Кадрилът на смъртта

6.

(Последна фигура).

Песнопение на любовта

Либи, либи, и пак либи!

Цял ден, от вечер до зора,

по месечина, в тъмнина,

либи, либи, и пак либи!

Млад, хубав като Майски ден,

пригърбен старец, изхабен,

либи, либи, и пак либи!

Хром, кривокрак, глух, едноок,

рус или чер, дребен, висок,

либи, либи, и пак либи!

Пустал и сух като кибрит,

дебел като архимандрит,

либи, либи, и пак либи!

С мустаки гъсти и с брада,

или с оголена глава,

либи, либи, и пак либи!

Имотен, беден, болен, здрав,

заспал, събуден, легнал, прав,

либи, либи, и пак либи!

Учен, невежа, хитър, прост,

у дома си, бездомник, гост,

либи, либи, и пак либи!

Потънал в дългове, в позор,

преследван, хвърлен в чер затвор,

либи, либи, и пак либи!

На Изток, Запад, Север, Юг,

в Калкута или в Петербург,

либи, либи, и пак либи!

И в марани и в студове,

и на поле и по море,

либи, либи, и пак либи!

В гори, в пустини, в ледове,

далеч от родни брегове,

либи, либи, и пак либи!

Не чакай пролет, — пролетта

е безконечна в любовта…

Либи, либи, и пак либи!

Не искай хубост, — хубостта

не е в лицето, а в кръвта…

Либи, либи, и пак либи!

Война било, ил’ наводнение,

холера, ил’ землетресение,

либи, либи, и пак либи!

На тръгване за бой, в сражение,

на връщане от погребение,

либи, либи, и пак либи!

Догдето се държиш на крак, —

от люлката до гроба чак,

либи, либи, и пак либи!

И на детето си помни

да завещаеш тези речи: —

„Либи, либи, и пак либи! —“

Смъртта

И сит на сичко най-подир,

търси в безчувствието мир…

Умри, умри, и пак умри!