Кармила

Вие предполагате, че сега аз пиша всичко това със спокойствие. Далече не сте прави. Аз дори не мога да помисля за това без вълнение. Нищо освен вашето искрено желание, многократно проявявано, не би ме накарало да седна и да пиша за онова, което разстрои нервите ми за много месеци напред и призова отново сянката на неописуемия ужас, който години след моето освобождение продължи да помрачава моите дни и нощи. Самотата стана за мен непоносимо страшна.

Нека прибавя и дума-две за онзи чудноват барон Ворденбург, на чийто странни познания ние бяхме задължени за откриването гроба на графиня Миркала. Той беше преместил жилището си в Грац, където живееше съвсем оскъдно от онова, което му бе останало от някога богатите имения на неговото семейство в Горна Щирия. Отдал се бе на старателното и усърдно изследване на добре установената традиция на вампиризма. Имаше под ръка всичките големи и незначителни творби по въпроса, между които аз си спомням само няколко от онези, които той зае на баща ми. Баронът имаше един обемист справочник за всички юридически случаи, от които той бе извлякъл система от принципи, които очевидно определяха състоянието на вампира. Мога да спомена, набързо, че мъртвешката бледост, приписвана на този вид е само една мелодраматична измислица. Те показват както в гроба, така и когато се появят в човешко общество, признаци на здравословен живот. Когато ковчегът им се отвори на дневна светлина, те проявяват всички симптоми като онези, които доказаха вампирското съществуване на отдавна починалата графиня Карнщайн.

Как те излизат от своите гробове и се връщат в тях за известно време всеки ден, без да разместят пръстта или да оставят някаква следа за безпорядък в състоянието на ковчега или погребалните одежди, винаги е било необяснимо. Двойственото съществуване на вампира се поддържа чрез ежедневно подновяван сън в гроба. Неговата силна жажда за човешка кръв представлява енергията за неговото съществуване в будно състояние. Вампирът е склонен да се увлича по определени хора със завладяваща страст, приличаща на любовната. Преследвайки целта си, той проявява неизчерпаемо търпение и хитрост, тъй като на достъпа до даден обект може да бъде попречено по стотици начини. Той не се отказва, докато не пресити похотта си и не изтощи до край силно желаната жертва. В тези случаи той пестеливо забавя своето убийствено удоволствие. С взискателността на епикуреец го усилва с подходи на изкусно ухажване. Тогава той изглежда сякаш копнее за нещо като симпатия и разбирателство. В обикновените си отношения, той се отправя директно към своя обект, омаломощава го насилствено и го задушава.

Баща ми разказа на барон Ворденбург, който остана с нас за две или три седмици след прогонването на Кармила, историята за моравския благородник и вампира в гробището Карнщайн. Попита го как бе открил точното място на отдавна скрития гроб на графиня Миркала. Смешното лице на барона се сбръчка в загадъчна усмивка. Той погледна надолу към своята изхабена калъфка за очила и заигра с нея. После, поглеждайки нагоре, каза:

— Имам много дневници и други книжа написани от този забележителен човек. Най-любопитният от тях, е този отнасящ се до посещението в Карнщайн, за което вие говорите. Традицията, разбира се, се обезцветява и изопачава малко. Може да е бил смятан за благородник от Моравия, но в действителност бил родом от Горна Щирия. Достатъчно е да кажа, че в най-ранната си младост бил страстен и привилегирован обожател на красивата Миркала — графиня Карнщайн. Нейната ранна смърт го хвърлила в неутешима скръб. В природата на вампирите е да се увеличават и множат, но съгласно един установен и призрачен закон. Предположете отначало, че една област е незасегната от този бич. Как започва той и как се разпространява? Ще ви кажа. Някой човек, малко или повече зъл, слага край на живота си. Самоубиецът, при известни обстоятелства става вампир. Този призрак посещава живите хора в техните сънища. ТЕ умират и почти неизменно, в гроба се превръщат във вампири. Така е станало в случая с красивата Миркала, която е била обладана от един от тези демони. Моят предтеча, Ворденбург, чиято титла все още нося, открил това и в процеса на научните занимания, на които се бил отдал, научил още много неща. Между другото, той стигнал до заключението, че рано или късно, подозрението за вампиризъм вероятно ще падне върху мъртвата графиня, която като жива била негов идол. Изпитал страх, че каквато и да била тя, нейните тленни останки ще бъдат осквернени от насилието на една посмъртна екзекуция. Той оставил любопитен документ, за да докаже, че вампира при изгонването му от неговото двойствено съществуване, е пренесен в един далеч по-ужасен живот. И той решил да спаси от това обичаната от него някога Миркала. Предприел хитър ход при идването си тук с мнимо преместване на тленните й останки и истинско унищожаване на нейния паметник. Когато старостта го споходила незабелязано, той на преклонна възраст си припомнил местата, които изоставил и преосмислил по друг начин вече стореното. Той направил чертежите и забележките към тях, които ме доведоха до самото място. Написал и признание за разочарованието, което изживял. Ако е имал намерение за някакви по-нататъшни действия в тази насока, смъртта му попречила. Ето, че сега ръката на далечен роднина продължи преследването до леговището на звяра, твърде късно за мнозина.

Поприказвахме още малко и между другите неща, които той каза, бе и това:

— Един от белезите на вампира е силата на ръката му. Крехката ръка на Кармила стисна като стоманени клещи китката на генерала, когато той вдигна брадвата за удар. Но силата не се ограничава само до стискането, тя вцепенява хванатия крайник, който бавно се възстановява, ако въобще може след това.

На следващата пролет баща ми ме заведе на обиколка в Италия. Останахме далеч от дома за повече от година. Мина много време преди страха от скорошните събития да затихне. Но и до този час, образът на Кармила се връща в паметта ми с двусмислена последователност — понякога игривото, весело красиво момиче, понякога гърчещия се злодей, когото видях в разрушения параклис. Често се стряскам, мислейки че съм чула леките стъпки на Кармила пред вратата на гостната.