Изкуството на войната

12Нападение с огън

Сун-Дзъ каза:

Има пет начина за нападение с огън. Първият е да изгориш войниците в лагера им. Вторият е да изгориш запасите им от храна. Третият е да изгориш обоза. Четвъртият е да изгориш оръжията и складовете с боеприпаси. Петият е да изгориш мостовете и да обсипеш с огън пътищата.

За нападение с огън трябва да разполагаш с определени средства. Запалителните средства винаги следва да се държат в готовност.

За нападение с огън има подходящи сезони и подобаващи дни.

Подходящ е сезонът, когато времето е сухо. Подобаващи са дните, при които луната се намира в съзвездията Цедилка, Стена, Крило и Напречник, понеже тогава обикновено вее силен вятър.

При нападение с огън трябва да си готов за пет възможни развоя.

— Ако в лагера на врага избухне пожар, бъди готов мигновено да предприемеш нападение отвън.

— Ако там гори пожар, но вражеските войници запазват спокойствие, не нападай, а изчакай благоприятен момент.

— Когато огнената стихия е в разгара си, атакувай, ако е възможно. Ако не е — не мърдай от мястото си.

— Ако е допустимо да нападнеш с огън отвън, не чакай вътре да избухне пожар, а действай, щом се окаже сгода.

— Когато предизвикваш пожар, бъди откъм страната, от която духа вятърът. Не нападай от подветрената страна.

Вятър, който излиза денем, вее задълго. Ала нощният полъх стихна бързо.

И така, във войската трябва да се познават петте положения, да се следи движението на звездите и да се бди относно подобаващи за пожар дни.

Който използва огън в подкрепа на нападението, действа умно; който използва вода в подкрепа на нападението, действа силом.

Защото чрез вода можеш да отрежеш пътя на врага, но не и да го лишиш от притежанията му.

Горко на онзи, който се опитва да печели битки и да се впуска в нападения, без да е развил чувството си за бързина и предприемчивост. Тогава последствията са загуба на време и застой.

Ето защо е казано: Просветеният владетел чертае дългосрочни планове, а добрият пълководец оплодотворява всички възможности.

Не действай, ако не виждаш изгода. Не повеждай войска, ако няма какво да се спечели. Не се бий, ако положението не е съдбоносно.

Никой владетел не бива да праща войски на бойното поле само за да излее гнева си. Никой пълководец не бива да влиза в битка само заради накърнено честолюбие.

Ако ще е в твоя полза, настъпи. Ако ли не, стой където си.

С времето гневът може да бъде заместен от отрада. Раздразнението може да бъде последвано от доволство.

Ала веднъж разрушено, едно царство може никога повече да се не възроди. Нито може мъртвият някога да бъде съживен.

Ето защо просветеният владетел подхожда мъдро, а добрият пълководец — предвидливо. Така в страната може да се опази мирът, а във войската — целостта.