Каушитаки упанишада

Втора глава

1. „Праната е Брахма“ — наистина, така казваше Каушитаки. Умът е пратеник на тази прана, Брахма. Зрението е неин пазител, слухът — неин глашатай, речта — неин слуга. Този, който знае, че мисълта е пратеник на тази прана — Брахма, сам придобива пратеник; (който знае), че зрението е неин пазител, сам придобива пазител; (който знае), че слухът е неин глашатай, сам придобива глашатай; (който знае), че речта е неин слуга, сам придобива слуга. На тази прана, Брахма, всички божества дават приношения, макар че тя не моли за това. По същия начин всички същества дават приношения на този, който така знае, макар той да не моли за това. Тайният смисъл на това е следният: „Не трябва да се иска.“ Това е както ако някой (просяк) обикаля селището, проси и не получава нищо, и тогава сяда на земята и казва: „Вече няма да ям от това, което ми дават.“ Тогава тези, които преди са му отказвали, започват да го викат. Такава е дхармата на този, който не иска. Дарителите на храна наистина го призовават: „Ще ти дадем.“

2. „Праната е Брахма“ — наистина, така казваше Пайнгя. Зад речта на тази прана, Брахман, се намира зрението; зад зрението — слухът; зад слуха — мисълта; зад мисълта — дишането. На тази прана, Брахма, всички божества дават приношения, макар че тя не моли за това. Тайният смисъл на това е следният: „Не трябва да се иска.“ Това е както ако някой (просяк) обикаля селището, проси и не получава нищо, и тогава сяда на земята и казва: „Вече няма да ям от това, което ми дават.“ Тогава тези, които преди са му отказвали, започват да го викат. Такава е дхармата на този, който не иска. Дарителите на храна наистина го призовават: „Ще ти дадем.“

3. Ето начина за придобиване на единственото богатство. Ако някой желае единственото богатство, в нощта на пълнолунието, или на новолунието или през светлата половина, под благоприятно съзвездие, след като накладе (жертвен) огън, да очертае кръг наоколо, да напръска мълчаливо (без да казва мантра) (осветена) вода, и да принесе (топено) масло в (ритуален) съд (с думите): „Божеството, наречено слово, е това, което е получено (буквално: обградено); нека то да получи еди-кое си за мен. Сваха за него (божеството). Божеството, наречено обоняние, е това, което е получено; нека то да получи еди-кое си за мен. Сваха за него. Божеството, наречено зрение, е това, което е получено; нека то да получи еди-кое си за мен. Сваха за него. Божеството, наречено слух, е това, което е получено; нека то да получи еди-кое си за мен. Сваха за него. Божеството, наречено ум (манас), е това, което е получено; нека то да получи еди-кое си за мен. Сваха за него. Божеството, наречено пораждане (праджа), е това, което е получено; нека то да получи еди-кое си за мен. Сваха за него.“ След като поеме миризмата на пушека и намаже членовете си с масло, той трябва да каже това, което желае, или да изпрати пратеник. Тогава получава.

4. Ето божественото желание. Ако някой желае да бъде обичан от мъж или жена или от много мъже или жени, той трябва да даде принесе масло на едно от нейните (на луната) проявления по (описания) начин, като казва: „Принасям, еди-кой си, твоето слово в мен. Сваха. Принасям, еди-кой си, твоето обоняние в мен. Сваха. Принасям, еди-кой си, твоето зрение в мен. Сваха. Принасям, еди-кой си, твоя слух в мен. Сваха. Принасям, еди-кой си, твоето съзнание (праджна) в мен. Сваха.“ След като поеме миризмата на пушека и намаже членовете си с масло, той трябва да влезе в контакт (със своя обект) или да застане от подветрената страна. Тогава той става обичан и получава (желаното).

5. Ето приношението, въведено от Пратардана, наречено вътрешна Агнихотра (жертвоприношение на огън). Докато човек говори, той не може да диша, и така отдава дъха на словото. Докато човек диша, той не може да говори и тогава той отдава словото в дъха. Тези две приношения — вечни, безсмъртни, той отдава постоянно, независимо дали е буден или спи. Другите приношения са ограничени, защото се състоят от различни действия. Затова древните (мъдреци) не са извършвали (обикновена) Агнихотра.

6. Уктха (стихът) е Брахма, казва Шушкабхрингара. Нека го възприемем като строфа — всички същества пеят за него, за неговото величие. Нека го възприемем като свещена формула (яджус) — всички същества се присъединяват към него, към неговото величие. Нека го възприемем като мелодия — всички същества се прекланят пред него, пред неговото величие. Нека го възприемем като успех, нека го възприемем като слава, нека го възприемем като блясък. Както той е между най-хубавите рецитации, най- славната, най-бляскавата, така и този, който знае е най-красивия, най- славния, най-бляскавия измежду всички същества. Така (жрецът) адхварю организира същността на жертвоприношението, състоящо се от действия; той втъкава в него множество ритуални формули. (Жрецът) хотар вплита множество строфи в множеството ритуални формули. (Жрецът) удгатра вплита множество мелодии в множеството строфи. Това е същността на тройната наука. Този, който така знае, наистина постига същността (атма) на Индра.

7. Ето трите ритуала (въведени от) Сарваджит Каушитаки. Сарваджит Каушитаки се обръща към изгряващото слънце, като е поставил жертвената лента; взима от водата и излива три пъти чашата с вода, като казва: „Ти си този, който изхвърля, който изхвърля злото (или: греха) извън мен!“ По същия начин (когато слънцето е) в зенита: „Ти си този, който извлича, извлича злото от мен!“ По същия начин (когато слънцето е) на залез: „Ти си този, който изхвърля всичко, изхвърля цялото зло извън мен!“ По този начин злото, което е направено през нощта или през деня се изхвърля изцяло; този, който знае така, се обръща към слънцето по този начин. Злото, което той прави през нощта или през деня, бива изхвърлено изцяло.

8. Всеки месец в нощта на новолунието той трябва да се обърне към луната (когато тя е видима) по същия начин; или протяга към нея две треви и казва: „Моето сърце е на линията на разделението, която е в небето, на луната. Мога ли да не изплача тъгата си по моя син!“ Тогава неговият син не умира преди него. Това е ритуалът за този, който има син. За този, който няма син: „Разшири се (надуй се), за да се влеят (сили) в теб.“ „Да се влеят в теб водите, да се влеят силите.“ „Стеблото, което надуват Адитите.“ След като е казал тези три строфи (нека каже): „Не духай през нашия живот, през нашите наследници, през нашия добитък! Този, който ни мрази и когото ние мразим, (из)духва през своя живот своя наследник, своя добитък! Така аз се обръщам към Индра, аз се обръщам по пътя на слънцето.“ (Като каже това), той завърта дясната си ръка (по оста).

9. В нощта на пълнолунието той трябва да се обърне към луната, когато тя се вижда на изток, като каже: „Ти си царят Сома, който вижда надалеч; ти си Праджапати с петте усти. Брахманът е една от твоите усти; с тази уста ти изяждаш царете; с тази уста ме направи ядящ храна. Царят е една от твоите усти; с тази уста ти ядеш народа; с тази уста ме направи ядящ храна. Соколът е една от твоите усти; с тази уста ти ядеш птиците; с тези уста ме направи ядящ храна. Огънят е една от твоите усти; с тази уста ти ядеш света; с тази уста ме направи ядящ храна. В тебе е петата уста; с тази уста ти ядеш всички същества; с тази уста ме направи ядящ храна. Не намалявай нашия живот, потомство и добитък! Който ни мрази и когото ние мразим, намалява своя живот, потомство и добитък! Така аз вървя по божествения път, аз се въртя по пътя на слънцето.“ Като казва това той се завърта по оста на дясната си ръка.

10. После, когато се съединява със своята жена, той трябва да докосне сърцето й, като казва: „Всичко, което е в твоето сърце, в обиталището на Праджапати, о ти с красиви черти — нека, о, господарко на безсмъртието, нека да не изплакваш траура по твоя син!“ Така нейният потомък не умира преди нея.

11. След това, когато се завръща от път, той трябва да докосне главата на своя син: „От всеки мой член ти си роден, от сърцето изникваш; твоето име е «аз», о сине, нека живееш сто есени.“ (После) той казва името му, „Бъди камък, бъди брадва, бъди неуязвимо злато, името ти е богатство, о сине, живей сто есени.“ (После) той казва името му. След това го целува (и казва): „Както Праджапати е целунал съществата, породени от него, за тяхното съхранение, така и аз те целувам, еди-кой си.“ После той казва на дясното му ухо: „Дай му, о щедри, о даряващи“, а на лявото: „О Индра, дай ни най добрите богатства!“ „Не бъди раздвоен, не се загубвай, живей сто есени, о сине. Аз докосвам твоята глава с твоето име.“ — и той трябва да докосне три пъти главата му. (Като каже) „Аз муча върху тебе с мученето на (твоите) крави,“ той трябва да измучи три пъти върху главата му.

12. Сега за умирането на боговете. Наистина този Брахма блести, когато гори огънят и умира, когато огънят не гори. Горещината му отива в луната, дишането [прана] — във вятъра [ваю]. Наистина този Брахма блести, когато се вижда луната; когато не се вижда, умира. Горещината му отива в посоките на света, а праната — във вятъра. Наистина всички тези богове отиват във вятъра. Като умират във вятъра, те не умират. Те наново се появяват от него. Това е за боговете, сега за атма.

13. Наистина този Брахма блести, когато се говори с езика и умира, когато не се говори. Горещината му отива в зрението, праната — в дъха [прана]. Наистина този Брахма блести, когато се гледа с очите и умира , когато не се гледа. Горещината му отива в слуха, праната — в дъха. Наистина този Брахма блести, когато се слуша с ушите, и умира когато не се слуша. Горещината му отива в ума [манас], праната — в дъха. Наистина този Брахма блести, когато се мисли с ума и умира, когато не се мисли. Горещината му отива в дъха и праната — в дъха — всички тези богове отиват в дъха. Когато умират в дъха, те не умират. Те отново се пораждат от него. Наистина, ако двете планини — южната и северната, тръгнат против този, който така знае, за да го смачкат, те няма да успеят. Тези, които го мразят и тези, които той мрази — всички умират около него.

14. Сега за първенството. Всички богове, спорещи за това кой е най-важният, излезли от тялото — то лежало без да диша, като парче дърво. Тогава в него влязла речта. То [тялото] заговорило с език, но продължило да лежи. Тогава в него влязло зрението. То говорело с език, виждало с очи, но продължило да лежи. Тогава в него влязъл слухът. То говорело с език, виждало с очи, слушало с уши, но продължило да лежи. Тогава в него влязъл умът. То говорело с език, виждало с очи, слушало с уши, мислело с ум, но продължило да лежи. Тогава в него влязъл дъхът [прана]. То веднага станало. Тогава всички богове разбрали първенството на дишането, схванали дишането като атма на разума [праджна] и заедно излезли от това тяло. Влезли във вятъра [ваю], станали атма на пространството [акаша] и влезли в небето [сварга]. По същия начин и този, който така знае, разбирайки първенството на дишането, схващайки дишането като атма на разума, излиза от това тяло заедно с всички тези. Влизайки във вятъра, станал атма на пространството, той отива в небето, отива там, където са тези богове. Достигайки [там;, този, който така знае, става така безсмъртен, както са безсмъртни тези богове.

15. Сега за предаването от баща на син. Когато бащата е на прага на смъртта, той извиква сина си. Като покрие къщата с нова слама, накладе огъня, постави до него съд с вода, бащата ляга, облечен с нови дрехи. Като пристигне синът, той ляга върху него, като докосва със своите сетивни органи тези на бащата. Или пък той може да направи предаването като синът е седнал срещу него. Той му предава (така): „ Аз искам да поставя в теб моя глас“ — казва бащата. „Аз получавам в мен твоя глас.“ — казва синът. Аз искам да поставя в теб моето дишане" — казва бащата. „Аз получавам в мен твоето дишане.“ — казва синът. Аз искам да поставя в теб моето зрение" — казва бащата. „Аз получавам в мен твоето зрение.“ — казва синът. Аз искам да поставя в теб моя слух" — казва бащата. „Аз получавам в мен твоя слух.“ казва синът. Аз искам да поставя в теб моя вкус" — казва бащата. „Аз получавам в мен твоя вкус.“ — казва синът. Аз искам да поставя в теб моите действия" — казва бащата. „Аз получавам в мен твоите действия.“ — казва синът. Аз искам да поставя в теб моите удоволствие и страдание" — казва бащата. „Аз получавам в мен твоите удоволствие и страдание.“ — казва синът. Аз искам да поставя в теб моите сладострастие, любов и пораждане" — казва бащата. „Аз получавам в мен твоите сладострастие, любов и пораждане.“ — казва синът. Аз искам да поставя в теб моето движение" — казва бащата. „Аз получавам в мен твоето движение.“ — казва синът. Аз искам да поставя в теб моята душа " — казва бащата. „Аз получавам в мен твоята душа.“ — казва синът. Аз искам да поставя в теб моите разум (дхи) и разсъдък (виджнатавя)" — казва бащата. „Аз получавам в мен твоите разум и разсъдък.“ — казва синът. Ако той не може да говори, да изрече кратко: „Аз ти давам моя дъх.“ и синът отговаря „Аз получавам твоя дъх.“ После синът се отдръпва на изток, като застава отдясно. Бащата му извиква: „Да те закриля славата, брахманският блясък, величието!“ Другият тогава поглежда към него през лявото си рамо, като крие лицето си с ръка или с част от дрехата си и казва: „Нека небесните светове съхранят твоите желания!“ Ако бащата оздравее, той трябва да живее като подчинен на сина си или да стане отшелник. Ако умре, (синът) трябва да стане собственик на всичко (което е притежавал бащата), да приеме цялата собственост.