Любов по неволя

4

Художникът работеше винаги в близост до печката. Пламъците, тенджерката с гореща вода и естествената топлина на човешката ръка правеха восъка мек и лесен за оформяне. Обикновено моделираше само с палец и показалец. Човек имаше нужда от силна и сигурна ръка, за да обработва дебелия, податлив материал. В началния стадий художникът често работеше със затворени очи и се осланяше само на осезанието си, за да оформи образа. По-късно прибягваше до помощта на затоплен малък инструмент — с него изработваше фините детайли, които бяха изключително важни, защото вдъхваха на фигурата живот, енергия и истинност.

Според самия художник крайният ефект на готовото произведение зависеше главно от дребните детайли: закръглеността на брадичката, подробностите на дрехата, изразителността на лицето.

Макар че зрителите рядко спираха очи точно върху тези дребни детайли, те бяха фактори от реалността и носеха отговорност за възбуждащия шок на разбирането, който е основен знак за всяко голямо изкуство.

Топлият восък пулсираше под ръцете на художника — сякаш под гладката повърхност течеше кръв. Нямаше друг толкова съвършен материал, способен да улови имитацията на живота. Нямаше друг толкова идеален материал, способен да улови и съхрани мига на смъртта.