Кармила

Като видяхме стаята в пълен порядък, с изключение на нашето насилствено влизане, ние започнахме малко да се успокояваме. Скоро дойдохме на себе си дотолкова, че да отстраним мъжете. Госпожицата се сети, че навярно Кармила е била събудена от суматохата до вратата, панически е скочила от леглото и се е скрила в някой стенен шкаф или зад някоя завеса, от които тя разбира се, не би могла да излезе докато домакина и неговите слуги не са се оттеглили. Ние възобновихме претърсването и отново я повикахме по име. Беше безрезултатно. Нашата обърканост и вълнение нараснаха. Проверихме прозорците, но те бяха добре затворени. Молех се Кармила да не играе повече тази жестока игра, ако тя наистина се бе скрила някъде. Молехме й се да излезе и сложи край на нашето безпокойство. Всичко беше напразно. Вече бях убедена, че тя не беше в стаята, нито в гардеробната, вратата на която все още беше заключена отвътре. Тя не би могла да премине през нея. Бях безкрайно озадачена. Дали Кармила не беше открила някой от онези тайни проходи, за които старият домакин казваше, че съществуват в замъка, макар че сведенията за тяхното точно местонахождение бяха изгубени. Несъмнено един къс срок от време би обяснил всичко. Засега бяхме силно объркани.

Минаха четири часа и аз предпочетох да прекарам оставащите часове на крак в стаята на госпожата. Дневната светлина не донесе разрешение на затруднението. Цялото домакинство начело с баща ми, беше в състояние на възбуда на сутринта. Претърсена беше всяка част на замъка. Претърсени бяха и парковете около него. От изчезналата дама не можеше да бъде открита и следа. Потокът беше прочистен. Баща ми беше силно разтревожен. Какво щеше да разкаже на майката на клетото момиче при нейното завръщане? Аз също не бях на себе си, въпреки че моята печал бе от съвсем друго естество.

Утрото премина в тревога и вълнение. Беше станало един часа и все още нямаше известия. Изтичах до стаята на Кармила и я намерих да стои до тоалетната масичка. Останах поразена. Тя ме извика мълчаливо при себе си с хубавото си малко пръстче. Лицето й изразяваше безграничен страх. Побягнах към нея в изблик на радост. Целувах я и я прегръщах многократно. Дотичах до звънеца и звънях ожесточено, за да докарам тук други, които биха могли веднага да успокоят баща ми.

— Скъпа Кармила, какво стана с теб през цялото това време? Ние бяхме в мъчително безпокойство заради теб! — извиках аз. — Къде беше? Как се завърна?

— Миналата нощ беше нощ на чудесата! — каза тя.

— Имай милост! Обясни всичко, което можеш!

— Беше след два часа снощи — каза тя, — когато аз си легнах, както обикновено със заключена врата. Заключих онази на стаята за събличане и другата, която води към коридора. Спах необезпокоявана и доколкото си спомням, без да сънувам. Но се събудих върху канапето в гардеробната и намерих вратата между стаите отворена, а другата врата — разбита. Как е могло всичко това да се случи без да съм се събудила? Трябва да е било придружено със силен шум, а аз особено лесно се събуждам? И как съм могла да бъда изнесена от леглото, без да е бил нарушен сънят ми? Аз, която се стряскам и от най-малкото помръдване?

През това време госпожата, госпожицата, баща ми и една част от прислугата бяха вече в стаята. Кармила, разбира се, бе обсипана с въпроси, пожелания и поздравления за добре дошла. Тя трябваше да разкаже само за едно нещо и бе единствената от цялата група, която можеше да даде обяснение за случилото се. Баща ми започна да обикаля из стаята, мислейки. Аз видях как очите на Кармила го проследяват за момент, с потаен и мрачен поглед. Когато баща ми беше вече отпратил слугите и госпожицата отиде да потърси едно малко шише с валериан и амоняк, и в стаята освен Кармила бяхме само баща ми, госпожата и аз, той замислено се доближи до нея, хвана ръката й много нежно, заведе я до кушетката и седна до нея.

— Ще ми простиш ли, скъпа моя, ако изкажа предположения и ти задам въпрос?

— Кой може да има по-голямо право? — каза тя. — Питайте каквото желаете и аз ще ви кажа всичко! Но това е просто една история на смущение и мрак. Не знам абсолютно нищо! Задавайте каквито искате въпроси. Но вие, разбира се, знаете за ограниченията, под които ме е поставила мама.

— Отлично, мое мило дете! Няма да се доближавам до темите, за които тя изисква нашето мълчание. Сега, чудото от снощи се състои в това, че ти си била преместена от леглото и стаята си без да бъдеш събудена и това преместване се е случило очевидно, когато прозорците са били все още плътно затворени, а двете врати заключени отвътре. Ще ти кажа моята теория, но първо ще ти задам един въпрос.

Кармила се бе облегнала обезсърчено на ръката си. Госпожата и аз слушахме със затаен дъх.

— Така въпросът ми е следния: била ли си някога заподозряна, че вървиш насън?

— Никога, освен когато бях наистина много малка.

— И наистина си вървяла насън, когато си била много малка?

— Да, знам, че вървях. Беше ми казвано толкова често от моята стара бавачка.

Баща ми се усмихна и поклати глава.

— Добре, това, което се е случило е следното: ти си станала насън, отключила си вратата, без да оставяш ключа в ключалката и изваждайки го си заключила вратата отвън. Отново си извадила ключа, отнасяйки го със себе си до една от двадесет и петте стаи на този етаж или вероятно някъде горе или долу. Има толкова много стаи и килери, толкова много тежка мебел и такова натрупване на дървения, че би изминала цяла седмица за цялостното претърсване на тази стара къща. Сега разбираш ли какво искам да кажа?

— Разбирам, но не всичко — отговори тя.

— И как, татко, си обясняваш, че се е озовала на кушетката в гардеробната, която ние претърсихме толкова внимателно?

— Тя е отишла там след като сте претърсвали, все още спяща и накрая внезапно се е събудила. Била е толкова изненадана, че се намира там, колкото никой друг. Пожелавам всичките загадки да бъдат така лесно и невинно обяснявани както твоята, Кармила! — каза той, смеейки се. — И така можем да се поздравим за сигурността, че най-естественото обяснение на случката е това, което не включва в себе си упояване с лекарства, проникване с взлом, крадци, отровител или вещици, нещо, което не трябва да тревожи Кармила, или когото и да е.

Кармила изглеждаше очарователна. Нямаше нищо по-красиво от нейното излъчване. Красотата й се подсилваше от онази грациозна отпуснатост, която беше характерна за нея. Мисля, че баща ми мълчаливо сравняваше моя външен вид с нейния, защото каза:

— Защо моята бедна Лора не приличаше повече на нея? — и въздъхна.

Така нашите тревоги бяха приключени щастливо и Кармила върната на нейните приятели.