Мистерии — става дума не за древногръцките драми с религиозно съдържание, а за възникналите през Средновековието в Западна Европа драми с евангелски сюжет, представяни от занаятчии, търговци, студенти и др. на градските площади върху грамадна сцена.
Моралите — нравоучителна драма в Западна Европа през XV-XVI в., предимно с божествен персонаж или главни действащи лица, представляващи алегории на добродетели и пороци, в борбата между които победител е винаги Доброто. Френският произход на думата moralite не допуска множествено число в българския език, но с цел да се запази автентичността на Байроновия стил, преводачът допуска този компромис.
При транскрибиране на библейските собствени имена, както и при превода на библейския текст, използван от Байрон буквално, е използвана Библия, издание на Светия Синод на Българската църква, София, 1982 г.
Байрон е прав, но явно не от непознаване на Библията, а от чисто художествени съображения той не споменава в своя предговор какво се казва по този въпрос в Откровението на Йоан: „И свален бе големият змей, старовременната онази змия, която се нарича Дявол и Сатана, която лъсти цялатавселена.“ /Откров.,12:9/
„И улови змея, старовременната змия, който е Дявол и Сатана…“ /Откров.,20:2/
В случая Байрон не е съвсем прав. Според неговата драма Каин единствен продължава Адамовия род. А в Битие (4:25) се казва: „Адам пак позна жена си и тя роди син, и му даде име Сит; понеже /казваше тя/ Бог ми даде друго чедо вместо Авела, когото Каин уби.“
След като изгонва Адам и Ева от Рая, Бог „постави на изток при Едемската градина херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота“ (Бит, 3:24)
Дървото на познанието
Вж. Бит, 3:22
Със същите думи се обръща Сатаната към Исус Христос, когато го изкушава в пустинята (Мат, 4:9). Кланянето на други богове е най-мерзко пред Йехова и не случайно първата от десетте Божи заповеди гласи: „… Да нямаш други богове освен мен.“
Този проблем е занимавал Байрон изключително много. Неговите изследвани свързват това с любовта му към заварената му сестра по бащина линия Огьста /Августа/.
Става дума за Исус Христос — Божият Син, който умирайки ще победи Смъртта и ще направи безсмъртни вярващите.
Тук се прави алюзия с Новия завет. Вж. Мат, 24:31. Влагайки това пророчество в устата на Луцифер, Байрон придава на неговия образ още по-голяма художествена убедителност.
Срвн. „От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки. / Името на едната е…“ (Бит,2:10-14)
Левиатанът е описан подробно и изключително поетично в цели 33 стиха от книга на Йов (Йов, 40:20-27; 41:1–26)
Когато Луцифер като водач на въстаналите ангели воюва срещу Бога, в грандиозната панвселенска воина той е победен и свален от небето, където обитава Бог.
Намек за раждането на Месия /Христос/, които чрез смъртта си на кръста ще изкупи всеки грях и ще даде шанс на всеки роден след него да бъде спасен и да получи вечен живот след Второто му пришествие само като повярва и Него.
Става дума за проклятието, изречено от Бог към Адам, след като той е послушал Ева и, престъпвайки забраната, е ял от забранения плод. Вж.(Бит, 3:17,19)
Отново алюзия с Новия Завет. Същите думи произнася Исус Христос на кръста. (Лука, 23:34)
От 19 до 20 репликите на героите са взети дословно от Библията (Бит, 4:9-12). Навярно по сценични съображения Байрон е сметнал за уместно Каин да говори с Ангела Господен, а не със самия Йехова, както е в Библията.
В Бит, 4:13-14 тези думи са произнесени от Каин. Когато Бог произнася проклятието, там не се споменава за присъствието на жена.
Четирите реки, които извират от Едем и следователно единствените, които Каин познава. (Б.а) Вж. 12