Кейсей

Глава 29

Банята, където работеше Юя, бе разположена близо до открит канал, който пресичаше бедняшката част на търговския квартал Нихонбаши. През прозореца на паланкина си Рейко с любопитство оглеждаше паянтовите постройки, по чиито балкони се бяха скупчили играещи деца, а при портите се свиваха възрастни люде. На едно място се бе насъбрала тълпа от простовати жени. Те се разделиха на две, за да направят път на паланкина и конната охрана, които прекосяваха пазара. Запалените купчини боклук тлееха и разпръсваха наоколо вонлив пушек. Каналът — мътен поток, който се точеше лениво между каменните си брегове — бе изпълнен с лодки, които служеха и за домове на своите собственици. Отвъд се простираха още по-грозни бедняшки квартали, замъглени от дим и сипеща се суграшица. Рейко усети тежката воня на риба от канала и зърна банда хулигани, които се движеха стиснали метални прътове. Като потисна тръпките, които я пронизаха, тя се надвеси навън от прозореца и нареди на ескорта си: — Спрете зад ъгъла на банята. Те се подчиниха. Шествието спря и носачите оставиха паланкина на земята. Рейко вдигна качулката на наметалото си и излезе навън под примесения със сняг дъжд, обзета от колебание, задето се осмеляваше да се появи на такова враждебно място. Но щом искаше информация, която би могла да спаси Сано, трябваше да рискува. Кинжалът, прикрепен с кожен ремък за ръката й и скрит от широкия ръкав, й вдъхваше увереност.

— Следвайте ме на разстояние — нареди тя на капитана на охраната си. — Изчакайте ме на същата улица, малко по-надолу от банята — предполагаше, че Юя ще бъде по-склонна да разговаря, ако не е уплашена от войниците. — След като вляза вътре, бройте бързо до петстотин. Ако не съм излязла, влезте и ме намерете.

Капитанът се поклони и кимна. Рейко тръгна сама покрай арки и сводове, които водеха към лабиринти от усойни улички, където постройки от потъмнели от времето дъски и ронещ се гипс кънтяха от врявата на обитателите си. Различни миризми на гозби се смесваха в тежък мирис на гранясало. Хората, които Рейко подминаваше, сякаш не я забелязваха, но тя усещаше скритите им любопитни погледи.

Озова се на улица от къщи с препречени с решетки прозорци и разположени навътре врати. Влезе в една порта, над която се вееше раздран син флаг с бял знак, бележещ наличие на топла вода. От покрива излизаше пара, която бързо се превръщаше в ситни капчици върху плочките. От стрехите се отцеждаше влага. Около постройката на банята се въртяха навъсени мъже. Рейко похлопа на вратата. След малко тя се отвори и на прага се появи млада жена. Беше боса и носеше халат на цветя, който бе увила плътно около пищното си тяло. Косите й бяха събрани на висок неугледен кок.

— Тази баня е само за мъже — каза тя, оглеждайки Рейко с любопитство.

— Аз не искам да ползвам банята, търся Юя.

На лицето на жената се изписа подозрение.

— Аз съм Юя.

Имаше кръгло лице с пълни страни, заострена брадичка и пухкави устни, оцветени в алено. Кожата й притежаваше влажния и брашнен цвят и вид на престояло тофу. Очите й, пронизващи и изпитателни под подпухналите клепачи, отправиха към нея бдителен поглед.

— Коя сте вие?

— Казвам се Рейко.

— Какво искате?

— Да говоря с теб.

Юя огледа Рейко и в очите й се появи враждебност.

— Не — тя понечи да затвори вратата.

— Ще ти платя — обеща припряно Рейко. Бръкна в ръкава си и извади хартиеното пакетче, което бе скрила там. Разви го и от вътре се показаха сребърни монети. Юя се втренчи жадно в тях. Пресегна се да ги вземе, но Рейко ги дръпна към себе си.

— След като разговаряме.

Жената изкриви алени устни и измърмори с неохота:

— Елате вътре.

Докато влизаха, Рейко зърна един от стражите си да стои до съседния вход. Такива места криеха опасности и тя се чувстваше напрегната. Сумрачният коридор вонеше на урина. Рамката на една от вратите очерта татуираното тяло на здравеняк, седнал зад тезгях, както и голяма дълбока вана. Голи двойки се отдаваха на сластна наслада във вдигащата пара вода. Мъжете стенеха и гърчеха лица, жените стоически мълчаха. Глухо сумтене, плисък и тропане, разнасящи се от съседните помещения, говореха за присъствието и на други любовни двойки. Рейко се опита да прикрие обзелото я смущение, но Юя го усети и се изсмя.

— Досега не сте били в обществена баня, нали? — тя кимна мъдро. — Не и в такава, където момичетата предлагат и други услуги на клиента, освен да му изтрият гърба.

Рейко си даде сметка, че всъщност банята бе незаконен публичен дом, Юя си беше проститутка. Свита от срам, последва Юя в една от стаите. Двете седнаха вътре. Юя напълни лула с тютюн, запали я с жив въглен от мангала, а през това време Рейко се опитваше да не гледа в осеяния с петна футон.

— Е? — Юя отметна глава и издиша струя дим.

Рейко мина веднага на въпроса:

— Ти си познавала Глициния, нали?

— Да, така е — усмивка на неприязън изкриви устните на Юя.

— Кога я видя за последен път?

— Може би преди три години. Тя дойде тук, на това място.

Това бе много преди убийството на владетеля Мицуйоши, но за Рейко всякаква информация бе добре дошла.

— А как се случи така, че Глициния дойде тук?

— Хората разправяха, че мъжът, който я освободил от Йошивара, й бил дал пари, с които да се издържа, но тя беше с широки пръсти. Искаше да живее пак така нашироко, както бе живяла като куртизанка. Нае си голяма къща, купи си скъпи мебели и кимона, често и правеше увеселения. Парите изчезнаха за нула време, Глициния взе назаем още и задлъжня много. Накрая й се наложи да си продаде вещите, да напусне къщата и да избяга от лихварите, които я издирваха, за да се разплатят с нея.

Това бе съвсем различен сценарий в сравнение с описания във втория дневник, помисли си Рейко, а Юя имаше по-малко причини да лъже от човека, който бе изфабрикувал дневника, за да злепостави Сано.

— Накрая Глициния се озова в банята като много жени, сполетени от трудности — Юя се изкиска на нещастието на Глициния. — Когато дойде тук, взе да се държи като императрица, говореше с пренебрежение на останалите, очакваше ние да й прислужваме. Смяташе се за нещо повече от всички тук.

— Защото е била таю? — попита Рейко.

— Ами… и затова — каза Юя, — само че ако питате мен, курвата си е курва, няма значение, каква й е цената — тя изтръска в мангала пепелта от лулата си. — Глициния беше любовница на собственика на това място. Двамата се знаеха от едно време, още когато бяхме съвсем млади. Господарят тогава й беше любовник и все още бе луд по нея. Тя живееше тук, но не й се налагаше да обслужва клиенти както останалите му жени.

В гласа на Юя прозвуча неприязън.

— Ние я хранехме с труда си. А когато сторехме нещо, което я засягаше, тя казваше на господаря и той ни биеше.

Колкото повече научаваше за Глициния, толкова по-малко привлекателна й се струваше куртизанката. И все пак всичко, което разказа Юя, се бе случило много отдавна и може би нямаше връзка с убийството на владетеля Мицуйоши.

— Всичките момичета тук бяхме доволни, когато изпратиха Глициния обратно в квартала на удоволствията — каза Юя с отмъстителна усмивка.

— А защо Глициния се озова пак в Йошивара? — Рейко бе все още нетърпелива да чуе края на историята. Може би щеше да бъде добре да представи Юя на шогуна като свидетел, чийто разказ за живота на Глициния щеше да опровергае фалшивия дневник и по този начин щеше да изчисти името на Сано.

— Господарят представяше Глициния на свои познати търговци. Тя спеше с тях и те й даваха пари. Но стана твърде алчна. Една вечер един богат търговец на вино я отведе в дома си и след като заспал, тя му откраднала кутия, пълна със златни монети, и се измъкнала. На следващия ден той открил, че е изчезнала, а с нея и златото му. Съобщил за това в полицията. — Юя сви рамене и не довърши тази често срещана приказка за жена, престъпила закона, осъдена и пратена в Йошивара.

— Тогава ли я видя за последен път?

Юя кимна, но зад категоричния й поглед се мярна колебание. Сърцето на Рейко заби учестено.

— Да не би да си я виждала наскоро?

— Аз лично не, но тя дойде тук. Бях в тази стая с клиент, когато нощният пазач пусна някого в къщата — Юя се размърда неловко. — Беше господарят с Глициния. Познах ги по гласовете.

— Кога беше това? — Рейко притаи дъх в очакване.

— Преди три дни.

Рейко усети въодушевлението, което винаги съпътстваше някое успешно разкритие. Глициния е била тук, след като е изчезнала от Йошивара! Рейко бе попаднала на следа, оставена от куртизанката.

— Как се казва господарят ти? — попита, нетърпелива да разкрие самоличността на мъжа, който вероятно бе забъркан в бягството на Глициния, както и в убийството на владетеля Мицуйоши.

Юя понечи да отговори, но после стисна устни, макар и със закъсняла предпазливост.

— Защо искате да разберете кой е? Мислех, че се интересувате от Глициния.

— Възможно е да са свидетели на престъпление — отвърна Рейко. — Трябва да разбера какво са видели.

— Искате да кажете, че според вас той може да е убил наследника на шогуна? — Юя бавно остави настрана лулата си, сякаш за да освободи ръцете си за самозащита, но с желанието да скрие страха си от Рейко.

— Кажи ми какво точно чу, докато бяха тук — подкани я Рейко.

— Нищо. Те влязоха в банята. Не можах да разбера какво си говореха.

Рейко усети, че лъже.

— Говореха ли за владетеля Мицуйоши?

— Не знам. Казах ви, не успях да ги чуя. А-а, чакайте, знам коя сте. Чух за вас. Вие сте съпругата на сосакан сама — Юя се отдръпна от Рейко с отвращение, внезапно прозряла истината. — Вие ще кажете на съпруга си какво съм ви разправила, и той ще тръгне да преследва моя господар.

— Те споменаха ли кой го е убил? — настоя Рейко.

Юя не успя да се сдържи и избухна в задъхан нервен смях. Поклати глава и стана с протегнати към Рейко длани.

— Не искам да се замесвам в това. Вие попитахте за Глициния и аз ви обясних. Нямам какво повече да ви кажа.

— Моля те! — възкликна Рейко. Отчаянието я сграбчи отново. Бе толкова близо до истината, която щеше да спаси съпруга й, но сега тази възможност й се изплъзваше. Стана и изрече умолително към Юя: — Трябва да ми кажеш. Къде е господарят ти сега?

— Не зная. Двамата с Глициния тръгнаха на следващата сутрин.

— Къде отидоха?

— Не знам! — Юя отстъпи към вратата.

Отвън груб мъжки глас извика:

— Юя! Имаш клиент!

В очите на Юя се появи страх; подпухналите й очи се отвориха широко.

— Това е управителят. Трябва да се връщам на работа — обясни и протегна ръка: — Дайте ми парите и си тръгвайте.

— Много е важно — настоя Рейко. — На смъртна опасност са изложени хора.

Тя хвана Юя за ръката. Проститутката изпищя, зашлеви я през лицето и двете се сборичкаха. В това време управителят изкрещя:

— Какво става там? — мъжете в съседните помещения взеха да ругаят. Уплашена, че може да избухне свада, Рейко пусна Юя и й подаде парите.

— Ето какво ще ви кажа — изсъска Юя. В очите й се четеше паника. — По време на буря удрят светкавици. Гангстерите са опасни, когато някой ги ядоса. Моят господар и Глициния се скараха жестоко, докато бяха тук. Чух я да пищи. Звучеше така, все едно той я убиваше. Ако той разбере какво съм ви казала, със сигурност ще ме убие!

Рейко потръпна от въодушевление, тъй като този опасен и брутален човек представляваше решение на проблемите на Сано.

— Благодаря ти за помощта. Ако господарят ти се върне или ако научиш къде е, ще ме уведомиш ли? Ще ти платя.

Юя кимна припряно, сякаш готова да се съгласи с всичко, само и само да се отърве от Рейко.

— Прати ми съобщение в замъка Едо.

Тя мина бързо покрай татуирания мъж на гишето и излезе от къщата. Видя капитана на стражите си на улицата и той я придружи обратно до паланкина. Тя се качи и нареди на ескорта си да я отведе обратно вкъщи. Трябваше да каже на Сано какво бе открила, за да можеше той да почне разследване на новия заподозрян.