Лунните градини

Императорът е мъртъв!

И мъртва е десницата му — студена и отсечена!

Ала съзрете глъхнещите сенки,

сдвоени как текат във кръв и съкрушени

надолу и далеч от смъртния ви взор…

От скиптъра на властника отхвърлен,

от златни канделабри светликът вече бяга

и от огнище със самоцвети обковано

години седем топлината му кървя…

Императорът е мъртъв!

И мъртъв е съратникът на господаря, въжето срязано е.

Ала съзрете как покълва връщането —

залитащия мрак, савана дрипав —

чада обгърнало във глъхнещата светлина имперска.

На песен погребална чуйте плахия напев;

пред залез-слънце хвърля ален плащ денят

над сгърчена земя; в очи обсидиан

мъстта отеква седемкратно…