Кадрилът на смъртта

2.

(Един висок и шишкав Господин, с дебели сключени вежди и с дълги черни мустаци:)

Да, туй е той!… Ето писачът

на писмото, което хванах, —

на, младий този Господин!

„— Довечера, на бала. — Момко. —“

Отистина, прекрасен момък!

Да, маскенбалски властелин!

О тяло божие на Кръста!

Ето любовникът на тази

която за жена избрах!

Ето човекът, — тат бездушен, —

който потъпка мойта радост —

и преобърна я на прах!

Тоз българин францускогласен,

дъртляк двайсет и пет годишен

окапал, изхабен от блуд, —

той ме изпъжда от небето!…

Той бъднината ми отнема, —

На, просветений тоз хайдут!

И хубавеляк!… О младежи,

вий за които няма нигде

в Миросъзданието Ад, —

елате, вижте в мен що има, —

кажете ми как се нарича

таз черна язва, този яд!

О гръм!… Полвин век воювай

за да си извоюваш щастие

под синето небе; — и пак

бори се за да го запазиш; —

и най подир да ти го грабне…

Кой?… Плоскостъпний тоз хлапак!

О Смърт на Господа!… Тоз момък

със заешки уши и устни,

тоз мръсен хубостник, — краде

жени на хора като мене!…

Иди търси в света управа!…

Тоз черв — дробът ми да яде!

Пребюбодействащата двойка,

(Съпругата на Дългомустакатия Господин, — и нейния любовник. —)

Той,

Амурът Майка си бе турил

на лотария… Тра, ла, ла!…

На слепий случай аз не вярвам, —

и купих сичките билети…

Трам, ти, ри, ли, ри… И спечелих

Богинята на Хубостта!

Тя,

Добре, но Афродита има

съпруг ревнив… Хоп!… Мирен стой!

Недей ме стиска толкоз силно!

Вулкан ако угади нещо…

Тра, ла, ла… Горко нам тогази!

Знай да си отмъстява той!

Той.

Тум, та, ра, бум… Вулкан не искал

съперници!… Я виж, глупак!

Тогаз, защо е взела Венера?

Такваз жена ли мяза нему?

Защо, — шопар като се знае, —

на бисера е турил крак?

Хоп, ла!… На този хром вълшебник

неща да те предам… Не, не!…

Богиня трябва да богува.

Бъди готова, мила дружке,

хоп!… Утре, твоя обожател

далеко ще те отведе…

Тя,

Не утре, Павле мой, почакай

да пообмислим този план…

Тра, ла, ла, ла… Потрай шест дена!

Мълчи!… Отело на изглежда…

хоп, хоп… Я виж какъв е бледен,

като мермерен истукан!…

Дългомустакатий Господин,

О, сътворение нечисто,

о, болно женско същество!…

Душа сто пъти вероломна,

и сто пъти коварно сърце!

Вечновековно въплощение

на нескончаемото зло!

Прелюбодействащата двойка,

Тя,

(На себе си:)

Да бягам, — или да не бягам?

Въпросът ето где стои!

Мъж умен и любовник хитър,

това съседство е опасно!

Единий или другий трябва

да се премахне… Та, ри, ри,!…

Той,

(На себе си:)

И свърши се!…Надвих дракона

и златното руно превзех!…

Намерих ключът на Едема,

и мълком се поркарах вътре!…

О, завладях една богиня,

кумир — от людски храм — отнех!

Дългомустакатий Господин,

И ето на, какво примамва

жените!… Къдрава коса,

румяни бузи, бели зъби,

разврат лустросан, блуд в коприна,

пороци мазани с помада,

фрак на гърба, — фрак на ума!

На, — туй распутство елегантно,

на, туй е женски идеал!…

О кръв свещена, кръв честнейша,

кръв по плещите на Исуса!

Говориш на жена за длъжност —

а тя ти казва: Искам кал!…

Кал искат, смрад великосветски!

Опопонакс размесен с гной!

Ръце нечисти в чисти ганти!

С бензина трити панталони, —

и болести прикрити с пудра!…

А ум… — но тук не трябва той!

И ето на, кой нарушава —

О стид! — супружеский покой!

Прогнилий този хубавеляк,

полвин човек, — полвина дъвка,

гермафродитска тлъста съвест,

притиснат дух под педя лой!

Пък аз, нещастний, — [о! Паднете

небесни огневе връх мен! —]

пък аз, Илот пиян от обич,

пък аз, към дългът съм привързан,

и верен кат’ овчарско куче, —

Жив съм умрял на белий ден!

О, стар съм аз, — и грозен! Нема

За грозен мъж спокоен брак!

… Проклятие!… Жена ми търси

двайсет и пет годишно либе!

Тя веч е сита и пресита

на мен, ръждясалий дъртляк!

Прелюбодействащата Двойка.

Той,

Тра, ла, ла, ли… Реши се, дружке,

да бягаме… ти, ри, ли, ри…

Не ми се веч търпи, умирам

от обич… Що да губим време?

Склони да бягаме, склони!

Аз всичко вече съм приготвил…

Каруца… Дрехи… и пари…

Тра, ла, ла, ла… За утре вечер,

часът по четири, най-късно…

Кажи ми Да!, кажи, кажи…

Тя,

Склонявам, да… Но щото правиш,

душице, умно го прави…

Аз съм робиня твоя, знаеш,

и с тебе в Ада чак отивам…

Върви, и сичко приготви…

Дългомустакатий Господин,

Револверче благословено

другарче бойко, огнестрелно,

честта ми ти пак ще запазиш,

ти пак срамът ми ще изгладиш!

Ехидна, злостна и умразна

е днес вгнездена в мойта пазва,

и зло със зло се пак премахва!

Ти пак, ти пак ще ме избавиш,

револверко, дрюгарю верний,

съюзниче мой неизменний!

Смъртта,

Играй, върти се,

гиздава женко,

и хвъркай легко,

и весели се!…

С разни хлапета

либи се нежно,

жено напета,

гиздава жено!…

Но тази игра е последна игра; —

аз утре към тебе ръка ще простря

и твърде далеко ще те отведа…

Не не там дето

искате вий; —

на друго място,

в гробни тъми!…

Не бой се, нема

сама да си, —

жено, ще взема

либето ти…

Едничък крушумец през ваш’те гърди

ще мине, и ще ва присъедини, —

душица в душица, очи над очи…

Играй, върти се,

гиздава женко,

и хвъркай легко.

И весели се!…

С млади ергени

тайно либи се,

и насити се

на сласти земни!