Трета глава

1. Пратардана, син на Диводаса, достигнал любимата обител на Индра след мъжествена битка. Индра му казал: „Избирай каквото желаеш, Пратардана.“ Пратардана му рекъл: „Ти сам избери за мен това, което според теб е най-полезно за човека.“ Индра му отвърнал: „Висшият не избира вместо нисшия, ти избери сам.“ „Значи ме лишаваш от милостта си?“ — казал Патардана. Но Индра не отстъпил от истината, защото Индра е самата истина. И Индра му казал: „Познай мен. Аз наистина смятам, че познаването ми е най-полезното нещо за човека. Аз убих Триширшана, сина на Тващара; аз дадох на вълците добродетелните Арунмукхи; като наруших множество уговорки, убих потомците на Прахлада на небето, Пауломите- в междинното пространство, а Калакханджиите на земята. Но нито един косъм няма да падне от главата ми [като възмездие] за това. Светът на онзи, който ме знае така, няма да намалее от никакви негови действия — нито от убийство на майката, нито от убийство на бащата, нито от кражба, нито от умъртвяване на зародиш. Каквото и зло да извърши, мургавостта няма да се изгуби от лицето му.“

2. [Индра] каза: "Аз съм дъхът [прана], атма на разума [праджна]; почитай ме като живот [или: възраст айу]; като безсмъртно [амрита]. Животът е дишане [прана] и дишането е живот. Защото животът е дотогава, докато в тялото обитава дишането. Наистина чрез дишането се постига безсмъртие в този свят, чрез разума [праджна] — истинска представа [сатясамкалпа]. Който ме почита като живот, като безсмъртие, достига в този свят целия [срок на] живот, постига безсмъртие, неунищожимост в небесния свят. Някои казват за това: „Наистина праните се събират“ защото наистина никой не може едновременно да предава име с речта, форма — с очите, звук — с ушите, мисъл — с ума [манас]. Наистина, събрани, праните правят това едно след друго. Когато речта говори, говорят всички прани, когато очите гледат, гледат всички прани, когато ушите слушат, слушат всички прани. Когато умът мисли, мислят всички прани, когато дишането диша, дишат всички прани. Това наистина е така — каза Индра — но наистина сред праните има най-главна.

3. Ако речта напусне някого, той продължава да живее, нали сме виждали неми. Ако зрението напусне някого, той продължава да живее, нали сме виждали слепци. Ако слухът напусне някого, той продължава да живее, нали сме виждали глухи. Ако умът напусне някого, той продължава да живее, нали сме виждали безумни. Ако някой е с отрязани ръце, той продължава да живее. Ако някой е с отрязани крака, той продължава да живее, нали сме виждали [такива хора]. Но наистина само дишането, този атма на разума [праджна] хваща това тяло и го вдига. Затова той трябва да се почита като химн [уктха — асонанс на уттха — повдигащ]. Всичко това се постига чрез дишането. Наистина дишането е разум, разумът наистина е дишане, защото те заедно обитават това тяло, заедно излизат навън. Потвърждението и начина по който се познава това са следните: когато човек заспи без сънища, той постига единство с дишането. Тогава в него влиза речта с всички имена, зрението с всички форми, слухът с всички звуци, умът с всички мисли. Когато той се събуди то както от раздухван огън на всички страни се пръскат искри, така от този атма се разпръскват праните по своите места, от праните — боговете, от боговете — световете. Тъкмо това дишане, този атма на разума хваща тялото и го вдига. Затова трябва да се почита като химн. Всичко това се постига чрез дишането. Наистина дишането е разум, наистина разумът е дишане. Потвърждението и начинът, по който се познава това са следните: когато болният човек, умиращ, отпадне, лежи без памет, то се казва: „съзнанието [читта] го напусна“, той нищо не чува, нищо не вижда, нищо не говори, нищо не мисли. Тогава той постига единство с дишането, в него влиза речта с всички имена, зрението с всички форми, слухът с всички звуци, умът с всички мисли. И когато той излиза от тялото, той излиза заедно с тези [прани].

4. Речта наистина му дава всички имена, чрез речта той добива всички имена. Дишането [прана] наистина му дава всички миризми, чрез дишането той добива всички миризми. Зрението наистина му дава всички форми; чрез зрението той добива всички форми. Слухът наистина му дава всички звуци, чрез слуха той добива всички звуци. Умът наистина му дава всички мисли; чрез ума той добива всички мисли. Всички те влизат чрез дишането. Дишането е разум и разумът е дишане. Наистина двете заедно обитават тялото и двете заедно го напускат. Сега ще обясним как в този разум всички същества стават единни.

5. Речта е негов външен член, името е част от съществуващото [бхутаматра], намираща се от другата страна. Дишането е негов външен член, миризмата е част от съществуващото, намираща се от другата страна. Окото е негов външен член, формите са част от съществуващото, намираща се от другата страна. Езикът е негов външен член, вкусът е част от съществуващото, намираща се от другата страна. Ръцете са един негов външен член, действието е част от съществуващото, намираща се от другата страна. Тялото е един негов външен член, радостта и мъката са част от съществуващото, намираща се от другата страна. Половият орган е един негов външен член, блаженството, любовното удоволствие и пораждането са част от съществуващото, намираща се от другата страна. Краката са един негов външен член, ходенето е част от съществуващото, намираща се от другата страна. Разумът е един негов външен член, мислите и желанията са част от съществуващото, намираща се от другата страна.

6. Като се подчини речта на разума [праджна], чрез речта се придобиват всички имена. Като се подчини зрението на разума, чрез зрението се придобиват всички форми. Като се подчини слухът на разума, чрез слуха се придобиват всички звуци. Като се подчини езикът на разума, чрез езика се придобиват всички вкусове. Като се подчинят ръцете на разума, чрез ръцете се придобиват всички действия. Като се подчини тялото на разума, чрез тялото се придобиват всички [видове] радост и мъка. Като се подчини половият орган на разума, чрез половия орган се придобиват всички [видове] блаженство, любовно удоволствие и пораждане. Като се подчинят краката на разума, чрез краката се придобиват всички ходения. Като се подчини разсъдъкът [дхи] на разума, чрез разсъдъка се придобиват всички мисли.

7. Защото речта, напусната от разума, не би предавала никакво име. Казват: „Разумът ми бе другаде, не схванах това име.“ Защото дишането, напуснато от разума, не би предавало никаква миризма. Казват: „Разумът ми бе другаде, не усетих тази миризма.“ Защото зрението, напуснато от разума не би предавало никаква форма. Казват: „Разумът ми бе другаде, не схванах тази форма.“ Слухът, напуснат от разума, не би предавал никакъв звук. Казват: „Разумът ми бе другаде, не чух този звук.“ Езикът, напуснат от разума, не би предавал никакъв вкус. Казват: „Разумът ми бе другаде, не усетих този вкус.“ Ръцете, напуснати от разума, не биха предавали никакво действие. Казват: „Разумът ми бе другаде, не схванах това действие.“ Тяло, напуснато от разума, не би предавало радост и мъка. Казват: „Разумът ми бе другаде, не схванах тези радост и мъка.“ Половият орган напуснат от разума, не би предавал блаженство, любовно удоволствие и пораждане. Казват: „Разумът ми бе другаде, не схванах това блаженство, любовно удоволствие, пораждане.“ Краката, напуснати от разума, не биха предавали никакво ходене. Казват: „Разумът ми бе другаде, аз не схванах това ходене.“ Разсъдъкът [дхи], напуснат от разума, не би имал сила, не би познал това, което трябва да се познае.

8. Трябва да се познае не речта, трябва да се знае говорещия; трябва да се познава не вкус, трябва да се знае вкусващия; трябва да се познава не действието, трябва да се знае действащия; трябва да се познават не радостта и мъката, трябва да се познава усещащия радост и мъка; трябва да се познават не блаженството, любовното удоволствие и пораждането, трябва да се знае изпитващия блаженство, любовно удоволствие и пораждане; трябва да се познае не ходенето, трябва да се знае ходещия; трябва да се познава не ума [манас], трябва да се знае обладаващия ум. Това наистина са десетте части на съществуващото, отнасящи се към разума [праджна]; тези десет части на разума се отнасят към съществата, защото ако не бяха частите на съществуващото, нямаше да има и части на разума; а ако не бяха частите на разума, нямаше да има и части на съществуващото,

9. защото никаква форма не е възможна без тях. Той наистина не е многоформен. Както в каруцата обръча на колелото се опира на спиците, а спиците — на главината, така частите на съществуващото се опират на частите на разума, а частите на разума се опират на дишането. Дишането е атма на разума, блаженство, то не остарява и е безсмъртно. Който така знае, не става по-голям от добри дела и не става по-малък от лоши. Защото наистина само той подтиква към добри дела този, когото иска да отведе от тези светове. Наистина само той подтиква към лоши дела този, когото иска да отведе надолу. Той е пазител на световете, той е господар на световете, той е властелин на всичко. Той е моят атма, това трябва да се знае. Той е моят атма, това трябва да се знае.

Загрузка...