Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

Глава третаЛатенски паметници и латенски влияния в Тракия от IV до I в. пр.н.е.

Най-ранното присъствие на латенски материали в тракийските земи се датира немного след първите сведения в античната литература за проникването и присъствието на галати между тракийските племена. Най-ранните паметници на латенската култура, открити в югоизточната част на Балканския полуостров, се датират в последните години на IV в. пр.н.е. През следващите векове техният брой се увеличава така много, че редица латенски форми са възприети от тракийските майстори, които започват да ги възпроизвеждат.

Процесът на проникване на чужди форми в тракийската култура не протича равномерно. При проследяването на тези процеси се вижда, че понякога разпространението им е така бързо, че трудно би могло да бъде оценено като резултат на влияние. В други случаи заимствуването е дълъг процес, който започва със заемането на отделен детайл от даден предмет, преминава през изработването на нов предмет, съдържащ местни и чужди елементи, докато се стигне до възприемане на първообраза, създаден от една чужда култура.

Проучването на въпроса за присъствието на латенски паметници или отделни техни елементи в Тракия е пряко зависимо от общото равнище на знанията за характера на тракийската култура през предримската епоха. Поради това по-долу ще бъде направен опит да се реконструират културните процеси в Тракия между втората половина на IV в. пр.н.е. и покоряването на Тракия от Рим (45 г. от н.е.).

След включването ѝ от Филип II в границите на създадената от него македонска държава Тракия преживява бурно икономическо и културно развитие. В големи мащаби се извършва урбанизацията, извършват се големи културни и политически промени.

От няколкото антични градове само Севтополис е цялостно проучен. Именно за него античните автори обаче не споменават нищо. Много от градските центрове, споменати в историческите извори, са известни на археолозите. Те са разположени южно от Стара планина. Съществуването на селища от този тип се допуска и за територията на гетския племенен съюз (т.е. между Източна Стара планина и долното течение на Дунав). Информацията, събрана по археологически път за исторически засвидетелствуваните градски центрове, се свежда до данни за тяхната планировка, интензитета на живот или отделни аспекти на тяхната култура. Някои от тези градове не са още локализирани.

Още по-бедна е информацията за облика, живота и културата в обикновените тракийски селища, тъй като досега цялостно не е разкопано нито едно, а сондажните и частичните разкопки разкриват само отделни страни на тяхното съществуване. Не разполагаме с данни за характера на поселищния живот, за планировката на селищата, за развитието ѝ и характера на промените, които биха могли да се установят въз основа на някои данни.

При досегашните археологически изследвания значително повече внимание е обърнато на тракийските крепости. Най-често разполагаме с описание на останалите на повърхността следи от крепостни стени и сгради и тяхното разположение. Извършените на някои от тях археологически проучвания имат за цел да уточнят историята на поселищния живот, на развитието на крепостните съоръжения и тяхното значение. Такива проучвания са направени на няколко десетки крепостни стени в различни части на Тракия и резултатите от тях са различни. В отделните райони причините за възникването им са различни, а следите от превземане, унищожаване или изоставяне са от най-различно време. Засега само една крепост може да се причисли към унищожените от келтите. Това е голямата крепост Кракра в гр. Перник. Подробните изследвания върху открития по време на разкопките материал, и то главно нумизматичен, уточниха края на живота на тракийската крепост от IV–III в. пр.н.е. Той може да се датира в първите десетилетия на III в. пр.н.е., т.е. към времето на първите келтски набези в Западна Тракия. Въпреки това упадъкът на тази крепост, възникнала може би като пост на македонската власт, не е задължително да се свързва с келтите. Той е можел да бъде причинен и от вътрешнополитически борби, а по-точно от унищожаването ѝ от траките.

За разлика от отделните видове селища, които в различните краища на Тракия не показват съществени различия, в погребалния ритуал се забелязва по-голямо разнообразие. Най-много общи черти имат из цяла Тракия т.нар. „богати погребения“.

Краят на IV в. пр.н.е. е свързан с промяната на погребалния ритуал в някои райони на Тракия. Това се отнася до територията на гетския племенен съюз, където плоските или могилните некрополи чрез трупоизгаряне изчезват и през III в. пр.н.е. броят на известните погребения е много по-малък. През III–II в. пр.н.е. погребенията са могилни и чрез трупополагане или трупоизгаряне. Досегашните проучвания дават основание да се мисли, че по-голяма част от тракийското население в тези райони е погребвало своите мъртъвци по ритуал, който не оставя значителни следи в земята и следователно е трудно уловим на настоящото равнище на археологическата наука въобще.

Промени, но от друг характер се забелязват в Родопите и в долините на р. Места и р. Струма, където освен характерните дотогава могилни погребения се появяват и плоски некрополи с погребения чрез трупоизгаряне и трупополагане. Последните са най-често извършвани в каменни гробове (цисти). През II–I в. пр.н.е. в тази част на Тракия цистовите гробове започват да преобладават.

В същинска Тракия, т.е. по долините на р. Марица и р. Тунджа, проучванията са в най-незадоволително състояние. Последните разкопки, резултатите от които в по-голямата си част са още непубликувани, сочат, че и тук след IV в. пр.н.е. настъпват промени в погребалния ритуал. Малкият брой обикновени погребения до IV в. пр.н.е. не позволяват точно да се характеризира ритуалът. От III в. пр.н.е. се появяват погребения чрез трупоизгаряне. То се извършвало в средата на каменен кръг, костите се погребвали след това в периферията на кръга и се насипвала малка могилка. Този обичай станал преобладаващ за периода след II в. пр.н.е.

Единствено на територията на трибалския племенен съюз и на мизите (в Северозападна Тракия) през IV в. пр.н.е. не се забелязват съществени промени. И през III в. пр.н.е. тук се запазват погребения чрез трупоизгаряне с изключително беден инвентар. Промени настъпват във II в. пр.н.е., когато се появяват и плоски погребения, а в гробовете инвентарът се увеличава.

Краят на IV в. пр.н.е. е повратен момент не само за развитието на бедните погребения, но и на т.нар. „богати погребения“. Датата на появяването на този тип погребения излиза далеч извън рамките на интересуващия ни период, т.е. още в VII в. пр.н.е., но най-голямата им популярност се отнася към втората половина на IV в. пр.н.е. Периодът, през който са погребвани богати тракийци в гробове с богат инвентар, е кратък и това без съмнение може да се обясни с бързото забогатяване на значителна прослойка от тракийското общество. През последната четвърт на IV в. пр.н.е. тези погребения вече намаляват, в първите години на III в. пр.н.е. са вече спорадични, а през следващите години се запазват само в отделни райони на Тракия, като например в околностите на днешен Преслав, т.е. по горното течение на р. Камчия, в Казанлъшката котловина и т.н.

Интересен е проблемът за причините на изчезването на тези „богати погребения“. Като културно явление те са познати не само от Тракия. Те имат широки хронологически граници (от началото на металната епоха до късното средновековие) и засягат обширен географски ареал. Те се срещат от Китай до Иберийския полуостров на територията на Евразия. Анализирането и сравняването на това явление на широка основа показва, че времетраенето на „богатите погребения“ никога не съвпада с това на съществуването на една династия, династически дом или упражняването на силна власт от един базилевс. Появата на такива гробове в дадения период е резултат от съществуването на обичаи при навлизането на културите в нов, определен стадий на обществено и културно развитие. Те са обусловени от позицията на социалната прослойка и отношението ѝ към вярванията в задгробния живот, от същността на нейната религия. Тази социална прослойка е съставена преди всичко от династическите домове, аристокрацията, а в периода на голям икономически разцвет и от по-широки заможни кръгове.

Намаляването на популярността на богатите погребения в Тракия към края на IV в. пр.н.е. също било обусловено от разгръщащите се процеси на силно елинизиране на тракийското общество през втората половина на IV в. пр.н.е. и по-късно.

Хронологическите граници, в които тук се разглежда развитието и същността на тракийската култура, бележат настъпването на значителни промени не само в селищната система и погребалния обред, а и в материалната култура изобщо. Първата граница, поставена във втората половина на IV в. пр.н.е. и по-точно около началото на последната четвърт на този век, е свързана с обвързването на Тракия още по-тясно в икономическо и културно отношение с елинистическия свят. Новите условия дали силен тласък за разгръщане на тракийския културен потенциал, изразен в бързото и многостранно развитие и изява на старите традиции.

Съвсем различна е втората хронологическа граница, бележеща преминаването на Тракия под влиянието на римската република. Политическото присъствие на Рим на Балканския полуостров, промените в икономическата и културната география в Източното Средиземноморие в резултат на римската активност въздействували върху Тракия както в икономическо, така и в културно отношение и довели до появата на нови елементи, оформящи следващия етап в нейното развитие.

Именно в тези пълни с динамизъм години в Тракия започнали контактите и проникването на келтските племена в тракийската среда. Бурното развитие на тракийската култура създавало оптимални възможности за възприемане на чужди влияния и в случая — латенски.

Преди разглеждането на засегнатите от латенското влияние аспекти на тракийската култура и на отделните паметници е интересно да се анализира средата, в която те са открити, т.е. обектите, или археологическите комплекси. Според етническата им принадлежност те се отнасят към три групи. Към първата се числят комплексите, които с пълна увереност могат да бъдат свързани с тракийската култура. В този случай латенските предмети се намират в нетипична за тях и определено тракийска по характера си среда. Тази група е най-многочислена. Най-ранните находки са от последната четвърт на IV в. пр.н.е. и произлизат от Североизточна Тракия, където вероятно и най-рано са се осъществили контактите между траки и келти. Това са характерните за тракийската култура „богати погребения“, в които са намерени латенски по произход фибули или тракийски със заимствувани в конструкцията латенски елементи.

При погребението от с. Свещари (б. Мумджилар) — окр. Разградски, в което е открита латенски тип фибула, всички елементи на погребалния обред са характерни за Тракия — стъпаловидната гробна яма, трупоизгарянето, погребаното по характерния за гетите обичай куче с отрязана глава, лежащо върху камък, както и самата могила (обр. 31). Тракийски е и гробният инвентар — металните украшения, съдове и т.н.

По-различна е ситуацията край с. Браничево (окр. Шуменски). В могила № 10 от тракийски некропол бе открит непознат дотогава в Тракия погребален обред. В нейната периферия бе открита каменна гробница, в която било извършено едно от погребенията в могилата. Находките в него са тракийски. То се отнася към началото на III в. пр.н.е. Второто погребение е разположено в близост до първото. Гробната конструкция представлява дълбок 1,5 м кладенец, при основата на който от западната му страна е изкопана ниша с дължина 1 м и височина 1,2 м. Кладенецът е запълнен с камъни. В нишата е погребана жена и са поставени типично тракийски по произход дарове (рис. 40), между които интерес представлява една фибула тракийски тип със заимствувана от келтите „нефункционална спирала“ на крачето (рис. 41). Това погребение се датира към края на IV в. пр.н.е. Гробното съоръжение, по тип характерно за срубната култура от втората половина на II хил. пр.н.е., както и за скитската култура (от IV–III в. пр.н.е.), не поставя под въпрос тракийската етническа принадлежност на погребаната. Откритите напоследък още няколко такива гробници (с. Кълново — Шуменски окръг) потвърждават появата на този тип гробни съоръжения от края на IV в. пр.н.е. на територията на гетския племенен съюз.

Материали с латенски характер или елементи продължават да се срещат на тази територия и през III в. пр.н.е. Най-често това са фибули, които са част от безспорно тракийски погребения, като например това от могила № 1 в с. Мадара (окр. Шуменски) (рис. 42) или по-късното от него, но също отнасящо се към III в. пр.н.е. погребение от с. Маломир (окр. Шуменски). И в двата случая фибулите имат латенски елементи. Погребението от Мадара е от особен интерес. То е извършено по един засега рядко засвидетелствуван в Тракия обичай чрез трупоизгаряне с поставяне на костите в долиум. В погребението са открити глинени съдове, повечето от които са произведени в ателиета на гръцките колонии, стригила (за първи път), както и множество миниатюрни глинени предмети, характерни за тракийските култови обреди от това време (рис. 42). Това, както и другите известни от III–II в. пр.н.е. погребения от този район на Тракия, които съдържат редица импортирани от гръцките колонии предмети, ярко илюстрират силната елинизация на гетската култура през ранноелинистическата епоха.

През III в. пр.н.е. географският обхват на съдържащите латенски елементи обекти покрива почти цяла Тракия. Най-интересни проблеми поставя тракийският град Севтополис и могилните некрополи около него. Тъй като настоящата работа предшествува пълната публикация на резултатите от разкопките на Севтополис, не е възможно представянето на изчерпателен анализ на обкръжението, в което са намерени латенските материали. То ще бъде направено въз основа на достъпните за момента данни. Латенските материали са твърде разнородни: фибули, колани-верижки, мечове, съдове, срещат се и тракийски предмети със заимствувани латенски елементи, предимно фибули. Упадъкът на мощта на Севтополис е датиран в края на III в. пр.н.е. от ръководителя на проучванията Д. П. Димитров. Напоследък бе изказано мнение от К. Димитров, че упадъкът на живота в Севтополис е станал около 50 години по-рано, т.е. между 270–260 г. пр.н.е.

Откритите на територията на града материали не предоставят възможности за етническа интерпретация. Сред тях са открити много фибули, от които 28 са латенски типове или имат заимствувани келтски елементи (обр. 39). Те много добре представят тенденциите в развитието на тракийските фибули от втората половина на IV в. пр.н.е. и през III в. пр.н.е. Успоредно откриваните с тях тракийски тип фибули позволяват да се допусне, че почти всички фибули от Севтополис са произведени от местните майстори. За внесени от келтските територии могат да се считат само характерните латенски форми. Другите открити в града предмети, които произхождат от латенския културен кръг, са намерени разпръснати из целия град заедно с тракийски находки и представляват незначителен брой. Поради това не е задължително те да се свържат с присъствието на чужди етнически елементи сред населението на града.

Много по-лесно е да се определи етническата принадлежност на предметите от гробовете. Присъствието на латенски влияния се чувствува на няколко обекта от околностите на Севтополис, сред които на първо място трябва да се спомене известната Казанлъшка гробница.

На двата фриза, разположени върху горната част на свода на гробницата, е разгърната многофигурална батална сцена (обр. 32). В нея са представени конници, както и шест пехотинци, въоръжени с продълговат овален щит, подсилен в два случая без съмнение от надлъжно ребро. Тези щитове били донесени на Балканския полуостров от келтите и единствено те ги употребявали. В по-късните векове този тип бил възприет от много други народи. Останалото въоръжение на войниците е или тракийско (криви бойни мечове-махайри), или елинистическо (шлемовете), но същото е характерно и за Тракия. Съотношението на конници и пехотинци в изображението, както и отсъствието на различия във въоръжението на отделни групи воини, позволява да се твърди, че изобразените воини са тракийски, които вече в началото на III в. пр.н.е. са възприели щита от новодошлите гали.

С интересуващия ни проблем за развитието на тракийския тип фибули и присъствието в Тракия на латенски типове е свързана могила № 2 от некропола, разположен в непосредствена близост с античния град. Първичната куполна гробница в могилата е била разрушена още в античността. Част от тухлите били използувани при построяването на гробници № 2 и № 3, вторични спрямо могилния насип (рис. 43). В гробница № 2 са открити две златни фибули с латенски произход, две сребърни фибули тракийски тип, огърлица от златни мъниста и тънка златна пластинка-медалион. В тази гробница е било погребано тялото на млада жена. В другата — на млад мъж. Край него били положени желязно копие, желязна стригила, монети от Севт III и Александър Велики, тракийски и гръцки глинени съдове, златна обица (обр. 33). Погребалният ритуал, гробните конструкции и дарове разкриват сложните процеси на взаимодействие между тракийската и гръцката култура, между които се преплитат и латенските влияния. Въпреки силната елинизация на погребалния ритуал и дарове етническата тракийска принадлежност на погребаните не подлежи на съмнение.

Действително налице е разрушена куполна гробница, което засвидетелствува едно несрещано до този момент в Тракия отношение към старите гробници и паметта на умрелите. Това може би трябва да се постави във връзка с настъпващите промени през тази епоха и по-точно в отношението към задгробния живот, за които вече бе споменато. Извършването на вторични погребения в тракийската могила, както и наличието на редица плоски погребения чрез трупоизгаряне от III в. пр.н.е. около могили № 1 и 2, съдържащи тракийски или с латенски заемки фибули, свидетелствуват за поддържането на тракийската погребална традиция. Очевидно гробниците принадлежат на представители на тракийската аристокрация.

Съвсем различни проблеми поставят материалите, открити в куполната гробница в могилата Малтепе до с. Мезек (окр. Хасковски). В тази гробница са намерени бронзови обкови и украси от бойна колесница, типични за латенската култура (обр. 34). Обстоятелствата на разкриването на гробницата, а оттам и невъзможността научно да се установи броят на фазите на употреба на гробницата са непосредствена причина за съществуването на спор между специалистите относно етническата принадлежност на тези, които са я използували през III в. пр.н.е. Направените разкопки след откриването на могилата от местното население и ограбването ѝ вече не могли да изяснят някои съществени проблеми, като например фазите на използуване на гробницата, датата на полагането на втория ѝ под и т.н. Двете фази, разграничени от Б. Филов въз основа на събраната от местното население информация и извършените от него сондажи, остават при тези обстоятелства единственото възможно разрешение на въпроса. Откриването на келтски метални части от бойна колесница сред материали, характерни за елинистическата и тракийската култура, поставя въпроса, дали тук не е бил погребан представител на келтската аристокрация от царството със столица Тиле. От по-ранните келтски експанзии са известни случаи, когато келтите използуват гробници, построени по-рано и принадлежащи на покореното или изтласкано от тях местно население. При завладяването на Северна Италия и по-точно земите на юг от р. По и на север и изток от Апенините, които влизали в обхвата на етруската федерация, келтите се заселили тук и развивали култура под силното влияние на местната култура. То се чувствува особено силно в керамичното производство и в металургията. Има случаи, когато келтите използуват и оставените от местното население жилища, както и по-стари гробници като тази в Каноса. Но в такива погребения освен предмети с местен произход се откриват и много материали, характерни за келтската култура (мечове, метални колани, фибули, торкви и т.н.). Въпреки че била ограбена още в античността, куполната гробница при Мезек даде редица археологически материали, сред които освен споменатите апликации няма други с латенски произход.

Металните апликации към колесницата показват, че тя е била сложена като гробен дар. През времето, от което произхожда и колесницата — първата половина на III в. пр.н.е., а и по-късно, в европейска Келтика вече не съществува обичаят да се поставят колесници като гробни дарове. Изключение прави само Североизточна Франция, където той се запазва и през III в. пр.н.е.

Всичко това позволява да се предположи, че гробницата при Мезек и през III в. пр.н.е. е била използувана вторично от траките подобно на други случаи (вж. Севтополис). Келтската колесница е била сложена като гробен дар на тракийския аристократ. Може би тя е била военен трофей или подарък от владетеля на келтите от Тиле, които живеели недалеч оттам.

В югозападните тракийски области (т.е. в Западните Родопи и по течението на реките Струма и Места) единствените материали, свързани с латенската култура, са няколко тракийски тип фибули с келтски заемки във формата, които са открити в тракийски могили, съдържащи гробове от III–II в. пр.н.е. (Кочан, Западни Родопи) (рис. 41) или в плоски гробове (Абланица, Разлог — окр. Благоевградски).

Материали, свързани с латенската култура, са известни и от некрополите на гръцките градове по Западното Черноморие. В Месамбрия са открити фибули с тракийска конструкция и билатерална келтска спирала (рис. 41), а в колониите северно от Стара планина — Калатис, Томи — и други предмети с латенски произход (рис. 44).

През следващия период II–I в. пр.н.е. се извършват промени в погребалния обред, които довеждат до намаляване на гробните находки изобщо. От друга страна, нараства вносът на латенски изделия, както и производството на латенски типове в Тракия. Тези процеси значително намаляват възможността да се определи със същата вероятност, както за по-ранните векове, етническата принадлежност на паметниците.

През II в. пр.н.е. в Северозападна Тракия се появяват нов тип погребения, които представляват особен интерес. Поради недостатъчните изследвания те не са известни в детайли. Повечето са случайни находки. Мъртвите са били изгаряни и погребвани в глинени съдове, поставени в урна или направо в яма. Край тях били поставяни гробни дарове, състоящи се главно от въоръжение и конско снаряжение, а по-рядко от украшения, глинени съдове и т.н. Най-типичният състав на гробния инвентар включва железен меч в ножница, крив боен нож (също често в ножница), един или два върха на копия, юзда, по-рядко — метални части от щит, а още по-рядко — шпори, т.е. дарове, полагани в мъжки гробове (обр. 35). От същата територия женски погребения не са известни, което предполага, че жените може би са били погребвани или в други некрополи, или по обреди, които не оставят следи в земята и не са уловими по археологически път.

Споменатите погребения от нов тип се срещат западно от р. Тимок и източно от р. Янтра, а в единични случаи и пò на изток. Южната граница е Стара планина, като се включва и Софийската котловина (карта VIII). Най-голяма е концентрацията на този тип погребения между р. Огоста и р. Искър, но това може да е следствие от интензитета на проучванията на тази територия (Врачански окръг) и да няма обективен характер.

Тези погребения, представляващи едно ново явление в тракийската култура, отдавна привличат вниманието на изследователите, за чиито различни мнения относно етническото определяне на тези погребения беше споменато в увода. В развитието на тракийската култура до това време не са известни погребения с толкова много въоръжение, което сега е представено с някои основни и характерни за латенската култура типове. Погребалният ритуал и редица други предмети са типично тракийски (съдове, конско снаряжение и др.). За съжаление освен погребенията от това време не познаваме други археологически обекти, които да допълнят представите за културата в тази част на Тракия. Разкопките на няколко селища, и то в пещери, не дават ясна представа поради трудноразграничимите културни пластове от това време. Крепости от този период въобще не са проучвани. Белите петна в изворовата база естествено ограничават възможностите за етническа интерпретация. Много елементи в разгледаните погребения са в подкрепа на една теза за тракийската им принадлежност. Това са погребалният ритуал, откритите глинени съдове, някои метални предмети, честите символи на коня (т.е. преобладаване на конницата), запазената традиция на некрополите от по-ранно време, еднаквият вид на тези и по-ранните могили. Но за възможността тези погребения да принадлежат на келтите говори присъствието на типично латенски видове оръжия, независимо че те са разпространени в това време из цяла Тракия, както и богатият състав на гробните дарове в обикновени погребения, което не е характерно за тракийската култура.

Действително археологическите данни за келтската етническа принадлежност на погребенията не са многобройни, те имат подкрепата на извори от друг характер: писмени и топонимични, които бяха представени в предходната глава във връзка с въпроса за отношенията между трибали и малоскордиски. Разрешаването на този въпрос на сегашния етап на археологическите проучвания е много трудно. Приемането на хипотезата, че това са погребения на келто-трибалския или келто-мизийския народ би било в синхрон със сведенията на Страбон и би дало археологическо покритие на присъствуващите в този район келтски топоними. Слабите ѝ страни са съществуването на погребения от този тип, макар и единични, на територията на гетите, което води след себе си предположението за присъствие на разпръснати келто-трибалски или келто-мизийски групи и на гетска територия.

Още един въпрос се появява във връзка с проучванията на този тип погребения, открити също и в Олтения. Там те се появяват в първата половина на I в. пр.н.е., т.е. по-късно, отколкото при трибалите. Може би тяхното появяване е резултат от преселването на скордиски, трибали или смесения келто-трибалски народ след сломяването на мощта на скордиските през 80-те години на I в. пр.н.е. от Корнелий Сципион. За съжаление от самата територия на скордиските от това време почти не са известни погребения, а няколко открити приличат много по своя инвентар на тези от Северозападна Тракия. Разликата е само в отсъствието на конско снаряжение и на погребалния ритуал.

Изложеното дотук позволява да проследим колко сложен и труден за решение е проблемът за етническата принадлежност на тези погребения. Все пак кой е погребван в тях? При етническата характеристика на археологически комплекси срещаме винаги трудности — трябва да се подчертае и голямата фрагментарност на нашите знания за културата в Северозападна Тракия. Безусловно най-важният критерий в етническата интерпретация е погребалният ритуал. Тук той е тракийски и ясно виждаме последователността в употребата на по-стари могилни некрополи и даже на отделни могили. А промяната в обичая да се слага пълно въоръжение в гробовете е незначителна в сравнение с предишния критерий. Траките по-рано също са давали въоръжение на умрелите, но не пълното, а най-често върхове за копия. Пълни въоръжения срещаме единствено в богатите погребения. Въз основа на казаното смятаме, че с по-голяма точност може да се приеме тракийската принадлежност на тези погребения.

Не трябва да забравяме, че на тази територия също са живеели келти, за което свидетелствуват редица езикови остатъци и исторически извори. Дали те са оформяли келто-тракийския народ заедно с трибалите, засега още не може категорично да се говори.

Тясно свързан с етническата интерпретация на погребенията от Северозападна Тракия е проблемът за произхода на сердите.

В Софийската котловина, където са локализирани сердите, погребенията са от разгледания по-горе тип. В писмените извори сердите се споменават сравнително късно. Единственото сведение за тях дава Дион Касий във връзка с похода на Крас през този район през 29–28 г. пр.н.е. От контекста може да се разбере, че Касий причислява сердите към тракийските племена.

Сред съвременните автори едни (Г. Кацаров, Б. Геров, З. Вожняк) приемат сердите за келтско племе, останало тук след голямото нашествие на Балканите. В подкрепа на своята хипотеза те привеждат несигурни данни за съществуването на името серди или подобни на него в келтските земи, както и келтския произход на някои топоними от Софийско. Втора група учени се изказва в полза на тракийския произход на сердите (Р. Вулпе, Ал. Фол). Д. Дечев в своя речник на тракийските езикови останки определя споменатите топоними от Софийско като тракийски, като добре аргументира своето мнение. Привържениците на двете теории като свой аргумент привеждат и археологическите материали от това време от Софийската котловина. Това са находки от същия тип погребения, каквито са известни от трибалските земи и които по-горе бяха определени като тракийски. В полза на тази интерпретация тук е и фактът, че в селата Горна Малина и Байлово са открити могилни некрополи, съществуващи през цялото I хил. пр.н.е. Освен един тънък предримски пласт, открит по време на разкопките в Сердика, и тук не са проучвани селища, но и при тези обстоятелства хипотезата за келтската принадлежност на сердите може да се определи като недостатъчно аргументирана, основана на редица несигурни, а в някои случаи и неверни данни. Не бива да се забравя, че сердите обитавали близки до скордиските земи и сигурно са се намирали под силното културно влияние на келтите, а може би и в някаква форма на политическа зависимост от тях.

При обстоятелството, че на територията на разпространение на разгледания тип погребения не са проучени никакви селища, от особен интерес са резултатите от проучванията на тракийското селище на хълма Царевец. Разположено в източните части на тази територия, то разкрива съществени моменти от културното развитие в тази част на Тракия през III–II в. пр.н.е. Разкритото под развалините на средновековната българска столица тракийско селище е съществувало през цялото I хил. пр.н.е. (рис. 45). Интензивният живот върху хълма в следващите хилядолетия и особено през средновековието почти изцяло го е унищожил. Само малки участъци от него не са разрушени от по-късните постройки, изкопи и т.н., но тъй като и резултатите от тяхното проучване все още не са публикувани, трудно е да се съди за големината, планировката, характера и етапите на развитието му. Резултатите от разкопките на българския археолог Л. Квинто, разкрили по-голямата част от интересуващите ни находки, са много важни за проучването на историята на селището. Открити са няколко фибули от III–II в. пр.н.е., стъклени гривни и други предмети от типове, характерни за латенската култура. Те произхождат от два, разположени непосредствено един над друг жилищни хоризонта, от периода IV–II в. пр.н.е. Намиращите се в тях жилища и огнища са типични за тракийската култура, а също керамиката и други материали. Невъзможно е да се определи какво е отношението между тези жилища и по-ранните етапи от развитието на селището, тъй като в близост не е открит по-ранен обект.

Присъствието на латенски материали в един безспорно тракийски контекст позволява още веднъж да се подчертае, че латенските елементи не бива да се свързват с присъствието на келти на Царевец. Те са само още едно доказателство за насоките и силата на латенското влияние върху тракийската култура през IV–I в. пр.н.е. в този район.

По долините на реките Марица и Тунджа през III в. пр.н.е. се появява вече споменатият по-горе тип могили с централна клада и погребения около каменния кръг, който я заобикаля. В гробовете освен керамика и други характерни за тракийската култура предмети се откриват и фибули (с. Дуванли, окр. Пловдивски), мечове, щитове (с. Тъжа, окр. Старозагорски) и други предмети от латенски тип (рис. 46). Последните са резултат на разпространението на влиянието на келтската култура в Тракия, на употребата на аналогични със Северозападна Тракия въоръжение и тактика. Описаният ритуал се запазва тук до II в. от н.е. и свидетелствува за дълбоките корени на тракийската култура и нейната жизненост напред във времето.

В Родопската област и по долината на р. Места продължава погребването в могилни или плоски цистови гробове чрез трупополагане, в които се откриват главно фибули с латенски заемки в конструкцията.

Откритите фибули от същия тип между материалите от тракийските светилища (с. Лиляче, Айтоските минерални бани) (рис. 41) още веднъж потвърждават масовата им употреба от траките.

Латенски изделия са открити и в елинистическите некрополи на гръцките колонии по западнопонтийския бряг (Томи, Калатис). Въпреки елинистическия характер на даровете присъствието на някои метални предмети позволява да се допусне, че е възможно погребаните да са били и келти.

След завладяването от Рим културата на тракийските племена не се променя. Заедно с тракийските продължават да се откриват и предмети, свързани с латенските традиции. Могилите съдържат клада и по няколко погребения (с. Меричлери, окр. Хасковски).

През I в. от н.е. отново в Тракия се появяват богати погребения, които се запазват и през II в. Често край могилата се намират колесници. В погребенията от I в. от н.е., открити по долините на реките Марица и Тунджа, както и в Родопската област, въоръжението е все още произвеждано под влиянието на латенските типове. Материалите от тракийските погребения преди и след завладяването на Тракия от Рим свидетелствуват, че възприетите от латенската култура видове въоръжение били така популярни сред траките, че те продължили употребата им по-дълго от самите келти.

Изучаването на следите от келтската култура или от нейното влияние в Тракия през римската епоха в Мизия и Тракия е особено трудно поради протичащите в границите на Римската империя качествено нови и различни по същността си процеси. Така например от този период са известни оброчни плочи с изображение на келтски божества, техни вотивни фигурки, както и посветителни надписи (обр. 36). Причина за тяхното присъствие могат да бъдат в еднаква степен както проникналите в предримската епоха келтски етнически елементи, така и келтските воини от римската армия. Най-често в такива случаи е трудно да се предпочете алтернатива. Откритите например в Томи и Калатис релефи от римската епоха, украсени с характерни за келтското изкуство орнаменти, може би трябва да се свържат с традицията, съхранена от потомците на живеещите тук още от елинистическата епоха келти. Много погребения от III–I в. пр.н.е., открити в некрополите на тези колонии с латенски предмети, могат да се свържат с тях с доста голяма увереност.

По-други проблеми поставят няколко интересни археологически обекта от Тракия — един гроб в околностите на Казанлък, погребенията при с. Кълново — окр. Шуменски, и Панагюрски колонии — окр. Пазарджишки, както и все още непубликуваните материали от гр. Дългопол, окр. Варненски.

В Казанлък е открит случайно, на дълбочина 1,40 м гроб, съдържащ железен меч латенски тип и елинистически шлем, датиран към втората половина на III или началото на II в. пр.н.е. (обр. 37). По-точни наблюдения при откриването на гроба няма, но и при тези обстоятелства той се характеризира с редица латенски черти. Голямата дълбочина, на която е вкопано погребението, не е характерна за тракийските погребения. Типично келтски е мечът, който при поставянето в гроба е бил ритуално прегънат по келтска традиция. Макар и не с пълна сигурност поради липсата на точни археологически наблюдения при откриването му може да се твърди, че с нетипичния си за Тракия обред и инвентар свързването на гроба с келтите е много възможно.

В с. Кълново, Шуменски окръг, напоследък са открити няколко погребения. Те са в могили с малки размери, под които са открити шахти и ниша, идентични на тази, открита в Браничево (вж. по-горе). В тях са открити тракийски елинистически и латенски предмети. С подробна информация не разполагаме, тъй като те все още не са публикувани, но едно от тях буди особен интерес. В него е открито богато въоръжение латенски тип (меч, боен нож, щит, ризница и др.), както и келтска по форма паница. Останалият погребален инвентар се състои от тракийски метални предмети (юзда и др.) и глинени съдове. Значителна част в погребалния инвентар заемат и импортираните елинистически глинени съдове. В това погребение са открити кости от дива свиня, сложени като дар за умрелия. Обичаят у келтските племена да се слагат части от това свещено животно за храна в отвъдния свят вече бе описан по-напред. Погребението е датирано въз основа на амфорни печати и други предмети в началото на II в. пр.н.е. Въпреки типичния за гетите погребален ритуал и големия процент местна керамика при това погребение може да бъде поставен въпросът за етническата принадлежност на умрелия.

Долината на р. Камчия е слабо проучена в археологическо отношение. Известни са няколко обекта от времето между IV–I в. пр.н.е. На един от тях са открити глинени съдове, вероятно с келтски произход, и латенски фибули от края на II в. пр.н.е. (гр. Дългопол — материалите са непубликувани), както и един случайно открит и произхождащ вероятно от антично селище (с. Методиево, окр. Шуменски) фрагмент от стъклена гривна. От този район произхождат и фибулите със заимствувани латенски елементи, открити в тракийски погребения от края на IV в. пр.н.е. (Ивански, Маломир).

Концентрацията на материали с латенски произход или материали с латенски заемки по долината на р. Камчия поставя въпроса за тяхното появяване.

Разглеждайки историческите данни за присъствието на келтски елементи на територията на гетския племенен съюз, по-горе бе посочено, че през III в. пр.н.е. там би трябвало да се допусне и присъствието на бастарни. Но в същност земите, заети от тях, би трябвало да се намират на север от делтата на Дунава. По-вероятно остава тогава решението, че тези следи може да са били оставени от живеещите някъде в околностите на Източна Стара планина корали, които Ш. Гийонварк причислява към келтските племена. Може да се отиде и по-далеч в тези разсъждения и да се допусне, че откритите латенски материали в долината на р. Камчия са следи от поселищния живот на това племе. Поради това може да се допусне възможността погребението от Кълново да принадлежи на представител на келтската аристокрация от племето на коралите.

Могилният некропол в Панагюрските колонии не само обогати представите за културата в Тракия през II–I в. пр.н.е., но и откри нови страници от нейната история. Откритите и разкопани 30 могили са групирани в пет некропола, имат височина от 0,30 до 2 м и диаметър от 5 до 14 м. Натрупани са от камъни и пръст. При някои от тях периферията е ограничена с пръстен от набити камъни, при други той огражда огнището или самото погребение. Всички погребения са чрез трупоизгаряне, извършено в гроба, и принадлежат както на мъже, така и на жени. Погребалният ритуал, както и гробните дарове — двуостри и едноостри железни мечове, копия, криви железни ножове, части от конско снаряжение, железни и бронзови фибули, железни колани, гривни, бронзови пластинки от ризница, цели и фрагментирани глинени съдове — не се отличават значително от погребенията и техния инвентар от Северозападна Тракия, нито от Централна (т.е. долините на реките Тунджа и Марица). Поради това причисляването на всички тези погребения към групата на Падия — Панагюрски колонии от З. Вожняк, може да има основание в най-общи линии.

Общите прилики, произтичащи от главните тенденции в промените на тракийския погребален ритуал през III–II в. пр.н.е., не са достатъчни, за да бъдат включени в една културна група погребения от Северозападна Тракия и от Панагюрските колонии.

Сравнително добре проученият погребален ритуал от некропола при Панагюрските колонии проявява редица стари тракийски традиции, като например каменните кръгове, преобладаването на погребения без урни и др., както и елементи, характерни за погребенията от долините на реките Марица и Тунджа от II в. пр.н.е. — II в. от н.е. — малката големина на могилите, небогатия гробен инвентар, честото погребване върху кладата и т.н. Само някои от елементите се срещат и в Северозападна Тракия, което позволява да се твърди, че Панагюрските колонии повече се приближават до тези от Дуванли, Житница, Богомилово, Тъжа (т.е. от долините на реките Марица и Тунджа), отколкото до тези на сердите или трибалите. Най-голямата прилика засяга гробните дарове и по-точно значителния процент на латенски предмети между тях, но в техния състав има основна разлика. В Северозападна Тракия най-често е положено почти пълното въоръжение — меч, боен нож, щит, юзда, докато в Панагюрски колонии рядко се срещат в едно погребение дори два вида въоръжение — най-често връх от копие и боен нож (рис. 47). Мечове, и то от различен тип, са намерени само в три могили — единият, от най-богатото погребение, е латенски тип, вторият е от тип, разпространен в Югозападните тракийски области и характерен за тракийската култура, а третият е двуостър, силно фрагментиран и вероятно също от латенски тип (обр. 38). Рядко се срещат мечове и в могилите в долините на Марица и Тунджа. И тук погребенията съдържат обикновено бойни ножове или копия. Погребенията, съдържащи единствено глинени съдове и една или две фибули, гривни и други украшения, са около 30 % от всички в Панагюрските колонии и са известни също и от Дуванли, Житница и др. Те принадлежат на жени, докато в Северозападна Тракия такива не са известни.

Става ясно, че могилите от Панагюрски колонии нямат общ културен корен с тези от Северозападна Тракия и еднаквите прояви са резултат на общи културни тенденции. Те оформят една културна група с аналогичните паметници от долините на Марица и Тунджа. Защо тогава бе необходимо да се обърне толкова внимание на тези материали? Първо — защото З. Вожняк ги причислява към погребенията от Северозападна Тракия. Второ — защото в пет от гробовете са открити железни колани с железни токи, каквито са характерни за германската култура на Централна Европа (обр. 40). Най-близкото до Тракия плътно разпространение на този тип колани е в долината на р. Серет. Отделни екземпляри са известни и от Тракия (Стара Загора, Комарево) и Олтения (Румъния). Присъствието им може да се свърже с влиянието или пребиваването на германски племена в близост до Тракия или дори в самата Тракия през II–I в. пр.н.е. Популярността на коланите между населението, насипало могилите в Панагюрски колонии, събужда съмнението за пребиваването тук на смесена етническа група, в която влизат и германите. При преобладаването на данни за тракийския характер на погребенията тази възможност е минимална, но точен отговор биха дали бъдещите проучвания и обогатяването на археологическата изворова база за този период.

Третата група, върху която ще бъде спряно вниманието, е съставена от паметници, неправилно определени като келтски в литературата. Особено сериозен въпрос за изследователите на латенската култура в Тракия представляват разкопаните от Т. Герасимов две селища на терасата на р. Тополница, недалеч от с. Мухово (Софийски окръг). Материалите от тези селища са известни още от 1936 г. и сред тях са каменните култови фигурки, които са приписани от Герасимов на келтите. В резултат на по-късните изследвания тук са открити жилищни и култови постройки, голямо количество метални, глинени и каменни предмети (нови култови фигурки, фрагмент от каменна статуя) и др. Основен критерий на Т. Герасимов при определянето на етническата принадлежност на обитателите на селището са намерените култови фигурки. Същия критерий той прилага и при определянето на населението около Разлог. Вторият аргумент при келтската интерпретация са разкопаните основи за кръгла сграда, вероятно с култово предназначение. Авторът привежда аналогии на постройки от този тип от некрополите в Босна и Херцеговина. Тези некрополи обаче не принадлежат на келтските племена, както той смята, а на илирийските, които по това време се намират под тяхно влияние, но предимно в сферата на материалната култура. Откритата сграда е разположена недалеч от жилищата. Герасимов е разкрил основите на 6 колони, очертаващи овал с размери 2,5 х 3,5 м. В средата му имало централна колона (рис. 48). Подобна сграда, но с по-големи размери и със сигурност датираща от римско време, произхожда от Северозападна Тракия. Други аргументи за етническото определяне Герасимов не привежда. При керамичния материал той разграничава две хронологически фази. Първата — от елинистическата епоха, съдържаща много малко форми, които принадлежат на разпространени такива и през римската епоха. Втората хронологическа фаза се датира в римската епоха и се характеризира с богатство на форми, типични за това време. За останалите материали и постройки авторът не разграничава хронологически фази, а за културните пластове почти не дава информация.

Като се има пред вид съществуващата в даден район монетна циркулация, откритите на територията на едно селище монети могат да се считат за най-сигурен критерий при уточняването на неговата хронология. В тракийските земи със сигурност тя съществува от IV в. пр.н.е. При тези обстоятелства откритите в с. Мухово само римски монети от началото на III до края на IV в. от н.е. ясно показват необходимостта да се ревизира датировката на селището, което е от определения от монетите период. То предоставя изключително интересен материал за духовната култура не на келтските, а на тракийските племена от този период. Редица други тракийски селища въз основа на критериите на Герасимов (наличие на глинени и каменни фигурки, които той приема за келтски) бяха определени от него като келтски (Разлог, с. Яна — Софийски окръг).

Прегледът на културната среда, в която се откриват латенските материали в Тракия, показва, че в повечето случаи те са част от чисто тракийски комплекси. Този факт свидетелствува за силното въздействие на келтите и тяхната култура върху траките. Много по-малко са случаите, когато зад тях се крие и действително етническо присъствие на гали в тракийските земи.

Пълната реконструкция на културните взаимодействия между траки и келти изисква характеристика на отделните предмети, появили се в Тракия като последица от тези взаимоотношения. Най-често те са свързани с украшенията или въоръжението и по-рядко с други страни от живота. Всички материали могат да се групират в две групи според културния им произход: към първата група се отнасят характерните за латенската култура предмети, които са били внесени в Тракия, т.е. — импортите, а към втората — характерни за тракийската култура предмети със заимствувани латенски елементи. Отделна и различна по характер група оформят неправилно определените като латенски от ахреолозите предмети, типични за тракийската култура.

Фибули. Най-ранните латенски фибули се появяват в комплекси от последните десетилетия на IV в. пр.н.е. (Свещари) и се срещат до момента, в който през I в. от н.е. се появяват произведения на провинциалните римски ателиета (рис. 41). Характерните за латенската култура фибули са значително по-малобройни от тракийските екземпляри със заимствувани латенски елементи. Според централноевропейската хронология най-ранните в Тракия са фибули от ЛТ Б₂ (Царевец, Севтополис) (рис. 41), а най-късните — фибулите от ЛТ Д (Паволче, Томи) (рис. 41). Най-много фибули от латенските ателиета са внасяни през ЛТ Ц, когато те се срещат из цяла Тракия, но най-много в Северна. През ЛТ Ц₂ те са значително повече, отколкото през следващия период — ЛТ Д. Рязкото спадане вероятно се дължи на намаляването на политическата и военната мощ на келтите в Източна Келтика и по-специално на скордиските в резултат от борбите им с римляните.

Тракийските фибули със заимствувани латенски елементи се появяват почти едновременно с импортите (с. Браничево). През втората половина на IV в. пр.н.е. тракийският тип фибули преживява голям разцвет както по отношение на формата, така и по украса. Към края същия век той се обогатява и чрез някои латенски елементи. Най-популярна става билатералната спирала, която е значително по-функционална от употребяваната от траките едностранна. Вторият елемент е орнаментален — нефункционална спирала, която украсява крачето на фибулата. И двата елемента се срещат из цяла Тракия, включително и из нейните планински югозападни райони (Родопите), което свидетелствува за тяхната популярност. Фибулите с латенски заемки са често употребявани заедно с чисто тракийски по форма типове (Севтополис) (обр. 39) или с латенски типове (с. Долно Сахране, окр. Старозагорски) (обр. 41).

От III в. пр.н.е. се появява нов тип фибула с плосък лък, украсен с полусферична апликация и билатерална спирала (с. Гълъбово, окр. Пловдивски, Разлог, Долно Сахране) (рис. 41). Фибулите освен тракийски (плосък лък и обща форма) и латенски (билатерална спирала) елементи включват и някои влияния от елинистическия свят. В Месамбрия са открити златни и сребърни аграфи, които били прикрепвани към облеклото от билатерални спирални фибули с плосък лък (втората половина на III в. пр.н.е.) (обр. 42). Такива аграфи с различна форма и друг тип закопчаване са в употреба в гръцкия свят още от V в. пр.н.е. (Одесос, днешна Варна), но масово се разпространяват през елинистическата епоха. Може да се приеме, че идеята за покриване на тракийския тип фибула с полусферична апликация е възприета под влиянието на аграфите от елинистическия свят.

При останалите видове украшения не може да се проследи така продължително и плодотворно въздействието на латенската култура. Тук преобладаващи са тракийските форми, а латенските импорти се появяват рядко. Същото е и при заимствуването на латенски елементи.

Торкви. Една златна торква, случайно открита при с. Горни Цибър (окр. Михайловградски), е украсена с растителен орнамент, а краищата ѝ — с големи сплеснати топки (обр. 43). Изделия от този тип са разпространени на цялата територия на латенската култура, а най-голяма е концентрацията им в земите над р. Рейн и днешна Франция и Швейцария. Те са украсени с характерни за стил Валдалгесхайм мотиви и са датирани от средата на IV в. пр.н.е. до началото на III в. пр.н.е., към което време и тази торква трябва да се датира. Вероятно тя е следа от политическите контакти, които владетелите на новодошлите в северните дялове на Балканите галати установили с местната тракийска, т.е. трибалска аристокрация.

Общоприето е мнението, че в Тракия са употребявани още един тип торкви с латенски произход. Те са гладки и кухи, затварят се чрез вдлъбнатина от едната страна и издатък от другата, а в отделните случаи имат и нит (рис. 49). В латенската историография този начин на затваряне се нарича Щекфершлус. В латенската култура те изчезват още през ЛТ Б₁, т.е. преди появата на келти на Балканския полуостров, но въпреки това се приема, че може би те са се запазили у келтите по-дълго, за да бъдат възприети и от траките. В Тракия такива торкви са известни от Севтополис, с. Комарево (окр. Врачански), Панагюрски колонии, Малкото кале до с. Равадиново (окр. Бургаски), с. Вискяр (окр. Пернишки). Този начин на затваряне на гладки и кухи бронзови кръгове в Тракия е известен и много по-рано (например в открития кръг за свързването на конска сбруя от средата на IV в. пр.н.е. от с. Калояново (окр. Сливенски) (обр. 44). Тези т.нар. „торкви“, чиито размери са сходни на тези на кръга, са употребявани със същата цел, т.е. като част от конска сбруя, и в Тракия са известни преди пристигането на келтите.

Гривни. Досега са известни само три екземпляра (с. Алтимир, окр. Врачански, Панагюрски колонии, Севтополис), типични за латенската култура гривни (обр. 45). И трите гривни са от типове, срещани масово в латенската култура през ЛТ Б, и по-рядко през ЛТ Б₂. В много редки случаи те се срещат и в централноевропейски комплекси от първата фаза на среднолатенския период. Двата екземпляра от Тракия произхождат от трудно определими хронологически комплекси, поради което не е възможно по-точно да се определи и тяхната датировка в Тракия.

Последните открития на Царевец представиха нови аспекти на латенското влияние в Тракия. Над десет фрагмента от стъклени гривни бяха открити в двете жилищни нива от III–II в. пр.н.е. на Царевец. Тези гривни се появяват в латенската култура през ЛТ Ц₁ и преживяват най-голямо развитие през ЛТ Ц₂ и ЛТ Д. Известни са няколко типа, но най-популярни са гривните от синьо стъкло с пластични ребра, често украсени с инкрустация от бяла паста (обр. 6). Засега гривни от този тип са открити и на други места, но само северно от Стара планина (с. Садовец, окр. Плевенски), Царевец (Велико Търново), Методиево, значително количество на левия бряг на Дунава. Те имат някои различия от чисто латенските типове в начина на украсяване и оформяне, което позволява да бъдат обособени в отделен тип. Този факт предполага, че те са били произвеждани в тази част на Тракия след заемането на първообрази от латенската култура.

Колани-верижки. Използуваните от траките колани са предимно от кожа с метални апликации или са комбинация от двата материала. До III в. пр.н.е. в тракийската култура не се срещат колани, направени изцяло от метал. Характерните за латенската култура метални колани се появяват тук (Севтополис) най-рано в III в. пр.н.е., а през II в. пр.н.е. са известни и от други обекти — Комарево, Панагюрски колонии, с. Стубел (окр. Михайловградски), Стара Загора, Кълново (обр. 46). Направени са от отделни звена с форма на осморка и са характерни за късните фази на латенската култура, т.е. за ЛТ Ц и ЛТ Д. Някои от тях завършват с токи, по форма характерни за германската култура през късножелязната епоха. Токите от този тип са чужди на келтите. Най-близката до Тракия култура, в която се употребявали продълговати токи, е културата Поянещи-Лукашевка, която често се свързва с бастарните. Много вероятно е и в Тракия тези токи да са се разпространили като северно влияние, проникнало при контактите с бастарните или пък с някои германски племена.

Въоръжението. Латенското влияние се чувствува най-силно във въоръжението. Като следствие от това е обогатяването на състава на тракийското въоръжение с нови типове. Естествено при разглеждането на латенските влияния в тази сфера не бива да се забравя зависимостта на изводите от степента на знанията ни за погребалните ритуали от това време. След заника на богатите погребения в Тракия рядко се намират гробове, в които да е положен пълен комплект въоръжение. Най-често срещани са бойните ножове или върховете на копия. Появилият се през II в. пр.н.е. в Северозападна Тракия обичай за полагане на пълно въоръжение се среща само спорадично в останалите части на Тракия. Промените в погребалния обичай в Тракия през III–I в. пр.н.е., съпроводен от намаляване броя на откриваните от това време погребения, е причина за непълнотата на археологическата изворова база по този въпрос.

Мечове. Латенският меч е един от най-характерните атрибути на келтите и се разпространява по време на тяхната експанзия из цяла Европа. През III в. пр.н.е. проличава възприемането му и от други европейски народи. През II–I в. пр.н.е. той е основно нападателно оръжие на почти всички народи в Централна и Южна „варварска“ Европа.

Най-ранният меч, латенски тип, произхожда от некропола в с. Байлово (окр. Софийски) (ЛТ Б₂). Засега той е единствен и тъй като в същинската латенска култура тези типове все още се срещат и през ЛТ Ц₁, не е задължително находката от с. Байлово да се датира от първата половина на III в. пр.н.е., когато те са най-популярни (ЛТ Б₂), а може да се отнесе и към по-късна дата (обр. 47). Повече латенски мечове се срещат от прехода III–II в. пр.н.е. (с. Кълново, Казанлък) и по-късно. Те имат характерна за ЛТ Ц₁ форма. С разпространението на погребения с пълно въоръжение от II в. пр.н.е. в Тракия и най-вече в северозападните ѝ части разполагаме с обилна информация за употребяваните видове мечове. Те имат всички елементи, характерни за латенската култура, и се датират в един много кратък период. Най-старите са от ЛТ Ц₂, най-късните от късната фаза на ЛТ Д, т.е. от първата половина на II в. пр.н.е. до края на I в. пр.н.е. Латенският тип мечове продължава да бъде в употреба и след завладяването на Тракия от римляните. От римската епоха са известни над 20 гроба с такива мечове. В много от тях се запазват къснолатенските елементи (с. Меричлери, окр. Хасковски), Стара Загора, с. Белозем (окр. Пловдивски) и др., но в повечето случаи те са по-къси и по-тесни, често с дълга основа на дръжката. По-рядко се срещат мечове от типа на гладиусите, подобни на тези, употребявани от римската армия: язовир „Чаталка“ край Стара Загора, с. Крушево (окр. Пловдивски). Всички погребения са открити на юг от Стара планина, което може да се обясни с по-продължителното запазване на традициите в тази част на Тракия. Откритият меч (Стара Загора), върху чиято ножница има надпис „Севт от Пайагра го направи“, недвусмислено показва кои майстори са произвеждали тези мечове (обр. 48). Отсъствието на по-широки металографски анализи на латенските мечове от предримска Тракия не позволява да се заеме позиция по този въпрос за по-ранно време.

Един изобразен на надгробна плоча латенски тип меч от Адбера (Гърция) показва, че заедно с дългото присъствие на келтите в този район са били разпространени този тип мечове и сред местното тракийско население (обр. 49).

Бойни ножове. Едни от типичните тракийски оръжия през III–I в. пр.н.е. са кривите бойни ножове, развили се от местните махайри (обр. 50). Те нямат нищо общо с латенската култура. Само три екземпляра от Тракия — от с. Бяла черква (окр. Старозагорски) (рис. 12), Кълново и Дългопол — са импорти от келтските земи. Те имат леко извито острие, широко от задната част, а дръжката е масивна в основата и завършва с топка в края. Тези ножове се появяват в относително късен етап от развитието на латенската култура (ЛТ Ц₁) и може би те са резултат на влиянието на балканските традиции в келтското въоръжение. Формата им е много разнообразна и различна от тази на балканските ножове. Откритите в Тракия латенски ножове се датират към ЛТ Ц₁ (с. Кълново) и ЛТ Ц₂ (гр. Дългопол).

Върхове за копия. Употребяваните от траките върхове за копия са от най-различни типове, сред които има и направо импортирани или заимствувани по форма от скордиските на територията на с. Долец (б. Дере, окр. Търговищки) (обр. 54).

Щит и метални апликации към него. След меча щитът е вторият тип въоръжение, който със специфичната си форма символизира келтското присъствие. Латенският щит има продълговата, най-често овална форма. Направен е от дъски, укрепени в средата с централно ребро от по-дебела и широка няколко сантиметра дъска. На няколко места са разположени апликации от метал, за да го укрепят. Метална е и обковката на периферията на щита, и централното ребро, подсилващо централната част на умбото, металната дръжка, нитовете и другите апликации.

В Тракия най-старите латенски щитове са изобразени в дромоса на Казанлъшката гробница. След тази най-ранна следа няма данни за употребата на латенски щитове в Тракия чак до края на II в. пр.н.е. (т.е. присъствие на кръгли умба в погребения с въоръжение). Откритото напоследък умбо в гроба от Кълново от ЛТ Ц₁ от втората половина на III и първата половина на II в. пр.н.е., разрешава предположението, че липсата на метални части от щитове в гробовете от това време е резултат от особеностите на погребалния ритуал през III и първата половина на II в. пр.н.е. (т.е. рядко практикуваното полагане на пълно въоръжение, включително и щитове), както и на състоянието на проучванията. Изображенията в Казанлъшката гробница илюстрират ако не началото, то поне ранните моменти от разпространението на келтските щитове в Тракия, които се запазили в употреба без прекъсване до появата на нови чужди образци (римски, сарматски и др.), а дори и по-късно (умба от погребения от I–II в). В тракийските погребения преди всичко се срещат кръгли умба (рис. 50). Тази тяхна форма добре определя времето на появата на погребенията с пълно въоръжение в Тракия. В латенската култура кръглите умба се появяват в късната фаза на ЛТ Ц₂ и са единственото укрепване на централната част на щита през ЛТ Д. Характерен за келтските кръгли умба за разлика от германските е широкият бряг. Всички умба от Тракия имат такъв бряг и много често полукръгли изрязвания, както и украса на брега с релефни линии, характерни единствено за умбата на скордиските. Умбото от с. Търнава (окр. Врачански), което има тесен бряг и ниска калота, трябва да се отнесе към края на I в. пр.н.е. и вероятно е признак на северно влияние, подобно на това при токите (т.е. на културата на германските племена).

Единственото по-ранно умбо в земите на юг от долното течение на Дунава, открито при Кълново от т.нар. лентест тип, се датира към първата фаза на среднолатенския период (ЛТ Ц₁). Заедно с него е открита и метална дръжка, както и обковка на периферията на щита. Други метални части от щита се срещат и в по-късни погребения (например в с. Горна Малина, окр. Софийски).

Метални ризници. Въпросът за металните ризници все още не е добре проучен. Вече няколко открити в Тракия ризници, направени от метални плочки или от тел, дават основание да се предположи, че те илюстрират обратната посока на културно взаимодействие, т.е. тракийско влияние върху келтите. Най-старите ризници от този тип засега са известни от Североизточна Тракия (с. Янково, окр. Шуменски) и въпреки твърдението на Варон, че този тип бил измислен от келтите, трябва да се допусне, че е бил създаден именно в тази част на Тракия.

Юзди. Характерните за тракийската култура типове юзди се срещат както в Източна Келтика, така и пò на запад, т.е. в баваро-чешката група на латенската култура, което свидетелствува за въздействието на траките върху развитието на юздите в латенския свят. В същото време в Тракия са открити юзди, направени от халки, характерни между другото и за келтската култура (гр. Бяла Слатина, окр. Врачански, с. Дебрен, окр. Благоевградски, с. Маноле, окр. Пловдивски) (обр. 52). Поради универсалността на този тип е трудно да се каже дали те са следи от келтско влияние.

Шпори. У келтите шпорите се появяват през ЛТ Д. Откритите в Тракия се отнасят към същото време и са идентични с келтските.

Срещат се и в погребения от I в. от н.е. (обр. 53).

Апликации на бойни колесници. Металните апликации от бойна колесница от Мезек са единствените открити досега в Тракия с латенски произход. Това са два бронзови клина за оси, четири бронзови халки и вероятно свързан с колесницата предмет с халка (обр. 34). Всички части са украсени с мотиви, характерни за пластичния стил в келтското изкуство, съществувал в земите на чешко-баварската група в Западна и Източна Келтика от ЛТ Б₂/ЛТ Ц₁ до края на ЛТ Ц, т.е. от първата половина на III в. пр.н.е. до първата половина на II в. пр.н.е. Той се характеризира с деформации и карикатурни метаморфози на човешки и животински изображения. Това е свободен графично-пластичен стил с много растителни мотиви. Подобни апликации от с. Мезек са открити в Панония, Бавария, Галия и др.

Керамика. Малкото проучени в Тракия селища от IV–I в. пр.н.е. не позволяват да се разгледа подробно присъствието на латенската керамика в Тракия. Данните, с които разполагаме за момента, са от устна информация на някои изследователи, които още не са публикували материалите. В Севтополис са открити няколко фрагмента графитна керамика, както и един съд, доближаващ се по форма твърде много до латенските. По-точната им хронология при такава информация не може да се установи, но графитната керамика в латенската култура се появява в ЛТ Б₂ (IV–III в. пр.н.е.) и е в употреба до ЛТ Д (I в. пр.н.е.). Ако действително откритата в Севтополис керамика е такава, то естествено възниква въпросът за културната и етническата ѝ интерпретация, но върху това в момента може само да се разсъждава.

В погребението с латенско въоръжение в Кълново сред местната тракийска и импортирана елинистическа керамика е открита и правена на колело сива латенска паница. Подобни на нея фрагменти са известни и от Дългопол. Това са всичките археологически обекти на тракийската култура, на които са открити фрагменти или цели съдове от латенски произход. Трябва да очакваме в близко време техният брой да се увеличи.

Към последната група паметници, на която тук ще бъде обърнато внимание, са каменните и глинените култови фигурки, както и няколко единични паметника, които в научната литература се приписват на келтите.

„Келтски“ култови фигурки. В няколко последователни статии Т. Герасимов обърна внимание на един известен, но неинтерпретиран дотогава в литературата проблем. Става дума за зооморфните култови фигурки. След това в отговор се появиха мнения, критикуващи схващанията му, сред които най-сериозна бе критиката на Б. Хензел, а от българските учени — на Ат. Милчев (обр. 51).

Каква е хронологията на тези фигурки? И двамата най-сериозни техни изследователи в случая се опират на най-несигурните в археологическата работа методи, т.е. на стиловия анализ, както и датирането по аналогии. Най-сигурният метод естествено е определянето на датата чрез разглеждане на целия контекст, в който е открит паметникът. Макар и непоследователно и невинаги добросъвестно, Т. Герасимов прилага в някои случаи този метод. Обратно, Б. Хензел се увлича по стиловия анализ и достига до датирането на фигурката, открита в селище от римската епоха (Мухово) към ранножелязната.

Въпреки че от Тракия са известни около 100 фигурки, хронологическите им граници е трудно да се определят. Липсват достатъчно данни за средата, в която са намерени, често публикациите не са пълни, много от тях са случайни находки. Много от фигурките могат да се датират общо към времето на съществуване на съответния обект (Севтополис, Мухово, Кюстендил, вилата в кв. Подуяне в София). Най-добре засега е датирана каменната фигурка на кон от надгробна могила № 4 край с. Кочан (окр. Благоевградски). Тя е намерена в периферията заедно с фрагменти от есхара, множество фрагменти керамика и монети, които ясно датират този пласт от насипа към III–II в. пр.н.е. В общи линии култовите фигурки в Тракия могат да се датират от втората половина на IV в. пр.н.е. (Севтополис) до V в. от н.е. (крайната дата на Мухово). Датировката на последния обект бе вече разгледана по-горе, поради което тук само ще добавим, че остава открит въпросът с един фрагмент от блюдо с черен фирнис от т.нар. рибни блюда. Той е намерен в едно от помещенията в м. Дреновската лъка край с. Мухово. За съжаление в публикациите той е представен само с рисунка, а сред материалите от разкопките, набиращи се в Пазарджишкия окръжен исторически музей, не фигурира. Този единствен и непроверим аргумент за по-ранното датиране на едното от селищата при с. Мухово не е достатъчен, за да се приеме отнасянето на селището, а оттам и на фигурките към предримската епоха. Връзката с тази епоха е дотолкова, доколкото през римско време и точно от времето на Мухово настъпва разцвет на някои традиции от елинистическа епоха.

Откритите до Батак, с. Сгрелча (окр. Пазарджишки) и с. Кочан фигурки потвърждават мнението на Ат. Милчев, че те били поставяни като дар в надгробните могили. И трите фигурки се отнасят към предримската епоха. Хронологическите граници на останалите фигурки не са така ясни, но може да се допусне, че в по-голямата си част те са от епохата на римското владичество в Тракия.

Няколко паметника, публикувани от Н. Гиздова от разкопките в м. Цепина край с. Дорково (окр. Пазарджишки), поставят въпроса за по-ранното съществуване на този тип култови фигурки. Тези главички на животни вероятно трябва да се свържат с украсата на някои езичести дръжки (рис. 51). По начина на третиране на изображението те показват голяма прилика с животинското изображение. Структурата и начинът на изпичане предполагат по-ранна дата, т.е. ранножелязната епоха или даже по-рано. Фигурките от с. Цепина, които нямат и много сигурна стратиграфия, не доказват съществуването на култови фигурки от разглеждания тип още през ранножелязната епоха, а по-скоро биха служили като свидетелство за развита тракийска пластика през по-ранните векове.

Какъв е произходът на тези култови фигурки? Нееднократно е обръщано внимание на значението на предметите, откривани в насипа на надгробните могили. Те безспорно имат отношение към култа на мъртвите и свързаните с него ритуали. Без съмнение такъв е случаят с дебелия пласт от керамика, култови предмети и монети в могила № 4 в с. Кочан. Вероятно подобни са и случаите с откритите култови фигурки при Батак и Стрелча. Всички тези могили принадлежат на траките, а еднаквата датировка на погребенията и материалите от насипа на могилите им потвърждават култовия му характер. Ако това бяха материали, попаднали случайно в насипа заедно с пръстта, те едва ли щяха да бъдат едновременни.

Освен в безспорно тракийските могили култови фигурки са открити и в селища. Тук за съжаление мястото и обстоятелствата на откриването им невинаги са ясни (с. Яна, окр. Софийски, Търговище). Но и в тези случаи те произхождат от тракийска среда, което позволява окончателно да утвърдим принадлежността на „келтските“ култови фигурки към паметниците на тракийската култура.

Освен тази голяма група предмети, характерни за тракийската култура и погрешно приписвани на келтите, спрямо други тракийски произведения не е допускана подобна грешка. Някои неточности се срещат само при определянето на отделни предмети. Така например една фибула от с. Лакатник (окр Софийски) е причислена към латенските изделия, докато тя е безспорно тракийска и се датира към II–I в. пр.н.е.

В гроб № 32 от некропола в с. Равна (окр. Варненски) е открита частично запазена фибула въз основа на запазените в урната метални части: спирала и лък от бронз, игла от желязо. М. Мирчев е направил реконструкция. Тази фибула няма никакви паралели. Отделните ѝ елементи, като например спиралата, могат да бъдат свързани с латенската култура. Точно това дава основание на Б. Хензел да я представи като прототип на тракийския тип фибули, внесен от територията на латенската култура. Във връзка с това, че датата на тези елементи е много ранна (V в. пр.н.е.), струва ни се, че такова твърдение няма основание. Би трябвало по-скоро да се приеме, че реконструкцията на фибулата, направена от М. Мирчев, е невярна.