Любов под гибелна звезда

5.

Следващата седмица в училище беше истинско мъчение. В понеделник Хелън се опита да стои надалеч от семейство Делос, но всяко усилие, което правеше, за да избегне съприкосновението с тях, сякаш я водеше право към тях. Отиде на училище по-рано, в опит да ги изпревари, само за да ги види как спират зад нея в черния „Ескалейд“, който бе видяла на пазара. Припряно побърза да заключи колелото си и да си събере чантите, но бързината и доведе само до това, че се натъкна на Джейсън и Хектор. Забавяйки ход, за да ги пропусне да минат пред нея, тя се озова до Лукас, който помагаше на малката си сестра да извади виолончелото си от багажника. Хелън нервно направи крачка напред, после отстъпи назад към колелото си, за да застане и да изчака там толкова време, колкото им трябваше да влязат вътре и да се махнат от пътя й.

По-късно същия ден тя получи разрешение да обядва навън, само за да открие, че Касандра вече е във вътрешния двор, упражнявайки движенията с пръсти, без да използва лъка на виолончелото си. Когато видя Касандра, Хелън рязко спря. Обърна се да влезе обратно вътре, но се блъсна в Ариадна. При допира кожата на Хелън настръхна толкова силно, че я заболяха порите, и макар че се опита да бъде любезна и да се усмихне извинително, ръцете на Ариадна се свиха силно в юмруци около калъфа на цигулката и Хелън се препъна в бързината да се отдалечи от нея; и двете промърмориха някакви извинения.

— С Кас имаме разрешение да се упражняваме навън. Ще бъдем тук навън за обяд през следващите няколко дни — обясни Ариадна бързо, като избягваше да поглежда Хелън в очите, докато се отдалечаваше от нея.

— Благодаря — успя да процеди Хелън през стиснатите си зъби. Върна се в стола да пресрещне Клеър.

— Няма ли да ядем навън? — попита Клеър, все още вървейки към изхода. Забеляза там Касандра и Ариадна, а после се обърна отново към Хелън с невярващо изражение на лицето. — Сериозно? Не се налага да седим на една маса с тях.

— Знам. Просто не искам дори да се доближавам до тях — каза Хелън отбранително, докато си играеше със закопчалката на кутията си за обяд. Клеър забели очи.

— Здрасти — каза Мат, като ги настигна. — Мислех, че отиваме във вътрешния двор. Има още много маси… — Гласът му заглъхна, когато видя момичетата Делос. Мат събра точно толкова сила на волята, колкото да подтисне едно подсвирване при вида на разкошната гледка, разкриваща се от деколтето на Ариадна — твърде впечатляваща, тъй като Ариадна носеше късо потниче и тъкмо в този момент се навеждаше. Хелън знаеше, че лишава Мат от наслада за очите, а Клеър — от слънце, но просто не можеше да се храни навън.

— Вие излезте. Няма проблем — каза Хелън, като ги заряза рязко и се отправи към училищната столова.

— Лени! Какво, по дяволите? — раздразнено се провикна след нея Клеър. — Ако обичаш, би ли престанала да се държиш като пълна тъпачка?

Гласът на Клеър достигна точно зад ъгъла при Хелън. Краят на последната дума сякаш отекна във въздуха, когато тя се озова лице в лице с Хектор и Джейсън, застанали до шкафчетата си. Говореха с Гретхен и Ейми Харт — момиче от горните курсове, от отбора на мажоретките: и двете се скъсваха да флиртуват. Гретхен и Ейми се спогледаха, а после се обърнаха едновременно и се втренчиха в Хелън, сякаш тя беше нещо гадно, което току-що са намерили в носните си кърпички. Фуриите започнаха да шепнат. Хелън си пое дълбоко дъх и се опита да ги изолира.

— Здрасти, Хелън — каза Хектор с бодър глас и зловещо безизразни очи. Тялото му се надвеси едва доловимо напред в нейната посока, сякаш не можеше да се сдържи да не посегне и да се опита да я сграбчи. Джейсън закачливо тупна брат си по гърдите далеч по-силно, отколкото нормалните хора като Ейми и Гретхен можеха да предположат.

— Не си груб, нали? — напомни Джейсън на Хектор.

— Просто казвах „здрасти“ на Хелън. Здрасти, Хелън. Хелън Хамилтън, здрасти. Да си ходила до магазина напоследък? — подметна подигравателно.

— Не, не е — каза Лукас иззад гърба й. Хелън се обърна рязко и го изгледа гневно. — Аз щях да знам — каза той толкова тихо, че нямаше начин нормалните хора да могат да го чуят. Но Хелън можеше.

Изведнъж почувства, че вече е преживяла достатъчно заплашително поведение за един ден. Подтиквана от Фуриите, пристъпи лекичко към Лукас. Видя го как си поема рязко дъх и в миг разбра, че Лукас вероятно бе прекарал точно толкова време в опити да премахне от себе си миризмата й след малкото им сборичкване в предния му двор, колкото тя бе прекарала в опити да премахне неговата. Мисълта я направи толкова щастлива, че тя почти се засмя.

— Кажи на Ноел, че зехтинът, който изпрати, беше най-хубавият, който съм опитвала — каза Хелън с коварна усмивчица. Видя как очите на Лукас рязко се отварят малко по-широко от страх и разбра, че правилно бе предположила. У майка му имаше нещо различно. — Всеки път, щом пожелае да опита моите брускети, е повече от добре дошла да се отбие.

Лукас тръгна към Хелън, но изведнъж Джейсън се озова до нея, побутвайки я леко настрани, докато грубо дърпаше Лукас към шкафчетата. Хелън се възползва от шанса да си тръгне, но не можа да се въздържи от една последна язвителна забележка, докато се отдалечаваше.

— Предай на леля си много поздрави — процеди Хелън през оголени зъби, докато минаваше покрай Хектор, съвършено имитирайки заплашителния му тон.

Не спря да изчака отговор. Докато вървеше бавно по коридора, чувстваше как и трите момчета Делос се взират в гърба й така настойчиво, сякаш пробиваха дупки в него, но това ни най-малко не я изнервяше. Беше толкова доволна от себе си, че дори забрави да се прегърби.

Вторникът не мина много по-добре, но поне Хелън бе спряла да се опитва да промени програмата си, за да избягва хлапетата Делос. Вместо това, те променяха графика си, за да я избягват… затова, разбира се, цял ден се натъкваше на тях. Сякаш всеки път, щом завиеше по някой коридор, се сблъскваше с някого от тях.

За да станат нещата още по-лоши, приятелите й бяха започнали да й се дразнят. Клеър смяташе, че Хелън се държи като безгръбначно нищожество. Мат се намусваше и почваше да пъшка всеки път, щом Хелън трепнеше, защото очите й и тези на Лукас са се срещнали.

В сряда кланът Делос смени тактиката. Щом пристигна в училище сутринта, Хелън отиде до шкафчето си и намери Джейсън да я чака там, облегнат на стената, сякаш беше поставен там за украса. Джейсън имаше тяло, сякаш създадено да се изтяга небрежно, много напомнящо на котка, която можеше да се протяга и да си подремва във всеки един миг. Имаше по-грациозно телосложение от братовчед си или от брат си, и когато застанеше до тях, изглеждаше дребен, но по същия начин, както една пантера е дребна в сравнение с лъв или бик. На Хелън, която го виждаше сам в относително пустия коридор, той й се виждаше огромен. Тя се насили да продължи да върви напред и когато той хвърли поглед към нея, тя забеляза, че имаше най-поразително дългите мигли, които беше виждала някога у момче.

— Имаш ли секунда? — попита той сковано, но любезно. Хелън го виждаше как се концентрира, вероятно опитвайки се също така упорито като нея да пропъди Фуриите.

— Да — отговори Хелън, без да вдига очи от пода. Виждаше, че хлапетата, чиито шкафчета бяха близо до нейното, се наслаждават и не бързат да си приберат нещата. Наистина й се искаше да си тръгнат, но никой в гимназията на Нантъкет нямаше да изпусне шанса да наблюдава отблизо още едно възможно спречкване.

— Някои от нас смятат, че би било добра идея, ако се опитаме да изгладим нещата помежду си — каза той бързо, сякаш искаше да приключи с това възможно най-скоро. Хелън се замисли за момент.

— Някои от вас ли? Искаш да кажеш, че още не е взето единодушно решение? За мен, имам предвид — каза Хелън остро.

— Не, съжалявам — каза той, незабавно разбрал какво има предвид тя. — Но мислим — е, поне неколцина от нас мислят, че би трябвало поне да се опитаме да бъдем по-мили един към друг.

— Не виждам как ще сме в състояние да го направим, а ти? — отвърна Хелън: не искаше да звучи недружелюбно, но просто не можа да се въздържи. Чу как едно от момичетата, мотаещи се наблизо, изсумтя възмутено от държанието й.

— Просто искаме да ти бъдем приятели. Или ако не приятели, то поне не и врагове. Помисли си по въпроса — каза той, а после си тръгна.

На Хелън й бяха нужни три опита да отвори ключалката си, докато всички стояха наоколо и я зяпаха. След като бе изчерпала цялата си енергия, за да не нападне Джейсън, докато той си тръгваше, не й беше останала никаква, за да прояви търпение. Идваше и да се разкрещи на всички, задето я съдят, но това никога нямаше да е възможно. Какво щеше да каже? „Обикновено не съм кучка — просто сега съм ужасно навъсена и заядлива, защото ме преследват три призрака, плачещи с кървави сълзи, които не ме оставят да спя нощем.“

На обяд с изненада видя Ариадна и Касандра да седят на масата с приятелите й. Дори от разстояние Хелън виждаше, че Мат е превъзбуден от подтисканите хормони. Гретхен и Зак, които никога не сядаха на тяхната маса за обяд, също бяха там, подмазвайки се на популярните хлапета. Хелън се поколеба на прага за миг, като си помисли, че може би все още има шанс да се измъкне тихомълком, когато Ариадна я забеляза и й помаха да дойде при тях.

По време на този неловък обяд, Ариадна беше възможно най-мила с Хелън, а усмивките на Касандра, макар и неуверени, бяха многобройни. Въпреки този искрен опит за приятелско отношение, Хелън беше толкова разстроена от непоносимото присъствие на Фуриите, които кръжаха точно пред крайчеца на окото й, че нервното й държание й спечели няколко скандализирани погледа от Гретхен и няколко разтревожени — от Клеър. Щом излязоха от стола, Клеър дръпна Хелън настрани.

— Ще умреш ли, ако се държиш мило? — попита тя.

— Нямаш представа колко се старая — отвърна Хелън през стиснати устни.

— Старай се повече. Опитваш се да се държиш като абсолютен сноб, а аз знам, че не си, така че дори не започвай. — Клеър продължи, без да слуша възраженията на Хелън: — Ясно ми е, че става нещо странно. Нещо, за което не ми казваш. Това ме устройва. Но трябва да започнеш да си даваш вид, че ги харесваш, иначе хора като Гретхен и Зак ще се погрижат да ти скапят живота до дипломирането.

Хелън кимна покорно. Знаеше, че получава добри съвети, но животът й вече си беше достатъчно скапан и без да се опитва да се хареса на семейство Делос. Въпреки това на другия ден се постара да положи усилие и се усмихна на Ариадна и Джейсън, когато мина покрай тях в коридора. Опитът не беше особено сполучлив — получи се повече като озъбена гримаса, отколкото като широка усмивка — но се прие добре от близнаците.

Хектор беше друга работа. Очевидно не споделяше мнението, че всички трябва да опитват да се спогаждат, а след още един мъчителен ден, в който се заставяше да не трепва щом види Лукас, Хелън трябваше да мине покрай Хектор на път за тренировка. Сякаш теглен от невидими струни, Хектор смени посоката и тръгна след нея през полето. Викаше я полугласно по име, сякаш си тананикаше песен. Хелън отчаяно се огледа за някой свидетел, в случай че стане нещо, и въздъхна силно, когато видя няколко момичета, отправили се в нейната посока. Гледаха я как почти бяга от Хектор и се взираха в нея, сякаш й бяха пораснали рога. Повечето момичета в училище щяха да хукнат към Хектор, ако им се усмихваше така.

През цялата нощ в четвъртък Хелън не можа да спи от стенанията на Фуриите, сякаш някое от децата Делос беше наблизо. В петък трябваше да стане призори, за да закара Кейт и Джери до летището. Летяха за Бостън, за да присъстват на конференция на собствениците на малък бизнес през уикенда, и Хелън очакваше с нетърпение да остане сама за няколко дни. От липсата на сън и всекидневните тревоги се чувстваше напълно смазана. Трябваше да издържи само още един ден в училище, а после можеше да се мушне в леглото и да се крие до понеделник. Може би в крайна сметка щеше дори да успее да заспи.

За нещастие онова, което бе смятала за петъчния финал, всъщност се оказа сериозно препятствие по трасето, както откри, когато пристигна в училище. Отначало не разбра защо се блъскат в нея толкова много и предположи, че трябва да е някаква нова мода, която беше пропуснала, докато Клеър не се разкрещя на всички да се отдръпнат. После Хелън започна да се вслушва в онова, което всички казваха, когато се блъскаха.

Хора, с които никога дори не бе разговаряла, шепнеха „кучка“ и „пачавра“, докато я подминаваха по коридора. Целият ден бе върволица от обиди. На три пъти Хелън трябваше да избяга в момичешката тоалетна, за да се скрие. Успя да изкара деня, без да види никое от хлапетата Делос, но в замяна на това се беше превърнала в прицел на подигравките на всички останали. Когато започна да се преоблича за тренировката, вече беше такава нервна развалина, че не знаеше дали ще се разплаче или ще повърне. Щом излезе навън, настигна Клеър с олюляваща се походка. За щастие останалите момичета им оставиха достатъчно място, когато затичаха по пътеката.

— Защо изобщо им пука? — избухна Хелън в пристъп на безсилно раздразнение. — Какво значение има дали харесвам хлапетата Делос или не?

— Защото това не е цялата история — каза Клеър внимателно.

— Какво си чула? — попита Хелън, отчаяно копнееща за някакво обяснение.

— Носи се слух, че Лукас и Хектор се карат за теб, затова, разбира се, сега всички момичета те мразят — каза Клеър сякаш се надяваше, че слухът е нелеп, но не беше напълно сигурна дали е такъв.

— Шегуваш се, нали?

Клеър поклати глава:

— Предполагам, че Лукас и Хектор наистина са имали юмручна схватка вчера на футболната тренировка след училище. Затова ги нямаше на училище днес. Отстранени са временно.

— Какво е станало? — попита Хелън, онемяла от шок.

— Лукас видял Хектор да те проследява на излизане от момичешката съблекалня и откачил. Разкрещял се на Хектор да стои далече от теб. Предполагам, че Лукас един вид е казал… че си негова — каза Клеър смутено. Хелън поклати глава. Лукас бе имал предвид, че на него се полага да я убие, но не беше възможно да обясни това на Клеър.

— Всички момичета ме мразят, защото Лукас е някакъв побъркан смотаняк, който ме преследва? Не е ли несправедливо? Ненавиждам го — каза Хедън разпалено. Поколеба се. Хрумна й друга мисъл. — Но това обяснява само защо ме мразят момичетата. Има още, нали?

— О, да. Идва далеч по-лошата част, защото не са били просто временно отстранени от училище — продължи Клеър със сбърчено от тревога чело. — Зак каза, че Хектор и Лукас се сбили наистина страховито пред целия футболен отбор, пред треньорите, пред всички. Било е доста зле. Толкова зле, колкото смъртна схватка. Джейсън се изпречил между тях и успял да прекрати схватката, но вече било твърде късно. И… ами… всичките са изритани от футболния отбор. Затова те мрази цялото училище, включително момчетата — каза тя, приключвайки историята. — Предполага се, че и трите момчета Делос са невероятни, легендарни спортисти, и всички казват, че ти си съсипала единствения шанс на гимназията в Нантъкет за печеливш сезон.

— Сигурно ме будалкаш — каза Хелън бавно. — Те ми съсипват живота. — Дори в дълбините на самосъжалението си, от вниманието й не убягна, че тя също им съсипваше живота.

Бяха в града от две седмици, а вече и трите момчета бяха набелязани за проблеми с дисциплината. Ако тези инциденти продължаха да се случват, можеше да ги изритат от училище, а тогава къде щяха да отидат? Щеше да им се наложи да пътуват до сушата всяка сутрин, защото на острова имаше само една гимназия. И всичко това — сбиването, временното отстраняване от училище, фактът, че цялото училище се заяждаше с Хелън — се беше случило, след като се бяха споразумели да опитат да се спогаждат.

Една ужасна истина започваше да прониква в съзнанието й. Дори и да овладееше гнева си, а семейство Делос да овладееше своя, Фуриите нямаше да им позволят да съществуват съвместно. Сбиването между Лукас и Хектор доказваше, че хлапетата Делос или ще бъдат принудени да я преследват, или ще започнат да се нападат помежду си. Нямаше решение на проблема, което да позволи на всеки да остави другите на мира. По някаква причина, която Хелън все още не можеше да проумее, Фуриите настояваха за кръв и щяха да се доберат до нея, без значение как е пролята.

— Наистина ли не се виждаш с Лукас? — попита загрижено Клеър. Хелън рязко се сепна от мрачния си унес.

— Да се виждам с него? Всеки път, щом го погледна, ми идва да си избода очите — отвърна Хелън дискретно.

— Ето! Точно това не проумявам — възкликна Клеър. — Никога преди не си мразила някого, нито дори Гретхен, която се държи гадно с теб още от пети клас. Ти просто се отдръпна от нея, все едно нищо не е станало, а едно време беше толкова близка с нея, колкото с мен. Но тази история с теб и Лукас… Тя те разяжда! Толкова си гневна, откакто той се премести тук. Изобщо не разбирам това. Сякаш единственото смислено обяснение е това, което всички казват. — Клеър рязко млъкна.

— Какво казват всички? — попита Хелън, като се закова на място. И без друго подтичваха бавно, но Хелън имаше нужда от прям отговор. Застави Клеър да спре и да я погледне. — Какво казват? — повтори. Клеър въздъхна и й каза всичко.

— Че ти и Лукас сте се срещнали случайно на плажа точно преди началото на учебната година и сте спали заедно. Че той те е излъгал и ти е казал, че е само на почивка, за да не се налага да ти се обажда. Затова си се вбесила, като си го видяла в коридора, защото те е използвал, а ти си влюбена в него.

— Леле. Това е твърде драматично — каза Хелън, чувствайки се напълно незаинтересувана.

— Да, но вярно ли е? — попита Клеър с умоляващ поглед. Хелън въздъхна и обви ръка около нея, водейки я в бавен ход.

— Първо на първо, Лукас и аз дори не сме се срещали преди онзи ден в коридора, камо ли пък да сме спали заедно. Второ, щях да ти кажа, ако дори бях целунала друго момче след онзи провал с Мат в килера в седми клас. Трето, и вероятно най-важното, никога не съм била толкова близка с Гретхен, колкото съм с теб. Ти си най-добрата ми приятелка, Гиг. — Хелън я прегърна силно, докато Клеър се предаде и се усмихна. — Напоследък се държа странно, знам, и наистина съжалявам. С мен става нещо странно. Искам да ти разкажа всичко за това, но не мога, защото и аз още не го разбирам. Затова моля те, моля те, просто остани на моя страна, дори ако съм ядосана и нещастна през цялото време.

— Знаеш, че съм винаги на твоя страна, но искаш ли да бъда напълно честна? — Клеър спря отново и се обърна с лице към Хелън. — Знам, че от мен се очаква да ти казвам, че всичко ще се нареди и да ти наприказвам всичките тези насърчителни глупости, но не мога. Не мисля, че положението ще се подобри от само себе си и се тревожа за теб.

След тренировката на пистата Хелън отиде да поеме смяната си в магазина. Беше предложила да даде на Луис свободна вечер, така че дългият му уикенд, в който трябваше да работи в магазина, докато Кейт и Джери бяха в Бостън, щеше да започне с цяла нощ почивка.

Клиентите все още я гледаха странно, докато новината за нервния й срив се разпространяваше сред всички целогодишни обитатели на острова, но тя имаше твърде много работа, за да се разстройва от това. Докато свърши с чистенето и подготви всичко за Луис на сутринта, вече минаваше полунощ.

Имаше един миг, докато заключваше и тръгваше към „Пиги“, когато беше нащрек и се ослушваше за опасност, но той отмина, докато се изтегли на задна скорост от паркинга и потегли към къщи. Беше проявила предпазливост, но това нямаше значение. Тъкмо беше паркирала на автомобилната алея и вървеше към къщи, когато някой скочи върху нея.

Първото, което почувства, беше признателност. Поне кланът Делос беше изчакал Джери да замине благополучно, преди да дойдат да я убият. Жилеста ръка се обви около врата й, като едновременно с това я дръпна назад и я притисна надолу, докато Хелън падна на колене. Дишането й беше прекъснато и беше превита напред по такъв начин, че не виждаше нищо от човека зад гърба си. Запита се кой ли беше спечелил целия този спор от типа: „Тя е моя“. Лукас или Хектор? От липсата на кислород пред погледа й заплуваха бели и сини петна. После си представи как баща й се прибира у дома, за да открие мъртвото й тяло на алеята за коли и разбра, че колкото и голямо числено превъзходство да имаха над нея, трябваше да окаже съпротива. Не можеше да позволи той да изгуби още един любим човек. Никога нямаше да го преживее.

Хелън сви ръка и заби лакът в слънчевия сплит на нападателя си с всяка капчица сила, която й беше останала. Чу как човекът си пое въздух през зъби, а след това почувства как я изпуска. Задните части на дланите й застъргаха по земята, когато възпря стремглавото си падане напред. Пое си два пъти дълбоко въздух, преди да вдигне очи, изненадана, че никой от останалите не се беше намесил да я възпре.

Лукас се взираше надолу към нея, дясната му ръка беше протегната и стискаше тениската на Хелън. Странно, Хектор гледаше през рамо — далече от Хелън. Тя едва имаше време да отбележи този факт, преди Лукас да проговори. Щом го направи, Фуриите започнаха да надават вопли зад него. Хелън се зачуди защо им беше трябвало толкова време да се появят, но не й се отдаде шанс да се замисли върху това.

— Джейсън! Ариадна! Доведете я жива — нареди той, подчертавайки думата жива, докато гледаше остро към Хектор. Близнаците потеглиха в същата посока, накъдето гледаше Хектор. Хелън се възползва от този момент, за да скочи и да хукне да се спасява.

Никога преди не се беше опитвала да тича с пълна сила. Винаги беше знаела, че ако го направи, ще открие, че всички кошмари, които някога бе имала по отношение на себе си, са верни. Чудовище, откачалка, животно, вещица: всички прозвища, които си беше нашепвала, когато извършеше нещо невъзможно, щяха да изплуват на повърхността, ако си позволеше да се отпусне. Но когато чу Хектор да изръмжава името й, тя не се замисли какво щеше да означава или какво щеше да бъде усещането да затича толкова бързо, колкото можеше. Просто го направи.

Нещо я накара да излезе сред пущинаците. Мрачните, равни земи, които се простираха под избелващата всички цветове светлина на луната, по някакъв начин и се струваха по-безопасни от пътищата и къщите на нейния квартал. Ако щеше да умира, то щеше да е насаме, без слаби нормални същества да жертват себе си, за да спасят бедната Хелън Хамилтън, тяхната отдавнашна съседка и приятелка.

Ако трябваше да се обърне и да се бори, тя искаше да го направи под широкото, ниско небе на необитаемите части от своя остров, а не обкръжена от огромните крайбрежни къщи със стени, облицовани с дървени летви. Отправи се на запад, напряко през северната страна на своя остров, докато спокойните води в залива на Нантъкет се плискаха тихо някъде далече от лявата й страна, а Лукас и Хектор я викаха по име зад гърба и. Настигаха я.

Хелън пресече Полпис Роуд, заобикаляйки езерото Сесача-ча, докато видя истинския Атлантик: не по-спокойния му сродник, залива на Нантъкет, а разбунената вода в края на континента. Трябваше да се скрие, но земята беше равна и открита, а въздухът беше кристалночист и ясен. Хелън се загледа към тъмните вълни, които искряха като мастилено черен станиол на лунната светлина, и се помоли някаква мъгла или мараня да се появи и да я покрие. Този проклет океан й беше длъжник, задето едва не я погуби в детството й, помисли си тя истерично, и беше редно да си плати. След още няколко крачки, молбата на Хелън чудодейно получи отговор. Тя затича на север по крайбрежието към необитаемата пясъчна ивица в северния край на острова и навлезе във влажна, солена мъгла.

Във влажния въздух, Хелън чуваше преследвачите си още по-ясно и знаеше, че и те я чуват по-добре. Обзета от паника и изтощение, тя сляпо се хвърли в мъглата и помоли тялото си да се движи още по-бързо. На косъм от припадъка, почувства как тялото й олекна, а затрудненото й дишане изведнъж стана по-леко. Смазващият натиск върху ставите и гръбнака й от огромните й крачки рязко спря. Още се движеше, но вече не чувстваше нищо, освен студа и вятъра, който разпиляваше косата й. Втурна се през ръба на мъглата и не видя около себе си нищо, освен тъмнина и звезди. Навсякъде имаше звезди. Тя погледна надолу.

Под нея бяха проблясващите светлини, очертаващи краищата на добре познатата „запетая“ в средата на океана. Оглеждайки се наоколо за самолета, в който обикновено би трябвало да се намира тялото й на тази височина, Хелън видя как крайниците й се носят плавно във въздуха, подвижни и гъвкави, сякаш бяха потопени във вода. Погледна отново надолу и осъзна, че блещукащата запетая беше прекрасният й малък островен дом. Видимостта й се ограничи до стесняващ се черен тунел. Без звук, тя изгуби съзнание и падна от небето, което толкова доскоро бе предявявало претенции за нея.