Каин (Мистерия)

ПРЕДИСЛОВИЕ

Следващите сцени са озаглавени „Мистерия“, в съответствие със старинното наименование, употребявано за драми с подобни сюжети, които са се наричали „Мистерии“ или „Моралитета“1. Авторът не си е позволявал със своята тема онези волности, така обичайни в миналото, които може да открие всеки читател, достатъчно придирчив към подобни богохулни произведения, били те на английски, френски, италиански или испански. Авторът се е опитал да запази езика, присъщ на неговите герои, и където речта им е взета от самата Библия (а това е изключително рядко), той е променял само отделни думи и то дотолкова, доколкото е изисквал ритъмът на стиха. Читателят ще си спомни, че в Битие не се говори, че Ева е изкусена от демон, а от „Змията“ и единственият мотив, който се посочва е, че тя била „най-хитрата от всички полски зверове“2. Каквито и обяснения да са давали равините и Отците на този пасаж, аз си служа с текста такъв, какъвто е и отговарям с думите на епископ Уотсън в подобни ситуации, когато, като председател на изпитната комисия в Кеймбриджския университет, му цитирали Отците: „Ето Библията!“ и подавал Свещеното писание. Трябва да се отбележи, че темата, която разработвам, няма нищо общо с Новия завет и при всеки опит за отпращане към него ще се стигне до анахронизъм. С поемите, изградени върху подобни сюжети, не съм имал контакт отдавна. От двайсетгодишен не съм чел Милтън, но преди това го четях толкова често, че първия факт губи значение. „Смъртта на Авел“ от Джеснър прочетох на осем години в Абърдин и оттогава не съм я чел. Спомням си, че ми достави удоволствие, но от съдържанието помня само, че Каиновата жена се казваше Махала, а Авеловата — Тирза. В следващите страници аз съм ги нарекъл Ада и Цила3 — най-старите женски имена, които се споменават в Битие. Това са имената на Ламеховите жени — тези на Каин и Авел не носят истинските си имена. Дали съвпадението на темите е довело до същото и във формата — нямам представа и не ме интересува.

Читателят ще бъде любезен да вземе предвид, че за бъдещото състояние на героите не се загатва нищо в никоя от Мойсеевите книги, нито изобщо някъде в Стария4 завет. Относно причината за този необичаен пропуск той може да се консултира с „Божествената Легация“ на Уорбъртън. Задоволително или не — никой все още не го е обяснил по-добре. Всичко, казано за Каин извън Библията, е моя собствена версия, която, надявам се, не осквернява с нищо Светото Писание.

Що се отнася до речта на Луцифер, беше ми трудно да го накарам да говори на подобни теми като пастор, но направих каквото можах, за да го обуздая в рамките на ангелската учтивост. Ако той отрича да е изкусил Ева под формата на змия, това е единствено, защото в Битие по-нататък не се споменава нищо по този въпрос — говори се единствено за змията и нейните коварни способности5.

Читателят ще забележи, че авторът отчасти е възприел схващането на Кювие за това, че преди сътворението на човека светът е бил унищожаван няколко пъти. Тази хипотеза, черпеща доказателства от различията в земните слоеве и костите на огромни и непознати животни, открити в тях, не само не противоречи на Мойсеевите описания, но дори ги потвърждава. В тези пластове не са открити все още никакви човешки кости, докато близо до останките на непознати животни са намерени много скелети на познати видове. Твърденията на Луцифер, че доадамовият свят е бил населен от разумни същества, много по-интелигентни от човека и притежаващи физическата сила на мамонтите и т.н. и т.н. е, разбира се, художествена измислица, към която прибягва, за да защити своята теза.

Трябва да добавя, че има една „трамелогедия“ на Алфиери наречена „Авел“. Никога не съм чел нито нея, нито нещо друго от произведенията на покойния писател, освен неговия Живот.

Равена, 20 септ. 1821 г.

Мъже: Адам, Каин, Авел

Духове: Ангел Господен, Луцифер

Жени: Ева, Ада, Цила