Лисичи крал

ЕПИЛОГВъзмездие

Появиха се двама мъже.

Беше малко преди разсъмване, макар само допреди миг да беше малко след полунощ.

Каспар залитна и падна, после бързо се изправи.

— Къде сме?

— На другия край на света. Тази земя е известна като Новиндус. Тук нито една жива душа не е чувала за Оласко, да не говорим за херцог Каспар. Нито един човек тук не говори вашия език.

— Тук ти не ще имаш слуги, армия, поданици, съюзници — продължи Магнус. — Тук нямаш нито власт, нито богатство. Тук си на милостта на други, тъй както други зависеха от твоята милост в по-голямата част от живота ти. Тал Хокинс пожела да мислиш за греховете си, да размисляш за злините, които си сторил, и за онова, което изгуби. Тук можеш да го правиш всеки ден от живота си, колкото ти е останал.

Каспар стисна зъби.

— Това не е краят, магьоснико. Ще намеря начин да се върна и ще си върна онова, което ми отнехте.

— Желая ти късмет, Каспар Оласко. — Магнус махна с ръка и прангите паднаха. — Оставям те да разчиташ на своя ум, сила и дарби, защото всички те ще ти трябват, ако се научиш на покорство. — Посочи на изток, където на хоризонта се виждаше смътен прахоляк. — Това там са номади, Каспар. Хора, които или ще те убият, или ще те направят свой роб, според настроението им. Съветвам те да си намериш скривалище и да приемеш това като първа възможност да се учиш.

И Магнус изчезна.

Каспар се огледа и видя на един склон малка горичка. Ако затичаше натам, навярно щеше да успее да се скрие, преди номадите да го видят.

Погледна изгряващото слънце и усети свежия полъх на вятъра. Нямаше го в него познатия аромат на морска сол, нещо, с което така бе свикнал в Опардум. Въздухът беше сух.

Настръхна от очакване. Изтръгнат бе от пълен крах към ново начало. В главата му кръжаха образи и той знаеше, че някак си е използван от сили, които не разбира. Когато Лесо Варен бе издъхнал, сякаш някаква натрапчива болка в дъното на черепа му бе секнала. Не знаеше какво означава това, но знаеше, че се чувства някак странно хубаво. Въпреки че беше хвърлен в килия, беше спал добре, макар че очакваше на сутринта да умре.

А сега беше тук, където и да бе това тук, свободен да избере собствения си път. Не кой знае какъв свят за завладяване поне според това, което виждаха очите му. Но все някъде наоколо щяха да се намерят и по-добри места. Тъй или иначе, можеше да започне.

Вдигна веригите си и ги разлюля като оръжие срещу ездачите.

И се ухили.