Изкуството на войната

8Гъвкава тактика

Сун-Дзъ каза:

При война пълководецът получава командването от владетеля, сбира армия и съсредоточава силите.

Не лагерувай на неподходящи места. В земи, където се пресичат главни пътища, обедини силите си със съюзнически. Не оставай задълго в опасни и уединени области. Когато си обкръжен, бъди хитър. Когато си отчаян, сражавай се.

Има пътища, които не бива да се следват; войски, които не бива да се нападат; градове, които не бива да се обсаждат; позиции, които не бива да се оспорват; заповеди на владетеля, които не бива да се изпълняват.

Пълководецът, който изцяло разбира предимствата на гъвкавата тактика, умее да направлява бойците си.

Пълководецът, който не ги разбира, може да е сведущ относно местността, и пак да не успее благополучно да приложи познанията си на дело.

Така чиракът във военното дело, невежа в изкуството на войната, дори и да е наясно с Петте предимства, не ще извлече най-доброто от своите хора.

И тъй, мъдрият пълководец се съобразява при оценките си и със силата, и със слабостите.

Ако така очакванията ти за благоприятен развой станат по-умерени, ще си в състояние да постигнеш същността на целта си.

От друга страна, ако при голяма трудност си неизменно готов да се възползваш от всяка възможност, ще успееш да избегнеш бедата.

Обезвреждай вражеските водачи, като им нанасяш щети и им създаваш спънки. Те трябва постоянно да са заети. Подхвърляй им изкусителни примамки и ги карай непрестанно да се втурват от едно място към друго.

Изкуството на войната учи да се осланяме не на възможността врагът да не се яви, а на собствената си готовност да го посрещнем; не на вероятността да не ни нападне, а на обстоятелството, че сме направили позициите си непревземаеми.

Пет опасни слабости могат да повлияят на пълководеца:

— Безразсъдството, което води до гибел.

— Малодушието, което води до попадане в плен.

— Гневливостта, която може да бъде подклаждана чрез оскърбления.

— Болезненото честолюбие, поради което той премного се бои да не се посрами.

— Прекомерна загриженост за бойците, поради която той изпада в смут.

Това са петте най-тежки гряха за пълководеца, а при война те са пагубни.

Ако една армия е победена, а пълководецът й — убит, то първопричините следва да се търсят сред тези пет гряха. Нека върху тях се размишлява.