии са се образували по източното крайбрежие на Америка.
Едно изгубено поколение — за разлика от Хемингуей Фицджералд смятал за „изгубено“ не поколението от американци, преживяло Първата световна война, а предшестващото го поколение.
Шайлоу — място на едно от най-големите сражения по време на Гражданската война (около град Питсбърг, щат Тенеси).
Аргонският лес — местност в Североизточна Франция, където са се провели големи сражения на американската армия с немските войски в края на Първата световна война.
Роналд Колман — популярен холивудски актьор.
Първата империя — периодът от 1804 до 1814 година на владичеството на френския император Наполеон I (1769 — 1821).
Юджин О’Брайън — известен холивудски актьор, звезда в нямото кино с амплоа на романтичен красавец, снимал се до края на 20-те години на века.
Робърт Тейлър — известен холивудски актьор, звезда от 30-те и 40-те години на века с амплоа на киногерой — красавец.
Деветдесетте години на XIX век бележат най-високата точка в така наречената „Позлатена ера“ в САЩ, започнала след края на Гражданската война. Характерен за тази епоха е изключителният подем в областта на индустриалното производство, рудодобивната промишленост, транспортно съобщителната мрежа, банковото дело и концентрирането на тези дейности в могъщи монополи. Но, от друга страна, този материално-технически напредък се изгражда върху снижаването на морала и на чувството за социална и политическа отговорност. Герой на епохата става само изграденият с всякакви средства финансов магнат. Така наречените „грабливи барони“ създават своите „империи“ благодарение на личната инициатива и енергия, но и благодарение на експлоатацията и спекулата. Алчността и моралната безскрупулност стават образец за социално поведение. Израстването на големите градове създава условия за разцвет на престъпността и корупцията, на крещящо пищния светски живот на охолната върхушка, на зараждането на масовата култура. В естетиката на Фицджералд цветовата символика и особено контра пунктирането на жълтия със синия цвят изразява авторовото възприятие за материалните и за духовните категории. Жълтият цвят (присъстващ в богата гама от тоналности) е натоварен с редица смислови функции, част от които са исторически наслоени. Определението „Жълтото десетилетие“ подсказва едновременно корумпиращата разрушителна сила на златото, грубата енергия и вулгарната жизненост, появата в 1894–1896 г. на първите комикси, чийто герой е лошото Жълто момче, но също така и влиянието на естетизма и декадентството, свързани с Оскар Уайлд и кръга около него сред интелектуалците англофили в САЩ.
Тези вълнения избухват, когато наскоро завърнали се от Европа демобилизирани войници се опитват да осуетят традиционния първомайски събор на социалистите, обвинявайки ги, че като пацифисти, застават на анти американски позиции. Властите, опасяващи се от „червената заплаха“, брутално се разправят с участниците.
Хенри Луис Менкен (1880–1956) — американски критик и писател — сатирик, един от видните дейци в литературния живот на САЩ през 20-те години. Активно подкрепя писателите реалисти. Жлъчно осмива невежеството, лицемерието и ограничеността на буржоазния манталитет.
Уорън Гамалел Хардинг (1865–1923) — 29-и президент на САЩ (1920–1923), роден в Охайо. Останал в историята като най-недостойния президент на страната. Непосредствено преди смъртта му, постигнала го на президентския му пост, както и след нея, се възбуждат редица съдебни процеси срещу най-високопоставени членове от кабинета на Хардинг за финансова, административна и морална корупция, станала метод на президентското управление.
Висяща конусовидна шапка, сходна с шапките, носени от освободените роби в Рим. По време на Френската революция и в САЩ преди 1800 година тези шапки са се носели като символ на свободата.
През пролетта на 1917 година се засилва интересът на студентите от Принстънския университет към военните действия в Европа. Монсиньор Сигърни Фей — ерудиран католически духовник, оказал влияние върху Фицджералд в първите му студентски години — е поканен да оглави мисия на Червения кръст в Русия. Дейността на Червения кръст обаче е само прикритие за истинската цел на замисленото пътуване: опит да се засилят в страната позициите на католицизма. Сигърни Фей предлага на Франсис Скот да го придружи в качеството на помощник. Фицджералд приема, привлечен от авантюрата и романтиката на пътешествието. Минават няколко месеца в подготовка и очакване на заминаването. Октомврийската революция и историческият път, който поема Русия, правят пътуването безпредметно. То не се осъществява.
Става дума за Уелския принц, бъдещия крал на Англия? Едуард VIII, пребивавал в САЩ през 1924 година.
Популярният тип женска красота през 20-те години в САЩ — така наречените „флапър“ (от англ. flapper) — представлява темпераментно инфантилно — еротично същество, което изглежда едновременно невинно и пропаднало; демонстративно изразява циничното си отношение към света, неприкрития си интерес към секса, вкуса към екстравагантната външност — късо подстригана права коса, навити къси чорапи, ярко червило, силен грим. Този идеал за женска красота и поведение лансират звездите на холивудското кино.
Хейуд Браун (1888–1939) — американски критик и журналист, първият председател на създадената в 1920 година гилдия на журналистите.
Популярен в онова време роман от Джеймс Кейбел: (1879–1958). Използвайки сюжети и митологизирани персонажи от средновековната литература, авторът проследява романтичните приключения на главния герой Юрген в търсене нас истинската любов.
Сборник с разкази, донесъл известност на Шъруд Андерсън, в които първично инстинктивните сили и преди всичко сексът се отъждествяват с основните подбуди в човешкото поведение.
Роман от Джоузеф Хъргесхаймър (1880–1954), американски писател, автор на касови романтично — сантиментални произведения.
Роман от английската авторка на развлекателни четива Едит Хол Мъл, донесъл популярност на писателката след главоломния успех на едноименния филм с участието на Рудолф Валентино.
Роман от английския писател Арлийн Майкъл (1895 — 1956), отразяващ цинизма и разочарованието на лондонското висше общество след Първата световна война.
Пиеса от английския драматург Ноел Кауърд за болезнено невротичната връзка между майка и син. Блестяща с остроумието и с изтънчения си стил комедия на морала и нравите във висшето английско общество.
Четвъртата книга от романната поредица на Марсел — Пруст „По следите на изгубеното време“, в която е изобразена порочността на френската аристокрация.
Клара Боу (1905–1965) — холивудска актриса, играла незначителни роли в незначителни филми, но въплъщаваща синтезирания образ на „флапър“. Интимният й живот и поредицата от скандали, свързани с нейното име, стават обект на сензационната преса.
Франклин Пиърс Адамс (1881–1960) — американски журналист, водещ в началото на 20-те години хумористична рубрика в нюйоркския вестник „Уърлд“, посветена на събития от градския живот.
По името на прочутата танцова двойка Върнън и Айрин Касъл — идоли на младежта и символ на танцовата стихия, заляла САЩ в първите десетилетия на нашия век.
Джордж Джийн Нейтън (1882–1958) — драматург и театрален критик, близък приятел на Фицджералд.
Нашумял по това време съдебен процес по предумишленото убийство на Албърт Снайдър от неговата жена и любовника й. След едногодишен престой в затвора „Синг-Синг“ убийците са екзекутирани на електрическия стол.
Ван Бибър — герой от разкази на Ричард Хардинг Дейвис (1864–1916), скучаещ млад безделник, който обича да шокира околните с екстравагантни постъпки.
Става дума за Чарлс Линдбърг, осъществил на 21 май 1927 година първия непрекъснат полет от САЩ до Париж.
Нашумял в 1924 година процес срещу двамата чикагски младежи от заможни семейства Леополд и Леб, убили познато момче. На процеса убийците обясняват действието си като израз на своето презрение и ненавист към света изобщо.
Зайо — студентското прозвище на Едмънд Уилсън (1895–1972) — приятел на Фицджералд от Принстънския университет, оказал силно влияние върху формирането на неговите литературни възгледи. През 30-те години Едмънд Уилсън е един от най-изявените критици и есеисти в САЩ, взема дейно участие в демократично интелектуалните процеси в американската литература. Автор е и на пиеси, разкази, романи. През 1945 година именно Уилсън събира, оформя за печат и издава автобиографичната проза на Фицджералд, публикувана приживе на писателя разпокъсано в различни списания.
Дик Уитингтън (1359–1423) — английски търговец, станал кмет на Лондон в 1398 година; спечелил си голяма популярност сред широките маси с поредица от филантропичния реформи; пословичен герой на фолклорни весели случки.
Ървинг Бърлин (псевдоним на Айсидор Бейлин) — американски композитор, особено популярен през 20-те и 30-те години; автор на известни песни и мюзикъли.
Питър Арно (1904–1968) — псевдоним на Къртис Арно Питърс, американски художник, автор на сатирични рисунки, изобразяващи нравите на Ню Йорк. От неговото ателие започват пътя си на известни илюстратори цяла група млади художници.
Максуел Бодънхайм (1893–1954) — американски поет, прославил се през 20-те години като певец на нюйоркската бохема. По-късно Бодънхайм се развива като поет с категорична социална позиция и с прогресивен мироглед.
Жорис-Карл Юисманс (1848–1907) — френски писател, започнал творчеството си като последовател на Зола, но гравитирал в по-късните си произведения към мистиката естетизма.
„Неговата (божия) вярност е щит и закрила. Няма да се боиш от нощен страх. От стрелата, която лети деня, от мор, който ходи в тъмнина…“ (Псалом 91, 4–5)
Превод Владимир Левчев
Евгански възвишения — известни с живописната си красота невисоки хълмове, намиращи се близо до Падуа, Северна Италия.
Droit de seigneur (фр.) — Във феодалната епоха право на господаря на първа брачна нощ с невестите на своите слуги.
Хенри Сайдъл Канби (1878–1954) — професор в Йейлския университет, критик. В периода 1924–1936 — главен редактор на „Сатърди Ривю ъв Литерачър“, списание, присъждало месечна награда за най-добра книга.
Тифани Тейър (1902) — плодовит автор на романи без художествена стойност.
Емили Поуст (1872–1960) — американска журналистика. Тук авторът има предвид нейната книга „Етикетът“ (1922), в която Поуст категорично разграничава кое е „прието“ и кое „не е прието“ в изисканото общество. От 1931 година Емили Поуст води радиопредаване, а от 1932 и рубрики в няколко вестника по въпросите на „истинския вкус“.
Уилям Хенли (1849–1903) — английски поет, още от детството си неизлечимо болен от костна туберкулоза, но не изгубил храбростта и оптимизма до края на своя живот, прекаран на болнично легло. В текста е цитирано стихотворението му „Непобедимият“.
Валхала — в норвежката митология храм на бог Один, в който той приема душите на падналите в бой герои.
Джон Пиърпонт Морган (1837–1913) — американски финансов магнат.
Топъм Боклерк (1722–1795) — английски философ — рационалист.
Cave Canem (лат.) — Внимание, куче
„Смарт Сет“ — реномирано литературно списание, издавано в САЩ през 10-те и началото на 20-те години на XX век.
Харви Самуел Файърстоун (1868–1939) — американски индустриалец, приятел на Фицджералд.
Филипс Опънхайм (1866–1946) — популярен в началото на века английски писател.