Турецки разбра, че Принца ще убие момчето. Затова кимна на хората си да хвърлят оръжието. Знаеше, че в момента това се налага. Знаеше, че едва ли ще успее да го спаси. Но все пак се надяваше това да стане, защото никога не се предаваше така лесно. Винаги имаше в резерва някоя хитрост. Винаги имаше скрит в ръкава си някой фокус.
— Убийте го! — извика момчето.
Принца заднешком го повлече към вратата, дори я бутна с крак. Турецки взе да скърца със зъби. Разбира се, фокусите никога не стават така лесно, както сме ги замислили. Може да се объркат, да излязат не където трябва, да закъснеят…
Не, не закъсняха. Дори вече чакаха до вратата към стълбата за метрото. Слава богу, не бяха се заблудили.
С един изстрел го улучиха в тила.
Ръката на Принца трепна. Но не, не, не. Спецназовецът беше стрелял точно. Оня не успя…
Двамата с момчето се строполиха на земята. То също падна като покосено. Явно, вече се бе простило с живота.
Нищо, случва се…