Изследователският отряд

V

Те побързаха да се отдалечат от това място, въпреки че Ситка не искаше да се откъсне от поваления противник. Той здраво захапа със зъбите си и се опита с пълен замах да го удари в земята. Мечокът бе два пъти разярен, веднъж сфикса се бе осмелил да обиди човека с който всички Кодиаци са в духовно родство и втори път защото поиска да погуби детето на Нел. Но Рон почти не пострада. Няколкото леки драскотини само го накараха смешно да подскача и да ругае. Хейджънс го вдигна на гърба на Сурдо и му заповяда да се държи здраво. Но Рон сърдито се възпротиви.

— Дявол да го вземе, Хейджънс. Ситка Пит има дълбоки рани. Тези страшни нокти може да са отровни. — но вместо отговор Хейджънс само викна на мечките и те продължиха пътя си.

Изминаха най-много дви мили и Найджъл отчаяно зави. Би така изморен, че повече не можеше да върви. Фаро Нел решително спря и започна да го ближе.

— Трябва да си починем — каза Хейджънс. — Няма вятър, а и основната част от тези същества са на платото. Може би те са с нещо доста заети и дори са намалили бдителността си. Но… — той се плъзна по гърба на Ситка, стъпи на земята и потърси превързочния пакет и стъкленицата с лекуващата течност.

— Почни със Ситка — каза настойчиво Рон. — Аз мога да изчакам.

Хейджънс проми раните на мечока, които се оказаха съвсем незначителни. Ситка бе изпитан боец. После намаза драскотините по гърдите на Рон. Лекарството замириса на озон и така силно защипа раните, че Рон зомижа от болка, но мъжествено изтърпя всичко.

— Аз съм виновен, Хейджънс — каза той. — Наблюдавах ви, вместо да се оглеждам на всички страни. Дори не разбрах, какво направи.

— Бърза аутопсия — отвърна Хейджънс. — За щастие, първият сфикс се оказа самка, както предполагах. Тя се канеше да снася яйцата си. Сега аз знам, къде отиват и защо те всички не ловуват. — Той постави лейкопласт на гърдите на Рон и те скоро поеха на изток, като оствиха след себе си мъртвите сфиксове. Семпър летеше над главите им и с пляскането на крилата си, изказваше пълното си възмущение от факта, че не му разрешиха да седи на гърба на Ситка.

— И преди бях поглеждал вътре в тях — каза Хейджънс. — За тях почти нищо не е известно. А трябва да се научат толкова много неща, преди хората да се заселят тук.

— Заедно с мечките ли? — запита насмешливо Рон.

— Разбира се — отвърна Хейджънс. — Работата е там, че сфиксовете идват в тази пустиня да снасят яйцата си. Това е тяхното заветно място. Нали и тюлените на Земята се събират на едно любовно място. Самките през това време нищо не ядат. Рибата кета за размножаването си се връща в родната река и също гладува и след хвърлянето на хайвера умира. А змиорките, аз соча примери от Земята, нима не проплуват стотици мили до Саргасовото море, където създават потомството си и умират. За нещастие сфиксовете не загиват, но е очевидно, че те също имат определено от предците им място за размножаване и те идват тук на платото да снасят яйцата си.

Рон продължи да върви и се сърдеше на себе си, за това, че си позволи елементарна непредпазливост. Той се чувствуваше и тук в чуждия свят прекалено спокоен, както бе свикнал в условията създавани от роботите. И дори не трепна, когато мечето усети опасноста.

— А сега — изведнъж каза Хейджънс, — Никак не би ми попречило да имам оборудване, което притежават вашите роботи. С помощта на техниката, сигурен съм в това, ние ще направим първите стъпки за овладяването на тази планета и създаването на нормални условия за живот.

— С помощта на какво? — изненадано запита Рон.

— На техниката — каза нетърпеливо Хейджънс. — Ние ще намерим много машини в колонията на роботите. Те се оказаха беззащитни, защото не можеха да се борят активно със сфиксовете. И в бъдеще едва ли ще се държат по-добре. Но ако роботите бъдат махнати, машините могат да се използуват с успех. Те не са чувствителни към температурните изменения.

Рон вървеше мълчаливо.

— Така и не предполагах, че ще ти потрябват машини направени от роботи — произнесе замислено той.

Хейджънс се обърна и го погледна.

— И какво е страшното? — запита той. — Аз нямам нищо против хората да заставят машините да изпълняват желанията им. И роботите, когато се използуват по предназначение, не са чак толкова лоши. Но има неща с които те не могат да се справят. Само човек трябва да управлява огнеметните оръдия и стерилизаторите на почвата и както се следва да изгори и унищожи семената на отровните и вредни растения. Ние тук ще се върнем, Рон, и ще унищожим инкубаторите на тези адски създания. Ако всяка година обработваме почвата на платото, то с течение на времето ще изтрием сфиксовете от лицето на планетата. Сигурен съм, че има и други места, където снасят яйцата си. Ние ще ги намерим и ще превърнем Лорен II в прекрасно място за обитаването на хората.

Рон язвително се усмихна.

— Ако унищожите сфиксовете, ще направите планетата безопасна за роботите.

Хейджънс се разсмя.

— Ти досега си видял само „нощните скитници“ — каза весело той. — И си забравил за обитателите на планинските склонове. Те така успешно могат да ти пуснат кръвчицата и после да вдигнат весел пир над трупа ти. Признай си честно, Рон, ти би ли започнал пътешествие с роботи в ролята на телохранители? Съмнявам се. Хората не могат да оцелеят на тази планета, ако защитата им зависи само от роботите. Ще дойде време и ти ще си спомниш думите ми.

Едва след десет дни откриха колонията. През това време им се наложи често да се сражават със сфиксовете. Те убиха няколко еленоподобни животни и някакви непознати тревопасни.

Щом се оказаха на територията на колонията веднага започнаха да търсят останалите живи хора. Когато паднала електрическата преграда двама души се намирали в тунела, където монтирали нов пулт за управление на роботите, които трябвало да работят в шахтите. Трети надзиравал рудните разработки. Обезпокоени от прекъсването на връзката с колонията те тръгнали с бронираната кола към лагера. За щастие нямали със себе си оръжие и това им спасило живота. Те видяли само безброй беснеещи сфиксове. Зверовете през бронята усетили хората, но не могли да я пробият. Заселниците решили да прекратят добива на руда и да използуват роботите за борба с живата напаст. Но машините не успели да се справят с непознатата задача. Нещастниците измайсторили малки ръчни гранати и ги напълнили с ракетно гориво. Единственият ефект бил, че няколко сфиксове побягнали опърлени с неистов писък. Но тези гранати не могли да убият нито едно такова чудовище. Най-лошото било това, че почти изчерпали напълно запаса от гориво. Останало им само едно и те се барикадирали в тунела. Остатъците гориво запазили за сигнализацията в случай, че дойде кораб да ги търси. Те били заключени като в затвор. Разделили останалите запаси храна на порции и търпеливо зачакали спасение, без особени надежди, като с ненавист съзерцавали неподвижните фигури на механическите роботи, които без енергия не могли да изпълняват и единствената работа, на която били способни.

Когато колонистите видяха Хейджънс и Рон направо заплакаха. роботите и всичко свързано с тях предизвикваше в тях по-голямо отвращение отколкото сфиксовете. Хейджънс им даде оръжие и те тръгнаха към мъртвата колония. По пътя убиха шестнадесет сфикса, а на разчистената от роботите площадка намериха още четири трупа. В най-различни места откриваха останките на загиналите хора. В бараките и складовете намериха известно количество храна. Нападателите бяха унищожили почти всички пакети с пластмасови обвивки, но не бяха докоснали металните кутии.

Горивото за щастие се бе запазило. Навсякъде стояха или лежаха пробляскващите тела на роботите, готови след миг да се заемат с работата си. Но те не помръдваха и около тях се надигаха зелените стръкове на свежа трева. Хората дори не погледнаха умните машини. Преработиха така огнеметните коли, че да ги управляват без помощта на роботите и ги напълниха докрай с горивна смес. После намериха и ремонтираха гигантския стерилизатор, специално предназначан за унищожаване на растения, с които роботите не можеха да се справят. И като завършиха тези неща, те се отправиха към платото.

През тези няколко дни хората съвсем изглезиха Найджъл. Те с радост се възхищаваха от всичко, което сега или в бъдещето би могло да се обърне против сфиксовете и затова непрекъснато го хранеха и галеха.

По следите на сфиксовете се изкачиха до най-високата част на платото. Семпър им помагаше да откриват чудовищата. Сфиксовете с вой и отвратителен писък нападаха отряда. Мечките ловко отразяваха напора им, докато Хейджънс и Рон действуваха с новите оръжия. Стерилизаторът се оказа способен да унищожава яйцата на сфиксовете — диатермичните лъчи безпогрешно улучваха целта. В ръцете на хората тази машина се превърна в бойно оръдие. Нито един робот не би съобразил кога, как и против какво може да се използува тази машина.

Купищата изгорени трупове привличаха сфиксовете от цялото плато, дори когато нямаше вятър. Те идваха да издадат печалния си вой над мъртвите родственици. Оцелелите заселници ги чакаха с готово оръжие край купищата мъртви изчадия на ада и с огнени потоци унищожаваха новопристигналите. Хейджънс пресметна, че те са ликвидирали повечето особи в тази част на пустинята. Разбира се, доста са останали на други места, но на очистената територия можеше вече спокойно да се живее, без страх от нови нашествия, тъй като лъчите на стерилизатора проникваха през дебелия слой пясък и обезвреждаха смъртоносните яйца. А когато работата в основни линии бе завършена, Хейджънс и Рон издигнаха лагер на края на платото и се заселиха там с мечките, като предоставиха на колонистите възможноста да продължат с отмъщението за загиналите им другари.

Една вечер Хейджънс навика Найджъл, който се навърташе около печащото се месо на огъня. Мечето жално засумтя и отиде да потърси закрила от Рон.

— Хейджънс — с усилие се реши той. — Време е да поговорим за нашите работи. Аз съм инспектор на Колониалната Служба, а ти нелегален заселник. Моят дълг ми налага да те арестувам.

Хейджънс го изгледа с любопитство.

— Ще ми предложиш ли сделка, ако ти предам съучастниците си? — гласът му бе съвсем тих. Или ще трябва да доказвам, че не съм длъжен да говоря против съвестта ми?

— Недей с този тон, Хейджънс — раздразни се Рон. — През целият си живот аз съм бил честен човек, но повече не вярвам, че роботите са приложими при всички условия. Тук не е място за тях. Нещата са били грешни още отначало. Сфиксовете са унищожили колонията, защото роботите не са могли да се справят с тях. Тук трябва да живеят само хора и мечки. В противен случай хората ще си кротуват цял живот зад сфиксонепроницаемата ограда и ще се задоволяват с това, което роботите произвеждат. А тук има толкова много интересно и хората ще бъдат лишени от него. Струва ми се, че да се живее на подобни планети като Лорен II в пълна зависимост от роботите, означава да проявяваме неуважение към себе си.

— Надявам се, че не ставаш религиозен? — сухо запита Хейджънс. — Ти преди използуваше този термин за определянето на самоуважението.

Семпър изкряска, тъй като Ситка се приближи до огъня и едва не го настъпи. Мечката вдиша ароматната миризма на печено, Хейджънс грубо му викна и той отново седна, като не сваляше очи от парчето месо и непрекъснато се облизваше.

— Ти така и не ми даде възможност да завърша — сърдито каза Рон. — Като инспектор в задълженията ми влиза и проверка на това, което е направено на планетата преди пристигането на основната част заселници. Първата ми работа е да съставя подробен доклад за колонията роботи, за което всъщност пристигнах, а тази колония фактически е унищожена. И както разбирам, това не е случайност. Планирането е било неправилно. Колонията не би могла да издържи тук.

Хейджънс се усмихна в настъпващия мрак. Нощта започваше. Той заобръща шиша на който се печеше месото.

— В случай на нужда заселниците имат пълното право да се обърнат към всеки преминаващ наблизо кораб. Естествено, че… Аз винаги съм бил честен човек, Хейджънс и затова ще напиша, че колонията създадена според плана, се е оказала нежизнеспособна и е била унищожена. Загинали са всички, освен трима, които са се скрили и са сигнализирали за помощ. Всъщност, така беше. Сам го знаеш.

— Е, продължавай — подхвърли с насмешка Хейджънс.

Рон отново изпита раздразнение.

— И съвсем случайно, забележи това, кораба, на който си бил ти с мечките и орела, е уловил сигнала за помощ. Ти си се приземил с цел да помогнеш на заселниците. Така всъщност си беше. И твоето присъствие тук е напълно законно. Единственото незаконно е, че си бил тук в момента, когато е потрябвала твоята помощ. Но ние ще се направим, че те е нямало тук.

Хейджънс извърна глава и започна да се взира в сгъстяващия се мрак. После произнесе спокойно:

— Аз не бих повярвал на подобна история. И не мисля, че в Колониалната Служба има подобни глупаци.

— Те не са глупаци — рязко отвърна Рон, — и естествено няма да повярват. Но когато прочетат в доклада ми, че в резултат на невероятните събития, заселването на планетата става осъществима възможност, те ще ногледнат на нещата по друг начин. Аз ще им докажа, че колония от роботи на Лорен II без наличието на хора е чиста идиотщина и само с помощта на мечките може да се направи планетата способна да поеме пристигането на стотици заселници всяка година. И когато това се осъществи…

Тялото на Хейджънс някак си странно се затръска. Чакащият близо до огъня Сурдо с надежда поемаше въздух през носа си. Около пламъците вече се въртяха махащи същества без козина, които мечките с лекота сваляха на земята и апетитно ги изяждаха.

— В отчета ми — продължи Рон, — Ще има прекалено много примамливи предложения и те ще натежат. Организаторите на колонията ще трябва да се съгласят, иначе ще фалират. А вашите приятели ще ги подпомогнат.

Хейджънс се тресеше от смях.

— Рон! Ти си долен лъжец! — успя да каже по едно време. — Та нали е доста неразумно от твоя страна да поставяш такова петно на безупречната си досега репутация, само и само да ме спасиш. Ти не се държиш като разумно животно, Рон. Но аз знаех, че от тебе няма да стане разумно животно, когато настъпи труден момент.

Рон се смути.

— Но това е единственият изход от възникналата ситуация и той е напълно приемлив и възможен.

— Приемам го — каза с усмивка Хейджънс, — и ти благодаря, тъй като това ще даде на няколко поколения хора да живеят по-човешки на планетата. Приемам го, защото, ако искаш да знаеш истината, това ще спаси Ситка Пит, Сурдо Чарли, Фаро Нел и Найджъл, които съм докарал тук незаконно.

Нещо меко и приятно се допря до колената на Рон. Мечето го блъскаше и искаше да се приближи до лакомото парче. Накрая успя да стигне огъня. Рон се изтърколи на земята, но детето нищо не забелязваше и с упоение задиша благоуханната миризма.

— Плесни го, както трябва — посъветва Хейджънс, — и веднага ще се дръпне.

— За нищо на света — възмути се Рон без да помръдне, — за нищо на света. Той е мой приятел!