Лилит: Змия в тревата

Двадесет и трета глава Дребни сметки за разчистване

Жегата и влагата ни задушаваха. Току-що бяхме изтърпели поредната противна буричка и плътните облаци тегнеха ниско над главите ни. Въпреки това совалката кацна точно по график… явно никой не би рискувал да ядоса Владетеля Марек Крийгън.

Почти цялата нощ се опитвах да укротя Тай. „Мразя този гадняр!“, повтаряше тя до втръсване. В известен смисъл и любимата ми бе загубила не по-малко от мен, а върху представите й за света падна твърде мрачна сянка. Каквото и отвращение да изпитваше към Сумико О’Хигинс, тя не можеше да прости на човека, който я бе натикал в ръцете на доктор Пон, подлагайки я на непоносими унижения, за да постигне собствените си цели. Имаше по-голямо право да се чувства изнасилена от Марек Крийгън, отколкото ако я бе нападнал физически. Много време щеше да мине, преди да измие това петно от душата си.

Но моето момиче се учеше от преживяното. Пожела да дойде с мен и сега двамата стояхме пред замъка тъкмо когато совалката проби облачната пелена от запад и се спусна плавно към земята. Включи се сложната система от въздушни шлюзове и защитни приспособления, макар че с пътник като Крийгън едва ли имаше нужда от прекомерна предпазливост.

Той още носеше свещеническото си расо, ала аз знаех, че скоро ще го смени с друга маскировка. Следващия път нямаше да го различа от пръв поглед; не се съмнявах обаче, че ще мога да го надуша, за какъвто и да се представя. Някой ден, Крийгън, заканвах се упорито, пак ще си поприказваме с тебе.

Херцог Кобе този път щеше да остане, макар че обикновено и той пътуваше със совалката. За миг ми хрумна, че Крийгън май допусна сериозна грешка, защото предавателят щеше да си бъде в главата ми поне до следобеда. Орбиталните патрули на Конфедерацията можеха лесно да се разправят с малкото корабче. А, не, възразих мислено на самия себе си. Няма да посмеят, защото такава решителност е нечувана. Нали затова ангажират… по-скоро създават хора като мен. Никой от командирите не би се престрашил да поеме отговорност, без първо да поиска пряка заповед от Конфедерацията, а дотогава Крийгън отдавна ще се е скатал в нова самоличност.

Не забравях и че той има могъщи приятели. Нима биха допуснали съюзникът им да се превърне в облаче от молекули? Съмнявах се. Твърде ценен беше за тях с прозорливото си познание как мислят шефовете на Конфедерацията. Пришълците едва ли щяха да се лишат от помощта му.

Махна ни, усмихна се и влезе в совалката. Чувах тихото жужене на двигателите и междупланетният кораб бавно започна да се издига.

— Кал… — обади се младата жена до мен.

— Да, скъпа?

Погледнах я и в този миг нещо сякаш избухна в главата ми. В Уордъновите ми клетки пламна огън и цялата им сила се насочи стихийно към Тай! Но тя не се превърна в пепел, само се олюля едва забележимо. Завъртя се на пети и се вторачи в излитащия космически апарат, чийто пилот искаше да се издигне над околните планини, преди да използва пълната мощност на двигателите.

Бях вцепенен, не можех да помръдна пръст, да мисля, да дишам.

Бръмченето на совалката се промени недоловимо, задави се и изведнъж двигателите забучаха застрашително.

Последва взрив, облаците засияха, корабът рухна и се запремята върху стръмния склон. Стовари се гръмовно в долината, обвит от непоносимо за очите сияние. Тай извърна глава и аз внезапно се освободих от някаква загадъчна, ужасна примка.

Колкото и да бях стъписан, веднага погледнах към совалката, но там вече имаше само кипяща и съскаща буца разтопен метал. Скоро и тя щеше да изчезне. Щом останките изстинеха, Уордъновите клетки щяха да започнат безмилостния си поход срещу чуждата мъртва материя, за да я превърнат в прах за броени дни.

Смаян и зашеметен се обърнах към Тай.

— Как… какво направи, по дяволите?

Не бях виждал толкова зловеща и самодоволна усмивка по лицето на човешко същество.

— Помниш ли, че се размотавах из селото на вещиците?

Само кимнах неразбиращо.

— Откраднах си от отварата. И изпих всичко, преди да излезем днес. Имах късмет. Надявах се да те изненадам, за да ти отнема силата, преди да ме спреш. Успях!

— Но… но как?

— Снощи си приказвах с херцог Кобе и господаря Тийл. Питах ги за някои прости неща. Например как совалката лети толкова плавно. Кобе беше много любезен. Нарисува ми един уред, казвал се геоскоп или жироскоп, не разбрах точно. Попитах го дали в совалката има такава джунджурия и той рече, че било нещо подобно. Описа ми го. С твоята сила направих на корабчето същото, което е сторил Крийгън с пистолета на Сумико. Махнах магията.

— Само че… уредът е бил във вакуумна камера! — възразих недоумяващо. — Нищо не би могла да му сториш.

— Момко, приятелката ти е свършила повече, отколкото си представя — обади се някой зад гърба ми. Видях херцог Кобе, стори ми се по-скоро умислен, отколкото разгневен. — Адска мощ се крие в тебе, синко, а пък момичето мразеше стария Крийгън по-злобно, отколкото изобщо някой може да мрази друг човек. Виждах какво става, предчувствах го, но не успях да се намеся.

— Как така? — озъбих се с последните капчици енергия в нервите си.

Той стъписано поклати глава.

— Каквото и да си мисли малката, не жироскопите довършиха Владетеля Крийгън. Тя направо проби дупка в корпуса и разпердушини енергийния агрегат на совалката!

Свлякох се на тревата.

— Божичко!

— Ако не с друго, можеш да се утешиш с мисълта, че дори Сумико О’Хигинс не разбираше докъде се простират способностите на един Владетел — подхвърли херцогът.

Останах с впечатлението, че твърде лековато приема гибелта на Марек Крийгън и не се поколебах да му го кажа. Той се засмя.

— Такъв е животът на Лилит — отбеляза с почти философско примирение. — Въртях цялата администрация на тази прокълната планета, че и още куп други работи, а пък трябваше да му се кланям. Не, синко, няма да скърбя за Крийгън.

— Сега Кал е Владетел! — яростно възкликна Тай и усетих как отново се вкопчи в съзнанието ми. Ала вече знаех какво се опитва да постигне и я възпрях.

Кобе завъртя глава.

— Не, хитра и амбициозна чаровнице. Той не е Владетел. Защото именно ти уби Марек Крийгън. Съмнявам се дали твоят любим би събрал толкова омраза. Сега постът е свободен, докато някой предяви претенциите си и успее да ги защити. Ще минат поне две-три седмици дотогава. А пък засега ще се наложи аз да го замествам. — Херцогът въздъхна. — Тю, да му се не види! Май ще трябва да се замъкна на това досадно съвещание.

Тай се вторачи настървено в Кобе, но аз побързах да потуша беса й. Знаех, че след няколко часа влиянието на отварата ще стихне. Щях да внимавам през цялото това време.

Извъртях се рязко към нея.

— Случайно да си запазила още от онова дяволско питие?

Тя ме погледна обидено.

— Нима бих те излъгала?