Коприната и песента

VI

Алън повиши глас и думите отекнаха обратно от стените на залата:

Нищо не се случи.

Алън изпя и втория куплет и пак нищо не стана.

— Мислиш ли, че ако сега излезем долу, хусърите ще освободят всички хора? — попита скептично Мейра.

— Това е глупаво — каза той, като гледаше втренчено през прозореца надолу към нарастващата тълпа хусъри в парка. — Песента е всъщност гатанка. Трябва да направим каквото е казано в нея.

— Но как? Какво означава тя?

— Сигурно е свързано със Звездната кула — каза той замислено. — Може би „златната звезда“ е самата кула, въпреки че винаги съм мислил, че е Голямата златна звезда в южното небе. Но така или иначе, ние стигнахме до Звездната кула и е глупаво да мислим, че можем да стигнем някоя истинска звезда. Я да видим следващите думи: „Затвори ми устата. Намери ми главата.“ Как можеш да затвориш някоя уста, преди да си намерил главата?

— Ами трябваше да затворим вратата на Звездната кула и след това се изкачихме до горе — подхвърли тя.

— Ето! Така е! — възкликна той. — Сега трябва да намерим червей, нашарен с червено.

Двамата претърсиха голямата стая навсякъде — под странните извити легла, които отскачаха напред и ставаха като столове, зад всички големи странни предмети, които стояха изправени върху пода. Ниско долу стените бяха покрити с чекмеджета и те ги заизваждаха едно по едно.

Мейра изпусна на пода малък метален диск и той се разтвори на две половини. От него падна нещо като плоска макара, от която се проточи бяла лента.

— Червей! — изкрещя Алън. — Да търсим отбелязания с червено!

Заизваждаха един по един всички дискове и — ето! — лента с диагонални червени ивици. Върху кутията имаше някакви букви и Мейра прочете:

Нито един от тях не можеше да си представи какво ли значеше това. Огледаха се за „черупката от костенурка“ от Песента — и това явно беше странният прозрачен и объл предмет, който стоеше поставен върху пиедестал между две от леглата столове.

Беше много необичайно занимание да се опитваш да нахраниш с шарения червей тази черупка, защото единственият отвор в нея беше отдолу и встрани. Но когато Алън легна на единия стол, а Мейра на другия и двамата го хванаха заедно, успяха да вкарат края на червея в устата на костенурковата черупка. Тя моментално започна да поглъща шарения червей с прищракване, което продължи само миг, защото беше заглушено от силен бумтящ шум някъде долу в основата на Звездната кула.

След това прозорците, които гледаха надолу към парка, избухнаха в ярки пламъци. Светлините на град Фолклин избледняха и изчезнаха. Нещо силно ги притисна към столовете, на които лежаха, и ги хвърли в безсъзнание.

Месеци след това те щяха да си спомнят втория куплет на Песента. Щяха да влязат в една от стаите, отбелязани с кръст, щяха да дадат на буболечките, които всъщност бяха хиподермични игли, да ги ужилят, и щяха да потънат в дълбок сън.

А сега лежаха — голи и в безсъзнание — в залата за управление на набиращата скорост космическа ракета. От лекия полъх на климатичната инсталация коприненото послание до Земята леко потреперваше върху врата на Алън.