Изследователският отряд

II

Отдолу се разнесе умиротворено ръмжане. Зверовете дълго се настаняваха, преди да се успокоят. Светлината на площадката за кацане загасна. Изчезна и светлата ивица. Хейджънс въведе госта си в стаята, където спеше. Чу се шум на крила. Орелът вдигна глава и студено изгледа влезлите хора.

— Това е Семпър — представи го Хейджънс. — Семпър Тиранис. Той е коренен жител на Земята, но не е нощна птица и затова и не излетя да ви посрещне.

Рон изплашено гледаше огромната птица, която не помръдваше от мястото си на пръта забит в стената.

— Орел? — запита той. — Виж ти, първо мечки, е видоизменени, но мечки, а сега орел. Да, вие притежавате добър боен отряд.

— Освен това те изпълняват ролята и на товарни животни — поясни Хейджънс. — Могат да мъкнат на гърба си стотина фунта и същевременно не губят нищо от бойните си качества. И храната за тях не е проблем: търсят я в гората. Но не ядят сфиксовете, които не стават за храна.

Той извади бутилка и две чаши и покави Рон на масата. Гостът остави куфарчето си на земята и взе пълната чаша.

— Интересно — запита той, — защо Семпър Тиранис? Разбирам откъде са имената Ситка Пит или Сурдо Чарли. Очевидно произлизат от родните места на прадедите им. Но откъде се е появил Семпър?

— Обучавали са го за лов като сокол — поясни Хейджънс. — Както обучават кучетата за определен дивеч, така са постъпили и с орела. Той е прекалено голям да седи на ръката ми, но спокойно се помества на рамото ми. Той е летящ разузнавач. Научил съм го да предупреждава за приближаването на сфиксовете. По време на полета носи миниатюрна телевизионна камера. Ползата от него е доста, но още е далече от мечките.

Рон стана и отпи от чашата.

— Любопитно… колко любопитно. Нелегална колония. А аз съм инспектор на Колониалната Служба. Работата ми е да изготвя отчет за хода на работите съгласно плана, но освен това съм длъжен да ви арестувам. Вие струва ми се, казахте, че се каните да ме застреляте?

Хейджънс каза с упорит тон:

— Опитвам се да намеря някакъв изход. Попаднах в мръсна и неприятна история, ако се вземе под внимание и наказанието, което ме очаква за незаконната колонизация. Най-логично е да ви убия.

— Напълно те разбирам — проговори бавно Рон. — Но ако става дума за това, то дулото на моя взривател е насочено от джоба ми към корема ти.

Хейджънс повдигна рамене.

— Напълно е възможно моите съучастници да се появят преди вашите приятели. И се боя, че ще се окажете в незавидно положение ако ви видят да седите до трупа ми.

Рон кимна в знак на съгласие.

— Това също е истина. Сигурно, вашите земляци няма да ми се зарадват. Виждам, че вие не сте от хората, които губят самообладание, дори когато срещу тях е насочен взривател. Но от друга страна лесно бихте ме убили, когато идвах насам. Аз тогава нищо не подозирах. Но ми се струва, че това не влиза в намеренията ви.

Хейджънс отново вдигна рамене.

— Както знаете — продължи Рон, — Секретът на добрите отношения между хората се крие в отлагането на кавгите. Нека засега да отложим обсъждането на въпроса, кой кого ще убие. Казвам съвсем честно, при първа възможност ще ви изпратя на топло в затвора. Незаконната колонизация е лоша работа. Но вие също имате намерение да предприемете нещо против мен. На ваше място бих направил същото. А засега предлагам да сключим примирие.

Хейджънс продължи да мълчи.

— Тогава аз ще започна първи — в гласа на Рон се прочете раздразнение. — И така… — Той извади ръката си от джоба и постави на масата джобния взривател. После погледна предизвикателно Хейджънс.

— Дръж го при себе си — каза той. — Лорън II не е място, където може дълто да се живее без оръжие. — И той се обърна към шкафа и попита: — Искате ли да хапнете нещо?

— С истинско удоволствие.

Хейджънс извади от шкафа два пакета и ги сложи в нагревателя. После постави на масата две чинии.

— Но поне знаете ли какво е станало със законната колонизация? — поинтересува се Рон. — Разрешението им е дадено преди осемнадесет месеца. Кацнали са с всичси необходими съоръжения и запаси. Оттогава на Лорен II са били четири кораба. Тук трябва да има няколко хиляди роботи, които би трябвало да очистят и подготвят няколко стотин квадратни мили и да построят площадка за кацане, съоръжена с решетка, а аз не забелязах дори сигнален маяк, който да сочи мястото за кацане. От високо не се забелязват изсечените участъци. Корабът на Крит Лайн бе на орбита цели три дни в търсене на място, където да ме спуснат. Представяте ли си само състоянието на пилота — беше бесен! Вашият сигнален лъч е единствения на тази планета и на него се натъкнахме случайно. Какво ли е станало?

Хейджън продължи мълчаливо да готви вечерята и след малко сухо отвърна:

— На тази планета може да има стотици колонии и никоя да не подозира за съществуването на другите. Може само да се досещаме, какво е станало с роботите. Подозирам, че са се сбъскали със сфиксовете.

Рон застина с вилица пред устата.

— Аз много четох за тази планета, когато се готвех за доклада. Сфиксовете са представители на местната фауна, свирепи, хладнокръвни месоядни с особени гени, които се различават от тези на нашите гущери. Ловуват на глутници. Възрастните екземпляри тежат от седемстотин до осемстотин фунта. Могочислени са и смъртоносно опасни. И затова на хората досега не е давано разрешение за заселване. Тук могат да преживеят само роботи, тъй като са машини. А какво животно ще напада на машина?

Хейджънс запита на свой ред:

— А какви машини могат да нападат животни? Сфиксовете, разбира се, не ще закачат роботите, но нима роботите могат да безпокоят сфиксовете?

Рон задъвка и преглътна хапката си.

— Съгласен съм с вас, че не може да се създаде робот за ловуване. Машината може да различава, но не може да решава. Затова нас не ни заплашва опасност роботите да се разбунтуват. Те не са способни на действия без предварителни указания. Но тази колония е планирана, като са взети под внимание всички възможности на роботите. Когато участъка са изчистили, него са го заградили със електрическа стена, която би изпекла всеки сфикс, който би се опитал да премине през нея.

Хейджънс мълчаливо нарязваше месо. Замисли се за миг преди да каже:

— Заселниците са кацнали през зимата. Мисля, че е така, щом колонията е успяла да просъществува известно време. И се хващам на бас, че последния кораб е бил тук преди пролетното топене на снеговете. Годината тук продължава осемнадесет месеца, това го знаете.

— Да — отоговори Рон, — кацането е било през зимата. Последният звездолет наистина се е спуснал преди да започне пролетта. Идеята им е била, да пуснат рудниците, да очистят нивята и да заградят всичко с електрическа мрежа преди завръщането на сфиксовете от тропиците. Както разбирам те там зимуват?

— А вие някога виждали ли сте сфиксове? поинтересува се Хейджънс и веднага добави: — Не вие, разбира се, вие не бихте могли да ги видите. Ако вземете отровна кобра и я кръстосате с дива котка, мелеза покриете с рижав и син цвят и го наградите с водобоязън и маниакална жажда за убийства, то ще получите сфикса, но само като индивид. Много по-страшна е глутницата сфиксове. Освен това те прекрасно лазят по дърветата и никаква ограда не може да ги спре.

— Но ако оградата е електрическа? — възрази Рон. През нея никой не може да пролази.

— Нито едно животно. Но сфиксовете са особена категория. Миризмата на мъртав сфикс кара цялото стадо да тича с кръвясали очи и да търси неговия убиец. Оставете на полето трупа и около него след шест часа ще се немират десетки негови събратя. А след два дни там ще се съберат стотици. Те ще вият над трупа и после ще започнат да обикалят наоколо.

Хейджънс мълчаливо задъвка известно време преди да продължи:

— Затова така си представям, какво е станало с колонията. През зимата роботите са почистили участъка за лагер и са направили оградата. С настъпването на пролетта са се завърнали сфиксовете. Трябва да добавя, че те са адски любопитни. Съмнително ми се струва, че сфикс би минал край оградата и да не се качи да погледне, какво има вътре. И такава особа е била убита от тока. Миризмата на трупа е привлякла други сфиксове, разярени от смъртта на събратя си. Някои от тях са се опитали да изкачат оградата и са загинали. И отново край мъртвите са се събрали сфиксове… и така докато оградата не е рухнала под тежестта на висящите на нея тела, а може от телата да се е образувал мост и ордата обезумяли чудовища се е нахвърлила на лагера и с писъци е тръгнала да търси жертви. Очевидно те там са били много.

Рон престана да яде и прибледня.

— Там, в материалите които четох, имаше изображения на сфиксове. Мисля, че те всичко могат да обяснят… — Той взе вилицата си, но веднага я остави обратно на масата. — Не мога да ям! — произнесе възбудено.

Хейджънс нищо не каза. Мълчаливо завържи вечерята си. Изправи се и сложи чиниите в машината за миене. Заслуша се в шумоленето и след минута прибра чистите съдини.

— Ще ми покажате ли материалите? — запита той мрачно. — Интересно ми е от какъв тип е селището на роботите.

Преди да отвори куфарчето си и да извади микропроектора с няколко ленти, Ржон се поколеба известно време. Избра касетата с надпис: „Инструкция по строителните работи. Колониална Служба“. Това бяха подробно разработени планове и описание на необходимото оборудване за колонията роботи, започвайки от строителния материал и суровините и стигайки до организацията на управленческия апарат. Но Хейджънс затърси друга лента и когато я намери, започна бавно да превърта регулатора, спирайки се само да прочете надписите. Накрая намери това което търсеше и с интерес зачете текста.

— Роботи, навсякъде роботи — измърмори той. — Защо не ги държите в големите градове, където им е мястото и да вършат там мръсните работи. Още може да ги ползуват на безатмосферни планети, където нищо неочаквано не може да стане. Роботите не са подходящи за освояването на нови светове. Помислете си само! Защитата на заселниците е била възложена на тези машини! Та ако човек живее по-дълго в подобно метално общество, мирогледа му ще стане също така ограничен, като на тях. Ето подробния план на управляемата защита — възмути се той. — Ама че самодоволни и безмозъчни идиоти!

— Роботите не са чак толкова лоши — опита се да възрази Рон. — Без тях ние не бихме могли да създадем цивилизацията.

— Но едва ли ще можете с тях да завладеете пустинята — прекъсна го Хейджънс. — Към тях изпитвам същото чувство, което древните гърци и римляните са изпитвали към робите. Те са извършвали работа, която всеки може да прави за себе си, но не би вършил за друг. И това е била унизителна работа!

— Възгледа е напълно аристократичен — насмешливо подхвърли Рон. — Доколкото разбирам мечешкия обор се чисти от роботи.

— Не! — отсече Хейджънс. — Това правя сам. Мечките са мои приятели. Те се бият за мен, но често не разбират, какво е нужно да се прави. Нито един робот не би им изчистил добре помещението.

Той отново се намръщи. Вън от стените на къщата нощния концерт продължаваше — хъцане, звуци на орган, чукане с чук и отвратително скърцане на врати. Понякога в нестройния хор се намесваше виенето на ръждясала помпа.

— Аз търся — каза Хейджънс и завъртя регулатора, — записите за мините. Ако са открити шахти, то няма нужда повече да говорим. Но ако са успели да изкопаят тунел и там е имало хора, които са наблюдавали роботите, то има някаква надежда, че са оцелели.

Рон изведнъж впи поглед в него.

— И тогава… — продължи Хейджънс.

Рон рязко го прекъсна:

— Да върви по дяволите! Сега знам… Ако те са могли да оцелеят… — Той повдигна вежди. — Аз съм инспектор на Колониалната Служба. Вече ви казах, че мога да ви вкарам в затвора. Вие рискувате живота на милиони хора, като сте в безкарантинен контакт с планетата и незаконно сте я заселили. Ако някой се спаси от колонията на роботите, той ще се окаже нежелателен свидетел за присъствието ви тук. Това не ви ли е минавало през главата?

Хейджънс продължи да върти диапроектора, изведнъж се спря и измърмори:

— Те са прокарали тунел — и продължи високо, — а за свидетелите ще приказваме, когато се появят.

Той отвори шкафа и измъкна сандъче пълно с различни неща. Там се мъдреше цял набор проводници, винтове, боолтове, гайки, въобще вещи необходими на човек в стопанство, което е едно единствено в системата.

— Е, какво мислите да правим нататък? — рязко попита Рон.

— Ще опитам да разбера, дали някой е останал жив. Бих го направил и по-рано, ако знаех за съществуването на колонията. Аз не мога да докажа, че са загинали, но мога да докажа, че някой още е жив. До тях пътя е около седмица и половина. Странното е, че две колонии са избрали местата си така близо едно до друго.

Той избра нужните му инструменти.

— Как можеш да узнаеш — запита Рон, — останал ли е някой жив. Растоянието до тях е хиляди мили. А само преди половин час не си знаел, че те съществуват?

Хейджънс натисна едно копче и част от дървената обшивка на стената се спусна и откри купчина монтирани платки с електронна апаратура. Започна да бърника в нея с отверка.

— Някога замисляли ли сте се, какво е това търсене на изгубени при катастрофа? — запита той без да си извръща главата. — Има планети с плащ от милиони квадратни мили. Известно ви е, че някъде се е приземил звездолет, но дори представа нямате, къде е това. Вие считате, че оцелелите имат запас гориво, тъй като без него нито един цивилизован човек не би оцелял от мига, когато хората са се научили да обработват металите. За световия сигнал е нужно точни инструменти и прецизни изчисления. Да ги измайсторят сами е невъзможно. И какво според вас, ще правят претърпелите корабокрушение цивилизовани хора, че спасителите да ги открият на парчето земя от квадратна миля?

Рон започна явно да се дразни от този разговор.

— Човек ще се върне в първобитното състояние — продължи размислите си Хейджънс, — ще пече месо на огън, както са правили неговите прадеди. И ще изгради система от примитивна сигнализация. Повече без микрометри и специална апаратура нищо не може да се направи. Те ще изпълнят пространството със сигнали за помощ, които биха могли да се доловят от търсещите ги хора. Съгласни ли сте с мен, Рон? Те ще направят искров предавател и ще настроят излъчваните вълни на най-късия възможен диапазон, някъде от пет до петдесет метра. Но те ще се чуват добре. Така ще предават най-примитивни сигнали. Част от вълните ще минат под йоносферата и всеки намиращ се в този обем, може да ги приеме и да открие мястото откъдето се излъчват. И така да се отправи натам, където нещастниците лежат в легла от клони и посмукват влагата на местните растения. Космофона ми приема само микровълни. Но като сменя няколко елемента, ще го настроя на по-дълги. И ако има сигнали за бедствие, ние ще ги чуем. Но не мисля, че ги има.

Той продължи да работи. Рон мълчаливо го наблюдаваши. Долу се разнасяше равномерното хъркане на Сурдо Чарли. Мечката лежеше на гръб с вдигнати крака. Така смяташе, че е по-прохладно. Ситка Пит се въртеше на сън и нещо сънуваше. В стаята орелът Семпър отвори око, пъхна глава под гигантското крило и отново заспа. Звуците от дебрите на гората проникваха дори през плътните метални щори. Ниската луна, която премина малко преди да зазвъни сигнала за посещението, отново се появи над източния хоризонт. И тази каменна грамада, чиито неравности добре се виждаха, се плъзна по небето с пълна скорост.

— Чуй ме Хейджънс! — сърдито каза Рон. — Ти имаш пълното основание да ме убиеш. Но изглежда няма да го сториш. По-изгодно би било да оставиш на мира колонията с роботите, а вместо това се стремиш да им помогнеш. Но ти си престъпник. Аз знам, че от такива планети като Лорен II са били пренесени ужасни бактерии и това е струвало живота на хиляди хора. И ти продължаваш да рискуваш. Защо го правиш? Нали може да станеш причина за гибелта на други хора?

Хейджънс се усмихна.

— Напразно смяташ, че не са взети необходимите санитарни и карантинни мерки. Всичко е според правилата. А относно останалото, то ти все едно няма нищо да разбереш.

— Наистина не разбирам — съгласи се юрон. — Но това не доказва, че не ще мога да разбера. И въпреки това се считате за престъпник?

Хейджънс с труд пъхна отверката в дървената обшивка и внимателно извади мъничкия електронен блок и започна да завива нов със значително по-голяма мощност.

— Аз съм престъпник, защото тази роля напълно ме задоволява. Всеки човек се държи според преставите си сам за себе си. Ето, ти си порядъчен гражданин и честен служител. Ти принадлежиш към разумно мислещите животни. А се държиш така, както не би трябвало. Например, напомняш ми, че трябва да те убия или да направя нещо подобно. А в същото време, като обикновено разумно същество, би направил всичко аз да забравя за тази възможност. За нещастие, Рон, и ти си само човек като мен. Но аз го разбирам и затова извършвам напълно съзнателно постъпки, на които не би се решило нито едно обикновено мислещо същество. И това защото такива са ми представите за постъпките на човек, който стои много по-високо от разумното животно.

Хейджънс здраво зави всички винтове.

— Това ми прилича на религия — каза с раздразнен тон Рон.

— Просто е самоуважение — поправи го Хейджънс. — Аз не обичам роботите. Те прекалено много приличат на разумни животни. И правят това, което могат и което човек поиска от тях. А простото разумно животно прави това, което обстоятелствата искат от него. Бих уважавал робота повече, ако ми се изплюеше в лицето, когато го накарам да извърши нещо, което не му харесва. Вижте мечките долу. Това не са роботи, а уважаващи себе си зверове. Те биха ме разкъсали на парчета, ако се опитам да ги заставя да извършат нещо, което не им се нрави. Фаро Нел би се нахвърлила на мен, а и на цялото човечество, ако се опитам да обидя Найджъл. От нейна страна това би било неразумно, безмислено и нелогично. Тя естествено би загубила двубоя и би загинала. Но затова и я обичам. И аз ще се бия с тебе и цялото човечество, ако се опитваш да ме заставиш да правя нещо против природата ми. И аз също се държа понякога глупаво, неразумно и нелогично. — После без да извърне глава добави: — И ти също, но не си го признавоаш.

Той закрепи регулатора.

— А какво са те заставяли да правиш? — поинтелресува се Рон, който още не можеше да се успокои. — Защо си станал престъпник? Против кого се бунтуваш?

Хейджънс натисна копчето и започна да превърта регулатора на пренастроения си приемник.

— Как какво? — отвърна с насмешка. — Когато бях малък всички се опитваха да ме направят съзнателен гражданин и порядъчен служител. Те исткаха да ме превърнат във високоинтелектуално животно и нищо повече. Разликата между нас двамата е, че аз разбрах това навреме и естествено се разбун…

Той не завърши думите си. Слабо писукане се разнесе от говорителя на космофона, който сега бе настроен да приема вълни, които някога наричаха къси.

Хейджънс повдигна глава и напрегнато се заслуша, като бавно помръдваше регулатора. Рон вдигна показалец и така се опита да привлече вниманието му към някакви звуци, които се промъкваха през непрекъснатия трясък на смущенията. Той кимна и продължи да настройва приемника. Звукът се усили. На фона на шума започна да се оформя някакво бърборене, стана по-ясно и накрая се превърна в последователно жужене. Три отчетливи звуци! Пауза от две секунди и отново трите дълги звука. И така няколко пъти. Последва пауза от пет секунди и отново серията сигнали се повтори отначало.

— Дявол да ме вземе — изруга Хейджънс, — това е сигнал! И несъмнено е получен по механичен път. Това е обичайния сигнал за бедствие. Някога са го наричали СОС, въпреки че понятие си нямам, какво означава това. Някой сред тях изглежда е чел прекалено много приключенски романи, щом знае за него. Значи, във вашата законна, но вече несъществуваща колония роботи, има хора. Те молят за помощ. Мисля, че се нуждаят от нея спешно.

Той погледна Рон.

— Най-разумното би било да седим и да чакаме да пристигне кораб с твои или мои приятели. Те ще могат да им помогнат много по-добре от нас. С кораба ще бъде по-лесно да ги открием. Но може би всяка минута им е скъпа на тези дяволи. И затова смятам да взема мечките и да се опитам да стигна до тях. Ти можеш да ни чакаш тук. Каквото и да се говори, разходката по Лорен II никак не прилича на увеселително пътешествие. Ние ще трябва да воюваме за всеки изминат фут. Ой, колко много има тук от тъй наречената „вредна“ фауна!

— Не се прави на глупак! Разбира се и аз идвам. За кого ме смяташ? И ние двамата имаме четири пъти по-голями шансове да стигнем — разсърди се Рон.

Хейджънс се усмихна.

— Не е напълно така. Забравяш Ситки Пит, Сурдо Чарли и Фаро Нел. Ако тръгнеш и ти ще бъдем петима, а не четирима. И Найджъл ще трябва да вземем с нас. Помощта от него няма да е голяма, но затова пък Семпър ще лети над нас. Ти не отчиташ пълните ни възможности, Рон, но щом искаш да бъдеш глупав, неразумен и нелогичен, аз ще се радвам да дойдеш с нас.